Човешкото въображение е необятно. В него можем да бъдем герои, макар и в действителността да не сме такива. Можем да се съмняваме и да преоткриваме всичко, дори когато отделната истина е приета като универсална за човечеството. Това, което си представяме, за нас е истина, защото то ни дава смисъл, надежда, копнеж. Учи ни да сме достойни личности, да преодоляваме изпитанията, да търсим светлината и да вярваме, че я постигаме. Живеем бурно, целеустремено, непрекъснато правим някакви планове, реализираме ги или се проваляме... търсим себе си! Търсим човека, който ще ни помогне да открием магията на живота. В този духовен път влагаме цялата си същност, пресътворяваме действителността по такъв начин, че да се превърне в истина и смисъл на живота за нас. Надвишаваме себе си в опита си да разберем света и да постигнем хармонията чрез богатството на въображението си, в което страстите на душата се превръщат в светли прозрения за естеството на живота.
Фантазията преодолява границите, които времето и пространството поставят и докато във виртуалното пространство комуникацията е практическа, то във въображението общуваме с душите си. В него можем да видим всеки човек такъв, какъвто ние искаме да бъде. Разбира се, можем и да принизим образа на всеки, водени от негативни мисли и емоции. Ако съумеем да спрем в тези свои представи, преди да са ни разрушили, те ще се превърнат просто в духовно пречистване. Така ще можем да възстановим равносвесието си и да продължим напред с позитивна нагласа към другите хора. Истинско е всичко, което ни прави съзидателни личности, щастливи хора „откриватели” на доброто в живота. Реалността няма граници, защото освен физическо, географско, тя е и духовно понятие, динамична и многообразна връзка между човешките представи за живота и света. Важното е в това космополитно пространство да не изгубим себе си. Лабиринтът на илюзиите е примамлив, но опасен, ако прекъснем нишката на Ариадна, няма кой да ни спаси.
Човекът е търсещо, творящо същество. Търсим, за да поддържаме жив духа си, да открием смисъла и да потиснем страха си от небитието. Творим, за да премахнем завесата между видимите и невидимите неща и да изпълним естеството със своята същност и душа.
Изкуството е свят на представи и копнежи, в който въображението слива страховете и радостите на душата и ги „материализира в съзиданието и копнежа по бъдещето”. Митологията е един паралелен на реалния свят – свят на надеждата, в който винаги можем да открием упование, вдъхновение да преоодолеем изпитанията, закрила. Изкуството и митологията сякаш си дават среща в образа на знаменития идалго Дон Кихот, който превръща своя въображаем свят в реалност чрез несъкрушимата сила на добродетелите и идеалите си. С това неговият образ е вечен. Такива образи ни дават вдъхновение да мечтаем и да вярваме, че мечтите ни могат да бъдат осъществени.
Всеки човек живее в два свята. Единият е видимият за всички, а другият е тайният свят на нашите съкровени чувства, мечти и представи. Кой от тях е по-истински – това ще остане вечна загадка.
Иван - 15 години
- Прочети още...
- 1 коментар
- 940 прегледа