Добромир

Да, това като обща база е добре, има и хомеопатични средства, но те се предписват индивидуално. Иначе в самото начало като тръгне да избива силно намалява развитието му чрез третиране с разредени етерични масла с противовирусно действие - евкалипт, иланг, роза и др. Има комбинация в заздравяващ мехлем - генерофит. Интересно е, че хермеси и афти излизат и още в 2 случая, освен спадането на имунитета към вирусите. Първият е скрита алергия, например към мая или глутен (тогава хлябът ги влошава екстремно), вторият - нарушено съотношение между аминокиселините лизин и аргинин. Втората е профилактираща и не случайно зимата, когато няма листни зеленчуци - неин важен източник - херпесите зачестяват. Аргининът, обратното, действа провокиращо и го има най-вече във фъстъците и шоколада.

На няколко пъти съм искал да си сътруднича с хора, които се отделят. Едва напоследък се очертава да стане с едни международни екоселища, където нямат единна идеология. Оказва се, че последната е пречка, хората се отнасят подозрително към сътрудничество с "друговерци", даже и преди да са се опитали да разберат какво точно е тяхното верую... Казвам им, че независимо, че само частично съм близък по възгледи с тях, за мен не е проблем да предложа помощта си откъм информация, контакти, природни продукти, книги, даже вещи от нас, които не ни трябват, но са полезни и предпочитам да идат сред природата, отколкото на улицата... но изглежда за тях има проблем, това пролича и с Пенсил, когато конкретно му предложих нещо.

А с някой, който може да помогне тези стопанства да просъществуват по-добре?

Де да беше само 50, много от навиците и изнежването в градовете са от стотици години... А и през тях са се случвали не само отрицателни явления. Развили са се науката и изкуството, точно хората, които не са били заети постоянно само с физически труд са създали не само бомби и фабрични комини, но и полезни изобретения, шедьоври на изкуството... А и в крайна сметка нали всичко става по волята Божия, може пък да сме имали нужда и от тези опитности на тази сегашна цивилизация. Защо и как, и докога - нека тия неща Той да ни ги покаже!

Вальо е надарен да вижда навсякъде позитивите и аз искрено му се възхищавам! Но съм сигурен, че той никога няма да изпадне в крайностите, в които виждам, че изпадат много от последователите на Анастасия, още повече че не съм сигурен, доколко те следват и самия Мегре... Ами че те просто не искат да си сътрудничат с никого, който не приема напълно тяхното верую. Или се изнасяме, или от нищо друго няма никакъв смисъл. "След мен - потоп". Ами че дори и да се изнасяте, какво пречи да взимодействате с някои от хората, които остават в градовете? може да бъде двустранно полезно в много отношения. И ако съдя по общата съвкупност от неговите постинги, Валентин е именно за такава цялостна стратегия, а и аз съм за нея.

Ами Слънцето изгрява, когата Земята се завърти... Изглежда, че когато можем да си променим отправната точка, откъдето гледаме върху нещата и определяме техните ценности...

Предполагам, че е така - от определено ниво нагоре. От друга страна се съмнявам, че съм срещал на живо или по нета човек, вече достигнал до това високо ниво. Формулите са патерици и понякога човек може да си мисли, че повече няма нужда от тях, но животът ще си има грижата да го провери. Даже и най-свободомислещите ми и далеч повече от мен напреднали в практиките мои познати в периоди на сериозни кризи са започвали да търсят формулки даже и от "непосветени във великите истини" земни специалисти. Да отидеш сред природата, без каквито и да било специалисти и правила, да се осланяш само на Бога... мисля, че почти всеки от нас си го е мечтал това в детството или по-късно... Но дългосрочната практика на всякакви идеи е единственото, което може да ги провери. Затова е рано да се правят изводи кое е безплодно и кое - всеразрешаващо. Отделният човек не може да проверява всичко едновременно, така че нека направи това, което той смята за най-перспективно за себе си и другите... и ще видим, или поне нашите потомци ще видят какво се е получило!

Васил взе отношение по принцип и аз като цяло го поддържам. Но и конкретно бих казал, че споменатите методи просто НЕ СЕ ИЗПОЛЗВАТ ДОСТАТЪЧНО и затова резултатите са толкова мижави. Аз например поне 20% да изпълнявах от нещата, за които твърдо знам, че е добре да ги правя, сега съм сигурен, че щях да бъда много по-добре във всяко отношение. Ама като правя между 5 и 10, резултатите са не особено убедителни. Откъде го знам, че биха се вдигнали ли? Ами защото имам по-свободни периоди, когато "вдигам процента" - и веднага се забелязва... Ами ако стигна до 50%? А нали наблюдавам и други хора. Гледам да съобразявам комплексите, които им съставям, с тяхната готовност и възможност, т.е. няколко различни, но не трудни нещица обикновено им давам, заемащи най-много час от дневното им времево разписание. Познайте... ами повечето изобщо не ги изпълняват или само за няколко дни и после... Малкото, които ги правят редовно, често преминават към разширяване на практиката си и резултатите им са достойни за публикуване в книги като "Удивителни изцеления"... Като се има предвид, че принципът на физическото и умственото лекуване не е много различен от този на духовния растеж - което е лекуване на душата... Според мене - ако не за всички, за повечето проблеми са ни дадени ясни и не много трудни методи (не са само гореизбрените разбира се), а това че не ги оживотворяваме чрез правилна и продължителна практика, не ни дава право да принизяваме тяхната принципна ефективност.

Предполагам, че винаги, когато смогнем! Ако е само при зор, това не го ли правят и фарисеите?

И ще дойде! но нека не се пишем на пророци и да му определяме точно как. Промяната е неизбежна, както е пролетта след продължителна зима. Нека бъдем готови за прехода, независимо дали ще дойде с пролетни излети или с пролетни бури...

Благодаря ти!

Предполагам, че това да обичаш е заложено у всеки в достатъчно голяма степен. дори и зверските усилия на родители и общество да го деформират не са успели при всички да го направят. Но при все повече хора го заравят, надълбоко... Изглежда трябва да се обърне повече внимание на вътрешната нагласа родителите още преди да са заченали детето и после, още през първите години на отглеждането му. Ако не съвсем, то преобладаващо да се елиминира "задушаването" на този естествен подтик. Тогава той естествено ще си пробие път, като кокиче през ранната пролет... Тук има теми за пренаталното възпитание, за съжаление все още не съм успял да ги разгледам подробно, но наистина това е много съществено. А доколко общото етично възпитание е основата и на половото възпитание? Според мен - до преобладаваща степен! Има и някои лесно усвоими медицински например познания, но е изключително тъпо, както сега някои "велики" образователни дейци си мислят, че е достатъчно, нещата да спрат само дотам. Анатомичното и противозачатъчното образование няма да предотвратят нещастията от всякакъв род в интимните отношения. Ранните контакти почти винаги водят до непосредствени или отсрочени нещастия за детето и за околните. То още не се е ориентирало в живота достатъчно, за да може да търси човек с ъс съвместима духовна нагласа. А връзките поради любопитство, скука, подражание или разни разочарования в други житейски сфери - са винаги рискови... Тинейджърът въпреки че има висок сексуален потенциал, все още не е приучен да го свързва непременно с физическия секс. Това положение следва да се задържи по-дълго, защото тази енергия е необходима както за завършване на физическото развитие, така и за душевното съзряване. Не трябва да е отшелник, макар че е полезно да свикне да оползотворява периодите си на самота. Най-важното е да се приближи до усещането за истинския си път в живота. Ще успее, ако го търси искрено, т.е. истинността и другите добродетели са основни, ако са спонтанни и незамърсени от ултиматумите на онези, които се проявяват като минидиктатори, макар и "с най-добри намерения".

Тялото е храм на Бога и ако то е твърде зле на старини малко хора са в състояние да преодолеят с оптимизъм страданията. Духът би следвало да се развива без прекъсване до самата смърт, тя всъщност да е духовната кулминация на живота във физическо тяло. Но това изглежда е постижимо, само ако от младини човек е много стриктен по правилна духовна пътека или ако естествено - може би по опитности от минал живот - си води начин на живот, който благоприятства именно това развитие. Според моите ориентировъчни преценки, сега значително под 1% от българите имат дори приблизително такава биография...

Много хора казват така, но ако не те, техните деца вече имат намалена поносимост. И още - освен острите реакции като алергии или ензимни разстройства, ефектите от злоупотребата могат и да се акумулират през годините. И да почнем на считаме, че шиповете, камъните във вътрешните органи, пердето на очите, проблемите с щитовидната жлеза и ранната склероза са неизбежно чести спътници на що-годе напредналата възраст. А те се срещат предимно у хора, които силно са злоупотребявали с млечни продукти, макар че и други фактори могат да допринасят. Аз не забранявам тези продукти за хора, които ги понасят добре, още повече, че и аз ги намирам за много вкусни. Добре ще бъде обаче, ако мислим в перспектива, да ги ограничаваме - например до 1 чаша на ден кисело мляко и от време на време по малко млечни концентрати. При явна непоносимост не е грешка да се спрат и напълно за няколко месеца, но пълното веганство е необходимо да се провежда много грамотно, за да не се явят недоимъци.

Нека всеки се стреми към най-доброто, на което е способен. Всеки си ги разбира различно добродетелите, в зависимост от нивото, на което е. Еволюционното разбиране става все по-важно, за да се избегне бъркотията, където много хора искат да помагат, но повечето не знаят как или по-лошото - си мислят, че знаят. А за самоубийството съм чувал, че е било препоръчвано в някои секти на джайнизма (чрез няколкомесечно гладуване, непрекъснто медитирайки), от някои гръцки философи и от някои шинтоисти (харакири или сепуко). В по-ново време това са отделни секти, някои от които станаха световно известни и с които големите религии плашат -доста успешно - хората по отношение на "сектите" - виждате ли, всички са като тях... Слава богу, всички споменати учения винаги са били изключения, важащи за малки групички. Повечето от хората, отиващи в манастири или да медитират денонощно в пещерите - в миналото или сега - определено не са с намерение да се самоубиват, а да правят духовните си практики по-безпретятствено (там има също отделни случаи, които вторично не издържат на трансформационните кризи и посягат на живота си). Не може да се отрече, че това си има своите плюсове, особено когато след години тези хора постигнат високи нива и се върнат в света, така че могат да помагат предполагам много повече, отколкото можем ние. Все пак историята е показала, че такива са изключения, повечето си стоят в пещеричката или ашрама и не смеят носа си да покажат по посока на "светското". Живот в епруветка. Съвсем друго е краткото усамотяване - за по няколко часа, дни или седмици! Човек е необходимо да може да го оползотворява за възстановяване и самоизучаване, иначе външната му дейност също е съмнително ползотворна. Това е така, защото който не издържа на самота, той не се познава достатъчно, а от там не може да разбере и истинските потребности на другите, за да им помогне адекватно!

Ако под просветление разбираме "пълно съвършенство" - единственият искрен отговор е "НЕ ЗНАМ"!!! Даже, простете за прямостта, считам, че и най-големите Учители нямат право да твърдят, че са го постигнали! Защото и от науката, и от духовните опитности е напълно ясно - по-ниското ниво няма как да осъзнае не само какво е по-високото, но и изобщо има ли или няма по-високо. Следователно, колкото и да са искрени напредналите души, когато говорят за "най-високите нива", аз си позволявам "еретичността" да приемам тази претенция с умерен скептицизъм - може да е така, но може и да не е. Съвсем друг е въпросът, ако под "просветление" разбираме максимално достъпното за всеки от нас - или поне за някои представители от човешкия род - постижение. Всъщност голяма част от изказалите се тук явно имат предвид едното от тези две по-приземени разбирания. Съгласен съм тогава с много от техните предложения, те са всъщност взаимно допълващи се. При това нарастващото "немаксимално" просветление - ако изобщо го определяме с тази дума - определено има и степени. Степента "по-" е някак си по-благородна. Тя дава възможност да се учим и прогресираме, без да затваряме битието в някакви "усетени" от нас или привнесени отвън рамки. А иначе ние можем да се стремим и към "най-", но това е път по острието на бръснача. Първия момент, когато стремежът се превърне в претенция, следва са имаме максимално чувство за отговорност, преди да се решим да я прокламираме. Защото прекалено много хора има, които в сляпата си жажда за спасение ще превърнат в свое трайно верую същото това "най-"... Прибавете поне "аз засега считам - или усещам, че това е "най"!

Така е - и именно затова е много трудно реално да се помогне на онези стари хора, които още от младини са поели по пътя на разрухата. Помага се, но само повърхностно, та те нямат вече силата да понесат изригването на катарзиса, който би освободил истинския човек в тях...

А според мене щастието, ако е истинско, не може да се задържа. Ако опитаме, превръщаме го в нещастие...

По-универсална е безкрайната цел - ако изобщо е цел! Тя остава и когато нищо не виждаш, и когато всички други цели пропаднат. Ала тя се нуждае от безкомпромисна искреност. Но освен нея може и трябва да имаме и външна основна цел в живота, или даже няколко основни цели. Целта-Смисъл не бива да се бърка с целите-средства. Едната категория не може да замени другата. Всички хора се намират в съзнателно или неосъзнато търсене на Целта-Смисъл, но тя е неопределяема. Това е много тежко да се понесе от ума, свикнал да разглежда всичко прегледно - като плочки от домино под носа си. Понесе ли го - той се трансформира. Не го ли понесе - връща се към обсебването от целите-средства. Но дори и да излезе над обсебването, тези житейски цели си остават, докато е на Земята, просто няма друг начин! "Живея спонтанно и без цели" - това е просто начин да се каже, че не съм обсебен от целите си. Но без целенасочени действия дори и Учителите не могат да функционират на този свят. Спомням си един учител, мисля, че П. Йогананда, разглеждайки отдаването на Божествената воля, твърди, че средновековното учение за пълната пасивност е особено опасно. Човек употребява целенасочена воля дори когато реши да отвори или затвори клепачите на очите си. Следователно, въпросът по-скоро е дали личната му воля е в хармония с Космичната.

Един дзен учител върнал идващ при него за поклонение мирянин, загдето оня затворил вратата след себе си, като я ритнал. Казал му да измоли прошка от нея, преди да дойде при него. Човечецът така се стреснал, че му се променили възприятията. Усетил, че вратата излъчва обида. Като се молил известно време, усетил вече, че това излъчване престава и в същия момент учителят му казал - достатъчно... Наистина звучи като приказка.

Опитвал съм по едно време доста пъти регресия по Ст. Гроф и подобни. С мен имаше и други хора, някои от нас получихме явления сякаш от минали или бъдещи животи, но кой ще го докаже, че е толно това... Нямаше както при ясновидците точно датиране, нито директна връзка с настоящите явления... повечето хора, дори и нищо особено не усетилите се подобриха емоционално и здравословно, но имаше едно особено сензитивно момиче, което се влоши. кризите при него вместо да преминат и да остане подобрението, както беше при много други, се задълбочиха. Явно не беше готово да преосмисли новите-стари неща, които й нахлуха в съзнанието. А кой предварително ще знае кой как ще реагира? Психолозите -водещи, разбира се, не бяха Учители...

Има грях, но няма грешници. Това обаче е едно осъзнаване, което е над обичайния ум. Повечето хора нямат даже и епизодичен достъп до него. За тях то е неразбираемо (или се разбира погрешно), даже и 100 пъти да го прочетат. При тях нещата са черно-бели - или са грешници, или не са. В първия случай се самоунижават, а във втория - бъркат свободата със слободията. Явно е, че докато не се развие съзнанието, едва ли ще може да се помогне на повечето хора в това отношение...

Според мен има и още една причина за по-голямото разслоение в мненията при разглеждане на определено учение. Въпросът опира не само до степента на неговата вярност и полезност за хората, но и до претенциите, които то въздига, а също и начина, по който го прави. Според моето лично мнение основателите на почти всички що-годе позитивни учения са били по-наясно от техните последователи. Затова директно при тях е имало по-малко неадекватни претенции за изключителност, които привличат комплексираните и отблъскват уравновесените хора. Ето как преобладаващото паство на големите религии се е формирало от не толкова качествени членове. И следователно през последните няколко века безброй чудесни човешки същества изобщо са се отстранявали от тези редове - и е имало защо! Друг е въпросът, че много от тях изобщо са оставали без духовна школа, която да ги поведе нагоре вече по истински пътища... Но ако едно учение отговаря на претенциите си, то още отначало би следвало да привлече точно определените хора, на които да бъде полезно. Например в случая аз не съм чел много подробно Мегре, но ми се струва, че по-скоро някои негови последователи се фанатизират да препоръчат малките ферми като единствена панацея за всички хора, сега и веднага. Той си дава и много други хубави идеи, например за образованието и също дава за пример исторически и обществени дейци, които помагат или са помагали не чрез живот в малки стопанства, а по други начини!

Скъпа Лилия, ето това усетих по отношение на твоя проблем и дано да ти помогне с нещо; обаче прави само това, за което и ти чувстваш, че трябва: 1. Намери си голяма цел в живота, която да е дългосрочна. Представи си, че след 40 години тях вероятно няма да ги има на тоя свят, независимо какви са били, но ти може би ще успееш за толкова много време да направиш нещо голямо за много повече хора! 2. Опитай се да ги разбереш. Зная, че е много трудно. Може да говориш поотделно с тях или с онзи от тях, когото чувстваш все пак като по-близък. Не е нужно да се опитваш да ги промениш! Може би техните лутания са послания към теб да не ги повтаряш. Но за да не ги повтаряш и за да простиш, първо следва да ги разбереш! 3. Опитай се просто да отдадеш на Бог всичко от себе си, включително и терзанията си. Нека Той да решава дали и какво да направи по тези въпроси. Дали го правиш добре ще разбереш по резултатите - те ще бъдат бързи и чудесни, когато си искрена! Това не винаги означава, че вънните обстоятелства ще се променят много, макар че и това не е изключено. но твоето отношение към всичко в света ще претърпи голяма промяна! Същевременно се пази от твърде настоятелни проповедници, които могат да използват нещастието ти и чрез заплахи и обещания да те прикъткат към тяхната "вяра". Не при всички, но при повечето се касае до вербуване към някакво мъртво учение, заместващо живия Бог с техните натрапени представи за Него... Не допускай такава подмяна, бъди искрена докрая... Желая ти успех!!!