Добромир

Серотонинът е вещество, което благоприятства нервните импулси, а освен това е и тъканен хормон, влияе при алергичните и други биологични реакции. Специално се очертава като най-важен по отношение стабилизирането на настроението, усещането на доволство от живота. Недостигът му, ако не достига и друг основен неврохормон - допамин - причинява депресивно настроение; ако пък допаминът е трайно или временно повишен, има предразположение или изява на маниодепресивен синдров - циклотимия или по-тежката циклофрения. Освен поради наследствени особености на обмяната на веществата, отклонения в неврохормоните се случват все по-често поради неприродосъобразния ни начин на живот - обездвижване и недостиг на слънце, редуване на глад сутрин с преяждане вечер, консумация на много преработени и рафинирани продукти, а не на качествени белтъци, винамини и минерали, недостиг на сън и разбира се, негативни стресове, особено неудачи в личния живот или професионалното поприще. Д-р Джон Грей, след като блрат му се самоубил в състояние на депресия, си поставил за задача да намери изход от този проблем. Досега е установил, че поне 80% от хората, които хронично пият лекарства и пак не са възстановени, могат сравнително лесно да се стабилизират, но за това дсе изискват някои промени в начина на живот, на първо място да правят сутринта лека гимнастика, последвана от хранителен коктейл - лесно смилаем и едновременно доставяш необходимите вещества... е, и редица психотерапевтични указания са важни, за които споменатият автор работи от години и има издадени много книги, вкл. на български. той еуспял за обясни нещата общоразбираемо, иначе ако ти цитирам академични медицински източници, ще е може би без смисъл, там стилът е много специализиран...

Най-общо така излиза... макар че всеки си запълва живота с най-различно съдържание, а и в различна степен намира смисъл в това съдържание. Има значение и общото психоемоционално състояние, което пък е свързано с неврохормоните и т.н. Човек с нисък серотонин например може да има доста съдържателен живот - и въпреки това да не се чувства удовлетворен от същото това съдържание, за което от друга страна му завиждат мнозина...

Ами като начало се храни по-здравословно, лягай и ставай рано, прави гимнастика и дишай дълбоко, а от време на време, когато можеш, се спасявай сред природата. Можеш да вземаш леки билкови и минерални продукти за по-добро оросяване на мозъка и вътрешното ухо и нервновегетативен баланс, но тъй като не знам тачно какво в момента (а не изобщо) вземаш, в какви дози и дали би приел нови продукти, засега не мога да съм ти по-конкретно полезен. Много често когато се вземат много неща някои от тях са полезни, но други не са или дори могат да са индивидуално неподходящи. Ако имаш предвид чаевете с по 15 съставки, и за тях е същото, често някой от компонентите не е подходящ и е по-добре да се мине на по-просто съчетание или даже на отделна билка, докато самият организъм каже от какво как се чувства... Можеш да ми пишеш и на лични, но не винаги имам време да влизам тук.

Според мене всички досега представиха екзистенциализма съобразно свои (и доста интересни) ракурси. Все пак си позволявам да настоя на основната разлика между него и истинските духовните учения и тя е, както казва и Донка, в практическата ориентация на съзнанието. Самият Сартр безспорно е достигнал до важни прозрения, на които всеки узряващ интелект под една или друга форма се натъква. Не всеки обаче прави следващата стъпка - и без да съм особено запознат с екзистенциалистичната литература, подозирам, че рядко някой само въз основа на нея ще стигне до Смисъла зад безсмислието, до Радостта зад отчаянието, т.е. до пробив към духовен живот!

Самоиздържането според мен е нещо основно (за всеки, който няма уважителни причини да не го прави), също както ходенето със собствени крака или самообслужването на масата. В повечето случаи, дори и при условията на страна като България, с цената на определени компромиси, е възможно да се осигури изхранване от работа, която едновременно да е желана или поне приемлива. А без компромиси - на тоя свят изобщо не става! Това го знаят най-добре тези, които са постигнали до приемлива степен съчетаването между желани дейности и самоиздържане (към които бих причислил с някои уговорки и себе си). Хубаво е основното в работата ти да е избрано от теб, но покрай него неизбежно се присламчват и не толкова желани моменти. А това може и да е за добро - те изострят съзнателността ти, учат те на изобретателност, дипломатичност и (ако само с нея не става) - на решимост към по-съществени промени... А симулиращите работене просто не са усетили истински радостта от добре свършената работа - особено ако има творчески елемент в нея! Парите могат както да отключват (и добри, и лоши) потенции в самия човек, така и да бъдат носител на съответни вибрации. Твърде условно е да се говори, че не са нито добри, нито лоши - след като се смята, че всеки предмет носи някакво въздействие, в зависимост от това, в чии ръце е бил той и с какви цели е бил употребяван... На доста места съм срещал духовни препоръки да не се вземат "мръсни пари" и - колкото това да звучи абстрактно при липсата у нас на съответните сетива и при невероятното смешение на разменните знаци в съвремието - едва ли е съвсем без основание. И все пак основното (социалността в добрия смисъл на думата) се определя от конструктивната нагласа на самия индивид - към себеси, към другите, към работата, към материалните и духовните ценности.

Струва ми се, че двете тези не се взаимоизключват, а просто визират различни видове смисъл. Смисълът на Силвия е крайният смисъл, който може (или не може?!) да се съизмерва единствено с живота - и съответно със смъртта. Другите пък подчертават смисъла на "тук и сега", според който няма маловажни или безмислени неща, защото всички тези неща са миниатюрни прояви на Цялото... както и някои афоризми казват, че трябва да се живее всеки ден като последен, а други - че е добре да живееш, като че ще живееш вечно. Възможно е едното да бъде по-подходящо за едни, а другото - за други. Например, ако един трудно съсредоточаващ се върху приоритетите човек се настрои така, сякаш всеки един ден му е последен, той може би ще се организира по-адекватно. И, от друга страна, някой твърде скован от правила, часове и изисквания, може да си поеме глътка въздух, ако поне от време на време си отдели достатъчно време, в което да прави нещо любимо или просто да почива, без никакво бързане, сякаш Вечността е на негово разположение...

Да! Освен това, дори човек да е много упорит в търсенето на информация и намери също тези принципи и странични ефекти, пак не може да ги оцени като степен на вероятност и евентуална тежест, ако няма практика - не само собствена, но и отстрани. Както при мен идват разни хора, пили и правили това и онова... Нужно е още и човекът с опит да има честността да сподели точно своите наблюдения с потърпевшия - а това се случва все по-рядко. Защо ли? Ами защото и лекарите, и издателите/журналистите, а и ред дистрибутори принадлежат към някаква заинтересованата гилдия по отношение на разни продукти и методи. Така че, макар и да знаят например, че от прекалено много котешки нокът пада кръвното, усилва се склонността към кървене, уврежда се черния дроб и плода у бременните, то, ако те лично го предлагат или рекламират, няма да го кажат. Консултантът, който наистина желае да е на страната на потърпевшия, би следвало наистина да постави мислено себе си на негово място и да прецени според компетентността си какво би си сам препоръчал при такава ситуация. Включително отчитайки важни "странични" съображения като необходимите време, усилия и финансови средства. Например, колко хора знаят и на практика елементарния факт, че час и половина на ден, посветени на здравето, са по-резултатни от повечето лекарства и операции, както и от едностранчивото тъпкане с колкото и ще да са добавки? Много малко, повечето дори считат единия час, отделен еднократно за задълбочена консултация при специалист по природна медицина за загубено време, а искат да им се каже панацеята за една минута и да не си усложняват повече живота... Предпочитат да дават по 200-300 лв. на ден за добавки, повлияни от съмнителни реклами, вместо да се прецени как може би за 20-30 лв. ще могат да се подобрят аналогично, ако не и по-сполучливо... Макар че "безплатен обяд няма", факт е, че през вековете, а и сега, много хора са постигали отлични резултати, заплащайки по-малко с пари и повече - с интелигентно насочени собствени усилия!

За нас истините се явяват все като относителни, което обаче не бива да пречи на стремежа към Абсолютното. Примерите, които даваш, са за хора или астрални обитатели, които или обичат да си играят с думи и въздействия върху другите, или самите те са изгубили реална почва под краката си, започвайки да си вярват, че относителните истини, до които имат достъп, са абсолютни. Има и хора, които толкова силно "желаят" да знаят абсолютната истина, че игнорират много от съществените относителин истини, които не случайно минават и заминават по пътя им. Ако обаче се касае не просто за любопитство, а за истински стремеж към по-висши истини, там вече ситото е много по-дребно: изисква се преустройство на целия начин на живот и на цялото отношение към живота наоколо. "Блажени са онези, които повярват, без да са видели", т.е. да пордължаваш да се стремиш към Бога, независимо, че са неведоми пътищата Му, независимо дори че не си сигурен във факта, същността, съдържанието и формата на Неговото съществуване...

Той , а и Камю по-конкретно имат предвид, че сама по себе си съдбата не е осмислила живота човешки, най-голямото за него е той самият да си го осмисли (макар и в малките параметри, където това е ъвзможно) - но това и звучи доста обезнадеждено... При мистиците цялото осмисляне е вече заложено в основата на съществото, единствено се нуждае от проява, от разблокиране...

Или, казано другояче, признание относно незнанието за свръхчовешкото - но не е ли това също и смирение?! Отдаване? Приемане? Освобождение? Защото, ако претендира за сигурно знаене на висшите истини, човек остава скован от своите представи за тях и това неусетно му пречи да се развива?

"Адът, това са другите" - много вярно за света на егоцентрирания разсъдък. Ама повечето хора не го доосъзнават, какво остава да си го признаят... Екзистенциализмът е много близко до напълно узрялото его, което вижда безмислицата на вече отминалите етапи, но още не е просветнало за своя Източник, Който е трансперсонален... Жан Пол Сартр смята, че животът е безмислен, тъй като стремежът към обединение на Битието и Нищото според него е нереализуем; а мистиците смятат, че е осъществим, макар и не чрез ума... почти еднакви изходни предпоставки - а колко различни заключения!

Може би единствено Еволюцията?! Която обаче не бърза...

Един мой роднина на два пъти работи срещу висока заплата в международни фирми, базирани у нас - и двата пъти напуска по свое желание. Оказва се, че работите си ги проваляме най-вече самите ние, българите. Например, в едната фирма той основно направи някои важни разработки, фирмата спечели милиони, но разни хора около него направиха така че не той, а те да оберат премиите... И като той напусна се оказа, че няма достатъчно добър за нови разработки и на другите също им се стъжни... Каквото си направим/ не си направим ние - друг не може да ни го направи!

Може и да е конституционално положение - превалиране на вата доша. По тая причина се среща по-често у суровоядци, гладуващи/гладували или нередовно хранещи се. Както и принципно при слабовати по телесна структура хора, зиморничави, със сухи кожа и лигавици, страдащи от различни спазми, от безсъние и т.н. - всичките белези на тая типологична структурна база.

Струва ми се, че пристрастията към храни много се влияят от навиците на обществото. В древността са се пристрастявали към плодове, вмето към захар, а в народите, където млякото не е типична храна, както са китайците, вероятно то си има друг белтъчен заместител за възрастните! Във всеки случай, има значение и достъпността на храната. В миналото храната е била абсолютно достъпна само за богатите. Бедните са я къткали, мислели са за храна само след тежък труд и колкото да утолят глада си, а сега по всяко време отвсякъде ни светкат реклами и съблазни с разни нещица за хапване... Ето защо в днешно време хранителните компенсации придобиват епидемично разпространение. Самото дъвкане може да стане израз на подтиснати потребности - комплекси - и да се изрази чрез често хапване, дъвкане на дъвки или преминаване към пушене на обикновени цигари или на дрога...

То само се нарича контрол, поради по-познатата аналогия с инстинктите и разума, а всъщност е спонтанното й овладяване. Повечето хора сега имат твърде редки и смътни интуитивни проблясъци, а и които ги имат чести и ярки, пак ги губят. На изток интуицията - това е саттва гуна, чистотата, която се притежава от много малко хора. При тях именно има спонтанно овладявае, те я използват, както ние ползваме разума. Йогананда казва, че много мъже с развита логика и много жени с чисто чувство притежават полуинтуиция, но да се зависи от нея е опасно. Просто е необходимо да се направи следващата стъпка, "над върха"... Просто, ама много трудно, като нямаме необходимите опитности и условия, за да ги получим. Дотогава, състоянията на чистота ще бъдат само проблясъци и ще ни изглежда невъзможно да ги овладеем. Другото е раджас - активността, човешката неспокойна разумност; и тамас - инстинктивният ум. Чистотата единствена притежава ясна интуиция, което при това все още не е висша духовност - саттва само отразява като чисто огледало величието на духовната Същност, но не може да я изяви от само себе си, изявата стартира още от по-горна инстанция...

Има базови молитви или по-точно само една: "Да бъде Волята Ти..." Има и производни или второстепенни молитви, с думи или само с желание, по отношение на нещата, които на даден етап ни се струват добри... е, едва ли можем да ги избегнем и тези молитви, докато сме човешки същества, но е казано те да бъдат все пак на заден план... Защото е твърде сложно за нас да разберем кое би било за добро в крайна сметка. Но все пак, доколкото се опитваме да отправяме, а и живеем най-напред Голямата Молитва, малките молитвици все пак ни подпират по пътя, дават ни многобройни дребни надеждици в този сложен свят на безбройните прояви... Защото без надежди живеят само Светците!

Всъщност, човек винаги изневерява само на себе си. Но докато по-низшите изневери биха могли да го оставят все още в някакво русло на търсещ (макар и по примитивната система на "проба и грешка"), изневярата към собственото си висше същество (което е именно Агапе и затова се отразява и навсякъде другаде) - това означава вече сериозно помрачение относно Пътя!

Мога да добавя: раздялата често е тест, за да се види дали наистина притежаваме тези качества. Те придават една далеч по-голяма зрялост и стабилност на вътрешния ни свят и на въздействието му върху околните. Защото, другото е до болка познатото от сериалите и от живота край нас (цитирам една широко известна преди 20-30 г. песен): "няма среда в любовта, няма среда в любовта - бяхме най-близки, затуй отсега нататък ще сме най-чужди в света..." Чудя се, каква ли е тази любов, до такава крайна степен лишена от благост?!

В това и аз съм убеден - но само ако става въпрос за Истинската Наука! Първият научен принцип е стремежът към истинност. Когато обаче други цели го засенчат, ученият може и да шикалкави... Затова истинска наука без автентична духовност е невъзможно да устои на изкушенията на света.

Границата е тънка и трудна, защото всяка секта е вътрешно нееднородна. Определено познавам хора, принадлежащи към най-невдъхващи ми доверие секти, които въпреки всичко имат много позитивни качества и се проявяват на дело такива към другите. И обратното, съвсем "правоверни" или т.нар. "културни атеисти" се оказва, че нерядко са буквоеди, формалисти и сепаратисти по толкова много показатели, че ум да ти зайде! Така че по-важно е търпеливо да се прецени конкретният човек, за да се види доколко е или не е "сектант по душа", отколкото да се прави бърза, но недостоверна дедукция въз основа единствено на това какво се е проподядвало някога някъде и от някого в тази или онази група...

Ами то наистина е трудно да се намерят следи от "пословичната работливост на българина". От нея има остатъци, например някои грижливи селяни, майстори-мераклии и истински учени - но именно те тук не се възнаграждават подобаващо нито материално, нито морално. Затова или цял живот се борят с материални проблеми, или тръгват по широкия свят. А политиците и едрите търговци - те притежават наистина завидни умения да изтупват още и още от брашнения чувал на пре-препатилата татковина... Да, на България й няма нищо особено, промените приличат на колебанията в живака на термометъра между 36 и 37 градуса, т.е. твърде отдавна не е било качествено по-различно...

Болката на егото може да е начало на развитие - но само когато се осъзнава, че е болка на егото. Много по-лесно е отговорността да не падне върху собствения недоимък на хармония, а да бъде прехвърлена върху някого или нещо... И тогава следват нови кръгове на ада!

Ами живей си, опитай се да си добре и така, без да предопределяш кога е добре да има развитие с него и кога не. Едно от малкото сигурно потвърдени факти във взаимоотношенията е, че само поотделно балансираните партньори могат да живеят и заедно хармонично. Който и да каже, че без другия е зле, това вече подкопава в зародиш техните взаимоотношения, всъщност то минира пътя им към най-доброто, защото поставя обвързващо условие. Ако другият не успее да те направи щастлива, ще си нещастна, така ли? Не се настройвай по този начин, това не е донесло добро на нито един човек и на нито една двойка. Ти трябва да се чувстваш пълноценна и с бъдеще независимо дали и с кого ще бъдеш. И тогава, ако и той е такъв, ще имате още по-ползотворно съвместно развитие.

Това имах предвид и аз - че екологията е добра основа, ако нещо ще се гради. Иначе историята показва, че когато няма какво да се гради, екообстановката не само че не се оценява, но и се разрушава в името на други цели. А когато се види, че дори и без особена духовност, поне без здраве сме заникъде - хората на възраст започват да преосмислят решенията си, но по правило го правят само за себе си - ако успеят. Ако не, просто не го правят. Теоретически е лесно, ако финансов недоимък, грижи за възрастни хора или други лични проблеми се споделят с истински приятели и така стане възможно и за тях... на практика обаче почти не си спомням за такъв осъществен случай. На теория е лесно - от единия повече финанси, от другия повече труд, от третия - обзавеждане, от четвъртия - технически умения, от петия - медицинска компетентност... Да, ама не. Ако на нещо ни е "научило" това общество, то е да си нямаме доверие, когато нещата наистина опрат до действие и съвместни важни стъпки в живота.