Да, аз също вярвам, че всичко, което ни се случва е за наше добро. Вярвам и в това, че сам каквото си направиш, никой не може да ти го стори. Т.е. всеки си е заслужил това, което му се случва. "Волята божия" я виждам като кармично наказание, ако си говорим за страдания. И така, всеки трябва да поеме отговорност за собствените си действия. Ако си дошъл до страданието, значи нещо някъде си сгрешил. Т.е. приемам го като коректив на действията ни, не като необходимост.
Какво се случва обаче, когато вече ти е дошло до главата? Или как да превърнем лошото в добро? Ако стигнеш, чрез него(страданието) до прошката, което значи да простиш на другите, но най-вече да простиш на себе си, ако успееш да проумееш къде, как, защо си сгрешил, то тогава си пораснал много . Защото вече започваш да живееш осъзнато, защото вече не е само на теория, а доброто се проявява на практика, чрез твоето изживяване. Ето това е истината за мен.
Между другото, тук изключвам хората, които обичат да страдат. Не зная дали са мазохисти, но на тях им е приятно това занимание. За мен това са друга категория хора и друга тема.