ris_78

Можеш да погледнеш БТВ избори 2009,макар че не е точно това което търсиш

daaah,че то най дейните членове на партиите не правят нищо по убеждение или за доброто на хората ,а защото имат облаги от това.Хората го виждат ,знаят че е така, но малцина го признават защто не звучи добре.Че то до скоро хората бяха умишлено тъпкани и им беше показвано ,че са незначителни именно ,за да се стигне до това,че поне от този келипир да може да се възползва по време на избори ,продавайки гласа си,защото друго добро за обикновенния човечец няма да се даде.

Как живее моето дете?Едва ли точно аз имам обективния поглед над това.Мога да кажа как съм живяла аз.И бих искала да споделя,че моите родители в голяма част от случаите ми спестяваха несправедливостите,лошите неща на живота и т. н.Научиха ме на справедливост,честност, откритост,състрадателност.И мога да ви кажа,че това на 90% ми е било пречка в живота отколкото да ми е помагало.Когато се сблъсках с реалността аз се оказах неподготвена,не знаех как да реагирам на "елементарни" за живота ситуации.Оказах се в известен смисъл аутсайдер за много неща.Не си позволявах да използвам дори привилегиите които имах,камоли да се възползвам от каквито и да е ситуации и хора за своя изгода.Беше ми трудно.Тогава човек се налага да избира. Приспособяваш се или не.Та дори и човека решил да няма мнение е решил нещо.В мен някои неща така са се вкоренили,че дори да ми създават какви ли не препядствия и да ми носят неприятности си ги обичам и съм решила да си ги отглеждам.Преди време този мой избор беше не до там осъзнат и оценен в цялост.Обръщайки се назад бих оценила живота си като дете като добър,макар и с известни трудности,но не бих се отказала от трудностите.Спомням си като ученичка 7 клас, по комунистическо време,сформираха нова паралелка ,защото бяхме много на брой ученици.По преценка на класната ни ръководителка другарката Добрикова бях преместена в нея.Там се оказах сред проблемните деца на целия випуск,слабите ученици и т.н.Не бях слаба ученичка ,а една от тези с най-висок успех.Ходих до директора,защото не исках да ме местят.Всичките ми приятели останаха в стария клас.И така кучето си лае кервана си върви.След време започнах да преосмислям и преоценям всичко.Реакциите на всички и т.н.Картинката беше съвсем различна от тази която виждах тогава.Жената все пак ще и призная беше познала-"проблемно" дете,не бях като повечето и това си продъжи до ден днешен,макар не винаги да се определям като проблемен човек. От кого и какво зависят нещата не бих могла да разгранича и определя.Семейство,училище,приятели, средата в която жимеем или просто ние самите.Ако аз лично бях поела по друг път бих оценяла тогавашните си постъпки като наивни и детски.Още продължавам да постъпвам така и мисля, че в много от случаите е правилно.Живели добре или зле има ли значение,ако от дистанцията на времето нещата не са справедливи и за мое щастие изпитвам известно задоволство от силата с която съм минала през трудностите,дори може би гордост. Други хора респективно деца ,с които аз съм била дете,се чувстват добре от съвсем различни неща и дори коренно противоположни.Дори се смееха на различни неща.Сега пак се смеят на различни неща.Поглеждайки в детските си години и те биха казали,че живота им като деца е бил добър.Не желая да ги охарактеризирам. Не са ми ясни доста от законите божествени за добър живот на децата ни.За сега знам само законите на хората.

Криво ми е...Живеем в мамента с моята баба ,която е на 85,издържлива физически колкото мен и в пълно психическо здраве.Днес както обикновенно отново и повиших глас.След това се чуствам много криво.Каза ми да облека детето и аз избухнах като буре с динамит.Днес се замислих като четох темата ,колко натоварени са нашите взаимоотношения и вместо да ги изчистим ,те се усложняват.Единственото решение ,което съм намерила за себе си е да общувам колкото се може по-малко с нея,макар че не виждам много голям смисъл в това.Може би така е най-лесно за мен?

Кагато има сериозен проблем си мисля ,че трудно бихме повлияли за промяната на някого.Особенно ако това е стар лош навик или причините се крият някъде далеч в миналото.Всеки първо трябва сам за себе си да е убеден че иска промяна,заради себе си и да е силен да продължи когато не усява.Понякога дори казана дума доброжелателно за градивна промяна промяна може да предизвика съвсем не това което изобщо може да се предположи.Да не говорим ,че може да бъде интерпретирана и използвана в корено противоположна посока и с противоположно значение.Дори да ви уязвят съвсем не по темата,поради някакви си причини.Аз избягвам вече да говоря в такива ситуации,да коментирам и дори да казвам какво мисля ако косвено или пряко не са ме попитали.Знам само със сигурност ,че промените са трудни,емоционални и дълбоко оставят някаква следа макар че изглеждат на пръв поглед незначителни.Ако се върнете в миналото ще си спомните ,че дори покупката да кажем на любима дреха,парфюм, храна,която ни е накарала да усетим някакви по различни усещания ,емоиии са оставили някакъв отпечатък.Промените вече при личноста някак си са по-комплексирани и не с толкова ясни граници и някак си дори самото им описание става трудно ,а какво става в действителност....Напълно съм съгласна с Михайло ,че трябва да се помага на хора ,които не вървят против общата еволюция,защото иначе много ще си изпатиш.

Аз лично доста съм се лутала межу атеизма и вярата.Не съм приемала слънцето за бог.Понякога не съм приемала бога ,защото ми се е струвал твърде жесток ,за да е бог.Ако не бях сънувала веднъж много ясен сън ,който изживях по-късно може би сега вярата ми щеше да е доста по-различна.Но не бих казала,конкретно говоря за себе си,че вярата ми е определяла дали ще постъпя добре. Ако съм постъпвала добре съм изхождала от варианта аз да съм на мястото на отсрещния,а ефекта на изгодата при мен дори да не ви се вярва е на минимум.Ако съм постъпвала зле, обикновенно е необмислено,под въздействието на силни емоции или под въздействието на алкохол.Честно казано не виждам ролята на вярата при нечии действия.Тогава по-скоро би било страх,безучастно подчинение,задължена благодарност.А вижте любовта е друго нещо не зная там точно как стават нещата ,а и не всяка религия я проповядва като мотив.Не мисля и че се отдава на всеки.Аз съм се водила предимно от справедливост и съчувствие, когато съм постъпвала добронамерено,и бих казала доста по-рядко от любов.В голяма степен,това си е заложено в мен,не съм се опитвала да го изградя-може би родителите ми са повлияли от части.Единственото ,което трябваше да отработя е, че това си има цена и си понасяш последиците,които не са само негативи .Май това беше и вододела.Страха от загубата е доста по-впечатляващ от самата загуба . Да религиите предлагат много готови истини,готови формули които облекчават живото и го правят по-добър-и живота и човека.Но май познавайки обикновинните хорица около себе си не всеки успява да се нагласи ,отчасти дори защото не е осмислил защо е правилно правилото в дълбочина.Може би изводите ,до които хората са стигнали сами и се препокриват с религиозните вършат повече работа от останалите такива.А на някои дори май не се отразяват добре,други дори неосъзнато ги престъпват.Еденици са тези на които религията се е отразила изцяло с положително въздействие.На мен понякога ми идва в повече и тогава се отдавам на временен"атеизъм".Малко се поувлякох тази вечер ,извинете.Поздрави на всички

А дали бог е представата, която е общоприета???Ако това са някакви опростени до елемантарност представи,понятни за човека от преди хиляди години.Доколко те се припоркиват с реалността???Защо тогава атеиста да не е скептично настроен към бога?Може би ще намери своите основания и за това? Абсолютно съм съгласна с Хамелеона,че вярата не критерий за каквото и да е положително качество в човека.Великата инквизиция например наложила в голяма степен християнтсвото каква е ? А да кажем племената в Африка,откъснати от цивилизацията ,които никога няма да имат каквото и да е съприкосновение с християнство и т.н. те на кой път са?

Учила съм живопис и графика.Отначало си мислех ,че всеки ако се старае ще успее да нарисува нещо добре.Имахме някаква експериментална програма,наричам я така защото я правеха и прилагаха едновременно -за първи път.Получаваха се някакви недотам обмислени парадокси.Та имах колеги които никога не бяха рисували,някои рисували малко и други които идваха от художествени училища.Интересно ,че имаше хора ,които макар да не бяха добре школувани рисуваха добре и се поддаваха на обучение,а имаше такива които не можеха да рисуват и макар с голямо старание и усилие за две години почити не мръднаха.Та на това 1% талант и 99% работа не вярвам.Интересно е ,че един от колегите ,който беше доста неуспешен художник стана много добър фотограф.Един от преподавателите ни казваше ,че рисуването е начин на мислене.Ако това е вярно то колегата-фотограф явно не е велик мислител ,но има нещо друго развито и то много какво е съм се замисляла и още не съм се обосновала пред себе си.

Не мисля ,че единствено страданията оформят характера на едно дете.От друга страна децата са толкова сензитивни,дори да са на 1,2,3 години и реагират толкова адекватно на ситуации и хора,че дори аз не бих могла да реагирам толкова манипулативно и гъвкаво на бързи промени в обстановката.А това ако не се прекрати става характерче, с което трудно човек се преборва.Понякога дори елементарни рутимни действия,карат детето да ги приема като задължение към него и т. н.пречупвайки ги през собственото си не малко его.Тъй,че дори с едно здраво дете е трудно да се постъпва правилно, за да не се получават гафове.А примери за злобнички здрави деца много.Така че за мен въпроса е малко не точен.ПРи децата нещата не са поставени по съсия начин както при нас и според мен дори не са осъзнати в същия смисъл в който ние разбираме осъзнати действия.Например пуснете две 2-5 годишни ангелчета с кош играчки и след пет минути и двете ще дърпат и плачат за една и съща играчка и никое няма да отстъпва.По скоро при децата надделява инстинкта според мен а не собствения им характер , по скоро възпитанието и модела на родителите или някой на когото подръжават от близките.И все пак родителя усетил някакво не дотам добро качество у детето си би трябвало да обясни ,да въздейства, просто да реагира по някакъв начин.Така че нещата не опират само до характера на детето,което безусловно то си има ,но характера разбирам спокойно ,буйно ,с въображение или не.Може би това е темперамент.Останалото мисля ,че се изгражда.Ако детето удари котка,от любопитство и тя започне да бяга лошо ли е?Ако я удари следващия път по-силно за да види как ще реагира и дали може да бяга по-силно лошо ли е детето? А ако баща му същевременно стреля по котките с въздушна пука,лошо ли е детето?В смисъл ,че детето изнакално тръгва да изучава светът от опита си защитено от своите инстинкти,а ние го насочва ме да мисли и го въвеждаме в светът на абстрактното.Ако вървим обаче в друга посока децата имат и едно особенно шесто чувство в смисъл ,че има хора които само с присъствието си могат да накарат детето да заплаче,което до ден днешен не мога да си обясня по никакъв логичен начин.Когато едно дете е злобно,значи тази злоба е изградена в него по някакъв начин,тя не се е появила от нищото.На злоба 99%човека ще отвърнат със злоба.Защо тогава детето е злобно?

Преди два месеца се събудих с мисълта за панически страх от смъртта,но не успях да си спомня съня.Почити всичко отшумя и се случи същото.От тогава почити всеки ден си размишлявам за нея и съизмерва в много случаи всичко с нея.В интерес на истината от тогава целия ми светоглед много се промени.Вече не се страхувам от смъртта,живея с нея всеки ден и не е страшно ,нито депресиращо.Придобила съм някакво старческо самообладание и смелост пред смъртта.И се чувствам по-силна.Може би защото открих нужните ми отговори,които като избягва човек темата остават потулени и търсещи страха ни със своята неяснота.А да забравиш нещо предстоящо не мисля ,че е приемливо.

Мислите ли ,че е възможно ако решите,че да кажем ако сънувате училише означава ,че нещо ще трябва да научите нешо,някакъв урок,а изпит е ,че ще трябва да вземете решение и когато ги сънувате те ще предвещават наистина тези събития?

Според вас ,защо близките ни ,които са починали по някакъв начин не могат да ни кажат в прав текст ,че има някаква форма на живот,съществуване не зная точно как да го нарека?Преди някалка седмици сънувах ,че дядо ми ,който е починал ни идва на гости.Сутринта дойдоха да кажат на баба ми, че братовчед му е починал-човека дори не га познавам.Затова се замислих над тази постановка.

Абсолютно съм съгласна със Станимир.Понякога дори спомена за настоящия живот може да се окаже непосилен товар.Явно смъртта има някаква роля,смисъл щом се явява като константа във всеки човешки живот.Не че е нещо непреодолима , дори за атеист човек за възприемане.Сама по своето съществуване си мисля, че би трябвало да има някакъв по-дълбок смисъл,обобщаващ,обединяващ.Не може би просто е граница, и търсим и я натоварваме незаслужено с прекалено много смисъл.

Защо нямаме право да знаем със сигурност ,че има някакво съществуване след смъртта?За да ни провокира към действия, за които очакваме безнаказаност?За да оценяваме всеки един момент който имаме на разположение,за да покажем обичта към любимите ни хора?Защо всеки изживява страха от смъртта,безсилието пред нея?Защо ни причинява толкова тъга и болка?Такива въпроси ми се въртят днес в главата ,но не от някакъв окултен ъгъл, от общочовешки ,макар единия да ни води до другия.

Според мен,грешката е изначална.Ние като хора изграждаме в себе си и един мироглед,който е в голяма част погрешен.Семейство ,общество,самите ние и т.н. Някои качества са ни даденост,но всички свои качества ние можем да възпитаваме във себе си.Можем да се научим да мислим,да се научим да обичаме,да се научим да търсим зрънцето добро и да го поощрим да стане голямо.Да се научим да бъдем щастливи,и да живеем щастливо.Който не е съгласен със мен нека опита.Всички тези неща са взаимосвързани.По-лесно става когато има кой да те научи или поне да те насочи.Уви най-трудно е когато самичак търсиш и се луташ в различни посоки.Колкото повече щастливи и доволни хора има,толкова повече щастливи и доволни хора ще има.В голяма степен хората са предубедени за самите неща ,че са неприятни.Хората не са научени да мислят и да търсят доброто в неща ,които изглеждат напълно обикновенни и незначителни.Действат механично и безчувствено,без любов.Има и неща които са неприятни,но винаги можеш да подходиш към тях с леко шеговит тон и дори това ще направи нещата малко по-поносими.В крайна сметка в голяма част нещата зависят от самите нас и ако от нещо не сме доволни ,в голяма степет трябва да търсим причината във себе си.Ние сами изграждаме своята ценностна система,своите комплекси,своите качества и дори характера си посредством мисълта.И колкото по развита е нашата мисъл,и колкото по-правилно е насочена,толкова по-малко ще са нещата които ни се струват неприятни за вършене и толкова по-щастливи ще бъдем.Нещата си имат и лоша и добра страна,ако си ги представим каго топка на половина бяла и черна,в зависимост в какво положение сте я поставили ще се вижда различен процент бяло и черно.

Понякога разглеждаме картата ,качваме се в колата и си правим малки екскурзии.Отивали сме да разгледаме дори обикновенни селца не определена природна забележителност или др.Всяко селце сякаш си има характер,особенно "по-планинските".Последно много силно впечатление ми направи с.Мостово.Има естествено прокаран мост от реката и е доста красивичко.А самото селце,гробището просто ...не искам да описвам защото е много особенно.Аз не се почуствах много добре,макар да беше толкова красиво.Както беше казал някой в предните постове"това място просто не ме допусна до себе си"или носи във себе си някаква страховита история, незная.Посетете го ако на вас не ви въздейства така ще останете очаровани.Друго сгушено в Родопите селце Лилково направо ме накара да се почувствам страхотно,също е много красиво,макар и не толкова атрактивно.Имах чувство ,че съм се прибрала у дома.Може би това е най-точното описание.Ще ви отнеме два часа път от Пловдив.Поздрави на всички пътешественици по душа.

Благодаря на всички ви.Понякога трябва да се научим на смирение и търпеливост по доста странен начин.Дори да ги осъзнаем и разтълкуваме ако ги имаме.Може би по-важно е човек да не загубва вярата, здравия си разсъдък и самообладанието си. Сърдечни поздрави

Здравейте,имам нужда от съвета ви.Едно момче от ромски произход, с което подържаме известно приятелство ме помоли за помощ.Момчето е със 100% инвалидност,майка му ,която се грижеше за него почина преди година и то остана на грижите на баща си.Човека си пийва,играе хазарт ,а по някога и понабива сънът си, който дори не може да помръдне,до степен ,че да кърви.Смятахме тайно утре да подадем документите му за дом за възрастни с физически увреждания,но бащата е взел личната карта и я носи със себе си неотлъчно.Естествено и дума не дава да стане,защото хората в махалата щяли да говорят.Вярвам ,че тази тежка орисия не е случайна.Отчасти ми се иска да се отдръпна и спокойно да се отдам на бременноста си,но не знам ако го направя дали някога ще си простя бездействието си,а дори не зная как да действам.Дайте ми съвет. Може би не такова е предназначението на форума, за което се извинавам предварително.

Вчера вечерта даваха филма "Зеления път", гледам го за втори път,но пак успя да ме разтърси.Мисля ,че това е един от малкото филми, които толкова цялостно съдържат живота в неговата многоликост.Впечатляващо е как един трагичен завършек може да е се представи като добър развой на историята.И много други неща...Ще се радвам да споделите кой момент за вас беше най-силен?

Представете си че сте открили, ситема за спечелване на печалба от хазартна игра.Бихте ли се възползвали от нея? Аз лично мисля, че хазарта понякога е порок,болест като наркоманиите,алкохолизма и т.н.Ако се използват дори за благотворителност,мислите ли че тези пари са "мръсни" или по друг начин казано има ли значение от къде идват парите в случая???

Понеже,не познавам хора от 1,2,3 ниво по класификацията на Станимир бих казала,че с течение на времето представата ми за Степен на духовно развитие се е променяла.Отначало си мислех, че който е добър е на по-високо ниво,който прави добро е на по-високо ниво и тем подобни.Започнах да се вглеждам в хората малко по-дълбоко и вече мисля че май това не е от кой знае какво значение.Като се загледаш в хората и видиш на колко "високо" ниво са,ще видиш и всичките му "ниски" нива.Приела съм хората за такива каквито са и с високи и с ниски нива,несъвършени ,но истински и реални.Поне обикновените хора не мисля ,че имат ниво.По-скоро нивото им е средноаритметично от десетки нива.Срещала съм силнорелигиозни хора ,които не могат да възприемат правото на мнение дори,желанието за развитие и други какви ли не случаи.Срещала съм атеисти,възприемащи живота по отчасти препокриващ се с общоизвестните добродетели в повечето религии,без някой да им ги е показвал или насаждал в главиците.И едните и другите имат духовно ниво мисля аз,независимо дали са вярващи или не и дори допускам,че е възможен и случай месоядец атеист да е на по-високо ниво, от някой вярващ вегетарианец.Мисля,че това което ни е заложено при раждането,дори и ние трудно бихме променили.Има хора,пред които сякаш е сложена някаква бариера, и при всичкото си желание и усилия сякаш могат да надградят нещо ,но не могат да я надскочат.Други започват с една крачка напред,когато правят нещо за първи път сякаш са го правили години,четат нещо и сякаш вече са го чели.Друго нещо което ми е правело впечатление е ,че съм чувала за някои неща доста мъдри думи от хора,които представите им за други неща са дори необвързани с фактите.Та вече не се занимавам с това каква е степента на духовно развитие.Човек може да научи по нещо от всеки и може да размени две добри думи с всеки,това може би е по-важно да не забравяме, и да ни е приятно.

Здравейте,тази седмица се оказа малко странна за мен.И два пъти ме изправя пред един и същи въпрос.Една приятелка с която не сме се виждали от студентските години и с която се чуваме сподели с мен житейските си каламбури.Няма да изпадам в подробности.Вчера една клиентка, с която си имаме някаква взаимна симпатия направи същото.Говорили сме часове и по някаква случайност това не беше възпрепятствано от нищо.И в двата случая ми идваше да им кажа да бягат по най-бързия начин от ситуациите, в които са попаднали, но прецених че нямам правото да отсъждам или да изказвам такова крайно мнение и се опитах само да разясня някои евентуални варианти.Макар че си мисля, че постъпих правилно изпитвам някакво раздвоение, че не изразих някакво крайно мнение, тъй като може би това би ги накарала да се замислят доста по-сериозно.В мен възникнаха много въпроси. Според вас как би било правилно да се реагира в такава ситуация?Имаме ли право дори и коствено да се намесваме в живота на другите?Имаме ли изобщо правото да изказваме мнение?Споделяйки някой нещо с нас освен да ни направи съпричастни ,прави ли ни участници в самата история?Ако запазим мълчание, ще имаме ли вина че не сме опитали да предотвратим нещо лошо?И въпроси ,въпроси.Веки е изпадал в такава ситуация и знаете за какво иде реч и знае какви въпроси изникват в главата ни.

Преди, няколко дни влизах в магазин.Времето беше малка виелица и беше много студено.След мен имаше няколко деца,деца малко по ниски от мен.Изчаках ги да влезнат и след това влезнах аз,умишлено.Останах замислена върху постъпката си.От части беше много глупава,защото с 30 секунди нито ще се разболеят, нито ще се стоплят кой знае колко,но аз това си мислех за секунди и поради тази причина реагирах така.Замислих се дали това не е отражение на това ,че аз самата съм от няколко години майка.Обикновенно давам предимство,и съм възпитан човек ,но никога не съм се замисляла чак толкова,дали на някого са му изморени краката и т.н.Е и това се е случвало но рядко.Сигурно съм попадала и други пъти в такива ситуации и съм реагирала машинално ,без да им обърна внимание.Може би и в момента реагирах машинално...незная,но беше искрено.Замислих се до каква степен играе повторението на дадена ситуация и до каква степен играе развитието на обичта,любовта,както искате го наречете.Мисля ,че моята дъщеря ме накара да мога да обичам, повече отколкото преди да я има нея.И в една малка част във всяко дете виждам нея. Та ако тръгнем по тази нишка може да се обобщи ,че ако развием любовта си това ще се отрази и на желанията ни, и на егоизма ни.А може би по това можем да различим и истинската обич. От друга страна,има наистина доза егоизъм,прикрити страсти,мисли и желания в някои алтруистични постъмки.Нещата са талкова многолики сами по себе си,и завършека на някоя история може да е толкова неочакван, че по някога съжалявам за предварителните си "отсъждания"-това е лошо и е за лошо ,а това е добро и е за добро.Такъв е живота.Това не означава, че трябва да поставяме всичко под общ знаменател,но нека и не зацапваме чистото. Тук се запознах с един човек, който ме накара от самосебе си да имам желание да променя някои неща за мен самата.Не мисля, че го е направил за да гъделичка егото си или някоя друга нечиста подбуда,дори не съм сигурна дали е разбрал какво е направил за мен,тъй като доста неща в мисленето ми ,реакциите ми се промениха,макар рядко да сме говорили за конкретни морални или духовни проблеми.На пръв поглед кореспонденцията ни може да не изглежда кой знае какво, но оказа голямо въздействие върху мен.Един алтруистичен акт ,на пръв поглед незначинелен двайсетина писма, може да има пречупващ ефект,при развитието на нечий живот.Не преувеличавам и искрено му благодаря на В. , а и на всички вас

Искам да споделя с всички вас една добра за мен новина.Държа на това, защото тук намерих хора,които макар и да не сме общували са много близко до сърцето ми.Дори като го пиша в момента очите ми се насълзяват. Ще си имаме след 7 месеца едно, малко,мило слънчево създание,защото съм бременна. Пожелавам на всички, да могат да се докосват до такива вълшебни моменти и изживявания.