Роси Б.

Мисля, че сама ще си отговориш след като прочетеш този цитат. Елена Блаватска-"Тайната доктрина";том1;изд.Астрала;2005г.

Съхранение на душевната енергия Много полезна беседа. Не ми се коментира, защото съм подчертала това, което в текста ме е заинтригувало най-силно. Съгласна съм, че ролята на Учителите, в частност на Дънов, е голяма за осмислянето на Знанието и Мъдростта към които се стремим. Както и той казва: "Аз бих желал не само да виждате, но и да усвоявате нещата".

Замислих се над думите на Донка. Да, наистина промяната се отразява в безсмъртните ни тела чак след нашата смърт. Искам да кажа, че монадата се обогатява след всяко въплъщение във физическо тяло, когато тя става лично Его. Посредством тялото на желанията и страстите разумът на човек е въвлечен в света на материята и се притегля силно от нея. Но ако успее да се устреми към духовното си израстване, човек би надскочил материята. Т. е. безсмъртните ни тела ще се обогатят. Духът и Материята - два полюса на еднородна субстанция. Може би затова се привличат. Те са неразделни и въпреки това са винаги разделени. Както Духът отначало пада в Материята, после трябва Материята да се издигне до Духа. И е хубаво, когато промяната ни води натам, към духовно израстване.

Аз също мисля, че когато търсиш прошка, ти се обръщаш към своя вътрешен Аз, към божественото в себе си. Защото няма по- страшен съд, от този, който сам си създаваш. "Лекция за Героите"- Карлейл "Евангелие от Матей" "Царството Божие" и Небето са вътре в нас, е казал Исус, а не извън нас.

"Бог не е Разум, а причина за съществуването на Разума; не е Дух, а причина за съществуването на Духа; не е Светлина, а причина за съществуването на Светлината." Из "Божествения Пемандър"- цитиран в "Тайната доктрина" от Блаватска.

Диана Илиева, нека не забравяме, че "Тайната доктрина" е писана преди почти 130г. Дали в света е имало тогава много повече зло отколкото добро не зная, нито дали съотношението на доброто и злото се е запазило и досега такова. Добре би било, ако нещата са се променили и на мен ми се ще да вярвам, че е така. В края на краищата, това е само една субективна оценка на авторката. Цитирах най-вече за да отговоря на въпроса на Ани "откъде се е взело лошото". Откъдето и доброто.

Хубав въпрос, Ани! Ето ти един отговор от "Тайната доктрина" на Блаватска: Елена Блаватска-"Тайната доктрина";том1;изд. Астрала;2005г.

Освен от монада(буддхи+атма) и манас, които са горната триада, човек се състои още от четири тела: жизнен принцип (прана), астрално тяло, тяло на желанията и страстите и физическо тяло. Не държа точно на тази класификация, има много други. Но тук говорим за промяната в нисшите четири, които са и преходни и смъртни, за разлика от висшите три, които са безсмъртни.

Намирате ли общото в двете твърдения? Защото аз определено го откривам.

Да, Донка, може да се реализира. И има детски градини , където това се прави. Паневритмията е много подходяща за утринна гимнастика. Не цялата, разбира се. Но то си има и олекотен вариант за по-малки деца, който може да се играе дори в малки групи. А филма, който изтеглих от сайта е показателен за приложението й в училище. Колкото до природата, не по- малка роля имат и родителите. Защото могат да превръщат всеки почивен ден в излет за семейството. Не може да се чака само на детската градина и на училището да възпитат любов към природата и всичко, на което тя(природата) може да научи детето.

А вие как мислите, променят ли се и другите около нас, заедно с нашата промяна? Или се променя само нашата гледна точка?

Да бъда или не? Не си задавам този въпрос. Може би защото съм си избрала да бъда. Въпросът, който е съществен според мен е: Какъв (каква) да бъда?

Може би има, макар и малко хора, които не се съмняват. Но аз също мисля, че съмнението много ни пречи. Като го противопоставям на вярата. Вярата в себе си, вярата в доброто, вярата в хората и т.н. Колкото до лицемерието, аз лично не го прилагам и не го приемам. По- добре да премълча, но не и да се преструвам. Колкото до общуването ми с другите, си казвам, че с почти всеки мога да намеря обща тема.

Стана невидим Може би затова е трудна една промяна, защото съзнателно трябва да променяме това, което се е превърнало в безсъзнателно действие- навик. Или с други думи съзнателно да променим подсъзнанието си.

Стана невидим

Не зная дали е рядко срещано явление да се зарадваш на нещо или на някого, но виждам че тук споделиха много малко от форумците. Може би темата е прекалено лична. По-добре да си отговоря така, отколкото да мисля, че хората в България се радват вече много рядко, както каза онази вечер Теди Кацарова. Аз обаче ще споделя как онзи ден ме зарадва коментарът на две деца, че "добрата новина за деня им била, че ме виждат". Вчера пък се обади една приятелка с новината, че ще започва работа, за която й подадох информация. Много се зарадвах, че съм помогнала. Тази сутрин ме радва желанието ми за вътрешно спокойствие и контрол. А вие на какво се зарадвахте или с какво зарадвахте някой друг?

Не съм сигурна дали са изчезнали напълно посветените. Може би техният кръг се е свил повече и е станал достатъчно малък, за да се пази в тайна. Може би се намират в Шамбала и от там се грижат за света. А легендите остават, защото хората са ги разказвали от поколение на поколение и като достояние на широките маси сигурно са претърпели промяна, но са стигнали до нас. Питаш ли се обаче, мила Ани, колко хора се интересуват от тях днес? Но и да се интересуваме, ние така или иначе нямаме ключа към вярното им тълкуване. Може би единствено нравствената им поука ни е от полза. А може би и тя е била тази, която е трябвало да разберат "обикновените" хора навремето. Не зная. Зная само, че да влезеш в кръг на посветени е трябвало да преминеш през доста изпитания. Сега понятията са малко по-различни, но според мен, хората, които се стремят към духовно усъвършенстване днес са като онези от миналото, стремящи се към посвещение. Затова понятието "мъртви религии" някак не ми звучи. Аз ги наричам "древни" и влагам в тази дума голяма доза уважение. Така, както уважавам всички хора, стремящи се към духовно израстване. А мисля, че в този форум хората са такива.

Във всяка древна религия, включително и тази на траките по нашите земи, е имало няколко кръга на посвещение. Само най-тесния кръг от посветени са знаели истинските значения. По-широките кръгове и най- вече масата от непосветени са били запознавани с така наречената митология. В тези разкази и легенди се крие много дълбок смисъл, но той е бил закодиран в случката на самата легенда. И разбира се, затова някои от тях се приемат като приказки. Само тесният кръг от посветени са знаели същинското значение и са можели да го тълкуват. Така религия и митология съществуват заедно през вековете. Ако се замислим и над Библията(Стария завет)- Първа книга "Битие" нима можем да тълкуваме смисъла на описаните събития или ги приемаме буквално. Колко хора знаят истинското им значение, скрития им смисъл? Има скрита символика във всяка митология, но не е предназначена за широките маси.

А какво ще кажете за хората, които се занимават в свободното си време с изкуство? Като свое хоби. Някои рисуват, други пишат стихове, трети танцуват или пеят. Някои сега ги гледаме и в шоуто на Слави- "кандидати за слава". Повечето от тях си имат друга професия. Всъщност си мисля, че човек твори, ако има желание и възможности, където и да се труди. Ако има усет за красивото, ако има естетическо чувство, няма как да не го прояви в живота си. Различни ли са такива хора? Всички сме различни, индивидуални, неповторими. Може би има в някой повече заложби, но зависи от него дали ще ги развие или не. Нещата не опират само до дарба, има голяма доза труд и постоянство, за да постигнеш резултат. Виждам, че Моника13 ме е изпреварила с поста си. Нямах Нет. Много важен проблем е засегнала- за наркотиците. Имах познат, много талантливо момче. Стигна до Франция, работеше като диригент там. Наркотиците го унищожиха, вече го няма сред живите.

Днес вие, приятели, ме зарадвахте много с вашите отговори по темата. Благодаря на всички за споделеното! Радвах се и на други дребни случки в моето ежедневие. Но особено се зарадвах на порастналото стръкче на калдъръмчето в градинката ми, защото от вчера се притесних за цветята си с този проливен дъжд, който се изля. Днес видях, че някои цветя даже са порастнали, което е чудесно.

Това е от тази тема. Открих го с търсачката, когато проверявах дали има такава тема във форума и много ми хареса. Предлагам ви тук да споделяме онези малки и големи неща от живота, от нашето ежедневие, които са ни зарадвали. Всичко, което ни е развълнувало и ни е доставило радост. А също и това с което сме зарадвали някой друг. Аз лично днес се зарадвах на разцъфтялата липа пред моя прозорец. Досега брах липов цвят, който зимата ще си варя на чудесен, ароматен чай. А вие на какво се зарадвахте днес?

Сещам се за една мисъл: "Най-много сълзи са проляти от сбъднати желания." В момента не се сещам откъде я зная, но зная, че много ми харесва. И често си повтарям да внимавам какво си пожелавам.

"Относно пиратите Пиратите кръстосвали морета в далечни, неуютни времена. Сега ще ги открием в кабинети, заели печелившата страна. Преди с превръзка на окото бдели по всички географски ширини. Сега със вид на честно преуспели в юмрук държат народи и страни. Под флага на ухиления Роджър на бой потеглял дивият пират. Сплотени и сега във тайни ложи, нима не контролират този свят? Език със тях не можем да намерим. Не съществува помежду ни път. На истината всички кавалери, сразени от пиратите мълчат. Отчайваща непоносима мисъл ума ми прекосява и расте: Нима това, което съм написал да бъде или не, решават Те?" Единствено последните думи от стихотворението ме накараха да го поставя в тази тема. Ако има по-подходяща, разрешавам да го преместят в друга. Въпросът ми е: От кого е написано? защото ми попадна случайно и без автор.

БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК Език свещен на моите деди език на мъки, стонове вековни, език на тая, дето ни роди за радост не - за ядове отровни. Език прекрасен, кой те не руга и кой те пощади от хули гадки? Вслушал ли се е някой досега в мелодьята на твойте звуци сладки? Разбра ли някой колко хубост, мощ се крий в речта ти гъвкава, звънлива - от руйни тонове какъв разкош, какъв размах и изразитост жива? Не, ти падна под общия позор, охулен, опетнен със думи кални: и чуждите, и нашите, във хор, отрекоха те, о, език страдални! Не си можал да въплътиш във теб създаньята на творческата мисъл! И не за песен геният ти слеп - за груб брътвеж те само бил орисал! Тъй слушам сè, откак съм на света! Сè туй ругателство ужасно, модно, сè тоя отзив, низка клевета, що слетя всичко мило нам и родно. Ох, аз ще взема черния ти срам и той ще стане мойто вдъхновенье, и в светли звукове ще те предам на бъдещото бодро поколенье; ох, аз ще те обриша от калта и в твоя чистий бляск ще те покажа, и с удара на твойта красота аз хулниците твои ще накажа. Пловдив, 1883 Иван Вазов РОДНА РЕЧ Родна реч, омайна, сладка, що звучи навред край мен; реч на мама и на татка, реч, що мълвим всеки ден. Тя звънти, когато пея, в радостни игри ехти; вечер приказки на нея баба тихо ми реди. И над книгата унесен, родна реч ми пак шепти... Милва като нежна песен, като утрен звън трепти! Ран Босилек ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!