Проблема за възрастните самотници, за най голямо съжаление не е само в България.
Преди няколко години работех в един старчески дом в Амстердам. Работех без да ми се заплаща по своя воля, разбира се отделно работех и на редовната си работа.Там се запознах с едни от най големите човешки трагедии на западното общество.
Възрастната дама , която я извеждах два пъти седмично, по мое желание,беше на 84 години , на инвалидна количка. Нямаше никакви други роднини, освен двама племенника, който бяха наследили къщата и.Те естествено въобще не я посещаваха.Бедната женица от 4 години не беше извеждана на вън, поради липса на персонал. През деня я връзваха за стола ( за да не пада )пред телевизора и към 17 часа я отвързваха за вечеря. (под стола имаше гърне.)
И това не е единичен случай!Тази жена със сълзи на очи, споделяше с мен , че и липсва любов и малко внимание.БОГ , най накрая я съжали , счупила си тазобедрена става, при опит да стане от леглото си и починала в болницата.(през това време аз си бях в Б-я)
Много ми стана мъчно ,не можах да отида дори и на погребението и.
Аз си мисля , че ние всичките забравяме ,рано или късно ,че всеки един от нас би могъл да изпадне в подобна ситуация. Тази женица нямаше възможност да се наслаждава на цветятя в градината, нито да разговаря с ангелите, защото беше между четири сиви стени, с прозорец , гледащ към отсрещната сграда.