Роси Б.

Магията е нарушаване целостта на човешката енергийна обвивка, внедряване на чужда програма с отрицателни последствия. Борбата с нея не е шега. Искам само нещо да добавя. Как допускаме пробойни в нашата енергийна обвивка? Чрез отрицателните мисли и емоции. Защото тя има пропускливост само за положителните.

Съгласна съм, че его не е равно на егоизъм, защото егото е много по-широко понятие. Егото е лъжецът вътре в нас, който се е родил под въздействието на външните условия. Когато сме деца, ние сме истински. Тогава "Аз съм" е любов. С порастването и навлизането на абстрактните понятия в нашето разбиране, с приемането на всички лъжи от културната история на човечеството, се ражда и индивидуалното его на всеки. Колко малко обаче се различава то от убежденията на тези, които ни заобикалят. Защо ли? Защото сме станали такива, каквито са искали да бъдем. Другите около нас-родители, учители, приятели, образци и идеали. И какво е останало от нашето истинско "Аз съм"? То е станало "Аз съм това, което трябва да съм", което другите "очакват да съм". Лъжецът в главите ни много умело ни ориентира в обществото, но когато останем насаме с душата си, ние търсим истината, любовта и мъдростта, защото то не може да ни я даде. Защото те са в нашето истинско "Аз съм". Може би затова е казано:"Истината ще ви направи свободни".

Харесва ми описанието на пътя на любовта така, както го е направил borislavil. Обаче егото е този, който поставя преградите по този път. Пречи на вълната да се слее с океана. И така, вълната от любов понякога спира след първото или второто изречение. Т. е. само до себе си или само до роднините. Ако си стигнал до: "всички хора", "животните и растенията", "към всичко съществуващо"- то си успял да събориш преградите. Успял си да се пребориш с егото си.

Присъединявам се към цитираните от мен две изречения.

Привет, didi_ts! Благодаря за отговора в темата! Лично на мен повече ми хареса този в темата за "Истината във взаимоотношенията ни.....": Мисля, че много точно звучи тук и последното ти изречение.

И мен ме впечатли филмът миналата година. Впечатли ме фактът, че вече и тези, които не четат книги ще се замислят над мислите си. Това само може да ме радва! За интуицията и вярата съм абсолютно съгласна. А за "верният път" мисля, че е най-същественото изказване в темата до тук. Най-добре е според мен да открием истинските си желания и тях да си мислим и реализираме. А тук е добре да попитаме душата си. Според мен, това, което ни харесва и което ни се удава най-лесно е верният отговор-истинското ни желание.

Какво ще кажете за практическите съвети, които е описал авторът? Кои ви допадат и кои не, защо?

За мен егото започва с вярването в третата и в четвъртата илюзия. Освобождаването започва, когато разбереш, че това са лъжи.

За мен те са необходими условия в творческия процес. Катализират действията ми. Няма как да не изразходвам енергия, когато творя, но я виждам после в произведението. Значи пак е налице, пред мен. Фанатизмът е застой, няма развитие, а творецът се развива непрекъснато. Така че, има ли творчество, няма място за фанатизъм. Как е при мен? Първо се появява идеята за нещото. После , за да се изгради цялостно, емоцията на ентусиазма ме държи в напрежение, докато не завърша произведението във въображението си, докато не завърша представата си за него. Където и да съм, с когото и да съм, не спирам да се връщам мислено там и чакам с нетърпение момента на уединение с идеята. Това е.

Оставила съм от постинга на Васил като мой отговор тези два критерия, защото се доверявам изключително на тях. Доверявам се изключително на интуицията си, особено в непозната територия. И тъй като вторият (4) изисква повече време, понякога се доверявам на проверените във времето народни мъдрости. А сега, малко без връзка, ще напиша нещо, което ми хрумна докато си мислех за истината и това ,че те прави свободен. Истината те прави свободен, защото разбираш, че можеш да избираш.

Благодаря на Донка! Ще добавя само още едно изречение: Постъпвай с другите така, както искаш да постъпват с теб!

За мен контролът на емоциите е само едно от решенията. Хубаво е да се замислим и за това: Какво ги е предизвикало? Дали причината не се крие някъде в нас? Ако е така, можем да я отстраним и проблемът ще се реши. Ако е извън нас, вече си е работа на контрол на поведението. Да не стане така обаче, че да виждаме причините само в другите.Разумният човек гледа първо себе си, нали знаете? Накратко казано:Предлагам да се замислим върху причините за емоциите.

За да дойдеш до мъдростта не стига само знанието, трябва да го приложиш и на практика.

Присъединявам се! Успех!

И аз го наричам така. Но в смисъла, когато не си искрен, когато го правиш с цел подмазване например. Но тук може да се гони и друга цел-например да повдигнеш самочувствието на другия, да му помогнеш да се види в добра светлина. Ето това е за мен удар в десятката. Благодаря на Добромир! Сигурна съм, че във всеки човек има нещо хубаво, просто е нужно да го потърсим. Четох за един човек, който си правел списък с нещата в хората, които харесва. Един ден открил, че започнал да харесва дори тези, които преди това го дразнели. Разбира се, докато правел тези открития познатите му също започнали да го харесват.

Благодаря на aorhama, Мона и Диана Илиева за включването в темата! Може би е нужно да дообясня какво точно имам предвид под " да накараш другите". По-скоро как да станеш човек, който влиза в естествени, приятелски отношения с другите хора? Говоря за нормални отношения, не за манипулация. Как да станеш един харесван човек? Нямам предвид телесна хубост, както се досещате. Защото тя понякога помага първите 15 минути, а после е важна комуникацията. Важно е как общуваме с другите, това имам предвид и тук. Нормално е човек да иска да е необходим на другите и те да търсят близостта му. Мисля, че в голяма степен се отнася и за всеки от нас в този форум. На всеки би било приятно да знае, че е полезен на другите. Надявам се да споделите своите правила за общуване, които ви правят харесвана личност.

Ако сме честни, трябва да си признаем- всеки иска да бъде харесван, да му се обърне внимание. Не казвам да бъде харесван от всички, това е невъзможно, но всеки полага усилия да се харесва на другите. Ще се радвам да поразсъждаваме заедно по тази тема. Има ли начини и средства, с помощта на които да накараме другите да ни харесват?

До тук съм абсолютно съгласна. За мен обаче, въпросът не е само дали можем да изразяваме чувствата си. Ако не вербално, то с мимика, жест или енергийна реакция, която другият усеща, няма как да не изразиш чувствата си. Въпросът за мен продължава в: Как да се освободим от негативните емоции? Поне от тези които сами си причиняваме. Отново виждам като причина "погрешното мислене".

Имам въпросче: Как разбирате "Божествения морал" приятели?

Петър Дънов-"Магическата сила на любовта"

Всеки от нас би могъл да помогне, но трябва да е готов за това.

Доколкото разбирам, става въпрос за промяна на мисленето, или :Как мога да променя начина си на мислене? Сещам се за два начина.Първият е като замениш мисълта с друга. Правилото гласи:Ако не харесваш мисълта си, помисли пак! За това е писал и Станимир преди мен:" скачате от мисъл на мисъл". А ето го и втория начин, който се нарича "промяна на изначалната мисъл": Това е контрол на мисленето, защото: Ето още един автор-Дон Мигел Руис ; "Гласът на Знанието".

Не разбрах коя е връзката на Орфей с християнството. Но за това, че Орфей и Мойсей имат връзка с египетската култура съм чела.

Как да не вредиш на другите? Например като не ги съдиш. Например като не им даваш акъл. Например като не им казваш кое е правилно и кое е неправилно. Ако го правиш, грешката е в тебе.