Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Impulsa

Участници
  • Общо Съдържание

    318
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Всичко добавено от Impulsa

  1. Аз отивам в гората и чувам когато падне едно дърво.Отивам с теб и ти го чуваш.Ти отиваш и ми казваш,че си чул.Поставям диктофон(механично ухо)на чиито запис ще чуя звука от падането.Въпросът е ако няма кой или какво да го чуе ще издаде ли звук?От къде можем да бъдем сигурни в това........... Съмняваме се в хиляди неща,но самите ние живеем на доверие.......
  2. ЧАНСКИТЕ ГУНАН (КОАНИ) "ЧАНСКИТЕ ГУНАН (ЯП. КОАН)представляват един от най- своеобразните феномени на културно-психологическата традиция на чан-будизма. Главната цел на гунан като метод на чанската практика е радикалното преструкториране на психиката на чан-адепта с цел постигане на просветление . По своята форма гунан представляват в повечето случаи текстове с енигматичен характер, съдаржащи изказвания, въпроси, диалози или описания на ситуации в общуването, които се предлагат на учениците като обект за размишление и съзерцание. Ето един линк с доста такива http://daobg.com/forum/lofiversion/index.php/t367.html За мен конкретния коан ме води към рефлектиране върху собствените си предпоставки.Дали реалността е толкова реална колкото на нас ни се струва,не се ли променя всичко защото ние го виждаме,не съществува ли,защото ние самите съществуваме.Има ли нещо друго всъщност освен връзката аз-Бог.Всички роднини,приятели,всички разочарования и успехи,песента на птичките-има ли ги извън нас.Кой може да каже?Потопени в "реалността" ние всъщност не можем да определим еднозначно какво означава тя самата като понятие.Приели сме една съгласувана и удобна за всички реалност,но това ли е тя всъщност и има ли такова нещо,ако има то колко хиляди видове реалност има. Филма "Whats the bleep...",изследванията на квантовата физика започват да доказват нееднозначно,че такова нещо като "независима и универсална реалност"не съществува.Всичко се променя според нас,нашето съзнание,наблюдения,дори самото ни присъствие,очаквания и т.н.Уникален филм създаден от нас самите за нас самите......но това реалност ли е?
  3. От една страна може да се каже,че всички сме "грешници",от друга никой не е такъв.Зависи от мярката според която мерим,еталона с който се сравняваме.Не съм съгласна с тоталността и непреклонността на понятието "грешник".Склонна съм да призная,че грешки има и то не толкова обусловени от това как сме постъпили спрямо някой,как сме наранили,как сме обидили и т.н.Защото ние никога не знаем дали зад някоя усмивка не се крие обида и дали зад някой плач не се крие признателност. Грешката изплува в душата и съзнанието като вид неудовлетвореност от самите себе си,някаква липса,нещо наопаки,което не ни дава мира.На това всъщност си заслужава да обърнем внимание.Аз не съм съгласна с разглеждането на греха от позиция грях-спрямо еди какво си,а за греха като усещане и чувство за и към нас самите.Естествено в повечето случаи се получава преливане,сливане и идентифициране на единия с другия.Но прошка можем да поискаме с повече смелост,гузна съвест и т.н.,това обаче означава ли че греха не дреме още в нас самите,тъй като сме посветили повече внимание навън отколкото навътре. Ако света е създаден за нас и всичко е вид илюзия,матрица,то тогава целта сме ние самите.Другото визуализираме като огледало на това което сме. И друго.Чудя се човек би ли имал грехове ако живее сам на самотен остров?
  4. Днес правих сурвачка.Беше забавно и творческо.Спомних си детските години и вълшебството от тях се върна
  5. Обичам да са откровенни с мен.Не се обиждам.Но понякога ми се струва,че зад своята откровеност някой крият други негативно натоварени емоции,оценки,мнения и т.н.Това на мен не ми пречи,разбирам го,но е само по себе си показател за много неща.Разбирам,защото съм била и такава и друга и всякаква,грешна в правотаата си,права в грешността....Затова давайте смело и откровенно.Идва ми като огледало(дори и криво) от което не искам да бягам,колкото и да не бих харесала онова което се вижда.
  6. Точно така е!Думите които не можах да формулирам и не бяха узрели в мен. Но понякога в такива ситуации се случва да виждаме в истината лъжа,да се объркваме,да играем роли и терзанията почват точно от там от където изневерим на себе си и допуснем фалша
  7. Какво значи оправдана изневяра?За кого и за какво да е оправдана?От чия позиция да погледнем?От изневеряващия или този на който са му изневерили,а да не забравяме че има и трета а може и четвърта страна? За всяка"изневяра"(слагам кавички,заради условността на понятието с което по природа е натоварено)има конкретна причина.Ако се съсредоточим конкретно в любовната "изневяра",в изневярата на връзка,на човек с когато си трайно-времево-обстоятелствено-по лична воля обвързан.В този случай има няколко възможни причини да се случи,но основното е липсата на любов,по скоро доста често и самото внушение,че ти липсва любов.Отиваш на друго място по-скоро за да получиш,отколкото да дадеш.Разбира се не се получава точно така в повечето случаи и има различни видове развръзки:изневяра-за да получиш,изневяра-за да разбереш какво наистина е човека до теб и къде самия ти бъркаш в собствените си илюзии,страхове и съмнения,изневяра- разтуха,временно,моментно бягство без излишна емоционалност,изневяра за да поставиш друго начало.Сигурно не изчерпвам всички видове.Но в повечето случаи изневярата било тя позитивно или негативно изживяване и признак на нашата собствена слабост,страхове,на нещо което в самите нас е някак недовършено. В този смисъл тя може да донесе със себе си позитиви или негативи.Факторите за това са много - как ти влизаш и излизаш от нея,как се отразява на постоянния ти партньор и разбира ли или не той за това,приема или не и т.н. Да се обвинява някой за това,че е изневерил е същото като да се обвинява слабия че е слаб.Ако това е така,значи няма оправдана изневяра,няма оправдани грешки.Ако партньора не разбере за това тогава не виждам особен проблем,но в смисъл да не разбере,т.е да не му се отнема каквото и да е било.Има случаи, когато разбулена и оголена може да носи само позитивни промени у двойката,помага им да се вдигнат на едно по-високо ниво в себеоценяването и разбирането,да преборят една или друга своя слабост,да се разделят с очаквания и изисквания спрямо другия. Тогава и изневярата е била "необходимото зло",необходимия урок и е оправдана от тази гледна точка. Нещата са толкова всеобхватни и сложни и до голяма степен отношението което всеки има към чуждата към своята и към която и да е изневяра варират според силата му,любовта която носи,нивото на развитие и опитността която има до момента.Така че нито едно отношение не е окончателно,особено ако човека няма все още сблъсък с изневярата в собствения си живот. За мен тя не е нито добро,нито зло.......макар да е много силно емоционално оцветена вид опитност.Позитивна или негативна зависи от самите нас и от ситуацията.Обикновено има и от двете по много. Пожелавам ви да бъдете смели,дори когато грешите,да сте мъдри за да се учите от грешките си,силни за да си ги признавате и да растете,и да не забравим прощаващи.И най-вече много и силна Любов -чиста и свободна(неизискваща,даваща,приемаща без всякакви условности и претенции)
  8. Напълно съм съгласна.Не такова отношение имах впредвид.Напротив аз обичам и ценя мъжете в целия им "блясък" и сила,която просто според мен само не бива да се преувеличава или изисква на всяка цена,както каквото и да е друго качество от който и да е човек.
  9. Рецепта Щипка съмнение Продукти: 1щипка съмнение 1ч.ч.любов 1кофа вяра 1ч.ч вода Приготвяне: Всичко се обърква добре и се разпределя на ежедневни порции,които се приемат с повечко вода и за предпочитане на слънце и свеж въздух.
  10. Дядо Коледа остави това за теб!Естествено,че не си злобар
  11. Сдъвквам я,преглъщам я ,храносмилам я и.......................отпадъчното и излишното навън
  12. Трябва ли да казвам или самички ще се сетите
  13. Понякога слбостта им ме уморява,но си мисля че жените май имаме доста изкуствено завишени изисквания спрямо тях.След като ние сме "натоварени" със задачата да носим и раждаме живот,то ние сме по силния пол и е безполезно да се надяваме и очакваме някой друг да се справи по-добре със собствените ни задачи.За съжаление от обратната заблуда страдаме и ние и те(мъжете) от векове.
  14. И аз обичам да подарявам.Най-хубавите подаръци според мен,които съм подарявала са една изненада-купон за рожден ден както по филмите - без човека да знае за това,с гости,конфети,балони,торта и всичко необходимо и подарък влакче(увлечение на рожденика)което беше от всички и върху опаковката всеки беше написал по нещо.Беше толкова шокирано-изненадан.Няма да забрава радостта в очите му никога.А не беше много лесно,до последно се притеснявах дали някой няма да издаде тайната. Другият подарък за любим човек беше час по конна езда.Той много харесваше коне и всичко свързано с тях,но никога не се бе качвал на кон.Обадих се,резервирах час и на рождения му ден го качих в едно такси без да подозира къде отиваме и право във конефермата.Още като видя табелката загуби ума и дума и се просълзи от щастие.Беше незабравимо и страхотно. Най-хубавите подаръци които съм получавала са лично направени от човека-рисунка,послание,радвам се на книга за която съм мечтала,на екскурзия,на малко камъче дори.Но най-хубавия подарък може би е бил разходка сред еделвайси - те са невероятно приказни,пухкави и блестящи,когато не са откъснати...просто извънземни.
  15. "Обичам" Влакът кара ръждясали сълзи. На въжето обесен ден виси. Аз играя с моето мече. И на всичко отговарят те. Аз обичам да се повдигам над мислите и да гледам как си отиват птиците. Аз обичам да се издигам над църквите и да гледам как се усмихват мъртвите. Капки мокрят предното стъкло, някой кара в моето легло. Зад завоя пътят излетя и остави старата лъжа.
  16. И то какъв, а? На това аз му казвам лицемерие. На това му казвам аз преработване на енергиите.Само стремящия се към духовното човек успява,дори и с известно усилие и воля да разбере къде в самия него се корени проблема довел до това "обидено"състояние и по този начин да израстне.Не просто да затвори очи и да се усмихва насила
  17. А може би Универсалното учение се състои именно в това - да приемаме за естествен и есенциален факта - "различността на прозорците, през които гледаме към света е абсолютна и кардинална" и да не се опитваме да ги сведем до един универсален прозорец - нашия собствен?
  18. Тази Коледа си пожелах ти да си щастлив! Да,точно ти,който четеш тези редове........цялото щастие да е за теб!
  19. Весела Коледа на всички от сърце!Мноооого любов и здраве!
  20. Важно е там където си,с когото си,та дори и сам да се чувстваш свободен.Не е задължително човека до теб да се възхищава от това,на което и ти,да чете това което и ти.Много по-важно е да ти дава с едно тихо приемане свободата да бъдеш себе си,да бъдеш своя път и да се радва от това,не да му коства каквото и да е усилие.Защото и другото според мен не е добре - едни и същи интереси,но единия да се възприема на по-високо стъпало в духовното си развитие и неистово да дърпа другия към стъпало което не може да изкачи.Това не означава че не може някога дори да го прескочи Всеки има свой уникален път,минава през различни места,учат го различни учители.Затова не бива да съдим другите.Нали когато посочваш някого с пръст,с другите три сочиш себе си Вижте детето според мен е друго нещо.Не е задължително да го има,но е прекрасно.То е учител,не затваря възможностите да растем.Прави ни по-отговорни към самите себе си и това което представляваме.Не можем да избягаме от неговите уроци и това ни учи на постоянство.
  21. Благодаря ти!!!!Точно в целта както винаги
  22. Защото те обичам ще запазя всичко дадено и получено завинаги. Защото те обичам ще забравя болката и тъгата. Защото те обичам сега ще ти простя всичко вчерашно,сегашно и утрешно. Защото те обичам няма да отричам,но няма да натрапвам или преча. Аз просто винаги с усмивка ще мисля за теб и ще си представям-спомням прегръдка,нежност и всеотдайност. Но просто искам да знаеш,че каквото и да става аз винаги ще те обичам. Затова мога да си тръгна,затова мога да остана.Нищо от това няма отношение.Това което правим днес оттеква във вечността.То съществува винаги,макар и под друга форма.
  23. От къде се взе тази тъга по Коледа?Има ли други с подобно настроение?Ту еуфория,ту една тиха тъга....... http://vbox7.com/play:86d4b6db
×
×
  • Добави...