Жената може и е воин, не по-лош от мъжа. А когато носи мира и обичта в света, май и мъжете трябва да замълчат. Жената може и мъдрост да има, както сила любов, нежност... Вътрешни качества, които са присъщи за всеки съзнателен човек. Различията, противопоставянето, войната на никого нищо добро не са донесли. Жената носи в света нежността...

Ники, много ми хареса това Многоценният бисер

За служенето... Както мъжът, така и жената служат. Всеки на своето място. Там, където Бог ги е сложил. Някои са добри майки, други са добри професионалисти. Може да са жени, които се занимават с благотворителност, та дори и с политика. Съзнателното израстване вече не е приоритет само на мъжете. Не е задължително и да сме в блясъка на прожекторите-има и духовно служене. Важно е и най-малката работа да я свършим с любов, за благото на другите. За мен да служиш, значи да отдаваш, а дали някой ще оцени и дали някой ще помогне зависи само от него... Служенето не е търговия-ще направиш това ако, или ще направя това ако..... Ако правя нещо за някого или просто за обществото, го правя, защото имам потребност да дам, а не защото другите искат или трябва..... За да се научи човек да служи, е добре да започне с малките неща, без насилие към себе си и другите....

Напълно съм съгласна със Станимир Определено днес има манипулация навсякъде-рекламата е вид манипулация, обличането по определен начин също, както и поведението ни... В зависимост от това, какво въздействие искаме да постигнем. Кой би могъл да заяви, че не манипулира по никакъв начин? За да изчистим това трябва да сме в страни от цивилизацията и надраснали егото си... Мъжът-има мъже и Мъже. Уважавам тези, които гледат открито живота и поемат отговорност за действията си.

Съзнание - свързвам и със самоконтрол, самосъзнание и самовъзпитание.

Много сладурска тема Винаги ми е било много забавно как мъжете се изкарват По-! и жените не им остават длъжни... И се започва едно такова доказване, което прераства във война понякога... Противоположният пол, контактите с него са само един начин да се огледаме в другата си половина. Е, ако сме я намерили и пуснали вътре в себе си, но външно сме го/я оставили свободен/а и не се стараем да обсебваме и да налагаме отношенията са само хармонични. Зависимостта от друг човек ни отклонява вниманието от Бога и от разбиране на Неговата воля. Мисля си, че за да си човек е нужно да си събрал мъжът и жената....

Тази година бях за малко, но пак си имах своето ползотворно изживяване. Благодарна съм за тази възможност. Имаше много светлина и топлина.

Абсолютно съм съгласна със Станимир Само едно уточнение. Ако човек познава себе си, ако се самонаблюдава ще знае кога става "жертва" на чуждо влияние и с молитва може да си помогне. Или ако Бог е допуснал това нещо, то разумният човек, тръгнал по пътя на Духа ще използва тези влияния за израстване и пречистване... с благодарност

"Нищо прекалено" са казвали древните гърци. Всеки човек сам за себе си да намери средният път, мисля, че това е най.правилно. Но за тази цел ни е нужно да познаваме себе си и да умеем да регулираме цялата си живителна енергия. Желая ви успех и ще се радвам да споделите.

Здравейте eneoros! Харесва ми вашето разсъждение и откровеност. Сляпата вяра, която граничи с фанатизъм вече е ясно, че не върши работа. Но научната мисъл, която изследва вярванията и религиите е добра основа. Особено, когато се допуска съществуването на необясними неща... Наясно сме, че човекът открива и доказва това, което вече съществува в Природата. Науката вече има своите открития за полета и частици, които са "разумни", които пренасят информация /квантова физика, например/. Психологията непрекъснато открива новости в човешкото съзнание и подсъзнание, които са свързани със заобикалящия ни свят... Изобщо Вселената е разумна и организирана. А това, че чавешкото ни его ни кара да мислим, че сме велики и все се мерим и гледаме да управляваме и мачкаме по-слабите, за да се почустваме добре, доказва само, че сме бебета в сравнение с тази Разумност... Да, ние, хората все негодуваме от живота си, все нещо не ни харесва, но когато наближи края се вкопчваме в него... Това е, защото не умеем да живеем за мига, да усетим красотата на всяка секунда от живота ни /независимо дали ни носи добро или лошо/, още повече че всичко е строго организирано и е само в наша полза /това ако вярваме, че Бог ни е предоставил най-доброто и имаме желание за израстване-съзнателно и духовно.../. "Всички умираме, но не всички живеем!"-тази мисъл я чух по тв и ми хареса. А за хората на 14 000години, сигурно има такива, но те може би са се прераждали много пъти и едва ли не са срещали смъртта. /Сещам се за една мисъл на Иван Радоев-Щом животът не е вечен и смъртта не е безкрайна.../. Та тези хора сигурно са просто посветени и си спомнят някои минали свои прераждания... /Прочети някоя от книжките на Ш. Маклейн, П. Коелю, Пако Рабан, Дон Мигел Руис.../ Съвършенство... светът, човекът, Природата всичко непрекъснато се развива и променя, така че тази думичка е относителна. Тук сме за да живеем-да!, но и да се развиваме, да си тръгнем по-богати с нещо от този живот, защото всичко материално, което виждаме и пипаме остава тук... Поздрави!

Поздравче за всички http://www.youtube.com/watch?v=evlxwkZWE3U...feature=related

Напълно съм съгласна с теб, Донче. Понякога страхът от промяна и нереалната ни, егоизтична оценка ни пречат. Изпитвала съм го и зная... Трудно е наистина да приемем, че не винаги сме прави, трудно е да дадем свобода на другите, особено ако ние самите не сме свободни, но разумният, зрял човек може да го направи... с разбиране и любов към себе си и към другите...

Мисля си, че е добре и да се опари човек понякога. Различните ситуации ни носят различни уроци. Но най-важно е да прощаваме на хора, които са ни разочаровали, заради самите себе си, за да не задържаме отрицателни емоции , чувства и мисли... Най-добрия начин е да нямаме очаквания към хората и ако правим нещо за някого, то да е просто, защото това ни прави щастливи...

Точно онази любов, която дава топлинка. Тя е вътре в нас...

Знаете ли, наистина е добре да сме жени, да показваме нежността и чара си, но и да не позволяваме да ни смятат за по-нисши създания... Жената е сила и трябва да повярва в себе си, да я прояви, с нежна обич към света....

На мен много ми помогна да си изясня интелигентността книжката за децата-индиго на К. Хеенкамп. Там са описани деца, които имат много нисък успех в училище, трудно се социализират, но са с висок коефицент на интелигентност. Моето обяснение е, че всички ние имаме някаква база-данни, натрупани знания. Но умението да използваме тези знания е нещо различно. И всеки човек има различни интереси, различно влечение, което вече често е различно от обществените нагласи и чисто финансови интереси. Нормално е човек да не знае всичко, но пък да има разностранни интереси, така да се каже-богата обща култура. Още повече, че днес информация има навсякъде... Та ако моите интереси са и духовно търсене, нормално е да имам повечко знания в тази област /това не ме прави автоматично нито по-интелегентна, нито по-духовна/, но ако съумея да ги съчетая и приложа намясто, може би ще имам определен успех ..... Ще добавя още, че към интелекта спада и доброто възпитание, както и културата на ежедневието, също може би и чувството за хумор. Елементарни думички като благодаря и моля, извинете... Това е опит за разсъждение, може и да греша

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%BD%...%B5%D0%BA%D1%82 Ето и нещо на български. Духовната интелегентност е част от интелегентността изобщо. Това е сбор от знанията, възпитанието и добротата на човека, приложени в живота...

Напълно съм съгласна с тези твои думи AL414 Изворът на добрината и любовта е вътре в нас, просто е нужно да го изчистим.

Всеки, който се е докоснел до Божествената Любов, не би се върнал към човешката, която ни прави зависими и слаби. Разбира се, преди да се достигне Божествената е дабре да се усвоява човешката, защото и тя учи...

Ако съумеем да правим по една мъничка добринка на ден само, без да очакваме ответ, значи вече сме започнали духовното си развитие. Можем да правим малките, дребнички нещица с голяма любов, а за големите, велики неща има грижата Бог.

Аз ще се кача на 15, а на 17 или18 ще сляза. Това е плана ми за сега, ако има изменение ще пиша. Бих се радвала ако се засечем с някого

Из Здравото учение, 18-а НБ, 4.IV.1937 г. Мисля си, колко често ми се случва да негодувам дори и вътрешно за нещо. Като забравям, че всеки е свободен да е такъв, какъвто е... Да се постигне това вътрешно спокойствие или по-скоро да се задържи е важно. Да се учим за талантливи, за гениални или за светии... Не е лесно, но може би с добра воля, постоянство и помощ от Бога ще успеем

късметче Има такива момчета на по много години и за съжаление с неподредени приоритети...

Лично на мен много ми се иска да има нещо такова, но това трябва да е вътрешната убеденост и готовност на всеки човек. И най-вече да се стараем да потиснем его-то си, че ако се започне с командване и налагане, нищо няма да излезе... Малко са хората, които съзнателно ще спазват стандартите и правилата.... В неделя по ТВ 7 /май / имаше предаване, в което показаха къщичка от глина, но с всички удобства, а и едно еко-селище, което ме грабна... Може би в по-далечно бъдеще, дано!

За Бари Уайт? Зависи с какво го свързваш