Здравейте на всички
Аз бях около година вегетарянка, от време на време си позволявах по малко риба, но рядко. Вярно, е че много лесно се отвиква от месото, всичко е въпрос на самовнушение, аз по едно време изпитвах отвръщение само при мисълта, че бих могла да ям труп на животно!
След време обаче, след много размисли и наблюдения на сигналите на организма ми реших да започна да ям месо отново, чесно казано доста трудно ми беше, тялото ми хич не го приемаше в началото, просто организма ми беше спрял да възприема месото като храна.
Започнах отново да ям месо, защото ми се наложи да живея доста натоварен живот, с доста ангажименти, за които ми трябва много физическа и психическа енергия, а в един момент установих, че тя не ми стига. Мисля, че тук нещата са строго индивидуални, познавам хора, които от деца отказват да ядът месо и това не им пречи, въпрос на организъм.
От друга страна, се замислих... не ядях месо, за да не предизвиквам смъртта на живи същества, защото живота е ценен за всяко същество, но не са ли и разстенията живи? Редно ли е да консумираме по един хляб на ден, за да се заситим, пък да не ядем месо?
Мисля, че най-правилния подход е да не се прекалява с нищо, яденето е за да живеем, а не за да се тъпчем, просто за удоволствие.
Предлагам на всеки, който е седнал на маса и яде повече отколкото му е нужно, независимо дали е месояден или не, преди да поднесе залъка до устата си , да се замисли, колко живота отиват за това негово удоволствие (независимо на откъснати разстения или убити животни) и колко хора по света умират, защото нямат какво да ядът?!
Така де, това е лично мое мнение, всеки си има такова, всеки си има разбиране, въпрос на личен избор.