Донка

Проблемът на комунизма и социализма не е в реализацията. Самата идея за равенство, която е в основата на тези системи, тотално противоречи на Основните закони на Вселената. Т.е социализмът и комунизмът са заредени с агресия в своята най-дълбока същност. Ако комунизмът като тоталитарна система пролива кръв и отнема човешки права и свобода за доброто на същите тези убивани и подтискани хора, то социализмът води до бавно загниване на обществото. Съжалявам, нямам време да превеждам текста по-долу, надявам се да го разберете в оригинал... Владимир ШМАКОВ - Закон синархии

Още колко социални експеримента и охкане и жертви ще са ни нужни, за да разберем, че си има управляващ този свят и няма нужда да му назначаваме наместници.... В този смисъл бих казала, че съм "за" синархията. Дано Донка е права, че вървим натам. Само че по-горното мнение е обратното на моето. Това, което е написано след "чувал съм' - това не е синархия - оттам идваме и се надявам, че сме поумнели поне малко благодарение на хилядолетните страдания и няма да се опитаме да върнем миналото в "облагородена и усъвършенствана форма". Това с просветените вождове и шамани - в този филм човечеството участва от незапомнени времена. Тъй като темата е за социализма и комунизма, все пак, ще се опитам да направя още едно сравнение: - комунизъм - социализъм: синархия:

Някой изобщо да ви е питал дали сте играли, дали искате да играете или смятате играещите за луди??? Всеки си има място под слънцето и за всеки си има 'сутрешната гимнастика" - свободен е да я прави пред новините с цигара и кафе... Но си поема последствията. можеш да обичаш и да мислиш добри мисли, можеш да мразиш и да мътиш гадости в главата и сърцето си - никой не ти пречи. Но си поемаш последствията... Същото важи и за играещите паневритмия, защото това още не е гаранция - зависи с какви мисли и чувства играе и дали дели хората на играещи и такива, които не играят....

Комунизъм - казармата, на сутрешната проверка и маршировка, рапорт даден.... Социализъм - утринната зарядка в двора на училището, задължителна за всички - едни съзнателно се раздвижват, други отбиват номера и се прозяват, трети успяват да се самонатоварят с нещо важно за вършене, и ги освобождават ... Капитализъм - фитнес зала.... Синархия - паневритмия при изгрев слънце

Бяха социални експерименти. Не можем да говорим за успех или неуспех - бяха много добри уроци за човечеството. Както и капитализмът. След 50 години - ако всичко върви както е тръгнало вече - синархия. Но иска доста работа и любов.

Жур! Благодаря ти - едва след като прочетох последното ти изречение, осъзнах какво всъщност казва пословицата. Злото никога не идва само - ние сами си го предизвикваме. Струва ми се, че отговорът е в липсата на достатъчно внимание, будност. Съжалявам - да допълня - струва ми се има и още един проблем - в нашата оценка за лошо. Общо взето нещата са неутрални - нито добри, нито лоши. Има трудни и лесни, има приятни и неприятни... Всякакви..

http://www.vbox7.com/play:acdc0da3&start=0 Честит рожден ден, феичке! Танцувай все така сред звездите!

Аничка, разбирам те отлично. И аз имам съседи. Преди много години - бяха още млади - загубиха Живко, сина си, само на 15 години. Свиреше на китара, прекрасно момче, нямаше някой да не го обича. Бяха съсипани, то им личеше. Но не се предадоха именно заради Живко. Леля Ц. каза (те са близки с майка ми)- Живко не иска да ни гледа такива - иска да живеем и за него. Но им беше тежко на хората да се прибират у дома без него и заминаха да работят в друга страна - цялото семейство, заедно със сестрата на Живко. И досега работят непрекъснато, макар и двамата да са на повече години от твоята съседка. Посрещат и изпращат всички с усмивка, радват се на дъщеря си и на внуците си. Леля Ц. веднъж ми пошепна "Той така иска и ни се радва". Имаме наскоро и друг случай - на моя позната. Почина майка и лятото. Баща и беше много привързан към нея и явно това му се отрази зле. Затвори се в себе си. Една седмица преди рождения и ден само казал, че много му се иска да го празнуват заедно. Е, два дни преди рождения и ден - инфаркт и ... го празнували заедно. От оплакване до оплакване има огромна разлика. Затова писах - да слушаме, да четем внимателно думите на хората, които споделят болката, мъката си. Ако вътре съзрем протегната ръка за помощ, ако търси светлината, изхода от болката, протягаме и ние. Но ако вместо да поеме ръката, започне да ни убеждава колко е лош светът и как не си струва да се живее, всяко утешаване е същото като да даваме дозата на наркоман - с всеки следващ път той ще иска нов и нова и по-голяма и... ще става все по-безнадежден наркоман. Хип! Благодаря за написаното!

Поздравът на любовта Ако Бог е оставил на всеки сам да реши задачата си, то какво се бъркаме един на друг да си предлагаме по-доброто решение? Каквото е добро решение за моята задача може да не е за задачта на другия - колкото и да изглеждат сходни... Все пак ако споделяме своите сполучливи решения без да съветваме другите и без да ги рекламираме и съпоставяме, може би си даваме някакви идеи за решения? Ако видя, че другият, например, ползва теорема, за която аз не съм знаела или не съм се досетила, а точно тя е ключа за моята задача? Значи Бог не случайно един до друг ни е сложил и ни е срещнал... И все пак будност и разум се иска - не сляпо приемане...

Да ви даде

Хубаво е, когато човек го боли като си бърка в раните. Много е хубаво да го боли достатъчно силно, за да не забрави да ги почисти и излекува. То е като зъбите... Снощи си мислех - мисълта за самоубийство никак не е случайна и наистина човек трябва много сериозно да осъзнае и изреже от себе си САМ това, което е гангренясало. Проблемът е, че ние веднага търсим гангрената в нещо физическо в себе си и в средата си. А те са последното място, на което трябва да търсим. В моя случай аз наистина самоубих всички онези ценности и мерки за света и себе си, които ме бяха довели до мисълта да убия физическото тяло. ВсичкиОще проверявам от време на време дали не е останало някаква малка макар разсейка и внимателно я лекувам. Бих препоръчала на всеки, който изпитва подобна болка да прочете Екхарт Тол и помисли дали не си е завъдил болково тяло или Дон Мигел Руис - дали не си отглежда Съдника и Жертвата. Тях наистина е жизнено важно да самоубием.

Именно! Да умеем да различим дали човекът търси съжаление или наистина се опитва да се промени. Ако е второто, той обикновено не се опитва да убеди другия колко е безмислен живота... В този случай да се даде съжалението, за което човекът настоява (не разбиране търси, а внимание) - това да дадем поредната доза наркотик.

Смехи - аз също знам какво говоря, защото съм била в такова състояние доста време.... Сега, след като го преодолях - но не благодарение на съчувствието. Не! - мога да споделя, че колкото повече те разубеждават, колкото поече те съветват и те убеждават колко е хубав света и как не си струва да го напускаш, толкова повече се загнездва мисълта... Как го преодолях? Ами с плесница. Яка. Жестока. Започнах да чета Лазарев и Учителя и за мой ужас осъзнавах ден след ден, че всичко, което до този момент бях считала за свои благородни черти, всъщност са били висша форма на агресия. Докато накрая познах себе си и състянието си в една от най-тежките диагнози - зависимост от любовта. Обаче това тогава, което съм смятала за любов, беше едно чудовище, което съм смятала за духовност, беше гордост. А решението да напусна този свят и живот - висша форма на агресия към Бог и Вселената. Няколко месеца чак ушите ми звъняха от плесниците, но бях честна - Лазарев беше прав, Учителя говореше Истината. И тогава осъзнах, че не със света и живота трябва да се разделя, а с онази виртуална Донка, която беше стигнала до тази мисъл и това състояние... Не е лесно - беше като ново раждане. Сега не ме познават по старите ми снимки. от тях гледа друг човек... Какво да кажа повече - сега съм щастлива и семейството ми също... Иначе животът си ми е фактически същия - почти.

Може да ви се види жестоко, но съм забелязала, че хора, които споделят мислите си за самоубийство, много обичат другите да ги успокояват и разубеждават.... Всъщност, ако внимателно се вслуша човек в разговора, те самите през цялото време убеждават другите в своята правота... И двете страни убиват време...

О, не знам коя е тази диетоложка, но ако човек изпитва глад докато отслабва, после ще навакса бързо килограмите. по-бързо отколкото ги е свалил.

Това е отново играчка на ума и самозаблуда, респ. заблуда. Когато общувам с хората, аз общувам с душите и личностите им в момента на срещата ни. Каква философка или политическа система от възгледи следва и какви са неговите ценности - това си е негова работа. Да си определям отношенията с нго по някакъв етикет, който аз или той самият дори си е лепнал - това значи сама да си сложа превръзка на очите и да обшувам вече с моята предства за този човек, а не с него самия. Повечето тук сте млади и не знаете, че това беше комунистическият начин на отношения. Етикетът можеше да отключи тежки врати, но можеше и да накара дори близките да странят като от прокажен... Добре, че забравихме, а вие не видяхте това време. Как да наричат хората тези, които са на събора? Ами пак хора. Откъде накъде журналистите заявяват, че на езерата са се събрали много еди-какви си. Да не би всеки човек там да си е лепнал нещо като еврейската жълта звезда? Или пак инерцията да се делим на групи. Така било по-лесно. Не, по-лесно и самата истина е, че и на Рила, и навсякъде другаде ние сме просто хора като всички останали. Е, ако някой се смята не за обикновен човек, а за нещо по-различно и се кичи с някакви "титли" - това си е негов проблем. Някъде бях чела един много популярен отговор на Учителя на въпроса кой е най-добрият му ученик. Беше нещо от рода на "Един овчар в Родопите, но той не е чувал за мен". На това място си спомням и също толкова известната притча за овчаря, който не знаел как да се моли и затова прескачал тоягата си..... Но можел по водата да ходи....

Ами аз предпочитам да ме наричат просто обикновен свободен човек. Не се смятам за никакъв ист.... Но ако някой има нужда да се числи към определена група, нека нарича себе си както иска. Доскоро не ми ставаше приятно, когато ми лепяха на мен и на приятелите ми етикета. Обаче напоследък не си губя времето да мисля за това - ако някой все още не може да разбере какво означава свободен човек и има нужда да слага себе си и другите хора в шишенца с етикети и да ги нарежда по лавиците на ума си.... ами да си играе...

Ванка, с психология можеш да се занимаваш и без да я изучаваш специално. В твоя случай дори така е за предпочитане Когато бях някъде на твоеите години бях запленена от книгите на Владимир Леви - тогава в България имаше преди всичко руски източници. Ако искаш да четеш повече книги по психология, ще се наложи да научиш добре поне 2 чужди езика.

Ами знаеш ли ако избереш това, което правиш с лекота и удоволствие, за основа на професията си, и училището, и висшето ще минат като песен - това от личен опит. На времето, когато бях на следващия праг на избор - преди да завърша училище и да определя къде да кандидатствам (проблемът беше, че с това, което ми вървеше леко, можех да кандидатствам в доста различни места и специалности)- баща ми ми даде безценен съвет: - избери си нещо такова, което като тръгваш на работа сутрин, краката ти сами да те носят нататък и вече да предвкусваш радостта от деня. Обаче и такова, от което вечер ще севръщаш със сладка умора и усещане, че си била полезна на себе си и на другите. Ами... така е

Радвам се, че въпросът за избора на мястото в живота толкова те вълнува. А замислял ли си се какво вършиш с най-голяма лекота и удоволствие и се получава някак от самосебе си добре, по-добре от останалите, които влагат много повече труд в същото? След 7 клас човек по-скоро е добре да избере областта, в която му е писано да се развива и да бъде полезен - за конкретната професия - имаш още време, спокойно. Няма никаква гаранция какви професии ще съществуват след 10-на години - светът се променя толкова бързо

Мдааа преди време в тази тема споделих как отсотоявах избора си и как майка ми ме убеждаваше и ме плашеше да ми се обиди. Днес е именния ден на баща ми - това е нещо като национален празник в нашата "държава". Представете си - майка ми специално за мен готви постни пълнени чушки

Благодаря ви за споделеното, приятели - доста неща си изясних за себе си докато ви четях! Мога само да добавя, че докато чета Щайнер, имам усещането, че повече работят ума и логиката. При Учителя някак ми просветва - може би докосва и събужда интуицията....

Благодаря ви, приятели! Когато видях репликата на Мария - София в старата тема, осъзнах, че това е моята Тема от няколко години насам. Благодаря ти Мария!!! Позволих си да я отделя, защото моят личен опит в братския живот напълно се покрива с написаното от smehy, а в главата - не само моята, но и на приятелите ми от Хасково и от екипа на Портала отдавна се въртят идеи като на браман. Някои от тях се опитваме да реализираме - колкото можем. - За групите, водени от опитен брат и сестра - била съм в такава. Няма да коментирам. Само ще кажа, че имаше нещо вповече и нещо не достигаше. Но това ми е моето лично впечатление - други се чувстват прекрасно и според мен такива групи са мястото за тях. Нека съществуват, нека работят. те са важни. Не мога да им лепя етикети, просто аз не намерих мястото си там. - В групата по паневритмия се получава нещо такова, за което говори браман - но там нямаме достатъчно време. Все пак благодаря от цялата си душа на Ваня - нашата учителка, че на нейните занятия ние не просто "размахваме ръце" и "се раздвижваме"... Там се усещам свободна, лека, светла, ..... дете, с широко отворена душа. Благодаря и на всички мои приятели от курса по пеене - повечето може би ще прочетат това - там не говорим много, но пеем заедно и учим заедно - невероятно е! - За нашата нет - школа. Много ще съм щастлива повече хора да пишат в темите за обсъждане на беседите. От тук ми се иска да се помоля на глас при някой от следващите ъпгрейди Иво да намери начин да задържа на началната страница темите за текущо - обсъжданата неделна и утринна беседа. Според мен една от причините те да не са популярни, е че докато човек прочете беседата внимателно, докато помисли, и вече му е трудно да открие къде беше, а внниманието ми се привлича от други теми, които впоследствие си отчитам като "чеша си езика" име е яд, че съм си изгубила времето, което си бях дала за беседата... А иначе се чувствам прекрасно, когато чета и личните мнения, и извадените цитати - понякога те ми насочват вниманието към нещо, което не съм забелязала аз самата. Само бих помолила да са по-кратки, защото прекалено дългите имат обратен ефект... Но нека всеки си реши сам. А, и о=ще напоследък ми "светна", че няма нищо нередно в това да постна цитат, който някой друг вече е постнал преди мен и да добавя само няколко думи, че и на мен ми е направил впечатление... - за темите, които Учителя е давал като домашна работа на учениците си...- това е един проект, който, сега признавам пред всички - досега дори на админа не съм го споделяла - се върти в ума ми от 1 година насам. Но още не ми е узрял. Ако има някой, който държи в ума си нещо подобно - пишете тук или лично съообщение. За това е нужен екип от инициатори, с които да го обмислим. Простете за времето, което отнех и на вас да го прочетете и на себе си - от работата , която ме чака в уики...

Точно така, Донка, "докато не стане митар и не се покае" фарисеят не може да стане християнин, т.е. само покаянието, осъзнаването на фалшивостта и илюзорността на митарницата, на материалния, външния свят, може да направи един човек последовател на Исус, или на Учителя. Хм, обаче има продължение: Гордостта е признак на фарисея. С духовната гордост не се става християнин. Признакът на митаря според мен не е това, че той работи с материалното, а че той изобщо е в състояние: 1. да живее и работи в материалния вят, да познава и прилага неговите закони но и много важно! 2. Да е в състояние да осъзнае своето място и роля във вселената, да види този свят и себе си в него от по-високо. Ако само се отрече от материалния свят, презре го, той не се издига, а се откъсва от Божиите творения и потъва в света на своите идеи, ценности, правила, догми. Те не са божествените, те са именно човешките. Следователно ако човек отхвърли материалния свят, той точно тогава охвърля Бога и го замества със себе си. Да мине през стадия на митаря - това означава да се учи от Бога - да живее и работи в материалния свят, защото това е неговия учебник, но идеите му в краен резултат да са Божествени. Лично разбиране

От известно време у дома използваме Биоцитрин или още известен като Цитросепт (последният е доста по-солена цената). Много сме доволни. Особено, ако успеем да "хванем" херпеса още в началния стадий.