Донка

Колко познато ми звучи.... Класическите модели за любовта, които набиват в детските ни главици с литературни произведения, филми... Страст, емоция, вълнуващо, екстремно.... И накрая.... пепелища... Какво друго да остане след пожар??? Нима истинската любов изгаря? Не! Това не е любовта, това е обратното - страстта, зависимостта.. Истинската любов означава мир, свобода, разбиране, грижа.... без условия и очаквания... Имала съм първата... Имам и втората...

Много точни отговори. Ще добавя и един от психологията. Отрицанието е логическа операция. Мозъкът си служи с логическите операции само при анализа на ситуациите. Мотивацията на поведението, обаче не се генерира от същите центрове. Много е лесно да се докаже последното. Всеки знае, че изводът, направен при една логическа операция не може да ни подтикне към действия - той е просто констатация. В същото време често вършим неща, които не знаем защо вършим - "краката ме носят" или "не мога да се спра"... Последното сочи, че дълбокият мотиватор на поведението са емоциите и образните представи. Когато със силни емоции си представим какво точно искаме да се случи, образът служи като програма за действие. Помислете си на хлъзгав терен - "Само да не падна" - тялото само заема позиция, удобна за падане. По същия принцип от "Няма да направя това.... " в центъра за реализация на програмите "чуват" само "..да направя това....", превръщат понятията в образи и... готово. А сега опитайте се да си представите как НЕ ходите - е, убедихте ли се?

Ще е много интересно да ги споделите с нас, наистина - макар и да е минало доста време от пускането на това мнение. За пръв път се запознах със сугестологията докато пишех курсова работа в далечната 1980. Направи ми силно впечатление - спомням си, че четох дебелата книга като роман първия път, а следващите пъти направих една голяма тетрадка полезни извадки. Много ми е помагала в работата - и в личните взаимоотношения. От друга страна всеки който владее техниките на сугестологията, осъзнава колко отговорност носи при всяко използване. Лично аз ги включвам, когато усетя, че има сериозен блокаж в паметта или в дейността, които ученикът не може да преодолее сам и съзнателно. В книгата, която е посочила Фют, ще намерите достатъчно такива техники - можете да ги прилагате и върху себе си. В личните отношения съм ги използвала, когато се наложи да посрещна изблици на негативни чувства, превъзбуда, която пречи на човека да вижда реално ситуацията и да внимава в поведението си. Но не винаги... Понякога е полезно да се остави човека да изчисти насъбраното... Колкото до внушението - имаме и друга тема за него. Науката сугестология помага да се опознае и овладее това явление, вместо да "настръхваме" или обратно - да го отричаме и в същото време да се намираме под внушението на хора и ситуации, в които попадаме...

Всеки е свободен да приема Пътеката си както за него е по-добре. Не отричам, че може да е битка. Но може и да не е. За мен Пътеката ми е изражение на Живота в този живот. Вървя по нея с внимание и уважение към нея. Защо ми е да се боря с шубраците, с камъните и стръмното? Шубраците ми показват къде не е добре за мен да се завирам, защото ...това там просто не е моята Пътека. Благодарна съм за убожданията и одраскванията - навреме сигнализират, че съм се отнесла и съм кривнала. Камъните са и стъпала - катерил ли се е човек по планинска пътека, знае за какво говоря. Стръмнината тренира и изпитва търпението, издържливостта.. По-опасно е надолнището... но там човек се учи да не се поддава на изкушенията и да стъпва внимателно, дори по-внимателно отколкото по нагорнището... Да, интересното и вълнуващото са за егото - нали го водим със себе си по Пътя... За да не води То нас, където То реши. Спомних си за децата ми - когато бяха малки, им разказвах дълги приказки по време на излетите в планината, показвах им разни тревички и интересни неща - иначе им беше скучно да вървят и започваха да мрънкат и да тропат с краче...

Какво знае и може да предвиди свободният човек? И в какъв смисъл ключът на задачата е в свободата? Да оставим свободни събитията в бъдещето - вместо да предвиждаме конкретна причинно-следствена верига, да предвидим вероятности, които да приемем като възможни и всички добри? Да оставим себе си свободни от вероятните събития в бъдещето - свободни да участваме или не, да избираме осъзнато завоите, които променят веригите, да променяме ролите си?

Чудо Юдо не броди някъде около нас - всеки си го носи в себе си. Така сме устроени. Сигурно това е урокът ни тук на Земята - да се научим да превръщаме Чудо Юдо в себе си от враг в приятел, сътрудник... Моето Чудо Юдо беше Гордостта ми, че мога да събудя доброто в другия човек, да му дам любов толкова, че да го направя щастлив. Сега чудото е с малка буква - водя го за ръчичка и му напомням всеки ден за Бог и Дървото на Живота. Впрягам му силата да внимава и мисли как да разбира каква е Волята Божия и как да я приложи във всяка конкретна ситуация. Засега се справя... справяме...

Защо да е битка? Напротив - това е едно безкрайно интересно и вълнуващо пътешествие в съвсем нов свят. Няма нужда да се бори човек - само да си отваря очите широко и да мисли. Да, ако очакваме бърза и лесна промяна, няма да я получим. Ако, обаче, се наслаждаваме и учим от всеки миг на процеса на промяна, няма да усетим как сме се оказали в съвсем различен от предишния свят. Да предположим сме се "събудили" в свят на семейство с тежка атмосфера, ревност, конфликти, налагане на ценности и осъждане на всеки опит да запази човек свободата си и правото си да бъде различен и не по-малко добър. Има един такъв пример в спомените на Милка Периклиева. Ще си позволя да го копирам тук: Да добавя и още един много красив пример: Отшелникът и блудницата: В старо време в Египет, туй е в християнската епоха, живял някой отшелник, много благочестив човек. Прекарвал той живота си само в молитви, четене и размишление за начините и методите как да се оправи света. .....

В началото на 1911 г. Учителят отново не забравя да честити Новата година на Елена и Костадин: Ч. Н. 1911 Г. Сърце без чувства, ум без мисли, дух без вяра са както кандило без масло, воденица без вода и птица без крила. П.К.Дънов В следващите си писма, наред с духовните, Той разглежда и някои въпроси от чисто материален характер: София, 26.І.1911 г. Люб. К. Иларионов, Получих писмото Ви относно Марийка.* Нека стои засега у г-н Абаджиев. Няма нужда да я връщате при майка й . Ний ще уредим тая работа. Елена значи прогледа у брата си? Да, потребно е проглеждание, за да се видят грешките в живота. Само тогава идва помощ. Ваш верен: П.К.Дънов * Марийка ― осиновената дъщеря на М.Казакова (Бел. състав.) София, 23.ІІ.1911 г. Люб. К. Иларионов, Ще бъдете добър да направите една малка услуга. Пишете в Габрово на някой ваш познат да Ви изпратят от тъй наречения „Ванков корен". Нека да Ви изпратят повечко. Колкото струва, платете го заради мен и ще уредим работата. Щом го получите, препратете ми го. С поздрав и на двамата. Ваш верен: П.К.Дънов София, 2.ІІІ.1911 г. Люб. К. Иларионов, Получих Вашето писмо. Ако Марийка настоява много да се върне при майка си, не я задържайте. Оставете й свободен пътя. Человек не може да измени съдбата на другите, които нямат вътрешно желание да се възползуват. След като сторите всичко, което вашата длъжност изисква, другото оставете на Господа, Той да уреди бъдещето й. Всеки според каквото му е отредено. Относително г-жата на вашия шурей Райчев, нека я пренесат в Търново, ако условията позволяват, т.е. времето. На съвременните хора им липсва вяра жива. Те са хора без упование в Бога, понеже Го не познават. Съмнението разяжда постоянно техния душевен Живот и те умират в греховете си, като не вярват във вечния Живот, който оживява мъртвите. Вяра на всички трябва. Тя е спасението на света; без нея всичко ще се вкисне, вмирише и разложи на своите части. Да заговори доброто, милостта, обичта в человешкото сърце и дълбокото желание да се слугува на Господа доброволно и драговолно с радост и веселие. Ваш верен: П.К.Дънов 28. VII. 1911 г. Люб. К. Иларионов и Е. Иларионова, Съборът тази година ще стане на 10. Август в Търново. Аз ви призовавам да участвувате и се ползувате от благото, което Господ дава. Ваш верен: П.К.Дънов Веригата ще се срещне в Търново на 14 Август. Очакват ви. Подпис На плика написано: „Да се отвори на 31-того". София 24.Х.1911 Люб. К. Иларионов, Получих Вашето писмо. В четвъртък на 27-того аз ще тръгна оттук за Търново. Мястото ще се вземе Върху името на Г-н Попов {Драган Попов - бел. ред.) и твоето. Двама ще фигурирате в актовете. За сега така се решава отгоре. Аз като дойда, ще ви улесня в работата. Моят поздрав на теб и Драгана, на Елена и Здравка. Ваш верен: П.К.Дънов В края на 1911 г. чрез писмо Учителя нарежда на Костадин Иларионов, който е станал касиер на Братството, да закупи къща и дворно място в с. Арбанаси, като къщата да бъде на името на Костадин, а мястото - на името на Драган Попов.

Boston University На 12 октомври 1892г. Петър Дънов е записан в теологичния факултет на Бостънския университет. като специален студент – “в най-престижния университет в най-аристократичния квартал, на най-английския и най-благоустроен град на Съединените щати.”(7, 261) Петър Дънов отново има достъп до огромни научни и богословски знания – четири библиотеки и две читателски зали. На първо място е библиотеката на института, после “рядката теологическа колекция” на пастор Джеймс Латимер, общата теологическа библиотека от 20 000 тома заедно с читалните и периодиката и Бостънската обществена библиотека, вече най-голямата в страната, със своите 500 000 тома и продължава да расте с 10 000 тома на година.(7, 270) Освен другите книги, на негово разположение са теософските трудове на Мадам Блаватска, индийска литература – Ведите, Упанишадите, Бхагават Гита, трудовете на трансцеденталисите Емерсон и Торо, на Толстой, и много други. (7, 279-282) SCHOOL OF THEOLOGY LIBRARY Boston University Годините, след записването му за следване в Бостънския университет, са най-интересни за интелектуалния живот на стария град, тъй като са “на границата между стария пуританизъм, консерватизма в теологията и философията, ксенофобията на фамилиите създатели на Бостън и модерните времена. От Германия философията на персонализма намери убежище сред водещите умове на методистката теология. От добрия стар Конкорд се лисна тихото закъсняло мъртво вълнение на стария добър трансцедентализъм на Торо и Емерсън, а унитарианците имаха глас. От юг от Ню Йорк навлизаха новите издания на интелектуалните водачи на Теософското общество, окултна литература, езотерична литература. Започнатата като гръм от ясно небе дискусия за мястото на Русия и нейната съдба, нейната връзка с Америка и идеите на панславизъм.”(7, 274) По време на следването си, след почти две годишен труд, на 15 април 1893 година, защитава на 44 страници темата: “Миграцията на германските племена и тяхното християнизиране”. На 4 юни 1894г. получава свидетелство за завършен редовен курс на обучение към теологическия факултет в Бостънския университет.(7, 300) През двете си години следване в Бостън, интересите на Петър Дънов неудържимо преливат рамките на методизма. Той има възможност да влезе в допир с всичко наоколо: трансцедентализма и поезията на Емерсън; протестите на Хорх срещу догматизма на църквата; пламенната защита на жената на Олкот; “Природното в човека” на Уитман; спиритуализмът, окултните среди; медицината и познанията за мозък и неговите необикновени способности; астрономията и знанията за слънцето и звездите и тяхното въздействие върху човешкия характер и съдба; хиромантията, френологията и физиогномиката, като особено много го вълнува и това как характера на човека зависи от външния вид на тялото, формата на черепа, на ръката…(7, 303) Поради част от тези причини желае да изучи човека и неговото устройство и на 22 юли 1894г. се записва в Медицинския факултет към същия университет.(7, 300-303) Изкарва кратък курс по обща медицина. Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов). Живот и идеи. Кратък преглед.

Клаудия! И след курса играта вече е по-спокойна, съсредоточена, по-пълно е преживяването... Не знам как е с вас, но понякога се "отнасям" в някой цвят или в мелодията - сигурно имам още да уча много да ги дозирам и разпределям хармонично вместо да потъвам в едното... Но и това си има смисъл - след като изплувам, разбирам защо играем заедно. Един мигновен поглед към движението на партньора или човека пред мен и си влизам "в пътя". Сигурно затова сме заедно в живота... Ако обаче се загледам в играта на друг човек, губя веднага своето лично преживяване... Усещам, че движенията стават механични... Приложено към човешките отношения в живота съм забелязала същото - сякаш сме в един танц, в един ритъм, но всеки го преживява по свой начин и това е най-доброто и за танцуващите, и за Кръга.

Вчера намерихме на пазара бадеми с черупките - вкусът им изобщо не може да се сравни с другите. И забелязах, че засищането идва с по-малко на брой ядки. В една беседа намерих следното: Еднократен, многократен и непреривни процеси Опитвали ли сте да заместите рафинираното олио с ядки?

Сурови бадеми и сусам срещу остеопороза препоръчва ендокринологът д-р Мария Николова. Бадеми срещу рак 10 сурови бадема на ден са добра защита срещу ракови образувания, твърдят специалисти по хранене. Вкусните ядки са богати на летрил - вещество с доказани противоракови свойства. Полезната съставка се открива също във вишните, прасковите и сините сливи. Намерих и една интересна рецепта, която смятам да изпробвам веднага: Покълнали бадеми. Как избирате ядките, които включвате в менюто си: - каквото ви се похапва в момента или по някаква схмема?

Погледна Петра Дали не можем да видим връзка между Петър и Егото на човека. Егото е ученик на Висшето Начало. Отначало егото е свързано с него и се учи от Него. После се появява общественото мнение - то заплашва егото с отлъчване, със страдание, със затвор - т.е. отнемане на перспективите за реализация на същото това божествено - ако се окаже, че следва своето Висше Начало, а не егрегорите на обществото си.

Принуждава ни По какво бихме различили, че светлината идва от изгрева след нощта, които се редуват по естествен начин или е от ключ, завъртян от някой философ? Може би по това, че слънцето не казва "Аз правя светлината" - то винаги свети, а ние периодично сме в сянката... Защо все пак бъркаме слънчевата светлина с изкуствената? Дали защото не ни се чака до сутринта, дали защото ни е по-удобно да си купим каквото и когато ние искаме, вместо да приемем каквото слънцето ни прати и когато се окажем на осветената част...

Дължа едно уточнение - под "светът се променя без нас" - имах предвид "без нашите намерения и планове да го променим". Това също е научно доказано и не само от физиката. Ние се променяме заедно със света, в който живеем, независимо дали го желаем или не - можем само да го осъзнаем или не. Можем да си мислим, че стоим на едно място, но това няма да промени факта, че се движим с невероятна за представите ни скорост заедно с нашата невероятно малка планетка. Промяната се дължи именно на факта, че всичко е взаимосвързано и ненарушимо и именно, за да остане такова. Но и да е Живо.

Светът се променя непрекъснато и без нас - всъщност, приемайки света, ние приемаме правото на света да се променя по своята вътрешна логика, която за нас изглежа като хаос... ясно защо. Когато ние се променяме според същата логика, но съзнателно, ние приличаме на сърфист, който съзнателно избира вълната си, но не е толкова глупав да си мисли, че той може да застави океана да му я прати когато и където той я иска. Сега за опита - наистина се променят нещата - но само след като се откажем да очакваме и желаем и се борим за някаква конкретна промяна към наше разбиране за "добро". 20 години се опитвах да променя семейния си живот към хармония, радост, мир - колкото повече се стараех, толкова по-зле ставаше. Накрая приех, че не може да стане, свих гордостта си, че мога да променя нещо, и смирено се оттеглих на място и с начин на живот, който на мен си ми беше спокоен и комфортен. Не исках вече от никого да се променя по някакъв начин, за да съм щастлива, но и не смятах, че трябва да изпълнявам претенциите на близките си хора към мен - за да задоволя тяхното разбиране за щастие. Приех, че ние сме щастливи по различни начини и просто всеки има правото на своя начин... Ето 5 години по-късно наистина всички сме щастливи, животът ни се промени неузнаваемо. Появиха се нови хора, нови ситуации, нови пътища - всеки си намери своята вълна и своята орбита. Което не само не ни отдалечи, но ни превърна в приятели.... Така че приказката е вярна, съветът работи - моят живот и опит са ми доказателство за това.

Днес си спомних за въздържанието и се опитах да го приложа по моя си начин. Последната група, които се кълняха, че ще дойдат в 5 (едната жена в 5.15) закъсняваше вече с 10 минути, а аз трябваше да чакам, защото... ами защото беше възможно да има задръстване или нещо подобно... Реших да си оползотворя времето с работа по сайта, която ми е много приятна и отдавна чакам сгоден случай. Обаче към 5.25 - нямаше никого - усетих вътре в себе си леко раздразнение и осъждане, че ме бяха "вързали". Дори никой не ми се обади, че няма да дойде... Тези чувства са отрова за мен лично и за професията ми - осъзнала съм го отдавна. Трябваше да ги въздържа някак. Тогава си помислих "О, колко е хубаво, че не дойдоха - свърших доста работа. Сега бързо да си ходя у дома, че ще вземе някой да се появи на 30-тата минута и ще ме накара да остана още цял час." И като тийнейджър набързо си събрах нещата и хукнах навън като се оглеждах крадешком да не би да ме засекат и да ме върнат в час. Голям смях падна - за пръв път в живота бягам от час. Било много вълнуващо вече разбирам какво им е на децата... И много се радвам още за всичко, което се случи... Въздържанието може би е плод на някаква трансформация на емоциите и мислите - съзнателна....

Следващите беседи от цикъла Великата майка: 14.05.09 г. - Вярата като закон ВЯРАТА КАТО ЗАКОН 28.05.09 г. - Естествени правила ЕСТЕСТВЕНИ ПРАВИЛА - Ася 18.06.09 г. - Доброто семе ДОБРОТО СЕМЕ - Моника13 25.06.09 г. - Узрял плод УЗРЯЛ ПЛОД Моля, желаещите да представят беседа да се обърнат към някой от модераторите на форума.

За мен лично това е не по-малко сериозен проблем от обратното. Може би защото доста хора, с които ме среща съдбата напоследък са по-скоро склонни да презират науката като ограничена и консервативна. Сигурно истината е в уважението и съ-работничеството на двете, не в конфронтацията.

Обидата не е проблем на въздържащия се, а на този, който му налага "опитването". Ако човек тръгне срещу себе си само заради добрите отношения с другия, той е не по-малко агресивен от човека, който се обижда при отказа. В този случай бих се въздържала двойно: - да причиня на тялото си вреда - да позволя на друг несъзнателно да ми причини вреда, за която после сам ще съжалява Истинското въздържание според мен е смирено приемане и изпълнение на Божията воля, осъзнаването и до степен да стане моя. Нещо като светофара - приемаме и изпълняваме волята му съзнателно за свое добро...

Не, това е помощ за неговата Божествена искрица. Промяната на мисленето води до промяна на отношението, а то до промяна на поведението. Промененото поведение и отношение предизвиква променени реакции, промяна на ситуациите, в които попадаме и на кръга от хора, с които общуваме. Въпросът бе дали наистина сме приложили и получили резултати - за себе си мога да кажа със сигурност - Да. При това не се изисква много време за резултатите - максимум година - две. Но промяната наистина трябва да буде радикална и искрена. Ако само декларираме промяна на мисленето, но реално това не се отрази на поведението ни - резултати няма, логично е.

Естествени правила - Великата майка Как разбирате въздържанието и как го прилагате в ежедневието си? Кое може да ни помага да прилагаме въздържанието, а кое да ни пречи?

Добър и компросмисен включва в себе си и да направи човек така, че да не допусне някой друг да го прегази като валяк. Но да запази доборото си отношение към валяка и да научи урока за себе си и него. Нека валяка си гази пътя и така да си върши работата. Доброта и компромис означава да не му заставаме на пътя и да искаме заради нас да заобиколи. А нашият път и място не е пред него.

Истина и живот

Естествени правила - Великата майка Какво мислите за този критерий при изпълняването на желанията?