Неслучайно отворих тази тема. Минал съм през множество хипохондрични периоди в живота си. Като се започна още от училище. Няма да ги разказвам, заедно с всичките симптоми, защото ще се получи цял роман Такива травми душевни си нанасях с всичко това. Последният път беше през 2000 г. точно преди да погледна към духовността. Оттогава нямах такива моменти, мислех, че съм го надрастнал, но ето че сега отново започна да се случва. След прекарано вирусно/бактериално заболяване през март, все се точат разни симптоми: болки в гръдния кош (слава богу минаха), вечерни субфебрилни повишения на температурата, отпадналост, сенки под очите, сърцебиене придружено от неспокойство, дразнене в гърлото, намаление на апетита. Причината може да е банална, или следствие от изкарания остър бронхит, отслабил организма. Но през повечето време умът ми е зает с мисли за тежки болести и с тревога. Знам всички симптоми на всички болести и веднъж си мисля за един вид рак, на следващия ден за друг, на третия ден за трети и т.н. Ето днес излязох на природа, за да си доказвам че съм добре, качих се на платото и се чувствах добре, и като се прибрах отново субфебрилна температура 37.1 и пак размишления и опасения. Разбира се, може и да има и сериозна причина за тези симптоми и тогава бих предпачел да съм просто в хипохондрия, по-малкото зло.