Роси Б.

Ето нещо конкретно от Учителя: Силите в Природата

Науката на нашето време все още е крайно материалистична. Макар че, ако се обединят физика с метафизика, ако се преоткрият и разгадаят древните философски системи, ако биологията се занимае не само със скелета на телата, а се потърси живата и истинска същност на материята- нейната духовна субстанция, то тогава бихме поспорили коя е най-езотеричната наука. Една от големите грешки на всички материалистични науки е отричането на "Разумните Същества"(Ангели, Архангели, Духове), които управляват съзнателно "силите"(движението) в Космоса. Да, някои учени (не много смело) говорят вече и за Бог, но не са си изяснили езотеричните понятия за различните планове(нива). Това, че: "Материята е Дух на седми план, а Духът е Материя на нисшата точка на своята дейност- и двата са Майа". И докато "специалистът по Материя" се задълбава в нейното поведение, то духовно-виждащият може да проследи движението на междупланетните маси, тяхната еволюция и да си направи необходимите изводи сам(това за което говори valentinus). Може би не е далеч времето, когато Материалистичната наука и Окултизмът(който е нейно допълнение и душа) ще си подадат ръка.

Запалят свещ

И аз като Моника мисля, че понятията за добро поведение и правене на компромис трябва да се тълкуват според ситуацията конкретно. Те наистина са различни в различните житейски ситуации, защото ако едно за теб е добро, то може за другия да не е добро и обратно. Един прост пример: Не ти се ходи някъде, но на човека , с когото си, му се ходи точно там. Да бъдеш добър към него и да отидеш, т.е. да направиш компромис, или да не отидеш( което за теб е добре) и той да направи компромис като остане с теб и не се разсърди за това. Аз мисля обаче, че в едни отношения, за да са хармонични не може само единият да прави компромис, значи не може само единият "да се прави на добър". Според мен човек освен "да" е хубаво понякога да казва и "не". Да има някаква граница, една премерена разумност на компромисите. Не случайно са казали: "Прекаленият светец и Богу не е драг". Благодаря на Моника и за последното изречение!

Ти си Христос, Син на Бога живаго Аз мисля, че Учителят говори за онзи жизненодаващ огън, от който е съставено и едно от нашите тела. Но както и той казва :"Този въпрос в научно отношение е много голям и дълъг". Така или иначе, светлината и топлината са началото на живота. Затова трябва да изучаваме електричеството и магнетизма, защото те функционират в нашите тела. Ние обаче(и съвременната наука) все още знаем много малко за тези неща.

Най-голям в Царството небесно Според мен, Учителят говори, че трябва да се поучим от божествения и ангелския свят. Колкото и отношенията да са различни на Земята, ние ако искаме да ги подобрим, трябва да вземем пример от другите два свята над нас. Да, не може да харесваш всички земни прояви на хората, но можеш да подобриш своите отношения с другите. А как да стане това, Учителят е казвал многократно. "Не мисли лошо нито за другите, нито за себе си."

Най-голям в царството небесно

Петър Дънов-"Окултни принципи и закони";том1. Със сигурност повечето сме от "нравствено несъвършените". Та хубаво би било, първо или поне успоредно с любознателността си, да се стремим към по-голямо "нравствено съвършенство".

Петър Дънов-"Окултни принципи и закони";том1.

Петър Дънов-"Окултни принципи и закони"; том 1. Мисля, че доста се писа и в други теми на форума за човешкия егоизъм. Но не всеки може да се самооцени вярно в тази посока. Според мен, там започва проблемът.

В някои теми днес наистина си пиша сама. Но понеже отдавна го търся този цитат, според мен казва нещо доста важно, а преди малко случайно попаднах на него...ето го: Е.Блаватска- "Тайната доктрина";том1;изд. Астрала Мисля, че става ясно кое ме е впечатлило. Факт е, че в православната църква те учат да се молиш и да поднасяш дарове на различните Ангели и Архангели. Тук обаче това се отрича. И не само в този източник, срещнах го и на друго място. Просто тук ме впечатли разумното обяснение, затова ви го поднасям.

Може би мисълта ми е насочена достатъчно в тази посока, защото, без да ги търся, откривам цитати със сходен смисъл. И с риск да остана сама да си пиша в тази тема, ще го постна. Ако не друго, поне са си на едно място тук(цитатите). Е.Блаватска-"Тайната доктрина";том1;изд.Астрала

опс, извинете, забравих да посоча източника - тук Намерих още един източник, в който се говори за същото. Ето и цитата: Е. Рьорих-"Чаша на Изтока";изд.ИК"Гуторанов" Как тълкувате думите на Махатмите? Връща ли се човек към животинската форма и при какви условия; или веднъж преминал по пътя на еволюцията от животно към човек, това не може да се случи?

Из "Чаша на Изтока"-Е.Рьорих; изд. ИК "Гуторанов" Мисля, че тук е обяснено същото явление, за което споменава Учителят. Колкото до това, че задълбахме с Ани, според мен, това е много ценно като знание и мотив за контрол над себе си.

Ани, виж сега какво ми хрумва: Твърдението на Блаватска, че човечеството на Земята е потомство на човечеството от Луната. За мен то обяснява думите на Дънов в този цитат: "пришълци";"не е наша"; и "да я завладеем насила".

Елена Блаватска- "Тайната доктрина";том1;изд. Астрала;2005г. Мила Ани, засега съм намерила това по въпроса, който обсъждаме тук. Това, което си изяснявам все повече е факта за духовната природа на всичко в нашата Вселена и водещата й роля над физическото проявление. Колкото до това, че сме създадени да завладеем Земята, не се съмнявам, но наистина трябват много знания за това.

Този цитат го свързвам с разсъжденията на xameleona. С тези думи Учителят е казал как да се предпазим от вредно влияние. А смисълът на втория цитат при мен е вече в действие.

Аз мисля, че тук(в този форум) основно това си споделяме. За мен отговорът е в това- да се състезаваш със себе си, не с другите. Колкото до различните учения, аз лично научих доста за тях от "Разбулената Изида" на Блаватска. Тя е 4 тома и разглежда науката и теологията много подробно с различните автори и учения. За мен обаче това е само Познание. За да стигнеш до Мъдростта( използвам термините, употребени от valentinus преди мен) се иска да откриеш във всички тях общото и истинското. Колко време ще му е необходимо на човек за това? Ще му стигне ли краткия човешки живот? Аз мисля, че е по-добре да пиеш от извора вместо да се къпеш само в реката. Искам да кажа, че откривайки древните учения, мога да почерпя мъдрост от тях, а не да се запознавам с всички останали, производни от тях. Така както водата в реката се замърсява по своя път и е най-чиста при извора, така се получава и с различните вярвания. Ето затова харесвам Блаватска и нейните книги, защото тя ги сравнява(различните учения) и посочва древните от тях. Не зная друг автор да го е направил досега. Затова й се доверявам. Харесва ми и Петър Дънов, разбира се. Както казва Ани: "Учението на Беинса Дуно по своята същност е най-близко до антропософията според мен. " Чета и други автори, сравнявам, търся "своите истини" в езотериката.

Ани, на мен първата ми мисъл бе, че това са егрегори(енергоинформационни паразити), които се хранят с нашите мисли. Откриваш ли приликата в нашите първи мисли? И понеже зная, че това обикновено е отговорът на моята интуиция, ми се ще да вярвам, че е истината. Ето цитат, който е в защита на това твърдение: Но все още умувам върху други думи от текста: И понеже, това са елементите, от които е съставено и човешкото тяло, се замислям дали Станимир не е прав? Може да храним и някакви астрални форми. Каквото и да представляват духовете обаче, важно е, че ние можем да ги контролираме. Как? Учителят е дал отговор:

Да, аз също вярвам, че всичко, което ни се случва е за наше добро. Вярвам и в това, че сам каквото си направиш, никой не може да ти го стори. Т.е. всеки си е заслужил това, което му се случва. "Волята божия" я виждам като кармично наказание, ако си говорим за страдания. И така, всеки трябва да поеме отговорност за собствените си действия. Ако си дошъл до страданието, значи нещо някъде си сгрешил. Т.е. приемам го като коректив на действията ни, не като необходимост. Какво се случва обаче, когато вече ти е дошло до главата? Или как да превърнем лошото в добро? Ако стигнеш, чрез него(страданието) до прошката, което значи да простиш на другите, но най-вече да простиш на себе си, ако успееш да проумееш къде, как, защо си сгрешил, то тогава си пораснал много . Защото вече започваш да живееш осъзнато, защото вече не е само на теория, а доброто се проявява на практика, чрез твоето изживяване. Ето това е истината за мен. Между другото, тук изключвам хората, които обичат да страдат. Не зная дали са мазохисти, но на тях им е приятно това занимание. За мен това са друга категория хора и друга тема.

Отговорът го откривам днес в цитата, който е даден за деня. Когато започнем да виждаме и в лошите неща, които ни се случват, възможности за нашето развитие, тогава всяко зло, което ни се е случило, ще бъде за наше добро.

Най-голямата загадка...

Искам да споделя с вас колко ме впечатли едно, според мен, кристално дете- госпожицата, която спечели в "Кандидати за слава". Снощи беше гостенка на Слави в шоуто. Изказванията на това 6-годишно момиче бяха доста "мъдри" за възрастта й. Особено ме впечатли това, че иска да дари част от спечелените пари на дом за стари хора. Мотивът й, че те са се грижили за децата си, а сега няма кой да се погрижи за тях, ме трогна особено. Много се говори напоследък за благотворителност към децата от домовете, били те нормални или с някакви заболявания. Не съм чула за такава да се говори обаче към възрастните хора в домовете. Може би затова ме впечатли изказването на това дете. Всъщност, през цялото време на разговора, тя не се държеше като дете, а като един разумен възрастен. Благодарна съм че ги има тези деца(кристалните). Както се пее в една песен "Христос ги изпраща на белия свят надежда за утре да има".

Петър Дънов-"Окултни принципи и закони";том1. За промяна, за нови закони говори и Учителят, за законите на Доброто. Не за наказания, а за възнаграждения. Очевидно е, че става въпрос за начина на мислене, да се промени от негативен в положителен план.

Петър Дънов- "Окултни принципи и закони";том1.