Ради

Придворен магистър при императорите Константин VII Багренородни и Роман Лакапин, управител на Източните имперски владения при Константин, началник на флотата при император Никифор Фока, по произход патриций, а по призвание богомилски епископ, Никита Странник е изключително интересна фигура. Основава и управлява богомилски църкви из цяла Византия, а сред няколкостотинте му ученика има боляри, войници и редица благородници. Той е с широка обща култура, тънък познавач на философията на древния свят, на творенията на различни мистици и църковни писатели, на източните учения и мъдрост. Наблягал е на тайната на мълчанието, като абсолютно необходимо качество за всеки, тръгнал по тесния път на посвещението и духовното ученичество. Според проф. Николай Райнов някои от книгите му още се съхраняват в подземията на Ордена на Малтийските рицари: четири от 109-те му Увещателни слова – “Увещателно слово към народите”, “Увещателно слово към островитяните”, „Увещателно слово към царете” и “Увещателно слово към свещениците”, както и две от 17-те му Посветителни слова, произнесени на остров Крит. Изобщо църквата в Крит, създадена от самия Никита, е била много важен богомилски център по онова време и поради тази причина, като командващ на имперската флота, Никита Странник превзема острова и го прави част от Византия. Но това съвсем не е единствената победа на този талантлив реторик и майстор на притчите – и араби, и арменци, и турци са покорени от пълководеца, стигнал с корабите си чак до Тигър и Ефрат. Но новозавладените територии ни най-малко не задоволяват имперския апетит на Никифор Фока, напротив – той решава да нападне и България. Предупреден от Боян Мага за намеренията на Никифор, Никита нахълтва в покоите му и в гнева си го нарича варварин, изменник и предател. Датата е 12 декември 967 година и се помни от богомилите, защото миг по-късно епископ Никита Странник пада убит от ръката на император Никифор II Фока. Радислав Кондаков

Той е най-известният богомил – за него сме чували, за него сме чели, макар и най-вече от смъртните му врагове. Знаем го като поп Богомил. Дясна ръка на Боян Мага, той всъщност се казва Йеремия, и е един от най-дейните и отдадени разпространители на идеите на Учението, автор на множество книги и свещени текстове, ръководител на редица богомилски църкви и центрове, неуморен апостол, познал хиляди прашни пътища из България и цяла Европа. Боян се свързва с него чрез Патриарх Стефан още през 928 г., за да го покани на среща с двама тайнствени сирийци в манастира Света Параскева – среща, която поставя началото на Богомилството. Среща, след която те са неразделни в делото. В йерархията на движението той е най- високо, заедно с водача Боян и донякъде Гавриил Лесновски – т.е. архиепископ, и въпреки че до края на живота си остава презвитер в официалната църква, тя не само не оценява духовния му гений, но нещо повече – слага край на земния му път и полага усилия да бъде очернен поколения наред. Усилия съвсем успешни. Ето и някои книгите от Йеремия-Богомил, според големия изследовател на движението, проф. Николай Райнов: • Дванадесет книги за Брака на Богомил, писани под диктовката на самия Богомил, украсени с 48 миниатюри, изразяващи мистичната Сватбена Вечеря на Исуса Христа; • Двадесет и девет легенди: 1 . Изгонване на ангелите; 2. Кръстир дърво; 3. Въпроси на Балкиза; 4. Слизане на Исуса в ада; 5. Ходене на Богородица по мъките; 6. Митарственик; 7. Соломоновият Храм; 8. Виденията на Йоан Кръстител; 9. Повест за Чашата; 10. Деяния ня Йосиф Ариматейски; 11. Въпроси на Пилат; 12. Образът на Абгар; 13. Повест за Ева; 14. Слизане на Бога по земята; 15. Архангел Михаил и Сатанаил; 16. Създаването на Рая; 17. Каин гради град; 18. Книга на Енох; 19. Борба на Якова с Бога; 20. За потопа; 21. За Голгота; 22. За детинството Исусово; 23. Магични молитви на св. Поликарп; 24. Битие на св. Богородица; 25. Създаване на звездите; 26. Странстванията на Балкиза; 27. Повест за Мелхиседек; 28. Пророк Елиас; 29. Откровение на апостол Павел. Прищявка на съдбата, тя отново забулва в тайна живота на човек, чието дело е огромен тласък за развитието на хората, осветил с ярка факла тъмните им средновековни дни, нахранил със собствената си плът ненаситния огън на свободата. Идва денят, в който Патриарх Даниил и презвитер Козма успяват да убедят нерешителния цар Петър, че именно богомилите, а не слабото му управление са причина за народното недоволство, метежи и бунтове. След като не успява да намери Боян, царят вика на разпит Богомил и го посреща с тежки обвинения. Ето какво, според Николай Райнов, му казва Богомил в края на срещата: “Ние сме християни – казва той – ние се мъчим да заслужим Божията Милост с дело, думи и мисъл. Ние нищо скверно не вършим. Нищо от учението на Христа не отричаме, ни изменяме; ние живеем онова, което са живеели първите апостоли. Проповядваме словото на спасението и пазим христовите овци, разделени на оглашени, верни, избрани и съвършени. Ние сме Божиите кучета, които разкъсват всеки вълк. Ако царете и патриарсите идат да грабят стадото, те са вълци и ние ще разкъсаме и тях.” Около 40 лета след създаване на движението настъпват кървавите години на гонения и ужас – държавата става палач на най-видните си синове. Хиляди са затваряни, измъчвани, посичани. Водачите са сред тях. След дълги мъчения сред плесен и плъхове, не промълвил и дума за „вълшебните” книги, на 25 януари 971 година Архиепископ Богомил е изгорен на големия преславски площад, пред многобройна тълпа от сиви очи, попиващи последните капки живот на стотици невинни богомили. А аз ще си позволя да завърша с думите на Стоян Ватралски: „От своя народ, благодарение на злочестото византийско влияние, тоя великан е нещо по-зле от отречен, нещо по-срамно от забравен.” Радислав Кондаков

И то я търся сравнително далече, между Марс и Юпитер, където в момента си летят едни големи късове, гордо носещи името Астероиден пояс. Или както би добавил Лукас “A long time ago, in a galaxy far far away”, може би, е имало Планета. Митичната Фаетон. Какво казват астрономи и древни писания за нея? В астрономията е известен т.нар. закон на Тициус-Боде, който определя средните разстояния на Планетите до Слънцето. Всеки познавач би го оприличил на геометрична прогресия, с изключение на първия член, който е нула, но да не навлизаме в подробности. Та според закона, на 2.8 астрономически единици от Слънцето трябва да има планета, ама то няма, защото там е средната и най-плътна област на Астероидния пояс. Самият откривател на Веста и Палада, два от големите астероиди в пояса – немският астроном Хайнрих Олберс твърди, че те са останки от взривила се планета. Освен това, ще цитирам и Кеплер – „Между Марс и Юпитер аз поставям планета”. Още шумерските клинописи разказват за планета между Арес и Зевс, като я наричат Тиамат и разкриват, че тя е ударена и разрушена от една от луните на тайнствената планета Нибиру (обикаляща около Слънцето за период от 3600 години), или Мардук, както я назовават вавилонците. Според една от последните теории, Фаетон е бил приблизително с размерите на Сатурн. И понеже така или иначе, сме цопнали в леко мътните води на хипотезите, трябва да отбележим и наличието на редица аргументи, бомбардиращи окопите на съществуването на Тиамат. Например, мнението на някои изследователи на НАСА е, че всъщност никога не я е имало въпросната Планета, защото огромната гравитация на Юпитер е попречила на нейното образуване. Те правят своя извод на база на изследване на състава и повърхноста на астероидите, и считат, че те не са били едно цяло, и не представляват отломки. Други учени твърдят, че астероидите са си били част от Планета, но тя не се е разрушила с голям взрив, а е пострадала от удар на чуждо тяло и се е разцепила и разпаднала постепенно. Финална реплика Завършвам с една прелюбопитна подробност от клинописите на моите стари приятели, шумерите – Земята е откъснато от Тиамат парче, а Луната е Кингу, един от спътниците на Мардук, повлечен след удара. Ако горното е вярно, то автоматично би превърнало нас, хората, в мишена на секретния отдел за борба с извънземни. Радислав Кондаков