Добромир

Според мене базово има голяма разлика между мантри и утвърждения (формули), макар че съвременните тълкуватели са се опитали да я заличат. Но вижте при Учителя Беинса - виждате ли разлика между "фир-фюр-фен" и някоя формула на български? Така е и на Изток - мантрите са особени звуци с точно определено произношение и точно определен енергийно-психологично-духовен резултат. Съвременните йога автори дават мантри доста предпазливо, а молитви и утвърждения - по-масово и като съвсем отделни практики. В миналото е било още по-строго - казвало се е, че вярната мантра може да спаси човека, а погрешната - да го разруши. С утвържденията определено не е така: те могат да бъдат на родния език, да са многовариантни, зависещи от контекста и не толкова звуковата им вибрация, колкото субективно-индивидуалното им значение еиграе роля. Те сами по себе си не крият опасности, но ако човек е в такова психораздвоено състояние, че каквото и да си утвърждава, подсъзнанието му казва обратното - то като по-силно побеждава. Всъщност, тъкмо поради факта, че такива патологии много зачестяват в днешно време (и вече не се възприемат като отклонения, а по-скоро като норма), затова самовнушенията все по-малко действат по очакваните начини. Необходимо е отначало да се постигне известен интегритет на съзнанието и едва тогава твърденията се превръщат в мощни конструктивни "оръжия"... P.S. В индуизма и будизма кратките твърдения - предназначени или не за повтаряне, са по-известни като "сутри". В миналото и на изток, и на запад формулите и мантрите са били инкорпорирани главно в молитвите. Молитвената настройка също е решаваща за действеността на утвържденията даже на най-големите материалисти. Ако тази настройка е налице (независимо дали човек вярва в конкретна религия или школа или просто има предразположение към духовност) - хубави реултати ще има. Ако насторйката не е налице, той вътрешно ще усеща, че иска да си внуши нещо, в което не вярва - и резултати няма да има или дори ще са обратни на желаните. Известно е, че обикновено хората, изпаднали в дълбока депресия, се влощават, дори когато ги окуражават отвън ("Трябва да съм много зле, щом всички гледат да ме утешат"). Въпросът не е никак елементарен!

За пръв път се цитирам сам... Исках да допълня, че календарите са безплатни, ще се опитам да взема и още, така че вижте дали някой не може да поразпрати, за последната дейност за жалост няма да имам време, но мога да ги дам на доброволец...

Ами то ако се разбира обхватно, всички нещастия са свързани с липсата на смирение. Несмиреният не може да е истински откровен - значи все в някакъв смисъл ще лъже. Не може да се примири с това, което притежава по нормален начин - значи и ще краде или поне ще са налице импулси да присвоява. Ще е невеж, защото предварително ще си мисли, че знае и няма да отвори място на новото, по-висше познание. Няма да има истинска любов в него, тъй като ще иска само да получава във всяка връзка или отношение - а без даване любов не може да се излъчи... И т.н.

Не съм сигурен дали е по-добре във всички случаи да имаш повече сила при неправилен метод! Може би липсата на сили в дадени моменти е кармична спирачка, подсказваща за неправилна употреба на силите?

Весели празници на всички! Имам десетина големи календара с лика на Учителя Беинса, от издателство "Кибеа". Който от София иска и може да ги разпрати насам-натам, ако желае да ми се обади къде да се видим, за да му ги дам.

Дано А и аз бих желал да имам толкова добър приятел, че да говоря и от негово име в мн. ч.

Един от... - да. Но в света има близо 2 милиарда души, които никога или почти не са яли месо. При тях болестите на цивилицазията като цяло са по-редки. Има обаче някои от тях, които принудително (в третия свят) или по други причини (например тук) се хранят небалансирано вегетариански и при тях има други болести. За да се постигне балансиране има много неща за казване, а има и индивидуални моменти, все пак общото от важните неща може да се схематизира по следния начин: 1. Да се включват допълващи се растителни източници на белтъци - например ядки, бобови, пълнозърнести житни, кълнове, листни зеленчуци и евентуално някои, приемани като добавки - цветен прашец, бирена мая, водорасли. 2. Да не се злоупотребява с концентрирани захари и белобрашнени изделия, те не само не заместват месото, но и изместват аминокиселините и от там това често срещано поведение води до недоимъчни състояния, но не поради самото вегетарианство, а поради рафинираните продукти. 3. Вит. В12 естествено се произвежда от полезните чревни бактерии, ако няма дисбактериоза. Ако понякога се ядат млечни - те го съдържат. Иначе от чисто растителните - ферментиралите продукти - соеви, туршии, хлебна и бирена мая и др., макар и в малки дози го имат, а той изобщо е необходим в съвсем малки дози. Обикновено недоимък се получава не от вегетарианство, а от стомашни болести, нарушаващи усвояването му (тогаваколкото и да се яде месо, пак се развива пернициозна анемия) или наличието на паразити в червата, които изконсумират витамина. 4. Друг елемант, който се счита за критичен във връзка с безмесното хранене, е желязото. Отново иде реч да не се прекалява с рафинираните, бедни на минерали храни, а да се ползват пълнозърнести такива, както и листни зеленчуци, плодове (особено кайсии, праскови, смокини и цитруси), леща, натурални ядки и семена. 5. Обществото ни е така устроено, че ако някой месоядец боледува тежко, няма да го отдадат на месоядството, но ако се случи с вегетарианец (а на всеки може да се случи!), обвиняват вегетарианството му. Всеки е свободен ако си мисли, че това ще оправи нещата (ама няма), да се върне към смесено хранене - и все пак бих препоръчал да не преминава направо от небарансирано вегетарианство към месоядство, а отначало да се опита да го балансира - и вероятно ще се откаже от връщането към месна храна. Има разбира се и други причини, както и други терапии, които в случаи на зобаляване следва да се имат предвид - индивидуално, в зависимосто т човека и здравословния му проблем.

А ние си обичаме и ония, които приемат дружеския шарж като ирония или като "желание да ги приземим" (до нашето катастрофално ниско и безрадостно равнище?!) Ние можем да им помогнем и по други, по-нестандартни начини - например безобидни провокации, за да се види дали наистина са 100% щастливи или в изявленията им за безметежно надрастване на нашите земни агонии ще се прокрадне и нещо метежно... Скъпи Хама и Донка, ама моля ви се, не ми се връзвайте - не разбрахте ли досега че съм малко "куку", в смисъл че всеки момент може да очаквате от мен по нещо различно... Весели празници!

Внимавай, Хана, да не изхвърчиш нанякъде да не се наложи да сменим правилния въпрос на: "Къде е Хана?" - и всеки който отговори правилно, да те достигне в райските селения върху розов балон, изпълнен с възторгород и хилий Ама ще отговори ли правилно... я дай по-добре да не рискуваме, ами си остани засега на Земята!

www.bnap.org - сайта на Федерацията... биха могли да се занимават и с още по-полезни неща, като гледам, вървят малко по периферията на проблемите, ама какво да правиш, такива им с(а (малко схванати) схващанията...

Не знам колко ще са нужни и не знам даже дали повече ще помогне безмилостната честност за явните проявени несъвършенства или трансценденталната екстатичност, отчитаща единствено погледа отгоре... И изобщо, няма никакви проблеми и аз да си изброя дефекториите на дребно, почвайки от разпиляността (само не ми отговаряйте мило, че това е "творчески хаос") и стигайки до непостоянството. Струва ми се, че по-трудно е да си признаем нещо по-фундаментално - например невежеството относно най-важните въпроси... ПЪРВАТА СТЪПКА Грее Природата. Дебнем с изкуството Нейната святост да вложим във стих… Ала е трудно без смут да почувстваме: "Здрасти, мерзавецо, аз ти простих!" Зреят талантите. Възвеличаваме тази, онази способна душа… Само че кой, щом в дела различава се, ще промълви: "Аз навярно греша"? Браним съдбовното зрънце в недрата си – радиовръзка с върховния Бог… Сякаш се пръска то, в спора щом с брата си се запремятаме в улей жесток. Веем духовност, но без да я даваме. Не е в нас извор, а преходен дар… Закрепостени в света, неотплавали, пак сме слуги на греха-господар. Нямало грях? Да, обаче му вярваме. Всичко Едно ли е? Не и за нас! В розов екстаз можем час да прекарваме, само че после на изпит сме в клас. Всяко над свитото его издигане после раздува го в евтин брътвеж… Мъдрост? С това лицемерие? Стига ни! Първата стъпка е: искрен невеж.

И при мен е така, но само когато от материала си личи онази всеотдайна настройка на автора, заради която Айнщайн е казал, че "истински учен може да бъде само дълбоко религиозният човек"). Иначе през наукообразните фрази прозира евтиното скалъпване или даже инжектираното с корпоративни средства преиначаване...

Такъв е дежурният случай почти при всички хора. Има изключения... това обаче, което е трудно или невъзможно, е тези изключения да убедят човека, все още подвластен изцяло на правилото, а то пък в случая е: в тоя свят не личи да има неегоистично привличане. (А може би последното въобще не си личи?! ) Нашето обичайно привличане, което почти повсеместно се отъждествява с любовта, е своего рода пристрастяване. А когато има пристрастяване, угодия не може да има. Или ще е силно привличане с чувство за вина, или ще е удовлетворително привличане, но за кратко, последвано от разочарование или носталгия... Дори и устойчивото привличане (плод на зряла връзка между две горе-долу понапреднали души) в крайна сметка рядко оставя преобладаващо светлина в душата (изпитът в тоя случай е принудителната раздяла). И тогава?

То обаче в случая забравяме, че и невербалната комуникация е важна, често определяща. Ако го има етерното проникновение, кой му пука, че чува думичката "аз", а когато го няма - и най-неегоистичното изявление ще бъде разчоплено и намерено, че е повод за обида...

Ами кажи ми, та да ти кажа Май че е трудно по ненаркотичен или общо казано некрайновъздействащ начин това да се постигне от средния човек. Случаите, за които знам, са или от хора, които по някакъв начин са били в екстремни ситуации и вместо да рухнат, е настъпвало Осъзнаване. Или по другия начин - хора, които дълго време неотклонно са следвали някакъв път за извисяване и (за разочарование на фундаменталистите) не е толкова важно какъв е бил пътят, а как са го следвали... и след доста време То се е получило по естествен път. Ама защо някои при криза изперкват внезапно или се деформират бавно, вместо да им проблясва? Не съм убеден, че мога да предложа убедителен отговор. Или: защо някои са способни на продължителна работа над себе си и въпреки първоначалното невпечатляващо ниво стигат далече, а други се изстрелват много високо, но колкото и да опитват, все не могат да се задържат и после се търкалят презглава надолу... Въпроси, въпроси...

Така е, защото обичайното привличане в действителност е отвличане - от собствената ни Същност. И това е парадоксалното, че то същевременно ни напомня за Нея Като се спра по-дълго върху проблематиката от тоя род, винаги стигам до това, че с изключение на някои много специални моменти, обичайно не се решавам да бъда докрай откровен със себе си, да осъзная, че преследвам някаква илюзия... Както един суфи Учител, срещайки разни философи, които "бистрели същността на света", ги попитал какво правят, те отговорили "ловим луната в езерото", т.е. изследваме същността по нейната проява. Тогава Той ги попитал: "А да не би да имате циреи на вратовете си, какво ви пречи да вдигнете погледи направо към луната?" Така и ние си играем с отраженията... дали и доколко имат някаква полезна роля тук и за нас... кой знае...

Според мене: не толкова самото търсене, което прави някои още по-отчаяни, а новите за пациента разширяващи преживявания имат терапевтичен потенциал. Станислав Гроф го е доказал, изпозвал е дори наркотици и е получавал драматични подобрения даже от психози и от крайни стадии на депресия при неизлечимо болни. После се е отказал, за щастие, от ползването на наркотици и е разработил системата ребъртийнг, с която чрез дълбоко дишане се въздейства на мозъчната химия... И тя обаче си има противопоказания. По-бавен, но по-сигурен е пътят на цялостна промяна в начина на живот - материален, емоционален, мисловен и духовен. Не съм напълно съгласен. Може да е налице информация, но тя не е убедителна - нужен е и конкретен опит. Затова в т.нар. поведенческа терапия например при страх от паяци отначало теоретично те запознават с тях, после те водят да ги гледаш и накрая щом можеш да ги оставиш да пълзят по теб, без да ти става дискомфортно - си се оправил. но фобиите са толкова много - явни или приглужени, че тоя метод едва ли е приложим като радикално средство. Ако обаче се получи дори и еднократно "сатори" - всепроникващо усещане за Живота, това елиминира или намалява значително едновременно всички видове страх - много хора го потвърждават, така че това не е само предположение

Но както ни учиха и "класиците" - количествените изменения преминават в качествени! Ако вярваме, че ни обичат отделни, несигурни в съдбата си човешки същества, можем да пробудим само толкова от резервоара си на Любов, колкото да им отвърнем със същото. Иначе, ако имаме ярко и трайно послание, че самото Цяло винаги ни обича - отваря се съвсем различна порта... но смеем ли да минем през нея?

Е, колко пъти са ни давали какво ли не, за да го ползваме по предназначение, но тъй като ония, горните, са прекалено милостиви и не ни държат достатъчно изкъсо, ние сме се изхитряли да прилагаме не по предназначение, т.е. както ни скимне. И продължаваме да го правим, даже в нарастващи темпове. Резулатите са видни повсеместно...

Вярвам в лекарите, че мога да се променят, но не съм сигурен дали "отвътре" те могат реално да променят Системата. Ако тя е обречена да се разпадне и после да се изгради наново, струва ми се, че неизбежните компромиси не си струват, когато се остава в нея с някакви неясни надежди. Напуснах системата преди 16 години и нещо, имаше доста трудности, но нито веднъж не съм съжалил. Общата матрица на социума все още ми влияе, но здравните осигуровки не са най-тежката й част. По-тежко ми беше, когато завеждащият отделението определяше всичко, което следва да се направи а, ние младите в отделението, бяхме като чирачета. Или когато в участъка знаехме, че системата за клюкарене, за разлика от всичко друго в тая система, работи безотказно и ако си позволиш да даваш препоръки, различни от общоприетите, ще си имаш най-малкото едно "въодушевено" разговорче с началството. А изгубеното време, когато "нищо особено не се случва"? Каквото и да правиш в оная атмосфера, то ще си е загубено. Сега пак си работя за медицината, но за медицината, която аз считам, че има нужда да се работи! Ако бях останал в системата, щях да бъда вероятно във висша степен неудовлетворен, без за тия 16 години да променя нещо особено в нея. Вместо да върша нещо с неохота, срещу което държавата да ми плаща с неохота, сега върша поне преобладаващо това, което считам, че ми е призвание. То носи със себе си и възторзи, и препънки, но във всички случаи - аромата на автентичността... никога доброволно не бих се върнал в болничната система такава, каквато е!

Ами както при генно манипулираните храни, отначало се броят само плюсовете и чак като ни използват достатъчно дълго като опитни зайчета, тогава се изясняват и минусите... Игра с огъня си е според мен, особено ако не се касае само за стволови клетки, а и за по-цялостно клониране на същества с други характеристики - отчасти желани, но по закона на природата - неизбежно в други аспекти - нежелани... за да се прецени дали плюсът ще е по-голям в конкретния случай от минуса, са необходми далеч по-задълбочени познания и съответната нравствена мотивация, а и двете едва ли присъстват в изобилие в научната и финансиращата сфера...

Доколкото знам, има в Щатите някаква асоциация, която освен че издава книги от/за него, прилага и на практика някои от идеите му, нямам обаче координати. Нещо чух, че ползвали някаква супервиолетова светлина...

И аз съм се чувствал не само изморен, но и с усещането, че правя нещо нередно с каквито и да било "сидхи" като се занимавам. Имам един въпрос към всички: възможно ли е още да не сме готови правилно да употребяваме обикновените земни енергии и закони, а в същото време да го можем това овладяване с по-висшите? Ако не, значи древните духовни учения имат право, че трябва да се тръгва постепенно с етична школовка и пречистване на тялото и енергийните канали. Ако да, тогава всеки с предразположения към свръхнормални сили ще трябва да си ги развива както му скимне и без да го е грижа за смисъла на живота, служението на човечеството и собствената цялостна хармония.

Ами в такъв кокошарник явно живеем, че за най-важните въпроси трудно човек може да срещне разбиране - точно от хората, които би следвало да го проявят, т.е. повечето от близките, лекарите и психолозите биха навредили, вместо да помогнат в разни критични за здравето, душевното равновесие и духовното развитие проблеми... Даже ако човек иначе си е горе-долу добре - какъвто може би е този случай - те ще вземат да се вайкат, че има нещо или - другата недобра според мен възможност - ще се опитат да завербуват съответния "феномен" чрез обещания за пари и слава.. След време естествено се разбере, че парите отиват главно при организаторите на шоуто, а славата носи повече горчивини на собственика си... Аз се сещам само за едно единствено градивно направление на тези способности - ако и доколкото могат да послужат като импулс към духовен растеж - в Съзнанието, а не само в енергиите, управляващи по-грубата материална природа...

Има и още нещо: в нашите болници условията не са подходящи, макар че не само медици, но и някои пациенти са свикнали да ги считат за подходящи - поради липса на по-добри възможности или липса на смелост да е мечтае. Освен конкретно по лечението, където много може да им се оспорва, самата обстановка е подтискаща. Много от пациентите искат да видят своите близки не точно в такава обстановка. Те искат нормален прием при всекидневни условия, което да им подаде идеята, че могат и да се върнат към това. Или природа... някои дори намират живец в рисковани начинания... забравих кой беше, но още преди 30-ина години един болен от напреднал рак обиколи света... Какво по-лошо може да му се случи, след като му са казали, че и в болницата няма да направят нищо особено за него. Да създава работа на болничния персонал? Близките му все ще го мислят, където и да е, но може пък за него да е дошло време за едно по-друго приключение, какво като може да му е последно... а пък и знае ли някой на кого кое ще му е за последно на тоя свят?! ОТ ДРУГА РАНА Клавишите на твойта сила пружинно стенат за пиано. Челото ти пръхти припряно с юзда в изпъкналата жила. Без кораб погледът витае пак телевизорно в тавана, с ресници-мачти по екрана любими образи чертае. Дими мечтата, разпиляна в ракети блудни след зарята... Вратите будни веят вятър във вулканичната ти рана. О, лекарите с важна поза, сестрите с нежните спринцовки и санитарите ви ловки - не знаят твойта диагноза!