Добромир

За съжаление дори и стремящите се рядко могат да прявят провилния вид доверие, какво остава за безхаберните. Неправилния вид доверие и действията, произхождащи от него, не помагат особено нито на дарителя, нито на дарения. Първият, тъй като е дарявал с известни очаквания, често се разочарова даже до параноя ("който е хапан от змия, и от гущера бяга"), докато вторият си мисли, че е намерил лесния начин да живее на гърба на наивниците, подобно на историческия образ "Тартюф" от Молиер... А истинското доверие може и да е безгранично - но само ако се опира на безграничната Веря, която е трансформираща даже за "пропадналите" души.. Опасявам се обаче че тази трансформация може да бъде катализирана само от Духовни Учители... В един голем дзен манастир се появил крадец. Ден след ден все някаква вещи изчезвали и той нееднократно бил залавян на местопрестъплението. Учениците се надявали Учителят да загуби търпение и да изгони нахалника, обаче нищо не последвало. Накрая на тях им писнало и му казали: "Ние не можем повече да търпим това издевателство, а сме над 500 човека. Всичките, като един, още днес ще напуснем манастира, ако този негодник не напусне още в този момент!" Майсторът само се усмихнал разбиращо: "Аз не държа този манастир да съществува на всяка цена, а само ако е от полза за пробуждането на съзнанието. Ако желаете, вървете си. Вие сте постигнали някаква дисциплина и може би ще съумеете да продължите нататък. Какво обаче ще прави този беден човечец, той без мен би бил напълно загубен! Не мога да се откажа от него" Сълзи като из ведро рукнали от очите на "нехранимайкото". Желанието да присвоява чужди вещи го напуснало веднъж завинаги.

Но не е само количествено измерението, по-важно според мен е качественото различие в даряващия субект и в дара, отдаден вследствие на основателното или неоснователно доверие. Дълго време се раздавах - главно на онези, които не заслужаваха, а готините хорица се свиваха около мен и не смееха да си поискат... Е, ако имах наистина неограничени ресурси като едно вече напълно пробудило се космично същество, какво ще ме е еня, че от мен са се ползвали и недостояни. Но отрезвяващата истина за )почти всички от) нас, тук и сега, все пак е, че разполагаме с ограничени ресурси. не е все едно на кого ще ги поднесем. Едно и също дарение може да се прави от заблуда, от егоистични очаквания, или от любов, според древноиндийската скала за проявите на природата и съзнанието: Из "БХАГАВАД ГИТА", 17 глава 11 Жертва, принасяна както е редно — без да се жадува отплата, с вяра в безкористното принасяне — от такава жертва е Светла — от саттва е. 12 Користна жертва — с цел, за отплата — жертва принасяна от лицемерие, знай, че е Страстна — или от раджас, о, Най-добър сред рода Бхарата! 13 Жертва, принасяна не по закона, без мантри, без храна за жреците. без радост, без вяра — такава жертва, знай, че е Тъмна — тя е от тамас.

Пари има достатъчно, но ако те не се издигат в абсолютен проритет, и цените тогава няма да опират в небосвода. Обикновено инвеститорите не са заинтересувани от комплексни и достъпни за хората грижи, те предпочитат лесните и същевременно доходни варианти от рода на дебелариумите - приемат се само високо платежоспособни клиенти и се третират общо взето по еднакъв начин... Ще продължаваме да търсим изключения сред инвеститорите, доколкото ги има у нас или от страсство - или другият вариант е, ако можехме да работим в екип, заедно можем да направим това, което и един голям богаташ може. И при това няма да има кой да ни поставя условия. (Това последното винаги е било проблем, дори при успешни проекти. Даже в далечното минало езотеричната и здравна школа на Питагор се е развила от спомоществувателство, но веднага след сменянето на политически и финонсово силните на деня се е разпаднала...)

НАТЮРМОРТ Есен във София. Предполунощ. Сам сред стотици смълчани балкони... Сякаш от праисторически хвощ са на кавака стърчащите клони. В паркинга – фарове с неми очи. Само през час профучава патрулка. Сив самолет потреперва с лъчи като ранена гигантска светулка. Витоша – дом на владетел-термит – стине в предчувствие сляпо за зима. Горе, с лице към античния мит, грее в Кентавър звездата Проксима. Лунните кадри се бавно менят – на безконтурния фон негативи... В сенки поименно слиза Сънят и се разпада в игра на мотиви. Лека нощ...

Аз пък не се чувствам сам, когато пиша

Ами че аз като чета някои съвременни поети, точно все едно от НЛО ми препредават нещо... НЛО Дочух, че пак били изпратили един неразгадаем спътник развитите цивилизации... И за горките ни читатели така са безконтурно-смътни, поете, твойте модни знаци и не зная Те по космострадите играят ли на "сляпа баба" или ни всаждат странни мнения, ала дано поне не вадят Те на нашия пишурко хляба със сол в стиха, неизяснения...

В тази въодушевена кампания, ако хората отговорят по подобаващ начин, може много от настройката им да се промени. И все пак едва ли достатъчно хора ще са готови. Ако не се чувстват готови, те не бива да се упрекват, че не се присъединяват. По-зле е, ако се преструват, ако се включат чисто механично в прегръдки с непознати хора, а своите си третират в същото време далеч по-зле... А и "готовите" - колко от тях са стигнали до там, че да имат с всекиго настройката, с която една всеотдайна майка прегръща детето си? ГАБРИЕЛА МИСТРАЛ ПРИТИСНАТО ДО МЕН Тъках те, късче от плътта ми, във лоното си ден по ден, зиморничаво меко късче, заспи притиснато до мен! Спи яребицата в тревите и слуша пулса им зелен: не се смущавай от дъха ми, заспи притиснато до мен! Стрък трепетен, от твойто чудно съществувание изумен, не се отделяй от гръдта ми, заспи притиснато до мен! Аз всичко на света изгубих, забравих своя сън блажен. От скута ми не се изплъзвай: заспи притиснато до мен!

Но ти нямаш проблеми, приятелю, щом от това "другаде", където ти е силата, си готов да помагаш по своя си вътрешно присъщ начин! Работата над себе си също е работа и за другите, ако не е егоцентрично обагрена. Освен това в днешно време не всеки може да отдели време или да е предразположен към чисто физическо служене на другите - но в съвременен смисъл "сева" е по-широко понятие. Свами Вивеканада посочва, че физическата помощ е от значение, дарът на истинско познание обаче е несравнимо по-висок, а духовният начин на живот, който е за пример на другите, стои над всичко друго! Както се казва и в Билията в притчата за светилника - след като вече си светилник, тогава можеш да помагаш действително, преди това често си мислиш, че помагаш, когато всъщност пречиш и т.н. А и беседите на Беинса са пълни с подобни идеи - пряко или косвено изразени.

ЕКОЛОГИЧНИ ЛИ СА ЕКОЛОГИЧНИТЕ ПРОБЛЕМИ? Основните проблеми на Гея не са индустриализацията, изтъняването на озоновия слой или изчерпването на ресурсите. Основният проблем на Земята е липсата на единно разбирателство на ниво ноосфера как тези проблеми да се третират. ...Е, нека допуснем че къщата ни действително "гори" в смисъл на екологична криза. Ключовият въпрос е: Защо още не вземаме мерки? Отговорът е: Защото до този момент сме неспособни да достигнем до единно съгласие и разбиране, свързано с тази криза. И гарантирано е, че докато това не стане, кризата ще продължава. Вижте, има два основни начина, които определят реакцията на хората в кризисна ситуация: те или я предугаждат, предвиждат и реагират за да я предотвратят, или, много по-често - чакат кошмарът да се случи, като при това са принудени да посрещнат проблема директно (твърде късно) и да прекарат повечето от останалото време във възтановяване на щетите. Досега ние (хората) следваме втория курс на действие. Колективното човечество няма да реагира на тази криза до момента, в който те, всъщност, не я приемат колективно като криза. Единствения начин, по който те могат да възприемат глобална криза, е ако те самите имат глобална перспектива, която идея единствено е способна да идентифицира проблема. Моето виждане е, като се вземе в предвид кризата, ние или ще: работим над начини да променим нашето възприятие, или ще трябва да чакаме бедствието да ни удари, в който момент ще достигнем до взаимното съгласие, че имаме голям проблем. Единственият алтернативен подход е, ако световните правителства насилят своите граждани да вземат крути мерки - вземайки в предвид демократичните системи на управление в повече от сто държави в света, това е малко вероятно. Още повече, това би включило различни форми на фашистко управление, което, колкото и благородна първоначалната кауза да е, винаги води ужасяващи последствия. Забележете, че казах по отношение на цитата... "Основният проблем на Гея" е липсата на единно съгласие по мерките, които да бъдат взети по отношение на кризата. Не казах "Единствения проблем на Гея"... Веднъж достигнали до колективно, демократично, консенсусно съгласие по отношение на степента и природата на кризата (основният проблем), хиляди други неща ще трябва да бъдат разгледани (от управление до образование). Повечето екофилософи, обаче, фокусират вниманието си върхъ тези хиляди други неща и така игнорират основният, първи проблем: как да направят така, че хората да видят проблемите и да съгласуват действията си. Единственият път, по който можем да постигнем това е чрез еволюционно развитие на съзнанието от егоцентрично, през социо-центрично, до "свето"-центрично (глобално). От тази глобална перспектива кризата е много по-ясно видима и, като следствие и консенсуса по отношение на необходимите за предотвратяването и действия, ще бъде много по-лесно достижим. Не че отричам хилядите други неща, които трябва да бъдат направени; просто подчертавам най-важната цел, която истинските еколози по света би трябвало да преследват: растежа, еволюцията и развитието на самото вътрешно съзнание. Колкото повече еколозите игнорират вътрешният път, толкова по-реални са шансовете ни да не убегнем световна криза в кошмарни пропорции, която, от своя страна, ще накара хората да мислят глобално (а наоколо ни милиони ще страдат в невиждани досега пропорции). Това, което предлагам, е баланс: нека работим за реакция по отношение на околната среда сега, но нека, също толкова здраво да работим за установяването на култура на окуражаване, която обръща също такова внимание на вътрешното, трансцеденталното, развитие на съзнанието. Само това би предотвратило кошмара." Кен Уилбър, 8 Януари 1997г.

*** СЪЩЕСТВУВАНИЕТО ОЧАРОВА лишените от чар. И удивително: за тях е всепояждаща отрова животът, кръстен с името Действителност. А как е с притежаващите чара? Във мания не са ли – сред развратите? И често ли в преситата им вяра просветва, за разпознаят брата си? Да бъдеш ли чаровник? Да не бъдеш? Раздира се умът от резултатите... Но щом престанеш другите да съдиш, ще видиш красота и в грозотата си.

У нас в областта на природната медицина вече има достатъчно специалисти, а и интересуващи се пациенти, но усилията й на нашего брата (по стар навик) са разпръснати. Например аз от доста време събирам база от данни в това отношение, а и имам доста конкретни идеи за реализациите на такива начинания. Проблемът обикновено се свежда до това, че потенциалните инвеститори - наши или чуждестранни - не се интересуват реално от природните методи, а гледат само да спечелят посредством тях - и затова лесно се отклоняват към някаква по-печеливша за тях, но по-отдалечена от идейния оптимум постановка. (така вече стана с някои "центрове" у нас, но е лесно да се види, че не са най-доброто за българина по една или друга причина). Някои "шефове" дори нямат търпение за 1-2 часа да им обясня за какво всъщност става въпрос или пък го чуват, а после си правят нещо твърде различно... Но ако се намери и между тези хора с по-различно действително виждане, ще е ценно да се обсъдят с тях доста възможности, не само аромато- и природолечебни опции, но и свързани с образование, психологична и медитативна култура, оцеляване в екстремални условия, професионално ориентиране и т.н. - това са важните неща в живота, които са масово подценени в училищата и средствата за масова информация. И това е всъщност един общ проект, с който скоро ще ви запозная (чакам да се ъпгрейтва достатъчно съответния сайт).

Така де, най-после нещо и за това, че истинското щастие не е розовеещо блянче, раздавано за жълти стотинчици на всеки срещнат хлапак, изпаднал в емоционална абстиненция! А ето и още по темата. ДЖЕЛЯЛЕДИН РУМИ Шшш, не казвай нищо на Бог Виж пепелявото ми лице, почувствай неспирната ми болка и не казвай нищо на Бог. Виж кървящото ми сърце, очите ми, течащи като бушуваща река - всичко, което виждаш, нека те отмине и не казвай нищо на Бог. Снощи духът Ти дойде в къщата на моето сърце, почука на вратата и повика: "Хайде, отвори! И шшш, не казвай нищо." Прехапах ръката си, щом Те видях, и казах: "Копнежът ми по Теб непоносимо е болезнен." Той каза: "Принадлежа единствено на теб, отпусни ръката си и шшш, не казвай нищо." Той каза: "Ти си моята зурна. Не можеш да заплачеш, ако устните ми не те докоснат. Почакай, ще свиря на теб като на арфа, но дотогава за мелодията не казвай нищо." Аз казах: "Спри да влачиш душата ми по цялата земя." Той каза: "На всяко място, където отведа те, бързо ела и шшш, не казвай нищо." Аз казах: "Как можеш да ме молиш да съм тих, когато знам, че ще ме поканиш да танцуваме посред пламъците, да се пусна и да прегърна огъня, който е Твоята любов? Как нищо да не кажа?" Той се усмихна като разцъфнала роза и каза: "Ела в сърцето на огъня и ще видиш, че това, което мислеше за пламък, е просто жасмин. Това, което мислеше за жега, е само лист на дърво. Това, което смяташе за блясък ослепителен, е само легло от лалета. Влез без колебание и шшш, не казвай нищо." Пламъците превърнаха се в говореща роза, жегата полюшваше ме в прегръдка нежна и каза: "Освен за добротата и щедростта на Възлюбения, не казвай нищо на Бог." Върви и пак заспи (от същия автор) Върви и пак заспи. Да, разрешено ти е. Ти нямаш любов в сърцето си, върви и пак заспи. Неговата любов и тъга са само за нас, а ти върви и пак заспи. Аз бях изгорен от слънцето на тъгата на любовта. Ти нямаш такъв копнеж в сърцето си. Върви и пак заспи. Пътят на любовта има седемдесет и две пътеки и безброй страни. Твоята любов и религия са само лицемерие и измама, върви и пак заспи. Не приемам друго, освен кръв и болка, а ти - най-добрите лакомства - и, разбира се, след всяко пиршество ти се иска да подремнеш. Така че просто върви и пак заспи. Разкъсах на парчета своята роба от думи и освободих се от желанието да говоря. Ти, който не си гол все още, върви и пак заспи.

Из книгата "Без граници" (има я и в превод на български): Откровено и открито заинтригованият от натрупване на повече знание за себе си индивид в днешно време среща едно нескончаемо и заслепяващо-объркващо многообразие от психологически и религиозни школи, (готови да му окажат "помощ" в "правилния" му избор) в следствие на което индивида не знае нито откъде да започне, нито - в крайна сметка, на кого да вярва. Дори и ако старателно изучава всички тези основни психологически и религиозни школи, неминуемо ще достигне до момента на пълното обуркване, защото тези школи, разглеждани като цяло, определено влизат в противоречие една с друга. Например, в Дзен Будизма на човек е казано да забрави, прехвърли, заживее отвъд егото си, а в психоанализата на човек бива помагано да затвърди, укрепи и "окопае" егото си. Кое е правилното? Това е сериозен проблем от нашата действителност - както за лаика, така и за професионалният терапевт. Толкова много различаващи се и влизащи в конфликт една с друга школи, всички имащи една единствена цел - човека. А наистина ли е така? Имам в предвид, смятате ли че всички те фокусират вниманието си върху едно и също ниво на човешкото съзнание? Или по-скоро тези различни подходи са всъщност подходи към различните нива на човешкото "Аз"? Не е ли възможно тези различни подходи не да си противоречат, а да рефлектират различията в множеството нива на спектъра на съзнанието? И не може ли да повярваме, че всички тези подходи са повече или по-малко верни, когато са разглеждани прилежащо на съответстващото им ниво от спектъра? Ако истинноста на това наше предположение е вярно, това определено би ни позволило да въведем един пълен прорядък в това иначе влудяващо комплексно поле. В такъв случай, всички тези различни школи - психологически и религиозни, не само не си противоречат в подходите си към индивида и проблемите му, а напротив, те се допълват като всяка покрива различни нива на личностното съзнание на индивида. С осъзнаването на това, обширното поле на психологията и религията се свежда до пет или шест лесно обозрими, податливи (на интегрирано изучаване) групи и става очевидно, че всяка от тези групи охарактеризира предимно една от ивиците на спектъра на съзнанието. Нека представим няколко кратки, обобщаващи примера. Целта на психоанализата и повечето форми на конвенционална психотерапия е да заличи, излекува радикалното разделение между съзнаваните и несъзнавани аспекти на нашата psyche, за да съумее личността да осъществи здрав, пълен контакт с "цялото си съзнание". Целта на тези терапии е обединението на "персоната" със нейната "сянка" и така да се достигне до утвърждаването на здраво и силно его, което можем да твърдим, че е един акуратен и приемлив образ на личността (на ниво персона). С други думи, тези терапии са ориентирани към съответните им нива ( в случая Его-нивото) и помагат на индивида да установи, идентифицира себе си на съответното ниво (в случая - здраво его). По-нататък, при т.нар. хуманистични терапии, целта вече е друга - да се излекува, заличи разделението между самото его и тялото - обединението на psyche и soma, което всъщност представлява цялостния организъм (тоталният организъм). Ето защо, хуманистичната психология, наричана Третата Сила (като първата и втората са, съответно психоанализата и бихейвиоризма), е позната като движение на човешкият потенциал. В разширяването на човешката идентичност от мисъл, его до организъм-като-цяло, обширните потенциали на тоталният организъм биват предоставени на разположение на личността. Още по-дълбоко ще намерим дисциплини като Дзен Будизъм и Веданта Хиндуизъм, чиито цели са вече да излекуват разделението между тоталният организъм и околната среда, като при това разкриват една върхова идентичност - едно с цялата вселена. С други думи, те целят постигането на нивото на единно съзнание. Но нека не забравяме, че именно между нивата на тотален организъм и единно съзнание се намират тези трансперсонални сектори от спектъра. Терапиите, адресиращи това ниво изследват подробно тези процеси в индивида, наричани тук "супер-индивидуални", "колективни" или "трансперсонални". Някои от тях дори различават "трансперсонално Аз" и въпреки че това трансперсонално Аз не е идентично с Цялото, то определено прехвърля границите на индивидуалния (тотален) организъм. Измежду терапиите, работещи на това ниво са Психосинтез, Анализът на Юнг, различни начални йога-практики, методът на Трансцедентална Медитация и т.н.

Я, я, кажи нещо и на мен, грешника - ама при мене са си баш трио - как беше, стелиум май че - Юпитер, Венера и Сатурн! Това нали са големи планети - и да не си зная часа, трябва пак да важат. А също имам и съвпад между Меркурий и Нептун и някъде четох, че би трябвало да ми е голяма каша в главата. Уж не съм съгласен, тъй като мога да боравя с подозрително количество инфо едновременно, ама като знам, че не постигам кой знае какво с това...

"Псевдофилософията поставя интелектуални капани, но не освобождава човешкия дух от кармична зависимост. Учителят не създава философски, а езотерични школи, в които се разширява обхвата на сетивността и възможностите на съзнанието. С това разширено съзнание се схваща по-лесно както относителността на световете, така и тяхната детерминираност. Докосналите се до това познание философски лидери предлагат нови холистични парадигми с духовни принципи и Астрокосмичен Синтез, включващ Материя, Енергия, Време, Пространство и Живот в едно Единство." - из "Методът на Учителя" Едно от редките изключения на Запад, където сред ферментиращата Ню Ейдж протоплазма се явява истински езотеричен философ, за мен е феноменът Кен Уилбър. Той, сам практикуващ духовни техники, е същевременно биохимик и ядрен физик и най-вече изучава издъно стотици езотерични и психологически школи и установява, че - въпреки видимото им разминаване и често дори противопоставяне - в основата си те отразяват едни и същи факти от еволюцията на съзнанието. Това се оприличава на спектър - все едно оня, който тълкува нещата, гледайки ги пред "червени очила", да критикува "синия" и обратното. А реално съществува целият спектър; и Кен разглежда развитието като индивидуално, историческо и най-вече - като надисторическо, т.е. като разгръщане на Духа. Ако някой от вас се е запознал с някои от произведенията на този човек или желае да научи нещо повече, нека да пише!

СЛЪНЦЕТО На запад луната-подкова личи все още, но чезне със смъртни лъчи на преходно щастие. На изток звезда термоядрена с риск изригва в небето пламтящия диск - съдбовно причастие. Разпънато през хоризонта на кръст, веднага към Него прииждат за мъст презоблачни дракони. Но Слънцето няма и термин за страх и с лазерни мечове тръгва към тях… Да станем то чака ни. За Него полето жълтее от жар. На изток дарява Го морският цар с безчислени фотоси. Към Него се вдигат планински бърда, скали Му поднасят в искрящи блюда солта на живота си. Каква разнодейност в каква тишина! Немигащ стратег на всемирна война, за Него те борят се… Неведомо труден е пътят ми днес. Започвам. Отдавам на Слънцето чест – отварям прозорците.

Считам, че пълното суровоядство не е за повечето хора на този етап, но преобладаващото - да... Твърдите зеленчуци следва да се ядат както сурови, така понякога и сготвени, бобовите и житните - отчасти покалнали и отчасти сготвени, плодовете, ядките и маслата - почти изключтелно в натурално състояние

За близнаците беше някква хипотеза и не е толкова важно, но за простата храна е голяма истина... Допълнителен проблем от съвремието обаче е, че и простите храни не са съвсем екологични, както и че са обеднели откъм определени минерали... Затова едно време са се задоволявали напълно с доста еднообразна и главно отглеждана от самите тях храна, а сега е необходимо по-голямо разнообразие. Например, виждам, че следващите съвсем буквало повелята да не се ядат вносни плодове имат признаци на авитаминоза и недостиг на микроелементи и антиоксиданти, докато похапващите си напримерв грейпфрути са средно доста по-добре с идването на пролетта! Също и по-цялостните добавки от рода на бирена мая, цветен прашец и водорасли могат да са полезни, но тук има и индивидуални особености, аз например не понасям водораслите

Но приятели, какво означава "наука"? Дали честата употреба на тази, а и на ред други думи тук означава, че имаме едно и също предвид, когато ги дискутираме? Ами че някои употребяват този термин в смисъл на "проверен, опитен метод на познание", което лесно може да се прехвърли от външната, обективна страна към вътрешната - езотериката. Други имат предвид, че науката е експериментално-логически метод, отнасящ се единствено до външното изучаване на света и затова недоумяват защо изобщо я намесваме, когато става въпрос за езотеричното. Определено физиката и други науки подтикват да си задаваме по-дълбоки въпроси, но ми се струва, че някои от нас са склонни да преувеличават степента на същинска духовна реализация на физиците и на онези, които им се възхищават. Доколкото изобщо е възможно, най-езотеричната наука трябва да е що-годе смислена част от самата езотерика, т.е. да разкрива законите, перспективите и методите на духовната еволюция, условията за развитието, опасностите при нерахмоничното израстване и най-сполучлвите "лекарства" срещу тях...

ИСТОРИЯ НА АРОМАТОТЕРАПИЯТА Ароматотерапията е истински холистична наука, защото взема предвид и съзнанието, и духа на личността, потърсила помощ, както и нейния начин на живот, хранителни навици, отношения и др. Макар че думата ароматотерапия за пръв път е била използвана през нашия век (тя е била измислена от един французин) за описанието на използването на етерични масла от растения като форма на лечение, принципите, на които се основава тя, са много, много стари. Ароматотерапията се корени в повечето древни лечителски практики, защото повечето растения, от които днес получаваме етерични масла, са били използвани хиляди години преди да е била открита техниката на дестилация. Археолозите са открили следи от растения с известна лечебна стойност при погребенията и развалините на древните поселения на ранното човечество (растенията могат да се идентифицират чрез анализ на вкаменените полени) и сигурно тези, които са ги използвали, са познавали лечебните им свойства, дори и да са ги откривали случайно. Такива знания са били много ценни за хора, изцяло зависещи от околната среда и това, което тя може да им предложи, и веднъж натрупани, тези знания са били предавани в рамките на племето като част от наследяваната мъдрост. Когато в огъня са били хвърляни клоните на някои храсти, миризмата и ароматите, получени от изгарянето им, правила някои от хората сънливи, или щастливи, или възбудени, или дори предизвиквала "мистични" изживявания. Ако всички хора около огъня преживявали същите усещания и ако това се повтаряло при изгаряне на същите клони от същия вид храст, тогава той е бил запомнян като предизвикващ съответния ефект и може би уважаван като "магически". Опушването на болните е било една от най-ранните форми на лечение, а тъй религията и медицината са вървели дълго време заедно ръка за ръка, специални начини на опушване са се оформили като част от примитивните религии. Когато първите хора са предлагали на своите богове ароматни растения, те са извършвали истинско жертвоприношение, защото са давали нещо, много скъпо за тях. Използването на свещен и магически пушек от смоли е преминало в почти всички главни религии на Изтока и Запада, а изгарянето на ароматни растения е останало стандартна медицинска практика чак до нашия век. Например, почти доскоро във френските болници са изгаряли сухи растения от мащерка и розмарин в качеството на дезинфекция. За съжаление тази практика е била преустановена почти по същото време, когато изследванията са доказали, че и двете растения притежават бактерицидни свойства! Египтяните са използвали ароматите за медицински и козметични цели и за балсамиране на мъртвите 3000 години преди Христос. Те са имали големи запаси от парфюми както за обществено, така и за лично ползване. При важни събития е била изгаряна смола и млади момичета са танцували с ароматни корони на главите, които са разнасяли благоухания наоколо. Известно е от различни папируси (а най-старият датира от 2890 г. пр. н. е.) кои растения са били използвани за лечение и какви са били методите на използването им. Били са приготвяни таблетки, прахове, супозитории, лапи, каши и мазила за външно използване и др. от голям набор материали от дървета и растения, а също и от животни и минерали. В пирамидите са намерени много малки съдове за мазила и козметика, в които все още има следи от съдържащото се в тях. Това са предимно мазни смеси или пасти с все още доловим аромат на смола от тамян, бензое и др. Върху глинени таблички са намерени записи за внос на масла от кедър и кипарис, което ни говори за вече съществуваща търговия с масла, но те изглежда са били само инфузионни масла. Но все пак, от рисунките по стените се вижда, че поне към 3 в. пр. н. египтяните са познавали примитивна форма на дестилация. Малко по на изток, в Месопотамия, между реките Тигър и Ефрат, вавилонските лечители са записвали рецептите си върху глинени таблички, най-ранната от които е била открита в клиновидното писмо на шумерите. За разлика от египтяните, те не са посочвали използваните количества (което се е считало за всеизвестно), но са дали грижливи подробности за това кога трябва да се приготви лекарството и как да се приема - обикновено на разсъмване, на гладно. Вавилонският цар си е поръчал градина с лечебни растения и ние научаваме, че в нея е имало ябълки и дюли, краставици, тикви, чесън, лук, резене, шафран, мащерка, синап, ким, кориандър, рози, хвойна и миртови дървета - с други думи, много от растенията, които днес използваме във фито- и ароматотерапията. Древните гърци са наследили повечето медицински познания от египтяните и са развили други сами, като например, че миризмата на някои цветя е стимулираща и ободряваща, а тази на други - отпускащо и приспиващо. Те са използвали зехтина (който тогава е бил много повече отколкото днес) да поглъща аромата от цветовете или целите растения и това ароматизирано масло са използвали както за лечение, така и за козметични цели. Гръцките войници са си носили на война мазило от смирна за лечение на рани. Хипократ, все още почитан като "баща на медицината", споменава в трудовете си огромен брой лечебни растения, включително някои наркотици - опиум, беладона и мандрагора, а също и някои храни като ревен, дюля и др. Той отдава много голямо значение на моралните качества на лечителя, като разбиране, самоотдаване и посвещаване. Много гръцки лекари са били наемани като лекари в римската армия, като лични лечители при императорите и др. Гален, който е бил личен лекар на Марк Аврелий, е започнал като хирург в гладиаторската школа и е документирано, че нито един гладиатор по негово време не е умрял от раните си. Може би това не е учудващо, щом като той е познавал фантастичен брой "билки", от които е приготвял лекарствата си. Той е написал много относно теорията на растителната медицина и е разделил растенията в различни категории, които все още са известни като "галенови". Той е направил първия "колдкрем", който може би прототипът на всички съвременни мазила. Друг грък, Диоскорид, е бил лекар в римската армия по време на управлението на Нерон. Той събирал растения в много страни от Средиземноморската област и около 78 г. сл. н. е. е събрал информацията за тях и тяхното използване в петте огромни тома на своята "Материя медика". Работите на Хипократ, Гален, Диоскорид и други са били преведени на арабски и след падането на Рим оживелите лечители за заминали а Константинопол, носейки със себе си книгите и знанията си. От Константинопол и чрез прочутата медицинска библиотека в Александрия, знанията от античността преминали в арабския свят. Първият голям арабски лечител, за който знаем, е бил Абу Бар Мухамед ибн Закария ал-Рази (865-925 г. сл. н. е.), който е написал около две дузини книги по медицина, повечето от които съдържат растителни рецепти. Но най-великият арабски лечител несъмнено е Абу Али ал-Хюсеин ибд Абд Аллах ибн Сина (980-1037 г. сл. н. е.), известен ни като Авицена. Той бил дете-чудо като малък и вече известен лекар - на 18 години. Оставил е безценни описания на повече от 800 растения и тяхното влияние върху човешкия организъм. Не всички от тях са разпознати днес, тъй като е използвал местни и шифровани имена, но сред разпознатите са лайката, лавандулата, розата и други използвани в съвременната ароматотерапия растения. Той е описал изцяло плодова диета, манипулации върху гръбначния стълб и различни форми на масаж в големи подробности. Обаче неговото най-голямо значение за историята на ароматотерапията е това, че той се счита за изобретател на техниката за дестилиране на етерични масла. Днес изглежда по-вероятно той само да е усъвършенствал тази техника, защото археолозите са открили примитивни дестилатори отпреди неговото време, но той поне е усъвършенствал този метод с добавянето на охлаждащата серпантина. Какво се е случвало в Европа от падането на Римската империя до 10-ти век (епоха известна като Тъмните Векове, поради отсъствието на писмени документи), не можем да знаем, но сигурно е че са се запазили традициите за използване на растенията, защото те присъстват и в съвременната народна медицина. Знаем че около 12 век голяма известност са придобили "арабските парфюми", т. е. етеричните масла. Рицарите-кръстоносци са донесли обратно със себе си не само готови парфюми, но и уменията да ги дестилират. Но тъй като в Европа не растат ароматични, даващи смола растения, европейците са използвали лавандула, розмарин, мащерка и всички ароматни треви, произхождащи от Средиземноморието и скоро разпространени доста по на север. Средновековните ръкописи споменават за лавандулова вода и за много методи за получаване на инфузионни масла. С изобретяването на книгопечатането тези формули са били публикувани в книги, наречени "хербариуми", и през 16-ти век всеки, който е можел да чете, е имал достъп до рецепти за инфузионни масла, ароматизирани води, отвари, извлеци и други методи за лечение с билки. Жените са можели да приготвят в къщи всички тези лекарства, а също и муски, торбички с лавандула и други растителни средства за ароматизиране на дома и предпазване на дрехите от молци. По-сложните лекарства са били купувани от аптекарите, които продавали и скъпи етерични масла, известни по това време като "химически масла", макар че големите къщи си имали собствени дестилационни инсталации. Подовете били настилани с растения, които изпускали във въздуха етеричното си масло при настъпване, и муски или малки букетчета от ароматични треви са били носени на обществени места за предпазване от инфекции, особено по време на чума. Тези практики често са грешно са оценявани от историците като предразсъдъци, а всъщност повечето от използваните тогава растения сега са известни като силни дезинфектанти, бактерициди и дори с противовирусно действие. Други са се оказали инсектициди или репеленти и са полезни срещу бълхи, въшки и мухи, които пренасят зарази. Някои от най-почитаните хербариуми са тези, съставени от Джерард, Банкес и Калпепър в Англия, Брунфелс, Фукс и Бок в Германия, Никола Монарде в Испания - който е включил растения от новооткритите Америки, Шарл де Леклюз във Франция и Пиетро Матиоли в Италия. Неговият хербарий, който се базира на работата на Диоскорид, е бил преведен на много европейски езици и са били продадени 32 000 екземпляра, което го прави един от бестселърите на 16-ти век! През Средновековието и епохата на Тюдорите с растителна медицина са се занимавали само лекарите, аптекарите и други подобни хора, но от 17 век развиващата се експериментална химия е довела до нови използвания на химическите вещества в медицината. Никлас Калпепър е написал страстни обвинения към лекарите, които използват отровни вещества като живака, но е бил обвинен, че или е старомоден и се придържа към отживелите времето си лечебни растения, или завижда на финансовия успех и място в общество на лекарите. Разбира се, не всички опити са били вредни и в резултат са били открити някои важни минерали, например селенът, и едва сега е разбрана връзката им със здравето и доброто самочувствие. Химикът Фридрих Хофман (1660-1742) е извършил обемни изследвания върху природата на етеричните масла, а също и върху минералните води в различни курорти. Но вредният аспект на нарастващата специализация е изтеглил медицината от ръцете на обикновените хора. През 18 и 19 в. химиците продължили да изследват активните съставки на лечебните растения и открили много вещества като кофеина, хинина, морфина, атропина и др., които имат полезни приложения, макар че този метод на изолиране на веществата отвежда встрани от използването на целия материал по естествен начин. Продължили да се използват етерични масла, много от тях останали във фармакопеята чак до наши век. Някои от тях все още имат общо фармацевтично приложение (например, лавандула, смирна и мента). Постепенно, обаче те започнали да бъдат измествани от синтетични лекарства, повечето продукти получавани от въглища и катран, особено през втората половина на нашия век с ужасни резултати, както е известно. В Индия използването на растенията отразява религиозните и философски възгледи за това, че човекът е част от непрекъснато променящата се природа. Най-старите религиозни текстове, като Ригведа от 2000 г. пр. н. е., съдържат рецепти, а също и молитви към самите растения: "Билки, вие които съществувате толкова дълго време, много преди боговете да са били родени, разкрийте ми вашите седемстотин тайни!... Хайде, умни растения, излекувайте този мой пациент". Индийската медицина е била основана изключително върху използването на растения, в което се отразяват и вегетарианските принципи на главните религии. Будисткият цар Ашока (3 в. пр. н. е.) организирая и управлявал култивирането на медицински растения. Обръщано било голямо внимание на условията, при които израстват растенията, и на хората, които се грижат за тях: "Те трябва да бъдат събирани от бедни и набожни хора... които преди това са постиели. Трябва да се садят на места, които не са лесно достъпни за мъжете, с наторена почва и добро напояване, далеч от храм или свещено място, или пък гробище..." Медицинските растения от Индия са станали известни в цяла Азия и са стигнали дори до западната медицина, но са формирали и основата на съвременната индийска медицина (аюрведическа медицина). В нея се използват бензое, ким, кардамон, карамфил, джинджифил, пипер и сандалово дърво, коноп, рициново масло, сусамово масло, алое и захарна тръстика. Китай също има древна и непрекъсваща се традиция в растителната медицина, която се прилага съвместно и допълва акупунктурата. Отново тук много от растенията са били познати и използвани от хиляди години, като най-ранните записи са от Книгата на Жълтия император от 2000 г. пр. н. е. Големият класик на китайската медицина, известен като Пенцао Канму изрежда над 8160 рецепти, съставени от почти 2000 различни вещества, повечето растения. Това е много по-широка област, отколкото в която и да било друга традиционна медицина. Много от растенията, използвани в Китай, са известни и на Запад: маргаритка, синя тинтява, гол сладник, бадем, праскова, жиловлек, ревен и др. Китайският чай е лекарство при хреми, главоболия и диария. Връщайки се км Европа в наши дни, виждаме засилване на изследванията върху синтетичните лекарства, подкрепяни от големите индустрии (по думите на Барбара Григс не можете да патентовате растение, защото лечебните растения не носят печалба), но също и подновяване на интереса от използването на растенията в цялостен и естествен вид. В това е влизал и интересът към етеричните масла до 1920 г., когато Рене Морис Гатфос, химик в семейната фирма за парфюмерия, се заинтересувал от медицинските аспекти на маслата. Той открил, че много от етеричните масла, използвани в техните продукти, имат по-добри антисептични свойства от химичните антисептици. При експлозия в лабораторията той много лошо изгорил ръката си и си помогнал с лавандулово масло. Огромният ефект от него насочил вниманието му към използването на това и други масла в дерматологията и той провел голям брой изследвания по медицинското им приложение. Той употребил за пръв път думата "ароматотерапия" в научна публикация от 1928 г. и издал книга със същото заглавие през 1937 г. Неговата работа била продължена от други френски лекари, учени и писатели, като най-известен от тях е д-р Жан Валне, бивш армейски хирург, който използвал етерични масла за лечение на тежки изгаряния и рани по време на войната. По-късно, той много успешно лекувал пациентите в една психиатрична болница с етерични масла и други растителни продукти, независимо от скептицизма на болничния персонал. Неговата книга "Ароматотерапия" (преведена на английски по заглавието "Практиката на ароматотерапията") е "библията" на сериозните ароматерапевти. Чрез книгите и опита си, много са допринесли и Маргарет Мори, Фабрис Бардо и Марсел Бернадет. В Англия, макар че отскоро ароматотерапията се разглежда като сериозна дисциплина, тя се е превърнала в разпространена и ценена форма на холистично лечение. Високи са стандартите за обучение и практика, тя намира все повече място в болниците. Повечето терапевти, обаче, работят в широките граници на холистичната медицина.

Какво мислите за използването на етерични масла с лечебни, профилактични и езотерични цели? Имате ли някакъв опит в това отношение? Българският термин е "ароматотерапия", макар че още по-често в литературата се среща буквалният превод от западното "аромотерапия"...

Та нали именно постите и молитвите са най-старите лекарства? Ако се балансира добре менюто при постите, никаква опасност не може да има! Единствено, ако вместо както винаги са го правили, с разнообразни растителни продукти - боб, орехи, плодове, зеленчуци и т.н., човек тръгне на едностранчиво тъпчене примерно главно със слакиши, чипсове и коли... но това си е вредно по принцип, независимо дали си в пост или не!

При мен най-удовлетворителните преживявания са били не извън тяло - макар че при тях усещането за обособено тяло и изобщо личност избледнява, засенчено от някаква едновременна екстатична "експлозия" във всички неща... сякаш истинската им същност е радост и нищо повече... сякаш проблеми няма и никога не е имало. (Ама като се върна, пак си ги има проблемчетата и даже се чудя какво е било онова - дали не се отделят прекалено много ендорфини в тези моменти). Иначе спонтанно съм "излизал", но това е някак си по-фрагментарно преживяване и затова не ми се струва толкова "духовно". Единствените месеци, когато наистина се стремях към излизане, бяха след бързо последователната смърт на няколко близки хора - а пък тогава връзките бяха насън, но приличаше на излизане - за разлика от обичайните сънища тези бяха много ярки, разговарях с покойниците, без те да си мърдат устните, а и те ми казваха неща, които се сбъдваха... освен това, изглеждаха по-млади, все едно към 30 и няколко години като съм ги виждал. След това се случваше нещо, което никъде не съм го чел като явление - сякаш за "превключване" попадах отначало в едно съвсем тъмно (но не страшно - а "кадифено") и тихо място, без никакви сигнали от сетивните органи и едва след това постепенно се събуждах. През цялото време на съня си спомнях и всичко от будните си преживявания, знах, че спя еди-къде си и ще се събудя точно там... Толкова много разлики (някои може и да съм забравил), че не мога да сбъркам това с обикновен сън. И все пак - каква е била ролята на тези състояния? Накрая тези образи ми казаха, че не е добре да се прекалява като се говори със заминали си хора и оттогава не са се появявали. Не мисля, че сега жадувам за такива преживявания, много повече ми се иска да можех по-добре да интегрирам духовността си в тялото и всекидневието.

Много точно наблюдение! Тъкмо преди малко писах нещо подобно във форума за многото и едната религии. Дали ще гледаме теоретично заявената принадлежност или проявената на дело (видима и чувствана от нас), оставяйки последната дума на Вътрешната същина (достъпна, надявам се, на Божието провидение)...

Моите въпроси са по-други: 1. Правите ли разлика между стремежа към Най-Висшето и претенцията, че вече знаете достоверно каквото и да е относно Него? Моето мнение е, че частичката "най" може да бъде стимулираща като стремеж, но е отровна като претенция. А искреността има твърде много измерения, от най-дълбоките се плашат даже мнозинството от "ветераните" в духовното последователство. 2. Когато преценявате духовното (а и човешкото) ниво на даден човек, до каква степен ще се ръководите от неговата теоретично заявена принадлежност към каквото и да е учение и в каква - от реално проявените му качества в живота? Смея да твърдя, че няколкото познати ми хора, които според качествата им бих поставил най-високо, са със смущаващо различни религиозни възгледи, а двама дори са се заявиха като атеисти. 3. Дали знанието или незнанието по-успешно ще обедини различните религиозни последователи? Знанието (от вида, в който обичайно го демонстрираме - умственото) е от полза почти за всичко, но меко казано понакуцва, що се касае до Пределните (и вероятно Безкрайни като разкритие) Въпроси за Смисъла. Човек си търси опора в надеждата, че поназнайва нещичко и от тях, но това Абосютно Не Може Да Се Докаже! Според мен е по-добре човек да си оставе на нивото на Стремежа (колкото може да е чист и силен, максимализмът тук си е хубаво нещо), а същевременно да не издига в абсолютизъм Претенцията относно любимата си доктрина. Така ще се избликне едно неподправено състрадание, въз основа на което различните последователи ще се разбират все повече и наистина ще си симпатизират. Иначе т. нар. "толерантност" е само лицемерие под похлупака на абсолютистките претенции. Когато наричаме "фундаменталисти" някои крайни елементи, пропускаме да видим, че такива кълнове и зародиши ги има и у нас. А фундаменталистът, ако и да прави политика в част от разговорите, все ще гледа някога и по някакъв начин да "дръпне чергата" по-към себе си. Човешко, твърде човешко...