Донка

А според моите опитности обмяната в нета е не по-малко силна (ако не и повече), от преките контакти. Не съм специалист, но синът ми, който е, ми е споменавал, че "усеща характера и настроението" на компютрите. За нета - какво да говорим, свързани сме в един "облак". А интересувала ли се, какво изпитва този човек след контакт с теб? Контактът ви повече интелектуален или емоционален ли е? Кой инициира този контакт - т.е. кой кого търси? Има ли някаква сянка на задължение да отговориш или някакво неудобство, угризение, ако откажеш дори и непряко да поддържаш този контакт? Зависима ли си по някакъв начин от него? Появяват ли се симптомите, ако само мислиш за човека, но си вън от нета и не комуникираш с него? По какъв повод започваш да мислиш за човек, който не е с теб и не общува с теб в момента по никакъв начин? Доста лични въпроси зададох, но те са по-скоро за теб самата - така че можеш да не ми отговаряш тук, а само на себе си...

И аз разбирам, но и виждам вече много умни млади хора, които предпочитат шорт кътите вместо Дойде да послужи Единият беше на 25, когато ме убеждаваше, че моят метод за постигане на истината и светлината е безнадеждно остарял (защо ли ми се струва, че точно шаманското е базнадеждно остаряло и охвърлено от естествения ход на историята и цивилизацията???). Щяла съм да се мъкна като костенурка цял живот и никога нямало да стигна просветлението, което вече е постигнал той с помощта на... Е, не знам дали го постигна, но сега е на 33, не работи и никога не е работил, разчита на подаянията на майка си и баща си, жените, които бяха за кратко с него, го напускаха след не повече от година - ясно защо, два пъти беше в затвора, защото "някой го беше натопил" за нещо... В известен смисъл това също е посаждане на едно семе, отглеждане и вкусване на плодовете му...

Мисъл за деня- 23 януари 2012 година От челото ти, от главата ти да лъха хладина, а от лъжичката ти да излиза топлина. Горе на главата е месечината, челото е отражението на студената светлина, на лъжичката е отражението на слънчевата светлина. Ти като туриш ръката си на слънчевия възел, трябва да излиза топлина. Сърцето, за което вие говорите, то не е физическото сърце, то е слънчевият възел. Другото сърце, то е само физическото сърце. Човек има три сърца. Едното сърце е лъжичката, другото е между дробовете и третото е отзад на главата. Когато тия три сърца функционират правилно, когато слънчевият възел функционира правилно, когато сърцето прекарва движението на кръвта правилно, то е нормално състояние. Даване и вземане Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог... - формула Молитвен наряд за понеделник: Благославяй - текст + инструментал №6 Молитва на царството Псалом 143

За усета - все съм се питала защо като получим усета за нещо и все се съмняваме в него и търсим някакви други доводи и постъпваме според други някакви мотиви и обяснения.... А после си казваме "знаех си аз, защо не си послушах усета" и така до следващия път.... Това дали е общочовешка черта въпреки че сме толкова различни? И за истината - може би бързаме, защото ни се струва, че няма да ни стигне живота да посадим, да отгледаме, да вкусим от плода... и затова предпочитаме да си го "купим полуфабрикат" вместо да чакаме? Що е Бог? — Онова Начало, Което всякога се самоограничава и вечно остава неограничено. И ако всеки от нас, нашите клетки, нашето тяло, нашата душа са по образ и подобие Божие, значи и смисълът на нашето съществуване е всякога да се самоограничаваме и вечно да оставаме неограничени... Може би това е ключът да сме в хармония с Божественото?

И всичко започва от думата изневерявам.... Етикет. Какво означава "изневери ми"?

Ще си позволя да постна и тук една мисъл, която много силно ме впечатли тази сутрин: Превъзмогване

Превъзмогване

Имаше един не много весел виц преди няколко години... Бог се отказал да съсипва цял астероид, за да вкара в път човечеството - то само щяло да си я свърши тая работа. Та и с ангелите е така. Сега не мога да намеря беседата - източник и ще го преразкажа така, както на мен ми се е запомнило. Когато човек оставя Бог да реши какво е добро за него, Бог на ръце го носи. Когато човек сам иска да реши какво е доброто за него, Бог се дръпва встрани и само го наблюдава. Оставя го свободен. Това са средствата на светлите сили.

Ами ако служенето едни на други е по волята на Оня Горе? Ако това е единственият разумен начин да служим на Него? Служа е особена дума - няма нищо общо с подчинението и е синоним на свободата и любовта едновременно....

Не би могло да се каже по-ясно и по-точно. И колко съвсем на място и навреме звучи днес - 2012 година.....

Преди няколко годни пред мен доста сериозно стоеше въпрос: - Ако аз обичам безусловно, а близък човек ме обича условно и по човешки - както е описал Учителя, то какво да е моето отношение, как да запазя качеството на моята любов без да се опитвам да променям любовта на другия. Честно казано, изглеждаше ми невъзможно. Или цената на това запазване беше отдалечаване разрушаване на отношенията. Все пак реших да опитам ... и се получи. Отначало има изненада, после недоволство, опит да бъда вкарана в системата на взаимните очаквания и манпулации, после леко охлаждане на отношението от другата страна. Тогава се наложи с думи кратки и простички да обясня позицията си и да изчакам търпеливо да я асимилират. После настъпи това облекчение, което не вярвах, че някога ще постигна. Усетиха, че липсата на някакви очаквания и съответно изисквания, критика, неодобрение, разочарование от моя страна напълно компенсира отказа ми да спазвам техните очаквания и да се съобразявам с оценките, претенциите, критиките. Последните просто не ги отразявах. Те си бяха проблем на хората, които ги носеха, не мой. С безкористното отношение и любов се свиква лесно - то носи усещане за свобода, лекота, сила, светлина. Сао има две условия - едното е любовта ни наистина да бъде безкористна, а не само на думи. И второто - да имаме достатъчно търпение и вяра, че близките ни ще свикнат с него.

Ако говорим за Сатурн, бих предвидила още сериозни опити да се постигне някакво стабилизиране посредством интензивна комуникация между заинтересуваните страни - поне докато той се "люлее" в последните градуси на везните. Ако говорим в личен план до октомври имаме благоприятен период за установяване и стабилизиране на важни за нас взаимоотношения, позиции, стратегии на работа. И все пак няма как да пренебрегнем влизането в скорпиона. Връщайки се в далечната 1983 г. в личния ми живот започна много сериозна трансформация в дълбок вътрешен план. Събитията, през които минавах тогава предизвикаха и разрушиха много голяма част от вътрешните ми нагласи към себе си, към моите най-близки, към заниманията ми. За съжаление тогава нямах никаква представа от астрология и се съпротивлявах и "замазвах" с оправдания и безумно звучащи ми сега обяснения вътрешните си конфликти вместо да осъзная реалните си задачи. Сега отново се задават почти същите обстоятелства, но вече съм в по-различна роля. Надявам се да съм научила този урок и този път да съм на гребена на вълната, а не да се давя отдолу. Интересно ми е доколко и как ще влияе Юпитер, минавайки последователно през телеца и близнаците. Благодаря!

Сатурн напуска Везните, в които лъсна истината за парите, за реда в обществото ни, за богатствата и красивите етикети... Очаква ни "затягането на гайките" в Скорпиона - дали ще потънем в тъмните стихии и в блатото на престъпност, отмъстителни безцелни палежи, с които да се изпуска парата? Ще успеем ли да овладеем скритите си сили или ще ги оставим те да завладеят нас? Оценката ще я получим 2015 г. Квадратът на Уран и Плутон - Плутон в неумолимия Козирог, а Уран в напиращия да води събитията Овен. Ще успеем ли да им намерим подходящите роли в личния си живот без да сблъскаме рогата вътре в самите себе си и с хората около нас? Дано като се окажем наведена глава срещу другите рога, се сетим, че сме и двамата на едно тясно мостче над реката.... Надявам се Нептун, който си влиза в Рибите да ни отвори сетивата, които досега не сме използвали, но да не ни остави разплакани над собственото си усещане за самота Това само повърхностни разсъждения след пръв поглед - ще се радвам да чуя още. И да не забравяме, че звездите предполагат, но ние разполагаме с живота си.

Трудно ми е някак да намеря общо измерение между използването на психотропните вещества с някакви духовни цели и основания и осъзнаването и свободната воля, които за мен поне лежат в основата на любовта, мъдростта, истината, добродетелта. Ако безусловната ми любов се крепи само на омаяно състояние, то значи тя е условна и зависи от омайващото вещество. Ако мъдростта "идва" като просветление след като сме погълнали някакво вещество, то дали това е мъдрост-будност? За мен мъдростта е възможна само при пълна осъзнатост. Какво да говорим за добродетел... Остава истината. Явно претенциите са за нея. Сетивата и умът на човека в нормално състояние наистина са ограничени до нивата, които са ни необходими на тази планета. Разбира се, те се изострят или отслабват в зависимост от средата ни и от начина на живот. Да предположим, че психотропните вещества ги усилят и се преодолее ограничението. Възниква нов проблем. За всеки що годе запознат с начина, по който работи нашето съзнание, е известно, че "суровите сигнали" могат да се интегрират само след интерпретацията им, т.е. информацията, която получаваме в опиянено състояние се обработва от опиянен ум - каква гаранция можем да имаме тогава, че при обработката не се е случило нещо, което тотално да изопачи оригинала? Още повече, че тези вещества предизвикват освен изостряне на сетивата, също и хаотично "свързване" на различни центрове на мозъка.... Ако това наричат истина, бих си предпочела истината, която достига до мен посредством сетивата, които Бог ми е дал.

Стократно съм се убедила, че има много и по-добри начини да постигне човек желания ефект. Критиката е може би най-съмнителният и несигурният. Спомням си преди много години директорът на училището, в което работех тогава, много искаше да въведе дисциплина и да спре закъсненията за учителския съвет, който започваше в 19:00 (след часовете на втора смяна). Влизаше в учителската стая 1 минута преди 7 часа, но разочарован от празните столове започваше да критикува дисциплината на колектива. Изливаше си огорчението около 10тина минути и през това време пристигаха вечните закъсняващи. После започвахме. С всяка следваща критична реч закъсняващите се увеличаваха, защото вече се знаеше, че "шефът започва по същество след около 15 мин". Една вечер ми писна, защото бях уморена и 1 мин след като шефът започна критичната си "реч" вдигнах нахално ръка. Той спря изненадан и ми даде думата (аз вече бях базов учител, макар и млада). Кротко му зададох въпроса към кого е насочен критиката му, след като в стаята не виждам нито един от хората, които той критикува, а само тези, които сме пристигнали преди 7 часа и чакаме. Той замълча и след няколко секунди се извини на всички с думите, че той самият винаги се е дразнел, когато е бил на нашето място. Секунди след това отвори тефтерите си и помоли протоколистката да записва имената на всички колеги, които влезнат от този момент нататък. Започнахме за изненада на колегите, които по навик се мъкнаха още 20 минути. В края на съвета шефа кротко съобщи, че всички, които фигурират в протокола като закъснели утре трябва да се явят лично и да му дадат обяснение за закъснението си. На следващият съвет имаше само 2ма закъснели, които предварително се бяха обадили и обяснили причините и двама, които имаха допълнителен час.

Мога да говоря само за своя личен опит без да обобщавам. За мен лично вегетарианството означаваше: - усещане и осъзнаване на реалните потребности и процеси в моя организъм като цяло. - различаване на храната, която ми е предложена от Бог и храната, която ми налага моята човешка среда, култура, модели на мислене и поведение. - осъзнато прилагане на волята при личния ми избор и отстояването му с любов и доброжелателност към другия модел, който съм следвала по-рано. Тази сутрин благодарение на тази тема осъзнах и още нещо - трите степени, които изброих по-горе всъщност са били част от моя личен духовен Път и са се проявили не само в избора ми на материалната храна....

Честит Рожден ден, Аничка! Благодаря ти, че сме толкова отдавна заедно, сестричке!

Честит Рожден Ден, Пламъче! Благодаря ти, че си тук с нас!

Обаче започвам да се замислям защо авторът на темата упорито избягва коментар на истината за киселинния метод за обработка на млякото? Ако виждаме само едната половина от истината и отказваме право на другата половина, това пак истина ли ще е?

Изварата Лично според мен тя е отлична алтернатива на сиренето и кашкавала - с много по-добри качества от него. т.е. ако сами си я приготвяме в малки количества, ще бъдем сигурни... Но май е по-добре да имаме отделна тема за нея.

За баба - тя почти не правеше сирене, кашкавал правеше но по своя рецепта - с лимонена киселина. По същия начин правеше извара. Също масло избиваше. Сега и аз обичам извара и масло, почти не ям кисело мляко, но обичам суроватка малко след като обера изварата от нея. Сегашните кашкавали рядко са добри - на вкус са ми като гума а сиренето има толкова много сол и понякога ми се струва като от вар...

Темата за квотите не е толкова дискриминация, колкото недорасла мърлява система. Не става дума за по-бавно развитие, а за тотална липса на индивидуален подход към всяко дете - и средния успех, и анонимните изпити и квотите приравняват човека (детето!) към образователна единица. После искаме да се държи като човек и да смята другите за хора и братя... Индивидуалният подхода е признак на правда, а не на дискриминация. Ако едно дете има завишени способности в определена област, ще е дискриминация да го лиша от условия да ги реализира само защото децата около нег нямат такива. В същото време на дете, което няма природни дадености в тази област, ще е дискриминация да го лиша от обяснението и помощта, от които се нуждае и има право на тях, само защото другите нямат нужда... Не знам къде има сега квоти - не съм се интересувала. Ще дам друг пример - на времето имаше квоти за региони, населени с хора, чийто майчин език не е български. Съответно представете си как се чувстват те, когато попаднат в една група с нас и каква полза има от всичко това. В същото време заемат мястото на други. обаче от друга страна тези другите не отиват да работят в тези райони като учителина това население, а и да идат са напълно неадекватни, защото не владеят езика им и нямат представа как се обучават билингви и как се преподава български като втори език. Решението? много просто - прави се специален курс във вуза - специалност или факултет дори - преподаватели по различни предмети на ученици, чийто майчин език не е български. и вече нека пак се кандидатства на общо основание и подготовката, програмата там да е съобразена с това, което ще работят и с мястото и хората Простете ми задъхания пост, но нямам време да редактирам...

Ако някой се чувства член на секта и това му харесва, никой не му пречи. Обаче да се обобщава едно общество като секта без да се взема мнението на останалите хора в него, това вече е лепене на етикети. Сектата отнема свободата на хората в нея - досега е имало хора, които са се опитвали да ми налагат мнение, но това определено не е братството - това си е техния стил на общуване. Такива хора има навсякъде. Познавам и хора, за които учението е култ, наистина, но също познавам много хора, за които това е начин на живот и растеж.

Мисля, че Ина даде много ярък пример - поздрави на баба, Ина! Хубаво ще е да споделиш нещо повече за нейните техники на подмалдяване - те са изпитани в живота и им се вижда резултата - а това, както много пъти ни напомня Учителя, е единственото сигурно знание.

Следващата среща - представяне на книгата на Бориславил - Борислав Русанов "Към Извора на Любовта" Център "НАЧАЛО" гр. Варна ул. "Г.С.Раковски" №4, събота, 10 декември, 17:00 ч Из книгата: стр. 236-237