ris_78

Всеки ден вземаме някакви решения ,но когато става въпрос за нещо съществено и имаме възможност обмисляме.Дори тогава често е трудно да се вземе решение,макар че никога не се знае как точно ще се развият нещата за в бъдеще.Как вземате решение?Какво повлиява и какво наделява,с какво се съобразявате с логиката,случайността,с вътрешното си усещане ,с принципите си,опита,предрасъдъци,мнението на околните,последствията.Има ли нещо приоритет спрямо останалите фактори?Има ли нещо което да е по-важно ,по-съществено за вас?Забелязали ли сте някаква закономерност, при която изходът е възможно по-добрия,ако може така да се каже?

Много ми хареса темата. Така отиваме на гости и ни сервират храна която сме решили да не консумираме.Първо вече е започнал някакъв процес на края на някаква цикличност.В смисъл, че за пореден път ние можем да вземем същото решение да не консумираме храната,но можем и да променим решението си.Представете си, че почувствате непреудалимо желание да ядете месо необяснимо защо.И не е толкова важно дали сте не сте яли,а защо отново не сте яли защото всека една тавака ситуация ни предлага да видим нещата от друг ъгъл и винаги има една,може би незначителна и уж маловажна подробност ,която може и за не забележим,която разширява нещата в една нова светлина изяснявайки ни нещата в по-голяма дълбочина.А това ,че домакините не са се съобразили с нас не винаги означава ,че са го направили с някакви не добри мисли.Може да е просто една случайност,която просто не е случайност. Това за храната ми идва малко сложно. Приятеля- много е относително...Но както и да се развият нещата ще има смисъл.Ако премем все пак ,че сме опитали да помогнем,той е приел помощта ни и сме успяли да му помогне да избегне ампутация на крака,нещата пак може да се случат и да има гантрена на ръката следващата година.И тогава или нещо ще ни е убягнало от подробностите или ще сме в нов цикъл. А по нататък ще поживеем и ще видим.

Здравей,момиче, аз подкрепям гореказанато на сто процента.Изпадала съм в тази ситуация.Учих,завърших.И в момента това което съм учила от части ми помага.Ето след доста време в момента съм на 31 малко по малко започнах да се занимавам с това което съм искала ,макар че малко любителски и въпреки това ме удоволетворява толкова много колкото никой друг успех, който съм постигнала.Никога не съм осъзнавала явно колко е важно това за мен,докато не започнах да го правя.И аз като теб се захващах за кратко с много неща,и съм била добра, не посредствена.Но това не ме удоволетворяваше по никакъв начин независимо от одобрението,нищо не можеше да ме задържи.А семейството ме ме упрекваше ,че съм несериозна.Но от сегашния момент оценям нещата по различен начин.Просто така е трябвало да се случи,сега е трябвало да се случи за да мога да оценя нещата точно по този начин,макар че никога няма да се занимавам с това професионално пак изпитвам неописуемо удоволетворение и пълнота.А семейството ти - никого няма да обича повече от теб, повярвай ми.Да ти дам съвет не мога ,защото не зная как ще се развият при теб нещата.Щом си във този форум значи вярваш в нещо повече от живота,затова ще ти кажа само едно слушай сърцето си то знае всичко ,но трябва да си прекалено тиха,сдържана и разумна за да разбереш какво ти казва.А отговора с какво искаш да се занимаваш може и сега да го знаеш просто да ти се струва невъзможен поради някаква причина.Аз моя винаги съм го знаела.Дори на времето бях тръгнала по този път ,но ме спряха.И за това не съжалявам и не обвинявам вече никого защото нещата се подредиха по някакъв странен ,но най-добрия за мен начин. Желая ти светъл път и много любов.

Аз например имам интерес към духовното,защото нищо друго не можа да ми задържи интереса и да е толкова основателно ,че да ме накара да правя нещо.Да има го момента, в който човек започва да си мисли как е по извисен от другия,но щом започнеш да обръщаш внимание на тези неща, неизбежно започваш да виждаш и своите грешки.И понеже контакта с другите е краткотраен,а със себе си си прекалено близък и непрекъснато ,се оказваш не до там добър човек спрямо който и да е.Не зная при вас как са протекли нещата ,но аз съм на този етап.А това за обичам те,без значение дали ще ме напсуваш ми беше далеч по-лесно и бързо.

Божидар зим .O да в нашето изтъкано от несъвършенства общество е твърде възможно-пряко или с последствията от действията ни да накърним нечие достойнство.Аз ни най малко не съм безгрешния идеалист.И ни най-малко съжалявам за своите решения,защото съм изпитвала същото удоволствие когато съм постъпвала така както другите когато са постъпвали по точно противоположния начин.Това съм аз.По скоро се чудя-да кажем аз искам да постъпя правилно доколкото са моите възможности,мисля терзая се,вземам решение,правя компромиси,усилия и да речем след време се оказва, че поради някакви причини,обстоятелства че не съм била права.Друг в същата ситуация решава въпроса така както на него му е изгодно ,удобно лесно ,приятно и в крайна сметка стига до същата изходна ситуация която и аз.КАК е правилно да постъпим???И защо?Не съм силна в обясненията надявам се този път да бъда правилно разбрана.

Така до тук добре нека да става все по-добре.Ще говоря за себе си и то защото обективно мнение за другите не бих могла да дам.1.Бих казала ,че в моя живот не съм допускала дори да флиртувам докато съм имала връзка,официална ,неофициална....и при най-малкия сигнал за интерес напускам бойното поле по най-бързия начин.2Чесно да ви кажа независимо дали вярвате обвързани мъже ги съм ги възприемала винаги с един огромен надпис ЗАБРАНЕНО.3Никога за мен от друга страна не би представлявал интерес човек,който системно си кръшка.Зад тези три неща имам своите си расъждения и ги спазвам не защото така трябва, не защото съм обичала а от уважение към човека,уважение към моята съвест и желанието ми да не го нараня и защото мисля, че са правилни и обосновани.Няма смисъл да ви обяснявам колко глупаво съм изглеждала в много очи. Та да ви разкажа и една моя преживелица.Когато бях студентка повечето от момчетата от компанията си имаха приятелки не от града където учехме.Студентски живот и се случваха много забежки в самата компания.Аз желязна.НО какво се получава в един момент ,до ден днешен това не мога да си го обясня,повечето приятелки решават, че точно аз съм човекът с когото тяхното момче се забавлява докато ги няма.А аз бях единствената която не го правеше никога.Няма да ви казвам колко тежко го изживявах и как съм си плакала и няма подходящи думи в тази ситуация,или парадокса да се оплакват от мен ,че това онова на момичето точно което е било с гаджето и.И подобни много... Та отклоних се от темата как ще се прилагат тези семейни цености в реалния живот при неговите условията.Как ще уважаваш другия като не осъзнаваш ,че не уважаваш себе си и достойнството си?Както беше писано по-напред в темата да излезеш от парадния вход откъдето си влезнал.Не вярвам ,че хората стават лесно добри.Но започвам да се питам друго,кой е правият в случая.Кое е вярното,кое е правилното.Този който се терзае ,че прекрачва някакви морални граници и се чуди как е най-правилно да постъпи или другия който живее щастливо както му се иска и без да се съобразява с нищо.Имат ли усилията ни някакъв смисъл като вече дори не ми е много ясно кави са наистина нещата и това ли е най-правилното. Всичко това е валидно и за много други семейни ценности,не само в тази насока която основно се наложи. Както знаете природата не търпи празно пространство и ако хората имат нужда от нещо то ще се появи ,може би несъвършенно отначало.Ако нямат нужда може би семейството ще изчезне както е започнало....Във всичко има желязна логика, която се доказва щом е налице.

Просто всеки избира лесния начин,това което го забавлява,без да се запитва за реалните логични последствия от действията си.Оправдава се с какво ли не за случващите се неща ,без да поема вината си за развитието ситуацията.Не търси вариянти дори да бъде наистина щастлив,а после била виновна съдбата,Бог и всички около него.Колко от хората са се замисляли дори върху смисъла на семейните ценности?А това е необходимо дори за обосновка на действията ни.Какво очакваме тогава да се случи?Най-нормално е развоя да е точно такъв.

Винаги съм си обяснявала това различие между хората така:Всички хора сме като клетките на едно тяло,всяка има свое предназначение и функции.И всякак клетка има своето значение за тялото,колкото и малка и невидима да е.

И аз минавам през този период в момента за който говориш.И доста размишлявах.Стигнах до извода ,че приятелството има различно измерение,както от страна на приятеля така и от моя страна и тези отношения са доста динамични.Когато нещата се разминават това предизвиква реакции,които развиват отношенията независимо дали приятелството спира или не.Но се убедих ,че приятелството продължава да съществува в някаква форма ако успеем да доловим смисъла му,а ситуациите... не могат да се опишат в тяхното многообразие.Разбрах също ,че моето приятелство трябва да е адкватно с другия отчасти,а не да е на сто процента това което смятам аз за приятелство.Приятелството има много форми.Нещо като слонове, които се познават и се срещат след време. Сигурна съм ,че приятелства могат да се създават на всяка възраст.Случва ми се. Приятелството винаги е двупосочен процес и същевременно е даване на самия себе си.

зависимост от независимоста.Мисля ,че наистина има такива хора,защото познавам такъв.

Ако не се лъжа за името бях гледала един научнопопулярен филм"Любовта на лъвицата"Тя примираше от глад, за да гледа едно малко антилопче сираче мисля,но то умря защото още не можеше да пасе тревичка.Лъвицата май беше загубила малкото си,а не можеше да се върне при лъвовете заради малкото тревопасно.Дълга и мъчителна агония и за двете животни.Месните племена казваха ,че Бог е слезнал на земята.Наистина трогателен филм.Ако можете да го намерите в нета заслужава си.Като четях написаното от Станимир се сетих за филма,а сега се чудя дали сред нас няма хора разбиращи и владеещи тези еволюциони енергии много добре.Сещам се и за още един филм разказващ как делфини отглеждаха сираче на хишник,който им е най-големия враг в района.

Ако приемем,че ние сме едно цяло с природата понеже тялото ни в голяма степен е съставено от вода,защо замърсяваме природата.Един пушач пуши знаейки ,че уврежда тялото си.Някои хора са мазохисти и усещат, че са живи чрез болката си.Има нещо сбъркано в нашето мислене като цяло.Но ние сме част от цялото,затова май трябва да възприемаме нещата малко по-всеобхватно.Всичко има смисъл.Една нечовечна постъпка към нас може да отрищи нашата човечност към другите,както и нашата нечовечност.Мисля че в това се крие божественото в човека.Но все пак за мен действията ни са накаква разумност,контрол,но без душата да е на едно мнение с разума има срив,независимо дали сме постъпили човечно или не.

За мен мнението на Станимир е правилно, и ако мага да се върна на темата как да се отнасяме към човека извършил предателството.До колко можем да се доверим на човек който ни е предал?Как да се държим към него?Според мен ,ако трябва да съм справедлива бих изчакала да докаже,че на него може да му се има доверие.Но като се прекъснат или охладят взаимоотношенията не ми е ясно как ще стане това.А и обсоятелствата биха ме отдаличили от този човек.

може и да си прва в разсъжението си

Да и на мен нещо ми нашепваше същите неща,но избора на мъж беше по други причини.Исках да е силен,защото това даваше сигурност ,на моята слабост.След това осъзнах,че човек единствено сам може да стане силен и единствено той може да се направи щастлив,да излекува раните си и да стане благороден.Ти може да го тласнеш натам ,но в крайна сметка човек сам за себе си взема тези решения,особенно когато е силен.Понякога дори усилията може да предизвикат точно обратната реакция,заради естествения закон за действието и противодействието.И в момента умувам,какъв беше смисъла на тези усилия и резултатът,и каква беше цената.Определено съм сигурна,че пътят не е този.

Трябва да има добра душа и ценностна система, в никакъв случай няма да са идеални,което предполага обич и стабилност,доверие и уважение,интелект и чувство за хумор отговарящи на на моите.А моментите, в които слезе от пиедестала би трябвало да можем да ги преудолеем ,ако той има желание за това.За да стане идеален.

Патрик Зюскинд" Парфюмът" На мен лично ми направи много силно впечатлени

Снисходителността ,наистина най-важно е какъв е мотивът.Можем ли за всичко да сме снизходителни?И може би другото важно нещо е към кого сме снизходителни?Имам в и предвид,че понякога снисходителността може да бъде разтълкувана погрешно.То е взаимен процес между този, който е снизходителен ,и този към когото е постъпено снизходително.А това отделно може да придаде толкова много нюанси на ситуацията от бяло до черно.Снизходителността може да е както добронамерена,така и липса на сила да отстояваме това, което мислим за правилно.Може да постъпим така, защото се чувстваме виновни.Но може би най-неприятното е, когато снизходителността от отсрешната страна е разтълкувана като проява на глупост.

Да,Станимир е изразил много точно това ,което се опитвах да кажа.Не мога да приема миналото да определя бъдещето повече от колкото му се полага.Затова се опитвам да приемам хората такива каквито са. И изобщо не е лесно в началото,но е интересен процес открих много неща за себе си.

Едно малко разяснение,понеже виждам,че повечето мнения са в противоположна посока.Всички наши действия имат определени последствия.Във всеки човек има нещо добро и нещо недобро.И така някой прави нещо и носи последствията от действията си,това не е ли достатъчно,че и аз допускала толкова грешки да го съдя.Какво ме касае мен,че някой е бил слаб,както и аз в много моменти.Ако последствията са добри мога да го похваля.И най-много ме е изумявало разминаването между това какво говорят и правят хората.Какви са желанията и какви са фактите.В това число включвам и себе си.

Чувството за вина съм изпитвала,когато с последствията от действията си и решенията си съм навредил на хора,които нямат вина за случващото се и то е зависело изцяло от мен.Другите приемам лесно,но себе си не успявам.Прощавам и разбирам другите ,но себе си не защото аргументите винаги ми се струват неоснователни и зная,че е имало и друг начин просто не съм го домислила,избрала съм по-лесния път,прибързала съм или просто съм се страхувала.При мен нещата стоят така.Не осъждам слабостите на хората,но не мога да приема своите.За другите казвам толкова, може толкова прави.Това може това прави.Но за себе си не мога да приема,че това че толкова мога е примливо.

Уважението мисля, че започва първо то нас самите.Разбирането и уважението към човека като същество с чувства ,мисли,грешки и всичко останало.А последващото е йерархията и къде се поставяме ний.Минали ли сме по всички стъпала или просто сме се поставили някъде.Трябва ли да имаме например уважение към природата?Мисля ,че е същото.

Знаете ли някакви алтернатимви методи за лечение на съпътстващите заболявания на тази болес или лечител, който може да помогне за подобряване на състоянието?

На 7 почина момчето, което бях споменала в предишен свой пост в темата.И знаете ли какво си размишлявам,когато душата отиде там някъде при някакви други условия,дали ще оценя земните неща по същия начин?Как ще оценя себе си?Каква е връзката между тези два свята?Какво трябва да правим тук ,за да не съжаляваме там?А там всичко е безплътно,нематериално.