Ради

Благодаря ти за цитата, важно разграничения и трябва да се има предвид, особено като говорим за самовнушение и само...посаждане.

Както е казал този, който е посветил живота си на ненасилието, а именно Махатма Ганди - Не е лесно да не отвърнеш на насилника, но все пак си струва усилието да му отговориш с ... добро. Може да звучи утопично, но трябва да се опита - тогава човек ще може да сравни преживяното отмъщение със стореното добро.

Николай Райнов (1889-1954) Николай Райнов е уникален случай в нашата културна история – необикновено разностранен талант: поет, белетрист, драматург, есеист, литературен и художествен критик, учен-тероретик, историк и популяризатор на изкуството, философ-моралист, преводач, публицист, неизтощим сказчик, вдъхновен разказвач на нашия и световен приказен фолклор; художник-декоратор, изучаващ и опитващ разнообразни живописни и графични техники : акварел, гваш, темпера, туш, лак върху станиол, дърворезба, линорезба; изискан майстор на илюстрацията, винетката, книжното оформление. Роден в с. Кесарево, Великотърновска област в първият ден на 1889 г, той не спира да работи за Великото и Вечното, и заминаването му от този свят на втори май 1954г. не прекратява това дело... Райнов прави своя литературен дебют с книгата "Богомилски легенди" през 1912 г. Окултната традиция сочи, че това са легендите на Боян Мага (основателят на Богомилската Школа), във варианта им за широка аудитория. През 1912 г. Николай е едва 23 годишен, а легендите носят силен духовен отпечатък. Изключително активен духовно, той е свързван с теософи, масони и различни окултни течения. Бил е ръководител на ложа „Парсифал”, основава Българска Асоциация „Рьорих”, изнася множество лекции на духовна и философска тематика. Писателят е тясно свързан с историята и същината на Богомилското Учение в България. В редица от неговите произведения („Богомилски легенди”, „Книга за Царете”, „Богомилство и Богомили” и др.) има много ценна информация за делото, апостолите и живота на тази Божествена Школа. Въпреки многобройните неуспешни опити на редица влиятелни хора (включително и Людмила Живкова), именно Николай Райнов получава достъп до строго пазеното хранилище на библиотеката в Малта, подслоняващо и до ден днешен оригинални Богомилски книги и произведения. Няма случайни неща. Никак не е случайна и дълбоката връзка между Богомилството и Учението на Бялото Братство в България. Нарочно или не, връзката между Николай Райнов и Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) и до ден днешен остава прикривана и незвестна. При честването на един от юбилеите на Николай Райнов, се явила пречка – Църквата се намесила и съдействала да се отмени тържеството. Известен журналист публикувал на първа страница на уважаван всекидневник статия, как може Църквата да се обяви против честването на такъв велик българин и творец, като Николай Райнов, а да остави „оня брадатия” (Учителя Беинса Дуно) да прави каквото си иска на Изгрева, „поругавайки църквата и вярата”. В кафене в центъра на София, където се събирали редовно различни творци и хора на изкуството, основна тема на разговора била именно гореспоменатото злополучно тържество. Почти всеки имал пред себе си и вестника със статията. Разгорещеният дебат отведнъж секнал, когато в кафенето влязъл не друг, а Николай Райнов. Виждайки какво четат, той само казал „А, статията...Между другото „оня, брадатия, за който се говори, е моят Майстор”. След тези думи се обърнал и излязъл обратно. Друг път, една жена отишла да моли Учителя Беинса Дуно за помощ за несправедливо затворения си брат. Докато чакала в междинната стая на къщата в с. Мърчаево, тя неволно доловила думи от разговора, който се водил в стаичката на Учителя. „О, Махатма, всяка вечер те призовавам в молитвите си и ти ми отговаряш...” Останалото не се чувало ясно. Не след дълго, гостът излязъл от стаята на Учителя и си тръгнал. Жената го разпознала – това бил Николай Райнов. Слабо известен е и фактът, че през 1939 г. именно Николай Райнов води Петър Димков – Лечителя при Учителя Беинса Дуно и ги запознава. Оттогава Лечителя е верен ученик на Учителя. Близки и неразделни приятели, Димков и Райнов са един забележителен пример как трябва да живее истинският човек - впрегнал гениалните си способности в безкористна служба на хората. Независимо от учение или принадлежност, трябва да отдадем подобаващото място на Николай Райнов в Златния век на нашата културна и духовна история. А почитта и любовта, с която са се отнасяли към него съвременниците му, е повече от показателна: „Не мога ти предам точно словата му по никой начин: то бяха слова на творец, които не се поддават на повторение. Ала същността на всичко казано от него аз спастрих в себе си: като лъч го сложих в душата си и ще огрява той пътя ми в идните дни. И веднъж получил признанието на най-големия авторитет у нас, мене не ще ме интересува по нататък ничие мнение: аз вярвам в пътя си и в думите на Николай Райнов.” * *Из писмо на художника проф. Васил Стоилов до брат му Димитър Радислав Кондаков Използвана литература : 1. Брошура „Николай Райнов – юбилейна изложба”, София, 1974 2. „Петър Димков – добре познатият...непознат”, Николай Кафтанджиев, изд. Хрикер 3. Васил Стоилов. История на моя живот;[и] Явора Стоилова. Историята на моя баща. Литературен форум, 1995 4. „Завръщането на богомилите”, „Мелхиседек. Пътят на Вярата”, Христо Маджаров, изд. Алфиола

Така е, но също може да се допълни, че човек трябва да живее в настоящето. Не в миналото или бъдещето, защото само сегашния момент е реален. Както написа наскоро един познат - Life exists only at this moment Като случи бъдещето, то пак е ...настояще, а пък това, което остава в миналото се проявава пак...сега.

Така е, но 09.09 се помни добре (особено като е 09.09.09) и съпрузите имат по-голям шанс да поздравят половинката си в точния ден

Трябва да обясним на Дарик, че Паневритмията се играе на музика, а хеликоптера издава силен и натрапващ се шум. Тези два удивителни факта явно са убегнали на острото им, репортерско внимание.

Благодаря на Донка за интересния паралел към НЛП, напълно съм съгласен с тези принципи. Относно въпроса коя мисъл е права? Според мен е трудно да се даде точна дефиниция, но нещо съвсем просто, коети ми идва на ум е: Ако една мисъл те прави спокоен, радостен и вдъхновен - значи тя е права.

Формула от Учителя : Правата мисъл разрешава всички противоречия в живота Източник

Наистина положението на науката в България е критично, а начина по който са постъпили с Максим е твърде показателен. Както казва късметче, по-предприемчивите са се изнесли към бизнеса. Всъщност, за млад човек в България, който трябва сам да се прехранва, да гледа семейство, да си купува жилище, професионалните занимания в научната област са много трудни. Не искам да казвам невъзможни, но се изкушавам да си го мисля. Орлине, и на мен ми е много интересна когнитивната наука и науката за ума

Това с отричането на ума е често срещана грешка в духовния път, може би всеки се е сблъсквал с нея в даден момент. Ето още малко цитати от Учителя: "Реалността, всичко в живота е умът. Духът или умът? Всичко е умът. Умът, то е същественото. Туй, което ти мислиш, то е същественото. Туй, което мислиш в даден случай, е реалността. За каквото мислиш, то е реално." "Но казвам: Всичко е умът. Туй, което мислиш, то е реалното. Казваш: „Аз го чувствувам“. Но ти мислиш, ти схващаш едно положение в себе си. " "Щом не мислиш, ще умреш и ще изгниеш. Щом започнеш да мислиш, ще възкръснеш. Нищо повече. Сега туй ще стане. Всичко в света е мисъл. Всичко в света е ум. То е реалността, дето е всичко ум. Там е всичко мисъл вече." "Ти страдаш, защото не мислиш. Радваш се, защото мислиш. Добър си, защото мислиш. Лош си, защото не мислиш. Невежа си, защото не мислиш. Учен си, защото мислиш. Тези са положения, които трябва да ги имате предвид. Защо страдаш? Защото не мислиш. Защо се радваш? Защото мислиш. Лош човек си, защото не мислиш. Учен човек си, защото мислиш. Невежа си, защото не мислиш. Невежеството е признак, че не мислиш. Всичко зависи от мисълта. Мисълта е реалност. Ние всички се стремим към реалността. Тя е, която осмисля живота. Да живееш, значи да мислиш. Щом не можеш да имаш живот, значи не мислиш. Щом животът няма смисъл, животът е неприятен. Щом животът има смисъл, животът е приятен. Ти искаш да бъдеш богат. Богат си, защото мислиш. Сиромах си, защото не мислиш. Защо си сиромах? Защото не мислиш. Казва: „Пука ми се главата от голяма мисъл“. Никога не се пука главата от мисъл. Той казва, че от голяма мисъл му се пука главата, [но] не мисли. Пука се главата, когато не мисли. Онези глави, които мислят, те са здрави, те не се пукат." Източник: Реализираната мисъл

Изпитание, шанс и благословение е да живеем в това време. Макар и изтощително, не виждам нищо лошо в китайското проклятие за интересните времена. Съгласен съм с това, което сте написали и съм твърдо ЗА глобализацията, въпреки многото филми против нея, които съм изгледал с интерес.

Да, наистина... Благодаря за цитата

Сега ще те плесне ударен интелект и мъдрост

Във всеки случай, трябва да намалим полетите със самолет.

На Алфи Лавоа, "Хорарна Астрология", Лира Принт. Също на Марион Марч и Джоан Макевърс - том 5 (или 6-и ) - пак Хорарна.

Няма "трябва" Наталната карта не е абстрактен чертеж, а нещо, което изразява самият теб. Не я отделяй от твоите мисли и идеи, желания и стремежи, постъпки и действия - тя именно тях описва. Какво те влече и ти харесва да правиш, с какво искаш да се занимаваш? Сатурн и Плутон, освен трудности и кризи, ако човек е разумен, съзнателен и търпелив, дават огромен успех - с тяхната силна енергия и качества. За брака също, изобщо възможните тълкувания и опции са много, кои ще са валидни за теб зависи от много други фактори, както и това какви избори правиш, как живееш. Сатурн например може да означава връзка с партньор, по-възрастен от теб и т.н и т.н.

Ами мисъл е . Защото какво е карма - това, което ни се случва, нашата съдба, нашата реалност. А тя се определя най-вече от мислите, които храним (с емоции).

Това е една масова хипноза и внушение. Освен всички негативни последици за околната среда, здравето и щастието ни, освен големия дисбаланс при различните държави и иконимики, това явление има и друг негативен ефект. Ние постоянно мислим какво да купим, дали купихме най-доброто, дали да не го сменим. Всяка покупка краде от нас времето ни, силите ни, вниманието ни. Какво остава тогава за истинските неща в живота? Погледът навътре? Нашата дълбока същност, сили и способности? Ами отношенията с другите? Всичко, което не ни е необходимо е тежест, пречка, от която трябва да се освободим.

Това е възможно, разбира се и много колеги го правят. Но е изключително несериозно и незряло решение. не можеш да бъдеш добър професионалист, да се развиваш и трупаш опит с нещо, което работиш между другото. Колко човека ще приемеш вечер след седем например, след "другата си работа"? Един, двама - а ще имаш ли време и сили и ще бъдещ ли свободен от битови ангажименти всяка вечер? А нямаш ли право на релакс и почивка? Аз сега приемам по 4-6 човека на ден, по 90мин. всеки. Бих ли могъл да го правя между другото, например след дневната си работа като зидаро мазач или офис служител? А ако приемам по 7-8 - нещо, което засега умишлено забавям, защото имам и други недовършени ангажименти?! психотерапията е изключително изискваща във всяко едно отношение - растежът е постоянен,а за да го има, е нужно постоянно четене, продължаващо обучение и време за творчество на базата на личния опит - затова практикуването и "между другото" е просто абсурдно. Психотерапията изисква пълно отдаване! Практикуването и "между другото" е временно решение. ... Така е, прав си. Това е възможна временна комбинация, но в дългосрочен план натежава и ще си изправен пред избор - или едното или другото. А и при временния вариант те крепи мисълта, че това е просто междинно положение, и един ден всичко ще е различно. Горе-споменатото съчетание сигурно е било възможно в миналото, но в днешното динамично и хищно време е много по-трудно за реализация. Но, все пак - това е лично решение, базирано на индивидуалните условия.

Благодаря ти, Fut Надявам се и други да се включат с предложения - идеята е да се издаде брошура по случай годишнината...

Здравейте приятели, Тази година се навършват 145 години от рождението на Учителя и в тази връзка искам да помоля, всеки, който иска да сподели "неща", които си "струва" да се знаят за Учителя и Учението. Моля за извинение, ако на някой му прозвучи странно този мой въпрос - всъщност идеята е горе-долу следната - 145 години от рождението на Учителя - 145 неща, които си струва да знаем за Учителя. Съвсем кратко - в 1-2 изречения, например, че е спасил евреите, какво е казал Айнщайн и т.н. Благодаря

Щом не си ги изкарал, като вредиш на другите и не ги използваш така и после, давай. После ще почерпиш

Може, ако се радваш и на страданията Дали?

Много подходяща тема за момент на рецесия и криза Сега остава да приложим реципрочната рецепта

Благодаря за хубавите цитати Всъщност, беседата съвсем ясно обяснява и богомилската космогония, където Първит принцип е описан като Сатанаил, а вторият е, разбира се, Христос. Невероятна беседа!