ris_78

Днес имам среща с приятелка,която много обичам и с която съдбата ни раздели ,макар ,че доста късно се намерихме.Мислих си колко малко изисква обичта и колко е снизходителна.Не зная какво и е необходимо за да разцъфне.Пожелавам на всички днес да се срещнат с някокго ,когото обичат.Зарежда положително.

Здравейте,Как да намеря астролог ,който да ми изготви пълен хороскоп?Към рекламите в нета съм малко скептично настроена в смисъл,че просто разпечатват хороскопа от някаква програма.

Някой може ли да обясни по-обстойно поверието ,че не е хубаво да се огреждаш в счупено огледало, и че счупването на огледало е лоша поличба.

Ти тръгваш с утрото усмихнат и всеки ден в бяг отминал отнема ти по малко от мечтите и в миг всичко тъй притихва не чуваш даже падащи звездите. Безшумни стъпките остават щом утре нищо не признава.

Склонна съм да се съглася със Станимир.Но явно ние не сме достатъчно "възрастни",за да се грижим за "децата"Нека тогава поставим въпроса на друга плоскост.Какви са нашите грешки?Цитатът по-горе ми се струва универсален за голяма част от човешките взаимоотношения.Може би там се крие отговора.

Багодаря,на Никола Дамянов за задълбочения отговор.Прочетох го с удоволствие.Защо ,не засегна въпроса с окултната зависимост на онези деца,които са плод на така наречената "платена" любов.Те от коя раса са?Какви са гените им?Каква кармата носят?Насилствен процес ли е за тях образованието,труда,чесността?

Мнението ми за ромите е минавало през какви ли не метаморфози,защото се случи така ,че да общувам с тях.Ще го обобщя - има си цигани и цигани.Виждала съм такива,които подготвят детето си за първия учебен ден по-добре от половината българи-става въпрос за пособия и детето наистина учи.Понякога дори и аз съм се замисляла тези деца които учат как ще се реализират в обществото.Ако са дърводелци ,заварчици няма страшно ,а другите...Виждала съм цигани които предотвратяват измама-в такъв случай доста българи биха казали "незнам".Виждала съм цигани,които по нищо не можеш да предположиш,че са цигани ако не ги познаваш,дори по приятелите ми.Виждала съм цигани,които умишлено не живеят в "махалата"Виждала съм и цигани точно такива каквито са описани по-горе в негативен аспект.Да българинът може и да е толерантен,но почити всички дори и към " най-свестния" циганин,който познават използват думата циганин с доза неприязън.Защо?Явно вакъв е човека е по-маловажно от това дали си циганин.Понякога съм си мислила,каква щях да съм ако се бях родила циганка.Ако бях живяла и възпитавана като такава.Колко от нещата щяха да зависят от мен?Какъв щеше да е мирогледът ми?Колко силен характер трябва да си ,за да се измъкнеш от стереотипа.А някои наистина га правят. Ще завърша с една добронамерена закачка към всички.Преди година ходих в Столипиново и по улиците тичаха побелели циганчета,синеоки,русокоси.Може би защото наблизо е Скобелева майка.Та ние вече сме част от тях ,а те част от нас завинаги.

Държавата нехае дори за децата под неин "надзор",които проституират-циганчета или не няма значение.Нехае за образованието на бъдещите си граждани,които ще изграждат обществото.Нехае за корупцията.Нехае за справедливостта на закона и неговото спазване,ако не е в неин интерес.Мисля,че това не е случано или от незаинтересованост.По-скоро вярмам,че някой ентусиаст или идеалист ще направи повече

Благодаря ти.

За себе си бих казала ,че съм щастлив човек.Желанията съм ги усмирила .Натъжава ме единстено мъката ,която си причиняват хората.И още повече ,че трудно разбират какво правят, а още по трудно успяват да променят себе си ,за да не допускат стари грешки. Impulsa,явно не успях да задам правилно въпроса си.В смисъл, че когато се връщам в миналото и си правя някаква равносметка почити никое от желанията ми не ме е направило щастлива, ама наистина щастлива.Единственото за което се сещам е дъщеря ми.Едно на сто.Поговорката внимавай какво си пожелаваш при мен важи с почити пълна сила.До колко са верни преценките ни относно желанията ни?Мисля, че така въпроса е по-ясен.

Как иначе ще сме сигурни,че това отвън е истински мир,а не примирие. Според мен светът винаги е такъв какъвто трябва да бъде,подлежи на промяна собственото ни възприятие и отношение към него,тогава и той самият би се променил. Любовта се усеща,истината прозира.Примирието е временно , може би защото е завоалирана лъжа. Ако желанията зависеха единствено от нас щяхме ли да сме щастливи хора ,Impulsa?

Искам около мен да цари мир и хората да се обичат.Не държа в мен да цари мир и да ме обичат.Това ще ми е достатъчно, за да съм щастлива.

Ще ви помоля да ме насочите къде мога да попрочета нещо за периодите в живота на човек от 7 години-7-14-21...

Днес се заговорихме с един мъж в кафето абсолютно непринудено.Някак темата се отклони от самосебе си и за минути тълкувахме основнити модели на човек и човешките взаимоотношения.Определено мненията ни се препокриваха и обобщавайки разговора стигнахме до извода,че на фона на техническия прогрес, човека в отношението си към човеците не е мръднал кой знае колко напред.Години наред установените модели на поведение се повтарят, и са различни до толкова доколкото ги оцветява самата личност с характера си.Странно самоосъвършенстването при човека, явно започва винаги от самото начало,не можеш да надграниш над знанията и опита на другите.

При мен си тези формули остават някак далеч.Единственото, което ми дава спокойствие при променящите молитви за деня е накрая като се помоля е да пази децата,въпреки всичко.Да малко многозначително може да се разбере цецата,но дори така ми харесва повече

Тази вечер по първа гледах предаване за полицейските нощни патрули в София.Първо имаше репортаж за изтрезвителното.Дежурният полицай сподели ,че имат повече посетителки от колкото посетители, и че в по-голяма степен са хора със средно и висше образование.Втория репортаж бе ше от един дюнер и две напръв вид симпатични едри момчета налитаха и псуваха продавача с някаква неразбираема за мен етническа нетърпимост.Почити същата аругантност прозираше и в отношението им към полицаите, но не вербална.Третия репоржаж по нищо не отстъпваше на предишните. В Студентски град пребиват момче, до припадък и спиране на дишането.Приятелите му с които е бил, пак с ивестна аругонтност се държаха към полицаите.И едва ли не подигравателно едното момче попита полицая: ...и кво ще ги осъдите ли. Стана ми страшно,като си помислих ,че по някакъв начин мога да се озова в такава ситуация или някой .Стана ми страшно,че положението е толкова излезнало от всякакви рамки.Стана ми страшно ,че нищо не мога да направя.Отчаяние,обреченост,презадоволено

Тази вечер прочетох един много стряскащ пост на Кристият #18 в темата.Шокира ме.Не зная точно на какво се базира.Ако наистина това предразположение към наркомании в голяма степен се предполага от родителите бих искала да направя каквото е по силите ми,това да не се случи.Макар ,че дъщеря ми е на две и половина години и така да се каже в голяма степен този посочен решаващ период вече почити е изтекъл.Ако някой е запознат с материята нека ни осветли по въпроса.Може би се надявам някой да го обори. Във форума съм срещала и други изказвания по темата ,които или съм интерпетирала в различен слисъл,или не съм разбрала правилно,но по въпроса ми е малко объркано,скъпи родители.Господ да пази децата.

Има толкова важни неща в живота на човек, че е трудно да бъдат степенувани по важност. Лошите навици например, които имаме и понякога виждаме след като сме извършили нещо сякаш в полусънно състояние. Или нещо предизвика в нас да изригне вулкан от чувства, който ни помита. Та дори плясвайки детето извършило нещо нередно. След някаква наша посъпка съжаляваме, когато тя не съответства на това което искаме да е или разбирането ни за правилно. Самоконтролът в голяма степен ни предпазва. Секундите, в които решаваме как да постъпим. Това което ни се случва не можем да контролираме на 100%, но поне това което зависи от нас... Как да развием самоконтролът си? Не знам до колко той е овързан с нас самите като воля, сила на духа и качества на характера и от къде да започнем. Бих искала да му предам особенна важност, защото в голяма степен това оказва голямо влияние върху това какво ни се случва-това което ние сами предизвикваме да ни се случи.

Човек мисля, че първо трябва да се научи да обича себе си.Не такъв какъвто си мисли или се надява да е или стане.По-лесно ще открива и поправя грешките си и по-лесно ще си прощава.Нали знаете ,че се прощава по лесно на човек, когото обичаш.Чувството за вина може да разруши човек,настоящето и бъдещето му.Но когато има любов...Тази любов само и единствено ние можем да си я дадем.Говоря за градивната любов ,а не за самовлюбеност.

Здравейте, на всички, Тази сутрин ми проблясна една идея,която ще се радвам да осъществим заедно.Всеки има възможност да общува с възрасни хора ,нека иползваме тази възможност да почерпим от опита и знанията им.Какво имам в предвид : ако всеки от нас се поинтересува за някой позабравен бабешки ляк,мисля че би се получила една интересна лечебвица на баба.Можем дори да съпоставяме с други аналогични рецепти на Дънов или Димков и до колко са се е припокривали.Ще се радвам ако тази идея събуди интерес във вас, тъй като дава възможност да се събира информация от толкова различни места и хора с минимални усилия на всеки.А информацията сама по себе си е ценна.Ще се радвам ако съм успяла да събудя интереса ви.За мен най-интересното е до колко народната медицина се е доближила до истината.Другото което ме мотивира е спомена за една съседка, която правеше някакъв тайнтсвен мехлем за рани,който наистина караше раната да зарасне и не оставаха никакви белези -като на магия.Но както се досещате жената почина и отнесе рецептата със себе си.Никой не я попита каква е ,а ние като съседи само ходехме да ни отсипе или да ни направи.Сърдечни поздрави на всички

По-страшно е човек да не намери себе си и да не се приеме такъв какъвто е. По-страшно е да не успееш да се научиш да живееш. По-страшно е да не се научиш да бъдеш щастлив. Не става въпрос само за хората вярващи в Бог.Просто е по-добре да си мъдър и обичлив,живее се и по-добре ,и по-лесно.Изглежда толкова просто,макар да се постига трудно. А това бездуховно младо поколение поне на това ако можеше да се научи ,може би няма да е толкова бездуховно.Когато ,виждам с какви безумни скорости карат по пътищата и какви каскади правят си мисля,че дори не ги е страх от смъртта.

дано нищо лошо не се е случвало,човек усеща когато си мислят за него с любов -доказано

Жалко ,че много малко хора пишат във форума ,независимо от тяхната религия, независимо дали е християнска или друга, има много еродирани хора и от друга религия,Никога никой не се е интересувал като човек, дали ще умре,от политици,попове и други вярващи хора, от хора с много пари,не вярвам .До ден днешен никой нищо не е обявил официално...Защо? За мен някой манипулира много неща.Аз никога не съм изпитвала някакви свръхестествени усещания за които да разказвам, но защо никой не изучава Ванга?Изучавали ли са Ванга?

Може би не,може би да Човекщ може би е мъртвец всеки ден

Не искам да поставям на въпрос моментната лудост на хората макар да е къде по-приятна.Надявам се да получа отговор на въпроса, макар и не в конкретности. Как да се държи към хора които не са добре психически.Много широко понятие.И до колко и как това заболяване се отразява на душата? Ако разгледаме въпроса под друг аспект,макар и не лудост ,но свързан с функционирането на мозъчната дейност може да се постави и като: човек с забавено развитие-интелектуално ,как се развива духовно? Може би по обобщено каква е връзката между разум и душа и как можем да помогнем в ежедневието на такива хора?