Съгласна съм, че его не е равно на егоизъм, защото егото е много по-широко понятие. Егото е лъжецът вътре в нас, който се е родил под въздействието на външните условия. Когато сме деца, ние сме истински. Тогава "Аз съм" е любов. С порастването и навлизането на абстрактните понятия в нашето разбиране, с приемането на всички лъжи от културната история на човечеството, се ражда и индивидуалното его на всеки. Колко малко обаче се различава то от убежденията на тези, които ни заобикалят. Защо ли? Защото сме станали такива, каквито са искали да бъдем. Другите около нас-родители, учители, приятели, образци и идеали. И какво е останало от нашето истинско "Аз съм"? То е станало "Аз съм това, което трябва да съм", което другите "очакват да съм". Лъжецът в главите ни много умело ни ориентира в обществото, но когато останем насаме с душата си, ние търсим истината, любовта и мъдростта, защото то не може да ни я даде. Защото те са в нашето истинско "Аз съм".
Може би затова е казано:"Истината ще ви направи свободни".