Слънчева

„Благословен Господ Бог наш“ Добрата Молитва „И сгърбена беше и не можеше никак да се изправи.“ Ще взема 11 стих от 13 глава от Евангелието на Лука. „Имаше там една сгърбена жена“. Много пъти еднообразните мисли и еднообразните постъпки не водят към това, което ние търсим. Еднообразието в света винаги произвежда едно тягостно състояние. То не е закон за прогрес. Ако постоянно ти дават слама, какво ще придобиеш? Даже и ако си чиновник в една банка и постоянно те товарят с пари, които трябва да пренасяш от една банка в друга, какво ще придобиеш? Ако си библиотекар в една банка и постоянно пренасяш книги от едно место на друго, какво ще спечелиш? Ако си религиозен и всеки ден ходиш от една църква в друга, какво ще спечелиш? Това са все еднообразни неща, които нищо не допринасят, а ние очакваме да добием онова, което може да ни донесе нещо ново. Има три важни правила, които трябва да държите в ума си, за да се освободите от всички ваши заблуждения. Първото правило: Любовта е път в живота. Ако искаш да се освободиш от всички заблуждения, трябва да ходиш в пътя на Любовта. Не си ли в пътя на Любовта, ще те постигнат най-големите нещастия. Второто правило: Светлината на Мъдростта е път на знанието. Следователно, ако нямаш този път, тази светлина, ти не можеш да добиеш знанието. Щом нямаш тази светлина на Мъдростта, ти няма да знаеш как да си подредиш живота, нито ще можеш да си подредиш работите и ще се намериш във вечно противоречие със себе си. Третото правило: Истината е път за свобода. Следователно, ако не си в този път на истината, ти не можеш да бъдеш свободен. Това са максими, формули. Защо е така? – Свършено е, няма какво да се пита. Но това нещо трябва да се опита. Всеки трябва да ги опита. Ние не можем да говорим за неща, които не са опитани. Само за опитани неща може да се говори. Аз не позволявам хората да говорят за неща, които не са опитали. Казвам: Ти опитал ли си живота? Аз не позволявам на невежия да свири. Докато се учи да свири, човек може да прави много погрешки. Тогава му е позволено да прави погрешки, но след като се научи да свири, не му е позволено да прави погрешки. Тогава за него няма никакво извинение. Погрешките са за децата. Не е позволено на един виртуоз, който се е специализирал, да прави погрешки и да се извинява за своите погрешки. Ако е виртуоз, той не може да прави погрешки. Някой ще се извинява, че не могъл да живее. – Няма какво да се извиняваш. Ти не си виртуоз още. Влез в пътя на живота и тогава говори. Сега вие ще започнете да философствувате защо е така животът? Един ден донесли на руския император един проект за един нов (път) от Москва до Петербург. Той погледнал пътя според проекта и видел, че много криволичил. Императорът веднага теглил една права линия и казал: Този ще бъде пътят. – Ама с тези криволичения се улеснява движението, това, онова. – Не, този е пътят, нищо повече. Така и Господ е направил един прав път, а вие ще го извивате на една, на друга страна, за по-лесно. Господ казва: „По този път ще вървиш – нищо повече, правият път е краткият път“. Господ е прекарал един път и вие не трябва да го извивате на тук-натам. Ще доказвате след това, че по този път, със завивките, работите се улесняват. Не, ни най-малко не се улесняват. Криволиченето в живота ни най-малко не улеснява живота. Отлаганията за плащане на полиците ни най-малко не улесняват живота. Тези неща само ни забавляват. Турците казват: Който дава парите, той свири на свирка, а който плаща... Сега аз искам да ви наведа на мисълта какво нещо е животът, какво нещо е светът? Светът не е приют, не е болница, не е обществена безопасност, не е нито църква. Светът е место за живеене, за придобиване на знания, за изучаване законите на свободата. Светът е Божествено училище, в което всека душа е постъпила, за да се учи. Че прави погрешки, това са вметнати работи, те са в реда на нещата. В природата, както и в Божествения свет погрешките нищо не струват. Запример, аз често съм слушал хора, които говорят за погрешките си, но нито един човек досега не е казал колко тежат погрешките му. Казва някой, че носи голяма раница. Колко тежи твоята раница? – Не зная. – Не знае колко тежи раницата му, а същевременно се оплаква, че раницата му е била тежка. Как може тогава да казва, че раницата му била тежка, че му причинявала големи беди? – Ама еди-кой си бил много скръбен. Колко скръбен е? Който казва, че е много скръбен, той трябва да знае колко тежи неговата скръб. Ако се претегли, ще види, че и като скръбен тежи толкова, колкото е тежал по-напред, с една малка разлика от стотина грама... Сгърбената_жена

И трѣбва да знаете, че мозъкътъ отъ скоро е създаденъ. Нашиятъ мозъкъ е създаденъ изключително за физическия свѣтъ, той е най-крайниятъ предѣлъ и най-висшето въ природата, но центърътъ на човѣшкия животъ не е главата. Ако вземете човѣка и проточите рѫцетѣ и краката му, тогава ще търсите центъра. Дето е центърътъ, тамъ е най-важното мѣсто на човѣка. Като ви говоря, нѣкои отъ васъ ще кажатъ: въ пѫпа е. Не е въ пѫпа, но близо до сърдцето. Тамъ е най-разумното мѣсто въ човѣка. Когато ти чувствашъ, че нѣщо ще ти се случи, когато ти е мѫчно или радостно, всичко това става въ този физически центъръ. Тукъ, въ сърдцето се намира духовното тѣло, съ което човѣкъ живѣе. Каквото и да направишъ за туй физическо тѣло, което така крѣпишъ, единъ день все трѣбва да се простишъ съ него. То е временно. Ние така сме свързана съ физическия си животъ, че искаме презъ цѣлия си животъ да закрѣпимъ това тѣло, безъ да обръщаме внимание на духовното. Ако бѣше красиво и съвършено, то щѣше да реформира физическото тѣло. Процеситѣ на яденето щѣха да ставатъ по другъ начинъ, процеситѣ на дишането, на кръвообращението, на мисленето, на чувствуването сѫщо. Чувствата не спадатъ къмъ физическия свѣтъ. От смърт в живот, Изново, НБ Сила и живот 15-та сер. 3 януари 1932 г. Учителя Беинса Дуно

Господнята Молитва В начало бе Словото - песен Каза_ми_всичко-беседа Ще прочета четвърта глава от Евангелието на Йоана. „Каза ми всичко, що съм сторила.“ Тайна Молитва Ще взема само част от 39 стих на прочетената глава: „Каза ми всичко“. От степента на човешкото съзнание зависи да се каже някому нещо. Ти можеш да говориш на някой човек, на когото съзнанието е будно. Щом съзнанието му не е будно, ти не можеш да му кажеш нищо. Само онзи може да каже, че му е казано всичко, на когото съзнанието е будно. Когато съзнанието не е будно, ние разбираме някои неща, но когато съзнанието ни не е будно, ние не разбираме някои неща. Щом разбираме нещата, съзнанието ни е будно, и ние имаме светлина. Щом съзнанието ни не е будно, намираме се в тъмнина. И докато в тази област не дойде светлина, работите остават неизяснени. Явява се въпросът: Кои са причините? Съвременните научни изследвания показват, че колкото черепът на човека е по-тънък, толкова е по-възприемчив за светлината. И наистина, доказва се, че онези хора, които са тъпи, умът им не достига. Има особени инструменти, с които се измерва черепът и се забелязва, че онези места на мозъка, дето човек е напрягал повече мисълта си, там черепът е по-тънък. Онези места пък, дето мисълта не се е упражнявала, там черепът е по-дебел. Когато човек е разумен, учен, или когато здраво мисли, тази част на черепа му е тънка, по-изтънчена. Ако вие нямате желание костта на черепа ви да изтънчее, вие ще си останете в това положение, в което сте се родили. Същото нещо е и със стаите на една къща. Ако имате една голяма стая, с много малки прозорци, в нея ще влиза малко светлина, и стаята ще бъде тъмна. Ако искате да влезе повече светлина, трябва да отворите по-големи прозорци. Иначе, стаята ще остане тъмна. Някои хора имат криво възпитание, криви възгледи за нещата, и според тях гениите се раждат такива. Това отчасти е вярно. Мнозина мислят, че някое дете се ражда гениално, талантливо. Това значи, според тях, че това дете не е работило и така на готово се е родило. Изглежда, че тази гениалност или тази талантливост е наследена. Не, гениалният човек, за да се роди такъв, това показва, че той е работил много години наред. Гениалността е резултат на милиони години работа, труд и постоянство. Зад гениалността седи работата на много години. Така седи въпросът. И ако човек не е гениален, няма защо да се обезсърчава. Той има време още да работи върху себе си. И ако работи, той е достоен за своята гениалност. Гениалността е плод, резултат на неговия труд, на неговата работа. Казвате: Хубаво е човек да бъде гениален. – Хубаво е човек да работи... Каза_ми_всичко

Молитва на Братството Темата на моята беседа ще бъде Новото човечество. Аз ще разгледам този въпрос от ново становище. Новото в света, това е изгряващото слънце, а старото - слънцето, което залязва. Това е закон в Природата. Този закон не го твърдя само аз, но и всяка майка и всеки баща. Когато младата мома и младият момък се задомят, първото дете, което се ражда в дома им, е изгряващото слънце, надеждата на тяхното бъдеще. Ако мислим, че новото носи някаква пакост, че разстройва обществото и цялото човечество, това е едно криво схващане за ония велики принципи, които действат в Живата Природа. Тогава, ако имаме такива схващания, защо ни са ония деца, които носят беди на родителите си? Колко дни, колко нощи майките са прекарвали без почивка и без сън за това ново дете, което не знае още да говори, за тази нова идея! Тази нова идея е най-напред още неопределена, но майката има способност да схваща, да се вслушва и разбира езика на това ново същество, на това малко дете. По същия начин в едно общество, в един народ има хора с чутки души, в които съзнанието е развито, сърцето - повдигнато на една по-висока степен, и те схващат тази нова идея, на която са деца, на която са носители. А съвременните хора, които не разбират носителите на тази нова идея, казват: "Тия хора са анархисти, комунисти, еретици, сектанти и т.н. " Но това са имена без смисъл. Ако ние разсъждаваме така, питам тогава каква е разликата между един комунист, който живее със своите разбирания, и друг, който живее със своите стари разбирания, и трети, който живее със своите нови разбирания? Разликата седи в това, че този, който живее с новите идеи, усеща, че в него има подем, енергия, живот - растене. А другият, който живее със старите идеи, се усеща стар, силите го напущат, той изнемощява, страхува се от бъдещето, мисли за старините си и затова иска да разбогатява, осигурява се в разни банки, в разни дружества. Аз казвам: това са стари хора, това е смъртта, това са гробищата на човечеството. Но гробищата не носят някоя нова идея на човечеството, а създават само страдания и нещастия на света! Там, в гробищата, са заровени и царе, и свещеници, и проповедници, и музиканти, и поети - все за своите грехове. Ако ме попитате защо умират хората, ще ви отговоря: хората умират от своите стари идеи. Тогава как ще възкръсне човечеството? Казвам: станете млади, станете носители на Новото Божествено учение, на което емблемата е Братство. Братството; но в какво седи то? - Онзи, който се нарича твой брат, трябва да е готов да жертва живота си, имота си и честта си - всичко за тебе. Когато един велик народ схване идеите на това Братство, той трябва да е готов да жертва всичко за тези идеи. Не жертва ли, там няма никакво Братство, никакво равенство. Когато някой проповядва великата идея, че има Господ, а не жертва своя живот, имот и чест за Него, той не е разбрал Великото учение на Живота. Това е Братство и равенство, туй е проповядвал Христос... Новото_човечество

От 2,000 години се проповядва, че Христос е велик Учител и е дошъл да ни спаси от греха, за да се покаем и да станем добри членове на църквата. Че вие и сега имате членове: имате синове и дъщери, които като станат на 21 години, казват на родителите си, че са оглупели. Какви ученици са тези ваши синове и дъщери? Вие мислите, че много знаете. Често Господ ви изпраща главоболие, като казва: „Дайте тази задача за разрешение на човечеството. Защо ги боли глава?“ Вие отговаряте: „Преяли сме“. – Не, друга е причината за вашето главоболие. Боли ви главата от това, че много знаете. Някой път те заболи корем. Това показва, че Господ ти изпраща тази задача за разрешение. Който не знае на какво се дължи главоболието, коремоболието и други някои болести, той нищо не знае. Коремоболието показва, че енергията в стомаха трябва да се превърне от положителна в отрицателна по отношение към другите енергии. Умът ви трябва да се занимава с възвишени работи. Като те заболи глава, иди при някоя бедна жена да ѝ помогнеш. Заболи те глава или корем, започни да работиш. Тъй казва Господ. Вие казвате: „Като ме боли глава, аз не мога да работя“. – Затова именно те боли глава, защото нищо не работиш. Ако чуят това нещо лекарите, ще кажат: „Опасна теория е тази, да работиш във време на главоболие“. Лекарите обясняват само следствията на болестта, но те не знаят от какво са предшествани болестите. По-новите лекари казват, че главоболието се явява от пикочна киселина, която се наслоила в организма, в мозъка. Кръвта се сгъстява, организмът започва да действа усилено и т.н. Но как се е появила пикочната киселина, това лекарите не обясняват. Те не могат да обяснят цял ред причини, които са предшествали появяването на пикочната киселина. Следователно причината на всяка болест трябва да се търси много отдалеч. Живеем ли по този Божествен начин, ще дойде ден, когато моментално ще се изчисти тялото ни от всякакви утайки, които днес предизвикват болестта. Някои физици допущат, че ако се употреби електричество от 10–20,000 или 100,000 волта върху човешкия организъм, той би се обновил в много кратко време, би приел детска младост. Тогава ние бихме казали: „Слава Богу, дойде Царството Божие на земята“. Господ изпраща смъртта и казва: „Повикайте това остаряло дете и го поставете върху диска на смъртта, за да се обнови и заживее друг живот“. Тогава се завърта колелото на живота със 100,000 волта и не минават 50 или 100 години, и същият човек отново дохожда, но вече обновен с нова енергия и ново име. Това е законът на прераждането – смяна на енергиите. Душата може да възприеме много хиляди форми. Вие не сте изучавали какво нещо е човешката душа. Ако бих казал всичко, каквото зная за нея, то би било девето чудо на света – толкова много неща има да се говорят за нея... https://triangle.bg/books/1917-03-25-10.1998/1919-06-15-10.html

Отделянето на човешката душа от Бога съставя един от най-великите моменти в Битието. Това отделяне е известно в Ангелския свят под названието зазоряване на човешката душа. Душата излиза от своя Първоизточник като Божествен лъч и влиза в необятната Вселена, за да извърши работата, която ѝ предстои. Душата е вечна. Тя е така вечна, както Бог е вечен. Но докато Бог е абсолютно неизменен, душата непрекъснато се изменя, като по такъв начин се развива и добива нови качества. Човешките души живеят и се движат в Бога. Те съществуват у Него във вечността, макар и да са се проявили в различни моменти. Те съществуват заедно, макар и да не са излезли едновременно от Бога; живеят един и същ живот, макар и да се различават. А различават се, защото всяка душа представлява едно състояние на Божественото съзнание. Душите – това са различни състояния, в които Божественото съзнание се е проявило във време и пространство. Затова ние казваме: има само една Велика, Божествена душа, а всички други души са само нейни прояви. Всичко може да изчезне в света, но душите – никога. Те не могат да изчезнат, защото не може да изчезне и Божествената душа, Божественото съзнание. Днес хората не познават душата. Те не съзнават себе си като души, а като личности. Личността, това е физическият човек, а не истинското Себе – душата. Те познават и личностите на другите, а не душите им, които са истинските им ближни. Но ако хората не вложат в съзнанието си идеята, че са живи, разумни души, ако те се съзнават все още като личности, като умове и сърца, като мъже и жени, няма нищо да постигнат. Всички тези форми на съзнанието са вече опитани. Вложат ли обаче в съзнанието си, че са живи, разумни души, ще внесат нещо ново в живота си, ще му дадат нова насока. Защото при сегашното развитие на човека, няма по- високо състояние от състоянието на душата. То носи в себе си всички условия, всички възможности на Божествената Любов. Само в душата може Бог да се изяви в Своята пълнота. Любовта може да се изрази напълно само чрез душата. Ако вие изразите Любовта си чрез сърцето, тя ще бъде само наполовина изразена. Ако я изразите чрез ума си, тя ще бъде пак наполовина изразена. А всички слабости в света произтичат от половините. Досега човешката душа е напъпвала, тя е достигнала да стане пъпка. Но в нашата епоха тази пъпка започва да се разтваря. Туй разтваряне на пъпката-душа е един от най- великите моменти в Космоса и се нарича разцъфтяване на човешката душа. И всички Възвишени същества в Божествения свят очакват с трепет разцъфтяването на човешката душа. Те знаят, че в нея са написани всички прояви на Бога, че в нея е вложено всичко онова, което е станало преди тях, което сега става и което ще стане в бъдеще. Те знаят, че човешката душа е една свещена книга, в която Бог по един особен начин, непознат за тях, е написал развитието на цялото Битие. Затова с такъв свещен трепет очакват те разцъфтяването на човешката душа. Цветът, в който ще се разцъфне тази душа, ще блесне във всичката си красота, и Бог ще влее в него Своята Светлина и Своята Любов. А в човешката душа има такава красота, както в никое друго същество на света. Тази красота с нищо не може да се сравни. Дори когато Бог погледне формата на човешката душа, и Той се весели. Щом се разцъфти човешката душа, тогава всички Ангели, всички служители на Отделянето на човешката душа от Бога съставя един от най-великите моменти в Битието. Това отделяне е известно в Ангелския свят под названието зазоряване на човешката душа. Душата излиза от своя Първоизточник като Божествен лъч и влиза в необятната Вселена, за да извърши работата, която ¢ предстои. Душата е вечна. Тя е така вечна, както Бог е вечен. Но докато Бог е абсолютно неизменен, душата непрекъснато се изменя, като по такъв начин се развива и добива нови качества. Човешките души живеят и се движат в Бога. Те съществуват у Него във вечността, макар и да са се проявили в различни моменти. Те съществуват заедно, макар и да не са излезли едновременно от Бога; живеят един и същ живот, макар и да се различават. А различават се, защото всяка душа представлява едно състояние на Божественото съзнание. Душите – това са различни състояния, в които Божественото съзнание се е проявило във време и пространство. Затова ние казваме: има само една Велика, Божествена душа, а всички други души са само нейни прояви. Всичко може да изчезне в света, но душите – никога. Те не могат да изчезнат, защото не може да изчезне и Божествената душа, Божественото съзнание. Днес хората не познават душата. Те не съзнават себе си като души, а като личности. Личността, това е физическият човек, а не истинското Себе – душата. Те познават и личностите на другите, а не душите им, които са истинските им ближни. Но ако хората не вложат в съзнанието си идеята, че са живи, разумни души, ако те се съзнават все още като личности, като умове и сърца, като мъже и жени, няма нищо да постигнат. Всички тези форми на съзнанието са вече опитани. Вложат ли обаче в съзнанието си, че са живи, разумни души, ще внесат нещо ново в живота си, ще му дадат нова насока. Защото при сегашното развитие на човека, няма по- високо състояние от състоянието на душата. То носи в себе си всички условия, всички възможности на Божествената Любов. Само в душата може Бог да се изяви в Своята пълнота. Любовта може да се изрази напълно само чрез душата. Ако вие изразите Любовта си чрез сърцето, тя ще бъде само наполовина изразена. Ако я изразите чрез ума си, тя ще бъде пак наполовина изразена. А всички слабости в света произтичат от половините. Досега човешката душа е напъпвала, тя е достигнала да стане пъпка. Но в нашата епоха тази пъпка започва да се разтваря. Туй разтваряне на пъпката-душа е един от най- великите моменти в Космоса и се нарича разцъфтяване на човешката душа. И всички Възвишени същества в Божествения свят очакват с трепет разцъфтяването на човешката душа. Те знаят, че в нея са написани всички прояви на Бога, че в нея е вложено всичко онова, което е станало преди тях, което сега става и което ще стане в бъдеще. Те знаят, че човешката душа е една свещена книга, в която Бог по един особен начин, непознат за тях, е написал развитието на цялото Битие. Затова с такъв свещен трепет очакват те разцъфтяването на човешката душа. Цветът, в който ще се разцъфне тази душа, ще блесне във всичката си красота, и Бог ще влее в него Своята Светлина и Своята Любов. А в човешката душа има такава красота, както в никое друго същество на света. Тази красота с нищо не може да се сравни. Дори когато Бог погледне формата на човешката душа, и Той се весели. Щом се разцъфти човешката душа, тогава всички Ангели, всички служители на Бога ще дойдат. Те от незапомнени времена очакват разцъфтяването ¢, за да вкусят от нейния нектар. А със своето идване те ще донесат Новата култура, която аз наричам култура на Любовта. Когато Христос слезе на Земята, Той слезе да помогне именно на човешките души. Защото всяка душа, която е слязла на Земята, има една съществена задача, която сама трябва да разреши. В света има разумни души, които искат да се повдигнат и да живеят съзнателно. За тях слизат на Земята Великите учители, на тях помагат и всички любещи и светещи души, които работят в света. Защото само души, които любят и които светят, могат да помагат на другите души. Те са завършили своите изпити на Земята. В тях Божественото съзнание е пробудено. Ето защо те не искат да напуснат Земята. Те казват: “Сега ние ще живеем на Земята при всички условия, ще живеем така, както Бог иска. Ние разбираме сега как трябва да се живее.” За човешката душа, която иска да се повдигне, няма нищо невъзможно. Тя е силна благодарение на своята връзка с другите души, които са истинските ¢ ближни. И колкото по-голям е броят на душите, с които човешката душа е свързана, толкова тя е по-силна и по-неуязвима. Успехът на душата зависи от броя на душите, с които тя е свързана. Съзнанието на ония души, които взимат участие в земния живот на една душа, е постоянно съсредоточено в Любовта, и затова те ¢ помагат безкористно и самоотвержено. Ето защо изкуството на земния живот се състои в това: докато човек е на Земята в тази малка форма, да влезе във връзка с душите на другите хора. Там е ключът на успеха. Дори една душа да ви обича, тя е в състояние да ви помогне в мъчнотиите на Живота. А когато много души насочат Любовта си към един човек, той може всичко да стане – поет, художник, музикант, учен. Велика сила е Любовта. Пътят на всяка душа е строго определен и никой не е в състояние да я отклони от него. Невъзможно е една душа да отклони друга от нейния път, защото Бог зорко бди над душите и направлява тяхното движение в необятната Вселена. Сама по себе си всяка душа е една малка вселена, която се движи по свой път в голямата Вселена. Но едно велико свойство на душата е да се смалява – да става безкрайно малка и да се разширява – да става необятна като Вселената. Излезли последователно от Бога, душите се намират помежду си в такива отношения, в каквито се намират тоновете един към друг. В своите отношения душите съставят хармонични групи. Те образуват отделни системи, които се движат спираловидно в безграничното пространство. При своето инволюционно движение те слизат на групи, но остават в различни по гъстота среди, защото не всички могат да преодолеят тяхната съпротива. Само част от тях достигат до най-гъстата материя. Така душите са свързани във вид на верига, която минава през различни полета. При еволюцията си душите възлизат по същия закон – различните души възлизат в различно редки среди. Да възлюбиш душата на човека – в това се състои истинският морал. Ала който иска да борави с човешката душа, трябва да има велик ум. Той трябва да разбира дълбоките процеси, които се извършват в нея. Дълбочина има в човешката душа, дълбочина и необятност. Защото човешката душа живее извън нашия свят, в един свят с много повече измерения. Тя има само една малка проекция на Земята. Явява се само временно като гостенка на ума и сърцето. И когато душата посети човека, той става велик, вдъхновен, благороден. Оттегли ли се душата, той пак става обикновен човек. Всички велики мисли и желания изтичат от извора на душата. Душата пък се пои от друг извор – човешкия Дух. Човешкият Дух се пои от още по-велик извор – Божия Дух. А Божият Дух се пои от най-великия извор – абсолютния, незнайния Дух на Битието, за когото никой нищо не знае. И тъй, помни: Ти си душа, не тяло! Ти си душа, зачената някога в Божествения Дух, зачената в Любов. Сега душата ти е вече пъпка, която чака да се разцъфти. Съсредоточи съзнанието си в нея, защото това е един от най-великите моменти на живота ти! Тогава ти ще се разтвориш за Великото Слънце, което озарява целия Божествен свят. Бога ще дойдат. Те от незапомнени времена очакват разцъфтяването ¢, за да вкусят от нейния нектар. А със своето идване те ще донесат Новата култура, която аз наричам култура на Любовта. Когато Христос слезе на Земята, Той слезе да помогне именно на човешките души. Защото всяка душа, която е слязла на Земята, има една съществена задача, която сама трябва да разреши. В света има разумни души, които искат да се повдигнат и да живеят съзнателно. За тях слизат на Земята Великите учители, на тях помагат и всички любещи и светещи души, които работят в света. Защото само души, които любят и които светят, могат да помагат на другите души. Те са завършили своите изпити на Земята. В тях Божественото съзнание е пробудено. Ето защо те не искат да напуснат Земята. Те казват: “Сега ние ще живеем на Земята при всички условия, ще живеем така, както Бог иска. Ние разбираме сега как трябва да се живее.” За човешката душа, която иска да се повдигне, няма нищо невъзможно. Тя е силна благодарение на своята връзка с другите души, които са истинските ¢ ближни. И колкото по-голям е броят на душите, с които човешката душа е свързана, толкова тя е по-силна и по-неуязвима. Успехът на душата зависи от броя на душите, с които тя е свързана. Съзнанието на ония души, които взимат участие в земния живот на една душа, е постоянно съсредоточено в Любовта, и затова те ¢ помагат безкористно и самоотвержено. Ето защо изкуството на земния живот се състои в това: докато човек е на Земята в тази малка форма, да влезе във връзка с душите на другите хора. Там е ключът на успеха. Дори една душа да ви обича, тя е в състояние да ви помогне в мъчнотиите на Живота. А когато много души насочат Любовта си към един човек, той може всичко да стане – поет, художник, музикант, учен. Велика сила е Любовта. Пътят на всяка душа е строго определен и никой не е в състояние да я отклони от него. Невъзможно е една душа да отклони друга от нейния път, защото Бог зорко бди над душите и направлява тяхното движение в необятната Вселена. Сама по себе си всяка душа е една малка вселена, която се движи по свой път в голямата Вселена. Но едно велико свойство на душата е да се смалява – да става безкрайно малка и да се разширява – да става необятна като Вселената. Излезли последователно от Бога, душите се намират помежду си в такива отношения, в каквито се намират тоновете един към друг. В своите отношения душите съставят хармонични групи. Те образуват отделни системи, които се движат спираловидно в безграничното пространство. При своето инволюционно движение те слизат на групи, но остават в различни по гъстота среди, защото не всички могат да преодолеят тяхната съпротива. Само част от тях достигат до най-гъстата материя. Така душите са свързани във вид на верига, която минава през различни полета. При еволюцията си душите възлизат по същия закон – различните души възлизат в различно редки среди. Да възлюбиш душата на човека – в това се състои истинският морал. Ала който иска да борави с човешката душа, трябва да има велик ум. Той трябва да разбира дълбоките процеси, които се извършват в нея. Дълбочина има в човешката душа, дълбочина и необятност. Защото човешката душа живее извън нашия свят, в един свят с много повече измерения. Тя има само една малка проекция на Земята. Явява се само временно като гостенка на ума и сърцето. И когато душата посети човека, той става велик, вдъхновен, благороден. Оттегли ли се душата, той пак става обикновен човек. Всички велики мисли и желания изтичат от извора на душата. Душата пък се пои от друг извор – човешкия Дух. Човешкият Дух се пои от още по-велик извор – Божия Дух. А Божият Дух се пои от най-великия извор – абсолютния, незнайния Дух на Битието, за когото никой нищо не знае. И тъй, помни: Ти си душа, не тяло! Ти си душа, зачената някога в Божествения Дух, зачената в Любов. Сега душата ти е вече пъпка, която чака да се разцъфти. Съсредоточи съзнанието си в нея, защото това е един от най-великите моменти на живота ти! Тогава ти ще се разтвориш за Великото Слънце, което озарява целия Божествен свят. Из “Учителя говори“

Молитвен наряд за начало: В начало бе Словото Светите_Твои_градове Молитвен наряд за край: Духът Божий-песен Добрата Молитва Ще взема 64 глава от Исайя. Тази глава е писана в усилни времена. Ще взема само три думи от 10 стих на прочетената глава: „Светите Твои градове“. В този стих е изобразена една колективна идея, идея на колективното човечество. Това е един град, образуван от същества, които се събират да живеят на едно място. Има нещо общо, което ги свързва. Три неща има, които са необходими за човека, за всички хора, за светски и за религиозни. На физическия свят човек трябва да запазва своята сила. В духовния свет човек трябва да запази своите чувства, а в умствения свет да запази своята мисъл. Който на физическия свят губи своята сила, той е изложен на промени. Всека промяна се дължи на известна загуба. Всека промяна във физическия свет е свързана с някоя промяна в духовния свет и всека промяна в духовния свят е свързана с една промяна в умствения свят. Или казано другояче: Промяната в мислите, в чувствата, говори и за промяната и в постъпките. Постъпките са свързани с мислите и с чувствата. Следователно те представляват край, един завършен резултат. Всички хора са събрани на едно место, т. е. организирани са да си помагат. Целта за организирането на хората е органическа идея. Животът е който организира хората. Следователно там, гдето има живот, има организиране. Ако животът е правилен, там и организирането е правилно, но това организиране има израз. Израз на правилното организиране това е здравето, правилните чувства, това е правата човешка мисъл. Организирането е външно условие, за да се проявят мислите. Вън от всека организация мисълта не съществува. Не мислете, че тези организми, които така са се организирали, е временно. Обаче, човешките организации са временни. Виждаме, че от техните организации нищо не остава на земята. След 50, 60 или най-много 120 години човек се стопява, изчезва. Който разбира закона, той се радва, а който не разбира закона, той плаче. Който не разбира този вътрешен закон, той иска да му се докаже съществува ли някакъв задгробен живот вън от земята, или със смъртта всичко се свършва. А пък онзи, който знае нещата, той знае, че нищо в света не се свършва, нищо не изчезва. Има един закон на контрастите, според който, това, което има начало, няма никакъв край. И това, което има край, няма никакво начало. Разбирайте това, както искате. Това е закон, който може да разглеждате според разбиранията ви. Аз няма да се спирам повече върху него. За онези от вас, които сте философи, оставам сами да разрешите задачата. Който я разреши, той за себе си я разрешава. Ако не я разреши, той няма да се ползува. По някой път щастието на човека зависи само от едно почесване, само от една казана дума – нищо повече. Ако знаеш как да кажеш думата или как да се почешеш, ти ще бъдеш щастлив. Ако не знаеш как да кажеш думата, или как да се почешеш, ти ще бъдеш нещастен. Това са факти, които трябва да се докажат, но и да не се докажат, пак стават. Щом се тури фитил на една бомба и се запали фитилът, трябва да се докаже, че тая бомба ще експлодира. И без да доказвам, като туря фитила, бомбата ще експлодира. След това хората ще разправят как била направена тази бомба. Светите_Твои_градове

На мене ще ми бъде приятно да установим вътре в Школата един ред, за да представлявате един образец, та който дойде при нас, да знае, че имаме знания, че владеем силите на Природата и можем да турим в света ред и порядък. Аз ще позная моите честни ученици и ще им дам един голям изпит. Ще ви изпитам. Знаете ли как? Първо ще видя дали сте честни – с пари ще ви изпитам. Ще дам на някой ученик една вечер една голяма торба със злато и ще му кажа: „Ще занесеш тази торба в еди-кой си град.“ Ако той офейка с торбата, въпросът е решен вече. Другиму ще дадем някоя къща, ще я припишем на негово име, и ако след 5 години той я направи свое имущество и я остави на децата си да преживяват, ние ще знаем какъв е този ученик. И ако на някого от учениците поверим един дял да го ръководи и той го направи своя мушия, и него ще разберем. Ще ви поставим такива капани, такива клопки, каквито не сте виждали. Като дойдат тези ученици втори път, ще ги питаме: „Ти не си ли този, който взе торбата?“ – „Да.“ – „Със здраве си върви.“ На другия: „Ти ли беше този, който усвои къщата?“ Имайте предвид, че у нас важат фактите. Щом торбата не е на мястото, нищо друго не важи. Туй е важно, а не това, че си честен. Нищо повече. Вие казвате, че сте честен, почтен. Вярвам във всичко това, но торбата къде остана? Че баща ти е честен, че ти си честен, вярвам, но къде е Любовта? След туй ще дойдат други изпити. Тези са на физическото поле. На торбата, на къщата устоява ли, честен е. Ще поверим някому окултни сили, да може да влияе на хората. Ще видим за какво ще ги употреби. Ако ги употреби за Добро – добре; но ако ги употреби за свое лично благо, пак ще пишем в книгата. „Аз знам“ – ще кажа. Всички тия неща ще дойдат за изпит на учениците. После ще изпитваме някои от учениците на Специалния клас. Например ще му дадем някаква работа, някакъв труд за цял месец, и ще му кажем: „Ще знаеш, че ако работиш добре, ще ядеш; ако не работиш, нищо няма да ядеш.“ После ще му кажем да направи същото за една година: „Ще работиш, макар и да си богат, и никому нищо няма да казваш. Ако работиш всеки ден и си намериш работа за една цяла година, за 365 дни, ние ще те считаме за един много способен ученик и ще ти турим шест. Ако за половин година си намерил работа, ще ти турим четири; ако една четвърт от годината си работил, ще ти турим три; ако си работил само един-два дни, ще ти турим единица.“ Но за работата е лесно. Ще направим после друг опит: някой ученик от вас ще направим пръв министър в България, после ще го смъкнем от горе и ще накараме целия български народ да го оплюе. Като е на власт, ще гледаме какво прави – и ако си издържи изпита, шест ще му турим; ако не го издържи, ще накараме българския народ да го оплюе. Ще ви прекараме през тия изпити. Всички тия неща ще дойдат за тия, които следват Специалния клас в продължение на 20 години. Толкова ми трябват. И на тия, които издържат добре изпита си, тогава ще им се повери… Знаете ли какво ще ви се повери? – Ще имате доверието на вашия Учител, за да може Той да ви остави на своето място. Такова доверие да има Той във вас, че каквото ви каже, няма да развалите Славата Божия; каквото ви каже, няма да изопачите Истината, няма да изопачите Мъдростта, нито Правдата, нито Добродетелта, ами право ще изпълните всичко тъй, и то абсолютно тъй, че всичко да бъде за Слава Божия. Това е цел на всички ученици в Школата. Слави ли се Името Божие, славим се и ние. Не се ли слави Името Божие, не се славим и ние. Две мнения по това няма. Това е правило на Бялото Братство. Тия морални правила трябва да легнат още отсега в умовете ви, във волята ви – и тогава всичко ще дойде, всичко е възможно. Всички ученици ще си кажете: „Ние искаме всички – млади и стари, да калим нашата воля, да стане тя диамантена и пред никакви мъчнотии, пред никакви изпитания да не се поколебаем.“ Младото като не се помръдне, старото няма да стане, и старото като не се помръдне, младото няма да стане. Някои казват: „Нашият Учител още нищо не ни е казал.“ Ами че това са най-великите Истини, които съм казвал. На тия мои думи лежи цялото ваше знание, което вие можете да имате. Ако вие влезете в Невидимия свят между ангелите, те няма да ви питат колко знаете, а ще гледат колко е вашата Любов, каква е вашата Мъдрост, Истина, Правда, Добродетел. Ако ги имате, ще имате тяхното доверие. Значи ще гледате дали във вашия дух, във вашата душа, във вашия ум, във вашето сърце царуват тия велики Божествени Добродетели. Това е силата; а знания, растене, съвършенство – то е въпрос на времето. Всичко може да се добие, всичко е възможно... https://beinsa.bg/beseda.php?id=506

„Има много готови души. Много трябва да се работи, за да се разпръснат заблужденията на хората. Специално за тези, които сега се пробуждат, трябва да се направи нещо като буквар, ръководство с подходящи школни беседи, които постепенно да ги въведат в окултното познание, което е толкова необходимо за тях и ще им даде вътрешно разширение и свобода. В новото Учение няма време за спор. Като намериш готова душа, ще му кажеш: „Тръгни.“ – Няма да го убеждаваш. И той ще разбере. Разбира всичко. За прераждане разбира и всичко друго разбира. А като не е готов, не иска. Тогава няма да спориш, но ще му кажеш: „Карай си както си знаеш. И то е хубаво.“ Ще работите върху тези, които са пред прага на събуждането, а другите остават за следващата епоха. Писанието казва: „Първото възкресение.“ Значи изпърво всички няма да възкръснат. Важно е готовите души да не изгубят условията, да не изостанат назад.“ (из „Разговори с Учителя“) „Синовете Божии ще дойдат и ще се вселят в готовите души. Това е изливането на Духа. Трябва едновременно разбиране и прилагане на Божествената наука. Значи една голяма група Висши Същества ще се вселят или въплътят на Земята. След това ще почне усилен строеж на новия живот на Земята. Петата раса ще предаде управлението на Шестата раса. Шестата раса не е слизала още на Земята. Тя е още горе. Тя слиза. Тя подготвя формите, в които ще слезе на Земята. Предците, които идат на Земята, ще се вселяват в готовите души. Предците не са участвали в грехопадението. Те са тези хора, за които е казано: „Бог го направи по Свой образ и подобие.“ А пък хората на Земята са тези, за които е казано: „Бог създаде Адам от пръст.“ Ако Предците не дойдат, от света нищо няма да стане. Те са носители на новото. Досега те не са се въплъщавали. Но тук-таме е имало въплъщаване и от тях; а те са изглеждали отвън като прости, обикновени хора... Напредналите, Великите Души идат сега, за да уредят живота.“ ..................... „Един ден хората ще правят такава война: няма да бомбардират от самолети с бомби, но ще хвърлят дрехи, хубави книги и разни други подаръци. Тогава който е дал повече ще се счита за победител. И ще си подадат ръка и ще кажат: „Втори път пак ще воюваме.“ Някои мислят, че онова, което аз нося, ще разруши всичко. А пък то в сегашния живот има разрушение... Ние идем сега да стопим света и всичко онова, което Бог е създал, да цъфне и да даде своя плод; да се прояви Бог с всичката своя слава и всички хора да Го познаят.“ „Аз вчера всред Паневритмията напуснах полянката и отидох право горе в моята стая. Това беше предметно учение за вас. Аз отидох за една работа за Бога. Правилото е: когато Бог те прати някъде на работа, ти всичко друго ще оставиш, и то веднага, без никакво колебание, каквато и работа да работиш. Когато Бог ти каже да направиш нещо, всичко друго ще прекъснеш... Сега в тази епоха на Земята определени са душите, които ще се събудят и които ще влязат в новата епоха. Те са вече точно определени. И те именно ще трябва да се намерят. Те лесно се познават. Нашата работа тук на Земята за Бога е много лесна. Например срещаш някой човек, който е готов. Можеш да му кажеш само една дума, можеш да го подбудиш с няколко думи, можеш да му дадеш книга и пр. Ти посади Божествената семка в него и не се тревожи по-нататък какво ще стане с нея, понеже щом си посял нещо в една душа, то вече Възвишените Същества от Невидимият свят имат възможност да работят върху тая душа и да възрастят това, което е посято.“ (из „Разговори с Учителя“) https://petardanov.com/index.php/forum/101-разговори-с-учителя/

Молитвен наряд за начало: Господнята Молитва Пак_се_яви! Молитвен наряд за край: Песен за светлия път - от "Песен на Ангелите" „Пак се яви“. Ще прочета част от 21 глава от Евангелието на Йоана. Ще взема само няколко думи от първия стих: „Пак се яви“. Да се явиш на някого, това е едно вътрешно осветление в разбирането на човешката душа. Изявява се в света доброто; изявява се в света Любовта; изявява се в света Божията Мъдрост, изявява се в света Божията Истина, изявява се в света Божието милосърдие. Изявява се в света всичко онова, което е възвишено и добро. Отрицателните неща в живота са второстепенни. Сега всички се спират върху второстепенните работи в живота, но те не са важни за нас. Че някой е болен, това не е важно; че някой умира, това не е важно; че някой фалирал, това не е важно; че затварят някого в затвора, това не е важно. Важно е, когато човек се ражда, когато човек мисли, когато оздравява, когато прави нещо добро. Що се отнася до отрицателните работи, това не е важно. Другите неща са отрицания на живота. „Пак се яви“. Кое трябва да се изяви? Човек трябва да изяви нещо. В природата има едно непреривно очакване. Ние очакваме да мине пролетта, да дойде лятото. Ние очакваме да мине зимата, да дойде пролетта. Младият очаква да стане възрастен; нежененият да стане женен, да се ожени; ожененият очаква да има деца. Който учи, той пък очаква да свърши нещо. И праведният очаква нещо. И светията очаква нещо. Какво очаква грешният? Той нищо не може да очаква. Да очакваш болестта си, това не е очакване, това е треперене, това е страх. Да очакваш страдание, това не е никакво очакване. Да очакваш радостта в душата си, разбирам. Когато човек очаква да свърши училището, има смисъл това очакване. Когато очаква да направи някакво добро, има смисъл; когато очаква да научи няколко истини, има смисъл. Та при сегашните условия мъчно може да се говори на хората по единствената причина, че не може да ги задоволите. Ще ви дам едно правило. Никога не угощавайте ситите хора, ако искате да ви е мирна главата. По никой начин не угощавайте ситите хора. Ако искате да угощавате някого, намерете гладни хора и ги угощавайте. Ще имате Божието благословение. Щом угощавате сития човек, той ще ви направи някаква пакост. Вие по никой начин не можете да нахраните сития човек. Той ще бъде крайно взискателен, че това не е хубаво, онова не е хубаво. Ако искаш да угостиш някого, очаквай някой пътник в планината. Ако му дадеш едно парченце хляб, това ще има за тебе по-голям смисъл, отколкото ако дадеш едно угощение на сития човек... Пак_се_яви!

Молитвен наряд за начало: Господнята Молитва В начало бе Словото Един_от_дванадесетте Молитвен наряд за край: Бог е Любов А Тома, един от Дванадесетте, нарицаеми Близнец, не беше с тях, когато дойде Исус. Ще прочета 20 глава от Евангелието на Йоана. Човек може да живее и след като умре. Този е жизненият въпрос, който занимава хората. По този въпрос хората са разделени на два лагера. Ще взема няколко стиха думи от 24 стих. „Един от дванадесетте“. Дванадесетте това е реалното, конкретното число в света, в което хората вярват. Тома беше един човек реалист. Той не беше нито мистик, нито съзерцател, не се занимаваше с отвлечени работи. Сега аз искам да ви занимая с един въпрос, но не както религиозните или учените хора могат да ви занимават. Ако искате да ви се говори както учените говорят, аз мога да ви изпратя в най-учените университети, в най-видните университети да слушате речите на професорите. Когато отидете в някоя бирария или в някое заведение, каквито има в различните държави, там всичко е като в изворите, постоянно блика, но всичко каквото изядете, вие трябва да го платите. Там за всяко нещо се плаща. Сега да се върнем на въпроса. Всички се питат кое е реално и кое не е реално в света? Кой ще остане и кой няма да остане, кой ще живее и кой няма да живее, кой ще умре, кой ще бъде полезен в даден случай и кой няма да бъде полезен, кое ще никне и кое няма да никне, кой може да стане пръв министър и кой може да не стане. „Един от дванадесетте“. Учениците казвали на Тома, че видели Христа, видели Господа, а той им казал, че вярва само на това, което сам може да види и да пипне. А тъй да ми разправяте за фантастически работи, не вярвам. Той сам си определил кое е реалното в света. Тогава и аз ще определя кое е реалното. Реалността се отличава с една малка, микроскопическа придобивка. Това микроскопическото, което се придава, то е реалното. Ако претеглите един човек сутрин, който има най-добро разположение и добри мисли към жена си, към децата си, към приятелите си, той ще има особено тегло. Колко и какво е това тегло, няма да ви кажа, друг път вие сами ще го намерите. Има едно тегло, с което човек се отличава, когато е в реалността и когато не е в реалността. Колко е това тегло, няма да ви кажа, защото няма да ви ползува, но важното е, че ще има разлика между едното и другото тегло, когато не е в реалността. Когато изгуби това разположение, човек изменя теглото си, той спада с една десетомилионна част от милиграма. Значи, една десетомилионна част от милиграма разлика в теглото определя реалността. Също така е една седеммилионна част от милиграма определя и временното в живота. Това е казано конкретно, на научен език. Реалността предава всеки ден по една десетомилионна част от милиграма. Тъй щото, като живее човек хиляди години, всеки ден ще предава в теглото си по малко. Докато е в личността човек се увеличава, но като влезе в реалността, той всеки ден се намалява, намалява, докато съвсем изгуби теглото си. Ще дойде ден, когато той ще бъде безтегловен. Сега някои могат да оспорват дали това е вярно или не. – За мене това е абсолютна истина, а за вас дали ви интересува този въпрос, дали това е истина, то е друг въпрос. За мене е важно това, в което аз се интересувам, а от какво се интересуват хората, това не ме интересува ни най-малко... Един_от_дванадесетте

Молитвен наряд за начало: Господнята Молитва В начало бе Словото -песен Ако не ядете - беседа Молитвен наряд за край: Бог е Любов „Благословен Господ Бог наш“ Господнята Молитва „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си“. Този стих има двояко тълкувание. Ако се вземе буквално, той почти няма никакъв смисъл, но съществените неща, т. е. същественото, което се яде, не е плътта. Същественото е онова, което се съдържа в плътта. Това е животът, който е скрит в плътта. Това е, което са знаели още от старо време, жизненият елексир, или условията на живота, които проникват чрез храната. Казвам: Има две разбирания на живота според прочетените стихове. Сега аз няма да ви говоря за неща, които вие знаете, защото не искам да ви товаря. Това значи, аз няма да ви продавам вехтите дрехи, защото вие имате достатъчно стари дрехи. Аз трябва да ви продавам нови дрехи, тъй щото ще се постарая да ви продавам нови дрехи, които или да ги продадете, или да ги носите. Във всеки случай да имате една печалба. За да яде човек правилно на физическия свят, неговата мозъчна и неговата симпатична нервна система трябва да са добре устроени, или научно казано, те трябва да се намират в музикална хармония. Само при това положение човек може да яде правилно. В окултен смисъл яденето е един процес на вътрешно съгласие. Човек трябва да има Любов към храната, която яде, за да се ползува от нея. Щом няма Любов към известна храна, той не може да се ползува от нея. Такава храна внася най-големите отрови. Това всички хора знаят, но още не са го изнесли. За в бъдеще ще го изнесат, понеже умовете им сега са заняти с много научни работи. Съвременният свят е претрупан с известни научни теории и все неприложени. Понеже, всяко нещо, което не е приложено и не е опитано, то е една теория. А всяко нещо, което е опитано и приложено, това е факт вече и върху този факт се гради животът... Ако не ядете

Молитвен наряд за начало: Господнята Молитва „Бог е Любов“ Колко_е_хубава_твоята_любов! Молитвен наряд за край: Добрата Молитва „Благословен Господ Бог наш“ ...Ние живеем в един свят на постоянни промени, аз го наричам „драматически свят“ и след това се чудим защо светът се е толкова много изменил. – Светът не се е изменил, но има нещо, което у нас се е изменило, у нас има нещо не разбрано. Запример, ти седиш зимно време на леда и мислиш, че имаш някаква здрава основа под краката си. Но дойде лятото и ти виждаш, че този лед започва да се пука. Казваш: Какво стана? Де отиде ледът? – Отиде някъде, изгуби се. Не, не се е изгубил ледът, но формата му само се измени. Някой се оплаква, че изгубил Любовта си. – Никаква Любов не е изгубил. Той изгубил само формата на Любовта. Любовта нито се губи, нито се печели. Че си спечелил или изгубил Любовта, това са само човешки понятия. Защо? – Щом имате някаква печалба, тя трябва да тежи. Спечелиш пари, два, три, десет, сто, десет хиляди наполеона, те трябва да ти тежат. Щом изгубиш тия пари, ще ти олекне. Не само парите имат тегло, но и ученият човек се познава по своето тегло, но трябва да знаете как да теглите. Ако претеглите един учен, и един невежа, ще видите, че те се различават в теглата си. Ученият винаги тежи повече от невежия. – Как е възможно това? – Претеглете един учен и ще видите, че неговият мозък тежи повече. Той е по-голям от този на невежия. Мозъците на учените са по-големи, по-тежки от мозъците на невежите. Що се отнася до тялото трябва да се знае, че то не е човекът, то представя дрехата на човека. Мускулната система се губи у човека. Един човек от 70 килограма при една тежка болест може да изгуби няколко килограма от теглото на тялото си, да олекне до 45 килограма. При каквато болест да легне, обаче той много малко, почти нищо не губи от теглото на мозъка си. Сега когато се говори за Любовта, вие трябва да имате предвид много условия, при които Любовта може да се прояви. Хората имат много общи понятия за Любовта, но това още не е Любов. Това са предвестници на Любовта. Даже и сегашният живот на хората е предвестник на Любовта. Те още не живеят в Царството на Любовта. – Защо? – Понеже, за сега ние живеем в едно царство, в един свят на страдания. Земята е цял ад. Страдания, мъчения, едно след друго се нижат. Едва си поотдъхне човек от едно мъчение, след него иде вече друго. Но така не трябва да се говори. Не трябва да се обезсърчавате по отношение на бъдещето. Това е само една временна фаза, както когато един екскурзиант мина през една планинска местност, че се натъкне на някои сипеи, които се подронват под краката му и той се мъчи да излезе нагоре. Това е временно положение. Цялата земя не е направена само от пясък... Колко_е_хубава_твоята_любов!

Представете си, че в някое от своите минали съществувания вие сте убили някой човек, но сте забравили това престъп¬ление. В сегашното си съществуване вие сте доста изменени външно, никой не може да ви познае. Обаче при движението по орбитата на вашето съзнание вие минавате през своето минало, когато сте извършили престъплението, и срещате онзи, когото сте убили. Тази среща е необходима, за да ликвидирате с кармата си. Човекът, когото в миналото си сте убили, веднага ви познава. Вашият образ, вашите движения са се отпечатали в съзнанието му и той се нахвърля върху вас с мисълта си, започва да търси случай да ви отмъсти. Неговите неприязнени мисли и чувства се отразяват върху вашите и вие преживявате големи сътресения. Какво трябва да правите при това положение? Ще се обърнете към Бога с молба да ви помогне правилно да ликвидирате с кармата си. Каквито страдания да ви сполетят, ще ги пренесете с търпение, защото знаете, че причината за тези страдания лежи във вас. Както сте създали престъпленията, така ще ги изправите. Има случаи, когато някоя душа, на която сте причинили някаква пакост, с години ви търси, докато ви намери да ви отмъсти. Когато тя е горе, в Невидимия свят, вие сте на Земята – тя ви търси горе, не може да ви намери. Ако тя е на Земята, вие сте в Невидимия свят – пак не може да ви намери. Случва се и двамата да сте на Земята, но вие сте някъде в Америка, а той – на другия край на света, не може да ви намери. Най-после условията се съчетават така, че и двамата се срещате на едно и също място. Тогава вие не можете да бягате, но трябва да се обърнете към Бога с молба да ви помогне. Вашият кредитор пита: "Готов ли си да плащаш?" Ако кажете, че сте готови да плащате, той ще ви пусне на свобода и ще чака да се изплатите. Кажете ли, че не признавате задълженията си и не искате да плащате, той ще ви хване, ще ви тури в затвор и ще ви подложи на големи мъчения и изпитания. Този е моментът, когато човек трябва да признае престъплението си и да започне да плаща. Тогава той ще се обърне към Бога, към Вечния извор на Любовта, да му помогне правилно да ликвидира със своята карма. Кармата се ликвидира със закона на Любовта, а не с бягане. С бягане въпросите не се решават. Всяко страдание има свои далечни причини, страданията не идат напразно. Кармата може да се изрази на физическия свят, но може да се изрази и в Астралния или в Менталния свят, т.е. в света на чувствата и желанията или в света на мислите. Както и да се изрази карма¬та, вие трябва да научите урока си от нея и геройски да понасяте страданията си. Хиляди години могат да минат, но онзи, с когото сте свързани кармически, непременно ще ви намери и ще ви застави да му платите. При ликвидиране на кармата има обратни положения. Това са добрите случаи във вашия живот, когато вие сте правили добро на хората, а те не са могли навремето си да ви благодарят. Тъй щото, когато някой ви хване за гушата и настоява да платите каквото му дължите, едновременно с това друг иде да ви благодари за доброто, което някога сте му направили. И двамата са еднакво силни: те се хващат за раменете и започват да се борят, вие оставате между тях. В дадения случай вие не трябва да вземате участие в тяхната борба – ще седите настрана и ще се молите, те сами ще се разправят... Прояви на съзнанието, Допирни точки в природата, МОК 2-ра год. 3 януари 1923 г. Учителя Беинса Дуно

Съвест е другото име на Истината и всеки според нея живее... За това е различна за всеки. А за себепознанието ето нещо, което напълно споделям. https://www.btv.bg/video/shows/predi-obed/videos/duhat-na-zdraveto-kak-da-izlezem-ot-klisheto-na-kvadratnoto-mislene-i-da-sabudim-tvorcheskoto-nachalo-v-sebe-si.html?fbclid=IwAR0Z7Ds0SnDIxpn44xVsx0xVAqymI3j9qjYCwFLlE4RRw9fI68s2wsV4dlQ

Господнята Молитва Ш = трите пръста, = обратно, същите три пръста, Щ = воля, А = умът, С = сърцето – да обърнем лодката , в която да турим съкровищата си, Т = котва = надежда, И = съединение, сила, истина, Е = прогрес, растене, умножение. Щастието е человек да се труди и после да работи. Господар – когато впряга животните. Слугите ръководят, трудят се и изпълняват. Господар е необходим при всички положения. Щастие има там, гдето има хармония между волята, ума и сърцето, а то е да станете богати, да забогатеете с добродетели. Има три състояния: мъчение – то е за животните, труд – той е за хората и работа – тя е за ангелите. Мъчението е, докато влезете в училището; трудът е в училището; работата е като свършите училището. Хората не знаят защо са се родили, те не могат да създадат една теория как да се оправи светът, например жилищната криза. За един свят, който се мъчи, градовете са потребни; за един свят, който се труди, градовете не са потребни. Градове да имате, но да са малки, да не са големи и да не са събрани всички къщи в един куп. Нисшите животни се размножават много и колкото отиват към по-висшите, толкова по-малко се размножават. Ще дойде денят един человек да роди само едно дете; един ще си отиде, друг ще дойде и числото ще остане едно и също. Ще се измени културата. Ще има спирачки. Ще живее человек двеста години и ще роди само едно дете. Сега животът е много глупав. Като разгънем мозъка на човека ще видим глупости: умрял вол, заклана кокошка, поп опява някого и пр. Изкуството в живота е да се свършат дреболиите. Който иска да живее, трябва да бъде като един извор, да блика, да образува река и около нея да растат разни зеленчуци. Там, край реките, се населяват хората. Щастието_е_в_человека

/75 години от заминаването на Учителя, 27.12.1944/ И някой казва: - Сега ти като проповядваш, не искаш ли да оставиш това име сред този народ? - Не! То ще бъде най-голямото нещастие./.../ Безкористие трябва да има. Ако приемете Любовта и живеете в името на тая Любов, то е Божието име, Великото име, което трябва да остане. Ако вие приемете Любовта, страдания няма да има. Този свят страда все от имена. Доста имена има. Сега казвам: За моето име няма място в света. Защо няма? Всичките имена, които трябваше да се напишат на този свят, са написани. И за моето име няма място. Аз го задържам за другия свят. Като се върна на Небето, там ще напишат моето име. То ще бъде името на Любовта! Разбирате ли? Питат ме някои: - Ще ли те срещнем? – Никъде няма да ме срещнете! – Няма ли да те видим? – Никъде няма да ме видите. – Тогава? - Аз искам вие да срещнете Бога, Който ви е дал тази Любов. Той е тази Любов. Волята на Отца, НБ, 9 април 1922 г. “Бог е турил за човечеството: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце и ближния като себе си.“ Пита ги: „Вие за бъдеще пак ще се биете ли тъй?“ Защото две войни има в света: Черната ложа воюва и убива и Бялата ложа воюва и приспива. Разликата между двете е, че тези, които убиват, са от Черната ложа, тези, които приспиват, са от Бялата ложа. Не може да не воюваме, но има два начина на воюване. Трябва да се воюва. Ще си извадиш оръжието, но ако си от Бялата ложа, ще приспиваш. Като махнеш с ножа, той ще заспи, ще го обезоръжиш. Като махнеш, тия картечници ще млъкнат. Всички от Черната ложа като махнат, картечниците се усилват, всички се усилват, косят, косят. Белите като махнат, млъкват картечниците. Сега нали вие казвате, че сте окултни ученици. Господ ви пита: „Тия хора, които се бият, право ли се бият?“ Как се бият, право ли се бият? Вие ако сте, която страна ще вземете, как ще се биете? Вие ще кажете: „Да се примирим.“ Но няма примирение. Мислиш ли, че ако дойде неприятелят, ти трябва да капитулираш? Понеже дадат ти заповед, че трябва да воюваш. Казват: „Ако не убиваш, ще те убием.“ Какво трябва да правиш? Ще воюваме. Тогава аз махна с ножа и той махне с ножа. Той заспи, взема му ножа. Той остава без нож. Казвам му: „Искаш ли да воюваш?“ Няма му ножа. Злото в света трябва да се обезоръжи. Сега ви казвам един начин: Приспивайте злото в себе си! Не се стремете да го убиете. Вие сега искате по стария начин да убивате злото. А, не, ти вървиш по пътя на Черната ложа. Не, ще извадиш ножа си, ще приспиш неприятеля, ще го обезоръжиш, после пак ще го събудиш, ще го нахраниш и ще кажеш: „Как, искаш ли пак да воюваш?“ Те трябва да ви признаят, да ви слушат. Имате мисли, които са на Черната ложа. Имате желания, които са на Черната ложа. Имате постъпки, които са на Черната ложа. Всички трябва да ги подчините. Във вас сега воюват англичаните, във вас воюват германците, воюват и французите, имате и неутрални държави, които се готвят за война. Опасна работа. Може целият свят да се хване за гушата. Кой ще ги спасява? Светлите братя идат със своите светли ножове да приспят злото в света и да внесат Божия мир. Това са новите хора. Писанието казва: „Кротките ще наследят Земята.“ Или онези, които ще наследят Земята, ще бъдат тези, които воюват и приспиват.“ Двата закона-5 юни 1940 г. Учителя Беинса Дуно

Добрата Молитва Разговори Сегашното духовенство е на старата религия, то е със старите методи и Христос за тях казва, че са крадци и разбойници, щом проповядват старите методи преди Христа. Затова казват, че щом някой не им харесва, той е еретик. Така казват и за г-н Дънов сега. Социалистите имат по-широки възгледи от свещениците, защото се стремят да прокарат принципа на братството. Било е време, когато почвата е трябвало да се тори, но когато е вече наторена, каква нужда има сега да се тори? То е Мойсеевият принцип – „око за око“, а Христос казва: „Любете враговете си. Дайте дрехата си.“ Така пеперудата дава дрехата си – пашкула си. Под „риза“ Христос е разбирал един скрит принцип. Навсякъде сега усещат, че има едно обезсоляване. Така и в Америка се стремят да вкарат в църквата младите, но те не отиват, защото формите са остарели. Има един закон за изменение коефициента на светлината – человек става невидим за околните. Може да ходиш между тях и да не те виждат. Как ще обясните: една баба на 74 години да излезе на Витоша три пъти, когато едва до половин километър е могла да ходи. Тя има вяра и се е подмладила. За человека има запас от енергия да живее хиляда години. Хората умират преждевременно от неправилно живеене. Понякога има икономически причини в природата: ще умре дядото, за да живее детето, или обратно – детето умира, за да живее дядото; има замяна, това е икономически закон в природата. Във физическия свят сме пробудени навън; в духовния свят сме пробудени навътре. Всяко престъпление, направено на физическия мир, съди се на физическия свят. Извършеното на астралния мир съди се в астралния свят. Престъпление, отнасящо се до чувствата, то е на астралния свят; и ако и да се съди на физическия свят, то е съдба на астралния свят. Астралният свят е тук на земята. Раят е в причинния свят – над нас, или там е причинният свят, или светът на светлините. Закон_за_изменение - беседа

Молитвен наряд за начало: Господнята Молитва Каквото_вържете_на_земята_1935 Молитвен наряд за край: „Грее слънцето“ „Духът Божий“ „Каквото вържете на земята, вързано ще бъде на небето“. Ще прочета част от 18 глава на Евангелието на Матея. ...„Каквото вържете на земята“. Това значи, че всеки човек връзва по нещо на земята. Всеки човек има нещо в ума си, мисли той. И дотолкова работите на човека в живота са успешни, доколкото той знае как да връзва. Ако имаш две малки въжета, които не достигат до дъното на кладенеца, ти не можеш да извадиш с тях вода, но ако знаеш как да направиш възел, ще можеш да извадиш вода от кладенеца. Но трябва да знаеш да връзваш. Също така ако не знаеш как да направиш възел, да завържеш тези две въжета, не можеш да се покатериш по кладенеца, не ще можеш да излезеш навън и ще пострадаш. Та казвам: Право е, човек трябва да знае да връзва. Има един еднообразен начин и в мисленето, но човек трябва да знае, да разбира законите на новия начин на мислене. Има един нов начин на мислене. Всички хора искат да бъдат щастливи, но като търсят щастието, на всякъде виждат нещастие. Всички сегашни хора са нещастни: И религиозните, и богатите, и учените – навсякъде все нещастни хора срещате. Те казват: Без наука светът не може да се спаси. А като имат наука казват: Тази работа не върви. Имало едно нещо, което не достигало, така казват учените хора. Религиозните пък казват, че без религия не може. И тези хора, които са в религията и в тях куца нещо, и на тях не достига нещо. Казват сега, че Христос спасил света. И като го е спасил, пак липсва нещо на света. Казват, че като дойде Христос втори път, той ще спаси света. – Но той дойде веднъж, светът трябва вече да е уреден. Представете си, че за една съвременна мома отиват женихи да я искат, но не я дават първия път. Мислите ли, че като отидат втори или трети път за тази мома, че ще я дадат на момъка? Представете си, при това, че тази мома има десет кандидати, и вие сте десетият кандидат. Как мислите, каква е вероятността, че вие ще вземете тази мома? Та като ви говоря, разглеждайте нещата в преносен, а не в буквален смисъл. Като разберете този закон, той има отношение и към всека ваша мисъл, към всяко ваше чувство. Законът работи по същия начин. Представете си, че вие имате желание да постигнете нещо, но за това ваше желание има 1000 души кандидати. В дадения момент каква вероятност има вие да постигнете вашето желание? Ето, вземете за пример и в политическия живот. Кабинетът пада, имат нужда от министър-председател. Представете си, че сто души са дали кандидатурата си за този пост. Каква вероятност има за всеки едного да бъде избран за министър-председател. Само един от тях може да бъде избран, останалите деветдесет и девет какво ще правят. Според философията на живота, не поставяйте в света или в живота си мисълта, че ти си роден да бъдеш министър-председател. Преди всичко, това е най-последната служба, която можете да вземете. Този въпрос аз бих така ви го обяснил, че всички бихте ме разбрали, но същевременно всички бихте се обидили. Аз така мога да ви обясня истината, че всички ще бъдете доволни, но има нещо, което ме задържа – всички ще ви обидя. За да не ви обидя, ще оставя истината необяснена. Ако ви я обясня, ще я разберете, но и ще се обидите. И тогава вашата обида ще се върне върху мене. А така, като не я обяснявам, ще си кажете: Какво ли искаше да каже той? За сега оставете този въпрос. Аз ще дигна малко само единия край на завесата. Ще кажете, как така ще ни обидиш? Представете си, че вашата ръка е смазана, а трябва да дойдат 100 души да се ръкуват с вас, един по един да ви стиснат ръката. Какво ще бъде вашето положение. И всеки иска в това ръкуване да ви покаже, че ви обича. Преди няколко деня дойде един млад момък при мене, който така ми стисна ръката, че просто изпращя. Ако бях млада мома, щях да се съблазня от това стискане на ръката, но понеже не съм, казвам си: Много ме обича този човек. Погледнах го и си казах на ума: По-малко стискай ръката ми. С това стискане на ръката, той искаше да каже, аз съм от тези хора, на които каквото кажеш, ще го направя, но и каквото поискам от тебе, трябва да го направиш. Аз съм бамбашка характер. – Много добре. И казвам: Ако и аз дойда при вас, и по същия начин се ръкувам с болната ви ръка, вий ще кажете: Стиска ли се болна ръка така? Ще имате лошо мнение за мене. Аз трябва да откажа своето удоволствие. Ще искам извинение и ще кажа, че втори път, като оздравее ръката ви, тогава ще се ръкувам. Тъй щото, сега дигам малко, само крайчеца. Защо? – Защото ще ви обидя. Като ви стисна болната ръка, ще кажете, че това е диващина. Има известни състояния, при които ние трябва да пазим деликатност, да проявим деликатност към човешката душа. Има известни състояния в човешкия живот, които са толкова деликатни, че ако и ние не ги схванем, ще причиним известни болки на човека. Дойде някой при тебе, стисне ръката ти и казва: Да ти кажа истината. А именно, че те обичам. – Днес ли намери на болната ръка да ми причиниш болка? Днес ли намери да ми кажеш истината? Като оздравее ръката ми, тогава ми казвай. А сега, докато ръката ми е болна, по-добре да се откажеш. Та казвам: Понякога вие трябва да се откажете от своето желание да се ръкувате така сърдечно. Кога? Когато ръцете на хората са болни. Когато ръката ми оздравее, тогава можеш да ме стискаш, колкото искаш, това значи да вършиш правилно нещата. И после като разглеждаме нещата, ние не трябва да изхождаме само от наше гледище. Съвременният културен свет, както и в миналото е разглеждал и разглежда нещата само от своето гледище, следствие на това ти мислиш, че светът е дотолкова добър, доколкото те се ползуват от него. Това е така, право е, но всички хора щастливи ли са? Всички растения щастливи ли са? Всички животни щастливи ли са? За да бъде щастлив човек, в неговия живот трябва да дойдат много съчетания, да работят заедно. Най-първо земята трябва да осветява правилно, и тя да свети правилно. Тя трябва да има един правилен наклон към слънцето, че да може и то правилно да я осветява, да я огрева. След това, теченията на ветровете трябва да бъдат правилни. Теченията на реките трябва да бъдат правилни. Растенията трябва да растат правилно и да дадат изобилно своите плодове. И най-после ще дойдем и до хората – и те трябва да се развиват правилно, и те да направят поне малко нещо в тази обща работа. Да допуснем, че имате един болен човек. Какво ще проповядвате на този болен? Най-първо вие трябва да го излекувате, от далеч още да го подемете. Болните хора лесно могат да оздравяват, в един миг могат да оздравеят... Каквото_вържете_на_земята_1935

Молитвен наряд за начало: Молитва на Царството От_мен_да_замине - беседа Молитвен наряд за край: Песен за светлия път - от "Песен на Ангелите" 27 (14) юни 1920 г., неделя, 10 ч. – 11 ч. и 45 мин. Ще ви прочета една част от 16 глава от Евангелието на Матея. Ще говоря върху 16 стих: „И рече Петър: Ти си Христос, Син на Бога живаго.“ 2000 години как се разисква тоя въпрос. Кой е Христос? Да твърдим, че бащата ни е богат, да се хвалим с баща си и да му вършим волята, са две неща различни. Ако осиромашее бащата, ще вярваме ли в него? Ако бащата си изгуби имането, ще вярваш ли в него? В Христос вярваш, защото очакваш от Него да ти даде сто хиляди. Във всички църкви Христос не е разбран. Ако Го бяха разбрали, щяха да приложат Неговото учение. Оня Христос, Който дава живот, Той е друго нещо. Вярата подразбира всяка връзка, съединение с Бога – да имаш контакт с живото слънце. „Ти си Христос, Син на Бога живаго…“ Христос отговаря: „Това человек не ти го е открил, а Бог Отец.“ Онзи, който може да открива кой е Христос, това не може да бъде плът и кръв. Момата като срещне любимия, си казва: „Той е.“ Не са майката и бащата, които са ѝ открили. Това е любов на картошки. На такава кола не се качвам. Какво нещо е Христос? Той е една топлина за развитието на человеческата душа. За да се развива душата, трябва да има светлина и топлина. Христос е носител на Любовта и Мъдростта. Мъдростта е знание. Любовта е отражение на топлината. Щом имаме тия два принципа, ние сме във връзка с Христос и ще Го разберем. Тогава само ще сме свободни. Сега казваме, че сме християни. Що е християнин? Свещеникът казва: „Да отидем в църква, да запалим свещи, да кадим тамян и пр.“ Да сме християни, значи да имаме знания. Да имаме знания, значи да вървим по стъпките на Христа. Майстор е оня, който си умее добре занаята и го изпълнява. Всякой може ли да бъде християнин? – Не. Трябва да има знания, да има дълбоко в себе си законите на природата, да ги спазва и да знае да върви по стъпките на Христа. Например милосърдие е да пожертвува целия си живот за Христа, а не да раздадеш имота си на хората и те помежду си да го изпият и изядат. Милостта е да дадеш имота си като семе за плод и да го оползотворят. Сега в Европа всички са християни, и един малък въпрос не могат да изгладят. Съвременните християни са с разгласени тонове и всеки казва, че цигулката му е нагласена. Някой казва: „Аз съм християнин.“ – С какво си започнал? – „С милосърдието – но не върви; с друга добродетел – но също не върви.“ Християнинът трябва да върви със закона за самопожертвуванието. Християнството не е за светски деца галени, които искат да ядат и пият, но е за големи деца, които искат да работят за Баща си. Самопожертвувание значи да повдигнеш живота си. Христос казва: „Който изгуби живота си за Мене, ще го намери и който го запазва, ще го изгуби.“.. От_мен_да_замине

Молитвен наряд за начало: Господнята Молитва Благоприятната_Господня_година - беседа Изгрява слънцето Молитвен наряд за край: Духът Божий Ще прочета няколко стиха от 4 глава от Евангелието на Лука, от 14 стих надолу. „Ще проповядвам благоприятната Господня година.“ – 19 стих. Има две положения в живота, които човек всякога трябва да държи в ума си, ако иска правилно да разрешава въпросите на живота. Има един установен ред на нещата в природата, който е независим. А има един ред, който ний сега установяваме, той е отчасти животът, който ние сега живеем. Ние сега учим този ред. И по причина на неустановеността на този ред ние постоянно се усъмняваме в установения ред, който съществува в природата. Не е въпросът да се доказва, че има такъв установен ред на нещата. Защото, ако такъв ред не съществуваше, никакъв живот не би съществувал. Ние сега се поставяме на една основа, която е на посока, не знаете какво има да ви се случи. Всеки може да постави едно възражение на това положение. Защо именно, той не знае нещата, не знае какво има да се случи. – Това е много естествено. Нима малкото кърмаче, което майката (повива), дава му млеко, грижи се за него, пита майка си защо го гледа? То нищо не знае, защо го гледа майка му, защо толкова се грижи за него. То даже не знае какви отношения има между майката и него. Като израсне, тогава вече то започва да разсъждава. В някои отношения ние мязаме на такива малки деца, в следствие на което не съзнаваме този установен ред на нещата. Щом не го съзнаваш, ти си дете още. – Ама аз не разбирам тези неща. – Дете си още. – Един ден ще ги съзнаеш, ще ги разбереш. Това, което не разбираш, ни най-малко не показва, че в него няма никаква разумност. Дете си още, не си дошъл до тази фаза. Обаче, има някои души, които са напреднали. Англичаните казват: Пекансил – това показва, че ние имаме изработен възглед за нещата, че искаме и в живота ни да върви така, както сме намислили. Всеки човек иска да бъде щастлив, без да знае на какво се основава неговото щастие. Щастието на цялото човечество се гради върху нещастието на всички растения, животни, млекопитаещи. Ние се храним от тия растения и млекопитаещи. Всички живи същества на земята, с малки изключения, са нещастни. Ние говорим за свобода, за това, за онова, но всички пъшкат под тежестта едни на други, навсякъде съществува робството. И всички казват: Защо съществува тази голяма неправда в света? Кажете ми де е правдата в света? Както и да се изяснява, въпросът си остава все един и същ, т. е. въпросът си остава такъв, какъвто си е. Този въпрос не трябва да се изяснява, защото ще се породят спорове, понеже едни поддържат едната страна, другите поддържат другата страна. Ако речете днес да обясните истината, вие ще станете еретик. Ако искаш някога да докажеш истината, ти ще си създадеш голяма беля. Ако влезеш в съдебната зала да свидетелствуваш, че еди-кой си има да дава на еди-кого си, на едного ще угодиш, на другиго ще станеш неприятел. Като защитаваш един народ, ще станеш враг на друг народ. Българите, които взеха участие в Тройния съюз, станаха неприятели на Франция, на Англия, на Америка. Те и до сега още минават за неприятели, приятелството още не е установено... Благоприятната_Господня_година

Донче, благодаря! Не бях видяла предложението ти. С радост ще се включа, стига да не съм на работа.

Молитвен наряд за начало: Добрата Молитва Три_процеса Молитвен наряд за край: Ще се развеселя - песен Бдение, пение, молитва – все тонират. Те са три процеса свързани. С пеенето изчезват всички мрачни мисли. Когато птиците престанат да пеят, трябва да се очаква катастрофа, ще стане нещо ненормално. Пеенето в света е признак на хармония. Така е било във В. Търново през 1913 г. по време на земетресението. И птичките пеели, петлите пеели, кучетата лаели, магаретата ревели – това са признаци, че градът нямало да потъне, както някои са казвали, а ще оцелее. В който ден пеят, нещастия не стават. В къщи, в които пеят, дяволът не влиза; в кръчми, в които хората пият и пеят, зло не мислят – влез, но ако пият, без да пеят – зло мислят. Пеенето е чувство, необходимост. Бог го е вложил в хората и те трябва да се подчиняват на него. Не се ли подчиняват, злото ще дойде. Бъдещите хора трябва да изучават дребните проявления в света. В посвещението има обещания, които, като се изпълнят, освобождавате се от обещанията, например да не ядеш грозде и пр. Когато човек се посвети, в него обитават вече духове от невидимия свят и като живее, той трябва да се съобразява с порядките на невидимия свят, иначе ще бъде напуснат от тия духове... Любовта Който има любов, в него всеки страх отсъствува. Любещият човек е с голяма вяра и надежда. Любовта има силно развита вяра, надежда и липса на страх. Съвременните изпитания са пробни уроци за верующите. Едно от най-силните средства за лекуване е любовта, придружена с вяра, надежда и безстрашие. Няма нещастие, което да устои на тия качества. Това са течения. Божествената любов е жив свят... Три_процеса

Благодаря за беседата! Толкова много имам още да уча, да се променям. Правя малки стъпчици, опити.. ...Има някои хора, които много мислят. Много мислят и пресмятат. Други за нищо не мислят и не пресмятат. На онзи, който всичко премисля, и пръстите му показват това. Хора, които са пресметливи, обръщат внимание на фактите, имат друг строеж на пръстите. На онези, които не са разчетливи и гледат общо на всичко, пръстите им другояче са построени в основата. На онези, които не обичат да се хранят, които са неглиже в яденето, пръстите другояче са построени. И главите им са по същия начин сътворени. Сега вие ще извадите заключение: от нас зависи тогава как да си построим къщите. Къщите, хубави или не, вие сте ги построили така. Направили сте едно седло или един самар за коня. Построили сте един гем. Нима този кон за вашия гем е създаден? Създали сте гема за кон, туряте го на главата му и казвате: "Каквото аз казвам, това ще правиш. Ще вървиш в правата посока." Рече ли да върви надясно, веднага дръпвате лявата страна на гема. Този кон пита: "Защо ме теглиш?" Казвате: "В правия път да вървиш." Този прав път прав път ли е за коня или е прав път за онзи, който го ръководи. Всеки един от вас казва: "Аз вярвам в правия път." Това е въпрос. Че ходите в правия път, не се съмнявам, но че вярвате във вашия прав път, в това се съмнявам. Сега, ако ви говоря и вие се съмнявате, какво добива човек, като се съмнява? Човек по някой път трябва да се съмнява. Но да допуснем, че вие се съмнявате в себе си, каква полза ще имате от такова съмнение? Човек може да се съмнява в своя ум. Човек може да се съмнява в своето сърце, пък може да се съмнява и в своето тяло. Боли ли ви крак? Ако много ви боли, вие се усъмните, че няма да може да направите екскурзията, за която мислите. Казвате: "С този болен крак на екскурзия не мога да отида." Искате да предприемете нещо, но сърцето ви куца. Според мене и сърцето има крака. Умът и той има крака. И лицето, и очите, и устата, и те имат крака. Аз тъй си го представям както малките деца. Сърцето си представям като млада мома, ума си го представям като млад момък, тялото си го представям като едно малко дете. Те са двамата големи братя, че и двамата влезли, казват: "Ха, Иванчо, тук една малка работа да направиш." Ръката ти бръкне, вземе нещо, тури го на място. Казват: "Много хубаво направи." Те заповядват, ти слушаш. Братът седи в третия етаж. Сестрата седи във втория етаж. Иванчо е в сутерена. Но някой път сутеренът е влажен. Тази крива линия (фиг. 1) представлява идеалиста, който е щедър, иска да даде, има добро желание да даде и да върви по правия път. Този човек представя хубавата мисъл. Питам, този живот, който се събира между тия двата върха, благоприятен ли е? Двата върха са толкоз високи, че тази местност помежду им образува едно езеро. То не е поле. Значи тук може да живеят само рибите. На тия върхове, горе, е идеално място, но какво може да посадите на тези върхове? По някой път чувствате, че ви е студено. Тия, високите места, са хладни сърца. Като се качите на тези върхове, не може да имате топли сърца, може да имате светли умове, които да светят като фар. Но питам: Кого ще осветите? Ще осветите езерото, ще осветите рибите. Рибите имат ли нужда от фарове? Нямат нужда. Сега всичкото изкуство е, че това езеро трябва да се обновява, на тази вода трябва да й се намери място. Това е ред и порядък в света. Това е съвременният живот. Това е българският хомот. Тези линии (фиг. 2) със стрелките — това са жиглите. Казвате: "Ха, Иванчо, тури си главата, ха, Драганчо, тури си главата, тури жиглите. Ха и колата сега да потегли." Те двамата теглят, колата върви. Питам: След като впрегнете два вола на едно място, какво се постига? Но работата е, че тия волове не по свое желание вървят, впрегнали са ги там. Те са недоволни от положението, което имат. Но ако ги попитате защо са впрегнати, казват: "Съдбата е такава." И вие допускате, че съдбата е такава. Вие създавате един навик. Най-първо ви казват: "Я близни от тази чаша, една чаша с винце." Близнете, доста хубаво винце. То дава сила. Изобщо се препоръчва винце на старите хора, които са на осемдесет-деветдесет години, понеже стомахът им отслабва. Препоръчват пет-шест-седем-десетгодишно вино за уякване на стомаха и за разположение. Даже писателите, като пийнат малко винце, пишат по-хубаво. Днес по една чаша, утре по една чаша или по една глътка, сутрин една глътка, на обяд една глътка и вечер, докато дойде един ден, когато не пият по една глътка, но по една чаша пият. После казват: "Една чаша е много самотна, хайде още по една чаша, брат и сестра да станат." После казват: "Две чаши са много самотни, хайде да се увеличи семейството." Изпият и трета чаша. Но с три чаши работата не става, изпият и четвърта чаша. Но трябват и слуги, да работят и почнат по пет, шест, седем, осем чаши на ден да пият. Онези, които пушат тютюн, по колко цигари изпушват? — По тридесет-четиридесет цигари изпушват, а на някои и две кутии не им стигат. Взема цигарата, пухка, мисли, че много право мисли. Вдига дим. Много се пуши сега на земята. В астралния свят има два пъти повече пушене, отколкото на физическото поле. Аз виждам хората, когато пушат какво им е положението. Някой взел една пура, турил я в устата си и така разсъждава и пише. Побутне лулата и пак продължава да пише. В астралния свят от двете страни на устата си имат по една пура. Гледаш, бутне лявата лула, бутне дясната лула. Ако влезете в умствения свят, по три пури пушат в устата, отстрани на устата по една пура и една в средата перпендикулярно. Може и три лули да има, и трите димят. Сега вие искате да си представите на физическото поле, като как е тази работа. На земята три лули може ли едновременно да има в устата си човек? Виждали ли сте човек с три лули? Ние наричаме тия неща навици. Казвате: "Без лула не мога." Понеже мислите, че не можете, затова не можете. Лулата ще дими. Питам: Правили ли сте отчет, като живее човек петдесет-шестдесет години и има една лула, колко ще похарчи, за да поддържа живота на лулата си? Една лула с един лев може ли да мине на ден? Десет лева трябват. Триста шестдесет и пет дни по десет лева правят три хиляди шестстотин и петдесет лева на година. Той живее деветдесет години, колко ще похарчи? Знаете къде е загубата. Има една загуба в света. Парите ги харчите за нищо и никакво. Като ви дими лулата, ще гледате как димът излиза навън. Като се занимавате много със своята лула, освен че няма много да научите, но ще загубите и това, което имате. Един навик е подобен на лулата. Всеки лош навик ще ви създаде много неприятности. Например имате една лула, влизате в едно общество, където хората не пушат. Някой път са влизали при мене хора, които пушат, и казват: "Моля, позволявате ли ми да пуша?" Казвам: Бих ви позволил, ако сте поп. На попа с кандилницата бих позволил да ми кади стаята с тамян, но понеже не сте поп, не позволявам. Сега аз говоря за лулата, но имам предвид навиците. Ние имаме доста навици, които ангажират част от нашата енергия и най-хубавото си време го изживяваме за тях, така че не може да схванем действително хубавото. Станете сутрин, лулата ви е гладна. Яденето й не е хубаво сготвено и заради лулата вие се сърдите - как така да няма ядене за лулата? Трябва да пушите с тази лула - трябва тютюн. Сърдите се, че лулата не е яла или се сърдите, че имате само една лула. Аз не зная как казвате, какво правят с лулите? Опъват ли ги. С такъв един навик човек изгубва най-хубавото. Всяка минута в живота има предназначение. За разумния живот хубавото време е строго предназначено. Щом изгубите хубавото време, сменят се вълните. Ритмичните вълни не са еднакви. Има прилив на хубавите условия в живота, има и един прилив на лошите условия. Ако вие не събирате положителните енергии, идват неблагоприятни условия на живота. Всеки седем години се сменят условията, в които каквото посеете, това ще пожънете, в смисъл, че се формират навици, възпитание, развива се тялото. От една до седем години - това е детето. От седем до четиринадесет години - това е вече втората фаза, започват да се развиват чувствата му. От четиринадесет до двадесет и една година се развива неговият ум. Или в първите седем години расте тялото. Децата изобщо обичат да ядат, те служат на стомаха. Вторите седем години те служат на своето сърце, в третите седем години започват да мислят малко. Затуй учениците от четиринадесет до двадесет и една година стават поети. В гимназията пишат стихове почти всички. От двадесет и една до двадесет и осем те стават разумни. Тогава настава един критически период от три години и ако оживее човек, ще стане, ако не оживее, отиде. Ако до двадесет и осем години вие не уредите живота си, както трябва, оттам насетне много мъчно може да се справите. Нещата се повтарят. От двадесет и осем години нагоре вие сте в четвъртия период, влизате в крайния предел, в причинния свят. В този период са всичките възможности. Остават други три свята, които ви засягат. Наричат това идеен живот на човека, блянове на живота. Мислите за оня свят, но нямате нищо определено. Къде е раят, не го знаете. Някой ви казва: "Вътре в главата." Някой казва: "Вътре в сърцето." Но къде е всъщност, не го знаете. Така е всичко разбъркано, че не знаете в главата ли е, в сърцето ли е. Какъв рай може да има в човешката глава. В една такава малка глава какъв рай може да има. Казват: "Всичко е в ума на човека." В тази, сегашната глава рай не може да има. В туй сърце рай не може да има. Други казват: "Раят е в тялото на човека." И в тялото на човека рай не може да има. Представете си, че вие сте затворени в един замък, може векове да сте живели в този замък, но той има малки прозорци. Представете си, че тия стъкла са млечни, матови и вие усещате, че вън, извън тия прозорци може да има нещо. Някой ви казва: "Всичко е тук, в този замък. Ти имаш осветление, всичко имаш, задоволен си вътре." С години прекарваш там. Казвам: Ако ви затворят с години да седите в нашия салон, може ли да бъдете щастливи? Ако живеете в един такъв салон 90 години, ще познавате всички кьошета, какво има вътре, колко лампи, колко греди, всичко ще знаете. Питам: Какво ще ви ползва това знание, което сте научили вътре? То е вашето минало. Вие се спъвате от това, като изучавате какви сте били в миналото. Самите вас миналото не ползва. Има едно минало, което само на филм трябва да го гледате. Представете си, че сте били едно време един слон, въртели сте си опашката, хобота, тук сте откъснали един лист, там сте откъснали един лист, един клон. Тук сте се подпрели, там сте се подпрели. На училище не сте ходили, книги не сте чели, никакви философски възгледи не сте имали. Били сте един голям слон, ръководили сте цялото стадо, влезли в едно езеро, излезли от езерото, минавали из гората. Какво сте направили тогава? Никоя книга не сте написали, никое здание не сте съградили и закони не сте създавали. Но аз разглеждам въпроса другояче. Това слонско тяло е един замък, в който живеете. Вие сте мислили, че като слезете на земята и имате тялото на един слон, всичко ще ви върви напред. Но питам: Каква култура създадоха слоновете? От техните зъби какво правят? Много хубави работи има направени от слонова кост. По-рано правеха клавишите на пианата от слонова кост и бяха много хубави, бели. Сега, понеже няма слонова кост, има клавиши, направени от друг материал... Мисля си за моята Лоринка. Прекрасно, много изстрадало дете, но обичащо. Изпълнено с любов. Тя си замина на 23 години. Но изпълни мисията си. Беше дошла да ни научи на безкористна любов, научи ни да даваме и да сме милостиви. С раждането си още тя ме насочи да чета беседите и да търся други светове, обяснение за случващото се, да решавам задачите си в този живот. Много й дължим всички в семейството, благодарни сме, че беше част с нас. Бог ни я изпрати и сега Бог се грижи за душата й. Знаем, че сме заедно завинаги, защото ни свързва Любовта. ...Всякога, когато в нас има едно единство, това показва степента на нашата мисъл. Ако това чувство в мисълта започне да ни безпокои, показва да бъдем внимателни. Ако се усилва лошата мисъл, приближаваме се до предмета. Тогава трябва да държим дистанция. От злото да се отдалечим. Ти може да се приближиш и да се отдалечиш от злото. Ти може да се приближиш до един водопад и може да се отдалечиш. Ако се приближиш до водопада, ще паднеш в едно голямо противоречие. Трябва да изучаваме законите на мисълта. Някоя мисъл може да бъде толкова силна, че може да причини цяло разстройство в твоя мозък. Чувството може да бъде толкова силно, че може да разстрои цялата ти симпатикова нервна система. Та най-първо трябва да изучаваме законите на Божествената хармония. Тази хармония може да се изучава. Молитвата е един начин за хармониране. Човек трябва да се моли да хармонира ума, сърцето и тялото. Той трябва да мисли добре, за да се хармонира. Трябва да чувства добре и трябва да постъпва добре, това са методи за добиване на хармония. Но казвам: Как ще постъпите добре? С този човек, с когото вие искате да образувате хармония, сте два противоположни полюса. Не може да завържете с него никаква връзка, ако не турите помежду вас друго някое живо същество. С някои хора, за да се хармонирате, трябва да прекарате мисълта си през още един, двама, трима души, които от своя страна са в хармония помежду си. Някой път трябва да прекарате дванадесет души в мисълта си, докато се хармонирате с един човек. Светските хора изучават този закон. Когато имат някой човек, който ги мрази, ще намерят отдалече някой негов приятел, та да каже той една дума. После ще намерят втори, трети, четвърти, докато се намерят седем-осем души да му говорят и в него все ще стане промяна. Изобщо духовните хора не изучават законите, те казват: "Господ ще уреди въпроса." Има и друг закон. Ако искаш някой човек да ти помага, да те обича, ще намериш най-хубавата черта, която има в себе си, с която той е роден, ще държиш тази хубавата черта в ума си и ще му желаеш доброто. Няма да му казваш, че го обичаш. По този начин ти може да го разположиш да измени своето отношение към тебе. По някой път вие искате Господ да ви слуша. Че вие правите същата погрешка. Вие отивате при Бога със съмнение. Казвате: "Бог мене не ме слуша, с други работи се занимава. Ще се занимава ли с мене, дребния човек." Вие отивате при Бога и имате една определена мисъл за Него. После не отивате с едно отворено сърце, ами криете нещо в себе си. Искате пред Бога да се оправдавате. Някои пък пред Бога ще се обвинявате. Господ не обича нито да се обвинявате, нито да се оправдавате. Бог обича да му представите нещата тъй, както са. На детето майката казала така: "Иванчо, няма да буташ туй дърво с ябълки." То откъсне и после казва: "Откъснах, много съжалявам, че откъснах, без да искам откъснах." Какво наказание ще му наложите? Друго дете ще каже, че някое друго дете го е накарало. То адвокат става. То употребява бялата лъжа, не е право, че го накарали. То само се накарало. Много пъти ми казват: "Да нямаш лошо мнение за мене." Казвам: Ако вие говорите френски, пък не говорите, както трябва, ще имам мнение, че вие не говорите добре френски. Може да сте филолог по български, може български да говорите много добре, но френски не можете. Има случаи и самите англичани не могат да произнесат някои английски думи. Езикът се мени. Произношението на думите и то се мени. Една английска дума се е изменила, че добила противоположно значение. Думата "prevent" на английски преди двеста години значела "Накарай ме, Господи, да направя това." Сега значи "Забрани ми, Господи." Как е станала тази еволюция в думата? В нас едни състояния преди две години са действали по един начин, сега тия състояния действат по друг начин. Когато хората станат религиозни, има една опасност, понеже смесват религиозното чувство с личните чувства. Защото малкият мозък има чисто физически чувствания, пък има и духовни чувствания. Някой път чувстванията на ума, на сърцето и на тялото се смесват и стане една каша. Не може да ги различим, но физическите чувствания се отличават, те са много конкретни. В духовните има по-голяма широта, по-свободни са. А това, което наричаме Божествено в Божествения свят, има изобилие, няма тази теснота. Сега е много мъчно да се обясни. Някой път на физическото поле туриш нещо много близо до очите си, само него виждаш. В духовния свят отдалече виждаш другите предмети. В Божествения свят свободно виждаш. Ти можеш да виждаш всичко, без да те препятства нещо. Всички ония желания, които имаш, които те препятстват, говорят, че си дошъл много близо до желанията. Някои от желанията може да отдалечиш от себе си. Например пияницата мисли, че без вино не може. Все чашата държи в ума си. Онзи, който е свикнал с парите, мисли, че без пари не може. Но парите са резултат на неговата мисъл. Богатството пък зависи от неговия ум. Парите зависят и от неговото сърце, и от тялото му. Най-първо, ако има една хубава връзка между сърцето и тялото, парите ще дойдат, отвсякъде ще дойдат. Един цар, който има една държава, може ли да се оплаква от сиромашия. Ако се оплаква от сиромашия, той е вече детрониран. Ако е цар, дето и да пише, ще му дадат пари. Щом е детрониран и да пише, нищо не му дават. Щом ти искаш нещо и не става, ти си детрониран. Ти се чудиш защо не става. Някой казва: "Като помисля нещо, и става." Колко пъти може да помислиш и не става работата. Все ще се намерите в положението на ония двама светии, които живеели в гората и все спорили за един въпрос. Единият казвал, че бобът трябва да се вари със сол. Той, като готвил боба, турял повече сол. Другият, като го готвил, не турял никак сол. Питам сега: Със сол ли да се вари бобът или без сол, как мислите? Моето мнение е, че без сол трябва да се вари бобът, после да му турите толкова сол, колкото искате. Че трябва да се соли бобът, но не трябва да се осолява общо сготвеният за всички, защото моят вкус не е мярка за останалите. Някои са по-чувствителни към солта, някои - не. Те поддържали това философски. Единият казвал: "Бобът сам трябва да се осоли." Е, той варял боба без сол. Другият поддържал, че бобът трябва да се осоли и го осолявал. Сега тия неща са само за обяснение. В дадения случай не ползват никого. Това, от което в дадения случай човек се нуждае, то е мисълта му да бъде динамическа. Тя е, която образува връзка между хората. Съществуват три връзки. На физическия свят съществува връзка, която свързва телата на хората. Ако погледнете, ще видите, че всички хора са свързани физически. И духовно имат по една нишка и Божествено пак имат по една нишка. Ако тия нишки са скъсани, работите не стават. Това, което ще ви кажа, е станало в Цариград. Един българин, който започнал да работи в духовните работи и духовете започнали да му говорят, отива при един мисионер и му казва: "Господ ми каза да ми дадеш три хиляди лева назаем." Мисионерът му казва: "Ти си сбъркал. Ако Господ те е пратил, аз трябваше да ги имам тия пари. Криво си дошъл при мене." Ще идеш да пиеш при онази чешма, която има вода, там ще пиеш. Отидете на чешмата - суха. Криво сте разбрали. Пътуваме по Рила, пълно с вода, но не искаме да пием от езерата. Двама души, приятели, вървят с мене, казват: "Няма нито един извор тук. Има реки, но не искаме да пием от тях." Рекох: Да ви заведа. Завеждам ги на едно място, няма извор. Казвам: Започнете да ровите. Започнаха да ровят, че изровиха онази чешмичка там. Поровиха и намериха извора. Казвам: Тук трябва да има извор. Но трябва човек да знае къде да рови. Не че аз създавам извора, но зная къде е туй течение. Всяка една мисъл си има път, по който върви. Всяко едно чувство и то си има път, по който върви. Сега всинца трябва да се пазите. Гледам някои казват: "Той е беден брат." Не е права тази мисъл. Нито един брат, който седи тук, не е беден. Един човек с една здрава глава, с едно здраво тяло, беден може ли да бъде? Ако някой е много беден, да му помогнем. Лесно може да му помогнем. Иска да диша, може да му дадем въздух, колкото иска. Хляб иска, може да му се даде. Може да му се даде, но да очаква аз да го храня, то е погрешно схващане. При това човек никога не трябва да става паразит. Ако ние искаме да ни помогнат хората, има една опасност да изгубим хубавото в нас. Ако един човек иска да помага, той, като помага, развива в себе си хубави чувства. Ако си милосърден, правиш добро на себе си. Раздаваш в себе си Божественото милосърдие. С това се благославяш. Ако се молиш, развиваш също хубави чувства в себе си. Сега ги ползваш. Ако обичаш хората, себе си ползваш. Хората са обект за тебе, за да може да се развива в тебе Божествено чувство. Когато те обичат, ти си обект за тях, да се развие в тях хубавото. Ако те обича някой, печели той. Ти си обект, от тебе се учат. Едновременно, когато хората са обект за вас, се ползвате и вие, за да се усъвършенствате. Когато те са обект, вие се ползвате. Пък когато вие сте обект, те се ползват. Някои казват за някого: "Аз го обичам." Радвайте се, че можете да обичате. Щом обичате някого на земята, то е само отражение. Не може да обичате един човек на земята, докато не го обичате горе. Вие не може да обичате човека, ако не обичате Бога. Не може да обичате хората, ако не обичате себе си. Най-първо започвате да обичате себе си. Тази идея е: Обичаме Бога, Който е в нас. Тъй ако обичаме, ние сме на правата посока. Ако обичаме себе си и намираме, че някой не е като нас, то е друго. Всеки човек мисли, че другите хора не са като него. Хубостта седи, че никой не е като другите. Всеки един се отличава с особени черти, които другите нямат. Туй е творчеството на Битието. Всички хора съставляват едно тяло с голямо вътрешно разнообразие. Вие се радвайте, че никой не е като вас. Вие се радвайте, че не сте като другите. Радвайте се, че един за друг сте условия. Тогава казвам. Има една условна любов. Има една възможна любов. Има една разумна любов. Условната любов, това е физическата любов. Възможната любов, това е духовната любов. Разумната любов, това е Божествената любов. Условната любов — това са външните условия. В какво седят външните условия? За да обичам един човек, той трябва да бъде жив. За да обичам една ябълка, тя трябва да има плод на себе си. Щом има този плод, аз мога да я обичам. Между ябълката и мене вече има една връзка. Всички трябва да бъдете като плодни дървета. Ще бъде жалко, ако те не ви обичат. Трябва да се разберете, защото вие представлявате плодни дървета. Христос казва: "Аз съм лозата, а вие пръчките." Кой от вас няма да обича една лоза, която е увиснала с грозде? Кой от вас няма да обича един ум, пълен с хубави мисли? Той не работи за себе си, но целия си живот е посветил за доброто на другите, за доброто на себе си, на ближните и на Бога. Той служи на Бога, на ближните и на себе си. Ако вие всички посветите живота си да служите на Бога, на ближните и на себе си, може тогава да се каже: ето едно идеално общество. Първото нещо е отучете се да лъжете. На всички казвам: Оставете настрани всички черни и бели лъжи. С нашите черни лъжи имаме двадесет и девет хиляди лева борч за електрическата енергия (инсталация), петдесет и двама има, които не плащат, а седемдесет плащат. Другите турят ютии, туй, онуй, крадат енергия. Братството ще плати. Че кое братство? Ние изразходваме хиляда, хиляда и двеста, някой път две хиляди киловата електричество в месец. Хиляда киловата по четири лева и половина, то са четири хиляди и петстотин лева. Вземете по седем лева за киловат. Имаме хиляда киловата, остават две хиляди и петстотин лева на месец. Къде отиват парите? Колко души има, които никак не плащат? Не е хубаво. Не мислете, че не може да плащате. Вие се осакатявате така. Всеки един от вас, трябва да мисли, че може да плати. Да работи, ще му създадем работа, да изкара пари и да плати. Ние не искаме да бъдете тунеядци един за друг и да се използвате. Така се заразяват един от друг хората. Един като лъже, се заразяват и другите. Никаква лъжа не трябва да се допуска. Че ние тук минаваме за братство, минаваме за хора, които не лъжем, другите хора имат доверие в нас, а ние какво правим. Че ако ние не дадем пример за честност, за какво сме тук? Всеки тук прави, каквото си иска и казва: "То е братство." Когато е за работа, ги няма, като дойде за ядене, всички идват. После мнозина минават, чупят клонища. Не всички правят това, няколко души има, забелязал съм, го правят. Казвам: Ние сега се приготвяме да служим на Бога. Как ще служим на Бога за в бъдеще? Целият свят все от такива погрешки страда. Те са стари навици, с които трябва да се справим. Трябва да се живее добре, за да имаме Божието благословение. Бог благославя всякога ония, които вършат волята му. И белите, и черните лъжи ще спънат еволюцията на живота. За една бяла лъжа изпъдиха човека от рая. Когато Господ го търсеше, скри се той и най-после Господ го намери и казва: "Какво търсиш тук, защо не се обади, когато те викам?" Боя се от тебе. "Защо се боиш, защо по-напред не се боеше, а сега се боиш?" Казва: "Онази жена, която ми даде, стори с мене това, измени ума ми." Тази жена, това е светът, който ни изменя. Желанията в сърцето са, които изменят ума, изменят нашата мисъл. Те са формата на нашето сърце. То е, което изменя нашите мисли. Тогава умът ни и сърцето ни се заблуждават. Не може да извършите волята Божия, то се отразява върху тялото. Този Адам е главата, Ева е сърцето... Влюбване_и_любов Знам, колко често ми се налага да послъгвам в живота. За да оцелея физически, хем да излъжа света, хем да следвам своя си път вътрешния... Голяма сила и смелост са нужни за промяна. Например работодателя ми иска да казвам, че една стока е хубава, скъпа, а тя не е. Лъжа. И така изкривявам всичко... Лъжем се, че се обичаме, лъжем се, че сме добри, лъжем себе си, Бога... Тъжно е. Еволюцията ни подминава.

Добрата Молитва Всичко в света е строго определено. Който не върви по тоя определен път, ще се тласка насам-натам и ще получи наказания от законите на природата. Спасението някои търсят вън от себе си. Человек все се моли и търси работа за нещо здраво да придобие. Всеки се стреми да има здрави: гърди – те съответствуват на душата; стомах – той съответствува на живота; и мозък – той съответствува на ума на човека. От илюзиите в света произтичат всички страдания и заблуждения. Детето ви, ако не е решено да умре, то не може да умре. На сегашните хора трябват светли мисли. Това понятие за Бога, което сега имат, е старо. Трябва да работим в новото понятие за Бога. На вас ви трябва воля. В какво се състои волята? Учителят разказва примера: Една американка била болна до смърт. Повикала мъжа си и искала обещание от него, че не ще се жени след смъртта ѝ. Той не обещал. Тогава и тя казала: „И аз няма да умра!“ И действително не умряла, оздравяла. Някой като каже: „Няма да върви“, и вижда, че работата се разваля, наистина не върви. Друг казва: „Ще върви“ – и тръгва. Докато всички мисли в мозъка са в съгласие, человек не губи равновесие. Равновесието стои в краката, а краката са добродетелта. Всякога да има хармония. В природата не може да има мир, там има винаги сътресения, но да имате в себе си мир. Не е мир това да лежи човек и да почива. Трябва человек сам да си турга шапката, трябва четиво. Всяка добра книга е слънчев лъч. Каляване на волята Ако те е страх – пипай умряла змия, прекарай я през ръцете си. Като вали дъжд, нека те намокри и не се бой от простуда. Това да се прави май, юни и юли включително. Тогава въздухът е напоен с много магнетични сили. Ще пиеш 3–4 чаши чиста топла вода, не окадена, и на глътки. С това ще калиш волята си. Каже ти някой „магаре“, не се обиждай, а разчепкай думата „магаре“ по букви. Те имат следното значение: м – означава малките неща, а – значи да си умен, г – да знаеш да слизаш и да се качваш, а – да си умен, р – да знаеш да противоречиш на мъчнотиите, е – да растеш. Следователно ще размишляваш върху думата „магаре“ и ще се увериш, че няма нужда да се обиждаш, т.е. ще си кажеш: „Аз зная какво значи магаре.“ Светът има мъчнотии, защото не е подготвен за това учение. Разговор