Донка

(Виж „Изгревът" на Бялото Братство", София, 1993 г., стр. 295-296) Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - Алфиола 1995 из Пътища и методи за влизане във връзка с Невидимия свят - част 2

Благо-даря за песните, Таня "Блага дума на устата" - изглежда просто и лесно, но май не е толкова... Колко по-лесно е да "изобличим", да "извадим кирливите ризи", да "оголим истината", да лепнем етикет "грубиян, простак".... само защото начинът на живот и разбиранията на друг човек не отговарят на нашите собствени стандарти... Случвало ли ви се е след като умът лепне такъв етикет на някого, после да опознаете човека по-отблизо и да разберете, че под кората на простака се крие красива нежна душа и истински приятел? Или никога не давате шанс на един "простак"? Ако сте давали все пак шанс и това се е случвало в живота ви, какво е необходимо, за да открием диаманта под черния слой?

Деяна! Според мен е грешка и да вменяваме вина на някого - например на мъжа до себе си - че не се чувства отговорен за нещо или че според нас не е изпълнил нещо, за което е отговорен според нашите стандарти... Забележката и още по-зле критиката само събуждат самозащита, а тя забавя или изобщо спира осъзнаването на пропуска (не бих го нарекла грешка). Не знам как изглеждаме ние жените в очите на мъжете, но в женските очи това определено е характеристика на мъжа.

Разумност може би означава да усети чвоек кога му е време да върви напред и кога да поспре - и да следва усета си за ситуацията, не планове, правила, изсквания - свои и чужди. Разумност - да разбирам това, което чувствам в момента - както хубавото, положителното, така и (и дори повече) негативното, недоволството, възмущението. В тази връзка кое според вас е разумно - да покажем чувствата си и да ги изкажем такива, каквито са дошли, или да ги задържим известно време докато не ги хармонизираме със ситуацията? Определено според мен не е разумно да ги прикриваме под маската на благоразположение, но да продължаваме да ги таим в себе си... В тази връзка според мен съвсем несправедливо е да лепим етикет лицемерие в случай, че човекът е задържал негативна реакция, за да я обработи и да разбере източника и...

Време е за дините! от тук

Честит Рожден Ден Impulsa! Светлина, Радост, Мир и Любов! Благодаря ти за помощта, подкрепата, за голямото ти сърце и Любовта!

То вече е започнало, Васко Остави го да тече само... остани себе си и нека Бог те води... Пътища много - всеки сам усеща кой е за него в този момент... но най-важното е човек да усеща - постоянна благодарност...

Напоследък ми се случва често да мисля за осъждането и за критиката и за поправянето на "неправилните"... Оттук ми светна и разбрах осъждането и осъждащите - те просто все още не са разбрали това, което осъждат и искат да поправят...

Християнското учение е същото учение за Любовта, каквито са всички други учения, превърнати от последователите им в църкви. Ученията обединяват всички хора - църквите слагат граници между нас и лепят етикети. Ученията освобождават хората - църквите ги задължават и ограничават. Все пак ако човекът намери добро, спокойствие, мир, радост в една църква, тя е за негово добро. Аз лично не можах да приема църковна принадлежност - прозвуча ми малко като "партиен билет". Но съвсем не отричам правото на други хора да се чувстват съпричастни към църквите си. Само да не се стигне до "който не е с нас, той е против нас" или "неверници - праведници" и от този род... на въпроса на Латинчето: Учителя за Библията (Новия Завет) Много интересна подборка от беседите!

Умеете ли да се чувствате доволни, когато някой се чувства недоволен от вас и това, което правите? Как го постигате? От какво е доволен човек в такива случаи - от себе си, като просто не обръща внимание на недоволството на другия; - или от самия факт, че другият е недоволен от него и поведението му? Забелязвали ли сте какво влияние оказва доволството на критикувания върху недоволния критикуващ?

Любовта има различни прояви - на всеки в различните моменти от живота му Тя говори с различни думи и обстоятелства. Имаше моменти, в които съм имала нужда да унижават нещо в мен - давала ми го е. Имала съм нужда от бури в личния си живот - давала ми го е. Когато вече нямах нужда от всичко това, Любовта се въплъти в радост, смях, свобода.... Така че коя съм аз да определям как точно да променя света на друг човек (и самия него)??? Това само Любовта и той самият знаят кога и как... Аз мога да помогна само с моето лично огледало... И не знам дали ще ми повярваш, но наистина става така. Виждам го вече години наред с очите си. Нищо не правя за другите нито за техния живот - просто живеем заедно всеки такъв какъвто е и всеки със своето огледало-свят.... Ако аз не помътня моето огледало, за да стане като техните, след време те или се отдалечават, защото моето никак не им харесва, или ако им хареса, остават, и техните сввтове също стават радостни и свободни... постепенно - толкова бързо и така както те самите желаят и могат...

Следващите беседи от цикъла Великата майка: 09.07.09 г. - Пътища на мъдростта - Моника13 16.07.09 г. - Носители на новото- xameleona 23.07.09 г. - Задача за самовъзпитание - latina 30.07.09 г. - Непоклатима канара - Ася Моля, желаещите да представят беседа да се обърнат към някой от модераторите на форума.

Наистина не е редно да правим каквото и да било, за да променяме нито другия човек, нито виртуалния свят, в който си е харесал да живее. Този негов личен виртуален свят е неговият собствен образ, който той вижда като в заобикалящо го от всички страни огледало. И всеки има право на избор какво иска да види и усети - дали радост и обич или болка и омраза. А какво избира? Просто е. Това, от което има най-голяма нужда в момента.... Така че как бих могла да знам аз от какво има нужда другият в момента? И съвсем не съм сигурна, че той наистина има нужда от това, което казва.... Как мога да разбера наистина от какво има нужда? Ами сигурно от това, което си е избрал сам да види в собственото си виртуално огледало.... От друга страна ние няма как да не погледнем в огледалата на другите.... Или ако всеки от нас създаде около себе си красиво добро и радостно огледало, може би то ще наведе другите на идеята и те да си направят същото?

е тоз път ме ошашавихте че нали УЧИТЕЛЯТ ДЪНОВ е казал почнете със СИЛА,ЗДРАВЕ Е БОГАТСТВО да се повтаря 3 пъти на ден по 10 пъти в продължение на три месеца и ппосле преминете към другите утвърждения аз вече 5 ти ден го използвам а то се оказва че убива човешкият дух в мен оф где ли азъ греша ми ..... не знам Изразът е изваден от контекста, но затова е линка - да се прочете и да се разбере в какъв смисъл е казаното. Ще се опитам да обясня как го разбирам с пример: Бог е Любов, Бог е Мъдрост, Аз съм Добро, Аз съм Истина. (три пъти) това е абстракция. Ако човекът, който повтаря формулата не намира във всеки момент различните конкретни прояви на тази абстракция в ежедневието си, ако не прилага формулата в конкретни ситуации по конкретен начин, това наистина ще убива духа му. Например, нещо около мен ме дразни, не мога да приема, недоволствам.., казвам формулата и се опитвам да разбера точно кое в това, което ме дразни е "Бог е Любов, Бог е Мъдрост" и защо. После да приложа по начина, който ситуацията изисква "аз съм Добро, аз съм Истина". Днес е по един начин, утре е по друг. С един човек добро и истина означава едно действие, с друг в друг момент, друго действие. Разнообразието е в проявите на Духа. Самият Дух е неизменен.

Честит Рожден Ден и от мен, Креми! Благодаря за светлината и всеотдайността!

В темата за медитацията писах, че музиката на Учителя винаги ми помага да влезна в това състояние. Тук ми се иска да спомена специално Киамет Зену Това беше първата песен, която изтеглих от Портала - няколко месеца преди изобщо да се регистрирам. Просто я видях на първата страница и пръстът ми сам натисна бутона на мишката. Дълго време сама звучеше в съзнанието ми и се чувах как си я припявам съвсем тихо... Много ми помогна, много рани излекува и свещички запали... Кои са вашите любими песни и музикални изпълнения? кои са ви помагали и ви помагат най-много? В какво изпълнение ви са най-близки?

Въобще цялата беседа ме научи на много важни неща за медитацията. Работете с Любов Мисля, че не могат да се дадат конкретни съвети как да се постигне състояние на медитация - това е много лично и специфично - зависи от човека, а ние всички сме различни. Ето още един много добър начин: Оправдание и спасение Тук е продължението на медитацията: Което Бог е съчетал За мен лично - най-успешно постигам състоянието сред природата по време на разходките при изгрев слънце - слушам музика от Учителя и пея на ум, Добрата молитва тръгва сама - бавно. Друг път оставям в мен да звучат само песните на птичките, вятърът, щурчетата и пчеличките... Всеки път е различно, но усещането е едно....

Да - доказана и леувана безуспешно повече от 15 годни сърдечна невроза - за 6 месеца с "Извора на доброто". Заедно с нея си отиде заведена в диспансера и лекувана с какво ли не вкл. с десенсибилизация астма с придружаващ алергичен ринит доведени до състояние помпичка в дамската чанта и пристъпи всяка нощ.

Много силно впечатление ми направи това: От опасение да не би да закъснеем с решаването на някакъв проблем, смятаме, че е по-ефективно да обработваме няколко мисли и няколко чувства заедно. И накрая - умора, объркване, грешки, връщане за поправка - не винаги възможно. И само защото някак не мога да отговоря на настояванията на някого с "в момента обработвам друга мисъл и друго чувство - моля за търпение....". Ако, обаче трябва да избираме - две мисли и две чувства, обработени бързо, но некачествено или със закъснение, но с богати резултати и добре научени уроци? Дух Господен

Моето поколение израсна с музиката на Майкъл Джексън. От неговите песни учехме английски език. Неговите мелодии още звучат в съзнанието ми и започвам да си ги пея заедно с думите, които на времето знаех наизуст. Един много нежен, добър и крехък гений - един много силен дух. Джако не ни напусна - той е сред нас, в нас - с всяка дума и всеки тон композиран и изпят от него... Will You Be There Hold me Like the river jordan And I will then say to thee You are my friend Carry me Like you are my brother Love me like a mother Will you be there? Weary Tell me will you hold me When wrong, will you skold me When lost will you find me? But they told me A man should be faithful And walk when not able And fight till the end But Im only human Everyones taking control of me Seems that the worlds Got a role for me Im so confused Will you show to me Youll be there for me And care enough to bear me (lead me) (lay your head lowly) (softly then boldly) (carry me there) (hold me) (love me and feed me) (kiss me and free me) (I will feel blessed) (carry) (carry me boldly) (lift me up slowly) (carry me there) (save me) (heal me and bathe me) (softly you say to me) (I will be there) (lift me) (lift me up slowly) (carry me boldly) (show me you care) (spoken) In our darkest hour In my deepest despair Will you still care? Will you be there? In my trials And my tripulations Through our doubts And frustrations In my violence In my turbulence Through my fear And my confessions In my anguish and my pain Through my joy and my sorrow In the promise of another tomorrow Ill never let you part For youre always in my heart. Аз никога няма да се разделя с теб, защото ти си винаги в сърцето ми....

Според мен това е дълг на всеки последовател на едно учение, който уважава неговия създател. Знам, че сравнението не е на място, но например, последователите на Фройд не се опитват да променят и въведат нови неща в оставеното от Фройд и да подпишат своите нововъведения с неговото име. Ние всички знаем техните имена и какво точно са нововъвели.... Но знаем и какво точно е написал Фройд. Така е честно и коректно. Ако новаторът и осъвременителят на едно учение няма претенциите да представя своите осъвременявания като "съвременният вариант на Учението", и не настоява хората да го приемат като такова, какъв е проблемът? Тези, които не искат да четат и приемат неговите лични приноси (подписани с неговото име) просто си четат оригиналите. Други четат осъвремененото, защото него разбират по-добре и повече им допада. Проблемът започва, когато и двете страни се опитват да наложат на "неправилните" своята гледна точка и да ги убедят да правят същото каквото правят те самите. Според мен всеки човек сам решава дали да превърне учението, което следва в догма или да "посади семката" на Учението в своя личен живот и да възрастне плодове от тази семка. Самото Учение не е дърво - то е житно зърно. В душата на един човек то пада на камък и си остава твърдо зърно. В душата на друг.... Христос го е казал ясно, няма нужда да повтарям.... Естествено възниква въпросът - кое се смята за папагалщина и кое за творчество и вдъхновение? Когато Таня публикува цитати от беседите, които чете и съпреживява в момента, тя твори вдъхновено - по своя начин, защото тя разказва какво е преосмислила, приложила, променила, прогледнала в момента. (Знам го лично от нея.) Един внимателен читател по цитатите може да "влезе" в нейния свят и да се докосне до ума и сърцето и душата и. Когато Борислав пише своите книги и пее своята мантра също твори вдъхновено - по своя начин. Когато моята приятелка Корнелия от групата ми по Паневритмия танцува, тя твори вдъхновено - усещам го, когато танцува с мен или до мен. И после в своя личен живот - в галерията и в проектите, с които живее съвсем незабележимо за останалите, тя отново твори вдъхновено - излъчва и засява в душите на хората и децата около себе си житните зърна на Учението - без дори да спомене и дума за него. Учението е в очите и, в ръцете и, в безусловната любов, с която прегръща всеки и общува с хората, растенията, животните и предметите... За папагалщина няма да говоря и да давам примери - за мен това е много грубо казано. Ако наистина някой механично повтаря научени наизуст фрази, но не прилага и не твори, то... той още не се е научил как..... Ако този човек се опитва да ограничи другите, то той все още се плаши от различното.... "Картината още не е завършена".... Изворът на доброто - Новите отношения

Според мен, ако едно семейство (и двамата!) се самоопределят като щастливи - те са щастливи независимо какво е мнението на другите за тях и техния семеен живот. Ако единият самоопределя живота на семейството като щастлив, а другият - не, значи не са щастливи. Има семейства, които не се чувстват щастливи, ако им е "прекалено спокоен живота" - те са нещастни, не могат да си научат урока за щастието. На тях им са необходими бури - но тогава ще са щастливи само при условие, че и на двамата са необходими бурите... За компромисите - ние живеем без компромиси (мога да направя сравнение с 20 години първи брак). Когато той или аз искаме да отидем някъде или направим нещо, другият през това време се занимава със своето нещо или отива на своето място. Компромис би означавало за нас когато той иска аз да направя нещо, което аз не искам, аз да го направя само за да му угодя или да нямам неприятности. Това вече не го правя. Обаче, ако аз направя това, което той очаква (не иска) от мен, защото на мен ми е хубаво да го направя или защото след обмисляне съм решила, че ще е добре да го направя и без неговото очакване, това не е компромис - това е разбирателство. Следователно не е важно какво точно правим, а с какъв мотив и чувства го правим.... Моят принцип в това семейство е да не започвам да правя нещо, за което все още не съм постигнала вътрешно съгласие и убеждение, че правя по своя собствена воля и с положителни чувства.... Същата мярка прилагам и към мъжа , с който живея - предпочитам да си направя нещо сама или да изчакам докато "узрее", отколкото да постигна бързо съгласие, но зад него да стои "правя го, за да е доволна тя". Защо? Ами ако той се съгласи с мен с този мотив съвсем основателно ще очаква от мен и аз да се съглася със същия мотив. А аз няма да го направя. А и никак няма да ми е комфортно да знам, че го прави "заради мен" - насила хубост не става....

За мен Майкъл Джексън ще остане жив с песента и клипа, който пуснах в първия пост. Всеки път, когато слушам и пея тази песен (особено в това изпълнение - с децата), не мога да спра сълзите си... Изпълва ме радост, любов, нежност към всяко същество в света, към целия свят.... и отговорност за него и за своето присъствие в него. Съжалявам - не ми стигат силите да преведа песента за тези, които не владеят английски... Heal the world Written and composed by Michael Jackson. Produced by Michael Jackson. Theres a place in Your heart And I know that it is love And this place could Be much Brighter than tomorrow And if you really try Youll find theres no need To cry In this place youll feel Theres no hurt or sorrow There are ways To get there If you care enough For the living Make a little space Make a better place... Heal the world Make it a better place For you and for me And the entire human race There are people dying If you care enough For the living Make a better place For you and for me If you want to know why Theres a love that Cannot lie Love is strong It only cares for Joyful giving If we try We shall see In this bliss We cannot feel Fear or dread We stop existing and Start living Then it feels that always Loves enough for Us growing So make a better world Make a better world... Heal the world Make it a better place For you and for me And the entire human race There are people dying If you care enough For the living Make a better place For you and for me And the dream we were Conceived in Will reveal a joyful face And the world we Once believed in Will shine again in grace Then why do we keep Strangling life Wound this earth Crucify its soul Though its plain to see This world is heavenly Be gods glow We could fly so high Let our spirits never die In my heart I feel you are all My brothers Create a world with No fear Together we cry Happy tears See the nations turn Their swords Into plowshares We could really get there If you cared enough For the living Make a little space To make a better place... Heal the world Make it a better place For you and for me And the entire human race There are people dying If you care enough For the living Make a better place For you and for me

Мисля че смесваме понятията: компромис с взаимно разбиране и уважение свободата и личността - своята и на човека, с когото живеем заедно в този живот. Може би е хубаво в тази тема или в отделна да си изясним какво разбираме под компромис....

name="allowFullScreen" value="true"></param><param name="allowscriptaccess" value="always"></param><embed src=" type="application/x-shockwave-flash" allowscriptaccess="always" allowfullscreen="true" width="425" height="344"></embed></object>"> name="allowFullScreen" value="true"></param><param name="allowscriptaccess" value="always"></param><embed src=" type="application/x-shockwave-flash" allowscriptaccess="always" allowfullscreen="true" width="425" height="344"></embed></object>" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350">