Донка

На 22 септември 2009 г. от 8,30 до 11 часа в парк „Аязмото” в Стара Загора ще се състои среща на тема „Учителя за образованието”. Преподаватели, родители, социални работници и психолози ще обсъдят опита и идеите си за работа с деца, които са почерпали от книгата „Учителя за образованието”. В този труд Боян Боев е събрал многобройните идеи на Учителя Петър Дънов за образованието и възпитанието на децата. Книгата може да намерите в интернет на адрес: Учителя за образованието. За контакти: Цвета Христова – cveta.hristova@gmail.com, skype:saverila и тел. 0886 87 07 19. “Главната задача на образованието е събуждането на Божественото в детето. Атмосферата на любовта е най-подходящата среда за това... Любовта ражда любов! Любовта на учителя към детето ще роди непременно любовта у последния.” От “Учителят за образованието”

Интересни и полезни размисли, благодаря! Моят опит показва, че ако позицията на човека, тръгнал по духовен път, се базира върху някакви морални правила и стандарти за добро, зло, грешка - правилна постъпка, красиво - грозно, трябва - не трябва, може - не може и всички подобни категории, взети в тяхната противопоставеност, то човекът много трудно променя позицията си. Това революционно събитие може да се случи само ако се променят моралните правила и стандарти. Това пък става още по-трудно, защото обикновено човекът, тръгнал по духовен път, почти винаги идентифицира личността си с тях. Ако позицията, обаче е изградена върху базова идея "безусловна Любов + върховенство на Божията воля (т.е. на ситуацията, която съществува неутрално без намесата на нашата воля и отношение)", То такава позиция е по естеството си гъвкава и следва ситуацията без да се опитва да я класифицира цялата или елементи от нея с противопоставени понятия, които изброих по-горе. Май ня можах да си го кажа ясно, простете... вечерно време. Ще опитам с пример: Преди няколко месеца моята позиция по един местен казус беше диаметрално противоположна на сегашната ми - нямах никакви проблеми със смяната и никак не се чувствам дискомфортно от това, че съм мислила по друг начин тогава. Тогава ситуацията беше една, сега е друга. Ако аз запазя позицията си същата, каквато беше при старата ситуация (както държат хора около мен да направя), бих действала неадекватно на днешната ситуация. В най-добрия случай ще изпусна благоприятни условия, които ми дава сегашната ситуация... Така че за мен заблуда означава да положа в основата на позицията и Пътя си някакво правило, колкото и добро да е то, вместо да следвам Божията воля, колкото и странно и/или възмутително "погрешна" да ми се струва тя... Е, въпросът е как да осъзная коя е Божията воля в ситуацията... но за това има други теми.

На 22 септември 2009 г. от 8,30 до 11 часа в парк „Аязмото” в Стара Загора ще се състои среща на тема „Учителя за образованието”. Преподаватели, родители, социални работници и психолози ще обсъдят опита и идеите си за работа с деца, които са почерпали от книгата „Учителя за образованието”. В този труд Боян Боев е събрал многобройните идеи на Учителя Петър Дънов за образованието и възпитанието на децата. Книгата може да намерите в интернет на адрес: Учителя за образованието. За контакти: Цвета Христова – cveta.hristova@gmail.com, skype:saverila и тел. 0886 87 07 19.

Докато следях темата, няколко пъти се изкушавах да напиша мнението си и аз, но все нещо ме отклоняваше от компютъра. Сега благодаря за това! За мен беше много полезно да прочета всичко (без изключение). Надявам се, че и други ще имат полза от разсъжденията ни - дори и нерегистрирани, хора, които съвсем случайно са попаднали при нас (явно не случайно). Дори и да ползва услуги на специалист, човекът с проблем винаги сам се справя с проблема, според мен. Другото не е справяне с проблема, а изпадане в зависимост от терапията и терапевта. Истинският терапевт, добрият, точно по това се отличава - неговите пациенти остават с убеждението, че сами са се справили и не просто оздравяват, те овладяват умението да поддържат психиката си здрава и да се справят със ситуациите, които провокират нарушаване на равновесието. Да се справя сама с проблем, мисля, означава и да осъзная своя личен път за справяне, който зависи от заложените в мен лично дадености. Така беше и с мен. Разбирах от опит, че хапчетата само ме "замазват" и после става по-зле. Не можех да приема помощта на своите приятели, защото начинът им на мислене беше силно различен от моя. Опитът ми с психотерапевт беше с плачевен резултат и ме върна (сега си давам сметка) с няколко години назад - може би защото човекът не улучи подхода. Тръгна с намерението да ми помогне да осъзная къде греша в когницията си, което ми фиксира още повече кармичния проблем с чувството за вина и непълноценност. Накрая ми помогнаха книгите на Учителя и някои от книгите на Лазарев (само части от тях, които доста напомнят за Учителя). Особено важна беше Изворът на доброто и решаващо влияние изигра осъзнаването и прилагането в живота на Добрата молитва. Очевидно моят път е бил такъв, което не означава, че на всички пътят е оттам... В този смисъл мога да кажа, че се справих сама със състояние, което грозеше да мине границата на обратимост всеки момент. Сама намерих това, което ме събуди, сама реших да прилагам, сама почиствах съзнанието си. Да - в решаващите моменти все някой ми пращаше нещо или аз намирах нещо. Но имаше много такива намерени и получени неща - аз сама преценях кое да взема, кое да приложа и как и кога. Може би това си е моят характер, или от зодията, но така си беше. Ако бях разчитала някой друг да ме извади от блатото, щях да прехвърля отговорността за това, което става с мен на него, а той щеше да ми прехвърли "чуждото тяло" на своите мисли, чувства и човешки проблеми - така си я носех сама. Когато човек знае, че може да излезе, има скрити сили в себе си, и сам той си отговаря за това дали ще направи усилието или не и как - това мобилизира всички ресурси на психиката, които са необходими в момента. Включително до генно ниво... Апропо, по същия начин работя и с учениците си - те са убедени от самото начало, че сами учат английски и аз съм само да им отговарям на въпросите и да им казвам дали нещо е на коректен английски... Дори по-скоро проявяват интерес към опита ми - как съм го научила аз... А те са свободни да си избират и решават и да пробват и да грешат....

Честит Рожден ден, Стан! Много съм щастлива и спокойна, че работим заедно! Звезди и рози по Пътя ти!

За всички приятели с ... просто любов

Благодаря ти Аля, сестричке! Благодаря на Бог, че ме доведе в това прекрасно, чисто и добро място и ме свърза с всички вас, приятели!

Когато се опитвах да формулирам темата, доста мислих дали да уточнявам какво се има предвид под "сам". Но стигнах до извода, че всеки разбира тази дума по различен начин. Предпочетох вместо да давам моето лично тълкуване на "сам" - да оставя участниците в дискусията да изразят какво разбират под нея - дори и да се наложи всеки да уточни какво точно разбира под "справям се сам с проблема си". Като чета мненията дотук виждам, че не съм сгрешила - ако бях ограничила понятието, нямаше да се изясни какво разбираме под сам или темата щеше да се ограничи прекалено много. Мисля, че най-полезно за хората, които желаят да се лекуват сами е именно да разберат за себе си лично какво ознчава "справям се сам". Благодаря на всички, включили се дотук! Много ценни гледни точки! Очакват се и още - много ще е полезно да се сподели и личен опит или наблюдения.

Последната тема от форума за психотерапия ме накара да се замисля над тези въпроси. Може ли човек да почисти психиката си сам и без химия, ако все още осъзнава добре това, което се случва с него? Имате ли опитности, които потвърждават това? Непременно ли трябва да участва друг човек, който да "издърпа" човека в беда от блатото, в което той постепенно потъва? Или вътре в нас самите има спяща реална сила, подобна на тази, с която известният барон е извадил себе си сам от блатото?

Радвам се, че има и хора, които виждат доброто в проблема и нашата роля в излизането. Кой друг ако не ние - хората, които носим в сърцата и умовете си Учението и заветите на Учителя - ще намери най-точните думи за брошурките, листовките и табелите? Повтарям призива си - приятели, предлагайте в тази тема или в нова, ако прецените за по-подходящо, какво да се включи в материалите, които са нужни сега на Рила и езерата. Нека този път не чакаме един-двама да вършат работата, а после да криткуваме. Нека това бъде наше общо дело. Аз лично се наемам всичко събрано да бъде подредено и да се разпространи в нета и на хартия, както и на табели. За съжаление живея далеч от мястото, където трябва да се сложат, но ако се организираме в подходящо време, с радост ще отделя време да участвам при слагането им.

А според мен да се разглеждат истината и лъжата като две противоположни понятия е една от най-големите заблуди на нашата култура. Все едно да твърдим, че двете страници на един лист са противоположни, или че коренчето е противоположно на стъблото, защото растат в обратни посоки.... Във всяка лъжа, каквато и да е тя, може да се намери някаква истина - за прозорливите. Всяка истина е дотолкова частична, че за друга гледна точка изглежда като лъжа - по същата логика в един и същ момент ние твърдим истината,ч е е ден и слънцето грее, но хората от противоположната страна на планетата ни твърдят истината, че е нощ и виждат звездите над главите си.... В заглавието истината и лъжата са изписани с главни букви. Според мен лъжа с главна буква не съществува, както не съществува тъмнина...- само нашите сетива и съзнание я интерпретират като тъмнина. Съществува само светлина и само Истина с главна буква.

Честит Рожден Ден, Багира! Радост, Мир, Светлина и Живот да изпълват душата ти!

Вече мога да споделя резултатите от тази година. 1. Много ми хареса - имаше периоди, в които не изпитвах желание да ям нищо друго. Забелязах, че огладнявам все по-рядко и съм се научила да различавам жаждата от глада (преди ги бърках). 2. Свалих 5 излишни килограми от теглото си (остават още 5 до нормата, но - догодина) 3. Изчезна проблемът с ниското кръвно през летните месеци. 4. Въпреки горещините през цялото лято се усещах свежа и понасях леко повишените температури - включвахме климатик само в много редки случаи (като се има предвид, че при нас лятото е едно от най-сухите и горещите в страната) 5. Потенето не ми досаждаше - напротив - приемах го като нещо естствено и полезно. 6. Нито един вирус от досадните летни разстройства не успя да ме "свали" - само усещах временно леко неразположение, по време на което организмът ми искаше само топла вода. (Наистина топлата вода дава усещане за утоляване на жаждата!)

Когато хората ни казват, че ние нямаме сили, че е невъзможно да постигнем нещо, че светът е черен и лош, те искат да ни кажат друго всъщност. Те ни казват, че те самите усещат, че нямат сили, че не виждат възможности да постигнат нещо, че не могат да повдигнат клепачите си, за да отворят очи и да видят слънцето, красотата, живота - а виждат само сенките, създадени от собственото им съзнание. Когато някой се опитва с думи да ви затвори прозорците, да ви върже крилете - това е всъщност зов за помощ! Той иска да му покажете, че човек може да има сили за това, че има възможности, които той все още не е видял, че слънцето грее зад нековите клепачи и той може да ги отвори за красотата и живота. Щом ние можем, значи и той може....

Klaudia! Очевидно ни сближава не само личното ни познанство и общото ни местожителство... И аз си мислех за същото днес, когато за пръв път отворих форума и темата след едноседмично отсъствие - част от което прекарах на езерата. Присъединаявам се към тези, които приемат случилото се като много важен урок и послание. Не съм съгласна, че ние - танцуващите Паневритмия (и съвсем не само на Рила и езерата и съвсем не само по време на събора) сме просто едно от многото духовни формирования, което трябва да се остави на спокойствие да изпълнява практиките си, които членовете (как пък се преброихме не знам) очаквали с трепет цяла година. За някои може и наистина да е така. За други, обаче Паневритмията е начин на живот през цялата година и без да се качват на езерата. Ще бъде кощунство да твърдя, че моите приятели, с които играем в Хасково изживяват Паневритмията "по-нискокачествено" от тези, които играят на езерата по време на събора. Днес в кръга ни влезнаха майка и дъщеря - играеха за пръв път. Майката от младини в сърцето, ума и живота си носи Учителя и учението, и детето си, вече на 20 г. беше захранила с Любовта. Неописуемо беше усещането на трепетите на Христина - момичето, което за пръв път в живота си танцуваше до мен. Когато на Запознаването се погледнахме в очите за пръв път, останах поразена от бистротата и дълбочната на щастието, които ме заляха буквално като вълна. И какво като беше на полянката на Кенана, а не беше на Езерото на чистотата - чистотата в душата на това дете беше толкова, колкото чистотата на всички, които танцувахме горе взети заедно... Иде нова епоха - Рила и езерата ще се "отворят" навсякъде по планетата и не само по време на събора. Все повече хора ще се включват в кръга, а той ще бъде вече не само материален, а виртуален. Ще чуваме космическата паневритмия - не само музикантите. Сега знам, че скептиците клатят глава - идеализъм и розови очила. Случката с хеликоптера виждам от друг ъгъл - ние, които сега сме в "кръга" по цялата планета, готови ли сме да излезем на светло, да предадем Паневритмията на всеки и на всички? Или ще мрънкаме и ще искаме да ни оставят на мира да си "провеждаме духовните практики"? Ясно е, че добрите намерения на хората от хеликоптера не са били обмислени и причината е в недостатъчното познаване на ситуациите и обстановката - това за мен е недвусмислен знак, че оттук насетне ние самите трябва да участваме вече в популяризирането. Ние да водим, а не да осъждаме пост фактум кой какво как е направил. Вместо сега да пишем мейли с протести, които вече все едно нищо не могат да върнат назад, нека пишем мейли с предложения как къде и какво могат да дойдат и да заснемат журналистите, с кого да се свържат, кой да им помогне, насочи, обясни, предложи най-добрите варианти. Сега е моментът да се потрудим и заедно да изготвим и защо не да издадем брошури, в които разказваме за танца, за учението и Учителя на разбираем език - за най-обикновените хора, които попадат случайно и дори едва горе научават, че съществува нещо такова като Паневритмия.. . В друга тема предложих преди да замина да изготвим брошури с мисли на Учителя за планината и на други теми, които да разпространяваме в електронен и хартиен вид. Но не да казваме - сега някой отгоре да се заеме, а всеки от нас да седне и предложи на някого нещо от себе си. От своя страна "вдигам ръка" да осигуря мястото за събиране на тези материали в нашия форум. Можете да давате вашите конкретни предложения за това какво да включим в нет-брошурите за тези, които никога не са чували нищо за Учителя, Учението и Паневритмията в теми с примерни заглавие: Учителя за Паневритмията Учителя за планината и за каквото още смятате за необходимо

Хрумна ми идеята с общи усилия да подберем материали за създаването и отпечатването на брошури и дори периодични издания, свързани с Рила и Езерата, които ще могат да се предлагат (защо не безплатно) на туристите, които са тръгнали нагоре просто така от любопитство или за отдих. Ася даде много добро предложение за единия източник на такива материали: Спомени на Савка Керимидчиева, Висше духовно училище в планината. В книгите за сваляне имаме и Рила - врата към Агарта ( в не особено добро състояние на разпознатия текст). Има много източници, с които все още не разполагаме в електронен вариант, но в които има много информация и мисли на Учителя. Например: Разговорите при седемте рилски езера Засега разполагаме само с откъси от нея в раздел статии. Ще се радвам много, ако успеем да сформираме екип, който ще събира и сортира постъпващите предложения и ще се заеме с организацията на издаването на брошурите. Събираните материали ще бъдат публикувани и тук, в Портала - отначало в специална тема, после в раздел статии и файлове за теглене. Сигурна съм, че ще се родят и други разумни и интересни идеи и най-вече ще се съберат за дружна работа онези от нас, които носят в сърцето си любовта към Рила и към "случайните" хора, попаднали съвсем не случайно в Планината.

Поздравления и от мен! Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов! Божествената Нова Година е свързана с едно от централните събития в Християнството - Преображение Господне, което по стар стил е било отбелязвано на 19 август. За всички вярващи християни и до днес Преображение Господне е свързано с промяна и с нова надежда. Затова празникът отбелязва края на старата християнската година и началото на Новата Божествена Година. "Празникът Преображение Господне е установен още в първите векове на християнството и напомня едно от най-важните евангелски събития – явяването на Господа в небесна слава пред тримата си ученици. В 33-тата година от своя земен живот, на планината Тавор в Галилея, пред погледа на апостолите Петър, Иаков и Йоан, Иисус Христос се преобразил, издигнал се над земята и засиял в чудна светлина. Така Всевишният потвърдил божествената истинност на Своя Син. Преображение се осмисля като ден, граничен между лятото и есента и свързан с “преобразяването” на слънцето и живата природа. В Родопите вярват, че Господ “прибрязнувал” - пускал слънчева бразда в небето и така давал знак, че е дошло времето за есенна сеитба. На този ден “времето започва да се преобразява” - слънцето намалява силата си, денят също намалява, нощите стават студени, водите на реките и изворите охладняват и вече са непригодни за къпане. Прелетните птици се събират на ята и поемат пътя към топлите страни, а гущери и змии се прибират в леговищата си под земята. В Западна България е разпространено поверие, че в полунощ срещу Преображение ”се явявала и отваряла Божията врата”, “небето се отваряло и Господ се явявал в сияйна светлина”. “Дърветата се кланяли до земята” и който е праведен, може да види небесната врата и това, което си пожелае, ще се сбъдне. " Източник

1.Изгрява слънцето – песен 2. Добрата молитва 3. Аум – песен 4. Формула: Аз вярвам в Един Бог на Любовта, в един Учител на Мъдростта, в един Дух на Истината. Аз зная, че всичко, което се случва в живота ми, е за мое добро. (един път) 5. Прочит на Евангелията: Матей 5: 1-16 Марко 10: 42-45 Лука 10: 19-23 Йоан 15: 1-9 6. Беседата Абсолютната чистота, държана на 21 август 1929 г. 7. Химн на Великата душа – песен 8. Молитвата Отче наш 9. Формула: Да се прослави Бог в Бялото братство и да се прославят Белите братя в Божията любов (три пъти) Братски съвет Абсолютна чистота Ако някой иска накратко да разбере какъв е смисълът на Учението, нека прочете тази беседа...

Честит Рожден Ден Klaudia Светлина и Любов по Пътя ти! name="allowFullScreen" value="true"></param><param name="allowscriptaccess" value="always"></param><embed src=" type="application/x-shockwave-flash" allowscriptaccess="always" allowfullscreen="true" width="425" height="344"></embed></object>"> name="allowFullScreen" value="true"></param><param name="allowscriptaccess" value="always"></param><embed src=" type="application/x-shockwave-flash" allowscriptaccess="always" allowfullscreen="true" width="425" height="344"></embed></object>" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350">

А чий е животът? Наша собственост? Каква наивност и каква гордост! Животът ни сега и тук е подарък от Бог, но не просто едно плюшено мече, което можем да сритаме или да му извадим очите-копчета. Животът ни е поверен Отгоре да се учим и да служим. Каквото научим, ще го занесем Горе, ще служим отново на Силата, която ни е дала живота ни. И ако решим, лекомислено, че животът - нашия и на другите ни е подвалстен... ще се наложи да си събираме последствията. Ако просто помолиш Бог, Силата, която е дала живота на двама ви да реши и направи това, което е най-доброто за двама ви, а после търпеливо и внимателно изчакаш да се случи това, което Бог е решил за вас, готова да приемаш всякакво решение - това е най-добрата "магия за любов".

Вярвам в магията на свободата. А тя изключва магиите за любов, защото те са златните окови за любимия човек.

Боян Боев - Акордиране на човешката душа - том1 Из "Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново" - Алфиола 1995 ISBN 954-8139-10-3

Деян! Мъдро предложение! Нека започнем да събираме идеи за това как да извлечем доборото от това, което досега ни се струваше зло. През цялото време си мислех,че Учителя има нещо предвид с това - толкова много хора вече се качват и могат да се качат горе! Толкова много хора могат да се докоснат до нещо, което ще промени живота им и живота на планетата ни. Може би това е началото! А Учителя очаква ние сами да се досетим кое е нашето място и роля. Всеки от нас - да отвори сърцето си за любовта и доброто и ума си за светлината и истината.

Ами разсъжденията на Бориславил са много красиви - 30 години съм живяла с тях.... Ако, обаче поразсъждаваме още малко по-нататък... включително и по примера с приказката, за който много благодаря. Всъщност от тримата - момъка, любимата му и майката - този, който забравя всяка мисъл за себе си и се отдава напълно на другия е момъкът. Той забравя за любовта към майка си, забравя кой е той и коя е тя и отдава своя живот (и този на майка си) на своята любима. Майката (сърцето и) не забравя коя е тя и кой е синът и. Въпреки неговата постъпка тя не престава да бъде себе си, изпитва същата грижа за сина си, каквато и преди е изпитвала и каквато би изпитала към всеки друг, ако се спъне и падне. Т.е сърцето на майката запазва своя център като източник на божествената любов, не го дава на никого освен на Бог. Това е и състраданието, според мен. То не означава състрадващият да загуби своя център, да забрави кой е и да се идентифицира със страдащия. Това съвсем няма да помогне на страдащия, напротив - ще го затрудни повече, защото освен своята тежка раница той ще трябва да носи и отговорността за живота на другия, който е забравил за себе си заради него... И в живота има безбройни примери за това... Колкото до Луцифер и възгордяването - ами то човек може да се възгордее и с това, че неговото състрадание и пълно отдаване лекува другия. И да забрави, че Бог е само този, който лекува. На въпроса на принцеса как да се моли, мога да дам свой личен опит, но съвсем не мисля,че е рецепта за нея. В малките часове на нощта заставах и си представях как нося на ръце детето си (в най-трудните моменти за тях) - после мислено ги "предавах" на Богородица като си представях как го облива постепенно с бяла светлина ефирна - почти диамантена, която "влизаше в сърцето им и след малко започваше да струи от него.... После си представях как Богородица го поема от ръцете ми и след малко ми го връща обратно - През съзнанието ми вървеше " Моля, научи ме и ми дай сили да направя за ... всичко, което Ти смяташ за добро за него, защото той е твоя рожба" А ако аз имам нужда от състрадание, съвсем не бих желала някой да отдава напълно себе си за да ме облекчи, или да изпитва моята болка. О, колко ме е боляло когато виждах как родителите ми и децата ми изпитваха състрадание към мен в най-тежкия момент от живота ми! Тряваше да се справя освен с всичко друго, и с чувството за вина, че ги наранявам и им прехвърлям моите страдания. Кое усетих тогава като състрадание и кое ми помогна? Проблясъкът дойде една вечер, когато моята приятелка Мария (много добре запозната със ситуацията, а и всичко се изписваше на лицето ми) ме хвана за ръка докато се разхождахме, тя се опитваше да ме разсее и да ме накара да се усмихна. В един момент спря и тихо ми каза - "сигурно има някакъв много дълбок замисъл в цунамито, което те носи на гребена си сега. Какво си нямала досега?" Мислих доста преди да се чуя как изричам: Свобода. "Е, може би сега се изкачваш по пътя към своята свобода". Първо си помислих: "Защо ми е тази свобода като изгубих всичко, за което бях живяла до 44тата си година..." Но мисълта се загнезди.... Следващите дни бавно започнаха да идва прозренията - какво всъщност съм загубила и наистина ли е това, за което съм живяла? Мария нито веднъж не показа каквото и да било състрадание в класическия вид - напротив, винаги си беше Мария каквато я познавам - с чувство за хумор, много практична и "бясна". С нея ми беше спокойно, защото не усещах да я натоварвам със състоянията, които изпитвах тогава и с проблемите си. Само ми чуруликаше нещо и ми казваше - "Донче - каквото мога винаги ще направя за теб". Чакаше ме да свърша уроците и не ме оставяше сама в стаята ми, бъбреше нещо весело и ми разказваше за себе си, за своите житейски уроци. Никога не ме разпитваше за това, което се случваше с мен - само разсъждаваше над живота както го разбираше тя. Даваше ми от времето си, но винаги казваше, че много иска да сме заедно, защото и е много свободно да споделя с мен - а имала нужда от това... Излизаше, че аз и давам вниманието и времето си, не тя на мен. Сега се връщам назад и си давам сметка кое ми тежеше тогава - страданието и страха за мен, изписани в очите на близките ми, и кое ме измъкна от ямата - Мария, такава каквато си беше. Само веднъж призна, че я е заболяло като ме е видяла първия път, и е решила, че сега на мен ми е нужна светлина, а не да виждам собственото ми страдание отразено в нея...

Всъщност ако трябва да сме съвсем точни, има случаи, в които можем и сме длъжни да поемем отговрност за определена ситуация и последствията от нея. Например, майката поема отговрността детето да се движи в сигурна за живота и здравето му среда. И от първия ден детето започва да се учи на причинно-следствените връзки в света, в който се е родило. Когато детето порасне достатъчно,ч е да има самостоятелно поведение, отговорността е споделена и стъпаловидна. Детето също носи отговорност за действията си и последствията от тях - доколкото може да ги осъзнае. Възрастните носят отговорност за това, доколко детето осъзнава своята зона на отговорност. Като педагог привиквам учениците си, че не нося отговорност за действията им - уча ги от малки сами да мислят в каква ситуация се намират, какво поведение да избират и да си поемат отговорността за него. Моя е отговорността за ситуациите, в които попадаме заедно. Аз не мога да поема отговорността за начина, по който детето учи, но мога да поема отговорността за ситуациите, които организирам, за да го мотивирам, да му покажа причинно следсвените връзки и да му отворя достъп до по-голяма част от света около него по начин, по който той ще има максимални възможности да опознае себе си и всичко около себе си... Нещо като пътечките в гората - поемат отговорността за мястото, до което ще стигнат, но не и за поведението на туриста, който върви по тях.