Добромир

:3d_081:

Нещата са взаимосвързани. Аз например никога не съм въздишал по месо; насила или след специално подправяне са ми го давали като дете, а после вече не можеха да ме накарат. Срещал съм наистина такива, за които вегетарианството е голямо постижение и постоянно говорят за него, а те самите се изкушават и се принуждават насила. Но има и трети, които не пристъпват към него, само защото трябвало да си дойде естествено... ама те като не правят достатъчно други неща, чрез които да прокарат пътя и на това - нещата така и и си остават, в задънената улица. Има и четвърти, на които им е било трудно в началото, но са поели на малки стъпки - отначало без свнско, после и без телешко и т.н. - и сега някои от тях вече са като първата категория, които от самото начало имат естествен афинитет към по-чисти продукти. Така че важното е да се придвижва човек - независимо как, а не да си търси оправдания, че не се придвижва. Все пак не се касае за рисково начинание - мнозина от тук присъстващите ще потвърдят, че и 1,2,3,4,5 десетилетия вегетарианство, ако е поне горе-долу балансирано, си се понасят отлично.

Да, в този смисъл... Но все пак думичката "богатство" е многозначна. Когато я употребяваме в разширения й смисъл, не трябва да забравяме, че си има място и в по-тесния. И най-вече, ако сме разбрали правилно неизчерпаемостта, според мен би трябвало да разбираме правилно и ограничеността. Аз имах предвид, че днес много често някои хора се позовават на неизчерпаемостта, за да не се съобразяват с изчерпващите се природни ресурси и за да стане излишно състраданието към "бедните заблудени душици", които "вода газят, а жадни ходят"... Не защитавам ограниченото съзнание като такова, мизерстващите "редови членове на обществото", мизерни най-напред душевно, а после и всякак, не допринасят особено за развитието на цивизилацията. Но все пак медалът си има и друга страна. Просто човек трябва много внимателно да балансира между стремежа и реалното си постижение. В противен случай може да попадне в някоя от изобилстващите самозаблуди, както и да даде едностранчиви оценки за другите. Или, както обичам да го изразявам, сричката "най-" е най-стимулиращата - като стремеж, но и най-покваряващата - като претенция...

Въпросът е каква е мярката! Специалистите се колебаят между 2 и 8 г средно на ден, но дори и максимумът се съдържа в разните уж несолени продукти като хлябът например я съдържа от 1 до 1 и половина процента. Българинът като яде по половин кило средно на ден, само от там му стига. Повечето - зависи от индивидуалната поносимост, в Англия са правили мащабно изследване и 20% от хората наистина имат феноменални способности да изхвърлят натрия и хлора, даже като пият само морска вода, която в такива дози е много вредна за повечето хора, те се справяли добре. При другите има допълнителни механизми, например изпотяването при физически усилия, от което обаче повечето българи последните десетилетия се лишиха. резултатът е видим в първото ни място в европа и може би в света по сърдечносъдови болести. За това, разбира се, си има и други причини, но солта над определени дози е една от основните. А пристрастяването към солено има връзка със стремежа към сигурност - майчината утроба, респ. околоплодните води са възсоленки... Все пак е по-добре да премем, че животът по самата си природа е несигурен, отколкото да "замазваме" тая очевидност чрез пристрастявания от всякакъв род...

Благодаря ти, Мона, за инфото, аз също се интересувам от този (свръх)човек.

"Пълният стомах не се учи с удоволствие", да. Но има и по-важно влияние на правилното хранене във връзка с духовното развитие - то е върху чистотата на поривите. Разбира се, храненето е само един от въздействащите фактори, но според мен е много по-лесно то да се промени, отколкото някои полуневидими и изцяло скрити за нас подсъзнателни настройки. Първо значи махаме пирона от петата си, а после може да се изследваме и за камъни в жлъчката. А от чистотата зависи много. Месоядството и алкохолът не препречват напълно пътя към духовното развитие, но изопачават възприятията по този път. Особено ако се прекалява, па макар и рядко - понякога дори една единствена пиянска нощ може да активира задълго ред опасни канали за издигащата се енергия! Даже и мистиците, които са яли месо и са пийвали по малко (а за много от тях това са легенди и дали да им вярваме...), те поне са живяли в по-чиста среда и не са прекалявали с нищо, тъй като за всички духовни течения преяждането е нещо недопустимо...

Тръстиковата зехар е добра, но е трудно да се намери чиста. Тъй като оцветява силно, към нея обикновено примесват много повече от бялата... На малките деца най-добре действат соковете от сладки пресни и настойкта от изсушени плодове. Хем подслажда, хем има повече витамини и минерали от всеки друг подсладител...

Ами човек може да приеме ученичество и от желание да се спаси от несгодите на тоя свят, но тогава няма да може да преминава успешно през несгоди. Тогава най-често първият обещавач, който е на мнение, различно от това на настоящия му учител, ще го придума да си смени ученичеството с друго. За тези хора, както и за твърде интелектуалните (с прискърбие причислявам към последните и себе си) е по-полезно да се поблъскат ячко в живота на своя глава и най-напред да видят резултатите от това, а пък после какво ще решат... е, поне вече няма да е под формата на бягство, нито на 100%-во теоретизиране...

Не знам... но добре е, че не действаш като обзет от фатализъм, сигурно ти е било предопределено да не действаш като такъв Все пак аз не бих употребил едно след друго отбелязаните от мен с италик твърдения в тоя твой постинг. Поне при мен, винаги, когато твърдя, че знам с абсолютна сигурност истината, особено по такива въпроси, после се улавям, че това е било именно възгордяване...

Абе, дали е крайна или безкрайна Вселената, нека не се правим, че знаем онова, което не може да се знае... Но е вярно, че земните ни ресурси по всичко изглежда са доста ограничени. Мисълтау че са неограничени, подклаждана от доста Ню ейджисти е помогнала на разни хора да мислят позитивно и да успяват за себе си, ама какво става с планетарната съдба... Каквото можем поне да направим, а колко е то - това е друг въпрос...

Много е трудно да се установи тази граница, Донче. Май не познавам човек, който да е успял. Даже бих казала, че категорично отхвърляме нещо само тогава, когато не го разбираме или не го знаем. И в желанието си другия да не разбере това, казваме 'това не е така!'. Толерантността е по-ниската октава на разбирането. Тя е необходима от учтивост, но човек все така може да не разбира и всъщност да не приема изобщо отсрещното мнение. Ако наистина го разберем, поне отчасти може и да го приемем. Съгласен съм, че това би означавало обогатяване на нашата собствена позиция. Но дали само от привързаност към собственото становище или от желание да се представим знаещи отхвърляме другото мнение? Според мен има и други възможни причини. Терминологичните неясноти например, поради различното изграждане на понятийния ни свят, са едни от най-често срещаните причини за същото това явление.

Принципите на полярността и пола май се бъркат много често, като едното се цитира там, където е уместно другото? Но и разликата е някак си плаваща или аз ту я усещам, ту я губя... какво мислите по въпроса

Това, че Бог притежава воля, подобна донякъде на човешката, е казано за наше улеснение, т.е. да медиира определени - и то много важни - духовни практики. Иначе вероятно неговата Воля е нещо, което дотолкова се различава от нашата, че някога си ще трябва да измислим друг термин. В крайна сметка обаче според мен трябва да гледаме практическата страна на нещата. Не да изказваме категорични твърдения, претендирайки, че със сигурност знаем Великата Тайна, а да запазим известно благоговение пред Нея. Който следва път с по-"човешка" представа за Бога, нека си се отдава на неговата Воля - историята показва, че впечатляваш брой духовни гиганти са израстнали именно чрез тази "елементарна" практика. От друга страна, в повечето системи на даоизма и будизма акцентът е друг - върху взаимозависимостта на нещата, която сама по себе си няма нужда от отделна, стояща за тях Причина. Това положение създава добър фон за друг вид практики - тези на празнотата. И тук имаме много велики учители, развили се благодарение на тази концепция. Но дори и концепцията за празнотата е човешка концепция. А например постановката, че Исус е не само божи син, но и "син человеческий" специално на мен ми е симпатична. Имаше време, когато исках да постигна единството чрез абстрахиране от двойнственостите, но после разбрах, че съм създавал нова двойнственост - тази между "просветляващата се" същност и останалия "непросветлен" свят...

В миналото трансцендентирането на злото И доброто е била една огромна ТАЙНА - и е имало основания за това. С основание се е смятало, че ако човек не е пречистен и всестранно подготвен за нея, ще я разбере погрешно и ще злоупотреби. Но дали и сега сме по-готови? Лао Дзъ е бил за "естествената справедливост" в противовес на формираната. Въпросът е обаче, ако човек се откаже от формираната, дали веднага ще се озове в естествената - или ще се деформира? На този въпрос според мен не бива да се отговаря прибързано - дори и само защото е ключов по отношение на светогледа, възпитанието и отношенията между хората...

Горе-долу е така. Но това означава, че и ние с Максим няма защо да се притесняваме от тази си склонност, нали? ОК.

А на мен продължава да ми се струва, че една единствена Сила движи всичко - само че които (когато) не са съгласни с Нея, я наричат "съдба", а които (когато) са съгласни - "свобода"... Животът е поражение тогава, когато очакваш да получиш онова, което искаш. Животът е наред тогава, когато избираш това, което получаваш. В.Ерхард

Виж в темата "Среброто"

"Една стена е без желания, а същевременно - това е най-висшето състояние, да си без желания" (Свами Вивекананда). Както казва Донка, на български език хората свързват думата "безразличие" по-скоро с първото. Затова добре би било хубаво да си подработиш от самото начало контекста , за да ни стане ясно какво си имала впредвид. Иначе оставаме с впечатлението, че свръхинтерпретираш себе си или очакваш, че ние ще те свръхинтерпретираме по един слабо вероятен начин . Що се касае до различията, идва ми наум една дзен поговорка: "Единство без различие не е истинско единство; различие без единство не е истинско различие". В писанията се говори и за единство и за различие, и за безпристрастие, и за състрадание, което би следвало да значи, че, правилно разбрани, те не си противоречат. Освен това са дадени определени критерии как един човек, постигнал висши състояния, се чувства отвътре и как се отнася към хора (и да речем, към житейските изпитания) отвън. Който не се чувства така и не се държи външно по съответстващия начин, той само интерпретира това, което е прочел, но не е в състояние да го изживее. Еволюционно всъщност безпристрастието предполага предварително човек да е минал през различни стадии на изживяване, независимо от несъвършенствата си и "грешките". Ако преждевременно е непривързан, с цел да не греши, той няма да натрупа и опитности и ще си остане безразличен - като "стената". Чак при наличие на достатъчно опитности и доста развито вече съзнание, той ще може да интегрира Едното с Многото, различаването с приобщаването... А иначе, колкото и мижави да са ми познанията по древногръцки и санскрит, струва ми се, че термините са различни. "Атараксия" - това е спокойствието на житейския мъдрец, удовлетворението с това, което имаш - което в Гърция не е било свързвано чак с високите духовни състояния от Изтока. А и да се свърже, то идва по-близко до будистката "нирвана" от малката колесница. "Мокша" се използва първично в джайнизма от Махавира и после е приобщено от индуизма, то означава "свобода". Във всички източни религии няма възхвали на простото безразличие (макар че някои погрешни преводи на определени термини в част от литературата накараха българския читател да си го мисли). Винаги се подчертава, че Космичното съзнание (и даже неговите частични проблясъци, за който ги е изпитвал) е хармонична сплав от блаженство и състрадание, от любов и непривързаност, от освободена празнота и приобщена форма. Така поне на мене ми се струва.

Според мене, каквито и да са други способности, освен самата духовност - вкл. за знания и ефективно общуване - могат да бъдат или да не бъдат насочени в духовно направление. Бързината, леснината и "блясъкът" на тяхното усвояване също не са ясни позитивни критерии... Люк Скайуокър: Тъмната страна по-силна ли е? Йода: Не, но тя е по-бърза, по-лесна, по изкусителна... Из „Междузвездни войни” Но Животът винаги разкрива Истината!

Опитай със сребърна вода. И виж дали не си алергична към някоя храна - шоколадът, фъстъците и маята най-често дават афти...

Не съм сигурен, че трябва да ползваме думите, морал, етика и нравственост като синоними. Ако не е вече факт, би следвало да се наложи някакво разграничение, защото наистина има голямо объркване по тези въпроси. Аз бих предложил "морал" като най-износена дума да фиксира повече външните порядки, етикецията, докато "нравственост" би могло да се използва за естественото, отвътре идващо добро поведение. А етика - като общата наука за морала и нравствеността. А иначе аз не съм напълно съгласен нито с фаворизирането, нито с низвергването на морално-етичните принципи. те винаги са имали някаква позитивна роля, имат я и сега, а че се изопачават - това само показва тяхната важност. Ако виждаме, че изопачаването е достигнало деформиращи размери, както за много неща това вече е факт, отново имаме право на избор. Едното е да отхвърлим "морала изобщо", което за хора които разбират вътрешно и не се оставят да бъдат подведени от многозначността на термините може да е добре, те си имат вътрешен критерий и не им трябва външен. Но ако се касае за хора, придържащи се повече към външното, те веднага ще заменят старите морални норми с други привнесени принципи. най-честите канали за привнасянето им са медиите и т.нар. "приятели" от масовата категория светски люде. И резултатът ще бъде заменянето на фалшивия морал с откровена неморалност. Може би за много хора тогава е по-добре да поставим в правилния им контекст нравствените изисквания от писанията, вместо да избутваме патериците, ако не сме в състояние са ходим сами?

Някои масла са по-препоръчителни изобщо от други - до известна степен е вярно. Но да не се забравя, че и действието е индивидуално. Някои масла, известни като афродизиаци, също така се използват за отваряне на сърдечната чакра - розата е класическият пример. Защото зависи кое в човек е преобладаващо. Активизирането на сърдечната чакра при едни може да помогне за отварянето към по-висшата любов, докато други го използват за развихряне палитрата на сексуалните си преживявания. Всеки си избира какво да прояви. А това, че трябват много повече знания и опит за правилно боравене с ароматите, отколкото обикновено се предполага, с това по принцип съм съгласен.

Виж, Сев, аз едва през втория месец почнах да се ориентирам по-добре в плюсовете и минусите на този форум, а ти като гледам си от около седмица. Ако обичаш, не прибързвай с изводите, а поразгледай повечко теми... Вярно е, че има много цитати, но поне част от тях са подбрани специално за случая и значи са употребени според собственото виждане и може да се каже - творчески Освен тях има и достатъчно становища, изразени със собствени думи. Има и изясняване на терминологии, което може да се вижда скучно на някои, но без което само ще се въртим в кръг и ще си говорим едни и същи неща, представяйки ги за различни Просто така е устроен и тоя свят и в частност възможностите на нет общуването са такива, че си има определени ограничения откъм израз, разбиране, време и т.н. Но нека не бъдем като песимиста, който гледа все към въздуха в попупълната бутилка, съгласно?

Не е едно и също, по-скоро това са две неща, които външно си приличат отчасти. Но вътрешно са по-скоро на различните полюси от спектъра на съзнанието. Безразличието е неразличаване, задръстеност и тъмнина (тамас), безусловната любов е висше осъзнаване, осветеност и чистота (сатва).