Роси Б.

Как да приемаме грешките си? Като опитности, като натрупване на житейски опит. И нека не забравяме, че безгрешни хора няма. Мисля, че трябва да си прощаваме всичко и на всички.

Какво е да си щастлив? Да си доволен. Какво е да си добър? Другите да са доволни. Ако въпросът се преведе с тези дефиниции, би звучал така: Другите да са доволни или ти да си доволен? Разбира се добре е всички да са доволни. Но всеки отговаря единствено за себе си, значи човек може да отговаря само за своето доволство(щастие). Дали ще са доволни другите, не зависи само от неговите действия, но и от оценките на другите за тях(оценките им за добро и зло). Така че уместно би било да тръгнем от щастието си и после да проявим добротата. За щастливия човек добротата е естествено състояние. Истински щастливият е истински добър.

Бих добавила и това: Да се приемеш такъв, какъвто си. Да се обичаш такъв, какъвто си, без оценки, без съд и присъда. Без задълбаване в това, че през главата ти минават и лоши мисли. Съзнателно да си създаваш положителни емоции. Да подхранваш радостта, а не страха си.

Във връзка с постовете на Диана и Ани ви предлагам този цитат за размисъл: Практичен окултизъм- част1 Всъщност няма какво да добавя, толкова точно е казано.

Тази част от изречението на Кристиян, като дефиниция на понятието, е най-близо и до моето разбиране за интуиция. А изречението на Донка е като продължение. Мисля, че всеки по различен начин "усеща","чува", "вижда", "сънува", получава Божествената информация. А ето и нещо от Учителя: Четвърто измерение

За това, че траките са преки наследници на атлантите, четох в книгите на Йорданка Николова (мисля, че се казваха:"Съкровищата на тракийските царе"). Идеята й е свързана с общия произход на прабългари и траки като наследници на Ной, който след потопа акустирал на нашите южни планини. Колкото до славяните тя ги отнася до предната лемурийска раса и посочва тяхното първоначално местоживеене на север от нашите земи. Как са се развивали във времето и историята тези народи, според мен, все още никой не е много наясно.

Практичен окултизъм- част1

Да кажа, че с другата част от поста на Никола съм почти съгласна, ще бъде вярно. Но точно с тази, която цитирам - не съм съгласна. Аз мисля, че точно споделяйки "светски"опит, ние откриваме неговото "духовно" тълкуване и не всеки може сам да стигне до истината. Може би понякога е необходимо едно малко побутване от друг/другите, за да застанеш пред собствената си "духовна истина" или разбиране на нещата. Затова съм против това да се игнорира "светския" опит. Той, "светският" опит е затова- да те води по духовния път. Или какво би било, ако си помислиш: "Аз вече съм на пътя, чакай сега да загърбя светските си задачи, те не са важни". Идва ми наум сравнението с монасите в манастирите, които според някой сигурно вървят само по духовен път, щом не се занимават със светски задължения. Интересно как изграждат духовни ценности, като не са поставени в нормални "светски" условия за общуване. Това, което в крайна сметка искам да кажа е, че духовното върви ръка за ръка със светското. Някои хора цял живот градят духовни ценности без да знаят това, а други мислят, че водят духовен живот, а не изграждат нищо хубаво в себе си.

Поздравявам всички тук с предстоящото утре есенно равноденствие- 22.09.2009г. Enya- Only Time

Не съм ходила много по "гледачки", за да споделя нещо от богат опит, но при тези, при които съм била не е имало определено заплащане и мисля, че това е нормално и редно. Колкото до критериите, по които да ги определяме като "истински" и "неистински" бих казала, че на мен ми стига да са добронамерени към мен и да не ми предричат лоши неща. А естествено, че там са ме завели мои познати, на които съм се доверила до момента, в който аз самата вече нямам друго мнение.

Учителя за еволюцията (текстове от лекции и беседи на Петър Дънов) Съставител:Васил Василев; София;2007г.

Бих добавила само, че и тогава някои избират да се преродят в човешко тяло пак тук на Земята, за да помагат на неосъзнатите да се осъзнаят.(така пише в дебелите книги) Това, което тия дни четох по темата, е информацията за човешките промени, които ще настъпят в материално отношение. Искам да кажа, че ще ставаме все по-малко материални от това, което сме. Ще се развият и много други способности, които ще ни помогнат да се изчистим. Говоря основно за информацията за шестата раса, в която и ние някой ден ще се преродим. А в седмата раса ще бъдем съвършенни. Духът, потънал в материята след своята центробежна посока, някой ден ще се върне пак към себе си в своя центростремителен бяг. И ние някой ден ще бъдем ангели и ще се прераждаме само по желание.

Ценни добродетели

Не разбирам защо, когато говорим за "божията воля", трябва да отричаме човешката "свободна воля". Двете понятия, според мен, не се самоизключват, а се допълват. Те и си съществуват в нашата действителност заедно. Когато се цитира от Библията, че сме "едно с отца си", би могло да си припомним и че сме "образ и подобие" на Бога. И този Бог ни е дарил свободна воля дори и да грешим. За мен това е един от най-големите подаръци от Бога: свободата да избираш сам. Хубаво би било свободната воля да се синхронизира с божията, но това се случва по наше желание, а не е задължително условие. Когато не се случи, пътят може да стане по-дълъг и по-труден, но пак ще ни отведе на едно и също място. За мен отричането на "свободната воля" на човека е бягство от собствената отговорност.

Много интересен поглед върху духовния път. Ако има "други", които ти нашепват. Аз само ще поразсъждавам още. Но ако няма "прелъстители", ако ти сам си нашепваш? Ако търсиш и се групираш само с такива, които вървят по духовния път? Ако търсиш и слагаш хората в категории и ги класифицираш на нива на духовно развитие? Тогава, мисля аз, няма и на кого друг да се сърдиш, освен на себе си някой ден, когато се събудиш от собствения си "духовен сън" и си сам. Защото ще си осъдил всички около себе си. Защото няма да си харесал никой друг, колкото себе си. Защото няма да искаш(а сигурно и другите няма да искат) да общуват с теб. Не напразно се говори за трудности по пътя на духовното развитие и е хубаво да се акцентира, според мен, върху онези, които си ги създаваме ние самите.

Както сподели и Станимир не говорим от опит, а това, което сме прочели. И на тази основа всеки си гради своите предположения, защото истината ще я открием там, в отвъдното. Но, доколкото разбирам въпроса на Никола, той е свързан с това, какво бихме могли да направим докато сме тук на Земята, за да се прераждаме по-малко, поне аз така го тълкувам. И в тази връзка ще се опитам да отговоря. Душата се преражда на Земята, докато се изчисти кармично. Тоест, докато се разплати и с всяко следващо прераждане трупа все по-малко нова карма за изчистване. Ако е възможно да не трупа би било най-добре, но едва ли има някой толкова непогрешим. Проблемът е, че не знаем кога точно и как трупаме карма, защото не познаваме добре така наречените "божествени закони". Тук за ориентир могат да ни служат Ученията и словата на Учителите. Но и те не могат да ни помогнат, ако ние съзнателно не действаме според техните напътствия. Затова всеки си носи своята лична отговорност и си върви своя път на еволюционно развитие с различна скорост. Никой няма да плати сметката ни, защото там горе ние оставаме насаме със своята съвест, а казват, че по-строг съдник от нея няма. Добре би било тази съвест да я слушаме и тук, докато сме на Земята. Изходът е в нейна власт, така мисля аз.

Всъщност тези 320 000 000г. са свързани с геоложката хронология, която Блаватска се опитва да уточни, сравнявайки научните с окултните данни. Или това е времето от началото на първите утаечни отлагания. Така или иначе, мисля, че никой не може да уточни на колко години е Земята, защото може само да се предполага за този(четвърти кръг), а другите три преди него дори не са били от сегашния вид материя.

Преди време повдигнах въпроса за увереността в поведението на човек. Тази тема, според мен, е със същото смислово съдържание. Когато имаш чувство за собствена значимост(някои го наричат за по-просто самочувствие), няма как да не се държиш уверено. Много е важно обаче да не влизаш в другата половина - на себичността и самомнението. Защото там няма място за сътрудничество и пълноценно общуване, а това вече не е добре за другите, но не е добре и за теб самия. Така мисля. Искам да кажа, че е хубаво да се харесваш, но когато харесваш и другите.

Aко няма изгледи за дъжд, напомни на 29ти да ударим по едно рамо, например с една колективна молитва за дъжд.

По-скоро умеем да бъдем недоволни. Не изключвам и себе си в това число. Но все повече се замислям над това и все повече се наблюдавам в различните ситуации. Не мога да кажа, че съм овладяла положението с доволството. Но мога да кажа, че казвам повече пъти "благодаря", дори и за дребни неща, за които доскоро казвах само "добре". Уча се с всеки изминал ден. Колкото до това, дали са доволни другите и от какво, се опитвам да бъда само наблюдател, не поставям оценки и не ги съдя. Все пак не забравям, че отговарям само за себе си. В този смисъл ми хрумва, че хората могат да се разделят на "отговорни" и "безотговорни"(такива, които не са се научили да отговарят за себе си). Някой ден и те ще се научат, когато пожелаят да го сторят. И тъй като обичам цитатите, ви предлагам един от Учителя: Постоянна благодарност

Тази година си купих книгата "Чудесата на Петър Димков" от Яков Янакиев, която се продаваше с един от вестниците. Не знаех почти нищо за този човек, преди да прочета книгата, която разказва за делника на лечителя и неговите разбирания за живота. Едно от нещата, които силно ме впечатлиха е това:

Аз нямам дневник. Не такъв с мои записки и мисли. Имам тетрадки и няколко тефтера със записки и цитати от книгите, които съм прочела и чета и в момента. Не изпитвам желание да пиша за своите изживявания и постъпки, било хубави или не чак толкоз. По скоро ги мисля и анализирам, но не и повече от необходимото. Радвам се, че все по-малко се връщам в миналото си, старая се да живея в настоящето. Както се казваше в една песен: "Живей/я за мига!"

От всичко, казано до тук по темата за измеренията, подкрепям мненията на Станимир.

Съгласна съм с Fut. Нийл Доналд Уолш-"По-щастлив от Бог"; ИК"Хермес"; Пловдив; 2009.

Противоречията в живота се решават тогава, когато успееш да примириш противоположностите. Както четем и в дебелите книги, където е казано: "да бъдеш в този свят и да не си от него"(цитирам по памет). Като пример, можеш да имаш нещо, само когато не си се вкопчил в него, когато си преодолял зависимостта си. Когато не мислиш непрекъснато за това и не се боиш, че ще го изгубиш. "Писма на Елена Рьорих";том1;изд.Славена;гр.Варна;2002г. Колко хора на думи се отказват от нещо, а в действителност жадуват да го притежават. Колко хора постят и въздишат при вида на "забранената" храна. Колко хора постоянно мислят за принесените от тях "жертви" (например в името на децата си) и чакат благодарност. Освобождаването се постига само с осъзнаване.