Роси Б.

"Природата е дала на жената толкова много сила, че законът много мъдро й е дал по-малко." Самуел Джонсън "По-важно е какво има зад лицето на една жена, отколкото върху него." Клодет Колбърт "Жените са по-мъдри от мъжете, защото те знаят по-малко, а разбират повече." Джеймс Търбър Честит празник на всички дами от портала!

С другата част от разсъждението на Станимир съм съгласна. Но с тази, която цитирам- не съм и ще се опитам да обясня защо. Според мен, има нужда човек да си доказва, че е добър(или че е постъпил добре). Особено, когато не ти се случва често да правиш добро. Искам да кажа, че може и да не си постъпвал до този момент толкова добре с другите. Решаваш обаче да се промениш, т.е. да станеш добър(или по-добър). Тогава е необходимо, според мен, да анализираш своите постъпки и да си ги одобряваш или не. И то дотогава, докато ти стане навик да постъпваш добре. Може би чак тогава добротата ти ще се проявява "най-често тихичко". Т. е. без необходимостта от оценката на вътрешния ти глас. Колкото до това "да стане доброто видимо" за другите, не е необходимо дори да си го мислиш. Когато поемеш отговорност за собствените си мисли, думи и действия, съвестта ти стига за съдник.

Аз ще отговоря пак с цитат, който много точно описва какво мисля по въпроса. Яков Янакиев- "Чудесата на Петър Димков";София;2009г.

След последните постове искам да предложа няколко цитата за размисъл(понеже има хора и с такова хоби). "Писма на Елена Рьорих"; том1 ;изд. Словена;гр. Варна;2002г.

И аз като повечето хора, когато решавах(преди време) да намаля храната спирах да ям хляб. Но наскоро прочетох ето това: Петър Дънов-"Здраве и дълголетие чрез силите на живата природа";изд.Астрала;2002г. И сега намалям, но не спирам напълно хляба. Изключвам от менюто си други храни.

Аз се присъединявам към казаното от Венцислав, че под "душа" всеки разбира неговото си четирибуквие. Но на мен ми допада определението на Рьорих, затова ви го предлагам и на вас. Вземайки това определение за душата с неговите две низши(трети и четвърти принцип) и две висши части(пети и шести принцип) мога да направя следния извод за пола на душата: Да, тя има пол в низшата си част и няма в своята висша част. Не винаги отговорът на един въпрос е еднозначен, както това се случва и тук. Доколкото си спомням, вместяването на два противоположни отговора се нарича дихотономия.

Елена Блаватска-"Тайната доктрина";том2;изд.Астрала;2005г. Това е цитат от прочетеното днес.

Мисля, че тук си говорим за съзнателен живот и разширяване на съзнанието, което изисква доброволно и разумно индивидуално решение. Досега в ученията, с които съм запозната, съм срещала съвети за отказ от пушене, пиене и определена храна, но за приемане на отрова не съм и чувала. А не се и сещам защо човек ще иска да приема цианкалий, освен ако (както казва Добромир) не се прави на йога. И в тази връзка, ще ми е интересно да разбера, как те(йогите) овладяват собственото си тяло?

Позволявам си да припомня част от постовете на magee, защото те ми дадоха материал за размисъл. Благодаря за интересната тема, която и на мен ми се въртеше в главата тия дни. В първите откъси нарочно подчертах думите, навеждащи на мисълта за грешка, грешна посока и т.н. Къде е грешката? Защото такава има. Това е ясно, когато говорим за "някакъв духовен начин на живот", ако разбира се той не е само парадиране или следване на модна тенденция. Кога човек е готов и как да разбере това? Явно човек трябва да е подготвен, да е овладял някакво ниво, за да се напъва за следващото. Без усилия няма сполука, това е ясно. Колко трудности ще понесе всеки- това е строго индивидуално. Аз вярвам, че на всеки му се дават толкова, колкото е заслужил. Има си закон за кармата. И все пак, кога човек е готов? Кога е овладял някакъв проблем? Отговорът според мен се крие в примера, който дава magee. Ако си равнодушен към храната, ти можеш да ядеш колкото си искаш. Явно определящо е отношението към нещата. Ще го кажа и по друг начин. Ако успееш да вместиш в съзнанието си противоположностите, ти си ги овладял. Например да си напълно равнодушен към славата и в същото време да имаш самочувствие. Да се откъснеш от всичко светско и в същото време да потънеш в земните дела с истинска веотдайност. Какво би се получило иначе- на думи се отричаме, а не спираме да мислим за това и да се тормозим. Например колко хора на думи се отказват от собственост, а в действителност не спират да жадуват да притежават едно или друго. Колко хора постят и въздишат при вида на забранената храна. Колко хора постоянно мислят за принесените от тях жертви и труд и се надяват на специално възнаграждение. Всички тези противоположности трябва да се уравновесят в съзнанието, защото всеки отказ и отричане от нещо трябва да са осъзнати. Ще дам и един личен пример със свое изживяване. Когато отказвах цигарите, първите дни не спирах да мисля за това, имаше нощи, в които ги сънувах. Не се чувствах добре и здравословно, бях отпаднала и не ми се правеше нищо. Въпреки това не спирах да си търся работа за ръцете и други мисли за ума. Цигарите стояха на барчето пред погледа ми всеки ден, моят съпруг още пуши. Да не говоря колко често ме викаше да му правя компания. Но аз не се предадох. След година можех и без тях. Трябваше ми цяла година да овладея навика си да пуша, правила съм го 24 години. Днес моите приятели си пушат до мен и това не ме впечатлява. Радвам се на своя успех и не ги съдя, всеки си има индивидуален път на развитие.

Да, човекът е духа, а не неговите земни обвивки. Затова Учителите говорят да се освободим от зависимостта си към земните блага. Но отричането от тези блага да е доброволно, с радостно изживяване, без съжаление или сянка от съмнение, без осъждане на другите, които не го правят. Да се променим за мен е равносилно на това да се превъзпитаме. А всички знаем, че това е по-трудно от възпитанието. Това, което са ни научили, че е страдание, ние да превърнем в радост. Да подменим омразата с любов, да заменим избухването с търпение и т.н. Да примирим противоречията, но не само външно. Да приемем промяната дълбоко в себе си. Да овладеем себе си, своето физическо аз, да му покажем, че наистина над него и по-висш и по-важен е духът.

Срещнах обяснение от Учителя, което ми звучи в синхрон с горното от magee. Без наука няма сполука.

Намерих цитат от Учителя, който ми напомни за темата. Предлагам го и на вас. Събиране и изваждане. Запалване и изгасване на свещта.

Събиране и изваждане. Това е като отговор на въпроса на bee_bg. А следващият цитат ми хареса във връзка с темата. Съчетание на отношенията.

Ученията, според мен, не дават конкретни препоръки за начин на живот. Това правят "практическите ръководства". Не трябва да забравяме, че това е само споделеното от автора за неговия начин на духовно развитие, неговият личен път, неговото разбиране и тълкуване на нещата. И няма как това да се приема за универсално. Аз съм за това - да се запознаем с повече автори и да открием своята истина. Усещанията, които трябва да следваме? Вътрешните, на сърцето, на душата, на интуицията. Аз залагам на тях. Тук, разбира се, терминологията е много разнообразна, както и определенията за различните термини, което пак си мисля, че няма как да не е строго индивидуално, защото боравим с абстрактни понятия. И по принцип съм съгласна, че в крайна сметка трябва да изпитаме "щастие, удовлетворение и спокойствие", но за мен само те не са критерий, че се движим във "вярната посока". Защото умът трябва да знае вярната посока. Трябва да й вярва на тази посока, която е избрал със сърцето си. Искам да кажа, че духовното израстване по-скоро е трудно постижение, т.е. не го съпровождат радостни усещания по целия път. Бих го сравнила на физическо ниво с тренировките на спортист, който упорито и последователно полага усилия, за да постигне някакъв резултат. И разбира се накрая изпитва удовлетворение и радост, но по пътя минава през доста трудности и сълзи. Какво значи съзнателен живот? Че знаеш накъде вървиш и го правиш доброволно, по собствено желание, имаш цел и я следваш. Съмнението е капана на ума. Трябва да вярваме в себе си, в способностите си, ние имаме вътрешен център и когато си изберем ориентир, остава само да го следваме.

"Писма на Елена Рьорих";том1;изд.Словена;гр.Варна;2002г.

Аз мисля, че несъвършената част от нас е материалната. По-скоро недоразвитата. А духовната все-повече изместена от материалната, но с надежда за възкресяване чрез еволюцията. Искам да кажа, че има светло бъдеще за идващите поколения, които ще се раждат все по-съвършени. А ние(по-несъвършените) засега ще бъдем техни родители.

Не съм специалист, но от няколко дни и мен ме вълнува темата за водата. Ето какво прочетох в сайта: Дестилираната вода.... Има много хубава информация и във: Великата тайна на водата От което стигнах до изводите, които е направил Добромир преди мен. Току-що ми се обадиха, че пак ще спират водата, имало авария. Така че, отивам да пълня вода.

Съзнателно или не, всеки "пръска" своите семенца от знание и емоции. Любов и Мъдрост идват по-скоро от Учителите. Затова ги четем и препрочитаме и всеки път откриваме "нови" неща, неразбрани от първия път. Но аз си мисля, че и ние побутваме някого в определена посока( дано да е вярната за него самия). И едва ли го правим съзнателно, просто "споделяме". Така "сеем нашите семена". А когато те носят имената: "Благодаря!" и "Обичам те!" е много хубаво.

Мисля, че сама си си отговорила, още преди да зададеш въпроса си. Аз също мисля така. Всичко е строго индивидуално. А умът без душата не би могъл да се справи успешно.

Ако приемем Бог за наш създател и творец( аз не го разбирам точно така), може би е добре да го разглеждаме като наш баща и отец(както впрочем го разглежда църквата). Тогава въпросът на темата ще звучи така: Защо един баща създава своите деца? И отговорът- да си играе с тях- меко казано не е най-точния. Не случайно църквата използва това сравнение с бащата, родителя. То е най-близко до човешкия житейски опит. Затова предлагам (ние, които сме родители) първо да си отговорим: Защо създаваме нашите деца ? и според мен ще бъдем по-близо до верния отговор.

Все повече се въздържам от осъждане и одумване на другите. Не говоря за обикновеното клюкарстване, а за това да класифицираш другите като добри и лоши, като глупави и умни и т.н. Това определяне на нивото на другите ми звучи по същия начин. Искам да кажа, че нивата ме интересуват, но само като мярка с която да меря себе си. Нещо като състезание, но не с някой друг, а със самия себе си. Т.е. аз къде съм? На кое ниво се поставям и как да се премеря дали съм пораснала? Разбира се, осъзнавам, че трябва да се меря най-вече с делата си. Защото за мен те са крайния резултат. Така наречените осъзнати действия. А за процеса: мисли- думи- действия, всички знаем много добре.

Ето какво ми попадна точно по тази тема тия дни: Елена Блаватска-"Тайната доктрина";том 2;изд. Астрала;2005г. Аз бих добавила само, че ние сами ги каним и допускаме в нас със своите мисли и чувства на принципа на подобието. Законът за привличането явно действа безотказно. Мислещият човек никога не е сам, но всеки сам си избира обкръжението.

На звездното небе снощи(или тази сутрин) в 00.00часа. Беше приказно красиво след вчерашния облачен ден. Нощта на Бъдни вечер срещу Коледа, нощта в която (казват) стават чудеса. За мен чудото беше безкрайното нощно небе, осеяно с безброй звезди. ВЕСЕЛА КОЛЕДА и от мен!

Рьорих- "Седемте велики тайни на космоса"; София; 1997г.

Аз също се наблюдавам под все по-голяма лупа. И мисля, че ако не откриеш причината, няма как да отклониш следствието. Т.е. наблюдението е превантивната мярка. В тази връзка ви предлагам и един цитат от Рьорих. Николай Рьорих-"Седемте велики тайни на космоса";София;1997г.