Добромир

Случай на д-р Ив. Кирова: "Д.З., на 54г., с тежка артроза ("шипове"). Той тежеше 125 кг. при ръст 190 см., ходеше много трудно с патерици. Артрозният процес беше обхванал всичките му стави, особено тазобедрените. Имаше много силни болки, от които не можеше да спи. Препоръчано му бе суровоядство като най-ефикасен и безвреден метод на лечение. Освен това прилагахме един комплекс от естествени фактори, състоящ се от вани със сулфидна минерална вода в Сапарева баня, подводна лечебна физкултура, занимания с механоуреди, групова гимнастика и дозирано ходене. За няколко месеца пациентът свали 30 кг., изглеждаше подмладен, болките изчезнаха, сънят му се възстанови. Започна да ходи с нормален ход. Според рентгеновите снимки процесът на артрозата от тежка степен беше преминал в лека."

Засега не мога да приведа статистически доказателства за това, но имам съображение и някакво особено усещане, че тия уреди не са за препоръчване, най-малкото би следвало да се избягват масовите експерименти с тях. Състоянията на съзнанието следва да си идват и отиват по естествен път, когато човек е готов правилно да ги развие, интерпретира и насочи към конструктивна употреба. Някои си мислят, че чрез апарати и наркотици и боклукчия могат да изстрелят в "нирвана", но това според мен е съвсем друго състояние, постигнато при това със средства, които задържат, вместо да ускоряват естествената еволюция на съзнанието.

Може би тук има хора, които разбират повече по конкретния ти въпрос, но аз съм сигурен в едно - не бързай да се показваш пред хора и нерорасли учени с тези способности. Хвани някаква стабилна духовна система или поне живей по-здравословно, тъй като по-фините енергии се повреждат или извращават правилната си посока от масово водения сега начин на живот!

От никаква особено дисциплина нямаше да има нужда, ако бяхме формирани по всяко време спонтанно да усещаме истинския си вътрешен глас, но това е разрушено от ранното ни детство и затова се налага дисциплина - като лекарство... На хората никак не им харесва изводът, че почти за всичко те имат желания , които не съответстват на реалните необходимости на организма им, какво остава да говорим за душата Този факт накърнява самочувствието им, но може ли без да се знае, че човек е наркоман (в най-широкия смисъл - привързан към нещо, което му вреди), да му се помогне? Има случаи, когато хора са се променяли много бързо, когато ясно осъзнаят какво точно в тях е сбъркано, но иначе е по-лесно да се върви по метода на затрупването - аз съм си добре, това си ми харесва така да си живея и това значи, че е подходящо за мен, всякакви там препоръки ме ограничават... Водоразделът идва, когато човек реши да опитва ли друг начин на живот или изобщо да не опитва. В първия случай ще се появи избор - той може да запази или не промените, но поне ще е усетил и нещо от другия вариант. Във втория случай човека просто го мързи и се надява нещата да си се уредят и без негово участие (това е критика по принцип, вкл. и към мен, когато се поддавам на такива настроения). Аргументите в случая са прозрачно дефектни: "притеснението от промяната ще ми навреди повече от нейната полза" (а ако ти пострада семейството или бизнеса, пак така ли ще разсъждаваш и ще ги оставиш, без да се "притесняваш", предприемайки нещо, просто да си се ликвидират?); "това, което ми предлагате, не е научно обосновано" (наука=експеримент и най-силното доказателство при противоречиви мнения е разумно да ги изпробваш и тогава да прецениш); "духовно е да се носиш по течението" (ако това го разбираш като мързел, за който Беинса Дуно е казал, че е "най-големият враг на човека", тежко ти и горко - не виждаш разликата между пърчето дърво, плаващо по течението, и плуването на съвършения осъзнат плувец!). И т.н.

Това е в друга тема, ще видя къде да го вмъкна. Малахов не е оптималният вариант, а Петко го познавам много добре, ако всички се хранят и тренират като него, за малко от тях ще се налага да оправят каквото и да е...

От една страна е така. От друга - пропуска се фактът, че човек много често има противоречиви желания и изобщо не може да му се угоди. Ако прави едно ще го прави с нежелание поради една причина, но ако тръгне "с желание" да прави друго - пак ще го прави с частично нежелание - вече поради другата причина. Т.е. и в двата случаи ще "излъчва негативност". И освен това едва ли ще се помогне много на затъналите в егоистично и интелектуално недоволстване просто като им се посочи колко добре са ония, които (на ниско или високо ниво) са успели да постигнат вътрешно единство на стремленията. Това блажено вътрешно непротиворечие е характерно или за много слабо, или за твърде много еволюирали люде. Но все повече хора са по средата, в усложнените кълчища на неоправданите претенции и противоречивите желания. Когато тези хора правят или не правят каквото и да е, винаги ще има и от двата вида резултати - и външно, и по отношение на тях. Затова, ако трябва да направим нещо повече от тяхното неодобряване, трябва да видим кои методи работят именно при тях. Едното според мен е изясняване и по-нататъшно развиване на разума, за да може, макар и не така съвършено като интуицията да ги ръководи по-правилно и един ден да стигне до собствените си ограничения и дай боже, човек да "прогледне" през тях. Но дотогава ще му се налага да прави и разни неща с нежелание (понякога пристрастяванията на практика не могат да се надвият без този период, нали по време на абстиненцията човек няма желание да отказва наркотика или предмета на зависимост). Друг вариант: ако на съответния индивид му се занимава със психологични и духовни практики, да тръгне от там, за да усети и другото, което надвишава разума. Иначе ако само му говорим на тоя разум, че не постъпва правилно, едва ли нещо конструктивно ще постигнем...

ДОМАШНО-ДУХОВИ ПОТРЕБИ Полтъргайст ли ни ограби? Астролог злокобна вест ли донесе, та и баби няма по полята днес? Фруктиера ли летяща чакаме да нареди кой след фала ще заплаща за това, че спа преди? В кризата ще тънем ние, вместо някой тромав джин... За изплаващи чинии няма, братче, магазин!

Някои са на мнение, че колкото по-малко мислиш за здравето си, толкова ще бъде по-добро. Дори в миналото да е било отчасти така, сега все повече не е. Едно време е можело по-резултатно да се съчетава немисленето дали ще живееш здравословно с приблизително здравословен начин на живот, защото такива са били традициите. Сега обаче масовите навици са подчертано нездравословни, а и масово предлаганите храни и работни дейности, лекарства, развлечения и информации често са подвеждащи. Само най-здравите генетично могат да си го позволят "носенето по течението" в това отношение - и то до известно време. Човешката природа днес е такава, че именно по-слабите организми - успешно или не дотам - по-рано стигат до диети и други природолечения, а ако щете - и до духовни учения. Зорноволно, а не доброволно. Здравите чрез природни методи биха станали още по-здрави, ама това май не ги интересува - "гледат си живота", докато не стане напечено или даже съветват другите да бъдат като тях. Тези обаче, които са зле, нямат този богат избор, ако послушат тези съвети, със сигурност ще се влошават все по-бързо - или значи трябва да вземат някакви мерки. Ако тези мерки са адекватни и състоянието им не е прекалено влошено - те могат да се стабилизират задълго. Ако пък правят сериозни грешки и/или състоянието им е твърде тежко, резултатите ще бъдат по-малки или противоречиви и в крайна сметка те наистина могат да си останат болни, а и да живеят по-малко. Но дори само заради решимостта им да направят нещо повече, вкл. да престъпят удобното статукво на инерцията "да живееш като другите", те заслужават уважение. Другият момент е, че природосъобразните методи не влияят само върху диагнозите, а и върху неконкретно определени, но важни за живота фактори - работоспособност, емоционална настройка, мислене, предразположеност към духовни практики. В широк смисъл, обобщавам всичко това като качество на живота. Как мислите, доколко оздравителните методи го повишават това качество? Аз мога да кажа, че в периоди, когато се храня по-неходходящо, преуморявам се или недоспивам, поддавам се на разни грижи или си пропускам упражненията и масажите, първото е, че ми секва желанието да медитирам и нямам никакво вдъхновение за стихове. След това намалява умствената ми работоспособност, ставам по-разсеян и по-трудно решавам какво е приоритетно за момента да се прави; и ако много упорствам в тия отклонения, едва тогава се явяват и конкретни физически признаци за заболяване. Споделете и вие своя опит в това отношение!

Само част от мозъка отговаря за преобладаващата силна ръка. затова не е чак толкова ясно надмощието на цялото дясно полукълбо у хората със силна лява ръка. Все пак, според мои наблюдения, тях често им иде по-отръки да направят нещо техничарско или да усетят удобния момент какво да се направи (и двете ги можеше най-известния българин - Камата, но се надявам да се сетя и за по-интелигентен пример). Езотерична причина... е, не знам, може пък да са преродени атланти

Според мен където и да са, истинските Учители трябва да знаят как да съобразят учението си и с епохата. Колкото и да съм радостен, че земното пребиваване на Учителя Беинса се е случило точно в България, не мога да бъда чак толкова екзалтирам, че да съм сигурен (а откъде?), че други истински Учители изобщо няма в днешно време... Всъщност, като гледам сегашните йога школи, те доста усилено се отказват от методи, които, предполагам, сега не са подходящи - абсолютно отшелничество, самобичуване, дълго висене с главата надолу и дълго принудително задържане на дъха... Другото и като общи принципи на поведение, и като конкретни техники дори - раздвижване, дишане, молитва, медитация - ми изглежда доста подобно на нещата, които Беинса е препоръчвал. И след това, нали "по плодовете им ще ги познаете"? Както вече писах в друга тема днес, за мен са по-важни конкретните човешки същества, а не идейното течение, което те изповядват (често само на теория). За техниките и методите въпросът е много щекотлив... включително от медицинска гледна точка... Голяма тема.

Имах приятел, който преди 15-16 г. беше по-напред от мен в желанието си да помага с хуманитерни проекти... "ех, само да имах пари"... ами проима - не без съмнтелни компромиси, които лично аз отхвърлих и се задоволих затова с много по-малко. Та той проима наистина милиони... и досега почти нищо не е инвестирал за благото на другите! Това е случай пред очите ми, знам че те са всъщност много, та въпросът е как даже силно заявилия се като идеалист интелектуалец може да се превърне в своята противоположност? Дали пък самите "мръсни пари" (т.е. не парите като такива, а техният произход) по някакъв кармитен механизъм не предопределят провала на едно такова похвално първоначално намерение? Все пак, за да забогатее, той отиде в структура, която печелеше от хората, злоупотребявайки със страданията им, обещавайки им невъзможни неща срещу солидно заплащане! Ами че и да беше дарил, щеше ли това дарение да е "чистоплътно" от кармична гледна точка? Аз не знам, само излагам определени факти и предположения. А даже и да ги прескоча, ми е трудно да отговоря на въпроса по темата. Определено не е най-добрият начин да ги дам на държавна организация или на частна фондация - уж за добри цели. Ясно е голяма част накъде ще отидат. Да строя може би - но къде? Едва ли какъвто и да е образователен или медицински център в града ще бъде най-близко до десятката. ние сме издъно отровени от тия градове, и пак оставаме в тях - защото другаде няма работа... А какво ще стане, ако се положат основите на едно екологично и духовно градче? Да, там трябват още повече пари, обаче може да е по-добре да се започне нещо наистина различно и мащабно (дори с общочовешко значимост), отколкото по инерция да робуваме на сегашните социално-ценностни щампи, придвижвайки много нещица, всяко от които не е нищо особено... Шоколадчета за децата? (най-благата наркомания...). Домове за възрастните? (току-що ми се обади позната, която сто пъти се изприщи, докато им осигури място на нейните родители, ама след това те бързо се отказали, не могли да се приспособят - и се върнали вкъщи в малкия си град...). Наливане пари в мелницата на институт за изследване на някоя тежка болест? Кой знае въз основа на какви принципи ще се провежда това търсене (какво като са учени, могат да вървят и те в погрешна посока, а аз да им способствам грешките чрез финансови инжекции?!) От друга страна, даже да взема правилно решение, какви след това организационни и други способности трябва да имам, та наистина всичко да върви докрая в правилната посока?! Ама аз наистина смятам, че не ми достига мъдрост, за да се разпоредя правилно с толкова много средства!... А, сетих се, ще ви поканя на Кръгла маса, за да го обсъдим... ако ги спечеля де, нека сега се съсредоточим върху по-важните си задачи!

"Пророкът на холистичната медицина", както му казват там, има значителен принос за отваряне на западните лекари към природното и духовно лекуване. Макар че иначе той е достатъчно искрен, за да не претендира за просветление, той си позволява да пише книги на подобни теми, просто защото вече е известен и публикациите му бързо се разграбват. Склонен съм да се съглася с Вальо, че има и по-сведущи в духовнотта автори (не само цитираните от него), които не се издават или отдавна не се преиздават - просто не могат да разчитат на огромни и печеливши тиражи по съвсем прозаични причини. Иначе Чопра си пише хубави нещица и за медицината, и за духовността, макар че за мен на доста места прозира именно липсата на собствен усет. Само два примера: в иначе доста добрата си книга за Аюрведа той се подвежда да препоръчва, макар и умерено, бялата захар, като я класира полезна за две от дошите (дали така са мислели преди 5000 г, когато е създадена системата?); и на едно ама много очевадно място (не си спомням точно в коя книга за духовността) ни насърчава ето така: поставете като цел на живота си да се превърнете в чудотворци (да правим екстрасензорни магарии и да си изпълняваме магично прищевките - духовните Учители, поне така си мисля, никога не биха ни посъветвали такова нещо). Изобщо Дийпак е 100% адаптирал се индиец към западното течение Ню Ейдж. Но за последното може да поговорим по-обстойно в рамките на друга някой тема...

Кърменето до късно си има плюсове и минуси, но ако майка е здрава и води природосъобразен живот - сигурно е полезно, колкото и все по-рядко да се среща. А иначе много деца вече имат алергия към кравето мляко; които нямат обикновено го понасят добре, но пак е добре да съблюдават умереност. Въпросът е и до навици - както на китаеца (току-що стана въпрос) не му липсва мляко на трапезата (а пък китайката - защо ли - е с много ниска честота на остеопороза), така на нашенеца мога да са му малко необичайни разните му там заместители, макар че аз например намирам за много вкусни натуралните ядки, сусама и зеленчуците. Но съгласете се, че от всякаква гледна точка всекидневно по 1 кило мляко, плюс допълнително 50 г. масло и 100 г сирене или кашкавал, е вече съвсем прекалено, а на много порасли хора у нас точно това им е основната храна. След приключването на растежа няма нужда от много белтъци, но навиците остават и затова казвам, че нещо, с което се прекалява, дори да се е понасяло на младини, после нещата могат и да се променят. Същите тези, цитирани чрез линк от Таня, авторитети, защитавайки масовизирането на съвременната антибиотично-хормонална млечна промишленост, грубо си противоречат, давайки сравнително ниски белтъчни дажби на ден - в много авторитетни източници те не са повече от 60 г средно на ден. Ами че аз тези си ги набавям спокойно и без мляко или ако чат-пат пийна 1 чаша или хапна 30 г сирене, това само ми допълва белтъците от другите храни. А ако направим сметка колко пъти повече - дори в сравнение с конвенционалните стандарти - много хора си папкат... в горния случай само от млечните храни се биха се поели над 60 грама белтъци, а нали освен това се ядат и толкова други неща - тая делова "норма" ще си удари към 200 като стой та гледай... Признавам, че човешкият организъм има много приспособителни възможности, а при моя (но и при все повече хора) те са били намалени от детството, но пък така сме разбрали по-рано за какво иде реч. Ето пък Благост и други са го разбрали и без да е играла "голямата тояга" на принудата.

Ами разните термини, които първоначално са значели едно, с течение на вековете се изопачават, защото под маската на онова, истинското, са се вършели всякакви други неща. Значи или като употребяваме в случая думата "религия", ще трябва да се изясняваме какво имаме предвид, или да да преминем основно към друга думичка... ама то май че и "духовност" започва да девалвира... Надявам се, обаче, че контекстът ще ни помогне да се разберем в конкретния случай какво имаме предвид... ако имаме търпение да се доразбираме...

В крайна сметка си мисля, че е много по-важно какъв човек се занимава с това или онова духовно учение, отколкото какво е самото учение. В живота - примери бол. И в най-стеснени фанатично секти съм срещал хора, чиято преданост и добросърдечие са били в състояние да ме засрамят; както и в най-върховно прозиращите (или претендиращи за това) и уж толерантни течения, от друга страна, са прораствали такива демонични създания, че ми е бедна фантазията... Глупакът, като слуша добри и лоши люде, поема туй, което е глупост и заблуди, подобно на свинята от блатото, която пред езерото бистро харесва свойто блато. А умният, когато сред мъдри хорски речи дочуе даже глупост, на него му не пречи доброто да попие, а думи зли и нрави, където ги е срещнал, на място да забрави. (Махабхарата)

Тук има и някои подробности, край които се подминава обикновено, но които в определен смисъл са важни Ами че то Ошо сам си е казал, че е потвърдил всичко, което може да се потвърди и е отрекъл всичко, което може да се отрече. Като конкретни данни е дал много полезни психологични знания. Иначе не знам дали плюсът или минусът преобладават по отношение на духовното му влияние. Той е искал да обезкуражи ума, да не си въобразява, че може да се докопа до истината. Но повечето последователи, както е станало и с разнопосочно твърдящата разни неща Библия, а и с други учения, си я карат по тяхному. Те даже използват точно определени цитати, за да "докажат" каквото на тях им харесва, даже и ако на други место същият автор е казал ясно, че по този начин такива именно неща не могат да се доказват! А що се касае за Китай, и аз имах като почти всички западняци превратна представа какви са автентичните учения там. Благодарение на един семинар с участие на обучавани в стари даоски традиции си промених мнението. Там и бойните изкуства, и сексуалната алхимия са привилегии на една малка част от пътищата, а едва напоследък - изключително поради дивия интерес на запада, вкл. киноиндустрията към тя, те се представят за основни. Например, отначало се прави поне 2 г. даоски оздравителен самомасаж, микроорбитна медитация и строго балансиран живот по отношение на вегетарианство, умереност в движенията, душевно спокойствие и т.н. чак след това човек е готов или за бойни изкуства, или (което като четем Лао Дзъ виждаме, че е главното) - по-вътрешни духовни практики и отношения. На въпроса за "изкуството на брачните покои" се отговори, че е прилагано от китайски императори и сега от някои, но истински медитиращите нямат нужда от него. Т.е. на нивото, когато наистина човек ще може да циркулира пълноценно енергията с партнор, той би могъл да го прави и самостоятелно. Само че това ниво се достига трудно и от малцина...

Да. А това нашето мнение със Силвия не е само от личен опит, ние имаме и наблюдения над доста повече хора, вкл. с проследяване след време, отколкото вероятно ти си наблюдавала във всекидневието. Така че "опит" в случая - това не е само личен ограничен опит, обременен с предубеждения, а и що-годе обоснован масово. Иначе и аз съм съгласен, че има и други причини както за алергиите, така и за лошото усвояване на храните. Проблемът е отново практически - как да речем ще проработи твоя съвет към някой алергичен, че като си промени мисленето, ще му изчезне и алергията? В какъв процент от случаите ще проработи? И ако не, ще кажеш ли, че той си е виновен, че не е повярвал и да си го оставиш така? Както при пристрастяванията, към алергизиращите храни се развива зависимост. И както при зависимостите, едва ли често ще срещнем някой да се е отказал, като умствено си промени настройката и изведнъж да престанат да го привличат дрогите, така е и тук. Алергизиращите храни следва да бъдат изключени за дълъг период, след което евентуално включени предпазливо и по малко. Колкото и да ни се иска да правим все нещата "отгоре надолу", трябва да си признаем, че още не ни достигат крилцата. Все още огромната част от нас трябва да си променят първо физикохимичната нагласа чрез промени в храненето, движението, дишането, съня и т.н. и едва на тази база вече да им е по-лесно да култивират по-висока съзнателност. Един пример. Мой добър познат, занимаващ се отдавна с какви ли не медитации, не можеше чрез тях да се пребори с напъващата му отвътре избухливост. След като спря млечните за няколко месеца, сякаш се прероди... но първия случай, когато хапна повечко сиренце, ми каза, че му дошло импулс да избие зъбите на няколко пътници в градския транспорт. Да, това не става с всеки, съгласен съм, обаче: 1). Препоръките "по принцип", че са много полезни млечните може да попречи на такива хора да решат проблема си; и 2). Забелязано е, че чувствителните хора могат да сигнализират за вредности, които за другите също биха представлявали проблем, но при по-високи дози или по-продължителна употреба. Ето някои получават кръвоизливи и от 1 аспирин, но даже устойчивите към него ако го пият в 5-10 пъти по-големи количества редовно - ще стигнат и те до кървяща язва. Така че всяка такава информация не би следвало да се подценява и от онези, които засега считат, че нямат проблеми, нека да спазват умереност най-малкото. И още малко за аюрведа. Съвременните специалисти (а не преписвачите от стари книги) вече се отдалечават от мнението за млякото като превъзходен продукт за възрастните. Препоръчват го умерено, ако е чисто, вкл. ако кравите са отглеждани с любов (а къде е това сега!) и, разбира се, ако човек няма склонност към обилно слузообразуване или специфична алергия. В йога ашрамите има огромни промени от времето на Шивананда и по-стари автори. Не съм ходил, но имам приятели, които са били за дълго в Гърция и Индия, - там мляко се ползва съвсем малко, а това е по системата на Сатиянанда, главен ученик на Шивананда. Дали основната причина е самото мляко, с което дълго на места се е злоупотребявало и вече организмите го отхвърлят, дали е повече заради влошеното му качество или си има и духовно-енергийни причини - все едно, на мястото, където съм аз, не мога да се занимавам с отглеждане на крави (по-добре кози, всички данни сочат, е козето е "по-свещено", поне по отношение на здравето)... Изводът се налага от само себе си.

Стомана в добрия смисъл - че са устойчиви, иначе не се съмнявам във фината им чувствителност, понякога мисе приисква и аз да съм така, вместо да ме гърчи на сладостно-трагични пристъпи и поезийката. Или пък да съм си главно поет и като Силвето или Хама просто да си отварям сърчицето, а не пък на други периоди да ми присвятква суперсистематизиращата мисъл... Ама в крайна сметка на кой каквото му е дадено, и аз се радвам, че се "срещаме" тук...

Е, аз съм си по-особен, тъй че излъчвам ту едно, ту друго. Ту съм най-строгия логик, ту най-откачения мечтател... високи върхове и дълбоки низини... напоследък съм малко по-добре с равновесието, ама има да си мечтая да съм такава стомана като Вальо или Макс!...

Защо искаш някой просто да приеме твоята теория, вместо да опита? Нека да види как е и в единия и в другия случай - и сам да си прецени! Разбира се, неграмотното заменяне на млякото със захари и чипсове може и да навреди, става въпрос за природосъобразни заместители

Изглежда не ми вярваш, че ти говоря от опит. не съм отказал млякото и пшеницата, но като дете и младеж съм злоупотребявал с тях и имаше болести на дихателните и храносмилателните органи, които с каквито йоги дишания и промивки, инхалации, билки, хомеопатии и позитивни идеи да ги третирах, подобрението беше временно и частично. В периодите когато после ги спирах (особено млечните), се чувствах почти на 100% излекуван, в останалите периоди, когато ги ядях по-ограничено, и оплакванията бяха малки, но винаги когато съм опитвал да подновявам якото им похапване, до няколко дни признаците се възстановяваха. Както казах, има и хора, които ги смилат добре, едно време такива са били почти всички, но нали трябва да гледаме сегашното положение на нещата. в книжките пише какво ли не в плюс и в минук за всичко, гледай просто фактите и то сред по-голямо представителство от хора. Защото това, което някой все още понася добре и се смее на онези, които не го понасят, в по-късните години, когато елиминиращите сили на организма намалеят току-виж, че споходило и него...

Имам познат, който е бил маратонец и прави йога по 4-5 часа всеки ден. Употребява мляко и сирене само по изключение, казва, че му блокират дишането инамалявала издръжливостта при бягане. Той е бил в Южна Индия и Цейлон, където се е изненадал, че (може би за разлика от северните области) мляко се яде в много малки количества

Опит. Имам много пациентки, които слушайки "големите доктори" да ядат много млечни не само че не са си оправили остепорозата, но и са се "обзавели" с шипове, камъни в жлъчката и бъбреците, запек или арелгийка. Но разбира се хората притежават широк диапазон от индивидуални различия и може би ти ги понасяш млечните продукти по-добре. Все пак, теорията не е най-добрият съветник, когато се касае до проверими неща. Няма да загинеш, ако за месец-два опиташ да замениш ако не всички, 3/4 от сега консумираните млечни хродукти с натурални ядки, семена и други растителни източници на минерали. Виж дали ще се почевстваш по-добре или обартното. А за Индия има много особености - генетика, чистота на продуктите, голямо физическа натоварване, което пречи на утаяване на калция (причина за гореспоменатите болести), обилни промивки по йога на дихателните и храносмилателните органи... Но ето че изследванията показват, че там се учестяват алергиите към мляко, а също и към ориз (?). У нас последното не важи, но растат алергиите към пшеница! Т.е. който народ с каквото най-много злоупотребява, това накрая започва повече да му вреди. Направи си извода за нашия народ. Трето, млечните храни в духовно отношение наистина са за предпочитане пред месото и яйцата. Но все пак зависи и от количествата. Без да съм ходил в ашрами там, все пак от очевидци, които са ходили, знам, че не се набляга особено на млечните. Отшелниците в Индия често изобщо не ядат мляко, ако живеят сами и не си го отглеждат, а те често доживяват преклонна възраст в завидна форма - да, медитациите и упражненията си казват също думата. Въпросът е обаче, че няма нещо незаменимо в млякото за хора над 3 г. възраст. Ако се понася горе-долу добре, не съм против да се включват малки количества, но да се разчита на млякото като лекарство - зосега не съм виждал някой да се излекува от млечна диета, освен ако е алергичен не към мляко, а към нещо друго и млякото в случая да му е по-малкото зло...

Ей, Силве, ама ти на колко години си в действителност? Заприлича ми на онова момиче, което... ДЪЖДОВНА ЛЮБОВ Пак плаче от радост зелената пролет, пръстта озарява навред с нектара божествен, за който се молят и бор, и кълнящ слънчоглед. Изливат се капчици в стройни редици - девици със бисерна чест. И стича се ток по небесните жици към храст, неразлистен до днес. Звън птичи в потоци изпълва фонтана. Момиче прехвърча почти, с чадърче, кипящо от сребърна пяна, сред парк, озарен от мечти. Там порите земни попиват без грешка сметта в обновения град. Стъбла, посветени в сълзи и във смешки, за обич лудешка растат! И ето, че клоните нежно се сплитат, процеждат последни ведра… И как над крилата, които политат, сияе дъгата добра!

Което си е полезно - да, ама ако вредностите са твърде много, никаква полезност не можа достатъчно да ги компенсира, това пък аз знам от стотици случаи. Основните вредности в конкретния случай са рафинираните захари и белите брашна, кафето, пържените и много тлъсти или пресолени храни. Още от начина на живот - обездвижването или едностранчивото натоварване, много стресове и неоптималният сън. болестите на храносмилателната система, черния дроб и бъбреците често са тясно свързани с минералния дисбаланс, който се наблюдава. Билки, етерични масла и минерали вътрешно и външно могат да помогнат, ако са правилно съобразени и с тези други болести, както и с индивидуалните особености.