Още от самото начало темата е поставена на грешна основа. Името не е Белинташ, а БЕЛАНТАШ. Господин Боев, автор на книгата "Белинташ" подведе всички с това изопачено име. На едно представяне на същата книга аз го попитах следното:
"Г-н Боев, как местните наричат върха, за който сте писали?"
Той смутено отговори, че името в действителност е Беланташ, но той по благозвучност го нарекъл Белинташ, за да свърже името за война на латински с върха. Как може 10000 местни от съседните села да наричат върха така, а един "много умен" писател да го промени!
Ето и резултата днес. Всички пишете за Белинташ и никой не се намери да корегира името. А от името знаещия човек може да разбере много.
Бел+ан+таш. Чете се от ляво на дясно, а се тълкува винаги обратно-от дясно на ляво. Таш=камък, ан=небе и Бел е името на Божият син Христос.
Беланташ е Камъкът на небесния Христос. "Ин" е тъмнина, или проявен свят, а "ан" е небе. Има много разлика между двете думи.
На Беланташ жреците са написали една книга и който може да я чете, я чете, останалите гледат пейзажа, изядат си сандвичите и си тръгват "просветлени".
Спомнете си на Кръстова гора какво гледат богомолците през нощта? Искат да видят някакъв огън от Изток, а точно на Изток е върхът Беланташ.
За какво ли жреците точно на есенното равноденствие са палели огньове?
А и защо населението е стояло отсреща, на връх Кръстова гора и е чакало тези огньове? Когато ги видели, те запалвали също голям огън за да видят и останалите светилища и крепости светлината. До сутринта цялата страна вече е знаела, че "огънят е запален" и всички започвали да празнуват.
Това означавало, че светът ще го има още една година.
Докога ли?
