Добромир

Измамата - Самоизмамата? Ами то особено когато някое състояние те спохожда за пръв път, преобладаващата нагласа е да го изтълкуваш неправилно... Настрадин Ходжа за пръв път трябвало да лети със самолет. Страхувал се, но държал никой да не разбере това. Сядайки на мястото си, искало му се да каже нещо, просто за да се успокои, погледнал през прозореца и казал на съседния си пасажер: - Гледайте каква невъобразима височина! Хората изглеждат като мравки! - Но сър, ние още не сме излетели! Това наистина са мравки!

Знам, че така се нарича, но не знам какви са тия различаващи се системи - роден съм между 18 и 24 часа, което прави асцендент от Близнаци до Дева - 4 възможности... обръщал съм се към 4 астролога и те изредиха всичките тези възможности... всеки беше уверен, че е прав и толкова убедителни бяха, че ми се стори, че всеки отчасти има право, но все пак не може да имам четвърен асцендент, нали?

По т. 3 - не е нужно чужбинската фирма за хранителни добавки да ни го каже, за да даде като едиствено разрешение нейните собствени скъпотии. Общо си е вярно, че колкото повече жизнените сили са западнали, не само хомеопатията, каквото и да е лекуване ще бъде по-слабо резултатно. Например преди 1 век природолечителите са отчитали невероятно добри резултати само с един метод, било той билки, хомеопатия, водолечение, диета или психотерапия, а сега това е по-скоро изключение. Налага се компетентно съчетаване на няколко метода и специалистите следва да бъдат откровени какво и доколко могат с техния основен метод, като препращат добросъвестно на съответните допълващи места за пълноценна помощ хората. И най-вече - да ги учат как да си помагат сами, защото не само в конвенционалната медицина го има "принципа" - колкото пъти повече дойде при мене, толкова по-добре, защото всеки път ще си плаща". Според мен обикновено не се налагат чести посещения при един наистина добър специалист или ако се налагат, след първоначалната подробна консултация би следвало да е възможно да се уточнят по-нататъшните указания пи телефон или мейл, особено ако пациентът е отдалече и/или няма съответните възможности за чести визити.

Джеляледин Руми Малък зелен остров Има един остров - малък, зелен, където бяла крава живее сама на една свежа ливада. Кравата пасе до падането на нощта, преяжда и пълнее, но през нощта в паника изпада - и отслабва, тънка като косъм: "Какво ще ям утре? Нищо не остана!" Когато утрото настъпи, тревата е пораснала отново, висока чак до кръста. Кравата започва да пасе и до здрач ливадата окастрена е късо. Тя пълна е с енергия и сила, но в мрака отново в паника ужасна влиза и отслабва, тънка като вейка. Кравата повтаря това отново и отново и това е всичко, което прави. Тя дори не си помисля: "Тревата винаги пораства до зори. Защо ми е да се страхувам всяка нощ за нея?" Кравата е телесната душа, ливадата на острова е този свят, където тя от страх отслабва и храни се с благодат. Слабее и пълнее. Бяла краво, не бъди нещастна от това какво ще дойде или няма да дойде.

А след като има много индивидуални усилия вече в тази посока, защо при нас, българите се получава толкова малко от "общите усилия"? Това май си е за отделна тема...

Един самурай дошъл при дзен Учителя Хакуин и го попитал: „Вярно ли е, че съществуват рай и ад?” „Кой си ти?” - попитал го в отговор Хакуин. „Войник съм” - отговорил той. ”Войник ли? Какъв е тоя началник, който те държи във войската? Лицето ти е като на просяк.” Самураят така освирепял, че се хванал за меча и започнал да трепери целият. Хакуин продължил да го провокира: ”Ти имаш меч! Но той навярно е твърде тъп, за да ми отсече главата?” Тогава вече войникът извадил меча си, но преди да замахне, Хакуин отбелязал: ”Тук се отварят вратите към ада”. След тези думи човекът изведнъж се осъзнал и прибрал меча си, покланяйки се в нозете на Учителя... ”Тук се отварят вратите към рая” - промълвил сега Хакуин.

Много често бабите и дядовците обичат повече децата, отколкото техните родители и други "чичковци и лелки" на средна възраст. Преди приемах обяснението на психолозите, че крайните възрасти, като по-безпомощни членове на обществото, се привличат именно поради това си сходство. Макар че често изглежда да е така, в други случаи човек се научава да оценява детското (в Исусовия смисъл) след доста години "блъскане" в живота. През пубертета той по-често бяга от него, иска да стане възрастен, за да бъде предполагаемо по-самостоятелен и да се ползва от предполагаемо по-големи блага. В средна възраст се стреми да се осъществи чрез децата си. Но когато и това повече или по-малко рухне като надежда, пред някои хора започва да просветва, че нито бягането, нито оформянето по предполагемо компетентен начин може да има достатъчно плюсове, че да компенсира загубата на "онова", неопределимото и все пак така привлекателно излъчване... Разбира се, най-добре е да съчетаваме същностното в детската душа с необходимото във външната цивилизация и за тази цел да не чакаме остаряването, но толкова ли е лесно това... Ето какво казва един от най-големите световни поети... преводът е мой и се извинявам, ако не ви се види съвършен, но все нещо се надявам, че медиира: РАБИНДРАНАТ ТАГОР ПОСЛЕДНАТА СДЕЛКА "Хайде де, на служба ме вземете!" - виках аз, измъчвайки нозете по каменния път през заранта. Колесницата на царя зазвънтя. Той хвана ми ръката, вдигна меча: "Ще те наема чрез могъществото" - рече. Ала могъществото му не струваше петак - и той с колесницата си тръгна пак. Със затворени врати стояха хладни къщите. Аз бродех сам по пладне по криволичещия път, в горещината. Там срещнах старец със злато в торбата. Той помълча и после рече: "Ще те наема чрез жълтиците, човече!" И взе монетите да тегли една след друга. Ала аз потеглих. Свечеряваше се. Късно беше. А плетът край двора цял цъфтеше. Девицата излезе вън от трема: "С усмивка аз ще те наема!" Но усмивката й избледня, заплака и тя самичка се завърна в мрака. Вълните се разбиваха в безреда край брега, над който Слънчо гледа. Едно детенце в пясъчните дупки играеше си с мидени черупки. То вдигна поглед, сякаш ме позна завчас и каза ми: "Ще те наема с нищо аз!" И този миг, при сделката с играта, в мен сътворил е Свободата.

Само че Лазарев, освен общите принципи за саморегулиращата се еволюция, изказва и доста конкретни твърдения, част от които не мога да приема! Например, че основно прадядо ми е бил виновен за нещо, което ми се случва на мен сега. Вместо да изтълкува причинно-следствената връзка като моя минала карма, която само е свързана с тая на прадядо ми, тоя изкарва, че аз изплащам неговата карма, без да съм имал дял в нея. Това, ако беше вярно, би било най-ужасното опровержение на тезата за Космична Справедливост. Но аз се надявам, че (за щастие) нещата не стоят точно по неговия начин!

"Различие без единство не е истинско различие, единство без различие не е истинско единство" (дзен афоризъм)

Голяма или малка част, сравняването си е доста голям проблем - не в познавателен смисъл, там си е необходимо, но като претенции... това си е его на ента степен. Ето ви едно стихотворенийце на тази тема, за да разнообразим изразните средства: ОПРОПАСТЕНИТЕ СТЕПЕНИ Живеели хората в Златния век. Едно любопитството нямало лек. Желаели с думите да различат страстта от покоя и зноя от хлад, жирафа от коня, деня от нощта… “Ти, Господи, дал си ни много неща, но и за сравняване думи ни дай!” И Бог ги научил на “по-“ и на “най-“. Той строго добавил: “Предвижда се ад за всеки, сравняващ предмет непознат!” Приели. И никой през зимния студ при “минус” не тръгвал навън необут. Избирали по-плодородни земи, за тях инструменти подбрали сами… Но ето че някой ревнив първобит потърсил си повод да бъде пребит съперникът негов и казал със бяс: “Обича я малко, а повече – аз!” Сред вси равноправни религии друг измислил, свестен от един махмурлук, че вярата негова само е “най-“… И златното време поело към край. Сред хора, доволни от хляб и от дом, отворил се страшен идеен разлом. В емоции, мисли, наука и бит, в изкуства, духовност (със мит и без мит), помислил си всеки, че тръгва към рай, доказвайки своето “по-” или “най-”. Но за рода ти неясни неща как тъй се доказват? На ада пещта протегнала хищно изгарящ език – избухнали свади, войни и “велик” те все пак наричали този горящ, побъркан водител, но “повече наш”, но “най-добре знаещ” върховния приз, за който не смогнал и Богът лъчист да се номинира. А нямало как на всичко отгоре – защото във мрак потънал тогава човешкият вид (еднакво невежи тълпи и елит). Не можел да чува той Божия тон и вярвал на всеки фалшив камертон... Човечество, ти си такова и днес! О, Боже, стори ни нечувана чест – ела, оттегли си върховния дар от всеки всезнайковец, жрец, господар – ще свърши без степени тоя вертеп. Тогаз ще погледнем директно към Теб!

Според мен Индивидуалността е безличностна и действа спонтанно, т.е. при нея няма егоистичен избор, тъй като тя е в съгласие с Реката на Живота. Обаче егото или личността (не виждам съществена разлика между двете) може да бъде или да не бъде в хармония с Индивидуалността. Разбира се, в случая под Индивидуалност разбирам висшия Дух в човека.

Добре, че си го казваш - "за мен", това е много важно уточнение. Също както някои превъзнасят, а други анатемосват гладуването. И проблемът щеше да е не толкова тревожен, ако единствено неправилното практикуване беше причината за трагедиите. но има много случаи, когато уж всичко върви наред - и изведнъж... Явно е необходимо продължително и широкомащабно наблюдение, за да се установи по-цялостнта картина по тези въпроси.

За някои ще е полезно, ако публикуваш тук техните координати, а и други могат да се ползват от опита им, за да направят нещо подобно!

Но сега не можем да се върнем по стария път или ако стане, ще е инволюция. Първобитната интуиция трябва да се е различавала с доста нещо от интуицията на просветлените, иначе защо ще е необходимо да се еволюира от нея през речта към Онова, което е над нея? Всъщност съм забелязал как навяващите усет за съвършенство думи например в някой стих или песен сякаш са способни да ме "хвърлят" в Безименното и Неназованото. Иначе обикновената тишина си е много добра (не случайно отвека се ползва мълчанието като успокояващ нервите и душата фактор), само че понякога тя води до интертност, вместо до прояснено спокойствие. Зависи... от много неща...

Засягаш също въпроса за връзката между финанси и хранене, която действително е много актуална. В същото време споменаваш продукти, от които някои (далеч не всички!) са доволни, но които съвсем не са евтини. А има други, чрез които човек също може да засили имунитета си, без да изпразва джоба си. Докато пък правилното хранене е по-скъпо, само ако се злоупотребява с количествата. Обикновено човек яде 3-4 пъти повече, отколкото му е необходимо - дори и това да са евтини храни, в крана сметка ще му излезе по-скъпо, отколкото да се храни с подбрани неща, някои от които скъпи, но се приемат в малки количества. Интересно е, защо никой не говори за тази възможност! Сигурно търговските интереси както във връзка с храните, така и във връзка с добавките, няма да се обслужват оптимално от този най-оптимален за самия човек вариант? А медиите отразяват най-вече търговските интереси, от там се променя съотношението на предлаганата информация и съответните акценти върху нея. Ала всъщност, няма "опасност" той да бъде скоро масовизиран. Хората си папкат ли, папкат - и са по-съгласни да боледуват и едновременно да се охарчват, без да оздравяват от дадените с тази цел пари - само и само да не ограничат храненето, а да направят каквото и да е друго нещо!

Ако това е реплика към стиховете, смисълът им няма много общо с тези разсъждания. Не оспорвам, че в светски план думите са важни и колкото по-добре са овладени човек може да е по-успешен (в западния смисъл). Става обаче въпрос за това, че търсейки Истината, усещане за Която никакъв западен модел не е успял да породи у хората, ние осъзнаваме ограниченията на словесния израз, въпреки че и тук, поне на нашето ниво, ние имаме някаква потребност да споделяме - ако не можем точно, то поне със загатвания... Все е нещо, но не бива да си въобразяваме, че с това постигаме кой знае какво... аз го въприемам най-вече като споделяне, може би плюс някакво взаимно обогатяване на възприятията, но от тук нататък... Господ да си "каже Думата"!

Съжалявам, че трябва да го кажа, но и в двата случая се пропуска - "би трябвало". Финансовите резултати далеч не винаги са пропорционални на професионализма. Когато човек е истински професионалист, много често се налага да е така погълнат от професията си, че няма нито време, нито сили, нито пък и намерение да разглежда най-добрите начини за комерсиално пласиране на своя продукт или на себе си като автор, респ. творческа и производителна сила. Това правят онези, които мислят много повече за пари, отколкото да се усъвършенстват в професията си. Не случайно най-големите богаташи с редки изключения не блестят с нищо друго, освен с тоталната си, мощна и постоянна концентрация върху най-ефективните начини за печалба, а вътре в тях вече влизат и ползването на професионалисти, на които те заплащат относително скромно. А онези професионалисти, които нямат шанса дори и това да получат, което е често например у нас? Ясно е, че те продават и ще продават труда си на безценица.

Добре де, сигурно ще кажете аз пръв да го дам това виждане. Та (следвайки притчата), Четвъртата жаба казва на Първата жаба: Ти си права, защото така или иначе всичко ни иде от Бога, но и не си права, тъй като създаваш почва за оправдаване на всяка човешка приумица - както супермартекчета си са от Господа, а там има най-вече месища и сладкарски химии, та дайте значи да си ги папкаме до колкото ни се папка, че то и гладът ни иде отгоре... и нещо подобно да е и при работата е със секса... Относно Втората жаба: ами и ти си права (като очертаваща посока за стремящите се), ама и не съвсем, тъй като оная Любов, с главната буква, е постижима само от една шепа Даскали, отново с главна буква, и тая работа да не стане като оная прастара наша жабешка пословица: "Видяла жабата, че подковават вола, и тя вдигнала крак!" А на трета казва: "Твоето решение е соломоновско, обаче на дело трябва да кажеш на всеки отделен човек какво точно да прави. Ако смяташ, че си точна в това, май че се пишеш за Даскалка и отиваш към пословичната забележка за Втората жаба. Ако пък оставяш на всеки да си реши, значи му създаваш условия да произволничи - това е същото, както при Първата жаба. Значи ти концептуално привидно казваш всичко, на реално не казваш абсолютно нищо по-различно от тях! ... Прррамп!........Цамбур!!!

Всички цитати са по своему верни, може и да се допълват, но вие не ми отговорихте на гатанката за четвъртата жаба. Нали тук даваме и свои виждания

Хигиената в най-широк смисъл значи профилактика. Произлиза от древногръцката богиня Хигия, докато сестра й Панацея се занимавала вече с лекуване.

Седи маймуната на клона и го реже с триона. Покрай нея минава таралеж, вижда тази картина и учудено пита: „Маймуно, какво правиш? Ти ще паднеш!" Маймуната му отговаря с цветиста фраза, чиито смисъл с незначителни съкращения се свежда до известното изказване: „Не ми казвайте какво да правя и аз няма да ви кажа, къде да вървите!" Таралежът вдига рамене и се отдалечава, а маймуната се връща към прекъснатата си работа. След няколко минути става предсказаното събитие — клонът се счупва, маймуната пада на земята. Известно време седи, потърква натъртените места, след това става и крещи след отдалечилия се таралеж :"Всичко е заради тебе, проклет магьосник!"

ДУМИТЕ Думите късат на усета жилата. Думите грабят от делото силата. Думите действат токсично на смисъла. Ах ти, ръка, за какво си ги писала? Те са на книжни играчки украсите. Вие защо ги, уста, произнасяте? Може би те, за души разнебитени, са като пот от плътта на съдбите ни?

Какво да ви кажа, приятели... Имал бях извънтелесни преживявания, когато в разстояние на няколко месеца починаха трима от най-близките ми хора, от които двамата - ненадейно. Мога да ви кажа, че тогава наличната опитност ми помогна само да не си загубя ума, но не притъпи много болката, то си беше като жива рана за месеци наред... После имах разни преживявания, вкл. с материални доказателства, т.е. сънувам, че умрелият казва нещо и то се сбъдва или в медитация навлизам (може би?) в миналото или бъдещото, за да разбера защо това е така... Но всичкс това отминава... и умът ми пак си задава предвечния въпрос - ами ако въпреки това...? Разбирате ли, не можем умствено да се убедим така, че да сме спокойни пред лицето на смъртта (освен ако за целта се дрогираме до безсъзнание или не си самовнушим чрез НЛП нещо като втора природа, която уж да не се страхува, а всъщност вътрешно да си се гърчим). То, ако има такива хора, които не гледат само да се успокоят, а наистина са всеустойчиви (аз май не съм срещнал такива, а доста всякакви иначе съм срещал) - това си е дар свише, така си го представям аз... Ето и едно съвсем ново за България стихотворение от известен полски поет (считам, че в този вид не е виждало досега бял свят, тъй като го преведох... е, не съм полиглот, но с помощта на подсрочник: Само не смърт! Да станеш всякакъв приемаш - смъртта да не настъпва само. И граф да си роден, наемник ще бъдеш с кръпката на рамо! Чесалото е при конете. Сановнико, вдигни лопата! Труди се до припадък сетен! Епископът е без заплата. Мъртвец или ковач ще стане? И воловар - напълно може. Не бива да загиваш рано - ще станеш и дерач на кожи. И шут, и скромен дистрибутор, чирак на майстора на печки; в чували и гърнета бруто ще мъкнеш стоки отдалечко. Черва ще чистиш за колбаси. И старец, просяк денонощен, джудже да бъдеш си съгласен - но само да живееш още! И, своя облик дал в оставка, би станал някаква си птица - и пъдпъдък, и сврака, чавка; вълченце или пък тигрица и даже червей в храсталака, тревичка в ров, обеззначена... В което тя е вкоренена – Земята само да почака!