Добромир

Интересна статия... като цяло полезна и по темата. Все пак животът е по-богат от нея и аз специално не бих поставял нещата в двата полюса - или има пълно доверие и не е необходимо друго, или няма такова и тогава нещата са трудни. Много от случаите са тъкмо по средата. Често пъти единият продължава да има пълно доверие на другия, но онзи престава да го има - и затова изневерява, крие изневярата си и т.н. Освен това, "ако знае, че му е разрешена" изневярата, може би единият партньор ще изневерява по-рядко, но затова пък другият, който му го е "разрешил", едва ли ще бъде на такова високо ниво, че да си живее спокойно - особено ако има поводи... Но разбира се е вярно, че дененощната ревност, често дори без да е сигурна изневярата, може да тласне към задълбочаване на проблема.

Ето Орлин отделя от ценното си време, за да напътства, аз напълно го приветствам и подкрепям казаното. Все пак иска да допълня за едни детайли, не толкова често срещани в нета и литературата, но които наблюдавам все по-често като лекар... Хранителните разстройства булимия и анорексия наистина в огромния процуент се дължат на ниското самочувствие и неспокобността да се повярва в обичта на другите, както го обясни и Орли. Има обаче един малък, но нарастващ с еволюирането на социума процент, при който се касае не за сирачешки синдром, а за ензистенциална криза. подозирам, че случаят е точно такъв, приятелят ви не намира смисъл в живота и може би обичайно помагащите подходи тук няма да проработят. Ако се случи това, бих препоръчал изобщо да не се обсъжда проблемът, а да се запознае той с някои духовни школи - може би ще открие в някоя от тях себе си и ще проима вътрешен импулс да се оправи - тогава всичко ще е много по-лесно! И второ, доминиращата роля на психиката при тези нарушения не означава, че храненето, билките, добавките, дишането, разходките и т.н. са без значение. Напротив, те ефективно подпомагат възстановяването или поне забавят разрушителните последствия, ако проблемът продължи да не е достатъчно преодолян. Но и това разбира се е въпрос на много внимателна прененка, с оглед съставяне на комплексна природолечебна програма.

Интересно - да. За полезно... Мненията са противоречиви, може би си зависи не само от метода и точната апаратура, а и от човека, който тълкува нещата. Досега за съжаление хората, които са ми споделяли от първа ръка или не са прекалено доволни, или отначало са били във възторг само поради това, че е интересно и звучи авторитетно... Но всъщност са получили и те само общи ориентировки, а не точни диагнози, микробите и паразитите се оказаха неоткриваеми от съответните изследвания, а и предписаните им средства не се оказаха най-добрите (в някои от тези случаи сме назначавали въз основа на самите признаци, анамнезата и добрите стари литературни източници далеч по-добри, доказали се впоследствие средства, така че...). Идеята ми е - в техниката няма нищо лошо, стига да отговаря на претенциите си, а не уредите да се използват като рекламно пано по принципа на "луд на шаренко се радва" и да ти казват само въз основа на тези външни впечатления, видиш ли колкото напред сме в диагностиката и терапията - но без това да е проследено чрез други методи и без да е съпоставено с резултатите от другите методи... :

Явно са се престарали хорицата, но това не е случай, който да предизвика масов отлив от балансираното вегетарианство. Все пак и най-растителноядните бозайници хранят децата си с мляко и опитът да се пренебрегне това може да се роди в главите само на хора - също както и желанието да ядат (почти) само месо дълго време според разните му модни протеинови диети, резултатите от които са налице навсякъде под формата на хронични болести... Според мен вегетарианството не е полезно изобщо, а само ако е балансирано. В зависимост от генетиката на организма, условията на околната среда, възможностите на човека и реалните стъпки, които той прави, балансирането може да е лесно или трудно. По-лесно е, ако не се касае за пълно веганство, но това не означава ядене на месо, а включване по малко на млечни и пчелни продукти, гъби и водорасли. Който не иска да се съобразява с духовните принципи да не се отнема живот с ранг, по-висок от този на растенията, може да добави по малко качествени яйца и също риба. Но определено, не само от четене на "факти", но и от директното им наблюдаване, считам, че никой човек след 3-тата си година от живота не се нуждае от повече от 20% нерастителни продукти в менюто си. Някои се справят и с пълно веганство, но това, че други не са балансирали по този начин менюто си, не може да е плашило за всички видове вегетарианци. Първо, при по-други познания и ангажименти, те биха могли и да го балансират и второ, разликата между 80-90% и 100% вегетарианство е много голяма! Половин чаша мляко осигурява вит. В12 за няколко дни. Аминокиселинният баланс е по-скоро леко нарушаем, ако няма груби грешки във веганството, а добавянето на малко млечни храни, цветен прашец, бирена мая, спирулина и т.н. със сигурност ще добалансира нещата. Тези, които искат да пият и хранителни добавки, например предназначени за спортистите, но в няколко пъти по-малрки количества - това е компромис за по-лесно балансиране, ако на човек не му се търсят качествени биоконцентрати (това може да не е лесно, напр. повечето цветен прашец не е съхраняван в хладилник и при купуването вече е с ниско кочество). Така че е необходимо внимателно отношение към въпроса - не само научно обосновано, но и произтичащо от дълъг опит - индивидуален и свързан с директни наблюдения над много хора. Без това, да се правят прибързани изводи от рода на това, че всички вегетарианци си вредят или че всички месоядни ще са по-добре, само и само да станат (каквито и да са) вегетарианци - е некоректно!

Да, но да уточня и това - за разлика от класическата хомеопатия, където често лекарствата се дават рядко и се разчита на инерцията след тласъка на жизнената сила, тук обикновено е важно да се вдземат капките редовно, поне 2-3 седмици, и после да се прецени накъде и как

Не мисля, че става механично преразпределяне на карма. Всеки сам е ковач на съдбата си. Другите влияят, разбира се, но доколкото човек се е повлиял, дотолкова после мислите и деянията му след това повлияване ще рефлектират върху него като променена карма. не вярвам в това, че просто някой си е инжектирал на всички други наоколо зловредна или каквато и да е карма. Даже и при масовата хитлеристка психоза е имало много хора, които не са се поддали. Даже и сред най-възвишените духовни общности е имало дребни престъпници, които не са поели от благодатта. Грехът, носен от потомците "до девето коляно" не е несправедливо бреме за същите тези потомци, а само един възможен ръкав, предразположение към неподходящи образци, което не е задължително да се случи на всички "по веригата"...

Механизмите са различни. Грейпфрутът действа противомикробно и разтварящо плаките, и аз предпочитам да го дъвча заедно със семената и люспите, от които и се правят екстрактите. След това обаче си изплаквам устата, защото дългия контакт с киселината може да навреди на емайла (подобно действа и лимонът, пак със семките и малко от бялото на вътрешната обвивка). Той има по-слабо противомикробно, но по-силно разтварящо действие и е още по-важно да се изплаква устата след това. Маслената баня на устната кухина (жабуренето) действа повече омекотяващо и отстранява маслено разтворимите отрови - на място и донякъде общо от организма. Ако се правят двете процедури, тпоследната да бъде след другото, защото мазнината ще попречи на грейпфрута или лимона да действат. Вътрешните фактори са безусловно още по-важни, защото натрупването на калций често произхожда от криворазбраната амбиция да се запазят зъбите чрез ядене на много сирене - то е едностранчиво богато на калций, но много бедно на магнезий. последният осигурява разтворимостта на калция, без която той се отлага като зъбен камък и/или като жлъчни/бъбречни камъни, шипове, "тапи" по хода на червата (запек), склеротични плаки в кръвоносните съдове и т.н. Употребявайте по-малко млечни продукти, по възможност главно суроватка или цвиг (течната фаза на млякото, където солите са по-лесно усвоими). Разбира се, ограничаването на концентираните захари и белите брашна е важно, както и яденето на повече зеленчук.

Не е толкова просто. Истинската вяра не идва като човек реши да повярва, нито след като 1000 пъти е повторил "Отче наш". Едва реалното осъзнаване на разширените граници, особено ако то се задържа, т.е. е трайно постижение и води до съвсем нов начин на живот, постоянно потвърждаващ това разширение, води и до трайна вяра за такива нарастнали измерения на свободата. Тогава ще излезе, че границите на свободата също толкова определят вярата, ако не и повече?!

Без упътване в общия смисъл никой не може, нали всеки се учи от нещо и някого, ако ще да са книги, пак са написани от хора и т.н. Като виждаме колко стръмно се покачва процента на явно фалшивите наставници и знаейки, че дори изглеждащите подходящи може да не сме ги преценили правилно... иска ни се да може и без външен учител. Или пък той да ни намери по някакъв вълшебен начин, а не да ни убеди по медийно-пазарна технология да го следваме именно него... Все пак висшите сфери едва ли са постижими само въз основа на данните, които имаме от нашето равнище. Дали отвътре ще дойде или отчасти отвън Другото... важното е да дойде, нали?

Среброто е много добро и достъпно лечебно средство (макар че някои го предлагат в не най-достъпните му варианти). Но да се пие цял живот само сребърна вода не е сигурно, че няма да има и вредни последствия, например един вид изнежване на имунната система. Аз съм привърженик на ползването на среброто на периоди, особено при реална нужда като заболяване, опасност от епидеми или подозирано микробиологично заразяване на вода и други течности. В краткосрочен план, няма никакви данни това да е вредно. Но с годините.. кой знае, все пак това е метал, който кумулира, т.е. се натрупва в организма. А всичко прекалено... По-рано често ползвах кани, но сега открих, че ако имам нужда от филтриране, гранулираният активен въглен е много по-евтин и не по-малко ефективен. Ако имам нужда и от засребряване... има си начини. Задължителното съчетаване на абсорбенти със сребро вече не ми се вижда оптимално за всички и по всяко време.

Казват, че едно време, много отдавна, имало справедливи Крале. те били опора на законността и закриляли всяка една духовна обител. Ако това е вярно, оттогава не мога да посоча обществена система, която да се е показала загрижена за духовното осъществяване на хората. Но все пак има значение доколко се пречи активно на осъзнаването на повече хора, например чрез масовото екзекутиране на тибетските монаси от комунистически Китай, или има относителна свобода на собствените ни решения, както отчасти е в повечето демокрации. Разбира се, проблемът е по-сложен в дълбочина. Ако изключим периодите, които са изключително неблагоприятни, понякога и в атеистични общества има условия наистина духовните да следват своя път. А при демокрациите, поне такива, каквито ги виждамеднес, свобода се дава и на много шарлатани, така че...

Да, ама това си е съвсем безотговорно замазване на всякакви различия. Та нали има пари, които се дават и вземат за по-конструктивни каузи и такива - за разрушителни направления. Аз например предпочитам да не купувам банички, защото не са ми полезни, а пресни плодеве, зеленчуци и ядки. Така получавам нещо по-добро срещу парите си и човекът на който ги давам, ще е стимулиран да работи в област, която според мен е по-здравословна за хората от баничарството. По същия начин ако се дават много пари на лекари, които в дует с някои фармацевтични фирми нанасят повече вреда, отколкото полза, нима това са едни и същи пари, в сравнение с тези, които биха подкрепили едни по-щадящи и истински резултатни подходи в медицината? Дори и да не стигаме до несъмнения според мен факт, че всяко нещо си носи определени вибрации (и макар че няма неща само с позитивни или негативни вибрации, съотношенията са доста различни) - пак излиза, че не е все едно парите как се калкулират в обществото. Хайде да не стигаме до смехории от рода на тази, че е все едно с какви мъже или жени се събира човек, или че е все едно дали добросъвестни или предателски настроени сътрудници ще си избира в бизнеса!

Основни причини освен наследственото предразположение са крайностите в начина на живот - обездвижване или преумора (особено еднотипни, неразнообразни движения), преяждане или едностранчиво хранене, липса на предпазни мерки или обратното, голям страх от остеопороза например. Последният води до приемане на много калций и витамин Д, а те усилено калцират повече извън нормалните костни граници, отколкото вътре в тях. Всичко това го споделям от опит, защото много от възрастните ми пациентки, подмушени от медийната истерия и остарелите мнения на професорите, много пъти са ускорили вече съществуващото образуване на шипове. Постигал съм добри (но в интерес на истината - не бързи) резултати чрез комплексни инивидуализирани програми. Основното в тях е съчетание на по-правилно хранене (повече сурови храни и сокове) с някои билкови и минерални (но не калциеви, а главно магнезиеви) добавки и внимателни, предимно кръгови гимнастики и масажи с етерични масла. Не подценявам и психосоматичните зависимости, за които говори Късметче, обаче само когато видя, чесе проявява отсрещно разбиране, тогава преминавам към конкретни подробности.

Ако имаш предвид, че ще дадеш адекватен съвет, като се съобразиш с нивото му, но няма да му говориш за нива, с това съм съгласен, това ще бъде достатъчно, особено ако той не е поискал такива разяснения. Но да се игнорират самите нива - това си е "детската болест на духовността"! Всичко има връзка с нивата на нашето актуално съзнание. Но си права, че без съответно (предварително, трудоемко и по тяхно желание) запознаване на всички участващи тук със съдържателността на темата, няма и смисъл да продължаваме. Всичко добро!

Виж сега, по отношение на всеобщите понятия (Вечност и още стотина) и свързаните с тях човешки проблеми можем да стигнем само до съгласие в определянето на термините, така че каквото се твърди от единия да се разбира правилно от другия. Не можем да стигнем до съгласие по това кое е вярно, защото просто не е ясно дали има абсолютни критерии за истината. Може някой адепт да е прескочил всичките наши нива и да е над диалектиката; но той не може да прогледне над себе си - а ако там има нов, по-висш диалектичен цикъл?! Изобщо не си въобразявам, че аз или който и да е може със сигурност да проумее най-висшето - възможно е някога и някой да може да го стори, но може и да не може. Аз говоря като учен за степените на съзнанието, които са достъпни за регистриране от средния и малко напреднал човек - както вътрешно (чрез практики) и донякъде външно (чрез наблюдение и разумно-интуитивни съпоставки). Това, че те не са най-висшето, по-малко ме вълнува, поради вече споменатите съображения. Освен това си имам хипотеза, според която човек трябва да е поизчерпил възможностите на дадено ниво, за да го трансцендентира. Оттам и еволюцията на нашето, земно съзнание все ще си има някаква стойност, макар и на някои им се иска направо след първи клас да запишат аспирантура. Тук се стига до най-важното - дали човек може да защити на практика - най-напред пред себе си, а после и пред лицето на променящите се обстоятелства - нивото на съзнание, за което твърди, че е по-висше или счита за желателно с оглед на ориентацията си към духовна реализация. Да сме отвъд диалектиката - може би това е чудесно, но можем реално ли да се отнасяме еднакво безпристрастно към всичко, което ни спохожда? Или искаме да допринесем за еволюцията - наша воля; но имаме ли достатъчно собствена сила, качествени познания и доказал се чрез съответни резултати опит? И в двата случая е необходимо да се свърже една изкристализирала от минал опит на други хора хубава теория със собствено преосмисляне и практическо реализиране. Това разбира се е трудно от нашето преобладаващо ниво, но на мен ми доставя удоволствие да опитвам. Просто са ми станали скучни останалите две алтернативи - голо теоретизиране или сляпо поклонническо практикуване...

Това си е много наред, щом ти е такъв момента. Аз обаче не мисля да спирам до теорията и колкото мога в трудното бг всекидневие, съм я превръщал и досега в практика. Виждам, че резултатите обаче са ограничени, когато се препоръчва на всички едно и също - било то в медицината, педагогиката или психологията. Затова сега работя над човешкото своеобразие с идея да разработя още по-ефективни направления за подпомагане. Дали ще успея, да съдят идните поколения. Не искам да съм от тези, които многознайничат и всичко отричат, нито от онези, които презират знанието и си мислят, че си са съвършени и без него. Също така, вместо да философствам, че не знам кое е правилно и кое не и за всичко да си има грижата Господ, предпочитам да правя което мога, според собственото си разбиране на нещата, за поне това нещо да се подобри при хората. Това чисто и просто си е моят избор, моят начин да съществувам.

По-рано са смятли, че тишината и тъмнината на нощта благоприятстват наспиването. Сега се отдава значение предимно на неврохормоните. Например, със стъмването серотонинът се превръща в мелатонин, а под влиянието на светлината става обратното. Така денонощният ритъм на бодърстване и сън е спазен, ако се използва нощта за сън. През нощта се отделя и основното количество растежен хормон, който не само отговаря за развитието на децата, но и за възстановяването при възрастните.

Е то ако те са нямали имунитет към пропадането, та ние ли, които отдавна сме в кюпа?! Това е привидно логично обяснение, но не само че не обяснява, а съвсем обезверява. Не може според мен да се избегне изводът, че светът, какъвто е, поради нещо е неизбежно да е такъв. Не че Бог ни е създал уж съвършени, но достатъчно несъвършени, за да сгафим и после ние да сме си виновни - а може би самото съществуване на това творение е неизбежно смесица от светлина и сянка... Може би недоизграденото добро отночало се проявява като зло - както е смятал доколкото знам, Хермес Тримегист?

Няма смисъл повече да обосновавам нещо, което за мен има смъсъл, пред други, според които няма смисъл. Аз лично не влизам в дискусии за неща, коеито според мен нямат смисъл. За всички, които се интересуват, мога да кажа, че според мен е перспективно да се учим. Но е трудно е да се обяснят дори и основите на една наука бързо и кратко. Това е основно направление - еволюционната психология, а много от по-отворените към духовното психолози, както споменах например Кен Уилбър, са взаимствали много и от древните и по-съвременни езотерични школи. Най-общо казано, както съобразяваме какви предмети и в какъв обем ще учи детето през различните класове, това е подходът и в духовното обучение. Добрият педагог се съобразява и с характера на детето, дали повече ще го влече един или друг метод на преподаване, това е пък хоризонталното ниво. Ясно е колко много знания и опит, а и собствено достигнато ниво, се искат, за да бъдеш добър педагог. Същото, но още по-сложно и отговорно е по духовния път. Тук нямам предвид разпространената концепция, че само еди-кой си е истински Учител и никой друг няма право да води по духовния път. Напротив, както си има начални, прогимназиални, гимназиални и т.н. преподаватели, същото е реално в сила и при разгръщането на осъзнаването. Важно е накой да е поне малко над теб, за да ти помогне; но е важно и дали той знае как да се съобразява с твоето ниво. Иначе може да се получи лош резултат, въпреки добрите му намерения. Ето защо си оставам с мнението, че тези знания са много важни, макар и силно неоправдано подценявани.

Чистата планинска вода не може напълно да се замести от другите. Зависи и какво точно искаме от водата най-вече. Отрови почти няма дестилираната вода, но трябва да е добър дестилаторът. Тя няма и полазни соли, но те могат и допълнително да се добавят, както се препоръчва вече от много нутриционисти в Америка. Каната задържа много от отровите, но разбира се, не всички. Почти същия ефект е да се прецежда през активен въглен, който е основния компонент и много по-евтин от консумативите на каната. От купешките води единствено които стават и за бебета могат да се имат предвид, другите често имат прекалено много флуор, натрий или калций. Супи и чаеве с чешмяна вода със сигурност дехлорират и дезинфектират водата, но тежките метали си остават. Чешмяна вода направо от крака не съм пил почти никак последните 10-ина години и когато все пак съм опитвал, винаги съм се чувствал недобре... пепоръчва се онези, които все пак го правят, да прибавят по мъничко магнезиев оксид за неутрализиране на хлора и евентуално на флуора.

Просто са различни адекватните методи за развитие, в зависимост от вертикалните и донякъде хоризонталните нива. Ако човек ги проучи, не може да отрече тяхната значимост. А ако ги отрича, без да ги е проучил... Аз пък не виждам с какво практически помага това именно отричане! Че някой, благодарение на него, може да се тупа по гърдите с изявлението: "Няма никакви различия, аз съм Господ"?!

Всичко в Природата е на степени, степента на вибрациите определя доколко едно същество се отличава от друго, така че да се отричат степените - това е просто незнание или... остра алергия към често допусканите грешки и спекулации при подразделянето. Вярно, че има много грешки и спекулации, но това означава ли, че и степени няма или че те са маловажни? Ако например някой кандидатства за работа, която изисква висок професионализъм и вместо него назначат нескопосан връзкар, това отменя ли валидността на факта, че работата реалвно би вървяла по-добре, ако назначат именно по-ъпгрейтвания за отговорен служител? Освен това някои хора бъркат духовната Първооснова със степента в духовното развитие. Първоосновата вероятно е една и съща във всички ни, независимо от нивото на развитие, независимо от каквото и да е ученичество и т.н. Но степента и разновидностите й на проява са много различни - това се вижда всекидневно от всички ни. За мен конструктивните въпроси са малко по-различни - кои от многото системи за отчитане на степените на духовното развитие могат да са ни практически полезни и как точно? (Касае се за вертикални класификации - като гуните напр. или нивата на на Кен Уилбър, това са показателите за осъзнатост). И кои различия са просто разновидности на изявата (хоризонтални подразделения) и съответно - каква е тяхната роля в диагностиката и правилното подпомагане на духовното развитие? Защото много от различията ни са именно такива - по темперамент и по-общо казано наследственост, по количество и вид на натрупани знания, по особености, формирани от специфичната ни околна среда и т.н. Тези неща сами по себе си не определят вертикалното ниво на духовно развитие, но могат да имат допълнително значение. Във всички случаи, възприемането на духовното само като мъгляво насочване към нещо си ей там, без никакви ориентири или критерии за придвижване по пътя - не ми допада. През вековете, доколкото ми е известно, именно неведението и сляпото следване са били в основата за т.нар. духовност на народите - и резултатите от това се виждат в надмощието днес на материализма. И макар че е малко медицински казано, нито в материалния, нито в духовния живот можем да се надяваме на истински напредък, ако нямаме точна диагностика и вярна терапия! И за двете са нужни структури; и колкото нивото на обследване е по-задълбочено, толкова са и по-сложни структурите. Съвсем друг е въпросът че прекалената привързаност към теоретичните знания за тези структури също може да е проблем. Но нали ние не преставаме да ползваме напр. сложните компютри, само заради това, че някои са се възгордели от познанията си по тях?! Нека да отграничим факта за несъмнената структурираност на реалността (което не я прави по-малко единна, ако се гледа Основата) от частните си съображения за това кой как употребява или злоупотребява с едни или други схеми на същата тази реалност!

Възможно е, но затова пък ако животът на всеки от нас е единствен - той неопровергаемо започва да изглежда съвсем несправедлив. Този факт много по-силно подтиска желанието на човека да се усъвършенства и да помага на другите. Съответно, въпреки че именно в християнството се апелира за спешно оправяне на житейските пътища и непропускане на всяка възможност да се помага, исторически в 99% аот случаите хората са вършели точно обратното. Всеки е гледал да вземе каквото може от краткия си единствен живот, че после... знае ли се? Ако човек има отговорност към себе си и другите, той ще бъде по-плодотворен, ако има "едно наум" за прераждането - без да трепери, че може да не е от избраните и съответно без да изпада във фанатизъм и крайности. А ако няма отговорност, той ще действа саморазрушително и също срещу другите, независимо от това коя теория за живота му се вижда най-вероятна.

Ако има сполучлив, позитивен опит, това действително елиминира много от съответните страхове (т.нар. поведенческа терапия се базира върху този факт). Но ако самият опит е психотравматизиращ - тогава ефектът може да е обратен. Проблемите, свързани със страховете са твърде, твърде деликатни.