Слънчева

...може би ще е странно, но ще го повторя отново ~ възможно е да се подхожда и без осъждане, квалифициране и/или оправдаване...
Без слагане на етикет "правилно" и "неправилно"...

За даден човек "да се научи" може да е именно това "да се провали" от гледна точка на обществото, родители и т.н.

Защо мислиш, че хората са безумни ...това е, което могат и са в състояние към момента...

Хубаво нещо са книжките. За всичко стават. Дори и да подпираш крака на масата

Но както с оръжията, от самия човек зависи дали ще стреля с книги по хората или не, т.е. дали ще ги използва просто за де самоубеди в мисловния си модел или за нещо друго.

Преди малко в парка си мислех пак за семейните ценности и дори не точно за тях, а по-общо за убежденията, отношенията към света и хората, и намеренията на човек към света и хората.
Малко по-окултно така да видим нещата, нали сме в окултен сайт все пак. Да се отстрамим и после ще говорим пак интимности

Човек е една повече или по-малко йерархична, но оплетена и с напречни връзки структура от убеждения. Убежденията създават отношения, а отношенията намерения.

Убежденията са една енерго-информационна структура. Всяко убеждение е като една програмка на компютър.
Съвкупността от всички убеждения си е цял компютър с неговите програми.
Някои убеждения са по-основни и от тях зависи оформлението на другите убеждения. Както в компютъра операционната система определя в какви прозорци ще излизат програмите, какви са интерфейсите им с (т.е. отношенията с външния свят) и колко често програмите ще се скапват

По същество средностатистическия човек действа точно като компютър. Неговите програми правят едно и също нещо, както и да се въртят и различното е само реда, в който се въртят.
Човек си мисли, че прави нещата различно, а резултата е един и същ. Както се шегуват насериозно психотерапевтите, белег за психясване е да правиш нещата постоянно все по един и същ начин, а да очакваш различен резултат.
Човек е хем приспособима, хем инертна машина и ако нищо не го заставя да се промени, то той ще продължава да поддържа същата система убеждения.
А го заставят да се промени развалянето на реда и стабилността, стресовите ситуации, обтегнати семейни взаимоотношения, неприятности в работата и т.н.
Колкото повече човек си осигурява ред и стабилност, толко повече не се променя.
И толко по-изтънчени оправдания за убежденията си намира.

Казах за убежденията. После идват отношенията и намеренията.
Да вземем актуалното за темата убеждение "съвременният свят е морално деградирал, а семейството с патриархални ценности е единствената утеха".
Почти всяко човешко убеждение и всяко свързано с "добро" и "зло" има две части: това което е лошо в противовес на това, което е добро. Няма начин да мисли нещо за лошо и да нямаме в себе си представа кое е съответстващото му добро.
Въз основа на убеждението пък човек си изгражда отношението към представителите на "добрата" и "лошата" му част.
И тук идва сладкия момент. Това отношение има общо не само със съзнаваните от човека начини за отнасяне към например "морално разложилите се", но и със несъзнаваните начини за отнасяне въобще към всичко, което попада в категориите добро и зло. А това разделение за повече хора обхващата почти всичко в света.

От съзнаваните отношения виждаме копнеж по социализма и явно по тогавашните методи за наказване на моралното разложение. От несъзнаваните отношения доста хора писаха по тях, аз няма да ги цитирам.



Убеждението ражда отношение.Отношението ражда намерение. Съзнателно или несъзнателно.

Намерение за наказание на това, което е лошо и поощрение на това, което е добро. Ами да, ами да. Копнежа, например, по наказващия социализъм показва одобрение на наказанията за морално разложилите се. Одобрението на наказанията, както и цялостното вътрешното отношение към доброто и злото, за повечето хора създават намерение за наказване. Може да не е директно, може да е чрез другите (социализма като маша), но пак си е намерение за наказание.

„Абе защо държавата не ги накаже тия” пак си е намерение на съответната личност за наказание.

Отношението ражда намерение. Намерението ражда действие. Съзнателно или несъзнателно.

Човек първо тръгва да се бори за нещото, убеждава, алармира, събира последователи и потенциални „наказатели”, всява раздор по форуми :)

След това нещата се задълбочават, почва да въвежда ред първо сред домашните си, после открито да криткува по улиците. Следващ етап е физическото насилие.



Какво е това. Окултният закон, че какъвто и да е мисловния модел и убеждението, рано или късно той се проявява на физическо ниво: чрез действие, съзнателно или несъзнателно. ....на някои не им харесва и закона за гравитацията

Но понякога, че действията, вкл. и чрез потикване на други хора към действие, може да са доста брутални.
И всяко осъждане всъщност преминава в опит за наказание.

Убеждение: мисловен модел на ментално ниво -> Отношение: натрупване на емоционален заряд на емоционално ниво -> Намерение: насочване на енергетиката на енергийно ниво -> Действие: на физическо ниво.

Интересното тука е, че когато имаме убеждения за отхвърляне, а такива са свързаните с „добро” и „зло”, наказанията почват още на енергийно ниво. Създаването на намерение и насочването на енергитиката са си чисти енергийни атаки, но човек не ги съзнава и продължава да „стреля” по хора и групи от хора (например българския народ).

Когато убежденията са особено брутални, енергийните атаки са си направо постоянни и Природата се опитва да коригира нещата като осигурява на човека енергийна дупка, през която енергията му да се губи постоянно.

Та толко за ценностите. Нека ги имаме, но ако осъждаме другите заради тях, по-скоро вредим и на тях и на себе си.

Да! Не си ли забелязала какво се случва. Повечето хора се бунтуват, борят се... докато в един миг всеки се превръща точно в това срещу което се е борил и стане една, обърнал се Илия пак в тия и си кажеш, какъв бях, какъв станах, а си мислех че аз никога няма да стана такъв. Докато в един момент не се усетиш и не си кажеш абе аджеба, аз за какво съм тук!? Я дай сега да видим какво има в наличност, да взема да си взема поуките и от тук нататък да се уча от всичко и да използвам пълноценно и разумно всичките условия които ми се предлагат и така малко по малко, постепенно човек навлиза в истинската свобода, а християните биха го казали по друг начин - изработва спасението си или пък намира тайният изход от матрицата, това сега ми хрумна. Поздрави Слънчева

Всички сме се бунтували или продължаваме да го правим под една или друга форма срещу опитомяването. Когато нашите се разведоха аз избрах да живея при майка ми точно защото ми даваше свобода. Свободата да бъда себе си. Затова насочих любовта и привързаността си към нея. Бях и съм при нея точно защото се чувствам свободна. Докато любовта на баща ми беше точно такава, обсебваща, привързваща, моделираща (не знам дали се изразявам правилно). Опитваше се да предпази и моделира всички ни и точно затова изчезнахме от него въпреки че го обичахме. Накрая беше поулегнал, идваше често у дома, уж поводът бях аз, но разбирах че се обичат и се завръщат един към друг. Може би щяха да се съберат отново т.е. със сигурност щяха, ако съдбата не беше пожелала друго. Сега майка ми е постоянно в къщата и там си е у дома. Направо си е нейният дом въпреки, че по документи не е така. Постоянно прави нещо с мисълта за него и се чувства щастлива от това. Опитвала съм се да и кажа да се отпусне, да се забавлява, да си почива, да ходи на екскурзии както го правят другите хора на нейната възраст, но тя не иска и да чуе зе това. Там към дома я тегли сърцето и само там се усеща че е в пълна хармония. След смъртта му постепенно осъзнахме каква Любов е имал в себе си този човек. Колко е бил самотен и неразбран, но просто подходът му е бил такъв, защото и към него самият е бил такъв и т.н... до безкрай... Всички сме жертви на жертви, докато не изберем пътя на свободата както казват толтеките. Сега с майка ми разбираме колко е бил прав за всичко. Повярвай, не че ми е баща, но просто е така. Няма нещо което да ни е казал и то да не е станало точно така както ни го е казал или както се е опитал да ни научи, да ни предупреди и да ни даде съвет, но за зло или за добро така е трябвало да стане, за да извърви всеки от нас пътя си по свобода. Сега стъпвайки на тази мъдрост и опит и двете сме решили свободно да се ограничим работейки върху будността и безупречността опитвайки се да надраснем старите модели и си споделяме като приятелки и сестри. Впечатляващо е наистина, но никак не е лесно да си призная въпреки, че наученото до тук ни е от огромна полза за живота ни в настоящия момент. Някак ни помага да се справяме с предизвикателствата на деня.
Малеее, аз уж нямах намерение да пиша пък се забравих... Защо започнах!? Защото странна думичка ми се завъртя в съзнанието улавяики част от думите ти и от думите на Орлин, а именно думата Синархия. В портала има такава тема. Та горе- долу мисълта ми беше такава, а именно че осъзнавайки отговорността на свободата можем съзнателно да се ограничим и използвайки условията и възможностите на това ограничение бихме могли да разчупим старите модели устремявайки се към истинската свобода и към онзи синархичен ред който царува в Агарта.
Оххх какви ги бръщолевя и аз...

Честит Рожден Ден и Честита Годишнина на bratstvoto.net!!!

Винаги лесно и бързо намирам интересуващата ме информация, а знам, че подредбата и актуализирането на такъв обемист материал не е лесно нещо.

Пожелания за все така непресъхващ ентусиазъм за работа и духовен стремеж!

Обични ми приятели,
Днес, след като изгледах клиповете с участието на Андрей Грива в предаването "Горещо", научих поредния си урок (и друг път ми се е случвало) за това, че не трябва да съдим. Само 1-2 пъти съм гледала части от предаването на Венета Райкова и ме е отвращавало нейното бъркане с мръсни ръце в човешката душа. И съм я отписала от полезрението си. Преди малко мислено й поисках прошка, защото видях една съвсем друга Венета - почтителна, уважителна, като едно малко любознателно дете. Мисля, че това интервю е много важно и може да повлияе на някои хора от постоянната публика на г-жа Райкова. А това е прекрасно.
Сещам се и за едно откровение на Пако Рабан в една от книгите му. Той доста се е измъчвал, че ведно с духовните си стремежи и търсения, упражнява една професия, която е на отсрещния полюс - в панаира на суетата, който представлява висшата мода. Успокоил се е, когато е получил отговор "отгоре", че това е част от неговата мисия на Земята. Че, бидейки много известна публична личност, ще бъде чут със своите духовни послания от много повече хора.

ПРАЗНИЧЕН НАРЯД
за братския сайт-10 години bratstvoro.net

МАХАР БЕНУ АБА /песен/формула:

Ученикът трябва да има Сърце чисто като кристал,
Ум светъл като Слънцето,
Душа обширна като Вселената,
Дух мощен като Бога
и едно с Бога!

ВЕХАДИ - песен

Добрата молитва

Бог е Любов - песен

Псалом 91

Идеалът на ученика - текст от Учителя

Духът Божи - песен

Молитва на Царството

Благославяй-песен


"Учителю Благи, води ни!" /3 пъти/-формула

На Учителя-песен

В изпълнение волята на Бога... -формула

/песните можете да намерите в песнарка/

Впрочем за лигавенето, с най-добри намерения го казах. Жените не обичат лигльовци - поне жените, които са способни на някаква зряла връзка. Мъж, който се държи така освен да привлече някой тираничен тип жена, който да търси да го осиновява и манипулира, не виждам какво друго ще постигне. Затова и нека не се оплаква, че такива жени все среща, та чак му се струва, че всичките са такива. Да се вземе насериозно, да си поеме отговорност за живота, и може да привлече нещо различно към себе си.

Сигурно ми влияе животът в една доста "пораснала" култура. Немците понякога са ми прекалено сухи и сериозни, но тук изобщо не мога да си представя някой да каже "мама ми го направи това и сега съм слаб мъж". Глупости на търкалца - такъв си, какъвто искаш да си.

Да, Дънов е казал, че някой ден семейство няма да има в традиционния смисъл на думата. Мисля, че Валентин беше дал някъде цитатите.

Отначало ми се стори призив за спазване на другарския тон.
После за придържане към темата.
Но после ми се залепи за очите ей това:



Което си е вярно, вярно си е.
Но пък любимия ми автор Авесалом Подводни казва нещо, с което предполагам си служиш и ти.
Астрологичното тълкуване зависи от настоящето духовно развитие на човек. Наистина за повечето хора съвпадането на ценности е важно за семйното щастие.

Но за други двама, може и зодиите им да са в квадрат, но пак да имат семейно разбирателство.

Може и много да бъркам де, защото съм далече от астрологията.

Но сега като мисля за семейни ценности и астрология се питам каква е ролята на семйството.

Първата е за продължаване на рода.

Втората е социална.

Третата...Третата дали не е свързана с еволюционното развитие на човека и задачите поставени на човека, които той трябва да свърши, докато е на Земята?!

А ако семейството е инструмент за учене, значи то е и интрумент за направляване развитието на човека.

И ако е така как става това направляване. Като мъжът се събира вечер, жената сервира ракийка и салатка, задоволява други нужди, гледа мъжа в очите, не изразява никакво недоволство и не му създава никакви предизвикателства?!

Без предизвикателства няма развитие. Семейния ред и съгласие са нещо толко статично, че никой от двамата не би имал семеен стимул за развитие.

Творчество и съответно развитие има, единствено при нарушаване на реда.

Че то и при социалното развитие трябва да се наруши реда, за да го има. Ако се спазваше социалния ред и ценности, жените нямаше да могат и досега да гласуват. Да, едно време жените да си мълчат и да не знаят много-много е било ценност.

Е, има и вариант в еволюционното развитие на човека семейството да не е нужно да се развива....ама нали е основна тухла.

Не съм за това да захвърлим семейните ценности, но трябва да им се признае правото на динамика и към тях да се включат еволюционните семейни ценности.

Ще се опитам да посоча няколко еволюционни или иначе казано Божествени семейни ценности ( след като почнахме с оня списък ;) ):

- Любовта е над човешките семейни ценности

- Семейстото е преди всичко едно от средствата за достигането на Божественото в мен и ако аз слагам това средство над Божественото си Аз, то ще ме дърпа надолу като камък на шията.

- Ако половинката ми прави скандали, прегорила е манджата или мята белтъци на комшията; ако дъщеря ми е бременна на 17 години; ако тъщата злослови срещу мен, на гости ми е от 2 месеца и следи как харча, то трябва да ги обичам още повече, защото така те ми предават част от уроците, които трябва да науча в този живот.

- Не трябва да искам да превърна децата си в свои копия, да им нареждам какво да учат, каква професия да имат и как да ми се кланят, защото по този начин преча на съдбата им. Трябва само да им покажа пътя към Божественото и любовта.

- Да не претоварваме близките си с прекалени грижи. Колкото повече се привързвам към близките си и колкото повече се тревожа за тях, толкова повече им вредя. Вредя и на себе си.

- Да не се обиждаме на близките си. Колкото повече се обиждам на близките, толко повече вредя и на тях и на себе си.

- Не трябва да изискваме прекалено от близките си. Колкото по-големи очаквания, надежди и изисквания товарим върху близките си, толко повече им вредим.

- Трябва да сме честни с близките си и ако ги укоряваме за нещо, то веднага трябва да го споделим, иначе се създава отрова в нас. При псоделяне и обсъждабе се разбира безпочвеността на всеки укор

- Колкото повече работим върху себе си, толко по-големи промени ще има и в другите от семейството ни.

А не са ли това уроци? Ако излезем малко от дуализма и отсъждането-"това е добро, това лошо", ще видим, че има и нещо повече-прояви. И щом у всеки има частица божественост, то може би точно днес чрез свалката с колежката /и поетата отговорност след това!/ някой се приближава към Него /като си научи урока/.....

П.П. понеже стана дума и за ликвидация на века, та ето и нещо по темата:


Ликвидация на века

ПРАЗНИЧЕН НАРЯД
за братския сайт-10 години bratstvoro.net

МАХАР БЕНУ АБА /песен/формула:

Ученикът трябва да има Сърце чисто като кристал,
Ум светъл като Слънцето,
Душа обширна като Вселената,
Дух мощен като Бога
и едно с Бога!

ВЕХАДИ - песен

Добрата молитва

Бог е Любов - песен

Псалом 91

Идеалът на ученика - текст от Учителя

Духът Божи - песен

Молитва на Царството

Благославяй-песен


"Учителю Благи, води ни!" /3 пъти/-формула

На Учителя-песен

В изпълнение волята на Бога... -формула

/песните можете да намерите в песнарка/

ПРАЗНИЧЕН НАРЯД
за братския сайт-10 години bratstvoro.net

МАХАР БЕНУ АБА /песен/формула:

Ученикът трябва да има Сърце чисто като кристал,
Ум светъл като Слънцето,
Душа обширна като Вселената,
Дух мощен като Бога
и едно с Бога!

ВЕХАДИ - песен

Добрата молитва

Бог е Любов - песен

Псалом 91

Идеалът на ученика - текст от Учителя

Духът Божи - песен

Молитва на Царството

Благославяй-песен


"Учителю Благи, води ни!" /3 пъти/-формула

На Учителя-песен

В изпълнение волята на Бога... -формула

/песните можете да намерите в песнарка/

Мисъл за деня-7 юни
Пеенето трябва да бъде непреривен подтик на Живота. Без пеене сегашният живот би заличил всичко благородно в човека.
Музиката е прилагане на Божествените добродетели. Имам предвид музиката като метод за прилагане на Любовта.
Мисли върху музиката

Молитвен наряд за всеки ден:

Добрата молитва
Псалом 91
Псалом 23
Господнята молитва
Да се прослави Бог... – формула


Молитвен наряд за понеделник:

Благославяй – текст + инструментал №6
Молитва на царството
Псалом 143

Всъщност едно от най-лишените от любов неща е тази претенция, че другият пол не е достатъчно женствен или достатъчно мъжествен. И тогава идват и критериите, които са "важни" в една връзка. Търсим тоест начин да напаснем другия към собствените си претенции, за да ни е на нас добре (в смисъл, да няма нужда да се замисляме за нищо). Хората живеят по програма, която им е зададена отвън, и наричат това любов.

Любовта всъщност събужда в жената жената и в мъжа мъжа. Любовта без никакви претенции и изисквания, приемаща и обичаща другия такъв, какъвто е, с неговите си особености. Затова мъжете, които все се оплакват, че жените не са им достатъчно женствени (много от тях в същото време обичат да ги поступват) или жените, които пък се жалват, че мъжете не били мъжествени, освен още повече повод за оплакване, друго не получават от живота. И в двата случая с поведението си събуждат само още по-голямо желание за конфронтация у другия пол, в резултат на което нищо не виждат от "топлата" и "меката" му страна. Товба е природен закон. Не можеш да накараш едно цвете да разцъфне с това че го биеш с бастуна и му се караш, че не се разтваря за теб. Не се разтваря, докато в теб няма любов. И ще се отвори към човека, който набере неговия си специфичен код на любовта. Всеки един от нас е едно такова цвете.

Хората са забравили да мислят за това, ами си правят списъци с изисквания, живеят в някакви отношения на сигурност и зависимост, вземане-даване с изяснени сметки, но не и любов. За липсата на последната не мога да се заблудя, ако ще и 30 страници с приказки да ми изпишат. Веднага се разпознава бракът без любов - и той преобладава. И този тип хора, когато дойдат времена на промени и пренастройка на ценностите към божествените принципи на любовта, те са първите да започнат да морализаторстват: За "такивата и такива жени", които спели с шефовете си и за "такивата и такива мъже", които кръшкали. За тези специално, за да не си вредят толкова и все пак също да прогледнат, е рекъл Исус: "Не съди, за да не бъдеш съден". За човека, който обича, е ясно, че съденето е в противоречие със закона на любовта и следователно безсмислено. За съдещите обаче е нужно да се измисли нещо като "заплаха", защото на тях вътрешните им регулатори не работят. И затова им се обяснява "за да не бъдеш съден". Има обаче хора, които изобщо не биха си помислили да съдят - поради любовта в сърцето си. На тези правилата са им ненужни. А и критериите също, тъй като имат един критерий само и той стига за всичко - любовта.

Мисъл за деня-7 юни
Пеенето трябва да бъде непреривен подтик на Живота. Без пеене сегашният живот би заличил всичко благородно в човека.
Музиката е прилагане на Божествените добродетели. Имам предвид музиката като метод за прилагане на Любовта.
Мисли върху музиката

Молитвен наряд за всеки ден:

Добрата молитва
Псалом 91
Псалом 23
Господнята молитва
Да се прослави Бог... – формула


Молитвен наряд за понеделник:

Благославяй – текст + инструментал №6
Молитва на царството
Псалом 143

Мисъл за деня-7 юни
Пеенето трябва да бъде непреривен подтик на Живота. Без пеене сегашният живот би заличил всичко благородно в човека.
Музиката е прилагане на Божествените добродетели. Имам предвид музиката като метод за прилагане на Любовта.
Мисли върху музиката

Молитвен наряд за всеки ден:

Добрата молитва
Псалом 91
Псалом 23
Господнята молитва
Да се прослави Бог... – формула


Молитвен наряд за понеделник:

Благославяй – текст + инструментал №6
Молитва на царството
Псалом 143

Мисъл за деня-7 юни
Пеенето трябва да бъде непреривен подтик на Живота. Без пеене сегашният живот би заличил всичко благородно в човека.
Музиката е прилагане на Божествените добродетели. Имам предвид музиката като метод за прилагане на Любовта.
Мисли върху музиката

Молитвен наряд за всеки ден:

Добрата молитва
Псалом 91
Псалом 23
Господнята молитва
Да се прослави Бог... – формула


Молитвен наряд за понеделник:

Благославяй – текст + инструментал №6
Молитва на царството
Псалом 143

Ха, че кой има такава дълбинна любов и истинска свобода?

Много странно - значи вече 5 страници си говорим уж за семейните ценности, дори имаше намекване и директно подхвърляне, защо никой не се опитва да ги формулира, а когато един, в лицето на Орлин, се осмели да конкретизира, веднага беше взет на мушка. Защо така?

Дори и това, което е изказал той като негово разбиране за семейни ценности, да не резонира с вашето, такава категорична отхвърляща реакция е ... да кажем доста показателна.

Донче, ако се позамислиш, вие и в момента най-вероятно си имате определени принципи, които просто и при двама ви са почти еднакви и на практика се получава едно негласно споразумение между вас. Това, че не сте седнали да си напишете кодекс на семейните ценности или че някои от нещата, които е споменал Орлин, не считате за особено съществени, не означава, че при вас липсват семейни ценности.

Какво мога да кажа от скромната си практика в астрологията? Много е важно хората, които по някакъв начин ще споделят живота си - било като приятели, семейни партньори, бизнеспартньори или дори колеги да имат еднакво отношение именно към нещата, които е изброил Орлин.
И както каза Viki3, уж дребни камъчета, а обръщат колата.
Значи в семейството партньорите може да са с много сходни интереси, чудесен секс, еднакви възгледи относно работа, почивка, забавления и т.н., но ... имат примерно различно отношение към парите - общи или отделни, как и за какво да се харчат и ето че нагазваме в проблемите. Или ако с появяването на децата се окаже, че имат съвсем различни представи относно отглеждането и възпитанието им - опа, друг проблем!

Та така с ценностите.
Да не ги под-ценяваме!

П.П. Видях, че докато съм писала, Орлин си е допълнил и пояснил поста точно в същата посока. Малко се дублирахме, но ... нищо; просто и аз смятам така.

Орлин,
Ти сподели нещо за властните майки.
Обикновено хората с властни майки създават в себе си отношение към света, нещо като "Всяко лошо действие трябва да се накаже, всяка неспособност трябва да се накаже, всяко неуважение трябва да се накаже".
Особено неуважението. Там, където има власт, неуважението е основен враг
И тъй като трябва да се накаже, то няма нужда да гледаме себе си, защото това поражда страх, а трябва да накажем погазването на семейните ценности у другите
И тръгва погазване И несъзнавано отмъщение за собственото унижение.
И тъй като уважението е най-важно, най-любим е патриархалния модел, тъй като при него външното уважение е добре изразено. И на половинката, и на децата.
А друг е върпоса, че власта от активна е минала в пасивна, но пак си е власт.

За Орлин и списъка с ценностите.
Сериозно и с внимание го прочетох и се опитвах да го приложа към семейството на моите родители и към моите две - проваленото и успешното.
За семейството на родителите ми мога да кажа, че са били в сила през всички години. Но тяхното поколение е друго - мисленето им е било и е друго. Когато сега майка ми съветва внуците си за личния им живот, дори и на мен ми става малко смешно, а те направо се смеят...
Аз се опитах да живея с тези ценности 20 години, бившият ми съпруг също беше техен привърженик - ами в крайна сметка тези прекрасни ценности задушиха любовта и свободата ни.
Прочетох списъка на Емо ( с когото живеем щастливо сега) и двамата няколко пъти се споглеждахме и се питахме ние спазваме ли го това? Накрая ни стана малко смешно и досадно - ооо, ако ние вместо да живеем живота си свободно и щастливо, започнем да се отчитаме спазваме ли ги, отиде ни живота и щастието...
Мога да коментирам всички ценности, но има ли смисъл - ние не живеем с тях... Каква е разликата между семейство и приятелство? How can we be lovers (family) if we cannot be friends? Има ли списък с ценностите - изисквания към приятелството?
Е, и това може би ще се квалифицира като бля, бля... Но това е истината за едно несполучливо и едно сполучливо семейство... Иначе и аз имах теории за семейството - и дори конкурс съм печелила с тях. Само че се наложи да върна наградата - на живота. Сега нямам теории, имам само две ценности, но те не са само семейни - любовта и свободата.
Сори ако ви отклоних темата, обещавам да не го правя повече

От тук може да се изтегли "Съзнателно Самовнушение" - Емил Куе

Както всяко нещо - при по-емоционални и лесносугестивни хора, определено действа. Но, при по-рационални - там от личен опит и дебелоглавие твърдя, че повече действа това:

Откъде идва „ефектът плацебо” и кое е чудодейното изречение

Кой е Емил Куе? Преди 120 години млад, дребничък фармацевт открива скромна аптека във френския град Троа. Неочаквано тази аптека много бързо просперира и привлича все повече и повече клиенти. Не само защото Куе създава свои успешни рецепти за лекарства, но и защото не пропуска да посрещне и изпрати клиентите си с добронамерени и компетентни съвети. Той е бил запознат с някои практики по хипноза от лекаря А. Либео, открил лечебния й ефект една година преди Фройд. Емил Куе работи с убеждението, че човек сам може да си помогне срещу болест, стига да е добре мотивиран и с отворено съзнан ие за възможностите на внушението и най-вече на самовнушението (автосугестията). Той наблюдава и високо оценява значението на връзката между клиента (пациента) и аптекаря (лекаря).
През 1910 г., вече значително разширил дейността си, той създава и предлага обезболяващо лекарство – „хапчето Куе”, винаги обаче съпроводено с определени съвети, които клиентът строго да спазва. И тези хапчета се оказват чудотворни. Дори когато вместо хапчето Куе предлага просто вид бонбон – за безобиден експеримент – резултатът е все така добър. По този начин Куе всъщност става откривател на „ефекта Плацебо”, доказващ силата на внушението.
В сътрудничество с професора по философия и психология Ш. Бодуан Емил Куе усъвършенства метода на автосугестията, като стига до уникалната формула, ключова за този метод. Тя гласи: „С всеки изминат ден, от всяка гледна точка, аз се чувствам все по-добре”. Тази фраза, която звучи и действа като мантра, т.е. активира е нергии, се повтаря 20 пъти на глас, два пъти на ден, в състояние на полусъзнание, на унес. Това действа ефикасно на вътрешните оздравителни сили на организма.
Методът на Емил Куе широко се разпространява и той е канен за беседи и конференции по цял свят до смъртта си през 1926 година. Навсякъде е посрещан с изключителен интерес и признания, с изключение на собствената си страна Франция, където медицинското тяло отказва да признае заслугата и значението на труда и постиженията на Куе, този „обикновен аптекар”.
Методът Куе не е магия. Позитивното мислене няма нищо общо с магическата мисъл, едно ирационално вярване, наследено от хилядолетия и присъщо на детската възраст. Това е начин да се управлява мозъкът, който трябва да се справи с определена физическа или психическа болка. А също и да се превъзмогват по-лесно трудностите на ежедневието. За да се убедим във въздействието на ума и психиката върху тялото и върху качеството на живота ни, е достатъчно да си припомним как ни се отразява примерно една неочаквана щастлива новина, която лично ни засяга. Пулсът се ускорява, бликва ендорфинът, залива ни приятна емоция, чувстваме се изпълнени с енергия, ще ни се да полетим. И обратно на всичко това, когато ни сполети лоша вест, която сякаш ни вцепенява.
Днес съществуват различни техники, произтичащи или близки до метода Куе. Всички те – йога, системи от физически упражнения, дишане и други, са насочени преди всичко към релаксация, към овладяване на позитивната мисъл и настроение. Така, преодолявайки стреса (който променя биохимията на клетката), тревогата и напрежението трябва да се преборят с болките и препятствията. Да се отстрани страхът, екзистенциалният страх от болести, смърт, от провал. Всички тези практики целят отпускане на тялото и освобождаване на духа. Препоръчва се визуализация (във въображението) на положителните ни стремежи, подходящо дишане, припомняне на щастливи мигове, особено на фона на приятна муз ика и най-вече автосугестията.
Напоследък научни изследвания, развити и задълбочени през последните 2-3 десетилетия, убедително доказват, че оптимистичният подход към живота укрепва здравето и удължава живота. Защото, както източната медицина отдавна го знае, а западната, която вече възприема холистичния целокупния) подход, е съвсем наясно, че човешкото същество не е само тяло, а и дух, ум, емоции. Но също така, че е важно, но не достатъчно да бъдеш оптимист, за да се чувстваш добре.
Добре си тогава, когато и мислите ти са добри, когато са положителни, утвърждаващи живота, „това велико приключение”.

Аз също го гледах и на мен също ми хареса.
Хубаво е, че какъвто и стил да има Венетка, какъвто и подход да има е отделено предаване за Учителя и Учението и нещата са показани реално, а не се говори като за секта и нещо подобно, както обикновено...Преди време тя наприв предаване и за Ванга.
Аз съм доволна, гледах го с интерес, мъжът ми също.

Добро предаване ,но е хубаво да има поне още няколко такива ,да се покаже величието на учителят ,за това какво ни е завещал ,да се убедят хората че именно тука в България е живял и работил такъв титан в духовно отношение .Ако успеят повече хора да отворят това богатство което ни го е оставил да разберът и приложат учнието му в личнят си живот ,съм сигорен че България може да бъде първа във всяко едно отношение ,разбирасе в положителен план .

Имаме уникален шанс да приложим учението му тука и сега ,да покажем едно истинско добро общество и да дадем пример с това на останалият свят .Малко е "кофти" че е оставил страшно много материал за работа ,докато примерно Толтеките имат бърза и трайна система за достигането на щастие ,между другото след като и от няколко години чета за тях и тяхната философия на живот ,ми е още по лесно да разбера по пълноценно лекциите на П.Дънов ,да оценя и разбера невероятната им сила която се крие в тях .

Има тенденция да се отклоняваме много в объждането в станични теми и приказки, вместо да говорим за семейните ценности - но чак пък бля бля... Бля бля за кого? Бля бля докаква степен? Доколко е бля бля и доколко върши някаква работа и на кого я върши тази работа диалога ни? Според мен е бля бля ако само приказваме, без да осмисляме, осъзнаваме и конкретно променяме поведението си според желаните от нас ценности. В такъв дух, всичко почва именно от осъзнаването, от ясното виждане на тези цености и определяне на желаните от нас. Така че, за някого може и да има полза от дискусията ни...
А, и няма такова положение, че или ги има, или не, ккато е писала по-горе аделаида. Градят се, пресъздават се, променят се, извайват се, сриват се, девалвират...
......................

Ценности в семейството:

- Вярност сексуална и вярност емоционална и духовна
Аз харесвам модела на семейна сексуална вярност примерно. Пишейки това, го вербализирам, експлицирам го и го осъзнавам ясно - тоест, полезно ми е и затова го правя. Харесвам и духовната вярност, тоест едно добро партниране - това е по-трудно постижимо обаче.

- Фокус в процеса и фокус в целта - фокусираните в процеса са радващи се на мига, не бързат много много, доволни са от ставащото ,адаптивни са, но и понякога безцелни и по-малко реализиращи се външно. Фокусираните в целта пък бясно се стремят към нови постижения, трупат знания и дипломи, кариера, постижения, завоевания, фирмено развитие, но забравят да се радват в тревожната си забързаност. И двата модела имат какво да учат един от друг, често се съчетават ролево в семейството. А още по-добре ако са вътрешно съчетани по метафората "действие в бездействието". Аз обичам жената да е по-фокусирана в процеса, да е по-сърдечно ориентирана, а мъжът повече в целта, във външните постижения. Според мен това е по-нормално и според биологията ни и според социалните ни роли, а и така ми харесва и имам право да си ми харесва .

- Подчинение - Ако мъжът и жената са в стандартните си роли, мъжът е главата, а жената сърцето. Макар че в съвремието често са обърнати наобратно... . В стандартните роли мъжът взема решенията с ума си, но те са предпоставяни от контекст ана сърцето. А по-силно е сърцето всъщност. В семейната терапия наблюдавам много неизяснени, обърнати стандарти за подчинение, което не е лошо, стига да работи за двойката. Но както и в индивида, е нужно хармония между ума и сърцето. Сега нерядко жените приемат твърде мъжко поведение, с което само печелят обратното - мъжът започва още повече да се съпротивлява на митивациите и плановете на жената. Всъщност, тези жени които умеят типично женското поведение на спечелване на доверието на мъжа чрез такт, чар, емпатия, просто фино направляват решенията им и всъщност те движат нещата. Но все по-малко жени го могат и вс еповече мъжкарани има наоколо и според мен това е само загуба за жените. Поддържайки мъжки подход, губят женствеността си същностно, а и огромните предимства на мекия но много по-силен женски подход!

- Пари - отношени екъм тях, общи или лични. Според мен по-добрият вариант е парите д абъдат общи и това е част от доверието в двойката. Достъп до банкоматните карти, сметки и т.н. и взаимно доверие. Това понякога е невъзможно приедни по-егоцентрични взаимоотношения. Но при хармонично семейство според мен е по-добър вариант.

- честност и откритост/ учтивост и любезност. СПоред мен балансът между тези двете е важен и нужен. Прекалената откритост и директност може да прерастне в грубост и болно себеотстояване, а прекомерната дипломатичност да се превърне в лъжа, нагаждане и лицемерие. А можем и да бъдем откровени, но вежливо и меко да заявим откровеноста си. Или в партньорската двойка взаимно да се допълваме в едното и другото.

- граници и лично пространство - понякога изискваните проксемика и ниво на грижи и отдаване са доста високи итрудно се задоволяватот партньора. А зад такив аизисквания стоят неразрешени нещица инезрялост. Понякога пък имаме стремеж към твърде широко лично пространство, в което самото съществуване на семейството се размива и обезсмисля. Та баланс.

Понякога границите на семейно общуване са стриктно затворени вътре в семейството - каквото става, между нас си остава. Понякога обаче са прекалено размити - всичк се споделя с приятелки и приятели, с мами, в интернет...

- Семеен пъблик рилешънс - колко често ходим на гости и ни идват на гости, излизаме ли, имаме ли приятели и компания... И на двамата лини харесва степента и качеството ни на общуване и т.н.

- Следване на модел ригидно или гъвкаво учене и добро влизане в различни социални роли и модели. Ако сме твърде ригидни, закостеняваме привързваме се към някаква система от вярвания, разбирания. Ако сме твърде гъвкави, губим себе си... Отново добрият вариант е в дълбочина да поддържаме едно стабилно ядро от себеосъзнаване, което на психично исоциално ниво да може да се приспособява гъвкаво.
......
Горе просто нахвърлям някои семейни ценности, стандарти за взаимодействие, които са важни за връзките ни.


-