Донка

Ако трябва да сме обективни целият стартиращ пост в тази тема е плод само на ума. Ще ми е интересно авторът да публикува своите опитности със стомашния мозък и слънчевия възел, както и със сърцето. Още по-ценно ще бъде да го сподели не със средствата на ума, а само с тези на слънчевия сплит и на сърцето. В очакване съм.

Днес се зарадвах два пъти - много! На Паневритмията сутринта неочаквано за всички пристигна едно прекрасно хармонично младо семейство - мъжът е хасковлия, но живеят и работят в София. Имат невероятно излъчване на щастие, мир и радост - зареждат целия кръг с благостта и чистотата си! После много се зарадвах на мъжа, който писа в темата за паневритмията - толкова вълнение, трепет и решимост - спомних си първите си влизания в кръга и първата Паневритмия на Рила...

Приятели - ученици по астрология от началните класове, предлагам да започнем тема по тема под формата на игра да се упражняваме заедно под вещия надзор и съвети на нашите титуловани астро-мастери на форума. Ще сме благодарни на Оля, Атлантида, Диана и Йордан за помощта и задачките. Започвам от една тема, която още ми създава трудности - веригте диспозитори и интерпретацията им. В нета намерих кратко описание на построяването им: Вериги диспозитори За да се построи веригата на диспозиторите трябва да направим следното: 1. Описваме положението на планетите по знаци. Примерна верига: Слънце в овен, Луна в телец, Меркурий в риби, Венера в телец, Марс в козирог, Юпитер в риби, Сатурн в срелец, Уран в стрелец, Нептун в козирог, Плутон в скорпион 2.Записваме грифа на първата планета и със стрелка след него - грифа на планетата, която е управител на знака, в който е първата планета. След грифа на втората планета поставяме отново стрелка и изписваме управителя на знака й и т. н. Ако планетата се намира в своя знак, то тя затваря веригата, като се явява личен диспозитор или се отделя от общата верига съвсем самостоятелно, като силно действащ дразнещ център, наред с другите крайни диспозитори от другите вериги. Слънце -> Марс -> Сатурн -> Юпитер <- Уран Луна -> Венера Плутон \ / Нептун <- Меркурий Венера и Плутон са крайни диспозитори. Забележка. За допълнително улеснение и информация, до всяка планета се изписва нейния бал и номера на дома, който тя управлява. Има три вида вериги: затворени, разпокъсани, фокусирани. За справка - кратки характеристики на знаците с техните управители Енергийният вибрационен импулс се предава по веригата, засягайки всички диспозитори, ако веригата е цяла. Това е и добро, и лошо. Всеки знак притежава своя материя, своя динамика. Когато планетата действа активно, проявявайки се съобразно формата на своите качества и принципи, то всички съзвучни качества в света резонират в отговор. Така се получава общо резонантно поле, типично за всеки хороскоп и закодирано в абсолютно индивидуалната аура на всеки човек. Възможно е да се получи в центъра свързване на няколко планети, които взаимно ще си влияят и ще осигуряват непрекъснато протичащ енергиен поток, и общо поле на едновременно действащи интереси. Интерпретация на веригата диспозитори По тази верига ще съдим за планетното влияние върху характера на човека и коя планета ще има най-силно влияние върху него като краен диспозитор. Ако има повече от един краен диспозитор, то по техните вериги ще съдим към коя област е насочен интересът на родения, кои планети ще го предизвикват да изявява своите качества, дадени му от главния диспозитор или от другите центрове, ако има такива. Като знаем функциите на планетите от техните сигнификатори, ще можем да се ориентираме къде този човек ще се прояви - в коя област от живота, посредством своя характер и потенциални сили, заложени му от планетите. По посока на стрелките на веригата (ите) ще съдим за това, как се формира неговото мислене, особено ако включим и веригата алмутени. От веригата диспозитори може да се определи мисловната настройка на родения - начинът му на мислене и неговите емоции. Най-правилно тази верига може да бъде разбрана по схемата (темата) ум, сърце и воля. Тази верига се разглежда винаги успоредно с веригата алмутени (господари на домове), за да се определи къде по-точно (в коя област от живота) на битово ниво ще се пораждат и ще са насочени мислите и действията на родения. източник Предлагам като задача 1 следните данни от натална карта на мъж, роден през 1930 г. Слънце - телец Луна - водолей Меркурий - телец Венера - близнаци Марс - овен Юпитер - близнаци Сатурн - козирог Уран - овен Нептун - дева Плутон - рак Според вас: - кои са крайните диспозитори и какво влияние имат върху характера на човека? Предположете: - към кои области са насочени интересите му? - какви качества проявява най-отчетливо? - в коя област се е проявил най-забележимо? - какъв е начинът му на мислене и неговият емоционален свят? Какви ще бъдат следващите стъпки в анализа на картата - кои домове биха допълнили вашите предположения? Какви аспекти бихте потърсили? Имам допълнителна молба към нашите научни ръководители да ни обяснят по-подробно какво се има предвид под:

Няма да те изгонят, разбира се, може би никой няма да разбере че си нов! Помоли се преди да тръгнеш към езерата - да ти помогнат да откриеш човека, който се е качил там горе за да танцува с теб. Не се впечатлявай от неща, които може би ще те смутят - там има много хора и хора всякакви. Помни, че си там по своя вътрешна потребност и импулс и ги остави да те водят. Ако диригентът на хора (това често е Симеон Симеонов) не започне с формулата "Мерухим, мерухим, мерухим. Али бехар. Махатма аум. (с тези думи се призовават светли същества и Духа на вдъхновението)", ти си я кажи и танцувай с любов! Аз съм с теб - тук от Хасково, моите приятели също! Успех! Ще чакаме всички да споделиш преживяванията си!

Не знам дали съм и кой е горд - това е Божия работа да преценят там горе и да дават последствията. Аз само знам, че откак мисля така, плодовете в живота ми са все румени и сладки.... и светът е все по-красив. По плодовете познавам дали съм на прав път...

През следващите 50 години!

Според моите положителни опитности Божията воля за човека е да проявява своята свободна воля, за да спазва божиите закони, а също така да узнае нещо, да го осмисли, да го разбере и да го приложи. Както прекрасно го е казала query За мен лично това не е само, а в края на краищата до това се свежда всичко, това е мотивът и на узнаването, и на осмислянето, разбирането, прилагането, изборите...

Всеки да посрещне с цветя идеята, родена в своя ум и чувството, родено в своето сърце? Царят е Един, но човекът може да Го посрещне с цветя само ако Царят се новороди в неговия ум и неговото собствено сърце...

Цитатът е изваден от беседата Смирението. Изваден от контекста си, той като че ли внушава, че правенето на усилия е признак на гордост. Всъщност съвсем не това е идеята на цитираното изречение. Усилия правят всички - смиреният също, но усилията на смирения човек дават едни плодове, а усилията на горделивия - други. Горделивият човек полага усилията си да постигне Божественото знание с цел един ден да може да напише или каже за себе си - аз за разлика от вас простосмъртните - съм просветлен и съм дошъл тук да ви водя и помагам да прогледнете (вие слепците). Смиреният човек полага усилията си да постигне Божественото знание по друг начин и с друг мотив: Да се играят осъзнато ролите в този живот и да се разбират отношенията между тях - интересно ми е , как ще стане това без да се прилага силата на волята? Ами това: Сеенето, меленето, печенето, прекарването на идеите през тези процеси, това без воля ли става? Въобще извеждането на някаква мнима алтернатива воля ИЛИ смирение е напълно неоснователно. Смирението не само не изключва волята, но то може да се постига съзнателно с нейна помощ... Волята е неутрална и може да се прилага и от горделивия и от смирения... Т.е. ползването на знанията на Бога естествено, без никакви усилия става възможно едва ако се осъзнават и спазват (това не е естествено и без воля) основните правила на живота. (всички цитати са от същата беседа) Докато разсъждавах по-горе си спомних за моя 97 годишен прадядо - цял живот с овцете и с кавала. Та той до края на дните си все ме съветваше да сме разумни и внимателни, да стоим здраво на краката си и да държим своя живот в своите ръце, да си прощаваме и да си помагаме и да правим всичко, за да сме "целокупни" като всичко около нас. Не се сещам как да се постигне без силата на волята това...

Молитвена програма за начало: Формула: Велик си Ти, Господи, Велики са Твоите дела, Велико е Името Ти над всичко. Изпращам към Тебе своята любов, Във всичко и всички виждам Тебе и любя Тебе. Ще ти служа през цялата вечност. (един път) Песен: В начало бе словото Формула: Аз съм човек, служител на Доброто. Аз съм частица от Великото Божествено Съзнание. Аз съм крепък като диаманта и светъл като Слънцето. Аз раста и ще раста, за да видя Лицето на Бога. (три пъти) Беседа: Опознаване (12 август 1939 г.) Молитвена програма за край: Песен: Аум Добрата молитва Господнята молитва

Служене

http://www.youtube.com/watch?v=jsHyij1YMnk&feature=related Честит Рожден Ден, Аля! Светлина, Красота, Мир и Радост по Пътя!

отговор:

Благодаря за темата Уки! Изключително е важна и съвсем на място и навреме! Минах през много сериозни лабиринти и опитности, докато прилагах и търсех както в професията, така и в семейството и в личния си живот. Както и да опитвах, където и да минавах и каквото и да постигах, накрая всеки един път ме довеждаше в едно начало, в един мотивационен корен - безусловната любов. Успехът, мила, е морковът, но не бива да служи за мотивация. Както и тоягата. Ако човек учи нещо, за да успее на изпита, той накрая постига целта си - успява на изпита, но... след изпита всичките му знания и умения или се стопяват, или стават ненужни, защото те вече са изчерпили мотивацията си. За съжаление точно такава картинка представляват много от днешните "специалисти" - синът ми наскоро разказваше за негов колега - с отлична диплома, но заставил двама души да го обучават две седмици и накрая съсипал протоколите на един проект - добре че предвидливо си имали архив. Предложили му да напусне по свое желание и... след седмица дошъл да черпи, че го приели аспирантура по същата специалност - изкарал си изпита с отличен! Ако мотивацията на един музикант е оценката на комисията, той няма да твори, няма да бъде себе си, той просто ще се нагажда към вкусовете на изпитващите и техните изисквания, за да "мине". Същото е и с публиката - там е за аплодисментите и ангажиментите. Видяхме го и на олимпиадата - побеждаваха, когато играеха и се състезаваха с любов и без мисъл за успех... Когато стане дума за мотивация и успех, си спомням за Андрейчо - беше във 2 клас и мнооого трудно вървеше, почти никакъв напредък месеци... Почти се бях отказала вече. Майка му усети и ме помоли да го приемам дори и само така, без никакви успехи, защото по думите и "той цяла седмица отбелязва в календара дните" до нашата поредна среща. Останах поразена и същия час видях любовта в очите му. Засрамих се - едно 8 годишно дете се стараеше и се трудеше без никакви успехи, никакъв напредък, само защото обичаш да се занимаваме заедно, да пеем (не че можеше да пее), да нареждаме букви и думички и картинки, да играем, да се смеем... В учебниците ми пишеше, че процесуалната мотивация била вторична - оказа се, че точно тя е важната. И тоава реших да последвам примера му и да работим с него за едната радост и удоволствие. Не усетих как са минали десетина месеци. Осъзнах промяната един прекрасен ден, когато неочаквано за мен Андрейчо ми преведе думите на песничката без моя помощ! Няколко години по-късно майка му се похвали, че им превеждал филмчетата....

Когато се опитват да ми внушат как нямам своя свободна воля и как не мога да я прилагам, как трябва да отрежа от себе си някаква "фалшива" част и да се оставя на..... си спомням за други епохи, за други сили и друго "стадо"... Докога ще има кандидати за пастири?

Линковете не могат да се прегледат за 30 секунди. Дори на мен, която отлично знам всичките значения, ми отне няколко минути да ги прегледам още веднъж внимателно.

Единствената разлика между старата и новата формулировка на темата е в това, че старата беше отрицателно изречение, а новата е въпросително - разликата е само в думите "не" и "ли"

Защо прилагането на някакво усилие да е непременно насилие? Думите не случайно се образуват с различни представки. Английският език, между впрочем дава много прецизно различаване и нулева синонимия между effort - усилие, старание, напрежение, и force. Задължително трябва да споменем и още едно много важно за тази тема понятие - power. Всеки добре владеещ родния си език интелигентен човек лесно ще намери разликата. И няма нужда дори от коментар.

Благодаря ти Ивета! Мечтая да .... успея да нарисувам мечтите си....

Досега не бях се замисляла за причинно - следствената връзка в посока "да живееш добре" с цел "да бъдеш силен по ум, сърце и воля" . По съвсем естествено човешки начин приемах, че човек, който е "силен по ум, сърце и воля", "живее добре" като следствие от своите сили. Сега си връщам на лента живота назад и осъзнавам, че докато съм смятала силата на ума волята и сърцето си за условие за добър живот, той всъщност така и не стана добър. Мислех си, че съм добра и живея "добре" в смисъл, че върша правилните неща. Реално, обаче животът ми се влошаваше с всеки изминат ден. После се отказах да бъда "добра" и започнах да живея добре, т.е. спокойно и с радост да виждам доброто във всичко, което бе около мен (не да се опитвам да го създавам аз по моите мерки). Сравнявам качеството на силата, които са проявявали умът, сърцето и волята ми преди и сега. Преди те бяха силни да намират оправдания и да кроят планове как да поправят, сега са силни в това да откриват красивото и доброто дори под скъсаните дрехи и да го отглежда с любов. Преди те бяха силни да влачат оковите си, сега са силни крилете им.

Доверявам се само на хармонията на Вселената, - тя е отразена в хармонията на моите мисли, на усещанията ми, на въображението ми и на моята интуиция, на моето сърце и на моя ум взети в органичното им единство. Те всички са добри, защото са ми дарени от Бог. От мен се очаква да поддържам в хармония своята малка вселена. Коя съм аз да обявявам нещо, създадено от Висшите йерархии, за зло и за измама? Истинското смирение е това, което е постигнато в единството на сърцето и ума, а не с деленето и отхвърлянето... На всички, които виждат в себе си и вселената фалшиви и измамни неща, препоръчвам книгата на Шмаков, все пак.

Докато истинският аз осъзнава своите проекции, те са негови проекции - без тях истинският аз няма как да се прояви, няма как да се развива, дори няма шанс да осъзнава... Проекциите с техните способности за волево и съзнателно постигане на знание и техният Аз , с неговите способности за неволево и свръхсъзнателно постигане на просветление, работят в хармония и единство, присъщо на всички Божии творения. Ако истинският Аз се отъждестви с една от своите проекции, тогава той изпада в самозаблуда. Самата проекция не може да бъде лъжа и измама, защото тя е неутрална и е част от системата на истинския Аз. То е като да тръгнете за Бургас вместо за София и после да твърдите, че пътят за Бургас е лъжовният и измамен път за София. Според мен да се обявяват аз-проекциите за лъжи и измами, това вече наистина е черна магия - защо? - човешкият ум с цел да постигне съвършенството обявява за несъвършена и измамна една част от Божието творение, т.е. човекът се опитва да разлъчва това, което Бог е съединил...

Здравей Ally! Всъщност раздялата е нещо като животоспасяваща операция. Привързването към любимия човек, усещането, че той е неизменна част от теб и твоето ежедневие, необходимостта той да бъде до теб, за да се чувстваш "у дома" - това е бил паразит, който е тровел бавно и сигурно съзнанието ти. Моля забележи - човекът, който ти е давал това усещане няма нищо общо с него, той дори е бил "жертвата" на усещането. Усещането, привързването към някого - няма значение към кого, си е само твое и то е това, което "операцията" има за цел да отстрани. Да, боли - много боли, толкова е познато, задушаваща на моменти болка, от която светът избледнява и имаш чувството, че губиш съзнание. Нещо живо е откъснато от теб и твоето тяло отчаяно си го иска обратно - симптомите на абстиненцията, нали? Така боли, когато се дезинфекцира рана - болката показва, че умират заразените, болните клетки. Когато човек го осъзнава, приема болката като нещо добро и нужно и дори сам посяга с тампончето към раната и сам си "причинява болката". Няма радост в нея - има разум, мъдрост, търпение - сърцето има нужда от помощта на своя най-добър приятел - ума. Питаш как да превърнеш болката в радост? Тя няма да се превърне в радост и не бива, иначе ще се привържеш към болката и сама ще я предизвикваш несъзнателно. Радостта и светлината идват от усещането за свобода... Но за да се стигне до него, пътят минава през сериозна работа над себе си - докато човек усети, че няма нужда от никого, за да бъде "у дома", че само той самият си е неизменната част от ежедневието и всичко друго и всеки друг си има своето ежедневие, а тези наши ежедневия се пресичат, но не са болезнено зависими едно от друго... Освободиш ли близките си хора от очакването и желанието си да ти създават особеното усещане за близост, научиш ли се да го изпитваш докато си съвсем сама, свободата вече е кацнала на рамото ти. След нея идва и човекът, с когото можеш да живееш - само че ти вече не го привързваш към себе си и не привързваш себе си към него. Има само една истинска любов - тази, която се ражда и живее в свободата. Проверено е лично - и болката и освобождаването, и любовта. Успех, мила! Обърни се - в края на тунела има светлина и тя не е от приближаващия се влак на болката, той е зад теб и те чака да се качиш отново. Решението си е твое...

Благодаря за темата и фокуса! Съвсем синхронично беше поне за мен. Човекът от първата половина на 20 век и усещането му за своето място във вселената и в неговия собствен свят - усещане за крах на ценности, за които и благодарение на които същият този свят е потънал в разруха и безумие. Смисълът на всичко, за което и с което човек живее наистина се свежда до без-смислието. Болката и разочарованието са толкова силни и естествени, че умът и сърцето се скитат из оглелия и обоселия свят като трънлив храст в пустинята. Това е краят на един свят - колос на глинени крака, свят замислен и проникнат от идеята за "колективизацията" и доминацията над "масите", свят на маските и на обезличаването, на конюнктурата и на лозунгите, на копнежа по свободата и красотата, стиснати в желязната хватка на идеологическите противоборства... Последните парцали от света на Чоран и днес още се подмятат из човешкото съзнание. Дали съзнанието на Чоран е потърсило спасение в забравата (алцхаймер), дали философските му прозрения са първите симптоми на болестта, с която си заминава от този свят, или и двете - и философията, и болестта не ни водят към нещо по-дълбоко и присъщо на философията на скуката и безсмислието точно толкова колкото и на идеологията на комунизма и нацизма? Двете страни на една монета? Ако Ной притежаваше дара на пророк, сигурно би издънил ковчега. — Сълзи и светци Ако нямах свободата да завърша живота си чрез самоубийство, щях отдавна да съм се застрелял. Вярвам в спасението на човечеството, както и в бъдещето на цианкалият. — Сълзи и светци Една религия умира само когато нейните противници се опитват да запазят целостта ѝ. — Сълзи и светци Жените се държат или като курви или като даскалици. Изглежда, че ползата от паметта е само една - дава ни възможност да съжаляваме. — Сълзи и светци Историята е динамизмът на жертвите. — Сълзи и светци Като човек, роден на този свят с обикновена душа, аз си поисках друга душа - от музика - и така започнаха моите невъобразими мъки... — Сълзи и светци Музиката е пристан за изпепелените от щастие души. — Сълзи и светци Наблюдавам с ужас как омразата ми към хората отслабва, а тя бе последната ми връзка с тях. — Сълзи и светци уикицитат Но да се върна към синхроничността: през същата тази епоха друг гениален философ и Учител на човечеството изрича: Светлина, топлина и сила

За напразното губене на времето може би си прав.