Impulsa

Живели много листа на едно дърво.Но две листенца били особени.Те винаги се радвали едно на друго,подскачали,обичали се,възхищавали севзаимно.Но веднъж едното листенце казало на другото:Искам да се оженим,защото най-радостно ми е с теб. - Но другото листенце отговорило:Любовта никога не се жени. - Тогава първото листенце казало :Аз мисля,че всички се женят и че всеки си има другар. - И изведнъж подухнал вятърът.И тогава едното листенце казало на другото :Ето виж ,дори и вятърът иска да се оженя за тебе. - А другото листенце казало :Не виждаш ли,дори и с вятъра не можеш да ме достигнеш. - Тогава листенцето,което искало да се жени,било подхвърлено от вятъра на земята.То паднало на земята,ударило си главичката,разплакало се и казало:Защо вятърът ни раздели? - Тогава листенцето от дървото отговорило :В Любовта трябва да откриеш Любовта,а не другия. "И листенцата разговарят",из "Авалира - Книга на мъдрите индианци"

Сънувах Учителя....... Облечен в бял костюм,бяла красива сресана коса...имаше два големи автобуса с ученици,които щеше да води някъде на екскурзия,където да им чете беседи,лекции и т.н. После сънувам,че всички ученици ни настаняват в някакви високи блокове,тип общежития.Аз съм разпределена на 10-тия етаж в една малка стая,с много тясна тераса с нисък парапет.В стаята има още 2-ма души.За разлика от по-долните етажи където на терасите има поне някакви обезопасителни решетки при нас нямаше.Трябваше от време на време да проверяваме нещо и да гледаме през терасите,но мен ме беше ужасно много страх да излизам на терасата.......Това за мен означаваше,че не съм достойна да бъда ученичка и реших да си тръгна.Беше ми много мъчно и тежко,но си тръгнах....

"Нищо не може да облагодетелства човешкото здраве и да повиши шансовете за оцеляване на живота на Земята, както еволюирането до вегетариански начин на хранене" Алберт Айнщайн

Алиса в Страната на чудесата (Alice In Wonderland)

О благодаря,благодаря......казвай къде е купона да дойда,че отдавна ми се ходи,пък гледам и музичката си я бива

http://vbox7.com/play:dd70c677

http://vbox7.com/play:f7307297 за всички с

http://www.vbox7.com/play:a1b09149 малко разнообразие и колорит

Понякога,дори и когато си много объркан,когато не знаеш кое е интуиция,кое не пак носиш отговора в себе си.Необходимо е време и търсене.Съвети не,но когато някой или много хора,позитивно настроени към теб дадат определени насоки,мнения и т.н. ти сам откриваш,чувстваш кое ти е приятно,кое докоснало скритото ти усещане за нещата кое е попаднало "право в целта".

Ако целият ни живот е само в главите ни,това не би ли значело,че страданието за което чуваме,което виждаме у другите,което изпитваме е отражение на нашето вътрешно аз.Тогава ние сме ''виновни'' за чуждото страдание,макар и по един много и не чак толкова много коствен начин.И по това дали се стремим да сме по-добри и правим нещо по въпроса,или пък ни''мързи'' или не желаем да търсим в себе си падналите колчета......признаците за този порив се проектират в нашето външно отношение към стаданието на другия,в желанието и порива за помощ,подкрепа,състрадание.

Така е!Но може ли да е иначе когато нещата за нас са от огромно значение.Ези и тура,символи и знаци,заглушаване на мислите,изчакване,интуиция......колко много методи....които също объркват и поставят много въпроси.Дали не е по лесно просто да не мислим наистина какво ще спечелим,или пък да не мислим за това което ще изгубим.Една моя приятелка ми беше казала един метод за проверка на това кое е най-верния път,най-вярното решение - там или това в което или след което ще се чувстваш свободен.Дали не е това отговора,да избираме свободата?

http://vbox7.com/play:25724cee http://vbox7.com/play:4bf6f7f7

http://www.vbox7.com/play:c8a591b9 поздрав за всички и по специално за Лагорда....заради хубавата музика

От както писах в темата,че спирам месото и вече почти 5 месеца не консумирам.Хапвала съм около 5 пъти риба.Но ми се случи и на мен.Вчера отварям хладилника и ми замирисва на мърша...поглеждам и вътре има салам,които е купен преди два дни.Повиках човека който го е купил да види дали не е нещо развален и от какво може да мирише така в хладилника.Той каза че е абсурд да е развален,погледна го,подуши........на него просто му миришело на салам,сирене....на хладилник Останах изумена.А иначе понякога ми се прияжда месо,но то е защото много обичам сандвичи и хамбургери...Забелязах,че след като спрях месото започнах да се храня по-разнообразно - повече плодове,млечни продукти и т.н.След случaя с хладилника обаче мисля да продължа с вегетарианството

В една или друга житейска ситуация на всеки може да му се случи да бъде раздвоен.Става дума не просто за колебание между една или няколко възможности.Говоря за истинско раздвоение за кардинални неща в живота.Да замина ли за чужбина или не?Тази работа ли да приема или да изчакам?Кого и доколко обичам,да бъда ли с него или не?Може ли човек просто да не знае.....?Да стоиш на кръстопът и да се чудиш - и в двата вариянта да виждаш плюсове и минуси и колкото повече се ровиш навътре толкова повече да се оплиташ в разумност,мисли,емоции,предубеждения,впеча тления.......Особено сложно е ако от решението ти не зависи само твоята съдба,а и какво ще се случва с твои близки хора.За себе си ли да мислиш или за тях?Ако не знаеш най-доброто за себе си или то е в противовес с това,което ще направи щастливи тези които са най-обичани от теб...Случвало ли ви се е такова раздвдоение?Как да се справим и къде да търсим отговорите след като все повече се оплитаме.Как да разплетем кълбото?Или да оставим времето да го направи,да търсим знаци или да вземем спонтанно решение....Как да постъпим така че да сме сигурни,че дори и с минусите си пътят е верен?

http://vbox7.com/play:cad71295 http://www.youtube.com/watch?v=27gBOY-QATc...ted&search=

Тази нощ сънувах,че всички от Форума живеем в някаква стара кооперация в морски град.Всеки живее в отделен апартамент и непрекъснато си ходим на гости,особено вечерно време Предстояха ни две мисии свързани с Любовта,но не знам точно какви.Едната се провеждаше на местна почва,в съседен град и на нея отиваха тези които са начинаещи. На другата ръководител беше някоя Надежда и всички заминаваха за Африка.Аз много исках да отида и в последния момент ме включиха в групата.Останах малко да събера багаж или май тръгнах без багаж.Друго не помня..... Напоследък и аз сънувам много къщи.Небостъргач,в който се влиза само с карти,посредством които могат да те проследят къде си,и го правят.Аз и още някой влязохме там.От асансьора влизаш в много тесен коридор с врати без надписи,защото тези които имат карти знаят къде какво има.Ние обаче бяхме нелегални и искахме да се скрием макар и да знаехме че рано или късно ще ни засекат и ще видят че не отговаря точната бройка хора,че са повече отколкото са влезли с карти.Отворихме една врата.Това беше врата към вътрешен парк.Малък,на пейките стояха баби,а в дъното се виждаха прозорците.....

"Когато виждам,че християниете плачат за своите бащи,които са починали,страдам,задето не могат да повярват,че смъртта е само път към друг живот." из"Старецът Паисий"

Бог иска душата ни да бъде проста,без много мисли и знания,като дете,което очаква всичко от родителите си.Затова Господ е казал "Ако не станете като деца,няма да влезете в царството небесно' Единственото,което трябва да желаем е да позволим на Божията любов и промисъл да действат в живота ни,когато Той желае,и както Той намери за добре. Трябва да се молим за другите хора с разкаяние и болка в душата си.Можем да постигнем това,само ако поради нашето смирение виждаме в себе си причина за всичко,което се случва на нашия ближен. ........Затова никога не осъждам никого... Когато някой е в началото на своя духовен живот е нужно по-малко четене,но да внимава много върху себе си и да наблюдава помислите си. В много случаи ние превръщаме своята прищявка в Божия воля. из ''Старецът Паисий"

Напълно съм съгласна с теб,но аз имам усещането,че всичко е в окончателен вид,просто действа закона на равновесието,на преминаването на едно нещо от едно състояние в друго,от една форма в друга,закон на движението-заради познанието..........но според мен всеобхватното,смисъла на всичко е един.........и достигането на един висш етап на разбиране на нещата би ни измъкнало от този кръговрат и би ни позволило да видим "от птичи поглед'',да разберем че всичко е едно и е съвършенно..........а божественото съвършенство не търпи развитие.

В периода 96-97г починаха двама мои много близки роднини - дядо ми и леля ми,които общо взето чувствах като майка и баща.Тогава всички плачеха,а аз не...не възприемах и не възприемам че ги няма.Наричаха ме бездушна,коравосърдечна и т.н. Да,липсваха ми и самата аз се чудех защо не потичат сълзи от очите ми,а мога да плача за дребни неща.........и до ден днешен отговор нямам.Но от това което знам и съм разбрала е че смърт няма.Че всичко винаги е и ще съществува,но в различна форма,и това донякъде обяаснява нещата. Лично за мен,аз не се страхувам от смъртта,в смисъл на раздяла,загуба,физическа и психическа болка.Страхувам се само че ако утре е денят в който си отида няма да съм показала на този свят най-доброто от себе си,няма да съм му дала нищо.......

Благодяряяяяяяяяяя!!!!!!! пак точно навремееее

http://www.zazz.bg/play:bb09e913 http://www.zazz.bg/play:107f3fd9 http://www.vbox7.com/play:f675859e

Лагорда благодаря ти!Не можеш да повярваш колко много научих,защото това което цитира ми дойде в най-подходящия момент