Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Донка

Глобални Модератори
  • Общо Съдържание

    9193
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    705

Всичко добавено от Донка

  1. Oo, толкова често наблюдавам видима близост и декларирано братство и загриженост, което, обаче е заредено с безлюбие. Да любя означава ли да се опитвам да поправя някого? Не - категорично не. И най-много страдат децата от това. Миналия ден една разтревожена майка идва да се съветва за детето си - голямо, мъдро за годините си момиче, умно колкото нас с нея двете и прозорливо както са прозорливи сегашните деца, и с особена интуиция. Та майката искаше да поправи решението на дъщеря си, взето съвсем обмислено и трезво - искаше да я убеди да се запише в друго училище (след 7 клас), защото това е по-доброто за нея. След две изречения обаче, се оказа, че така мислят най-близките и приятелки. Малко вън от темата, но за мен безлюбието се усеща именно по претенциите да решава вместо мен кое е доброто за мен. Надявам се няма нужда да обяснявам защо... А аз специално най-силно усещам близостта си с някого именно когато малко се отдалеча така, че да мога да го виждам и усещам по-добре, без това да смущава моето лично поле - Роси! Благодаря за думите, които си намерила!. Някак се издигам над конкретиката и тогава усещам не близостта на личностите ни, а на душите ни.
  2. Най-добрият отговор на културата на нездравословното хранене, в която сме затънали МАЛКО ЛИЧНА ИСТОРИЯ Преди близо 20 години участвах в един от прохождащите вестници по природна медицина. Голям интерес предизвика един конкурс, в който питахме читателите: „Според вас, коя храна е най-добрата за човека?” И сещате ли се на кого присъдихме първата награда? На отговорилия само с една дума: „Усвоената!” С течение на годините натрупах значителни знания и опит в диетологията, фитотерапията, апитерапията, минералотерапията, хомеопатията, и други природни лечебни изкуства. Това, което ме връщаше най-редовно към горния извод, е непрекъснатото увеличаване по количество и тежест именно на състоянията с лошо усвояване на поетите хранителни съставки. И тук не става въпрос само за баналните (но и актуални) случаи на възрастни хора с липсващи зъби и/или трайно увредено храносмилане. Защото и младите хора, подвластни на неподходящото отглеждане и натиска на макдоналдската пубертетна култура, не закъсняват да проявят подобни признаци. Докато прясното и разнообразно хранене, извършено при спокойна обстановка и с педантично сдъвкване на твърдите продукти, осигурява нужното на организма, яденето на непълноценни продукти, и то „на крак”, води рано или късно до срив на системата... Има и нещо друго. Удивително много са болестите извън храносмилателната тръба, които се дължат главно или отчасти на лошото хранене и усвояване: проблеми с черния дроб и бъбреците, анемии, алергии, нервна слабост и раздразнителност, затлъстяване и измършавяване, диабет, сърдечносъдови, ставни и редица други заболявания... В съгласие с тези си познания и наблюдения, аз често препоръчвах сокове, супи, каши и други лесно усвоими храни, както и дадох предимство на течните и мехлемообразни форми при фитотерапевтичните си разработки. Но тъй като хората (от които не изключвам и себе си) все по-трудно намираха време за многобройни приеми на различни полезни съставки, напоследък започвах да правя и препоръчвам шейковете, като комплексни форми, които дават възможност с един-два приема да бъдат поемани голям брой лесно усвоими хранителни и лекуващи компоненти. ЩО Е ТО ЗДРАВОСЛОВЕН ШЕЙК И ИМА ТОЙ ЛИ „ПОЧВА” У НАС? Оптималните (в смисъл на здравословни) шейкове са умерено концентрирани течни или полутечни хранителни смеси с балансиран състав, предназначени за дълготраен прием с цел лечение, профилактика и повишаване на работоспособността · Здравословен състав. За разлика от просто вкусните шейкове с подръчни сладости и често добавка на алкохол, оптималните шейкове съдържат главно пресни или щадящо обработени плодове, зеленчуци, ядки, кълнове, подправки, билки и билкови екстракти, витамини, минерали, пребиотици и други подбрани добавки, както и възможно най-чиста вода. · Умерена концентрация. Водното съдържание на готовия шейк в повечето случаи е към 80% (както е приблизително средно аритметичното таковапри повечето природни храни), а калорийността му – към 1 килокалория на милилитър (300 Ккал за 1 стандартна доза шейк от 300 мл.). Значително по-концентираните храни са и далеч по-трудно смилаеми, ако не се придружават от свежи висоководни продукти, а от друга страна много разредените се усвояват по-слабо, тъй като трудно се достига необходимата концентрация при обработката с храносмилателни сокове. · Течна или полутечна консистенция. Сега на пазара има сравнително достъпни в ценово отношение шейкъри (най-добре с голяма стъклена кана), които могат да се употребяват за приготвяне едновременно на няколко дози (едната е средно по около 300 мл. или голяма чаша на човек, самостоятелно или поне 10-15 мин. преди друго хранене). В зависимост от вида на продуктите и дозите им, човек може да пие бавно или да дъвче крайния резултат от смилането. Не се препоръчва пиене ”на екс”, това си остават богати храни и изискват време за обработка и в устната кухина! · Балансираност. Докато много от соковете съдържат едностранчиво повече захари и така нарушават въглехидратния баланс при предразположени към това люде, при оптималните шейкове те се балансират от зелени подправки, ядки, минерали и билкови съставки, които изглаждат този проблем. Същото е, когато се опасяваме от трудната смилаемост на някои семена или от страничните ефекти на определени лютиви, кисели, горчиви и т.н. съставки– в общата маса те не само стават по-приемливи на вкус, но и се омекотяват по действие! · Системно прилагане. Докато немалко средства, включително от природния арсенал, е разумно да се употребяват за определени периоди, след което да следва почивка, правилно композираните шейкове могат спокойно да се ползват без прекъсване, като разбира се съставът им донякъде се променя според сезонните наличности на продукти и актуалното състояние на ползващите ги хора. · Комплексен и индивидуален подход. Чрез не много трудни съобразявания и на невисоки цени, средноинтелигентният и немного болен човек може да си осигури по-висок здравен статус, като редовно (веднъж или два пъти на ден) употребява преценен от него (ако се е занимавал с подобни методи) или от специалиста състав. Необходимо е да се вземат предвид общите и типологични особености на организма, както и конкретните заболявания. Ако последните са много и/или тежки, става необходимо, поне в началото, програмата да се съставя под специализирано ръководство. Важно е също да се помни, че шейковете много помагат за цялостното хранене и пълноценен живот, но не отменят необходимостта от съобразяване със здравните принципи в оставащата част от дневното меню и при работата и почивката, физическата активност, личната и обществена хигиена, включително и психохигиена. Ако те не са на ниво, шейковете могат да намалят вредата от несъобразния начин на живот, но пък ако в основни линии са на ниво, резултатът ще бъде мощно подобряване на всички равнища! ТЕХНОЛОГИЯ И НАЙ-ЧЕСТО ИЗПОЛЗВАНИ СЪСТАВКИ Макар да е възможно да получим шейк чрез настъргване / счукване / смилане в кафемелачка на твърдите цели компоненти, с последващо прибавяне и разбъркване на течните и прахообразните форми, това е трудно и времеемко. Съвременните шейкъри (блендери) са способни да мелят едновременно всички тези съставки, като разбира се спазваме инструкциите за употреба на съответния производител (обикновено е добре все пак да не се слагат съвсем едри и заедно с това много твърди съставки). Ако желаем готовата форма да е по-течна и лесносмилаема, прибавяме повече течности и храни с високо водно съдържание; можем да отстраним по-трудносмилаеми части като кори и люспи, плодни кутийки или дори целулозната част на твърдите зеленчуци (т.е. да ги направим на сок и именно с него да смесим по-лесносмилаемите твърди съставки). И обратното, при желание да поемем повече фибри, споменатите компоненти си остават в техния първичен вид. Сухите плодове, ядките, семената и цветният прашец е добре предварително да се накиснатза няколко часа или за през нощта, докато ароматичните подправки е по-добре да се прибавят на момента, тъй като престоят им след смилане води до загуба на вкусови и целебни качества. Тъй като трудносмилаемите продукти са малко и като цяло няма натрупване на сериозни дози от несъвместими според разделното хранене храни, рецептите са напълно подходящи и за следващите този вид режими. Много важно е качеството на продуктите – макар че не бива да се отказваме от шейкове, които са на възможното оптимално равнище за нас, ако нямаме възможност да се храним преобладаващо екологично, все пак именно това е за предпочитане. Има и добавки, които намаляват вредното въздействие на не много качествените продукти - и те задължително се включват в този вид смеси. Според досегашните ми проучвания, над 100 компонента могат да са особено значими за повечето хора – някои са (почти) за редовна употреба, други е добре се редуват според сезоните и индивидуалното здравно състояние. Съществува и богат асортимент от заместители на основните препоръки – нещо, с което далеч не всяка диета и изобщо здравна система може да се похвали! Тук привеждам само трийсетина от тези най-важни продукти, по двойки като основни или заместители (още и някои други неща са включени към примерите по-нататък): · Ябълки или кайсии. Първите са целогодишно достъпни (и вторите – ако се включат като накиснати сушени) и много важни за тонуса ни, както и за обезвреждането на отровите. Кайсиите пък имат повече витамини,минерали и антиоксиданти, важни не само за сърцето. · Лимони или грейпфрути (последните след съобразяване с евентуално приемани лекарства, с които могат да взаимодействат!). Действат противомикробно и имуноактивиращо, подобряват храносмилането, пречистват жлъчночернодробната и бъбречната системи, раздвижват ставите, съдействат за усвояването на важни съставки от другите храни. Да се обелва само външната им кора. · Ананаси или киви. Особено богати на активни ензими, които пряко увеличават смилането на основните хранителни съставки в шейка и евентуално последващото го угощение. · Краставици или сурови тиквички. Също съдържат ензими, а и действат мощно отводняващо при отоци, бъбречни и сърдечни проблеми. Да се обелват, ако не са гарантирано екологични. · Червено цвекло или броколи. Съдържат активни имунорегулиращи и противотуморни съставки, най-добре е да се комбинират. При лошата им поносимост сурови може една част да е на пресен сок, а друга – като сварен на пара или опечен без мазнина продукт. · Спанак или маруля. Те (и други листни зеленчуци) са много важен източник на минерали и на витамини (особено ключовата фолиева киселина, която в този случай е излишно да се поема отделно). Спанакът е по-добър за кръвта и храносмилането, а марулята повече успокоява нервите. · Бадеми или кайсиеви ядки. Освен незаменими белтъци и мастни киселини, те съдържат и подобряващия клетъчното дишане и противотуморен фитохимикал амигдалин. · Макадамия или тиквено семе. Едни от най-богатите на повечето незаменими съставки продукти; действат и козметично за по-добра кожа, а също така противопаразитно. · Цветен прашец – пчелен или отделно събиран (може и зедно със самите цветове, пресниили сушени, например от бор, бъз, акация, роза, глухарче...). С рекордно съдържание на аминокиселини, витамини, минерали и антиоксиданти – за кръвоносна и кръвотворна система, очи, имунитет и т.н. Монобилковите цветове добавят и съответното си фитотерапевтично въздействие, при това ненамалено от преработки като варене или таблетиране. · Куркума или джинджифил – с широк антиоксидантен ипротивотуморен спектър, засилват имунната система, пречистват кръвоноснитесъдове. Куркумата освен това дренира жлъчните канали и огъвкавява ставите,докато джинджифилът е повече за храносмилането и помага за отделянето насекретици по дихателните пътища. · Кълнове – от житни, бобови, слънчогледови и други семена. Ензимите в тях разграждат сложните биомолекули до по-усвоими, така че дават много, много енергия! · Витамин С – от естествен източник или синтезиран. Особено вторият има намалено действие отделно, но когато се съчетае с биофлавоноидите и с други съдържащи се в шейковете ингредиенти, се получава усилване на действието върху имунитета и съдовете. Допълнително намалява вредата от нитратите и се свързва с някои минерали от шейка в още по-полезната форма „Естер С” (доста скъп продукт, нашумял на запад, на който тук получаваме съвсем евтин еквивалент!). · Магнезий - като хлорид или органична сол. Могат да се ползват и готови продукти, най-добре течни (напр. „Супермагнезий”). Пречиства от различни отрови, релаксира от стреса, подобрява проходимостта на кръвоносните съдове и др. Докато този елемент, както и витамин С, е все по-често недостигащ, другите соли и витамини са допустими в значителни дози само след преценка на индивидуалните потребности! · Растителен глицерин или плодов петмез. Глицеринът е подсладител от естествен източник, омекотява гърлото и общото действие на шейка, действа леко слабително и отводняващо. Петмезът е несправедливо подценяван натурален подсладител, по-евтин от също възможните меласа, кленов и дървесен сироп. (Медът е също полезен, но само ако е истински и при липса на съответна алергия). · Чиста вода – дестилирана или възможно най-ниско минерализирана (може и филтрирана чешмяна). Преварената чешмяна или минерална вода, ако е високоминерализирана (най-вече с много флуор или натрий) или е замърсена с тежки метали, не е достатъчно подходяща, макар че обеззаразяването и дехлорирането при нея са определени плюсове. Замразяването и размразяването пък са методи за подобряване на структурата на водната молекула и оттам на цялостното й биологично въздействие. КАКВО НАПРИМЕР ДА ОПИТАМЕ ВКЪЩИ Ето ви четири изпълними рецепти, като първите две са предимно предпазни и възстановителни, а другите са съобразени с посочените здравни неблагополучия.(Дозите са приблизителни и могат индивидуално да варират. За поддържане приемайте поне по една доза на ден, за по-силен ефект може да се приемат 2-3шейка, еднакви или различни според нуждите на случая и възможностите ви). Сутрешен шейк за поддържане на многостранно добра форма · Ябълки или кайсии – ябълката 50 г със семките или половин чаша едро нарязана, кайсиите пак толкова пресни или 3 пъти по-малко сушени, накиснати от вечерта в малко вода; · Ананас или киви – 50 г или половин чаша едронарязани; · Цветен прашец (пчелен или събиран) – 5 г или пълна ч.л.; · Макадамия или тиквено семе – 15 г или пълна с.л. в полусчукано състояние, при нужда могат да се заменят с бадеми, орехи, суров белен слънчоглед или други сурови ядки или семена; · Суроватъчен или растителен протеин с повишена усвояемост – 5 г или пълна ч.л. (т.е. много по-ниска доза от обичайната за спортистите!); · Чист петмез или пчелен мед – 7-8 г или пълна ч.л.; · Канела на прах – 0,5 г или към четвърт ч.л.(регулира храносмилането и усвояването на захарите, действа противомикробно; подобрява вкусовите качества на шейка); · Витамин С – 500 мг.; · Чиста (може и размразена) вода – до 300 мл. за една средна доза. Вечерен шейк за разтоварване и хармонизиране: · Спанак или маруля – 50 г или една чаша едро нарязани; · Сварен зелен фасул (леко сварен на пара или в малко вода, полезен за хормоналния баланс, може да се замени със зелен грах или броколи) – 50 г или половин чаша полураздробен; · Овесени ядки, леко сварени в малко вода – 20-30 г или към 2 с.л., заедно с водата, в която са варени; · Слънчогледови кълнове или студенопресован зехтин – 5г или 2 пълни ч.л. за първото и 1 ч.л. за второто; · Бирена мая на прах (съдържа важни белтъци, минерали и витаминиот В-група) – 5 г или пълна чаена лъжичка; · Майоран или риган (листата и евентуално цветовете, но не и дръжките) – към 2 г или равна ч.л.; · Магнезий – подходящ негов продукт със съдържание към 100 мг елементарен Mg; · Чиста вода – до 300 мл. Шейк за оптимизиране на сърдечносъдовата и нервната системи · Краставица или сурова тиквичка - 50 г от първата или наполовина отвтората, съответно половин или четвърт чаша едро нарязани; · Червен, зелен или покълнал кромид лук – 10 г или 2 пълни с.л. едро нарязан (антиоксидант, предотвратява тромбообразуването, намалява инфекциите, които могат да се усложнят със системни поражения, може да се замени със зелен или покълнал чесън); · Магданоз – 5 г или 1 пълна с.л. едро нарязан (действа едновременно на сърдечносъдовата и отделителната системи, полезен е за зрението и за кожата); · Лимони или грейпфрути – 25 г или 2 с.л. едро нарязани; · Макадамия или тиквено семе – 15 г или пълна с.л. в полусчукано състояние, могат да се заменят с бадеми, лешници, орехи, сусамово или слънчогледовосеме; · Здравец или индрише – пресни листа, може и от саксия вкъщи – 2-3 г или 5-6 листа с част от дръжките (регулира нервния тонус и кръвното налягане, действа противомикробно); · Гинко – листа, към 1 г пресни или три пътипо-малко сушени (съответно към една и половин ч.л. полураздробени) или продукт с концентриран екстракт – към 40 мг. (за проходимост на съдовете); · Магнезий – подходящ негов продукт със съдържание към 150 мг елементарен Mg; · Растителен глицерин – 7-8 г или леко препълнена ч.л.; · Витамин С и/или таурин (последният засилва мускулите,сърцето и ретината, пречиства жлъчката, регулира кръвната захар, предпазва от натрупване на мазнини, при това липсва в растенията – важен е за вегетарианците) – 500 мг или четвърт ч.л.; · Чиста вода – до 300 мл. Шейк за пречистване на вътрешните органи и за имунорегулиране при склонност към инфекции и тумори · Червено цвекло – 20-30 г или към 2 пълни с.л. едро нарязано; · Моркови – 50 г или половин чаша едро нарязани (за доставка на каротин и пречистващо действие); · Земна ябълка - 20-30 г или към 2 пълни с.л. едро нарязана (забележителен пребиотик, възстановяващ полезните чревни бактерии, може да се замени от инулин в стандартни дози); · Избрани кълнове (житни, бобови, киноа, слънчоглед, семена от броколи или алабаш или луковици от кромид или чесън) – 5 г или 1-2 пълни ч.л. (в зависимост от вида им имат различна обемност); · Сушени и накиснати черни боровинки, плодове от арония или от бъзак (с укрепващо и противовъзпалително действие) – 10 г или изравнена с.л. (могат да се заменят с натурални сокове или екстракти в стандартни дози); · Боров или какъвто има цветен прашец – 5 г или пълна ч.л.; · Бадеми или кайсиеви ядки – 7-8 г или 1 с.л. без връх, цели; · Бразилски орехи – 5 г или към 2 броя (източници населен и есенциални масти); · Куркума или джинджифил на прах – 1 г или към една трета ч.л.,джинджифилът може да е и пресен, в тройно по-голямо количество; · L-лизин (аминокиселина с противовирусно действие) – 100-150 мг.; · Витамин С - 500 мг.; · Чиста вода – до 300 мл.
  3. Има много лесен начин авторът, който не желае книгите му да се четат в нета, да ги свали оттам. Минава през Гугъл с контролните му думички, намира съответните адреси и се свързва с администраторите. Няма админ, който да си навлече съд на главата заради една книга. Просто я сваля и пише на линка, че книгата е свалена по желание на автора и. В същото време книгите на авторите, които искат да останат в нет-библиотеката, си стоят и се четат свободно. Това последното, обаче, дразни някои автори. Познавам лично такива хора. Те имат достатъчно връзки и средства, за да издават книгите си, а много други нямат. Издаването на една книга зависи или от благоволението на редколегията и нейните критерии за художествена ценност, или от финансовото положение на автора. Издаването е мнооооого скъпо нещо. Връщането на инвестицията - силно под въпорс. Затварянето на нет-библиотеките обрича авторите, които нямат връзки от личен или партиен характер или богати споснсори, на забвение в чекмеджетата на бюрата им. Мога и едно име да кажа, което напоследък ме вълнува особено - поетът Иван Николов. И така, ако изобщо се забрани свободното четене, хората ще четат само това, което позволят "босовете" на книгоиздаването. Това се казва манипулиране на мисленето и информацията. Това явление, характерно за тоталитарните системи, безвъзвратно остана в 20 век. И ако не е ,време е да бъде окончателно погребано. За авторите, които са си заминали. Категорично съм против който и да било жив техен роднина или закупчик на авторски права да събира пари, които с нищо не е заслужил, и да затваря устата на автор, който нишо не може да направи или да каже волята си. Сега правата се държат 70 г. след смъртта. До какво води това, вече сме виждали с болка много пъти - дано помните филма на Уитни Хюстън...
  4. Ето кое му е хубавото на заспиването! Докато спи човек, дава свободата на някой друг да свърши работата по-добре. Благодаря на Станимир и Диана! Нямам какво повече да добавя. Особено ми хареса последното изречение на Дианчето: Точно така е. Както човек се отнася към себе си, така се отнася и към другите. Както се отнася към другите, така се отнасят и те към него. То всичко има в този свят - въпросът е в какво се фокусираме.
  5. Не ги определям аз. Определят ми ги. Аз само си отварям очите, ушите, сърцето и ума. Мога да дам и много примери - и със себе си, и с хората, с които живея и работя... но сега ми казват да си лягам, че утре ме чака дълъг ден...,
  6. За организаторите на Събора: Концепцията за Устойчиво Развитие на асоциация "Тринога" можете да прочетете тук. Повече информация за работата на асоциацията можете да намерите тук. Основните направления на проекта М.И. Р. - Методи за интегрална реализация - - Проект за ОБЕДИНЕНИЕ на древната мъдрост и съвременната наука, с цел оптимизиране на целите и средствата на необходимотообучение; - Проект за ОБЩУВАНЕ – обмяна на идеи и конкретна взаимопомощмежду хората, във важните сфери на индивидуалния и социалния им живот; - Проект за ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ – на собствените ни развития, през многолики преображения – към балансиран успех отвън, към здраве идушевен мир отвътре; на колективното осъзнаване, през отхвърляне на ненужните ограничения – към творческо хармонизиране с Човечеството и с Природата... За "Слънце - Луна" - "Мисията ни е да излекуваме човечеството от болното консуматорско настроение, което е обзело тази ера на съществуване. Тук сме за да покажем, че може да се живее с по-малко, но качествена храна, без подобрители, химикали и овкусители. Да се научим от природата, да станем по-съзнателни към себе си и един към друг." Клуб "ЮНЕКО" - Екология за образованието, образование за екологията. Клуб UNECO е създаден през ноември 2006 година от обединението на няколко еко формации, работещи в СУ „Св. Климент Охридски” – „Туристическият клуб”, клуб „Матер еко” и движението „Сливи за смет”. Екипът на UNECO понастоящем се формира от студенти с различни интереси и професионална ориентация. Добре дошъл в UNECO е всеки студент или гражданин, проявил интерес в тази сфера и мотивиран от целите и мероприятията на клуба.
  7. Устойчивото Развитие представлява живот и поведение при които природната среда бива експлоатирана по начин, който гарантира на бъдещите поколения да я ползват поне толкова здрава и изобилна. Това се изразява в съвкупност от дейности, образувана от цялостното взаимодействие на три области на отговорност, които се прекосяват взаимно. Тези три аспекта и компонентите, които ги съставят, са генератори на дейност за устойчиво развитие и са задължителни за всеки човек, организация, предприятие и обществен строй, които претендират да имат Устойчиво Развитие: ЕКОЛОГИЧНИЯТ АСПЕКТ обхваща сборът от дейности, що се отнася до средата на съществуване - околната среда. Създаването и правилното управление на тази среда позволяват практическото приложение на концепцията за Устойчиво Развитие, както и създаването на условия подходящи за развитието на другите два прекосяващи аспекта на дейност - социалния и икономическия. СОЦИАЛНИЯТ АСПЕКТ обхваща дейностите, упражнени от даден организъм, който, за да улесни съществуването си, прилага традиционни, специфични знания и умения. Изживяването на културното наследство за предаването на знания и специфични умения са методологии, произхождащи от практиката. ИКОНОМИЧЕСКИЯТ АСПЕКТ обхваща сборът от дейности за производство на блага и услуги и тяхната реализация. Той е инструмент за популяризирането на концепцията за Устойчиво Развитие, който обучава на Устойчиво Производство и Устойчива Консумaция. Понастоящем се наблюдава нарушен баланс при взаимоотношенията между индивид, общество и околна среда. Голяма част от обществата на планетата подтискат индивида и го принуждават да живее в дисхармония със самия себе си. Едновременно с това е налице прекомерна експлоатация на природните ресурси и жизнено необходимите на човечеството дадености са изчепани и недостъпни за голямата част от населението- питейна вода, дървета, здравословна храна, чист въздух. Ценности като уважение, истина и чест не се прилагат, което води до прекъсване на пълноценния контакт между поколенията и по този начин специфичните знания и умения за живот, трупани с хилядолетия, умират заедно с носителите си. Икономиката не е съответна с основен природен закон за икономия. Така разхищенията изчерпват околната среда, а ниското качество изчерпва потребителя. Представяме основните компоненти, които съставят аспектите на Устойчивото Развитие в обобщен вид, като обявяваме работата по тях за задължителна за тези, които претендират за Устойчиво Развитие: Аспект 1 - Околна среда К1 - Борба с ерозията и работа за почвен състав.Поради обеслесяването през последните 5000 години на много места се наблюдават процеси на ерозия при които хранителните вещества от почвата биват отмити. Изграждането на стени за борба с ерозията (от живи и неживи природни материали, или от рециклирани ) е предпоставка за задържане на органична материя и почвообразуване. Важно е да се приеме почвата като жива същност - в 1 куб.см. почва живеят 1 млн. организми. Като такава тя изисва грижи като напояване, подхранване, защита от студове, суши и други. К2 – Грижа за изворните зони и водните жили.Правилните грижи за дадена изворна зона и водна жила могат да гарантират стабилността на дебита на водата напред във времето, или да възвърнат пресъхнал извор. Важно е да се изучават и прилагат методите за достигане на хармонично взаимоотношение на елементите, определящи съществуването и дебита на даден извор, а именно: между тежестта на надизворния земен масив (като механичен фактор за издигане на подпочвената вода), порьозността на почвата (като фактор за капилярно издигане) и съществуващата растителна покривка и нейните свойства. К3 – Управление на гората като възобновим ресурс.Разбирайки основните характеристика на гората- биоразнообразие и етажна растителност, работейки в тяхна полза с предимство пред финансовия интерес, едно устойчиво управлението на гората може да я превърне във възобновим източник на материяли, храни и енергия. К4 – Установяване на растителна покривка от екологично съобразени, полезни за човека растения.Предвид напредналия стадий на разрушаване на растителната покривка, существува необходимост от установяване и поддържане от човека на такава, поради голямата важност на растенията за екологичното равновесие и голямата им полезност. Една вече установена растителна покривка от екологично съобразени, полезни растения предоставя здравословна среда за живот, чист въздух, вода и храна. Освен това предоставя суровини за производство на продукти, отваряйки възможност за добавяне на стойност и развитие на устойчива микроикономика. К5 – Максимално рециклиране на отпадъците.Използвайки разработени, или нови методи, отпадъците могат да бъдат намалени, повторно използвани, или изцяло рециклирани. Аспект 2- Култура и наследство К – Специфичните знания и умения са придобити с хилядолетния опит на миналите поколения и предадени към идните. Тези знания и умения различават сегашния от първия човек. Основно място заемат ценностите- истина, уважение, чест и дълг. Много е важно да се казва истината, защото това гарантира достоверността на дадената информация и дава душевен мир на човека. Настоящата тенденция да се лъже трябва да се преобърне чрез индивидуални усилия на всеки един. Уважението към природата и околните създава среда на хармоничен обмен. Въпрос на чест е да бъдат защитени слабите и да се предизвика уважение у силните- в аспект индивидуален, обществен и т.н. Дълг на всеки един човек е да се бори с егоизма и мързела, да работи за Устойчиво Развитие, да помага за предаването на знанията, уменията и ценностите между поколенията. Аспект 3 – Икономика Пътят към успеха не минава през противопоставянето, но през търсенето и намирането на решения и компромиси. Да се даде начин на хората, които правят пари как да правят толкова, или повече пари, правейки добро на природата. Да се поощрява постепенният преход към устойчиво развитие. Да се произвеждат качествени продукти, съдържащи всички разработени технологии с цел да се избягва повторно закупуване, но да се търси продължителна и ползотворна експлоатация. Тук идва времето да се слеят икономика и етика. Екипът на Портала благодари на екипа на асоциация "Тринога" за предоставената възможност да публикуваме материали, свързани с основната им дейност - популяризиране на природен начин на живот, запазване и възобновяване на природното наследство и традициите, развитие на занаяти, музика и култура. Четвърти международен Летен Събор в село Желен Сдружение Тринога е един от организаторите на Четвърти международен летен събор “ТРИНОГА”, “М.И.Р.”, “СЛЪНЦЕ-ЛУНА" и клуб "ЮНЕКО" - в София и в с. Желен.
  8. Да, Донче, означава именно двете неща с тиренцата, които си изброила. Слънчева добре ти е отговорила: За мен на етапа, на който сме в момента, оптималното състояние, което можем да търсим и да постигнем е това: да ни е хубаво, въпреки че усещаме, че сме лоши. Не звучи много добре така написано, но нарочно така го формулирах, за да се забележи разликата с формулираното от теб първо изречение. Сега ще изясня какво имам предвид - да, никой от нас не е идеален, всеки си има кусури, слаби места, или ако такава формулировка не ви харесва , нека кажем, че са места, по които имаме да работим - в това, а може би и в следващи въплъщения. Оптималното е, ние хем да си даваме сметка за тях, хем да се приемаме такива, каквито сме. При това давайки си сметка за недостатъците си, нека това да не е фиксация в тях, а да е градивно - т.е да се усещаме/хващаме в определени конкретни ситуации и да се опитваме да работим по въпроса, доколкото можем; а приемането също - да е пълно, искрено и безрезервно. Еднакво важни са и двете неща; ако само едното от тях куца - можем да очакваме проблеми. Понякога куцат и двете. Това, което казвам, изглежда някак много просто и естествено, но за съжаление почти никой не може да го постигне (поне от моите наблюдения върху мен самата и върху другите около мен). Е, аз мисля по друг начин, но не споря с изложената по-горе позиция - може би затова съм лоша за тези, които мислят, че съм лоша, и че се заблуждавам, че ми е хубаво и че се маскирам като добра. Ами нямам уещането никто да се маскирам, нито да се заблуждавам за нещо - вече нямам, но знам за какво говориш. Никак не ме интересува (вече) дали другите ме смятат за лоша или маскирана или заблудена И това за мен означава, че ги обичам. Ако мнението на другите хора ме засягаше или ми влияеше някак - това не е обич, защото означава, че аз искам да притежавам и манипулирам това мнение. На мен наистина ми си е радостно от каквото и да стане...Даже като изгоря гърнето защото го забравихме - малко ми домъчня, защото го обичах много, но после светнах, защото се сетих, че ми трябваше хубава саксия за едни цветя - точно ставаше за тях.... Дали имам недостатъци - ами аз не ги наричам такива - вече. Аз всеки ден работя с хора - деца и неуверени възрастни в позицията на деца. Забелязах, че започна ли да наричам недостатъци в себе си нещо, над което работя, в което израствам или просто си е моя характерна черта, започвам и в тях да виждам недостатъци. А това вече много ми пречи и наистина строи яки стени между мен и учениците и близките ми. Няма такава картинка - само в себе си виждам, но в другите - не. Това вече си е наистина лицемерие. И като всеки друг и аз си имам свои лични щуротийки - когото го дразнят - да не седи до мен - на мен ми е хубаво и с разсеяността и хаотичността ми - даже често са ми полезни, много полезни. Затова и мога да освободя останалите да си имат своите щуротийки и да са добри с тях. Дори ако тези шщуротийки са непрекъснато мрънкане, оплакване, претенции. Да си мрънкат, да спорят - аз не споря - дръпвам се настрани да си свърша (или мисля) нещо интересно и полезно , а те спокойно да преживяват каквото обичат. Или докато мрънкат и се опитват да ме въвлекат в това, събирам много интересни за мен като психолог наблюдения. Дори си експериментирам неща разни. Или това, за което говорех по-горе - аз съм в друго измерение. Аз наистина съм изработила през годините умение да виждам само добри неща в хората около мен - професията ми го изискваше беапелационно от мен. Да, знам какво имаш предвид, Дианче - дълги години и аз живях в това измерение. Но, повярвай ми, има и друго - това, което ти описвам. Надявам се един ден и ти да го усетиш. Това измерение, в което има още една чертичка и тя е: - Ами ако ни е хубаво и не се усещаме лоши - това какво значи:- че се заблуждаваме, че не сме лоши?? - че се крием от себе си и другите, че сме лоши и сме с маска?? - че сме успели да стопим критериите за добро и лошо за своя личен свят, а какво мислят другите за това - оставяме те да решат сами и свободно, но това не оказва влияние върху нашя свят. И такова животно дето е в синьото има.
  9. Ами ако ни е хубаво и не се усещаме лоши - това какво значи: - че се заблуждаваме, че не сме лоши?? - че се крием от себе си и другите, че сме лоши и сме с маска?? А може ли например просто наистина да ни е хубаво и да не сме лоши? Ако някой друг смята, че аз съм лоша, това означава ли, че аз трябва да мисля така за себе си? И ако аз не мисля така за себе си, то има ли той основание да твърди, че се заблуждавам или маскирам и имам проблем? Или може би проблемът не е мой?
  10. Никак не е случаен фактът, че нещо ни е събрало по едно и също време на едно и също място... Не да се взаимоопределяме сигурно, а за друго. Плеисмънт теста вече сме го минали и са ни събрали в един клас...
  11. Ами това ознчава "отдалеч" - нямаше никакви проблеми да бъдат обичани по този начин и когато сте били физически далеч един от друг. Всъщност когато хората са далеч по някаква причина, те точно така се обичат. нямат очаквания, че другият ще им /или няма да им - каже нещо. Нямат очаквания, че ще или няма да направи друго... Не се вглеждат в личните му качества, не искат да го поправят за негово (най-вече за свое ) добро... Или както обичаме да си казваме с моята колежка - "не си стъпваме по аурите". А, не че не може да си стъпваме и когато сме на 100 км един от друг - това го усетих снощи например, при разговор в скайпа с човек, с когото не сме се виждали 5 годни и живее на обратната страна на планетата. Усетих и колко е вярно това, че колкото и далече да се намираме един от друг, ние си оставаме близко... Аз си го обичах такъв какъвто е и когато идваше в школата ми 2 пъти седмично, обичам го и сега. Той настъпваше хората, опитваше се и мен, но безуспешно - и тогава, и сега... Не, не е стена това, което има между мен и него - просто са различни измерения. Аз няма да влезна в неговото само защото да изпитам вълна от любов - няма нужда, аз си я изпитвам и в моето. В неговото съм била вече и го разбирам. Да обичам някого не означава да влизам в неговия свят, достатъчно е да го разбирам и да го оставям свободен да живее в него така, както той си харесва и разбира. Да обичам някого не означава да очаквам той да влезе в моя свят, достатъчно е, че сме заедно всеки със своя свят в Големия. Щом Бог ни обича в нашите различни светове и различни един от друг, значи и аз мога да се науча...
  12. ЧЕТВЪРТИ МЕЖДУНАРОДЕН ЛЕТЕН СЪБОР на “ТРИНОГА”, “М.И.Р.”, “СЛЪНЦЕ-ЛУНА" и клуб "ЮНЕКО" – в СОФИЯ и с. ЖЕЛЕН 1. В София, на 16.07., от 16 до 20 часа, в Софийския Университет, зала 252, в северното крило, ще има представяне на идеите – екологични, природномедицински, педагогически, бизнес за устойчиво развитие и др. - на Тринога, М.И.Р., «Слънце-Луна» и клуб UNECO, с участието на гости от страната и чужбина и на журналисти. То ще завърши с Кръгла маса по презентираните актуални въпроси. Вход свободен. (Все още има възможност за по-подробно участие, а не само като гости, и на други организации, моля да ни се обадите обаче предварително!) 2. От 17 до 25.07 вкл., в махала Черни камик, с. Желен (близо до Своге), ще се проведе 9-дневен събор, посветен на актуални теми: екоземеделие и опазване на околната среда, природна медицина и профилактика, по-адекватни форми на образование, възпитание и общуване и различни видове изкуство. Основни инициатори са сдружение "Тринога", М.И.Р. и "Слънце-Луна", като се очаква подкрепа от страна на местното кметство и организации с отношение към споменатата проблематика, както иучастие на екоактивисти, селски стопани, педагози, психолози, натуропати, музиканти и т.н. от цялата страна и от други държави. Всеки ще може да участва безплатно - през цялото време или през част от него; основната форма за пренощуване ще е палатков лагер (само на установените места; молбата ни е да не се газят ливадите, стопаните ги пазят за косене!!!). Осигурена е растително-млечна храна срещу дарение от 3 лв. на ден. Акценти в програмата: – Запознаване с дейността на Тринога, М.И.Р., «Слънце-Луна» и други сходни инициативи; – Практически обучения в екологични форми на земеделието, подхранване на растенията, събиране на сено, отглеждане на коне и др. – Филип Кирилов - Построяване на автентична пещ за домашен хляб от екипа на «Слънце-Луна и доброволци - Разпознаване и правилна употреба на диворастящи лечебни растения; общодостъпни упражнения, дишане, самомасажи от източни и западни традиции – д-р Пашкулев - Важни въпроси на оцеляването – поведение при земетресения, спасителни акции, възли и т.н. - Кратки семинари, демонстрации и събеседвания по други важни за човека, обществото и природата въпроси - Културна програма (включително спонтанна изява на скрити таланти!). Програмата ще бъде доуточнявана в течение на събора. Транспортният достъп до Черни камик е през центъра на с. Желен с кола или гара Церово с влак (вж. картата); ако идвате за пръв път, може ни да се обадите за повече разяснения. Всички желаещи да сътрудничат в организацията и провеждането на мероприятието са добре дошли! Основни изисквания са съблюдаване на установения ред, опазване на природните богатства и... дух на ентусиазъм и споделяне! За повече инфо - тел. 0885 050565 и 0888 214483; www.trinoga.org; www.mirbg.info; www.sunmoon.bg; www.uneco.info.
  13. Именно. Но момент - защо неутралитетът да не е проява на обич? Според мен точно той е най-реалната обич. А и обичам - това е вътрешна категория. Мога да покажа и дори да кажа на човека, че моето мнение е по-различно, но това да не се отрази на обичта ми към него. Мога да откаж да изпълня нещо, което той иска от мен дори и като помощ, мога да правя нещо, което на него не му харесва, а той да прави нещо, което на мен не ми е приятно, и пак да си го обичам... Че то у дома си имаме всичко - но е с разбиране, свобода, мир... Когато той пушеше, аз не възразявах да пуши в кухнята, но не седях през това време там. Той ме разбираше и не настояваше аз да стоя там, където пуши и не се разхождаше с цигарата по всички стаи... За тоалетната измислихме ароматните пръчици. Вече нямаме пушач у дома, но нямаме усещането, че сме се отървали от проблем за нашата обич, защото никога не е бил такъв... За обидата - ами тя е проблем изключително на този, който се обижда. Това съм го осъзнала окончателно и вече никак не се влияя от обидчивост, нито се обиждам.
  14. Ох, то ако е само срещу мен, нека боли, заслужила съм си го. Обаче последният път се изсипа и върху човек, който не го беше провокирал, но някак беше свързан с мен... Не знам, може и да останах с такова впечатление, а може и да е така. Човекът понесе удара много болезнено, а аз още работя върху прощаването на себе си...Явно като във филмите удара по близък човек е по-ефективен, отколкото по теб самия... Да обичам отдалеч - имам предвид физически отдалеч. Или ако все пак се налага да работим или дори да живеем недалеч от човека, то вътрешно леко дистанцирано. Осъзнавам, че този човек си има своя път и моето близко присъствие и дори загриженост или помощ всъщност никак не му помагат, напротив. Това ми е било трудно да осъзная дълго време. Надделяваше гордостта "АЗ съм необходима на този човек. От МЕН той само добро може да види..." Не винаги е така... Понякога така ни се струва, че да се отстраним и да оставим някого без своята помощ и внимание, това означава, че не го обичаме, а защо да не означава, че го оставяме свободен и самостоятелен, например?
  15. :) Здравей и добре дошла!

  16. Нима може да има човек - пример за подражание? Това за мен лично могат да бъдат само Отец и Сина Му. Защото ако като хора сме свободни и различни, спрямо тях сме ограничени образ и подобие.
  17. Олелееее!!! И дали да не взема да забърша кажи речи всичките си словоизлияния (сещаш се за какво хортувам, нали) - или да си зема отпускът за редактиране?
  18. Да отговоря на въпроса за тъмните хора. Ами за мен тъмнината е само недосттъчно светлина, защото е засенчен с нещо източникът и. В тоз смисъл тъмните в различна степен хора са онези, които имат доста сериозно засенчване от нещо, макар и временно, поради кото изпитват негативни емоции и раждат негативни мисли. Нещо като зимният период за земните полукълба. Само че някои хора го изкарват близо до екватора, други - близо до полюса. Била съм и на двете места. За да е човек близо до екватора се иска доста осъзнатост и самовладеене, вътрешна светлина и топлина. Те дават свободата и лекотата на мислите и чувствата, а последното е условие за близостта до екватора. Нека не забравяме, че там и скоростта на въртене е много по-голяма, обаче.... Когато усетя, че човекът е близо до полюса и му е тъмно в сърцето и ума - първата работа за свършване е да се запази своята собствена вътрешна светлина - тя е необходима и на двамата, а другият очевидно я няма. Никак не му помгам, ако позволя да потъмнеят и моите мисли и чувства. То е като в самолета - първо на себе си слагаш кислородната маска, за да можеш след това да помагаш на другите. Иначе на теб ще се наложи някой да помага... После вече не се опитвам да пращам светлина на затъмнения човек ( марсин и диди добре са описали външните симптоми) - ако той желае да получи от моята лична - да си вземе колкото иска - колкото повече взема, толкова повече имам аз. Ако, обаче се появи желание да смени своята сянка с моята светлина, не мога да позволя - това не е хубаво за него най-вече... (опарих се след подобно даване за кой ли път миналата седмица и си обещах, че ще е за последно. Урокът ми беше, че не винаги, когато човек изглежда по-добър, всъщност наистина по-добър за някого. Да дадеш повече енергия на някого, защотовиждаш, че той има нужда от нея, не винаги е за добро - не се знае в какво ще я инвестира той - няма гаранция, че ще е в това, за което аз съм си мислила, че има нужда. Може би неутралитетът все пак е по-доброто добро.)
  19. Ами за себе си преди време и след един доста сериозен случай, който грозеше да ме засегне... реших, че да съм добра означава и да позволя на другите да не са добри по моите мерки, да им позволя да бъдат негативни, да се обграждат със стени и да се опитват да навлизат в личното ми пространство и въобще всичко, което на мен ми се струва не - добро. Защото то вероятно е добро за тях. Напомням си, че половината от живота си изживях убедена в "недоволния човек и доволната свиня" и в "благородните конфликти - вътрешни и външни", защото без тях животът е "безцветен и изкуствен". Приемам спорещите и критикуващите с добродушна усмивка в сърцето, защото ми приличат на деца, които се карат за кофичките и лопатките си... Абе въобще - разбирам ги. Те мен - не, но това не е повод да се натъжавам или да мисля за тях с огорчение... Постепенно се уча да обичам еднакво и светлите и тъмните хора - но и аз си имам свободата да определям за себе си с кого ще бъда и какво ще правя... Някои хора е хубаво да бъдат обичани безмълвно и отдалеч.
  20. Егото ни е дадено да бъде наш приятел. Само че кои сме "ние"? А кое е това, което ни кара с най- благовидни мотивировки да продължаваме да се борим - ако не срещу някого, то срещу себе си. Ако не срещу човек, то срещу нещо в него или нещо в света около нас? Според мен не е егото, а нещо далеч по-могъщо от просто един адаптивен механизъм. И все пак имаме свобода на избора каква програма да инсталираме, за да работи този адаптивен механизъм (имам предвид егото) - програмата на егрегорите или на Божественото. А, и една хубава новина - винаги можем да преинсталираме...
  21. Но хвърлим ли го - нека приемем със смирение, че и по нас ще бъде хвърлен.... А не да смятаме себе си за "правилно хвърлящият", а друите за "несправедливо хвърлящи". Защото ние ли сме тия, дето хвърляме? Но имаме избор дали да хвърлим камъка, дали да го сложим крайъгълен на нова постройка...
  22. Не, не си го сбъркал - наистина всеки има право на своето мнение (докато спазва правилата на този форум). Аз уважавам киното и напоследък гледам много интресни филми - макар и някои от тях не особено популярни сред масовата публика. И в това изкуство (каквото несъмнено е) постепенно пробиват първите стръкчета на Новото. Друг е въпроса забелязваме ли ги и дали искаме да ги видим... В Матрицата, като се абстрахираме от неизбежните касови ефекти, според мен имаше такива стръкчета. Дали те съответстваха на замислените ... въпрос на субективни преценки. На мен ми беше интересен краят - християнството може би също отказва да срине една матрица, пропукваща се по шевовете си, само за да отвори място на нова - отново с илюзията, че тази е "нашата", "добрата". .... Другият начин да променим една матрица, без която май не можем да съществуваме може би е именно този на Христос? Приемаме я, приемаме себе си в нея, но... поемаме управлението и дваме свободата на всеки друг на същото? Още доста може да се разсъждава...
  23. Историята на Сапарева баня е свързана с минералните извори, край които е възникнал градът. През неолита (5500 г.пр.н.е.) тук е съществувало и процъфтявало селището Кременик. Разкопките от 70-те години на XX век откриваторъдия на труда, хромел, домакинска покъщнина. Останки от римски град са разкрити по време на строителството на санаториума през 50-те години на XX век. Днес те са запазени в парка на санаториума и в градината на средновековната църква "Св. Никола", която се намира в центъра на града. Римският град е бил важна спирка по пътя от Македония до Черно море. До Сапарева баня и до курорта Паничище от София ще стигнете по международното шосе Е-79. От началото на гр. Дупница следвайте указателните табели на изток до Сапарева баня. От София до Сапарева баня има един директен автобус, който тръгва всеки ден 6 2 ч. следобед от автогара Овча Купел. От същата автогара на всеки половин час тръгва автобус за Дупница, откъдето можете да вземете автобус за Сапарево. Всички автобуси спират в центъра на гр. Сапарева баня до туристическия информационен център. Тракийска Германия "Герма" на санскрит означава "топъл". Много от светилищата в Древна Тракия са възникнали около топли минерални извори. Те били свързани с почитането на божества, които носели здраве: Асклепий, Хигия, Телесфор. През 1947 г. в западната термална зала започват изкопни работи при стария римски каптаж. По време на обедната почивка работници пускат няколко яйца в разкрития каптаж, за да ги сварят, но после е трудно да се извадят с ръка от горещата вода. При едно по-дълбоко загребване в пръстта под яйцата е извадена голяма златна монета. На това място се откриват и други съкровища. От същото място са извадени още много златни монети, оброчни плочки на божествата лечители. Намерен е и интересен златен пръстен - с изобразени на него мъж и жена, хванати за ръка, символ на съпружеската вярност. В знак на благодарност към "живата вода". която лекувала болните тук, те дарявали на божествата най-скъпоценното, което имали. Гейзерът През 1957 г. сондата на хидролозите стига до пукнатина между котловината и планината и дава ход на намиращата се под високо налягане гореща вода. Нейната температура е 103° С. Дълбочината е 73 м. Водата на гейзера е една от най-горещите в света. Гейзерите са извори с периодично изригване на горещи водни пари и вода. Изригването трае няколко минути и след известно успокояване се повтаря. Появата на гейзери е свързано с наличието на затихнала вулканична дейност. Половин век в санаториума на Сапарева баня се лекуват изключително успешно заболявания на горните дихателни пътища, периферната нервна система, костите, ставите и кожата. Персоналът се състои от опитни лекари невролози, специалисти по кало- и парафино-лечение, водни масажи, лечебна физкултура и физиотерапия. През лятото привлекателно място за жителите и гостите на Сапарева баня е откритият басейн с минерална вода в парка на санаториума. Из пътеписите на Евлия Челеби Евлия Челеби е османски пътешественик, поет и историк, който е пътувал надлъж и нашир из земите на Османската империя в продължение на около 40 години. Пътеписите му са от особено значение за балканската и българската историография, тъй като са безценен източник на информация за хората, начина им на живот, градовете и тяхната уредба. "Извън селото в ливадите, в една долина има минерален извор с каменна постройка. Неговата вода не е от силно горещите, а е умерена. Лал Шахин паша харесал тази гореща вода и я благоустроил, като построил над нея едно кубе за събличане, една пералня и басейн с водоскок. В начааото на Новата година по навруз (древентрадиционен празник на пролетноторавноденствие и началото на новата селскостопанска година. "Навруз"на персийски означава "нов ден") тук се събират много хора и прекарватсезона при топлата вода. Ползите отнея са много, особено при жените.Ако една жена не може да забременее,но се докара на тази баня и пие от горещатавода, съвсем скоро след това забременява. Първата възрожденска черква в района "Св. Георги" в кв. Гюргево Това е най-интересната черква в района. Впечатление прави вътрешното и оформление. Потънала е на около 1,10 м в земята. Отвътре черквата е със самобитна дървена архитектура. Подът е постлан с римски тухли от руините на древния град Герман. Всички дървени части - колони, капители - представляват образец на резбарското изкуство. Черквата е изградена от Микоша Илеотин от село Манастир, Неврокопско през 1883 г. Параклисът "Св. Тодор" над Сапарева баня се намира на 1,5 - 2 км южно от града. Най-лекият път до там е да се тръгне по широкия дол Попова ливада. От горния (югозападен ъгъл на този дол се излиза на местността Присоето, а след това по маркираната пътека се стига до самия параклис. През 2005 г., на това място имаше руина, покрита с храсталак, а до руината - стар дървен иконостас с няколко иконки. Под оброчището се откри мястото, където преди е имало черква и се е извършвала служба, оброк. Никой, обаче, не си спомня кога е имало черква на това място и защо се е превърнала в руина. Стефан Косовски и неговият баща Никола се заемат да съградят нова черква на място то на руината. Всичко се извършва по каноните на православната вяра. Когато при водосвета се поставя основният камък, се открива тухлен под от римски тухли. Заключението на архелозите е, че църквата датира от края на XVIII век и е била действаща до първата половина на XIX век. Тя е еднокорабна с притвор, а олтарът е едно едноабсиден. Църквата "Свети Никола" е построена през ХII-ХIII век. Според местни източници от края на XIX в. в археологическия музей в гр. София бил изпратен един престолен камък от светия олтар на църквата, на който проф. Р. Христов разчел надпис с годината -1160 г. При опит за построяване на нова църква през 1838 г. селяните разкрили западно от "Свети Никола" стари основи и стълбове от друга, по-голяма църква. Според Никола Мавродинов "Свети Никола" е била гробница или обикновен параклис към някой по-голям храм, посветена на второстепенните му светци. Според предания църквата е гробница на местен феодал на име Никола. По-голямата църква била съборена в началото на османското владичество. Църквата "Свети Никола"е пощадена, но постепенно за почва да се руши, защото турците не разрешавали да се поправя. Според местни предания след Кримската война група от настанените над квартал Гюргево черкези започнали да разрушават църквата. Черкезинът, който започнал да я събаря откъм купола, паднал заедно с него в църквата и загинал. Уплашени, останалите се отказали от по-нататъшното разрушаване. По време на Освобождението покривът бил изцяло разрушен. Църквата е цялостно реставрирана през 1937 г. по проект на арх. Александър Рашенов (1892-1938). Църквата била изцяло изписана отвътре, като от стенописите до днес са запазени само отделни фрагменти. Характерният й градеж тип "потънала тухла", както и дванадесетстенният купол и аркираните ниши определят живописния й вид. Еко пътека до Овчарския водопад в местността Соколов изглед Пътеката е дълга 7 км. Маршрутът е кръгов и тръгва от самото село Овчарци. Върви се нагоре по р. Горица до Овчарския водопад и се стига до Соколов изглед. Жителите на селото са направили стъпала и дървен мост. По долината на р. Горица, без ясно очертана пътека, търсачите на силни усещания ще трябва да пресекат реката, за да се наслаждават на следващите по-малки водопади с красиви прагове и вирове, обрасли с гирлянди от горски цветя. Преминаването през този резерват е неповторимо наслаждение. Този маршрут по река Горица е и най-късият път до Седемте рилски езера. Някога селото под Овчарци носело името Селище. То лежало точно на тогавашния голям друм, който води от Тракия към Македония. Много оживен бил друмът, много злосторници минавали по него, много золуми правели. В Селище живеел овчарят Йовица и любимата му девойка Горица. Харесал я беят от Сапарево за жена в харема си и изпратил хората си да му я доведат. Спорът с хората на бея Йовица разрешил с нож. След това двамата с Горица се спасили с бягство. Заселили се под самата планина. Там, под една поляна, си направили егрек. Заживели те скритом от погледите на неверниците. Скоро започнали да идват и други бегълци от Селище. После още и още, все при егрека. Узнал беят къде е забегнала Горица и изпратил въоръжените си хора, за да я доведат насила. Побягнала девойката нагоре по скалите да търси помощта на Йовица, който бил в планината с овцете. Но разбойниците я застигнали. За да не попадне в нечистите им ръце, тя се хвърлила в пенестия вир под първия от седемте водопада на реката. Хората нарекли реката с нейното име: Горица.
  24. Еко маршрут Стобски пирамиди В западните поли на Рила планина, точно на самия вход към долината на река Рилска и Рилския манастир, се намира село Стоб - наследник на древния тракийски град Стоби, унищожен според преданията при наводнение. Някогашният град-крепост е включен за пръв път в българската държава от хан Крум в начало то на IX век. През 1190 г. българските войски отно во надделяват над византийците, но през 1254 г. е присъединен към Никейската империя от Йоан III Дука Батаци. Градът е присъединен за пореден път към България по времето на Иван-Александър (1331-1371 г.), а в местността Църквището е открит кръст с надпис от 1373 г. Самото селище днес, въпреки древната си история, не е толкова популярно, колкото намиращия се в непосредствена близост до него при роден феномен - Стобските пирамиди. Може би те отстъпват на Мелнишките по размери, но според мнозина ги превъзхождат по живописност и богатство на форми. До с. Стоб се достига лесно - намира се на 96 км южно от София, като се пътува по международен път Е-79 (София-Атина) и само последните 7 км са след отклонението за Рилския манастир. Селището е разположено на два километра от единствения път към Рилската обител. Ако разполагате с повече време, е добре първо да посетите туристическия информационен център в селото. Той е съвсем близо до площада, като за улеснение на туристите са поставени указателни табелки. Там ще имате възможност да получите и подробна информация за туристическите маршрути, забележителностите в околността и местата за отдих и настаняване. Началната точка за еко маршрут Стобски пирамиди е църквата "Св. Прокопий" в западния край на селото. Оттам продължава почвен път, който се изкачва нагоре по склоновете на планината и след по-малко от километър отвежда до същинското начало на маршрута - местността Църквище. Тук е крайната точка, до която може да достигнете с автомобил (въпреки че поради лошия път е най-добре да го оставите още на паркинга до информационния център). На това място е поставено информационно табло, на което са обозначени: туристическа карта на целия регион, туристическа карта на тази част от Рила планина и информация за други природни забележителности и исторически обекти в околността. От местността Църквище се тръгва по горска пътека, маркирана с червен цвят, която плавно се изкачва към билото. И тук създателите на маршрута не са спестили средства и са поставили дървени пейки за отдих за най-уморените туристи. Въпреки това не се бавете с много почивки, защото предстоящите гледки ще ви накарат да забравите за умората от физическото усилие. След 15-20 минути пътеката излиза от гората и достига до малко заслонче-беседка, поставено до първата група пясъчни пирамиди. Екопътека Стобски пирамиди Застанете ли до изградения дървен парапет, пред вас се открива смайваща картина от остри земни пирамиди, изградени от невероятната фантазия на природата. На върховете на много от пирамидите могат да се забележат огромни камъни, които в течение на дълги години са предпазвали като калпаци крехката основа под себе си от поройните дъждове и ерозионните процеси и по този начин са формирали високите стъбла на пирамидите. В днешно време те са останали да стърчат самотни във въздуха на височина от 6 до 10 метра над новата земна повърхност. Каменните калпаци стоят от векове върху пирамидите. Пясъчните Кули, изваяни от природните стихии през вековете, носят неповторимо очарование, особено ако се посе тят при залез слънце. По това време червено-оранжевите нюанси на скалите, отразяващи последните лъчи на небосклона, изпъкват най-силно. Контрастът с яркосиньото небе и заснежените върхове на планината правят картината непов торима. Посетете Стобските пирамиди преди залез слънце. Живописните композиции носят различни имена, дадени им от народните предания- Куклите, Чуките, Самодивски комини, Зъберите, Братята и др.
  25. Ами, сърди се - просто не ни забелязва, когато ние не се сещаме за него. Само дето той не усеща, че не мислим за него, но ние определено усещаме, когато той не се сеща за нас....
×
×
  • Добави...