Роси Б.

"Земята е една, само едно е небето над нас. В този един живот ти имаш всичко, което и аз. Омраза и любов нямаме друго какво да делим. Аз знам, че твоят Бог е друг, но кръвта ти като моята. Моят Бог е друг, но мечтите като твоите. Издигаме стени и барикади от вяра строим. Слънце, земя, живот, има ли друго какво да делим. Твоят Бог е друг, но кръвта ти като моята. Моят Бог е друг, но мечтите като твоите." Стоян Михалев и Виктор-"Омраза и любов"

Възпитанието на децата, както всички знаем, започва от семейството и от детската градина. Аз съм детска учителка. При нас има така нареченото "екологично възпитание", малка програма, разработена от преподаватели от ПУ"Паисий Хилендарски" гр. Пловдив. Не мога да кажа, че само тя ми повлия, защото това си е мое лично убеждение, но аз всекидневно използвам моменти, в които да говоря на децата как и защо трябва да пазим растенията и дърветата на нашата планета. В детската ни градина има много дървета и цветя, както и тревна площ. През топлото време ние сме често навън сред тях и тогава разговорите на тази тема са най-много. Мисля, че успяваме да събудим в децата любов към всички растения и желание да се грижат за тях.

Това си е твое мнение, а ти имаш право на такова. Мисля, че всяка интерпретация на един и същи текст е различна. Остава ни само да уважим чуждото мнение.

Общото между различните учения и религии и съответно ценното в тях е нравствеността. Може би това е, което ги свързва и което би могло да обедини хората с различни религиозни вярвания. Чудесна тема!

Ето го и въпросът. Да, съгласна съм, breeze, не ти отговорих. Благодаря на Диана Илиева за изчерпателния отговор на същия въпрос. Само че аз бих ти отговорила така: Не зная къде ще отидат? Аз не мога да чета чужди мисли, за да зная къде ще отиде някой. Но възможности винаги има и всеки прави своя избор сам. Предложението на Диана да седнеш и да поговориш с някой от тях е много хубаво. Тогава може и да разбререш точно какво искат и къде биха отишли. Тогава може и да разбереш каква помощ и подкрепа искат точно. Между другото, не съм казала, че нямат нужда от помощ, но дали я искат и дали ти можеш да им я дадеш са неща, върху които трябва да се помисли. Както казва Ники: "Ама помагаме ли истински или вредим?" Ти мислиш, че всеки човек има нужда от помощ, но не е важно ти какво мислиш, а той какво мисли. Защото в неговия живот главен герой е той самия и той решава какво ще прави и как ще живее. Това важи и за теб самата. Представи си да дойде някой да ти дава акъл и да ти казва как да живееш, а ти в момента да искаш от него само пари назаем например. Ненормалното за теб може да е съвсем нормално за някой друг. Всички хора за различни и уникални. Всички хора имат свободна воля. Всеки решава как да изживее живота си сам. Ето за това приказвам в тази тема - за свободата на избор.

Роси Б, наистина ли мислиш това, което си писала? Не искам да пиша коментара си. Просто ще те помоля да се замислиш върху всичко, което си написала в цитата. И имам въпрос. Ако искаха помощ тези хора, къде щяха да отидат, имаш ли идея? И аз имам въпроси за теб, breeze: Как са стигнали до улицата тези хора? Нямат ли близки? Каква карма изкупуват? Каква реалност създават в живота си чрез своите мисли и постъпки? Защото всеки сам е отговорен за съдбата си. Сам твори живота си. Има една поговорка:"Кой каквото си направи и Господ не може да му го оправи."

Винаги е имало материално задоволени и материално незадоволени хора. Въпросът е дали те самите не са си виновни за положението в което се намират? И едните и другите. Ако говорим за просещите конкретно мисля, че те това искат като помощ в момента- 1 или 2 лева. Ако искаха повече нямаше да са там, на улицата. Колкото до това, че помагайки на другите, всеки помага най-вече на себе си съм напълно съгласна. Не е обаче задължително да тръгваш с този мотив, макар че ако не ти е типично в поведението да го правиш може в началото да пробваш осъзнато да подаваш, докато ти стане навик. Искам да кажа, че ако видиш просещ на улицата и имаш в себе си пари по-добре му дай без да мислиш много какво ще направи той с тях. Ти не отговаряш за неговите постъпки, а само за своите. Така ще промениш не него, а себе си. Да не говорим как се чувства човек, когато дава. Разбира се, по-добре от получаващия.

Е. Рьорих 1.ІІІ.1929 г. Благодаря на Станимир за цитата!

"Първият рицар" ми е един от любимите филми и до днес. Както сам Иво е цитирал там се говори за служенето, не за помагането. Искам да разгранича двете понятия. За мен те не са равнозначни. Ние всички служим на другите около нас, било като образци за подражание или за отрицание. Служим им чрез общуването помежду ни, за да "помогнем" на другия да се изгради като характер, поведение и опит. Да изживее своят миг на прошка, на влюбване, на мъдър проблясък. Да изживее и открие себе си.

Нека да добавя и аз малко от моя скромен опит. Все пак тук, във форума, има лекари, които са много по-компетентни и аз с интерес прочетох мненията им. Преди няколко дни вдигнах температура 38 градуса. Вече знаех, че е грип, защото хремата ми беше започнала предния ден. Какво направих? Изпих един упсарин с витамин "C" и право в леглото. Завих се с две одеяла с цел да се изпотя. След два часа, вече бях готова за преобличане, но и температурата беше спаднала. После пих чай и ядох мед, но мисля, че изпотяването най-много ми помогна. Така се лекуваше дядо ми навремето. Не зная коя е границата на безопасно висока температура, но си мисля, че тя рядко се вдига изведнъж до 40 градуса. Може би е добре да се лекуваме преди това, когато е по-ниска. Искам да кажа да не посягаме веднага към лекарствата, които свалят температурата. Защото и според мен, тя е средството, с което организмът се лекува сам. Имаше лекция на д-р Емилова какво спомага да се образува в кръвта, но нали не съм специалист, не помня вече. Само се сещам, че така се изграждал и имунитет. Искам да ви кажа, че от години карам все по-леко грипчетата и не пия никакви антибиотици и свалящи температурата лекарства, но аз и не съм вдигала повече от 37 и нещо. Онзи ден беше изключение, днес вече съм здрава.

Може би. Съгласна съм с теб, Добромир, особено с изречението, което цитирах. Извинявам се за отклонението от темата, но ще кажа че понякога никой не знае какво е искал да каже авторът. Макар че този въпрос го задават в училище за всички художествени произведения, които се учат там. Добре, че тук е зададен правилно: Какво мислите по въпроса? Това са само нашите мисли, никой не може да каже какво е искал да каже Учителят.

Аз го тълкувам символично, защото както умно твърдят и мъжете:

Как именно я е изместила, че никак не ми стана ясно? То въобще всички постнати тук цитати от този автор ми звучат ... най-малкото странно Здравей, Диана Илиева! Права си за това, че ти звучат странно. И аз имах нужда от време да проумея нещата, казани от автора в тези книги. Колкото до това, за което вече загатнах, ще се опитам да го изясня пак с цитат, за да не ме обвините в едностранчиво тълкуване. Сатаната е създаден, защото: Мисля, че с този цитат отговарям и на Добромир. Авторът не твърди, че матриархатът е бил някакъв рай, както надявам се, се разбра. Колкото до детайлите, не съм съгласна. Обясненията са много детайлни и даже на много места в книгите ( те са пет), нещата нееднократно се повтарят и дообясняват. Това е мое мнение все пак! Не споря и не убеждавам никого.

Още в стари времена се е използвал страха като оръдие за вземане на властта. За войните аз виждам доста логично обяснение в този цитат, а вие? Така нуждата от закрила и от сила изместила нуждата от мъдрост и любов.

Добро попадение! Ако искаш да провериш истинността на взетото от теб решение, можеш да опиташ и с "еталонното състояние", което препоръчва Верищагин. Влизаш в еталонно състояние и оттам се опитваш да анализираш своята житейска ситуация. Ако изпитваш само радост, си на прав път, ако изпитваш тревога- помисли пак. Или както казва Верищагин:

Хипотезата за енергиите ми харесва повече от всички теории за дяволи, Луцифери и тем подобни същества, според мен, измислени от църковните дейци, за да плашат с тях неграмотните си събратя.

Идва ми наум и една друга дума- съчувствие. Защо непременно трябва да страдаме с другия? Даже би било по-добре, ако можем да го развеселим, както вече си говорихме. Бихме могли да му помогнем да спре да страда, да забрави за страданието или да проумее, че то не му помага ,а му пречи.Т. е. да му дадем добри съвети. Ние и тук във форума го правим с тези, които имат проблем и го споделят. Значи, проявяваш съчувствие и даваш добър съвет. Защото всеки има нужда да бъде изслушан. Още там ти проявяваш своето отношение, като обръщаш внимание, отделяш от времето си за другия и проблема му. Ако можеш да дадеш съвет, то той да бъде такъв: Какво би направил ти на негово място? Аз мисля, че това никак не е малко. Защото има хора, които се вкопчват в своя "съветник" и не искат да мислят и да решават проблемите си сами. А така ти не помагаш, а пречиш на другия да се развива. Не би могъл да изкупиш никоя карма напълно, защото имаш и своя. А тя, разбира се, е свързана с хората, които те заобикалят в лицето на твоите роднини. Там е нормално да си по-обвързан. Защото и твоите изживявания са свързани с тях.

И едно предложение за молитва: Благодаря Ти, Боже, че ми помогна да разбера, че този мой проблем вече е бил разрешен.

Съпоставям двата цитата, защото ми се ще да се разграничи човека от енергийната намеса.Човекът може да е само една марионетка на енергоинформационен паразит, например. Човекът може да е манипулиран от друг, например. Аз не оправдавам неговия избор да бъде зъл, само казвам, че изборът може да не е негов.Това, че не е свободен, не означава, че е изначално лош. Лоши деца няма, откъде идват тогава лошите хора? Това ми прилича на съдене и осъждане, а мисля че всеки има право да го прави само сам.

Чудесна идея, която е осъществима и на практика. Ако търсиш полза за себе си, ти си в сферата на услугите, не помагаш. Ще го повторя и тук, но изкуството да даваш е да не очакваш нищо в замяна.

Според мен, новият човек е свободния по дух.

Този цитат го намерих докато препрочитах книгата за една друга тема. Мисля си, че за човешката любознателност съм чела във всички мои книги, но си спомням като първи прочит и първо впечатление от поредицата "Звънтящите кедри на Русия"-Владимир Мегре. Човешката любознателност е необходимо условие, за да достигнеш до истинското, стойностно знание, да достигнеш до мъдростта. Необходимо, но не достатъчно, защото какво би се случило, ако това знание попадне при недостатъчно морален човек. Бил той егоист или властолюбец. Може би затова, моралните норми лежат в основата на духовното извисяване. Може би затова, само посветените са получавали истинското знание в различните школи в древността и в наши дни. Изпитанията, на които са били подлагани, са включвали задължително проверка на нравствените им качества. Ако си спомним това, което знаем за Атлантите, било то само от книгите, ще видим, че техният свят се е разпаднал, защото със знанието са разполагали и "лошите". Тези, които бдят над човечеството, след това със сигурност не са го забравили и сега ни предпазват по този начин. Просто поразсъждавах, не твърдя че е точно така. Човешкото любознание е само началото на пътя. Това, което всеки има по рождение. Може би в различна степен, но съм сигурна че го има във всеки човек. Нещо като първоначална искра, необходима за създаването на светлината. А после всичко е въпрос на съзнателен избор.