Как аз се справих с моя проблем?
Като на всеки пушач, ми беше ясно, че се тровя с цигарите(то си го пише и на тях). Пушех около 15 цигари всеки ден, понякога и повече.Всичко започна така: реших да си направя подарък, сама на себе си.Но само решението не ми помогна, наложи се да се боря.Повярвайте, борбата ми със зависимостта не беше лесна.Имаше сурини, в които първата ми мисъл беше тази за цигара и кафе.Имаше натрапчиви сънища, в които пушех.Особено след първоначалното изчистване , някъде след третия месец. Временното напълняване ми беше най-малкият проблем тогава.Успокоявам всички, които се притесняват от него, наистина е временно, пък и борбата с него е нищо пред другата с цигарите, ако сте зависим.Ето тук беше за мен ключът-да осъзная, че цигарите ме "командват", че съм зависима от тях.И всеки ден си беше ден на доказване, че аз владея положението, аз решавам, не те.Някои го наричат воля, някои му казват психическа нагласа.За мен си беше психическа война.Война за освобождението ми от тази зависимост.
Днес, с радост и не без гордост, казвам че успях.Не пуша от две години и половина, но вече не броя дните, месеците и годините така, както в началото.Дразнят ме цигарения дим и наглостта на някои пушачи, които не се съобразяват с непушещите около тях.Радвам се на всеки,който е успял да откаже цигарите.Радвам се на чистия въздух в собствения си дом и собствения си бял дроб.
Успех на всички, които започват сега! Както се пееше в една песен:"По-добре късно, отколкото никога!"