Донка

Единствената разлика между старата и новата формулировка на темата е в това, че старата беше отрицателно изречение, а новата е въпросително - разликата е само в думите "не" и "ли"

Защо прилагането на някакво усилие да е непременно насилие? Думите не случайно се образуват с различни представки. Английският език, между впрочем дава много прецизно различаване и нулева синонимия между effort - усилие, старание, напрежение, и force. Задължително трябва да споменем и още едно много важно за тази тема понятие - power. Всеки добре владеещ родния си език интелигентен човек лесно ще намери разликата. И няма нужда дори от коментар.

Благодаря ти Ивета! Мечтая да .... успея да нарисувам мечтите си....

Досега не бях се замисляла за причинно - следствената връзка в посока "да живееш добре" с цел "да бъдеш силен по ум, сърце и воля" . По съвсем естествено човешки начин приемах, че човек, който е "силен по ум, сърце и воля", "живее добре" като следствие от своите сили. Сега си връщам на лента живота назад и осъзнавам, че докато съм смятала силата на ума волята и сърцето си за условие за добър живот, той всъщност така и не стана добър. Мислех си, че съм добра и живея "добре" в смисъл, че върша правилните неща. Реално, обаче животът ми се влошаваше с всеки изминат ден. После се отказах да бъда "добра" и започнах да живея добре, т.е. спокойно и с радост да виждам доброто във всичко, което бе около мен (не да се опитвам да го създавам аз по моите мерки). Сравнявам качеството на силата, които са проявявали умът, сърцето и волята ми преди и сега. Преди те бяха силни да намират оправдания и да кроят планове как да поправят, сега са силни в това да откриват красивото и доброто дори под скъсаните дрехи и да го отглежда с любов. Преди те бяха силни да влачат оковите си, сега са силни крилете им.

Доверявам се само на хармонията на Вселената, - тя е отразена в хармонията на моите мисли, на усещанията ми, на въображението ми и на моята интуиция, на моето сърце и на моя ум взети в органичното им единство. Те всички са добри, защото са ми дарени от Бог. От мен се очаква да поддържам в хармония своята малка вселена. Коя съм аз да обявявам нещо, създадено от Висшите йерархии, за зло и за измама? Истинското смирение е това, което е постигнато в единството на сърцето и ума, а не с деленето и отхвърлянето... На всички, които виждат в себе си и вселената фалшиви и измамни неща, препоръчвам книгата на Шмаков, все пак.

Докато истинският аз осъзнава своите проекции, те са негови проекции - без тях истинският аз няма как да се прояви, няма как да се развива, дори няма шанс да осъзнава... Проекциите с техните способности за волево и съзнателно постигане на знание и техният Аз , с неговите способности за неволево и свръхсъзнателно постигане на просветление, работят в хармония и единство, присъщо на всички Божии творения. Ако истинският Аз се отъждестви с една от своите проекции, тогава той изпада в самозаблуда. Самата проекция не може да бъде лъжа и измама, защото тя е неутрална и е част от системата на истинския Аз. То е като да тръгнете за Бургас вместо за София и после да твърдите, че пътят за Бургас е лъжовният и измамен път за София. Според мен да се обявяват аз-проекциите за лъжи и измами, това вече наистина е черна магия - защо? - човешкият ум с цел да постигне съвършенството обявява за несъвършена и измамна една част от Божието творение, т.е. човекът се опитва да разлъчва това, което Бог е съединил...

Здравей Ally! Всъщност раздялата е нещо като животоспасяваща операция. Привързването към любимия човек, усещането, че той е неизменна част от теб и твоето ежедневие, необходимостта той да бъде до теб, за да се чувстваш "у дома" - това е бил паразит, който е тровел бавно и сигурно съзнанието ти. Моля забележи - човекът, който ти е давал това усещане няма нищо общо с него, той дори е бил "жертвата" на усещането. Усещането, привързването към някого - няма значение към кого, си е само твое и то е това, което "операцията" има за цел да отстрани. Да, боли - много боли, толкова е познато, задушаваща на моменти болка, от която светът избледнява и имаш чувството, че губиш съзнание. Нещо живо е откъснато от теб и твоето тяло отчаяно си го иска обратно - симптомите на абстиненцията, нали? Така боли, когато се дезинфекцира рана - болката показва, че умират заразените, болните клетки. Когато човек го осъзнава, приема болката като нещо добро и нужно и дори сам посяга с тампончето към раната и сам си "причинява болката". Няма радост в нея - има разум, мъдрост, търпение - сърцето има нужда от помощта на своя най-добър приятел - ума. Питаш как да превърнеш болката в радост? Тя няма да се превърне в радост и не бива, иначе ще се привържеш към болката и сама ще я предизвикваш несъзнателно. Радостта и светлината идват от усещането за свобода... Но за да се стигне до него, пътят минава през сериозна работа над себе си - докато човек усети, че няма нужда от никого, за да бъде "у дома", че само той самият си е неизменната част от ежедневието и всичко друго и всеки друг си има своето ежедневие, а тези наши ежедневия се пресичат, но не са болезнено зависими едно от друго... Освободиш ли близките си хора от очакването и желанието си да ти създават особеното усещане за близост, научиш ли се да го изпитваш докато си съвсем сама, свободата вече е кацнала на рамото ти. След нея идва и човекът, с когото можеш да живееш - само че ти вече не го привързваш към себе си и не привързваш себе си към него. Има само една истинска любов - тази, която се ражда и живее в свободата. Проверено е лично - и болката и освобождаването, и любовта. Успех, мила! Обърни се - в края на тунела има светлина и тя не е от приближаващия се влак на болката, той е зад теб и те чака да се качиш отново. Решението си е твое...

Благодаря за темата и фокуса! Съвсем синхронично беше поне за мен. Човекът от първата половина на 20 век и усещането му за своето място във вселената и в неговия собствен свят - усещане за крах на ценности, за които и благодарение на които същият този свят е потънал в разруха и безумие. Смисълът на всичко, за което и с което човек живее наистина се свежда до без-смислието. Болката и разочарованието са толкова силни и естествени, че умът и сърцето се скитат из оглелия и обоселия свят като трънлив храст в пустинята. Това е краят на един свят - колос на глинени крака, свят замислен и проникнат от идеята за "колективизацията" и доминацията над "масите", свят на маските и на обезличаването, на конюнктурата и на лозунгите, на копнежа по свободата и красотата, стиснати в желязната хватка на идеологическите противоборства... Последните парцали от света на Чоран и днес още се подмятат из човешкото съзнание. Дали съзнанието на Чоран е потърсило спасение в забравата (алцхаймер), дали философските му прозрения са първите симптоми на болестта, с която си заминава от този свят, или и двете - и философията, и болестта не ни водят към нещо по-дълбоко и присъщо на философията на скуката и безсмислието точно толкова колкото и на идеологията на комунизма и нацизма? Двете страни на една монета? Ако Ной притежаваше дара на пророк, сигурно би издънил ковчега. — Сълзи и светци Ако нямах свободата да завърша живота си чрез самоубийство, щях отдавна да съм се застрелял. Вярвам в спасението на човечеството, както и в бъдещето на цианкалият. — Сълзи и светци Една религия умира само когато нейните противници се опитват да запазят целостта ѝ. — Сълзи и светци Жените се държат или като курви или като даскалици. Изглежда, че ползата от паметта е само една - дава ни възможност да съжаляваме. — Сълзи и светци Историята е динамизмът на жертвите. — Сълзи и светци Като човек, роден на този свят с обикновена душа, аз си поисках друга душа - от музика - и така започнаха моите невъобразими мъки... — Сълзи и светци Музиката е пристан за изпепелените от щастие души. — Сълзи и светци Наблюдавам с ужас как омразата ми към хората отслабва, а тя бе последната ми връзка с тях. — Сълзи и светци уикицитат Но да се върна към синхроничността: през същата тази епоха друг гениален философ и Учител на човечеството изрича: Светлина, топлина и сила

За напразното губене на времето може би си прав.

Страданието ме постави на кръстопътя. Там бях свободна да си взема своя лично решение как да продължа. Можех и да си остана на кръстопътя, ако исках или ако чувствах безсилие да живея по друг начин освен с този кръстопът. Промяната в живота ми бе изцяло осъзнато и волево действие. Тоцелеше откриване и усвояване на знание, което ми бе необходимо в този момент на живота. Сърцето ми само подкрепяше ума (понякога му пречеше - трябва да призная). Освен като подкрепа служеше и като тестер дали съм на прав път - дали знанието е "моето", дали го усвоявам и прилагам не-изопачено... Ако сърцето ми даваше "мир и радост", значи бях "в пътя". Имаше и случаи, когато спирах - сърцето даваше "буря и мрак". Както казва Учителя във вчерашната беседа - докато е тъмно и теренът е неравен, изисква се търпение и внимание - спирах, обмислях, провеярвах, препрочитах... Просветленията - ами аз никога не съм ги търсила, нито съм разчитала на тях. Как да се изразя по-точно - те са като късите пътечки в гората - спестяват доста път и сили, но основният път си е основен. Ако не върви човек съзнателно и с волята си, и да получава просветления, нито ще ги разбере, нито ще успее да ги приложи... За протокола - имала съм такива в миналото, но едва когато узрях за тях, си ги спомних и разбрах посланията им. Само че вече беше късно да ги прилагам. Послужиха ми като поука - пак и за това съм благодарна... Божидаре, осъзнавам, че това, което споделям разрушава твоята теза, но това е моята лична истина и тя не е теза, а опитност на една дева. За името на темата - ще отговоря в друга тема.

Може ли да обясня с личен пример? На 45 години животът ми беше в хаос и всичките ми ценности се бяха сгромолясали. Пред мен стояха две перспективи - едната беше лесна и ясна - доживявам си годините в самосъжаление и/или посвещавам живота си на децата си или на нещо и в този род... Другата беше тясна и неясна пътека. Променям всичко в себе си, в ценностите, цялостната картина на света и на моето място в него и т.н. - вследствие на което се променя моят живот и на моите близки - към добро. Обаче, как става това? Нямах нито грам представа, нямах знание, а не исках да се доверявам на добрите съвети на комшийки и приятелки. Зарових се в книгите, много захвърлих на 10-тата страница, други оставих на 20-30тата, някои дочетох, но усетих, че това не е моя път, не е моето мислене и моето сърце. Тези, които усетих като свои, препрочетох няколко пъти и преписвах това, което ме беше впечатлило. Изпитът беше сериозен и тежък. Нека подчертая тук на нов ред: съвсем съзнателно и със своята воля: - избирах това, което четях. - обмислях и проверявах от опита си в живота - прилагах и наблюдавах себе си. Да, имаше и неочаквани прозрения, имаше внезапни просветления, но с ръка на сърцето ще заявя, че те нямаха шанс да стигнат до ума и сърцето ми, ако не бях взела съзнателно решение за промяна, ако не бях вложила усилията на личната си воля да открия, усвоя и приложа знанието, което ми беше необходимо. И същото продължава и сега - не мога да си представя какво прозрение бих получила, ако редовно и сериозно не се занимавам с беседите.... Модераторска бележка: Заглавието на темата се променя от Не можете да приложите силата на волята си, за да узнаете нещо на Можете ли да приложите силата на волята, за да узнаете нещо?

Търпение Ето така идват прозренията - с много малко думи и точно затова - кристално ясни и изумително точни. Издържането на страданието НЕ Е търпение, а е "сянката на търпението". Какво е сянката? Петното, което виждаме на мястото, където реалното тяло е пречупило лъчите на светлината. Всяко тяло, попаднало на пътя на светлината, хвърля сянка. Всяко търпение изглежда отстрани като издържане на страдание, стискане на зъби, но всъщност не е. По какво да познаем дали сме в търпението или само в сянката му? По усещането за недоволство може би?

Търпение

Реалност - аз знам, че съм актьор и си играя ролите по възможно най-добрия начин, но помня, че не съм ролите си, а съм този, който ги играе. Сигурно задължително се включва и условието да осъзнавам защо играя точно тези роли и защо съм се качила на сцената изобщо... Както и всички около мен... са като мен.

Умен, добър и силен

Умен, добър и силен

Ценни придобивки - днешната Рилска беседа

Наряд за 19 август 2012 г. 1. Песен: В начало бе Словото 2. Добрата молитва 3. Прочит на Диамантените лъчи от „Завета на цветните лъчи на светлината“ 4. Песен: Благословен Господ Бог наш 5. Прочит на евангелията: · Матей, 5:1-16 · Марко, 12: 28-34 · Лука, 17: 20-25 · Йоан, 17: 6-21 6. Беседа: Новораждане от т. Езикът на любовта, Рилски беседи, 1939г. 7. Формула: „И това е Живот вечен, да познаем Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото Си проводил.“ 8. Песен: Бог е Любов 9. Молитвата: Отче наш 10. Формула: „Божият мир и Божието благословение да залеят цялата земя.“ (3 пъти) 11. Формула: „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията любов.“ (3 пъти) Наряд за 20 август 2012 г. 1. Песен: Вехади 2. Молитва на Царството 3. Прочит на Зелените лъчиот „Завета на цветните лъчи на светлината“ 4. Песен: Киамет Зену 5. Първо послание на ап. Павел към Солунтяни , 5 глава 6. Беседа: Абсолютни и относителни разбирания от т. Езикът на любовта. 7. Песен: Благославяй, душе моя, Господа. 8. Молитва на Избраните 9. Формула: „ Мир, мир, мир, Господи просим! Разумност, светлина и сила в умовете на человеците.“ (3 пъти) 10. Формула: „Бог царува на небето, Бог царува в живота, да бъде Името Му благословено.“ (3 пъти) Наряд за 21 август 2012г. 1. Песен: Духът Божи 2. Молитва: Пътят на живота 3. Прочит на червените лъчи от „Завета на цветните лъчи на светлината“ 4. Песента : Ранен час 5. Беседа: Малката молитва от т. Езикът на любовта. 6. Песен: Божията любов ме озари 7. Молитва на ученика 8. Формула на Братството: „Да се прослави Бог...“ (3 пъти) източник

Характерът, както и аз-ът подлежат на трансформация - всъщност това непрекъснато се случва с тях... Усещането за обреченост е скрито от самия себе си желание да се наложат личната воля и ценности над Божествените. Аз не съм свободна, ако се идентифицирам с ролите и живота - със сцената. Ако, обаче, ролите са само проекции на това вътре в мен, което расте и се учи, То е свободно да играе и избира своите роли, както и сценариите, в които да участва. Вътре в самия сценарий няма свобода, но има свобода да излезем от тази роля... Божията воля е изобилна откъм роли и сценарии. Последствията от действието не са свързани с моите лични и наложените социални морални отговорности. Първите са Божията воля, вторите - човешката.

по т. 1 - подсъзнателно са искали да бъдат намерени преди да е станало късно. по т.2 - да - и така може да се интерпретира моят пример. Имаме избор за вариантите на пътуване, маршрутите. Имаме свободата дори и да си останем на гарата... и пътя да отложим за следващ живот. Ами аз от такива добронамерени упътвания обърнах гръб на моите влакове и се качих на най-трудния влак и докъсно си мислех, че той е правилният, защото така са ми казали авторитетите ми... Сега не смея да упътвам и насочвам никого - особено деца - винаги ги насърчавам да мислят и решават свободно и по вътрешния си усет... -според мен човек не може да бъде духовен водач без да наруши по някакъв начин свободната воля, а тогава няма да е духовен водач. Водач всъщност е неговият дух - затова се нарича така. Такъв е случаят с Учителя...

1. за самоубийците - не се сещам за точно такъв пример - ще съм благодарна да го узная, най-вече обстоятелствата около него. 2. за законите - ами и аз същото се опитвам да кажа - Божията воля - това са законите за причината и следствието и другите като тях. Божията воля не е това, което се случва с хората, а механизмът, по който се случва. При грубо сравнение - Божията воля не е докъде ще ни заведе влака, а това, че влакът за Бургас отива в Бургас, а не в Русе, колкото и да му се иска на пътника в него да смени стрелките и със силата на своята свободна воля да промени разписанието и/ или дестинацията. Също по Божия воля има влакове за навсякъде и на всяка гара пътникът може да слезе и да смени влака, ако иска да промени своята лична дестинация. Ако нямаме свободна воля в този живот, това означава, че в който влак сме се качили в момента на раждането - нямаме вече спирки, нямаме право да слезем и да сменим дестинацията - обречени сме да я стигнем. Обаче не е така - аз лично я смених, ей така слезнах от първия влак, след като вече бях усвоила уроците. Този влак спираше и преди аз да слезна, аз можех да слезна и преди тази спирка, но не съм била готова, не съм била още осъзнала, че влакът за Русе никога няма да ме заведе до Варна - мислела съм си, че Варна е някъде по пътя за Русе... Когато разбрах, че това са различни линии, слезнах някъде към Горна Оряховица и си изчаках моя влак. И това си беше мое свободно решение. Можех и да остана...и да се цупя в Русе, че Божията воля е несправедлива или че аз съм си пропиляла този живот по моя глупава грешка в самото начало. 3. Колкото и добре да се ориентира един човек в Божията воля, той може да се ориентира само за себе си, само това му е дадено. Ако все пак знае и наистина е мъдър човек, Учител , то той никога няма да я разкрие на другия човек, а ще го остави свободен човекът сам да я осъзнае. Чета беседите - Учителя разговаря, разсъждава, стимулира мисленето и осъзнаването на своите слушатели (читатели), но винаги ни оставя свободни и дори ни насърчава да мислим самостоятелно, да не се подчиняваме на чуждите стандарти, да проверяваме всичко сами и да го прилагаме според своите лични усещания, да извличаме сами своите уроци от приложеното и да поемаме сами последствията от мислите чувствата и постъпките си...

От доста време си мисля защо тази тема предизвиква толкова силен интерес, такива яростни на моменти дебати и толкова несъгласия. Реших да тръгна от другата страна... Ако нямаме свободна воля, това би означавало: - човекът не носи никаква лична отговорност за своите мисли, чувства и дела, съответно спира да работи и законът за причината и следствието. Всяко нещо, което ни се случва, не е следствие от това, което сме мислили, чувствали и вършили, а е "част от Божията воля" и човекът само я "понася", но не може да промени нищо... Доста удобна формулировка... - винаги ще се намери някой по-осведомен или "ръкоположен от Бог да свежда до знанието на простосмъртните" Божията воля в този момент. Този богопомазаник ще има властта да "вкарва в пътя на Божията воля" непомазаните, без той самият да носи каквато и да е отговорост за последствията... Бог да си я носи... Още по-удобно.

Здравей, сестричке - много се радвам, че отново сме заедно тук във форума! Мисля, че следващото изречение обяснява извиняването: Ще дойде един брат цял живот да прекара, за да изкупи едно престъпление. и малко по-нататък И ако някой злоупотреби, сам ще понесе последствията. Грешката, която правим по незнание и неосъзнатост също не се извинява, също се поемат последствията, боде, боли докато не се осъзнае истината. Има си предназначение на последствията от една грешка и те са за доброто на сгрешилия. Когато грешката е направена съвсем съзнателно, когато добре осъзнава човекът какво върши, мисли и чувства и какви последствия имат те, значи той разчита да се измъкне от тези последствия и някак да ги прехвърли върху друг човек. Простено му е, защото все още не е имал знанието, че това не е възможно, но пак си поема последствиятa, за да научи и този урок. И Христос каза: „Не дойдох да съдя, а да спасявам.“ Отец е дал съдба на Сина Человечески, а Синът Человечески представлява това Бяло братство, на което е дадено право да съди света. Светъл ден и седмица!

Вратата на Любовта Имате ли опитността да "минавате през вратата" на нечия любов и / или някой да минава през вратата на вашата любов?