Роси Б.

Според дарвинистката антропология "произходът на човека е свързан с произхода на висшите млекопитаещи", тоест той се е появил "едва с последния тип от този вид". Но всичко това го пише в учебниците по биология и всеки би могъл да го прочете.

Ще помоля за цитат и източник от Учителя, защото аз имам друга информация по въпроса. Та тази трета раса вече се е била появила във вторичната епоха, която е започнала преди 45 760 000г. Изводите всеки може да си ги направи сам, но така или иначе няма информация кога са съществували точно другите две предшестващи раси. Според Езотеричното учение обаче, възрастта на нашето земно кълбо се определя на около 320 000 000г. Елена Блаватска -"Тайната доктрина-Антропогенезис";том2;изд.Астрала2005г.

Има хора, които цитират и мислят по цитата. Но в същото време го предлагат и на другите да мислят по него, защото никой не знае точно "какво е искал да каже авторът?" (този въпрос е един от най-задаваните в училище по литература) Но всеки си има свое собствено тълкуване по цитата. Това се вижда много ясно в темите, където се тълкуват цитати от беседите на Учителя. А не предлагаш ли и на другите да помислят върху цитата, когато не поставяш собствения си анализ под него? А не поставяш ли акцент дори само с подчертаването на някои фрази в цитата? Колкото до това, дали поемаш отговорност за цитата е ясно, щом ти си го публикувал. С това, че когато нямаш какво да кажеш по дадена тема е по-добре да четеш, съм съгласна. Но когато прочетеш нещо по нея от друг автор, не е ли по-добре да го споделиш с другите, за да потвърдиш гледната точка или да дадеш друг поглед на нещата? Т.е. да накараш и другите да помислят. Така мисля аз.

Според това, което съм чела, да, възможно е външно изкупуване от други хора. Казват че, учителят се включва и поема част от кармата на своя ученик. А тя(кармата) не е и само лична, тя е групова, семейна, национална и т.н. Но аз вярвам, че основно всеки отговаря за себе си и както ти цитираш:"Всеки си носи кръста". Ще добавя само още един цитат от книгата на Елена Рьорих по този въпрос. "Писма на Елена Рьорих";том1;изд. Славена;гр.Варна;2002г.

Благодаря на Вили за цитираното слово от Учителя! Накара ме и мен да се замисля. Поставено в контекста на речта изречението ми звучи така: Умният разбира нещата, а разумният може да прави и връзката между тях. От там аз тълкувам разликата между умен и разумен като между теоретик и човек, който може да приложи това знание на практика, т.е. да го използва. Но аз открих и искам да подчертая и други характеристики на разумния. От последното изречение разбирам и това, че Учителят прави степенуване на умен, разумен и мъдър, като всяко от следващите понятия включва предходното и представлява негова по-горна степен. А мъдрец е наречен онзи, който се справя на практика с живота. Разумността

"Писма на Елена Рьорих";том1;изд. Славена;гр. Варна;2002г.

Много е трудно да осъзнаеш, че любовта и омразата са еднакви, толкова силно завладяващи, толкова разтърсващи по един и същи начин, че можеш да се запиташ: А не е ли едно и също чувство и не избираш ли ти сам как да го наречеш? Но това е на теория, а сега нещо за практиката, което четох тук в този сайт и много ми допадна: Колко е добър Господ

Закони на материалния и духовния живот

"Писма на Елена Рьорих";том1;изд.Славена ;гр.Варна;2002г.

Мариана Везнева е автор на книгата "Окото на всезнанието", която се явява пета от поредицата й "Тайната школа". В нея много подробно е разгледала тези пиктограми и тяхното послание.

Аз също мисля, че се опознаваме цял живот. Наблюдавайки се в различни ситуации, в които най-напред реагирам първосигнално, аз се анализирам през погледа на надявам се вече порасналото си аз, и не винаги действам така, както бих го сторила преди. Искам да кажа, че можем да открием своите слабости и положителни страни, ако имаме действащ еталон за проверка. Т.е. ако използваме своето вече променено мислене и напътствията от Ученията, както и на Петър Дънов. Да опознаваш себе си е необходимо цял живот, ако искаш да живееш с будно съзнание.

............... И ако компромисите са признак на зависимост, то любовта е признак на свобода и не-зависимост. Свободния няма нужда да прави компромиси... Според мен, в щастливото семейство има свобода на избор на поведение, но се правят малко компромиси. Просто всеки поема своята отговорност по собствено желание. Така, както е и за всичко останало в живота.

"Писма на Елена Рьорих";том1;изд.Славена;гр.Варна;2002г. Човешкото самосъзнание е това, което ни отличава от животните, според мен. Но ние бихме могли да се научим от тях на други неща, които сме позабравили с времето, следвайки пътя на развитие на ума. Забравили сме за сърцето си. Или, може би по-точно би било да се каже, че е време да помислим и за него. Да развием онази човешка любов, която повече прилича на божествената и която се изразява с Христовия завет:"Обичай ближния като себе си!"

Този откъс от отговора на Донка, според мен, е достатъчен като отговор на въпроса в заглавието на темата: Нужно ли е да правим нещо, за да променим другите?

Нямам какво да добавя.

Както вече някой тук спомена, можеш да си самотен и сред много хора. Но доколкото разбирам в темата се обсъжда желаната самота. Тя наистина е необходима за всеки. Аз обичам да оставам сама, за да взема своите решения, за да набележа своите цели, за да мисля на спокойствие и т.н. Колкото до това да избягам от другите, защото не ми е комфортно с тях, разбрах, че не е решение. Искам или не, съм във връзка с всички около мен. И щом са в моя свят, то значи трябва да си сътруднича с тях. А голямата наука за живота е тази, която ни учи как да общуваме с другите. Решенията за това обаче се вземат най-добре в усамотение.

"Писма на Елена Рьорих";том1. Аз също мисля, че тук се смесват доста от понятията и това е нормално, защото коментираме абстракции. От всички в темата най-близо като разбиране съм до това на Станимир, което не означава, че не ми беше интересно да прочета мненията и на всички останали. Мисля, че всеки нормално си има свое собствено тълкуване на нещата. И на всеки въпрос могат да се чуят толкова отговори, колкото (мислещи)хора си попитал. Така че в процеса на анализ няма нищо лошо. И както още казва Елена Рьорих: "Писма на Елена Рьорих";том1.

Какво се случва с тези, които не развиват, не разширяват своето съзнание, т.е. не еволюират? Колко време стоят на едно и също стъпало на еволюционното си развитие? И дали при тях не започва процесът на деградация веднага, защото "всичко тече, всичко се изменя"? Намерих цитат, който дава отговор на тези въпроси. Но дали е единственият отговор. Ще се радвам да чуя и други мнения! "Писма на Елена Рьорих";том1;изд. Славена;гр. Варна;2002г.

В понеделник на една наша колежка дъщеря й получи мозъчен кръвоизлив. Във вторник градчето ни събираше пари за мозъчна операция, на която само консумативите струват 26 000лв. Вчера тези пари вече пътуваха за София. Днес тази жена на 35г. е оперирана успешно. Не мога да кажа, че се зарадвах само, аз изпитах благодарност. Благодаря, че има такива хора, които си дадоха целите заплати за да спасят човешки живот! Благодаря и за това, че операцията, за която лекарите казваха, че е с непредвидим край, мина успешно!

Използвам поста, с който беше открита, защото после темата доста се поразми(поразмъти). Темата за материята е една от най-интересните, може би защото по нея са разсъждавали човешките умове много дълги години, за нея(материята) са изписани томове книги и все пак:Колко сме наясно с тази съставна част и от нас самите? Нямам самомнението за себе си, че съм напълно наясно с този въпрос. Затова пак ще прибегна до цитат от източник, на когото имам пълно доверие. Предлагам го и на вас: "Писма на Елена Рьорих";том1;изд.Славена;гр.Варна;2002г.

"Писма на Елена Рьорих";том1;изд. Славена;гр.Варна;2002г. Приемам думата "материалист" от текста като синоним на думата"атеист". Защото за мен това е най-отличителната черта на атеиста- вярата им само в материалното и отричането на всичко духовно.

Обикновено сутрин преди да се събудя напълно, все още съм в съня си съвсем осъзнато, т.е. зная, че сънувам, но сънят не е спрял, действието си се развива. Нямам обаче усещането, че аз режисирам нещата, искам да кажа, че съзнателно не променам събитията, просто наблюдавам какво се случва. Може би това е така нареченото "полусъзнателно" присъствие. Засега другото -"съзнателното" не ми се е случвало. По-често си спя дълбоко. Мисля, че сигурно е изморително съзнанието ти да работи и във времето за сън(почивка). В тази връзка ще цитирам от книгата "Писма на Елена Рьорих" за съзнателното съществуване:

Елена Блаватска-"Тайната Доктрина";том2;изд.Астрала;2005г. "И както гори този пламък, така да разгаря и пламъкът на любовта ми към тебе, Боже!" Честит Великден!

Интересно ми се стори едно друго разпване, не зная дали няма някакъв символичен смисъл във връзка с това на Христос. Прочетох в "Тайната Доктрина" за него. В Египет посветеният адепт, успешно преминал през всички изпитания, не бил приковаван, а привързван към към легло с формата на Тау, след което го потапяли в дълбок сън- "Сън на Силоам". Оставяли го в това състояние три дни и три нощи в храмовото светилище или в покоите на царя в пирамидата на Хеопс, където неговото духовно Его разговаряло с Боговете. В края на третата нощ тялото се пренасяло до входа на галерията, където в определен час лъчите на изгряващото слънце падали върху лицето на потъналия в транс кандидат, който се събуждал, за да стане посветен Озирис или Тот. От там е дошъл изразът:"Разпни го пред Слънцето".

Аз също като Диана Илиева мисля, че не всеки човек има възможност да развие ясновидски способности. Според мен, този човек трябва да си се роди с тези заложби, но това не значи задължително, че ще ги развие. Но не това прочетох от Аметист. Прочетох това:"възможността един обикновен човек да постигне свръхсетивно знание". И това, че:" достъпът до Духовните светове се открива ясно за хора с безупречен морал". И тук мисля, че си говорим за две различни неща, от една страна ясновидството, което е на по-ниско стъпало от духовното виждане, което е много по-висока степен на духовно развитие. За него задължително е необходим "безупречен морал" и не само. Но понеже тук си говорим за ясновидството, ще кажа, че хората, които развиват своите така наречени ясновидски заложби, прониквайки в Тънкия свят, обитаван от различни духовни същности, са в голяма опасност от обсебване. Чела съм, че в древността на изток такива деца с вродени заложби са се отглеждали и възпитавали по определен начин, за да не ги развият. По този начин са ги предпазвали. Но така или иначе, не се е очаквало от тези деца да станат духовни водачи.