Донка

Може би е имал предвид дали се чувстваш зависима от нещо, дали усещаш липсата на нещо или някого, дали си самодостатъчна - т.е. дали можеш да живееш без да зависиш от други хора по какъвто и да е начин...

Мисля, че сериозно подценяваме средата, в която попада човек, особено във възрастта 20-30 години. В старанието си да запази едно добро работно място, можем да направим компромиси, които неусетно за самите нас ни променят приоритета на ценностите, темите на разговори, стремежите... Оправданието обикновено е "хвърчиш, хвърчиш... реалността е друга". Другата реалност наистина е друга. Но не можем да виним един човек, че е избрал социална и лична сигурност пред отхвърляне и житейски проблеми... Въпрос на избор и личен път.

Приятели, радост е за мен да съобщя на всички, които все още не са научили, за новата книга на нашия приятел на портала - Борислав Русанов - Бориславил Първата среща с автора - представяне на книгата, е минала вчера следобяд в София. Предстоят срещи в Пловдив и Варна. Ще съм благодарна на всеки присъствал и/или прочел книгата, който сподели тук своите впечатления и размисли. Повече информация можете да получите от автора тук: Бориславил или в профила му във феисбук: Борислав Русанов, а за книгата също във форума на братството нет Благодаря Бориславе и успехи!

За любовта всичко има значение. И за Любовта също...

Благодаря за искреността! Како точно имаш предвид, когато казваш следното: Отдавна разбрах, че това не е вярно и че всеотдайността ми не действа така, ? Какви според теб са причините твоето първоначално предположение да се окаже погрешно? А как по-точно според теб действа твоята всеотдайност? просто нямаше вече как да променя нещата и си карах така Кои неща смяташ или си смятала, че трябва да промениш? Какво ти е било и сега ти е необходимо за да го направиш? Какво ти даде основание да мислиш, че не притежаваш сили или възможности да го направиш? Освен йогата, с която си започнала да се занимаваш, какво друго според теб би могло да бъде твое лично занимание? Какви контакти с хора извън семейството мислиш, че са нормални и полезни за една жена в твоето положение? Мислила или си за своя професия, имаш ли някаква специалност, образование, занаят или нещо такова, с което би била полезна на хора вън от семейството, на обществото?

Ако моята учителка на времето така ми беше обяснявала математиката и уравненията, щях да си остана неграмотна и да намразя математиката... Аз все още мога с лекота да ги решавам дори да ги обяснявам... както ги обясняваше учителката ми. Благодаря и! Всъщност обяснението много добре илюстрира какво означава образованието да бъде откъснато от живота...

Мила ducha, от всичко, което сте написали досега, разбираме само за връзките и предпочитанията на вашия съпруг. Прави ми впечатление, че вие не говорите много за себе си или когато го правите, то вашият живот почти изцяло е отражение на неговия. Имате ли свой личен живот, преживявания, контакти, интереси, занимания, които не са свързани съв съпруга и семейството ви?

Благодаря на д-р Първанов! Не мога да я открия за теглене, но я има в книжарниците - ето пример: Хора на лъжата

Точно. Сънят ти с целувката и прегръдката точно това иска да ти каже. Ако ти беше на нейното място, нали не би се чувствала добре да усещаш, че съществото, което обичаш, страда защото теб те няма. Тя има свой път в света, в който е преминала и не би било разумно да я задържаш прекалено дълго и с негативни емоции и мисли. И тя ще се радва и ще е спокойна за теб, ако ти продължиш по своя път само с красиви мисли и спомени за нея. Колкото до задгробния живот - ние можем да си го представим само дотолкова, доколкото една гъсеница може да си представи себе си като пеперуда. И все пак гъсениците винаги се превръщат в пеперуди, нали?

С всеки изминал ден се уверявам в това все повече. Когато започвах да се запознавам с учението, отначало ми звучеше като добри пожелания, които не могат да бъдат приложени, обаче...Общи приказки, но поне някак успокояват душата, че има светлина някъде далече. Но с времето и с натрупването на прочетеното и осмисленото, започнаха да се появяват моменти в живота, в които ми "светваше", че това съм го прочела и ми се е приискало да е така и в моя живот. После пак в такива моменти събрах куража да взема решение различно от старите ми стереотипи, но в съгласие с любовта. Давам си сметка, че не бих могла да стигна до тези решения без прочетеното и осмисленото. Дребни бяха, но капка по капка започнаха да променят живота ми първо отвътре в мен самата, а после и отвън, в обстоятелствата... Сега изумена наблюдавам с благодарност как без да прилагам някакви усилия и старание - просто прилагайки принципите на това учение вътре в себе си и в своя личен живот, започва да се променя към добро и красиво и животът на моите близки... Благодаря на Силата, която сложи в ръцете ми онази първа книга - Изворът на доброто.

Значи ,където и да иде учителя,ние трябва да бъдем готови да го следваме ?! Ами ако съм омъжена,трябва ли да оставя семействато си,за да следвам моят духовен учител ? Зависи в какво състояние е семейството. Ако то се крепи само на ценности, наложени от статукво и обкръжението, ако то не е основано на безусловната любов. а е израз на всякакви зависимости, то наистина е по-добре човек да направи опит да се отдалечи и промени живота си. Но ако го направи само защото учителя иска това или само заради идеята да го следва, то ще попадне в още по-страшни зависимости. Духовният ученик е човек, който постига своята свобода съзнателно и сам...

Съгласна съм - не е коректно. Не е и истината при това. Не съм крила никога, че съм вегетарианец - заобиколена съм била от много хора на различни трапези - винаги са се отнасяли към мен с уважение. напоследък дори забелязах, че не съм сама - най-малко още един е като мен на масата, а няколко казват, че ядат месо рядко и в момента предпочитат нещо постно. Сигурно има среди, в които аз не попадам и които отговарят на дефиницията на Карбовски, но не съм съгласна, че тези среди са представителна извадка на българската народност. Време е да променим адекватно представите си за самите себе си.

Последното изречение е абсолютно вярно. Затова е важно не просто да нямаме очаквания, а да нямаме отрицателни очаквания. Обикновено прехвърлям в ума си всичко, което би могло да се случи и се опитвам предварително да му намеря доброто и "измъкването" . В твоя случай (аз по принцип не си говоря на вие с никого, освен в специални случаи), ако шефът ви прехвърли топката, това е най-доброто - значи ви дава карт бланш да решавате и осъществявате идеята си. Според моята скала the worst case scenario - шефът убедено се опитва да наложи катастрофален вариант, но така, че после отговорността да е ваша. Но и тогава има изход... Изходът е отново в слушането и разбирането - ако успеете да му "отворите устата" по подходящия начин, ще се доберете до истинските мотиви, които често са скрити и за самия човек срещу вас. Разкриете ли ги, вече остава да се подстроите и нататък се следва старата схема...

Kiqra, за една дева това не е проблем. Решението е много просто. Човекът е в позиция, в която да се води от твоето или на друг мнение изглежда като отстъпление от ръководна позиция. Докато се опитвате да го убедите в правотата си, вие не "чувате" неговите аргументи. А те са важни. Аз бих се опитала бавно и спокойно да обърна разговора така, че добрите идеи да "излезнат" от него, а вие да сте доволните, че той ги е генерирал. Това не става изведнъж - трябва да се мине през няколко междинни идеи - изглежда като че ли вие не сте съвсем сигурни в решението и давате няколко възможности, една от които е добрата. Постепенно се сменя реда и тази добра възможност се "изтиква" към последните позиции. Така давате възможност на "шефа" да прояви активност и да я наложи. Това е стар и добре известен подход в работата с малки деца. Има и още един момент. Твърде е възможно самият той да се е досетил за тази възможност сам, но вие да сте го изпреварили "секунда" с предлагането и и така да сте му отнели лидерската позиция. За него също е мъчително това раздвояване...

Любовта е единственото средство, което може да промени кармата. Борбата я трупа.

Здравей Киара! Предполагам, че питаш за последния ми пост в темата. Вече ми е бледо какво точно е предизвикало въпросите, но при мен винаги те кристализират след поне десетина конкретни повода, така че да почувствам някаква тенденция вътре в себе си. Явно съм го забелязала в различни случаи и не само в себе си, но и в хората, които наблюдавам и с които общувам. Сега се замислих променило ли се е нещо през тази година. Да. Давам си сметка, че почти съм свела до минимум дългите убеждения. Като се изключи един разговор снощи, в края на който "чух" какво искаше да ми каже човекът срещу мен. Трябваше да се вслушам по-внимателно в началото на разговора, но както и да е - беше добър урок да не се опитвам да "спасявам", когато човекът трябва да си износи щангата докрай. А може би и детето до него ... Иска ми се да не виждам как близки хора повтарят моите грешки, но явно това не са били грешки... Когато забележа някой стръвно да ме убеждава в нещо, захващам се да работя нещо друго... не се опитвам да го спра - разбирам го, че няма друга работа или тази му се вижда най-полезна. Те виждат че няма смисъл да се хабят за мен и се местят при друг... И да - системата работи еднопосочно. Снощи се убедих от личен опит.

Съмнявам се да е съвършено чист по сърце и да използва силите си в полза на нечист...

Благодаря! Точно навреме... Ушите и очите за Правдата - дали сме ги развили поне малко след почти 100 години? Дали улисани да защитаваме човешката си представа за правда, понякога не забравяме, че Божествената Правда е доста по-различна... ?

Предупреждения има и то много... написаното от Блаватска е само една малка част от тях. Има и предупреждения не само с думи, а от типа "леко парване, за да повярва, че е горещо и че няма да му се размине болката".

Избрала съм си Учител, в способностите и отговорността на който съм убедена изцяло - отне ми доста време и търсене докато го намеря. Аз нямам изгледи да ставам учител в следващите няколко живота - ако дойде такъв момент, надявам се моят Учител ще ме е подговил добре. Ужасните последствия за хората, които ползват знанията и уменията на езотерично учение без да са изчистили себелюбието си и ако го правят с тъмни мотиви, са най-доброто, което може да им се случи. В предишния си пост вече писах защо. Както самата Блаватска пише още на прага на езотеричното учение ясно се излагат всички отговорности и последствия. Ако човек тръгва по пътя със скрити помисли и разчита да му се размине... нека получи урока си. А последното изречение от цитата ясно казва, че за съвършено чистия по сърце няма опасност, а само благодат.

Не разбрах за кого е опасното - за този, който се опитва да проникне в мислите на другия благодарение на уменията, усвоени от някакво езотерично учение, или за другия, който е обект на проникването в мислите, но и той започва да "чува" мислите на другия? Ако човека, тръгващ по пътя на езотеризма, окултизма, не му са ясни последствията от усвояването на новите умения, то "плесницата" е много полезна за него. Тя или ще го откаже, или ще го направи внимателен. И в двата случая е най-доброто, което може да му се случи. Колкото до опасността някой да ползва тези умения за злото на другите - примери в историята много. Това не само че не е основание да се крие, а по-скоро обратното. Ако повече хора усвоят тези умения, зловредните намерения ще имат все по-малък шанс. Като се замисля точно манипулаторите имат силно основание да държат тези учения в тайна от дргуите,

И аз благодаря. Само да уточня, че не съм ползвала думата правила, а догми, канони и предписания. И сега дано пак не се наложи да правим терминологични справки

Радвам се, че стигаме до общи позиции, summertime - усещах го от самото начало - имахме нужда с думи да извървим пътя до общата точка, явно. Съгласна съм с всеки ред, написан по-горе. Въпросът: Опираме отново до съдържанието, което влагаме в понятието "правила". Да вземем най-елементарен пример - те са най-ясни. Правилата за движение по пътищата. Човешкото съзнание може да ги възприема като досадни задължения, сложени от някого, който има властта да командва другите, които се движат по пътищата. За всеки съзнателен шофьор, обаче, е кристално ясно, че тези правила са създадени и установени за доброто и сигурността на всички по пътищата. Емо ми е разказвал кога му е просветнало това. След поредното пренебрегване на един знак по път, който вече знаел като петте си пръста, в последния момент забелязал, че на лентата има пясък, свлякъл се от склона по време на дъжда. И се завъртял... разминало му се като по чудо. Докато стоял в колата изтръпнал и си въртял филма какво се е случило, ясно "видял" знака. Дотогава му се струвал напълно безмислен - сега осъзнал защо са го сложили. Оттогава не просто спазва знаците, а ги "разбира" като послания, оставени от знаеща и можеща воля. Та така е и с правилата на Учението. Докато те са като пътните знаци - това са правила за доброто на тези, които са тръгнали по този път. Ако не искаме правила, свободни сме да си караме без път - през полето. (ето че пак ползвам символи, но не намирам друг език) Правилата се превръщат в канони и в догми, когато те са създадени и наложени, за да "маркират" човека като член на дадена група, общество, което се идентифицира с определена идея и ценности. Например, православните християни имат система от ритуали, различни от тези на католиците или протестантите, още по-различни от мюсюлманските. По тези ритуали човекът показва своята принадлежност към групата на православните или мюсюлманите и т.н.

Благодаря за обстойния отговор. Лично аз предпочитам оригинала на понятието, а не интерпретациите му в доста по-късен период и, както сам посочваш, дота изопачаващи първоначалния смисъл. Лично предпочитам следното разбиране на езотериката: Източник Съжалявам, нямам време да превеждам откъса, надявам се повече хора да го разберат. За съжаление българската Уикипедия е доста далеч от английската по обективност, задълбоченост и още много други качества... За тайното в езотериката - то отново не съвсем неумишлено - е изкривено. За да не цитирам отново на английски, ще се опитам да дам личния си преразказ: - тайното се състои в начините на постигане на вътрешното знание - всеки, който се е занимавал с психология, например - а тя е наука, не е езотерично учение, осъзнава рано или късно, че има една невидима граница, отвъд която няма обяснение с научни средства, няма начин нито да опише човек, нито да анализира наблюденията си, защото те са в един особен "вътрешен" вид... Същото важи и за своите лични състояния и поведение - ако се опитаме да ги опишем с инструментариума на психологията, се получава все едно да изучаваме растенията по хербарий... В този смисъл това познание остава "тайно", защото няма как да се изведе, сподели, обобщи... Единственият инструментариум, който човечеството е измислило са символите - знакова система от най-висок ранг (в цитата на английски много добре е маркирано това) - тайното също се състои във връзката между Учителя и ученика при усвояването на това вътрешно познание. Но отново тук хора с прозорлив ум са използвали естествената дискретност на таз връзка, за да яхнат душите и съдбите на хората около себе си. Така тайно в смисъл дискретно, интимно (в душевен смисъл) се е превърнало в тайно - в смисъл забранено за другите. Езотеричното тайно не е тайно, защото е под забрана, а защото няма начин две различни души (а еднакви няма) да постигнат вътрешно познание по еднакъв начин и няма как това да стане външно. Ако едно езотерично учение се свлече до догми, канони и предписания, то вече не е езотерично учение, дори и да претендира за такова. Според мен Учението, което споделяме в този форум и сайт е отличен пример за опазването на едно езотерично учение от догмите и каноните. Моля нека написаното по-горе се приема само за мое лично скромно мнение за момента.

Благодаря за уточнението. Значи оттук нататък ще разсъждаваме по следната тема: Защо ученията се разделят на езотерични и неезотерични, и защо някои хора имат пресантиман специално към езотеричните? 1. Тълкуването на понятието езотеричен не е мое - има си преводач от гръцки и той ясно показва, че ἐσωτερικός означава вътрешен 2. Неезотерични учения - какво имаш предвид? Обратното на езотеричен (вътрешен) е εξωτερικές - т.е. външен За мен не - езотерични "учения" са науките, защото те се занимават с интерпретацията на измерими и наблюдаеми факти и величини. Двете са органично свързани и имат общ корен в историята на човешкото познание - синкретичното мислене и познание - което все още се съхранява в детското възприятие и действие и в изкуството. Много е интересна историята на разделянето на двете нишки на спиралата на човешкото мислене и на техните отношения през хилядолетията от нашата цивилизация, но това е мноооооого голяма тема. Според моето скромно мнение, в момента те се сближават все повече - тенденцията е вече около век, от времето на Айнщайн и Шрьодингер. Какво предпочитат отделните хора - това е въпрос на лични наклонности - не бих сравнявала. В случая е важно как точно работят хората в двете разновидности на познанието и дали осъзнават органичната връзка на своя клон с другия.... 3.Как би ми обяснила тогава разликата между официалното Християнското учение и примерно някое от езотеричните му разновидности? Официалното Християнство не е учение - то е канон. То не изучава нищо, а налага определен начин на мислене и поведение. Езотеричното учение няма канони, а само предлага принципи и методи за постигане на вътрешно познание. Така че езотеричните учения не са разновидности на официалното християнство, а на оригиналното Християнско учение преди то да се превърне в официална институция.