Роси Б.

Благодаря на Донка за включването в темата и особено за примерите,които дава с позитивните езикови форми. И понеже си мисля,че наистина са много важни, и че човек може да започне от тях, променяйки своето мислене, ще си позволя още малко обяснения. Примерите, които дава Донка са точно такива, пропуска се "не "-то.Вселената различава само смисълът на думите, или даже по-точно образите, които й се поднасят с нашите мисли.Както казва един друг автор-Нийл Доналд Уолш: Ние като магнит привличаме към себе си всичко, в което вярваме или мислим.Затова е добре да се замислим върху мислите си.

Хареса ми определението за мисленето,което е употребила tais- "проектирано".Да, много е важно какво си проектираме, какво си програмираме с мисленето.Преди да направи нещо, човек си го представя(проектира,програмира).Т. е. работи с въображаеми ситуации.Много е важно да си мисли положително за това,което ще се случи.Важно е даже как ще го формулира като вербален израз.Във формулировката да отсъства частицата "не".Например:"Искам да бъда здрав!", а не:"Не искам да боледувам!"При проектирането освен въображение се иска и емоционалност-да почувстваш своя успех, да му се порадваш така, сякаш е осъществен.А затова вече се иска и вяра.Да повярваш, че е действителност, че е истина. Нека да използваме този закон-закона на привличането.

Тази тема ми хрумна вчера, докато четях темата за силата на мисълта.Потърсих във форума и не открих нещото, което имам предвид, затова си позволявам да я предложа. Не се съмнявам, че всички ни интересува как да подобрим живота си.Не се съмнявам, че всички в този форум се интересуват от мисленето.Не се съмнявам, че всеки е чел нещо за положителното мислене.Затова ви предлагам да споделим книги, филми или друга информация по въпроса. А ако някой може и иска да сподели житейски опит , още по-добре. Наскоро си купих една книжка със същото заглавие.Авторът е Нормант Винсънт Пийл-висш служител на Колегиалната Реформирана Протестантска Холандска Църква на град Ню Йорк.Ако извадим от книгите цитатите от светото писание, тя ще си бъде една чисто психологическа литература.Може би такива трябва да бъдат истинските служители на църквата, не знам.Но аз се впечатлих от личните истории в книгата, които са едни доста срещани и в нашия живот в България, и от начина, по който са си помогнали хората в тях. Предлагам ви цитат от книгата: Ще се радвам, ако събудя интерес към положителното мислене, който очаквам да споделите.

Благодаря на Silviya за този цитат от темата Силата на мисълта!Ето още един поглед върху егрегорите от друг автор.

Здравей,Диана! С тези неща, които цитирам от теб, съм съгласна.Според мен, ще е хубаво да се научим да "работим" както трябва с енергията си.Не е хубаво само смътно да осъзнаваме какво става.Аз мисля, че човек може да контролира живота си, ако е по-запознат с енергоинформационния обмен.И мисля, че всеки може да си бъде самодостатъчен, относно това да си набавя нужната енергия не от другите.Вече ако иска да отдаде доброволно, това е друг въпрос.Но това вече го казах. Багира каза: А аз ще попитам:Нима ние не сме създадени по негов образ и подобие? Относно книгата, аз чета много книги по няколко пъти.Но и това е въпрос на избор!

Много хубави въпроси и разсъждения,Багира!Отговорите ги има всички в книгата "Освобождение"-Д.Верищагин. Аз тук само накратко ще цитирам някои извадки от нея. Всъщност аз в предния пост поставих думата "прозвежда" в кавички, защото не става въпрос за произвеждане,а за приемане и преработване на енергии.Та в тази връзка, не от другите трябва да си я набавяме енергията,а от Природата. После идва моментът и с отдаването на енергия, за който основно си говорим тук.Тук си права,Багира, няма равновесие между даването и взимането на енергия.Първо ние нямаме достатъчно за себе си,после даваме на "паразита" и ако се появи и някой и друг "вампир",какво остава за нас?Затова сме на този хал в момента. Всъщност без хората,според мен, те нямат живот.Но могат ли всички хора, хванати в капана на някакъв паразит да се изведат едновременно?Едва ли, защото едни излизат, но други влизат в неговия обсег.Важно е да осъзнаем, че сме в капан, от който можем да се освободим.А как точно да работим за това, препоръчвам да прочетете в книгата.

Това пророчество на Хермес Триждивелики,което е извадка от "Шамполион",цитира Блаватска в книгата си "Разбулената Изида". Колко вярно се е сбъднало всичко,което се е случило с религията.

Според мен,най-добре е да се започне и с вярата от тук-от семейството.

А какво ще кажете,ако нямаме нужда непременно от чуждата енергия,за да се чувстваме добре?Ако съществуваме всеки със своята си енергия,която да му е достатъчна? Мисля,че Дон Мигел Руис правеше сравнението със сития човек,на когото предлагали храна. Та ,ако нямаш нужда от енергийна връзка с друг,ако си си самодостатъчен,нужно ли ти е "енергоинформационно същество",пък макар и "добро"? Не казвам да не отдаваш доброволно на друг,просто за себе си да можеш сам да си "произвеждаш",а не да чакаш да ти дават.Говоря за енергийни обмени. Друг е въпросът,според мен, ако обединението на енергия става за постигане на някаква обща цел.

Ходих на ирисова диагностика преди няколко години.Всичко,което ми каза лекарката(беше с докторска диплома) си беше вярно.Направих си изследвания,по нейна препоръка, и те потвърдиха нейната диагноза. Запомних първите й думи.А те бяха:"Това е само моментното ви състояние сега, точно в този момент."Хубавото на прегледа е ,че дава цялостна картина на организма и е безболезнено.След това го препоръчах на много хора. Ако някой ден имам проблем,пак бих отишла там.

Здравей,satory!Да,в България има "регресивни специалисти",каквото и да значи този термин. Поне аз зная за един,който описва някои регресии на други хора и свои в книгите си.Казва се Христо Нанев и живее в Пловдив.Занимава се с биоенергетика и лекува някои заболявания със сеанси.Мога да попитам и за адреса му. А сега искам да кажа и аз какво мисля по темата. На мен лично са ми предлагали да ми кажат каква съм била в минали животи.Но аз не искам да зная.Законът за кармата ми стига като познание в тази област.Какво ще ми помогне подобно знание?Дали ще живея по-добре сегашното си въплъщение на Земята,ако зная какви "грешки" съм допускала?Не мисля.Даже мисля,че бих добавила още вина към съвестта си.Ако съм живяла "праведно",дали няма сегашните ми действия да ми се виждат, меко казано, глупави?При всички случаи ще започна да сравнявам, да анализирам, да съдя не някой друг, а себе си. Мисля,че и без да знаем достатъчно, се наказваме по този начин всички,един повече,друг по-малко.А ми се струва,че е крайно време да спрем да го правим. Все по-често си казвам,че всичко,което ми се случва е за мое добро,включително и това да не зная каква съм била.Не искам да живея в миналото си,а в настоящето.Изборът всеки си го прави сам!

Ето какво разбирам аз под термина "егрегор": енергоинформационно същество,което е обединило еднаквите стремежи и желания на големи групи хора.Не мисля, че членовете на едно семейство или професионален колектив задължително образуват такъв. Цитирам от книгата на Верищагин: "А когато множество хора искат едно и също нещо,техните желания и мисли,изливайки се във вид на енергийни потоци,се обединяват в единна структура,която започва да съществува самостоятелно...Тези енергийни връзки образуват ново одушевено енергоинформационно същество." Като пример той дава желанието на милиони хора по света да оцелеят физически,да се изхранят.Аз мисля,че в България го има това желание в почти всеки от нас.Така се е образувала всемирна енергийна същност,която е започнала да живее свой самостоятелен живот.Съгласуваната енергия на 100 човека с лекота подчинява още 10 и т.н.Сега самата тя владее желанията и стремежите на човечеството-нали е набрала гигантска сила и може да заставя когото си иска да играе по нейната свирка.Сега тя шепне на ухото на всеки:"Да оцелея!Да се изхраня!"Ето защо още от деца сме въвлечени в енергийни връзки с материалния свят и даже забравяме своята енергоинформационна същност.Тази същност,която може да се уподоби на чудовище,ни кара да отдаваме почти цялата си енергия на нея. "Само изтръгвайки се от лапите на тези енергоинформационни паразити,които го карат да изразходва всичките си сили за жизнеобезпечаването на тялото,човек може да си върне изгубения рай,да нормализира протичането на своята енергия,да спечели здраве,радост и свобода." Тук (в темата) някои говорят и за друг вид егрегори,тъй наречените добри.В крайна сметка хората са винаги губещи,защото отдават своята енергия на паразита,вместо да я ползват за себе си. "Може би смятате,че човек е твърде слаб,за да противостои на мощните енергийни октоподи,подчинили на себе си целия свят?Нищо подобно!Човек,който е разбрал своята енергоинформационна същност и е встъпил в осъзнат контакт с нея,става достатъчно силен,за да се откъсне от всички енергийни връзки,оплели човечеството." Все пак всеки е дошъл на този свят да осъзнае себе си,да реши своите си задачи,а не да отдава своята енергия на някакви хищници. Конкретно за секса и парите съм съгласна,че в момента са едни от най-мощните енергоинформационни паразити.

Това,което съм чела по темата, е от Дмитрий Верищагин.Има преведени на български седем книги от издателство "Хелиопол" гр.Варна.Казват се: "Освобождение","Формиране","Влияние","Зрелост","Увереност","Мъдрост 1","Мъдрост 2". Създадена е система :"За по-нататъшно енергоинформационно развитие" от руски изследователи през осемдесетте години в обстановка на строга секретност.Ето какво казва авторът,който е работил в такава лаборатория: "Да,по всички краища на земното кълбо днес съществуват тайни лаборатории,изследващи енергоинформационната същност на човека и света,но хората не знаят нищо за дейността на тези лаборатории.Между другото Русия е успяла много повече от всички други държави.Ние направихме истински пробив в разкриване загадките на устройството на света.Но затова от представителите на официалната власт нищо няма да чуете."

Когато става въпрос за приказки,не мога да се въздържа.Тази "духовна"приказка обаче е за доста пораснали деца. ЧОВЕКЪТ,КОЙТО НЕ ВЯРВАЛ В ЛЮБОВТА "Искам да ви разкажа една много стара история за човека,който не вярвал в любовта.Той бил съвсем обикновен,досущ като вас и мен,отличавал го само начинът му на мислене:този човек смятал,че любовта не съществува.Разбира се, имал достатъчно опит в търсенето на любов и бил наблюдавал хората около себе си.Голяма част от живота му преминала в опити да намери любов,само за да открие ,че тя не съществува. Където и да отидел, разправял на хората ,че любовта е измислица на поетите и религиите, с която да манипулират податливите умове на хората, да ги контролират,да ги накарат да вярват.Казвал,че любовта не е реална и затова никой не може да намери любов,колкото и да търси. Този човек бил много интелигентен и невероятно убедителен.Четял много книги,посещавал най-добрите университети и станал уважаван учен.Можел да се изправи на всяко обществено място,пред всякакви хора и логиката му била извънредно силна." "Човекът не спирал да изрежда всички доводи в полза на твърдението си,че любовта не съществува, и казвал на слушателите си:"Вече съм правил всичко това.Повече няма да позволя някой да манипулира ума ми и да контролира живота ми в името на любовта."Доводите му били логични и думите му убедили много хора.ЛЮБОВТА НЕ СЪЩЕСТВУВА. После един ден мъжът се разхождал в парка и там на една пейка седяла красива жена и плачела.Като я видял да плаче,той почувствал любопитство.Седнал до нея и я попитал дали може да и помогне.Поинтересувал се защо плаче.Можете да си представите изненадата му,когато тя отвърнала че плаче,защото любовта не съществува. "Това е изумително-рекъл той,-жена,която смята ,че любовта не съществува!"Разбира се пожелал да научи повече за нея." "Те толкова си приличали,че станали много добри приятели.Имали чудесна връзка.Уважавали се и никога не се обиждали.Каквото и да предприемали заедно,чувствали се щастливи.Нямало завист или ревност,нямало командване и собственическо чувство.Връзката им продължавала да се развива.Обичали да са заедно,защото когато били заедно истински се забавлявали.Когато били разделени,липсвали един на друг. Един ден,когато мъжът отсъствал от града,му хрумнала най-странната мисъл:"Хмм-помислил си той-може би това,което изпитвам към нея е любов.Но то е толкова различно от всичко,което съм преживял досега.Не е каквото го описват поетите,нито пък религията,защото не се чувствам отговорен за нея.Не взимам нищо от нея, не изпитвам нужда тя да се грижи за мен;не желая да я обвинявам за трудностите си или да изкарвам недоволството си върху нея.Прекарваме си чудесно заедно;приятно ни е един с друг.Уважавам начина и на мислене,чувствата и.Тя не ме смущава и изобщо не ме притеснява.Не изпитвам ревност,когато е с други хора;не завиждам на успехите и.Може би любовта все пак съществува,но не е това,което хората си мислят." Нямал търпение да се върне у дома и да поговори с нея,да и разкаже за странната си идея.Веднага ,щом заговорил ,тя казала:"Знам точно за какво говориш.Същата мисъл ми хрумна още отдавна,но не исках да я споделям с теб,защото знам,че не вярваш в любовта.Може би любовта наистина съществува,но не е каквато си я представяме."Решили да станат любовници и да заживеят заедно и изумителното е ,че нещата не се променили.Продължавали да се уважават,да се подкрепят и любовта им ставала все по-силна.Дори най-обикновените неща изпълвали сърцата им с обич,защото били невероятно щасливи. Сърцето на мъжа било толкова преизпълнено с любовта,която изпитвал,че една нощ се случило истинско чудо.Той гледал звездите и открил най-красивата сред тях, и любовта му била толкова силна,че звездата започнала да се спуска от небето и скоро се озовала в ръцете му.Тогава се случило второ чудо и душата му се сляла със звездата.Той бил неимоверно щастлив и нямал търпение да отиде при жената и да положи звездата в ръцете и, за да и докаже любовта си.Но щом положил звездата в ръцете и,жената за миг изпитала съмнение.Тази любов била изумителна и в същия миг звездата паднала от ръцете и и се разбила на милиони парченца. Сега един старец броди по света и се кълне ,че любовта не съществува.А една красива старица чака в дома си един мъж и рони сълзи за рая,който някога притежавала,но загубила заради миг колебание." "Щастието никога не идва отвън.Той бил щастлив ,заради извиращата от сърцето му любов;тя била щастлива ,заради извиращата от сърцето и любов.Но щом той я направил отговорна за своето щастие,тя разбила звездата,защото не можела да носи отговорността за щастието му." "Това е грешката,която повечето от нас правят от самото начало.Разчитаме за своето щастие на партньора си, а така не става.Даваме всички онези обещания,които не можем да спазим,и се обричаме на провал." Дон Мигел Руис-"Умението да обичаш"

"Не спори и не убеждавай!"-М. Везнева Тонът и изражението, с които са поднесени думите носят допълнителна информация за отношението на говорещия към това, което казва, към слушателя и за неговото състояние в момента. Те се възприемат от слушателя през съответните паралингвистични канали, но за съжаление обикновено не се тълкуват адекватно , а се приемат лично и предизвикват емоционални реакции у слушателя. Това е може би най-важната причина да не се "чуваме" и за възникването на недоразуменията и конфликтите. "Не приемай нищо лично!"-Дон Мигел Руис Много е важно да опиташ да застанеш на другата гледна точка.Да погледнеш на света през очите на другия.После,ако искаш да дадеш съвет,разкажи за себе си,за своята гледна точка.Никой не обича да му дават "акъл".Знаете едно от най-българските изречения в този смисъл, нали?-"Не ща акъл,дай ми пари!" Другият,според мен, има нужда повече от твоето внимателно изслушване, не толкова от съвета ти.

Аз също обичам да цитирам ,било някой автор,било някой "колега" от форума.И какво лошо има в това?Та не показвам ли единомислие с тези хора по този начин?Не изказвам ли личното си мнение,убеждение по този начин? Например емоцията,която трудно се изказва с прозаични изречения,звучи много добре в стихове.Може ли всеки да напише стих?Аз лично не мога.Да не ползвам ли стихове тогава? Оригинална идея,лично мнение,което да не се покрива с нищо,написано от друг, не знам дали изобщо има.По-скоро всеки преоткрива нещата за себе си. Знанието си съществува,просто подбираш това,което ти допада в момента.Може би във връзка с преживените от теб самия неща,може би защото са близки до сърцето ти. За мен по-важно е аз да съм успяла да се изкажа, аз да се чувствам удовлетворена.Знам,че никой няма да го прочете повече пъти от мен това ,дето съм го написала.И никой няма да му се радва колкото мен и да мисли върху изказването ми повече пъти от мен,пък било то и в кавички. Важен е смисълът,който съм открила,значението в думите,дето ги цитирам,не дали ще го кажа с мои думи.

Не мисля,че е важно и задължително,макар че аз съм кръстена.Направили са го двете ми баби,когато съм била малка и даже не си спомням нищо от ритуала.Аз също кръстих своите деца,когато бяха малки.Това го направих, защото започнах да се интересувам от християнството като религия.Баба ми беше много вярващ човек,а аз много я обичах. Сега обаче, с годините и с наблюденията,които имам;с промяната на възгледите ми за живота( в това число и отношението ми към нашата християнска религия) не мисля,че има задължителни неща.Имаме свободата на избор,който всеки прави само за себе си.Ако сега решавах за децата си,бих ги оставила да решат сами дали да се кръстят.Има една поговорка,която е приложима и в тоя случай:"Насила хубост не става." Колкото до самото кръщаване като ритуал,от него е останала само формата,изпразнило се е от съдържание.Никой не ти обяснява в църквата защо и какво точно правим с него.То май е така и с другите неща,които се случват там.Ако питаш хората,всеки си има почти индивидуална версия за нещата.Свещениците в повечето случаи не обичат да се обясняват.От библията не би могъл сам да научиш много,дори и да я прочетеш цялата. Литературата,която чета в момента, ми дава повече светлина върху християнството,като едновременно с това го сравнява с другите религии.Много от нещата в него са присвоени от ритуалите на "езичниците". Аз нямам нищо против християнството,особено когато говорим за нравствената система.Имам против начина,по който се налага в повечето случаи, а той е насилствен.Припомнете си как е покръстена България от цар Борис-с реки от кръв. А днес кой ни дава право да налагаме мнението си на другите,били те и наши деца?

"Всяка ваша емоция е реална.Тя е истинска.Извира директно от интегритета на духа ви.Не можете да фалшифицирате чувствата си.Бихте могли да се опитате да оправдаете или потиснете емоциите си,да излъжете какво изпитвате, но чувствата ви са автентични. Емоциите са реални,гласът на знанието,който ни кара да страдаме, не е реален.Страданието ни е истинско,но причината да страдаме може изобщо да не е истинска." Дон Мигел Руис

Тук ще кажа така:"Кой каквото търси си го намира." И ще добавя, че никой не е само добър, но посоката да е тази, към доброто в нас.От отрицателното към положителното да се движим, не обратно;по-добре да се чистим,а не да се цапаме.Казват,че не малко сълзи са проляти от сбъднати мечти.Е, не е ли по-добре да внимаваме за какво си мечтаем, в какво вярваме,какво си мислим за себе си?

Току-що видях ценната мисъл за деня.Дон Мигел Руис е един от авторите,които още препрочитам,та ето едно негово уточняване по повод на това,дето го коментираме тук. "Първото споразумение-бъди безгрешен в словото си-означава никога да не използвате силата на словото срещу себе си при създаването на своя разказ.Безгрешен означава "без грях."Всичко,което правите срещу себе си, е грях.Когато вярвате в лъжи, вие използвате силата на словото срещу себе си.Когато вярвате, че никой не ви харесва, че никой не ви разбира, че никога няма да успеете, вие използвате словото срещу себе си." Когато си слагаме сами"лоши оценки",когато се чувстваме виновни, няма нужда някой да ни наранява,ние го правим сами.Понякога се държим със себе си по-лошо, отколкото някой друг би го направил. "Да бъдеш безгрешен означава да не използваш собственото си знание срещу себе си и да не позволяваш на гласа в главата ти да те обижда.....Как ще разберете кога сте безгрешни в словото си?Ами-чувствате се щастливи.Доволни сте от себе си. Изпитвате любов." Ето как пак стигаме до емоционалната реакция,пак стигаме до любовта.Според мен,всички верни пътища водят към нея.

Езикът "Сензар"-от книга на М.Везнева Стори ми се любопитно,затова го поднасям и на вас. Езикът Сензар бил образен език за предаване на телепатични послания.Можел да бъде изразен с думи или изписан със знаци/символи и идеограми/,какъвто е безсловесния ,смислов език.Той бил универсален, с него се предавали духовни истини.Те се предавали с притчи и алегории или идеограми. В приказките за деца,в светите писания е имало три нива на тълкуване:буквално,нравствено и духовно.Буквалният смисъл е бил в приказния сюжет,нравственият тълкувал борбата между доброто и злото,а духовният оставал скрит за непосветените/той бил само за посветени/.Във всяка приказка се разкривали истини за духовния свят-света на енергиите,на мисълта,на борбата между светлите и тъмните сили.Например:Тримата братя юнаци стигат до кръстопът и се питат кой път да изберат.В живота съществуват съдбоносни,решителни моменти,когато човек трябва да размисли.Лесният път е обикновеният,а трудният е свързан с участие на волята,търпение и преследване на избрана цел.Такъв е и сега пътят на посвещението.Той води до истински знания и мъдрост, която освобождава човек от неговия егоизъм и го води до човеколюбие. Как са възникнали символите и знаците в езика Сензар?Това е станало в дълбока древност,когато не е имало писменост.Посланията са се записвали с картини и символи.Например изобразяването на човешко тяло с глава на животно е разкривало определено качество на характера.Може да се каже ,че езикът Сензар е бил шифрован.Той е трябвало да се тълкува.Така змията е била символ на мисълта,която се прокрадва безшумно и поразява мигновено.Змията означавала и мъдрост,когато била изобразена в по-голямо количество.Птицата пък символизирала връзката между небето и земята,между Бога и човека.Тя била символ и на вдъхновението, на творчеството.Змията и птицата били основни знаци на езика Сензар.Те били двата символа,които съдържали тайната на посвещението:за силата на мисълта и за мисловния контакт с духовния свят.

"Понякога воинът на светлината-без да иска-прави погрешна стъпка и потъва в бездната. Призраците го плашат,самотата го измъчва.И понеже винаги се е стремял към Справедливата битка, изобщо не е предполагал, че може да го сполети подобно нещо; но го сполетява.Обгърнат от мрака, той разговаря с учителя си. -Учителю, паднах в бездната-казва воинът.-Водата е дълбока и черна. -Спомни си!-отговаря учителят.-Човек се дави не защото е скочил, а защото е останал под водата. И воинът впряга всичките си сили, за да излезе от положението, в което се намира." Паулу Коелю-"Воинът на светлината"/наръчник/ Това е една от книгите, която винаги ми е под ръка.Не един отговор съм намирала в нея.Може и друг да намери отговорите си в нея.Сега и тук, по повод темата, ви предлагам точно този.

Няма разлика.Това, в което вярваш, са твоите убеждения. "Облаците" за мен са всички лъжовни убеждения,с които отричаме себе си. "Опорната точка",според мен, е в изброеното в горното изречение. Абсолютно съм съгласна с казаното,към което се присъединявам.

"По какво се отличава човек с вяра от другите, у които няма вяра? По това, дали има страх. Във вярата няма страх." "Без вяра не може да се угоди на Бога, без вяра не може да се служи на човечеството, без вяра не можем да служим на ближния си, без вяра не можем да служим на себе си. Денят, в който човек изгуби вярата си, и той е изгубен. Трябва ви вяра положителна, вяра в своите мисли и чувства, а не в чуждите." Беинса Дуно

Присъединявам се към казаното от Донка.Нямаме нужда от нещо,което имаме,просто трябва да го намерим.Казват,че Бог е любов, значи открием ли любовта,сме открили божественото в себе си.