Роси Б.

По ТВ Стойчев(Ст.Загора) върви тези дни с повторения интервю с Йорданка Николова- автор на книгите в пет части "Съкровищата на тракийските царе", в което тя дава още информация за намерените мощи на Йоан Кръстител.
Между другото в последната й книга, която прочетох юли месец( преди откритието на археолозите) тя дава информация за значимо откритие по нашите земи, без да се уточнява какво ще е точно.
В записа от 8.08.2010г., който излъчват по ТВ, тя чете своя ченълинг, от който се разбира, че главата на Кръстителя е разделена на четири части. Едната е с Сирия(вече открита), другата е тази в Созопол, третата- във Франция(все още неоткрита) и в Русия четвъртата(също още неоткрита). Тялото на Йоан е било разделено на девет части, според тракийски обичай, което говори за неговата връзка с траките и нашите земи.

Древността дойде , за да подкрепи бъдещето ни
Долината на тракийските владетели е библиотека на Космоса, твърди ясновидката Йорданка Николова

Йорданка Николова е най- новият член на Асоциация “Феномени”. Тя живее в Стара Загора, работи като медицинска сестра, вярва в прераждането и от няколко години говори с Бог. Твърди, че в миналия си живот е била “щастива жена, говореща с Бога”.
В разговорите си с него получава отговори на много от важните въпроси, които вълнуват нея и обществото. Съвсем наскоро тя “получи” нови хипотези и уточения по време на тези разговори, свързани с новооткритите това лято от експедиция “ТЕМП” с ръководител д-р Георги Китов тракийски могили и уникални находки в тях.
На 2-ри октомври след посещение в могилите “Светицата” и “Голяма косматка” Йорданка получава поток от инфорамция, след която и ноти, под диктовка “отгоре”. Твърди, че е музикален инвалид и не умее да “чете” ноти.
Дава ги на своя позната, която изумена твърди, че това е древна тракийска музика. Йорданка условно нарича записаните от нея ноти “Танцът на жриците”. Според дадената и информация откритата в могилата Светицата златна маска не е на Терсе, а на Терен, такова е посланието на боговете, което получава.

Откриха втори Перперикон
"Новото светилище се състои от уникална пещера с 4-метрови човешки фигури. То е поне отпреди 20 века. Целият комплекс е много добре запазен и е с диаметър от няколко километра. В тях има и гробници. Предполагаме, че те са на богати владетели или жреци", каза Коев.

Аз лично мисля, че тази критична маса от хора вече я има. И наистина няма значение от коя националност са. Дори е по-добре да са от различни части на Земята, за да се постига добър баланс в общ план.

http://vsyakanedelya.blitz.bg/video/83

http://vsyakanedelya.blitz.bg/video/83

Аз лично мисля, че тази критична маса от хора вече я има. И наистина няма значение от коя националност са. Дори е по-добре да са от различни части на Земята, за да се постига добър баланс в общ план.

Тона ти е доста неприятен и просташки. Жалко.

Не съм шовинист. Мнението ми е структурирано ПРОТИВ Щатите, а не радикално ЗА България, освен това мнението си е МОЕ, не репликирам към никого и не знам защо така самоотвержено го нападаш. Сигурно си се засегнал. Аз съм човек, който уважава корените си. Би трябвало всички да са така.

А колкото до самочувствието, то не се изгражда върху това кой откъде е, а кой какво е постигнал и какво сам по себе си представлява. Един интелигентен човек ще има самочувствие навсякъде и пред всички, стига да може да си го позволи. Покривността идва отвътре, не отвън.

Бог ни е дал свободна воля и ние сме използвали тази воля за да сътворим сегашните проблеми на планетата земя. Изпробвали сме всевъзможни начини за да подобрим условията за живот и ако сме успявали в едно отношение в друго резултатът е бил плачевен. Единственият начин да разрешим трайно противоречията помежду си , между нас и Майката земя е да повишим колективното си съзнание като човечество, но по-високото съзнание няма да дойде ,когато всички хора в един момент решат да направят това. Много по-вероятно е това да се случи, когато малка група от хора решат да повдигнат съзнанието си и по този начин послужат за катализатор за повдигане на съзнанието на всеки човек поотделно и на общото съзнание като цяло. Неебходима е една критична маса от хора с по-високо съзнание за да започат положителни промени. Не е важно от кой народ идват тези хора и дали живеят на едно определено място, важно е да ги има, независимо от това дали идват от традиционните религии, науката или различни духовни учения. Нито един човек не е по-малко важен от друг човек, нито една организация не е по малко важна от друга организация, нито един народ не е по малко важен от друг народ.

„Във висшата окултна математика частта може да бъде равна на Цялото, но не може да стане по-голяма от Цялото. Това е едно положение. Цялото пък може да бъде по-голямо от частта. Това е второто положение. Ето де е разликата. Тук се крие великата необходимост, която ограничава частите и те трябва да се подчиняват. Това е един вътрешен закон на Битието. Тъй че ние можем да бъдем като Цялото, но не можем да бъдем по-големи от Цялото.“
„Условия лежащи в триъгълника“, 9.11.1924 г.

Автор - Валерий Максимчук
Из "Пътят към нашите мечти"

Ако се случи някакво нещастие или низ от нещастия, няма никакво значение дали това е породено от минала карма или е в резултат от нечие действие (избор), или нещо трето. Единствено от значение е моята реакция на това събитие. Тази реакция ще определи моето бъдеще. Ако тя е неадекватна, то това означава, че трябва да работя над себе си и закона за кармата ще ми осигури необходимите условия за това, като ме поставя и за в бъдеще в аналогични ситуации. Ако реакцията ми е адекватна, то с отминаването на въпросната ситуация всичко ще приключи. Нещастието, което ми се случва обаче, ако предизвика неправилна реакция от моя страна, при всички случаи се оказва справедливо, тъй като просто изявява едно несъвършенство в мене, над което трябва да работя. Дори и да не съм го предизвикал с минали действия, дори и да е плод на нечия чужда воля, то е справедливо, защото еволюцията предполага аз да не се повлиявам от подобни неща и ако се повлиявам, то значи нещастието е от полза за мене, показвайки ми, че не владея добре себе си или по-точно мислите и емоциите си.

Аз вече изказах мнението си и няма да се мотая излишно тук, за да не заемам пространство, което другите биха използвали за излагане на личната си гледна точка.
Само ще внеса уточнение относно едно объркване, което виждам, че е станало снощи.
към Мона:
Не си прочела внимателно изложението ми и не си ме разбрала относно философията. Никъде не съм казала, че тя опростява нещата, а че аз стоя надалече от всякакви философии и че аз опростявам нещата, посредством разумен и безстрастен анализ на причинно-следствните им връзки.. Цитатът ми, който си коментирала - ясно излага тезата ми, но вероятно не си ме разбрала.

А иначе, не съм съгласна и че примерът ти за болните животни е верен по презумция. Споделих мнението си, че сами избираме къде и при какви условия да се родим. И съвсем не е задължително на повтаряме грешните модели (генетични, психични, емоционални и всякакви). Въпрос на избор е и това. Независимо, че хората не го осъзнават и удобно прехвърлят вината другиму.

Ани, принципът на силата на мисълта не е да въздействаме на света, а на себе си. Наистина няма такова нещо като вечно позитивно мислене, защото то граничи с идиотизъм. Става въпрос, че винаги можем да въздействаме на собствените си мисли, което в един момент ще влезе в резонанс със съответните магнитни сили и ще се материализира в живота ни. Този принцип май не се разбира много добре и затова не дава резултати - защото хората погрешно се опитват да въздействат върху света, вместо върху себе си.
И никой не казва, че това ни спестява болката. Болката винаги я има на земята, сред тази гъста и тежка материя от преплетени човешки съдби. Просто трябва да я разглеждаме разумно и да търсим отново причинно-следствените връзки на нейната закономерна поява в живота ни.

Автор - Валерий Максимчук
Из "Пътят към нашите мечти"

Автор - Валерий Максимчук
Из "Пътят към нашите мечти"

С това съм най-съгласна от цялата тема. Няма да споря и да убеждавам никого в нищо. Ще кажа само, че духовното развитие не е нещо отделно от истинския, живия живот. А в лекциите на Михаил Иванов,от когото в началото бях доста впечатлена, аз открих в един момент и проумях тази липса. Липса на връзка между теория и практика. Липса на връзка между живия живот и така наречения духовен такъв.
Примери с цитати няма да давам, всеки може да ги потърси, ако насочи вниманието си в тази посока.

С това съм най-съгласна от цялата тема. Няма да споря и да убеждавам никого в нищо. Ще кажа само, че духовното развитие не е нещо отделно от истинския, живия живот. А в лекциите на Михаил Иванов,от когото в началото бях доста впечатлена, аз открих в един момент и проумях тази липса. Липса на връзка между теория и практика. Липса на връзка между живия живот и така наречения духовен такъв.
Примери с цитати няма да давам, всеки може да ги потърси, ако насочи вниманието си в тази посока.

С това съм най-съгласна от цялата тема. Няма да споря и да убеждавам никого в нищо. Ще кажа само, че духовното развитие не е нещо отделно от истинския, живия живот. А в лекциите на Михаил Иванов,от когото в началото бях доста впечатлена, аз открих в един момент и проумях тази липса. Липса на връзка между теория и практика. Липса на връзка между живия живот и така наречения духовен такъв.
Примери с цитати няма да давам, всеки може да ги потърси, ако насочи вниманието си в тази посока.

С това съм най-съгласна от цялата тема. Няма да споря и да убеждавам никого в нищо. Ще кажа само, че духовното развитие не е нещо отделно от истинския, живия живот. А в лекциите на Михаил Иванов,от когото в началото бях доста впечатлена, аз открих в един момент и проумях тази липса. Липса на връзка между теория и практика. Липса на връзка между живия живот и така наречения духовен такъв.
Примери с цитати няма да давам, всеки може да ги потърси, ако насочи вниманието си в тази посока.

С това съм най-съгласна от цялата тема. Няма да споря и да убеждавам никого в нищо. Ще кажа само, че духовното развитие не е нещо отделно от истинския, живия живот. А в лекциите на Михаил Иванов,от когото в началото бях доста впечатлена, аз открих в един момент и проумях тази липса. Липса на връзка между теория и практика. Липса на връзка между живия живот и така наречения духовен такъв.
Примери с цитати няма да давам, всеки може да ги потърси, ако насочи вниманието си в тази посока.

Беседата "Музиката и песента в духовния живот"

Да спечелиш дори само една душа за Светлината е голямо постижение. Какъв силен мотив е това за Учителите!

Благодаря, Елф!
Ето още един поглед върху връзката ни с висшия Аз, идентичен с това, за което си говорихме в темата за него.


Понякога ние се заблуждаваме, че търсим другия, че имаме нужда от него/нея.
Но истината изглежда е тази, че ние през цялото време търсим себе си, своя висш Аз.

Благодаря, приятели, за включването ви в темата! Думите, с които обрисувахте увереността са: знания, умения, опит, спокойствие.
Аз искам да си поговорим и за други понятия в тази връзка, например за действия, емоции, интуиция. Защото увереността се проявява тогава, когато предстои някакво наше действие и съответното противодействие, което се очаква от друг. Т. е. предстои "битка", пък била тя и словесна. Тогава, когато искаш да докажеш и покажеш своята правота. Усещането за увереност е свързано и с усещането за победа и радост от нея.
Честно казано, не виждам мястото на разума в тази ситуация, по-скоро увереността е плод на интуицията, която ни ръководи в такива моменти. Или би трябвало да ни ръководи, според мен.Тук знанията и опита, особено споделеният от други не помагат, даже могат да попречат. Общоприетите правила и решения не винаги са верните решения за всеки.
Въпросът на Донка:"Дали не загубваме увереността си, когато започнат да ни критикуват нашите авторитети и ни убеждават,че тази критика е проява на тяхната любов и грижа за нас?" е много на място. Защото слушайки другите, ние не слушаме себе си и своята интуиция, която знае вярното решение. Ако ти не си вярваш, можеш ли да бъдеш уверен пред другите?
Аз мисля, че чувството за собствена правота е много ценно нещо. Вие как мислите?

из книгата на Прия Флорънс Шах, в превод на Петя Илиева (Cocoa):


Уверено в себе си поведение е:

* Да отстояваш правата си без значение какви са обстоятелствата.

* Да коригираш ситуацията, когато правата ти са били нарушени.

* Да търсиш уважение и разбиране на чувствата ти в определени ситуации или обстоятелства.

* Да взаимодействаш по зрял начин с тези, които намираш за нападателни, отбранителни, агресивни, враждебни, обвиняващи, атакуващи или по друг начин неотзивчиви към теб.

* Директно, прямо (не отбранително или манипулативно) поведение. Хората, които имат уверено в себе си поведение посрещат проблеми, разногласия или лични дискомфорти директно и тяхното намерение е ясно за другите.

* Изрязяване в първо лице, единствено число (аз), като човек казва на другите как се чувства по отношение на определена ситуация, обстоятелства или поведение от страна на другите.

* Поемане на риск да бъдеш разбран неправилно като агресивен, оскърбителен или атакуващ.

* Да имаш способност да защитаваш правата си, като в същото време защитаваш и уважаваш правата на другите.

* Поемащо риск поведение, което не е продиктувано от страх от отхвърляне или неодобрение, а от рационално схващане, че “Аз заслужавам да отстоявам правата си.”

* Рационално мислене и самоувереност за собствената стойност, уважение и права.

* Здравословен стил на поведение в личните отношения.

* Намиране на “печеля-печелиш” разрешение при преодоляване на проблеми между двама души. Ситуацията “ти печелиш, аз губя” е пасивно разрешение, при което един човек предоставя собствените си права на другия. Ситуацията “ти губиш, аз печеля” е агресивно разрешение, при което един човек игнорира правата на другия, за да получи това, което иска. Ситуацията “ти губиш и аз губя” е тотално пасивно разрешение, при което двамата се отказват от правата си. Здравословните права на двете страни се разпознават, уважават и оползотворяват при постигането на здравословен компромис.


Десет права на индивида, отстояващ себе си

*Утвърдително правило № 1:

Имам правото да съдя собственото си поведение, мисли и емоции и да поемам отговорност за тяхното иницииране и последствия. Поведението на другите може да има отражение върху мен, но аз решавам как да избера да реагирам и/или да се справя със ситуацията. Аз сам имам силата да преценявам и модифицирам мислите си, чувствата си и поведението си. Другите могат да повлияят върху решението ми, но крайният избор е мой.

*Утвърдително правило № 2:

Имам правото да не предлагам причина или извинение, за да оправдая поведението си. Нямам нужда да разчитам на другите да преценяват дали моите действия са правилни или коректни. Другите могат да изразят несъгласие или неодобрение, но аз имам опцията да не уважа техните предпочитания или да работя за постигането на компромис. Мога да избера да уважа техните предпочитания и съответно да променя поведението си. Това, което е важно е, че изборът е мой. Другите могат да се опитат да манипулират моето поведение и чувства като изискат да знаят причините ми и като се опитат да ме убедят, че греша, но аз знам, че аз самият съм решаващият арбитър.

*Утвърдително правило № 3:

Имам правото да преценя дали аз съм отговорен за намиране на разрешение на чужди проблеми. Аз съм изначално отговорен за собственото си психологическо благополучие и щастие. Мога да изпитвам загриженост, състрадание и добра воля по отношение на другите, но нито съм отговорен, нито имам възможност да създам умствена стабилност и щастие за другите. Моите действия може индиректно да са причинили проблем на някой, но така или иначе, тяхна собствена отговорност е да се справят с проблемите и да се научат да се справят сами. Ако не успея да приема това утвърдително правило, другите могат да изберат да манипулират мислите и чувствата ми като ми вменят вина за техните проблеми.

*Утвърдително правило № 4:

Имам правото да променя решението си. Като човешко същество, нищо в живота ми не е непременно вечно или непроменливо. Моите интереси и нужди могат напълно да се променят с течение на времето. Вероятността да променя решенията си е нормална, здравословна и благоприятна за личностното ми израстване. Другите могат да се опитат да манипулират избора ми като настояват да призная, че съм направил грешка или да заявят, че съм безотговорен. Въпреки това, за мен не е необходимо да оправдавам правотата на решението си.

*Утвърдително правило № 5:

Имам правото да кажа “Не знам.”

*Утвърдително правило № 6:

Имам правото да допускам грешки и да бъда отговорен за тях. Да се правят грешки е част от човешкото състояние. Другите могат да се опитат да ме манипулират, като ме карат да вярвам, че грешките ми са непростими, че трябва да правя поправки за прегрешенията си, като се ангажирам с пригодно поведение. Ако позволя това, моето бъдещо поведение ще бъде повлияно от миналите ми грешки и решенията ми ще бъдат контролирани от мненията на другите.

*Утвърдително правило № 7:

Имам правото да бъда независим от добрата воля на другите. Би било нереалистично за мен да очаквам другите да одобряват всички мои действия, независимо от техните заслуги. Ако допусках, че за мен стои необходимост да получавам благоволение от другите преди да имам възможност да взаимодействам с тях ефикасно, това означава, че бих оставил себе си отворен за манипулация. Неправдоподобно е да изисквам нечия добра воля и/или съдействие от другите, за да оцелявам. Връзките не изискват 100 процента съгласие. Неизбежно е, че другите понякога ще бъдат наранявани или засегнати от моето поведение. Аз съм отговорен само за себе си и мога да се справям с периодично неодобрение от страна на другите хора.

*Утвърдително правило № 8:

Имам правото да бъда нелогичен, когато вземам решения. Понякога си служа с логиката като мислещ процес, който ми асистира при правенето на преценки. Така или иначе, логиката не може да предвиди всичко, което ще се случи във всяка ситуация. Логиката не е от голяма полза при справянето с желанията, подбудите и чувствата. Логиката общо взето третира въпроси от рода на “бяло или черно”, “всичко или нищо” и “да или не”. Логиката и разсъжденията не винаги работят добре, когато става въпрос за справяне със "сивите" области от човешкото състояние.

*Утвърдително правило № 9:

Имам правото да кажа “Не разбирам”.

*Утвърдително правило № 10:

Имам правото да кажа “Не ме интересува”.

източник

Летящите хора...


Летящите хора не трупат имоти

тях все ги вълнуват други животи.



Летящите хора са малко на брой,

но техния свят е до болка и мой.



Летящите хора размахват криле,

те нямат земя, но си имат небе.



Летящите хора се разпознават,

никога ближния те не предават.



Летящите хора - повярвай във тях,

да имаш мечти и надежди и смях.



Летящите хора макар да са кът,

превръщат в съдба дори и мигът.



Летящите хора не знаят мълчане,

но често мълчат та летежа да стане.



Летящите хора ги срещаш и ти,

но техния полет е в други среди.



Летящите хора летят и в дъжда,

размахът е воля, успехът - мечта.



Летящите хора са пъстри звезди.

Търси се сред тях, но добре се търси.



Валентин Йорданов