Донка

Честит Първи учебен ден на всички - нови и не съвсем нови ученици родители и учители, баби и дядовци! Хайде да напълним раничките на нашите деца и бюрата на техните учители с красиви пожелания!

Докато четях и слагах плюсчета, се замислих как и кога някой ни внушава изобщо идеята, че абсолютен контрол над живота и над себе си е възможен и необходим и - забележете! желателен!!! Може би съм на вълна новата учебна година тия дни и мисля за такива неща. Може би е възпитанието, което по принцип предвижда и то съвсем основателно най-важното качество на един зрял човек - отговорността за своето поведение и мислене и емоции. Отговорност приета като осъзнаване на причинно следствените връзки в този свят и готовност да се приемат последствията - както очакваните, така и неочакваните. Отговорност също за процеса на развитие, себепознание, самообучение... Обаче, егрегорите яхват това най-ценно и на-важно за този живот качество и го раздуват в техен интерес. И родителите, и учителите имаме тежък принос в това, за съжаление. Внушаваме, че сме отговорни за това, което се случва с нас и в нашия живот и около нас (забележете разликата с казаното по-горе). Оттам сме отговорни за това, случващото се да е "добро". След това да сме отговорни за това доколко точно отговаряме на егрегориалните мерки за добро и.... животът ни се превръща в низ от отговорности. Когато станах модератор, имах усещането, че аз съм отговорна как се развиват темите, какво мислят и пишат участниците - въобще каквото написа Божидар в другата тема. Мина ми - благодаря на тези, които ми помогнаха. Сега съм отговорна само за това какво ще науча от тук. Спазването на правилата на форума не го приемам като отговорност, а нещо като мембраната на клетката.... Помните ли кой и кога ви е внушшил идеята за контрола над живота? А как сте преодоляли това?

Това мнение на Станимир и още много прочетени в беседите съвети, не на последно място и житейският ми опит, ме провокира да отворя тази тема. Предварително се обръщам с молба към всички участници в нея - нека се съсредоточим върху конкретни опитности, наблюдения, примери от своя живот и този на близките ни. Има много други теми, в които може да се разсъждава на теория и да се обясняват принципи и понятия. Но когато работата дойде до "днес и тук" как да разбера аз самият дали наистина мисля положително или се заблуждавам и крия нещо от самия себе си - то как да забележим това в себе си? От личния си опит знам, че това е едно от най-трудните неща, защото ако искаме да скрием нещо от себе си, то съпротивата ще е голяма и често непреодолима. На пътя ще има измамни пътепоказатели, които ще ни водят до изкуствени идилични картини - Потёмкинские деревни. Как да разберем, че зад картината на "рай" сме скрили собствения си ад? Има и другата страна - как да сме сигурни, че наистина не сме зависими от това дали ще постигнем желаното, че сме готови да приемем и най-тежките последствия, без да спрем да държим "една положителна мисъл по отношение на Божествения промисъл" - познавате ли, изпробвали ли сте техники? Тъй като времето ме гони в момента мога да споделя само един от моите лични критерии: - когато "чуя вътре в себе си" някакъв етикет - без значение какъв - положителен или отрицтелен - по отношение на човек, по някакъв начин пресякъл пътя ми, поемам въздух и запомням етикета. Когато остана свободна и сама, разглеждам го внимателно - този етикет е на нещо скрито в мен самата. Нещо, което си мисля, че съм преодоляла, но реално само съм скрила.... Веднага действа - усеща се първо съпротива, но точно това е симптом, че наистина има нещо скрито. Успокоявам себе си, че дори и да е така, както гласи етикета, "не е болка за умиране". После се усеща нещо като срам или дискомфорт, после умът дава положителните аргументи, които "убеждават" скритата мисъл, че няма от какво да се срамува или страхува. После се усеща лекота и радост. обикновено ми избива на смях и пеене, че дори и танци... Какви са вашите техники?

Благодаря за отговора - беше достатъчно изчерпателен.

Може ли няколко въпроса: 1.- какви са симптомите на "розово - бонбоненото мислене" и какво е необходимо, за да бъде диагностицирано това отклонение? 2.- какви са външните признаци на зрялото позитивно мислене и какви опитности в общуването с човека са минимално необходими, за да се регистрира със сигурност "излъчването на една цялостно интегрирана психика"? 3.- съвсем не на последно място - третият въпрос: Зависят ли по някакъв начин диагностицирането на отклонението под кодово име "розово-бонбонено мислене" и регистрирането на "излъчване от цялостно интегрирана психика" от личността на наблюдателя - т.е. на този, който определя диагнозата и регистрира излъчването? Благодаря предварително.

Ами напоследък все повече учени стигат до извод, стар колкото цивилизацията - че ние мислим най-добре с мозъка, който се намира в сърцето ни. Това ни е вселенският мозък, а човешкият, предназначен за земните условия - е в главата. Може би е добра идея да се консултираме с мозъка на сърцето, когато имаме да вършим добро - без значение дали е искано от някого изобщо. За мен има само един авторитет, който може да ми поиска да направя добро - Бог... и неговия Син. Човешкото поискване не се брои.

Ами отговорът е много прост - човек всичко прави сам на себе си. Това всички култури винаги са го знаели - има десетки пословици в различните езици и фолклорни традиции! Та всеки получава точно това, което е изпратил във вселената - при това увеличено. Значи ако аз смятам нещо за добро, но то не е добро за Вселената, ще мога да разбера това по обратната връзка - по това, което получавам. Ако смятам, че давам любов, а получавам ревност, значи и моята любов я включва по някакъв начин, макар и скрита дори за моето съзнание. Точно такъв беше моят случай. Когато промених начина, по който обичах аз самата, ревността изчезна от отношенията ми с другите хора.

Благодаря ти за прекрасното стихотворение - едно от любимите ми! Благодаря на всички приятели! Почерпете се отново сладко медено от нашия двор : И сигурно аз съм човекът, който да започне поздравленията за вторият глобален модератор на ншия сайт - човекът, с когото винаги съм била сигурна, че докато той е тук, с нас, дори и нещо да оплескам или закъснея или забравя (ЕГНто), той ще влезе и ще види и ще оправи или направи вместо мен. Благодарение на него, имах възможност да се почувствам свободна и да се занимавам с каквото ме повлече душата. Тайно подозирам - никак не е случайно.... Честит Рожден Ден Станимир! Желая ти да съхраниш хармонията, съчетана със скромност и дълбочина на разсъжденията, широта на познанията и спокойно общуване. Любовта да осветява живота ти, братко!

Сега си спомних къде бях чела най-точните и безпристрастни расъждения за това - единствената книга на Учителя - Науката и възпитанието. Ще се опитам да намеря точното място, но вече утре. И благодаря за идеята да я качим и тази книга по глави велектронната библиотека, също да сканираме и качим първата част с оригиналния шрифт. Има ли желаещи да помагат? Пишете ми.

Ами може би ако пак сравня страданието с учебния процес - сборникът със задачи и упражнения никого досега не е научил на нищо - знанията и уменията са плод на решаването на задачите в тях - ама съвестно и с ясно осъзнаване на смисъла на "мъките" човек да си отвори сборника и да кара наред....

Мисля, че в понятието "страдание" има малко разминаване. Струва ми се, че Мона разбира под него това, което изпитва човекът, когато условията, при които се оказва по волята на съдбата, му създават силен дискомфорт. Този дискомфорт го кара да определя ситуацията или хора или събития като "зло". Обаче дотук - човекът стига до самосъжалението и до "жертвата" и "съдника" (Дон Мигел Руис" или до "болковото тяло" на Е.Тол. В този случай страданието не само не облагородява, не учи - обратно - то задълбочава покварата на душата. "Аз страдам" - означава за мен - моето Аз не иска да приеме Божията воля и Живота такъв, какъвто идва, но се опитва да ги съди. Другото понятие за страданието, което забелязах в горните мнения, е драстична (или постепенна, но дълбока) промяна във външната среда на човека, която изисква промяна на мисленето, осъзнаване и овладяване в смисъл хармонизиране на емоциите и поведението. За да не теоретизирам - това страдание ми прилича на страданието на моите ученици, когато пристъпваме в новия урок или правим упражнения или у дома сами трябва да се справят с домашните си. Само че те не го смятат за страдание това, а го наричат учене и го вършат с интерес и хъс. Имало е случаи - на шега съм предлагала - какво ще кажете вече да не вземаме нови думи, да не превеждаме, да не правим упражнения и да не давам домашна - ей така само ще си приказваме. Те ме поглеждат изненадани и заявяват "ами как тогава ще научим английски???" те са само на 10 години. А може би точно затова.... Контрапункт - най-голямата трудост с някои възрастни е да ги убедиш, че език не може да се научи ей така просто като слушаш и клатиш глава...

Аз намерих за себе си отговора на този въпрос в книгата Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново -1 и2 - и в книгата на Николай Дойнов на същата страница в уикипортала. По-добре да си я намери всеки сам за себе си, защото всеки по различен начин тълкува понятието "издържам се". За - благодаря за напомнянето Ешафт! Мисля, че Учителя съвсем не е имал предвид "остави тук при мен твоите сто милиона" - както между впрочем се изкушават да правят някои гурута и водачи на култове и секти. Да се откажеш от стоте милиона, аз го разбирам като да се откажа от самата идея "имам" нещо и да трансформирам енергията, която "имам" ми отнема, в "съм". "Съм" не отнема енергия, то е извор на енергия вътре в самите нас и в света около нас. И точно в спомените на учениците - например тук - се вижда какви са били нуждите на Учителя и как се е "издържал" той. Моето впечатление при четенето на тези книги беше, че той по-скоро е помагал на всички около него да се "издържат". Но това не може да се обясни - по-добре тези, които се интересуват да прочетат... автентичното, не спекулациите.

Благодаря ви, приятели!! Хапнете си сладко медено! За тези, които са на плод: За тези, които искат да се подсладят: И.... НАЗДРАВЕ!

За врялата вода е точно. Забележете - не се казва преварена, а вряла (т.е. завряла). Известен е случай, в който сестра е избързала и е занесла чайника преди да заклокочи водата така, както описва солей. Учителя я връща с молбата да я остави да клокне. Късметче вече насочи към темата за горещата вода - там е написано защо трябва да клокне. Как да се пие - едва ли не във всяка беседа Учителя повтаря по много различни начини (тта дано стигне до ума ни) - да не насилваме! Да оставим тялото да определи какво е полезно за него. Забелязали ли сте, че понякога то иска много гореща вода, която да духаме, за да охлаждаме повърхностния слой. Понякога е по-приятно да пие по-умерена...

Източник - Молитвата

Интересен въпрос, брат! И аз съм мислила над това. (Извините за болгарский - на клавиатуре нет русских букв) Бог наистина се проявява в нашите близки хора - и в любимите - най-много. Семейството наистина е средата, в която най-пълноценно се проявява любовта към Бог. Но ако това е наистина любов към Бог, то защо има уговорки? Нима ние обичаме Бог с уговорки? Ако в човека до себе си ние виждаме Бог, то едва ли ще имаме някакви изисквания към него. Едва ли ще намираме недостатъци и ще му вменяваме задължения. Как обичаме Бог - за мен това е любов-благодарност за всичко по всяко време. За да благодаря, аз трябва да разбера защо именно благодаря. За да разбера това, ми е нужно да разбера по какъв начин в това, което се случва, в човека който е до мен, е заложено най-доброто за мен. Нещастно семейство - и аз съм имала такова. Сега имам щастливо. Тогава любовта ми беше към човека. Сега е към "божие дете - пратеник". Дори и семейството да се разпадне, ако аз остана с любов в душата към човека, с когото съм се разделила - с любов го освободя от своето присъствие в живота му и му благодаря за урока, който съм научила с негова помощ - това отново е любов към бога, проявена в семейството. Ако любимият реши, че мястото му не е до мен, а при друг човек, не е лесно, но може да се запази любовта. Ако този наш любим е "божият пратеник", значи ние ще му благодарим на това, което ни е научил, напускайки ни. Нали не обичаме бог като своя собственост?

Благодаря ви, майки! Ценни впечатления и опит! За проблема с режима - моите впечатления са, че той е започнал в момента, в който дневният режим се дели на "ваканционен" и "учебен". Имам наблюдения над децата, чиито родители успяват да запазят стеротипите на децата и през ваканцията. Не става с натиск. Първо - самите родители понякога се поддават на удобството детето да не им пречи (като спи до 12), да не е нужно всяка вечер да се води един и същ разговор за лягането (на мен баща ми е изключвал бушоните, естествено за книга, не за комп) и все подобни досадни задължения през учебно време. Има родители, които през ваканцията "оставят децата да се наиграят на воля" - прикривайки с тази формула своята родителска "отпуска". Има и други родители - ваканцията е времето да общуват с децата си и да им дадат това, което в учебно време е трудно заради редовните занятия и домашните. Има деца, които от малки се учат да разпределят свободното си време и да не го пилеят, а да го запълват с интересни занимания - нещо като "училище-живот". Естествено, родителите имат основната заслуга за това. За съжаление, училището е абдикирало от ваканциите и почти не дава подкрепа на родоителите, макар да има потенциала. Но ако вече сме изпуснали ваканцията, тогава какво? Децата много добре осъзнават какво ще се случи след първия учебен ден, но по детски отлагат. може би един съвсем искрен и добронамерен разговор - като с отговорни съзнателни хора и да се направи заедно един план за постепенна адаптация... Но в никакъв случай наложен от родителите, а избран от детето. С малките - игра на училище, но не с диктовки или решаване на задачи. Нека да бъде едно "зелено училище" в последните дни от ваканцията, което събужда познавателната активност и навиците на детето. Можете да започнете от филмчетата - да не остават просто зяпане в екрана - защо не опитате да поговорите с тях кой е любимия филм, герой и защо... Рисунките са много лесен и удобен мост - всички деца обичат да рисуват, когато никой няма намерение да ги оценява. Опитайте с различните техники - не само с моливи. Има една техника, която и възрастните обичат - групова рисунка - щафета. Един от вас започва с малък елемент, който обаче, не подсказва цялото, което си е намислил - например - полукръг. Вторият участник допълва полукръга с нещо свое, с което идеята на рисунката се променя. Следващият допълва още нещо и така докато се получи обща рисунка. Надявам се, разбрахте идеята. Има такава игра и на думи - на лист хартия първият записва буква, вторият дописва втората буква на думата, която си е намислил, третият - също, така обикаля. Условието е всеки, който дописва да има предвид точно определена дума, без да я казва на останалите. Ако сте повече, получава точка този, който сложи последната буква на думата така, че да не може да се продължи и да има смисъл. Няма да обяснявам колко умения тренира. Е, можете да си спомните и намерите и други подобни занимания. Важното! - децата и родителите заедно! да се занимават с познавателна и интелектуална дейност, със спорт, изкуство и музика, но без скука и задължения. В ниукакъв случай не правете грешката да напомняте и да плашите какво ще им се случи след 15 септември. Опитайте се да им напомните хубавите неща в училището... Или те на вас по-добре. И аз май направих грешката да ви отегча с това удължено мнение. Има още много идеи по темата - очаквам ви!

Вреден е. Тази сутрин на пътечката към Кенана ме посрещнаха 3 кучета, които добре познавам - те живеят в един склад за дърва в края на квартала, до пътеката, но всъщност нямат стопани. Правило ми е впечатление, че са като едно влюбено семейство . Друг път само за кратко се завъртат около мен и си хукват по техните дела, но този път ме посрещнаха с явно внимание. Разпознах тичпичните за кучетата признаци, че ми се радват, но въпреки това дълбоко вътре в себе си усетих някакъв атавистичен страх. За малко да се дръпна и да избягам. Овладях го благодарение на "първия ден на пролетта", който вече звучеше в ушите ми от мп3-ката. Останах на място, мислено разговаряйки учтиво с тях, докато съвсем овладях страха и се успокоих. Тръгнах си по моя път, съпровдена от радостно скимтене и подскачане около мен. Започнах да проумявам, че те искаха да се разходят с човек - дори и без стопанин, хилядолетията еволюция бяха запазили в гените им радостта от това да подскачат около вървящ човек, доброжелателно настроен към тях. Пеех си панвритмията и след малко започнах сякаш да усещам тяхното вълнение - едно съвсем примитивно, детско, просто радост без обяснения. Вървяхме така до гората заедно, там си намериха една полянка и се заиграха. После ги изгубих от поглед, но малко пред това им пожелах да се натичат и наиграят на воля. На връщане се замислих какво щеше да стане и по-скоро какво нямаше да стане, ако бях дала право на онзи подсъзнателен страх да определи мисите, емоциите и поведението ми.

Благодаря, Ани! Като ползвам информацията от глрдна точка на историята, ще си позволя да интерпретирам фактите от гледна точка на астрологията. Характеристиката на Близнаците може накратко да се опише така: източник Ето какъв е резултата в еволюционен план: - 6 хилядолетие (за съжаление материалите са на английски и руски) - още в края на седмото хилядолетие се появяват първите образци на плетени изделия, при това не само за пчисто практически цели, но и с естетически характер. Плетивото изисква ново ниво на въображение и най-вече на интелект в разбирането, предложено в горния цитат. - появяват се първите украси по глинените съдове. Човекът не просто оцелява - той играе и се радва на това, което прави. Той мисли за хармонич и красота, а не само как да напълни стомаха си и да остане жив. - започват строежите с тухли - човекът може да проектира и създаде от податлив материал предмети с точно определена форма и размери. Нещо повече - той създава серийно производство на тези предмети и успва да "види" как ще стои стабилно и ще е функционална сграда, направена от тези малки "кубчета". Абстрактно мислене впрегнато в усъвършенстването на условията на живот. Все пак една пещера е далеч по-груба и непривлекателна, неестетична, макар и с добри качества. Човекът вече може сам да определя как ще изглежда мястото, където протича ежедневието му. Работата с метал също е признак на качествен скок в интелектуалното развитие и абстрактното мислене. Близнаците развиват грубата обработка до изработка на полезни за труда на хората предмети и н предмети с естетичски характер. нещо повече - появяват се първите погребения, в които до тялото са поставени вещи - човекът е достигнал до философската идея, че смъртта не е краят на човека. - изобретен е плугът - той спестява много усилия и време на земеделците. Последните могат да се насочат в интелектуални дейности. Плугът е оръдие на труда, което, за разлика от мотиката, изисква много по-сериозни умения и координация. И венецът на Близнаците - в края на епохата хората стигат до писмеността - и в днешни дни писмеността - грамотността се смята за качественият скок, който превръща едно растящо дете в пълноценен член на обществото. Писмеността е признак за нов връх в абстрактното мислене - знакът. Знакът служи за две важни неща, които са основните признаци на знака Близнаци: - "кристализиране" на идеите, на мислите, абстракциите - общуване, преодоляващо ограниченията на времето и пространството. За две хилядолетия човешкият вид прави единствения по рода си интелектуален еволюционен скок. Всички съвременни изобретения в крайна сметка се опират на пробивите, направени в епохата на близнаците.

Остана една седмица до началото на новата учебна година. Как подготвяте детето си ( а и себе си) за първите дни? Само тетрадките и учебните пособия ли влизат в графата "подготви навреме"? Кави са вълненията, очакванията, опасенията, въпросите на родителите? А на децата? Как се готвят родителите? А как децата? В какво се състои психическата настройка за новия режим на живот в семейството?

Чета какво сме писали и си спомням нещичко от Лазарев, което на времето ме накара доста сериозно да си стръскам ценностната система и представите си за вътрешния свят на хората. Там е работата, че се вгледах внимателно в себе си и в хората около себе си тогава и установих (с ужас), че той е прав. Та тезата му беше, че истинкият агресор не е този, който проявява лицемерие, а този, към когото е проявено това лицемерие. Отначало се възмутих от дъното на душата си, защото доста бях страдала от лицемерие. После едно по едно си прехвърлих всички случаи - ами да, така си беше. В някои от тях аз бях дала твърде голям достъп на мои близки до моя вътрешен свят и моя личен живот. Има неща, с които нямаме право да изкушаваме други хора - ако го правим, с това налагаме върху тях определени очаквания за лоялност - своите норми за нея. Другият човек може да няма тези норми и не е длъжен да ги има. Затова, както обичаше да казва една моя състудентка - има неща, които са като дамските превръзки... Зарибени от подобни възможности, на някои им харесва да играят - това си е игра, в крайна сметка. Има сигурно някаква тръпка в това да се преструва човек - миналата вечер Емо гледаше някакво състезание по покер - установих, че имало и спорт такъв - В други случаи човекът беше изпитал страх или някакви спирачки въобще, да ми каже истинското си отношение към нещо - явно съм изразила толкова голяма сигурност в нещо, че в момента съм отрязала пътя на приятел към алтернативното му мнение и решение. И той е решил да заобиколи моята категоричност. Аз съответно съм изтълкувала неговото мълчание като съгласие, а после свободното му решение в разрез с моето мнение - като лицемерие. Оттогава винаги се старая да си оставям вратички и да не съм категорична. Не винаги успявам. Имала съм и други случаи - тези, в които мен са ме смятали за лицемерна. Аз си знам мотивите за постъпката и наистина имам положително отношение към всички и към ситуацията. Той, обаче, явно е имал друг образ на отношенията ни и дори не иска да изслуша спокойно и безпристрастно моята картинка. Естествено, в нашия забързан и многолик живот има вероятност и просто да сме изключили вниманието си към нещо, което е съществено за другия, докато за нас в същия момент съществено е било друго. И накрая напълно се присъединявам към мненията на Мона и Куки - съденето и безлюбието са далеч по-големи проблеми. Нарече ли човек някого лицемер, намрази ли го за това, неминуемо след време и него ще нарекат така - и съвсем несправедливо от негова гл.т., но той няма да може да обясни.... И съвсем справедливо от гледната точка на обвинителя....

Според мен не може да има някакво правило или по-добра молитва или медитация. Зависи от човека, от момента, ситуацията, самата молитва... През вековете са постигали влизане в медитативно състояние с помощта на дълго ( с дни) монотонно спокойно вървене по безлюдни пътища - това е би смисълът на поклонението в светите места на различните култури. Не самото поклонение, а пътят към него - затова поклонението има смисъл само ако пътят се извърви пеша. Мозъкът едно по едно изключва всички сензори, които са му необходими при общуване и работа и почти заспива - т.е. влиза в алфа ритъм, ритъмът, който е в тясна връзка с резонанса на Шуман (пулса на Земята), и по който мозъкът на човека се отличава качествено от всички останали живи същества на планетата. Музиката е старо средство за влизане в това състояние, също. Молитвата като казване на текст е подобно състояние, но зависи от наична, по който се казва и от текста. Може да се стигне до нежелани самовнушения в това състояние. Само за парите имам резерви... Бих го заменила със "средства" и "придобиване". Защото има много случаи, в които парите не биха били полезни, а също понятието "нямам пари" е разтегливо и субективно - един няма пари за хляб, друг - за джип.

Честит Рожден ден и от всички нас от Хасково, Ваня Благодарим ти за дарението и за сърдечността! Мир, светлина и радост!

Нотите на песните можете да намерите тук. Много интересна тема, благодаря на Августин и Александра! Напомням на потребителите на портала, че могат да участват в темите, отворени на руски език, кат пишат на родния си български език. Дори когато на пръв поглед изглежда, че Бог ме поставя в сурови условия, то е пак Неговата Любов към мен...

Честит Рожден Ден, albatross_bg! Благодаря ти за здравото и добро мъжко рамо, с което си ощастливил нашата Диди и двете ви звездици! Щастието да грее винаги в дома и в сърцата ви, и да го посяваш навсякъде по света!