Роси Б.

"Понякога воинът на светлината- без да иска- прави погрешна стъпка и потъва в бездната. Призраците го плашат, самотата го измъчва. И понеже винаги се е стремял към Справедливата битка, изобщо не е предполагал, че може да го сполети подобно нещо; но го сполетява. Обгърнат от мрака, той разговаря с учителя си. - Учителю, паднах в бездната- казва воинът.- Водата е дълбока и черна. -Спомни си!- отговаря учителят, -Човек се дави не защото е скочил, а защото е останал под водата. И воинът впряга всичките си сили, за да излезе от положението, в което се намира." Паулу Коелю- "Воинът на светлината";Обсидиан;София;2005г. Някои тук не са паднали във водата, а на по- неприятно място, както сами се изразяват. Можем само да им пожелаем да излезат сами от там. Намасте!

Аз съм сигурна, че във всеки от нас има едно дете, дори когато сме забравили за неговото съществуване. Това се случва доста често на учители и родители, които са се вживяли много в тази роля. Просто трябва някой ден да си го припомним. Понякога това ни го припомнят и децата, когато питат дали сме били малки като тях(тук е моментът да се замислим). Понякога си го припомняме с филм, който гледаме или книга , която четем. Не е важно как ще се случи точно, по-важно е да не го забравяме повече, а и да си зададем някои въпроси. Например: Какво притежава детето, а аз го нямам? Как се държи детето, а аз не мога? Наблюдавайте децата повече, особено днешните. Мисля, че те са много по-умни и по-забавни от нас и с тях е приятно да се общува. Със сигурност има какво да научим.

http://vbox7.com/play:d4958209

Цитатът от Рьорих е много хубав, Станимир го е дал в по-пълен вариант от моя. Но ако не си чел точно такава литература с тези термини, едва ли ще ти стане ясно за какво иде реч. Така или иначе стигнахме до различната терминология в която се спъна и темата. Не зная защо се опитвам да обясня нещата малко по-разбираемо и просто, може би защото през цялото време зная, че си говорим за едни същи неща, но с различни имена. Висшият Аз, така както го разбирам, е нашия Дух, ангелът в нас, искрата от Бог. Това, което ни вълнува всички, защото знаем, че не сме само това тяло и усещанията в него. В нас определено има нещо Божествено. Вярваме в това. Но е казано, че Божественото в нас е триединно: Светата троица; Атма-Буддхи-Манас..... Кабалистите си имат други понятия. Няма защо да се опитваме да го делим на три. Освен ако не искаме по-подробно да го разберем. Само че анализът не винаги помага за разбирането, понякога синтезът върши повече работа. Не напразно Учителят за говори за връзката между ума и сърцето. Та в тази връзка нека да продължим да мислим за Висшият Аз като за неделима тройка, но с акцент на Духа. Ние основно разгледахме в темата Манаса, или висшият Ум, висшето Его. Не говорихме почти нищо за Духа, освен някои от цитатите на Учителя, в които имам усещането, че някак не видяхме същественото. Някои дори не са ги прочели. Не бива също да пропускаме Душата като елемент от троицата. Може би за нея бихме могли да кажем повече неща. Все си мисля, че колкото и да си говорим за нея, тя все още е неразбрана. Както каза вече Орлин: "Ами то по-скоро се преживява". Ани зададе въпрос за вътрешния човек. Ами това е той- истинския, триединен, безсмъртен, абстрактен ако щете. От тук насетне можем да си поговорим за неговите прояви в личността. Или как да се свържем с Божественото в себе си? Ще нахвърля само бегли насоки за разсъждения или примери от опита ни. -връзката с Бог; -самооценка; -вътрешен мир; -духът над материята; -въображение и фантазия; -радост; -безгранични възможности; -интуиция и мъдрост.

Не е ново, но е любопитно и съдържателно, поне според мен. Пък може за някой да се окаже и ново. Електромагнитните полета са по-вредни от магнитните бури

Радвам се (тия дни) на музикалните теми и музиката, която открих в сайта.

http://vbox7.com/play:104ae5de

http://vbox7.com/play:7bba0611

И аз мисля, че това, за което Божидар говори, си е кармично. Нещо, с което се раждаме и което трябва да изчистим в този или няколко поредни живота. Ако успеем- няма да ги имаме в другия, ако не- определено ще ни пречи да се справяме в ситуациите, които са сходни и го предизвикват сякаш някой натиска бутон в нас. Има една теория, в която ги наричат кармични отпечатъци. Е, никой от нас не е съвършен, но това не е ново за аудиторията. Музиката, която слушаме, определено ориентира другите около нас за нашето настроение, то и в сайта си има тема:"Сподели настроението си с музика или стих".

http://vbox7.com/play:d9c74a4f Тук някъде имаше тема: Човешко, твърде човешко... не можах да я намеря тази сутрин. Но поздравът е от мен за всички човеци.

Когато обичаш някой, не е задължително да одобряваш всичките му постъпки. Тогава любовта е въпреки тях. Тогава точно идва на помощ прошката. Ако можеш да излезеш от личността на другия, т.е. да видиш Божественото в него, няма как да не го обичаш. Все едно да кажеш тогава, че не обичаш Бог. Затова ни призовават да обичаме Божественото в другите. Въпросът е: дали и с кого можеш да го направиш? Та нали точно с нея(личността) имаме контакт. Става обмен на енергии, емоции и т.н. То това му е трудното, според мен. А и аз също съм личност.Както каза и Велина : "да си в този свят и да не си от него". Това го могат малко. Но ние се учим.

защото ме озадачи...От една страна - ако човек мисли, че ще успее на 100% - няма да стане, от друга страна трябва да вярва(?), уповава на интуицията си...? Как да разбирам това...? Не трябва да си мислим, че нещо на 100% ще стане, защото не е сигурно дали е добро за нас. Това го определят други( по-разумни) сили. Просто не е хубаво да се вкопчваме в резултата. Има една поговорка:" Всяко зло- за добро". Понякога ако не се получат нещата точно, както ги искаме, значи не сме искали правилното нещо за себе си. Интуицията в нас винаги ни казва истината, но трябва да се научим да я слушаме. Тя е разума в нас.

Аз лично разграничавам безусловна от Божествена любов по това, че само чрез Божествената любов могат да се обичат всички. Затова говоря само за безусловната любов, като възможно стъпало към божествената. Приемам твърдението на Орлин за майчината любов. Коя истинска майка не би простила всичко на детето си? Разбира се, животът ни среща и с друг тип майки, но съм склонна да мисля, че те са само изключения. Съгласна съм с Божидар, че прошката е една от важните прояви на безусловната любов. Друга нейна особеност е приемането на другия, колкото и да е различен от теб, и опита да погледнеш през неговата гледна точка. А ето и част от мнението ми за Божествената любов. Учителят говори за три стъпки в любовта: любов към Бога; любов към другите и любов към себе си. Ако говоря за безусловната любов, така както я разбирам, аз съм стъпила на първото стъпало. Приемам всичко, което ми се случва с благодарност и доверие в Божествения промисъл за мен. На второто стъпало ми е по-трудно- не твърдя, че обичам всички с такава безусловна любов. А с третото стъпало вече имах големи проблеми, но мисля че се справям малко по малко.

Тази тема ми се върти цял ден в главата и реших, че няма друг начин да се освободя от нея(от мисълта) освен да я пусна във форума за обсъждане. Мисля си още, че за нея бях провокирана от разменените реплики с Багира в темата за Висшия Аз. И понеже аз там заявих, че изпитвам безусловна любов към родителите, децата си и някои други хора, се замислих: - Как определя всеки своята любов, какво съдържание влага в това понятие "безусловна любов"? - На практика как я проявява? Зная, че за любовта има писани безброй определения, не малко са нещата казани и от Учителя, но за това си има отделна тема. Наистина ми се ще да се опитаме да дадем собственото си виждане за безусловната любов. Може би тя е тази, която ще ни доближи до Божествената?

В #342 помолих модераторите да затворят темата. Решението ми беше повече емоционално, отколкото разумно. Стана ми неприятно от опитите за спам. Също така мислех, че съществените неща се казаха вече. Днес искам да благодаря на модераторите за това, че взеха по-мъдро решение и оставиха темата открита. Прави са, че в нея има много интересни мнения, с което и аз съм съгласна. Прави са, че все още не е прекрачена границата на добрия тон. Моля ви, не го правете! Така могат да се включат и други участници. На мен лично ще ми бъде интересно да чуя и други мнения по въпроса.

Господи, Приобщи ме към Твоята воля към Твоята любов към Твоя мир! Там, където има омраза да нося твоята любов. Там, където има обида да нося твоята прошка. Там, където има несъгласие да нося твоето единство. Там, където има съмнение да нося твоята вяра. Там, където има сълзи да нося твоята надежда. Там, където има мъка да нося твоята радост. Там, където има мрак да нося твоята светлина. В името на Отца и Сина и Светаго Духа, Амин! Най- учтиво и официално моля модераторите да закрият темата, която аз отворих. Ако съм обидила някой в нея с нещо, искрено се извинявам!

Багира, благодаря за "отговора". Разбрах- трябва да го потърся сама. Аз това и правя от години. Не членувам в секти, школи, религиозни системи. Просто чета и търся отговори- сама. А теб най-много те подразни думичката "Аз" в темата. Защото по същество, аз продължавам да мисля, че тук си говорим за една и съща частичка от нас- онази Божествената..... П.П. Между другото, денят ми е прекрасен, защото изпитвам безусловната любов наистина. Обичам така децата и родителите си, както и някои други хора. Или поне така си мисля.

Да, животът който водим, ярко доказва, че само с приказки не става. Иска се работа. Ето, тук вече започва проблемът. Каква работа? И кой какво има да върши? Не успях да открия мнение за умъртвяване на тялото. Нещо наистина трябва да умре, но то така или иначе си е обречено на смърт, това е егоцентричното съзнание. И ето, тук започва драмата: не е въпрос на нравственост! А е въпрос на структурна пригодност! Новораждането от Вода и Дух означава получаването на тази различна структурна пригодност! Превръщането на оловото в злато на алхимиците означава подмяна на една непригодна структура с друга, пригодна! Ако я има,тази структурна пригодност, високата нравственост се появява като следствие. И ред други качества и възможности. Но ние започваме от обратния край.Опитваме се да имаме колекция от качества (при това все изпускаме нещо, и не ни смущава, кой знае защо, принципната невазможност да получим пълния и набор), висока нравственст и т.н. Ето, тук се появява и проблемът с висшия аз. Цялостната човешка система в момента на човека е структурно непригодна за съществуване в Божието царство. Начело с висшия аз. Има една утеха, разбира се. Наистина има една съхранена частичка в човека, която знае пътя към структурната пригодност. Тя именно трабва да свърши работата по изграждането на новата структура. И ако не успява, това недвусмислено сочи, че е в спящо състояние, не е активна. Ако под висш аз разбираме тази частичка - добре, нещата ще се получат. Само дето за нея просто понятието "аз" изобщо не върви. И това се посочва във всички уважавани и доказали силата си Учения за постигане на Божествената реализация на човека. Но ако разбираме под висш аз онази повредена безсмъртна конструкция, влачеща окаяното си съдържание от инкарнация към инкарнация без да успее да осъществи необходимата структурна промяна- ясно е защо нещата не стават. Ще коментирам само това, което съм подчертала. Може да не съм разбрала точно кой трябва да умре. Ако това е егоцентричното съзнание, както ти твърдиш, как ще стане това, би ли обяснила по-просто, защото терминът:"различна структурна пригодност" не ми говори нищо? И още два доуточняващи въпроса: Как наричаш тази "съхранена частичка в човека, която знае пътя към структурната пригодност"? Как точно ще се "свърши работата по изграждането на новата структура"?

Само с говорене няма да стане, иска се и работа. Работа върху себе си. Може би ни трябва нравствена дисциплина? Някои тук говорят за умъртвяване на тялото. Може би трябва да се разбира в нравствен смисъл: да се сдържа всяка поход и страст и да се употребява най-проста храна. Към това са призовавали неоплатониците. Учителят говори за същото.

Освен влиянието на тези "атмосферни условия" върху "работата на определени учители и школи", аз мисля, че и самите хора също влияят на енергийно- вибрационното състояние на Земята. Това си е енергиен обмен. Повишавайки собствените си вибрации, няма начин да не повишаваме и вибрациите на планетата. И това е една много важна задача и възможност на практика да подчиним част от нисшето в себе си.

"Съществени връзки"-Беседа, държана от Учителя на 22.08.1937г.;10ч.; София; Изгрев.

По ТВ Стойчев(Ст.Загора) върви тези дни с повторения интервю с Йорданка Николова- автор на книгите в пет части "Съкровищата на тракийските царе", в което тя дава още информация за намерените мощи на Йоан Кръстител. Между другото в последната й книга, която прочетох юли месец( преди откритието на археолозите) тя дава информация за значимо откритие по нашите земи, без да се уточнява какво ще е точно. В записа от 8.08.2010г., който излъчват по ТВ, тя чете своя ченълинг, от който се разбира, че главата на Кръстителя е разделена на четири части. Едната е с Сирия(вече открита), другата е тази в Созопол, третата- във Франция(все още неоткрита) и в Русия четвъртата(също още неоткрита). Тялото на Йоан е било разделено на девет части, според тракийски обичай, което говори за неговата връзка с траките и нашите земи.

"Съществени връзки"- беседа, държана от Учителя на 22.август 1937г.10ч.;София, Изгрев. Мисля, че тук се повдига въпроса точно за такива хора, които са в една ранна фаза от своя път на духовно развитие. Но, така или иначе, когато човек понатрупа повече знания, наистина осъзнава, че знае твърде малко и спира да поучава. Може би тогава започва да споделя, да търси и уважава мнението на другите. По този начин става по-толерантен към другите и техния личен път.

Ауричното същество, както го наричаш, съдържа и добрите и лошите ни сили и се отъждествява с конкретната ни личност. Докато Висшият Аз съдържа само доброто от всички наши отделни превъплътявания(личности). "Например дните, преживени в един живот на човека, могат да се вземат като илюстрация на всеки личен живот и един или друг човек може да символизира Божественото Его."- Елена Блаватска;том3.

Е, да, това е така. Но кой твърди, че искаме да се отдалечим от Единия? Напротив, търсим пътя към него. И, според мен, се връщаме при него всеки път, когато се свържем с божествената си частичка. Защото именно тя е част от него, другото ни свързва повече със земния живот, с личността. Но всички тук знаем, че не личността е истинската, а нашата индивидуалност, нашето Божествено Его.