Добромир

При това би било добре и да беше видима... разменяме си ние стихчета, ама в живота си е доста по-трудничко да се реши - и за първото, и за второто...

А това не е ли и от липса на търпение, иначе хората могат поне да опитат да се изяснят, преди да правят окончателни изводи за това какво мисли или възнамерява другият? И моите наблюдения са, че не е толкова често самото осъждане, колкото мнението на отсрещната страна, че е осъждана. Тъй като много пъти е била наистина осъждана или може би защото самата тя - или той - често осъжда другите? Та взема, че се обижда кръвно от едно спокойно и балансирано мнение просто върху обсъжданата тема, а не осъждаща конкретно човека. Според мен от тук нагоре по скалата на "нажеженост" е по-крайно изказване по темата, отново без личен мотив - но все е по-вероятно да си го идентифицира човек, като че ли е така; после е директната, но внимателна, т.нар. конструктивна критика, в която са включени и позитиви; после е небалансираната критика по отношение на конкретен въпрос или проблем и чак тогава идва осъждането! То носи според мен тежестта на едно по-цялостно отричане и на човека като такъв, а не само на негови конкретни недостатъци или погрешни мнения. Иначе, защо Авторът на въпросното мото съветва да не съдим, а пък той доста остро се изказва срещу определени неща? Това от негова точка вероятно не е съдене, макар че околните е имало поводи да го възприемат и така. Но ние не сме Той. Наша работа е да дозираме мненията и критиките, така че да не преминават в осъждане. А ако разберем, че и лекото докосване до "раната" на някой предизвиква твърде силна реакция, т.е. ние вътрешно сме нямали и помен от осъждащи настроения спрямо него, а той изведнъж реагира, както реагира жестоко осъденият? Твърде зле май я разбираме още човешката психология, какво остава до духовността...

Това, че ще се прости, не означава, че сме съгласни да се повтори старото! В няколко теми тук стана въпрос за силата на българските жени, и то предимно за негативните й отправления. Но ето и у нас, и в Русия и др. славяни има и едно много позитивно измерение на женската сила - а именно справянето ако е нужно и със собствени сили, вместо да се върви към гнили компромиси. Ако например той си е заминал, за да си гледа кефа и след като пресъхне другото му кранче, поиска да се върне? А през това време жената е много изстрадала и може би простила, но значи ли това, че следва да е съгласна всичко да започне пак с голи обещания за "конернна промяна". Случаят индивидуално може да има различни аспекти. Все пък, по-съм склонен да приема решението на поетесата: АНА АХМАТОВА *** И нека бъда пак сама. И любовта да е измама... На твоята невеста няма да пиша тровещи писма. Но ти й дай добри съвети: да се зачита в моя стих, да пази моите портрети – бъди внимателен жених! Глупачки! Всякоя цени съзнанието за победа – не светла дружеска беседа, не спомена от нежни дни... Когато видиш удивен, че свършват медните монети на щастието, празен ден и радости, навек отнети – в среднощния тържествен час не идвай пак. Не те познавам. С какво ще ти помогна аз? От щастие не изцерявам.

Мисля, че говоря по същество. А ако бъркам, има и други хора, за да ме поправят, а не само които сляпо си отстояват тясното становище. А дали съм само философ и с нищо не съм допринесъл за хората или истината по въпроса е доста по различна? И дали разбирането по различни въпроси - широко или стеснено - е просто "нищо", след като всякакви индивидуални и обществени процеси са протичали благодарение на промените именно в разбиранията? Но нека Бог и обществото да имат дългосрочната дума по тези въпроси, аз поемам пълната отговорност за себе си - че съм искрен, това е.

Съгласен съм с това, че отношението към природата е следствие от индивидуализацията на масовото съзнание. Не съм съгласен да приемаме апокалиптичната нагласа. Ако тя все пак е основателна, струва ми се, че няма да станем по-свети и заслужили, само защото сме я провъзгласили. Ако обаче е невярна (както хиляди пъти в историята се е оказвало), представяте ли си тези всичките кошмарни мисли, които бихме излъчвали чрез тези нагласи, какво влияние върху света ще имат? И да не би, ако той е в крехко равновесие между стабилизиране и разпад, да допринесем неволно за второто?! И после, допринасяйки за него, да потрием доволно ръце: "Ето, нали ви казвахме, че ще стане..." Ако пък Бог наистина е решил да се спасят само някакви си "избраници", под вида на "основно ястие", аз да ви кажа предпочитам да си остана от "гарнитурата" - и без това не съм месоядец...

Добре, мисля, че почвам да те разбирам. Твоите опитности са те довели до там, където си и не вярваш, че можеш да убедиш не напълно готови хора. Търсиш пълни съмишленици, а не разговарящи свободно по темата. Обърни се тогава към модераторите с молба да ти сложат темата в някакъв подраздел - "Само за съмишленици". Ако го направят, поне аз не бих ви безпокоил там. Макар че дори за "тяснопартийната позиция" откритият форум има големи преимущества. Та тази тема постоянно излиза на предни позиции в във форума не само благодарение на вас, поддръжниците, но и на нас, които частично имаме друго мнение! И кой ви пречи същевременно да си пишете лични писма с напълно съгласните и да се уговаряте както си искате? Опасявам се обаче, че такива затворени теми няма да бъдат допуснати или ако бъдат, скоро ще бъдат пак прекратени. Защото това е равнозначно на ваш малък сайт тук - защо тогава не си направите отделен собствен? Има и безплатни възможности. Ако се тръгне с циркулиращите в тесен кръг теми, то и източноправославните могат да си поискат своя малка страничка тук, и атеистите, и кой ли още не... но нека администраторите преценят ще правят ли нещо по въпроса, а ние ще е добре да се съобразим с тяхното решение. Знам, че вие сте прекрасни хора, но все пак ми се струва, че е добре да разширите кръга на онези, от които бихте могли да очаквате помощ, както и на онези, на които вие бихте могли да сте полезни. Мое мнение.

Е, да, никой няма да отрече, че поне отвън погледнато, мъжете през последните 2-3 хилядолетия са причинили повече проблеми. Но от друга страна, мъжете са толкова зависими от влиянието на жените си, че ако последните бяха преобладаващо светици, със сигурност щяха да променят немалко неща. Все пак не е случаен и изразът "шерше ла фам", т.е. жените влияят, макар и по-скрито върху събитията. И то предимно на личностно равнище, а от там нататък вече оставят мъжа да се блъска по посока на "големите неща". Иначе защо, след като феминистичните движения извоюваха почти повсеместно равни избирателни права, жените продължават да гласуват... за мъже? Отговарям с един анекдот. Настрадин ходжа много се карал с жена си и един ден тя му предложила да се споразумеят: "Хайде, аз ще те слушам за всичко, което е важно и голямо, а ти мене - за всичко по-незначително!" - "Добре, но какво все пак разбираш под "голямо" и "малко"? "Ами, това къде да живеем, как да си оправяме жилището, какво да ядем, как да възпитаваме децата, как да прекарваме свободното си време - са дребни неща. Великите проблеми - дали има Господ, коя философия е по-правилна, кои политици да се избират и на какнво се дължи топенето на ледниците - това са примери за велики проблеми, по отношение на които винаги веднага ще се съгласявам с теб!"

И аз считам, че този сайт е едно от малкото места, което, дори и да не е напълно свободно от опити за някои от горните инфилтрации, те не са определящото в него. Има възможност всеки да се самоопредели и да приема или не от другите само това, което вътрешното му усещане одобрява

Ами то си е и въпрос на термини - и аз съм изпадал в двуомение дали следва любовта да се нарича изобщо Любов?! От това, което казвате - и не го казвате само вие Донка и Хама - изглежда, че няма такива основания. От друга страна обаче, така се създва впечатление, че еволюцията върви на скокове - от 100% любов (всъщност нелюбов) - към 100% Любов (истинска). В действителност поне според моите наблюдения, преходът е продължителен и още докато човек е повече под властта на "малката буква" се проявяват проблясъци и на Голямата; а и от последната никога не е късно да се смъкне при определени условия... Освен това, колкото и да е красив парадоксът "трябва да разбереш, че всичко е Любов, за да ти стане ясно какво не е", той се нуждае от още пояснения, поне за повечето от нас - нали?

Ето че станах и инквизитор Рефлексът за собствена правота си е твой, драга Теодора, ти само го проектираш другаде... Каквото съм писал, всеки може да го прочете и да види дали позицията ми е крайна или е по-скоро балансирана. Цял живот съм работил за природосъобразния живот (разбиран обаче по-широко), а дали и колко съм допринесъл, това не е моя работа да го определям. Не се смятам за всезнаещ; и ако вашата групичка е напълно убедена, че краят на света идва, и то по точно определен начин, то аз, представи си, не съм сигурен в 100%-вата ви пророческа дарба. Земата, разбира се, не е плоска, но това се е доказало чрез състоятелни аргументи и аз продължавам да ги очаквам от вас. С какво друго, освен с демонстриране на призивност и докачливост, ще ни убедите, че потопът е неизбежен и че точно вие сте Ноевите избраници? Както вече подчертах, аз приемам различни възможности и поемам отговорността да си променя становището при необходимост. Бихме могли да си сътрудничим, защото, повтарям за 3-ти път, аз уважавам избора ви; и за екоексперименти има място под слънцето. Проблемът всъщност е, че вие стигате до крайности и отхвърляте умерените решения. Имам приятел, който е бил в Странджа и е възхитен от отдадеността, граничеща с героизъм, на хората там; но той каза също, че твърде малко са тези, които издържат. А дали точно сега му е времето на такъв героизъм и не е ли по-добре да ползвате някои от постиженията на цивилизацията - за което можем да помогнем и ние (а вие да ни помагате с екопродукции)? Ами хората, които не са така издръжливи, имат други възгледи и т.н. и всъщност са огромното мнозинство? Няма ли между тях обикновени люде, делата на които са по-духовни от тези на всички нас? Няма ли истински учени, които биха помогнали да поправим кораба си, вместо след пкато видим пробойни, веднага да търчим към острова на Робинзон и Петкан? Няма ли вълшебни творци на изкуството, от които нещо ще остане - тук или в мировото съзнание - даже и след евентуална катастрофа? Този сайт ми харесва, защото като цяло се опитва да отговори на мотото си: "за съзнателен живот". Това според мен подразбира цялостен поглед върху нещата, а не единствено оцеляване при сурови условия. Ето сега, че не всичко е толкова крайно разбрано - даже от някои последователи на "отделянето"! Нека да видим за всеки индивидуално и за всички като общност, кой какво може да прави там, където е. И ако реши да отиде другаде или да се върне на старото място, да бъде разбиран и покрепян съответно... А иначе аз не считам, че някой от нас току-така ще промени кардинално мнението си след тези постинги. Но нека поне да се отнася към тях по същество и без предубеждения - и кой знае, някога...

... и ако ако душите се наистина обичат и се намират, тогава основният "интерес" им е еднакъв, а второстепенните различия се хармонизират от само себе си чрез допълване. Обаче още от самото начало или малко по-късно при повечето хора излизат на преден план другите интереси - или комплекси, компенсации и т.н. Тогава човек може да си мисли, че "обича", но той по-скоро си търси "синилата от бича"...

Ами доста отдавна някои хуманисти са си представяли една страна, наречена Утопия... Там всички хора живеят в обич и без конфликти и даже природата се е променила, на всички географски ширини е вечна пролет, ледниците бързо са се стопили (без да предизвикат наводнения!), а водата в моретата и океаните е придобила вкус на лимонада... Може би - макар и само във фантазиите си - и аз бих бил по-щастлив, ако само си представям като тях. Обаче аз искам да видя какво може да се направи реално за хората, без да се разчита на мигновеното превръщане на Земята в някаква подобна Утопия. Всяка мащабна промяна е свързана с трудности, рискове и странични ефекти. Разрушаването на цивилизациите (вижте историята!) по правило не се е последвало от духовен рай на Земята, а от дълги периоди на дивачество и варварство. Едно е, ако хората стигнат до съзнанието, че трябва да живеят в хармония с природата и стъпка по стъпка го реализират - ще бъде наистина чудесно! Съвсем друго е, ако отделни малки групички тръгнат да се "спасяват", а иначе човечеството се сгромоляса под тежеста на екологичната, здравната, социалната, духовната и други видове кризи. Мащабите на катастрофата могат да изключат оцеляване и на най-далечно избягалите групички, а и да оцелеят, ще бъде мъчение, а не спасение техният животец... Аз все пак се надявам да не се стигне до мащабна катастрофа. Тогава пък искам да дам на обществото повече от това, което мога да му дам и ако реша после да се оттегля сред природата, това вече няма да е бягство. Представям си, когато бях млад и в продължение на доста години ми се ставаше отшелник, какво ли щеше да стане, ако оттогава досега бях наистина такъв. Може би щях да съм малко по-здрав и да съм научил на практика оцеляването. Но колко други важни опитности нямаше да ги имам - вкл. присъствието ми в тоя форум нямаше да се състои Това, което съм допринесъл за хората, щеше да се ограничава до "личен пример", който почти никой нямаше да последва. Даже ако бях развил, да кажем, някакво духовно целителство и при мен да бяха заидвали хора - това би могло да е и неиздържано изпитание за раздутото ми, уж отрекло се от света, его... Ами ако след 10 години самота ми се беше приискало да се върна? Изобщо си нямам и представа как би могло да стане и какъв комплексиран живот щях да водя след това, след като съм изпуснал времето, в което човек установява призванието си в социума! Така че аз не съжалявам, че съм избрал да се проявява мисията ми в и чрез обществото и ако преценя, че на даден етап тя би включила и някакво заселване сред природата (с колко хора, точно къде и как - ще се види тогава), ще направя, каквото зависи от мен, за да се получи така именно. А дотогава основният ми призив няма да бъде масово и еднакво за всички изселване от градовете, а масово, но индивидуално за всеки хармонизиране на собствения си физически, умствен, емоционален и духовен живот и съответно взаимопомощ - по всякакви начини, независимо кой къде се намира и с какво се занимава. Защо ли ми се струва, че ако повече хора се опитат да се настроят на тази вълна, ефектите ще бъдат сигурно положителни и плавни, без големи сътресения?

Това за преценката на стойността не е трудно да се направи, само трябва да има интерес между хората да обменят. Както действа пазарният механизъм и с парите, например определям условно, че мехлемчето ми струва 3 евро, масажистът ми казва, че масажът му е 15 евро и му давам 5 мехлемчета (а точно това го правя отдавна, защото той ги използва тези продукти при масажите си и му се връзва иделно като размяна). Ако от друга страна някой иска 60 евро, за да ми поправи компютъра и иска за размяна 20 мехлемчета (или, да речем, срещу медицински преглед на 4 души - семейството му), то (ако системата се е разширила вече) аз може би ще си намеря друг компютърен спец, който да ми поправи джаджичката и срещу два пъти по-малко. Т.е. механизмът ще се задейства чрез все по-разнообразното търсене и предлагане. По същия начин например някой ще се ангажира да ни снабдява с хубави хранителни продукти на едро и за тази услуга (организация, временно складиране, разнасяне) ще му трябват, да речем 150 евро на месец. Но той ще снабдява хората в същото време общо за 1500 евро (по едровата цена) продукти, които, ако се купят на дребно, ще са средно тройно по-скъпи, и то с по-лошо качество! Е, от спестените 3000 евро толкова ли ще им се свиди да отделят за посредника 5% от това, което всъщност печелят чрез тази схема? Просто хората си карат по инерция и ги мързи - точната дума - да направят промяна, благоприятна и за тях, и за другите. Затова и възможностите на бартера остават нереализирани или са само в тесен кръг, както е при мен и някои мои познати например.

ДоброДетеЛ(юбов)? Да обичаш доброто като дете... Това е хубаво - и ако е актуална истина, другите добродетели може би идват от само себе си. Само че в повечето случаи Любовта не е на душевния ни трон и затова става въпрос за много на брой добродетели. Зщо според вас са дадени 10 Божии заповеди, 10 етични принципи при йога, горе-долу толкова в Египетската книга на мъртвите, а и по-съвременни учители или известни автори по темата общо взето около тях си кръжат. Ами защото почти никой в тоя свят я няма истинската Любов като постоянно качество в себе си. Тогава се започва от ненавреждането, искреността, неприсвояването и т.н. - не защото са по-важни от Нея, а защото са по-обозрими за средното съзнание. В крайна сметка обаче нито една друга добродетел не може истински да се развие без Любовта... и кръгът се затваря! Сигурно ще трябва радикално да се смени духовното равнище на всяко индивидуално съзнание, иначе кой знае до кога ще се върти обществото в хорото на псевдодобродетелите!

- особено за последното изречение! А иначе експериментите сред природата - ами нека си ги има, независимо дали по Анастасия или други, това си е част от разнообразието през тази многоцветна по прояви епоха. Но не е добре те да подхождат като мисионери, знаещи какво е най-доброто за всички. Поне според мене, не всички разбират правилно екологосъобразността. Не става въпрос да се върнем към първобитното време, за да се спасим от отрицателните черти на модерността, а все пак да оставим някои плюсове от последната и да я хармонизираме с опазването на природата. Иначе ще стане комично - отправяме призиви по интернет да се откажем от огъня и къщите. Дали няма по-нататък пък да заизползваме спътници, за да се откажем и от пещерите, и от човешкия си говор?! Аз съм минал през доста дълъг такъв етап на псевдоспасителни тенденции, чието мото е "Назад към природата!" Сега предпочитам другия девиз: "Напред към Природата!" Не мъртвото единение с първичните природни стихии, а живото осъзнаване на Цялото, намиращо израз навсякъде - не само в материалната природа, но и в духовната култура. Не може да има съмнение, че средища на последната до голяма степен си остават големите градове - въпреки всички натрупващи се в тях негативи. Те се натрупват - безспорно, но не защото всичко в града е обречено, а защото твърде малко хора - както в градовете, така и в селата - откликват на същата тази култура. Ако откликваха - без каквито и да било призиви щяха да способстват повече и за опазването на средата. И съответно - природата ще бъде заселвана не толкова от псуващи след овцете полуграмотни селяни, нито от закаляващи се, презрели света отшелници - а главно от съвременни хора, които ще съчетават плюсовете на цивилизоването с природосъобразния живот. Нещо ми подсказва, че техният пример ще бъде масово последван, за разлика от примера на другите две категории!

Сърцето=смисъла в живота и от там - "двама се обичат не когато се гледат един друг, а когато гледат заедно в една и съща посока" (Екзюпери). Иначе другото са опитности с винаги противоречиви резултати. Душевната хармония прави различните неща в другите сфери да се допълват, а сходните взаимно да се усилват. При липса на такава хармония противоречията дразнят, а еднаквите черти втръсват...

Много важно според мен е и обобщението на Кен за ценностните основи. Има 3 такива: 1. Основна ценност. Тъй като Бог е иманентен (вътрешно присъщ) в творението си, като най-дълбока същност всички неща имат една и съща стойност. Това се осъзнава често от мистици, поети, хуманисти, квантови физици и т.н., а от другите хора - по-рядко или изобщо не. 2. Вътрешна ценност. Отразява йерархичното ниво на съществата - вижте по-горе. Някои хора преувеличават или пренебрегват йерархията, но тя си има точно определена роля, ако се разбира правилно (Кен я нарича холархия" - вместена йерархия, за да е ясно, че това не е механично преминаване на някакво стационарно същество към по-високи "места", а по-скоро цялостно развитие с усвояване на всичко ценно от предхождащото стъпало). 3. Външна ценност. Тук се касае за чисто прагматичните ползи във външния свят, например кучето и вълка могат да са от сходно йерархично ниво, но едното животно е "приятел на човека", а от другото по-скоро се налага да се пазим. И така, ако имаме предвид и 3-те ценностни първооснови, когато преценяваме каквото и да е, оценката ни ще бъде възможно най-балансирана и съответно справедлива. Все още обаче ние твърде често залитаме в абсолютизиране на една от тях за сметка на другите: например тогава първата се превръща в "розов облак" от непрактичност; втората - в нещо като "кастово мислене"; третата - в груб материализъм... Но тези сериозни странични ефекти не се появяват, ако и когато всяка от тях си знае мястото!

Много прясна тема - и поне 6 различни определения за "грешник"... Всичко е наред, стига да не се поддаваме на изкушението да си псевдоопонираме: "Според определение X, ти считаш че грешник е еди-какво си, но аз не съм съгласен с това, защото според определение Y за мен да си грешник означава нещо съвсем друго!" Все едно е да кажа: "Ти смяташ, че ледът е студен, но аз въз основа на собствения си опит не съм съгласен с тебе, тъй като огънят ме опари." И така, излиза, че грешник е: 1. Който се отклонява от определени религиозни или други теории за морала (но те са различни и значи за всеки определението "ще бъде според неговото вярване"). 2. Който се отклонява от преобладаващо приети във всекидневния живот норми (например, не е добре да си пасивен, а трябва да допринасяш с нещо за обществото). 3. Който се отклонява от собственото си понятие за правда (в случая на мястото на предполагаемата обективност на понятието се поставя субективната преценка на самия човек за себе си - толкова съм по-грешен, колкото повече сам се считам за такъв) 4. Който уж се отклонява в съмнителна посока, но в крайна сметка става ясно, че е имал нужда и от такива еволюционни опитности (тук грехът е до такава степен относително понятие, че "избледнява" съвсем) 5. Който си върви по пътя, но докато не е стигнал до ниво да се мотивира чрез Любовта, "страхът Божий е начало на мъдростта" (а това значи да се използва греха не като реална квалификация, а като метод за развитие, като камшик за неосъзнатите) 6. Който изобщо няма право да съществува (но щом Бог е допуснал да го има, в този смисъл грешници няма). Ето да вземем даже и най-полярните становища от по-горе - тези на Майкъл и Донка. Майкъл е обективист, той иска да съществуват най-вече ясни външни критерии за една духовна или бездуховна проява на човека. На него му е близка настройката "доброму добро да струва, а лошия - с ножа по главата" и изобщо не е толкова важно, че някой може да се чувства грешник или да нарича другите грешници. Далеч по-важно за него е какъв ще бъде непосредственият резултат от действията ни в обществото. Дончето пък обръща внимание повече на вътрешното себеусещане: за нея дори и спечелените външни битки в името на доброто няма да дадат истински резултати, ако не се опират върху основата на вече изградена универсална духовност. А при последната както обвиненията, така и самообвиненията отстъпват място на проникновеното разбиране и истинското състрадание, т.е. човек вече знае как да насочи правилно добрите си намерения, без да рискува с тяхна помощ "да павира пътя към ада". Но да не забравяме в крайна сметка, че хората са на различно развойно ниво и имат нужда от различни схващания за нравствеността. Всяко е уместно на своето си място, объркването иде от (не само) балканското ни изобретение "псевдомамалига" (качамак от от смесващи различни нива и различни ценности диспутиращи участници). И аз особено много се лутах из тоя род каши, затова съм благодарен на Кен Уилбър, който поне от малко малко ме ориентира по тия въпроси. Скоро ще пусна още нещо за него в съответната тема.

Бих искал хората с природосъобразна душевност да имат възможността и решимостта (само с едното не става) да заживеят сред природата. В същото време съм сигурен, че единствено с преместване на местожителството повечето хора, дори да го осъществят, няма да станат автоматично и по-духовни. Напротив, те ще пренесат опасните си навици към все още екологичните кътчета и ще започнат да ги рушат - физически и духовно... Да не забравяме, че човек много дълго е живял сред природата, но поради промени на съзнателно ниво се е отчуждил от нея. Ако остане със същото съзнание и отиде някъде, той пак ще се отчужди и от там. В най-добрия случай ще замени местожителството си с по-чисто физически и ще прехожда до големия град - само за да работи (както е на много места на Запад). Трудното е да се промени съзнанието, така че екологичното да бъде в хармония с духовното! Докато това не е станало в масов мащаб - да не бързаме с изводите си, например съдейки главно по местожителството кой човек доколко е с екологично и духовно съзнание!

Ами каквото си е - например 30 г. мед на две порции сутрин и вечер, в по една чаша билков чай или вода, се понася далеч по-добре, отколкото еднократно изяден наведнъж и без течност. Някои хора от последното даже получават сърцебиене и прималяване и си мислят от какво ли е, а то е просто внезапно вдигане на кръвната захар, последвано от инсулинова реакция и хипогликемия.

И аз бях горе-долу така на младини, но животът си знае работата... Като не успях да го превъзмогна тоя момент навреме (гледай ти да успееш!) - се наложи доста да се поприземя, даже да правя свой бизнес редом със семейство. Поопипах границите на възможните успехи, поопарих се от неизбежните катаклизми в света... Загубих си "невинността", почти неуморимостта, фотографската памет... Ако се гледа само на времето и силите, които съм "пропилял" за недуховни в тесния смисъл на думата занимания, би трябвало много да съжалявам. Но на мен ми се струва, че ако има сериозна пречка, която човек не оправя, когато му е лесно, ще му се наложи да я оправи зорноволно - и от гледна точка на цялостното развитие вероятно загубените времи и сили се оправдават. Иначе, ако човек нахлуе с такъв род проблемчета в по-висшите области, току-виж станало и по-лошо!

Човешкият организъм не е много приспособен към концентрати, но цивилизацията го е приучила. Все още може да се възстанови естественият апетит и захарният концентрат да ни се види "отровно" сладък. Моят метод е съчетание от пълно изключване на съответните продукти за 3-4 седмици и после включване много по малко с изострено съзнание - в повечето случаи се получава усещане за прекалено сладко и ако човек го запомни и не се връща после назад, отказването може да е трайно. Поотделно осъзнаването и въздържането много по-рядко вършат работа - първото следва да е много силно, за да даде резултат в разгара на самото пристрастяване; второто без осъзнаване може да доведе до натрупване на подтиснати желания и оттам - до чести провали в диетата, а и други проблеми. Трябва да се стигне до по-естествено реагиране на самия организъм, той се убеждава не от теоретични аргументи, а от собствения си усет. И после въпросът е дали човек ще закрепи резултата (в повечето случаи няма рецидиви от само себе си, ако обаче упорства към възвръщане на старото положение - и това е възможно...) Колкото и да е чудно, даже едно и също количество за деня захари, приети в концентриран или разреден вид - имат доста различно въздействие! Човек се пристрастява предимно към концентратите.

Първото го правят с филтрирана, а не с дестилирана вода, така че с това на вербена има по-добри резултати... а другото сигурно е добро, ама като събера малко повече парици, ще го пробвам и него

То е ясно - рафинираните захари и бели брашна, които при това се консумират масово в света една от няколко десетилетия, са лошите въглехидрати. От другите, ако се консумират в големи количества, за някои хора концентрираният мед, фурмите, стафидите и тестените произведения - даже частично с черно брашно - могат да са проблемни (а то почти винаги и "диетичните" тестени не са с пълнозърнесто брашно, а смесено с бяло, плюс оцветители). Зърнените като директно консумирани - покълнали или варени - без смилане, са най-сигурната гаранция, че не са рафинирани. И разбира се, пресните плодове и някои зеленчуци са добри източници на въглехидрати, и не само на тях