Донка

Родих се! Къде съм? Утрото на живота....

и по-нататък Паметта на човека е изключително сложно явление, безкрайно интересно за наблюдение и съвсем непредсказуемо за човешката логика... И все пак ние не можем да живеем в света си без паметта. За думите на Учителя мога от опит да потвърдя, че са 100% истина. Един поглед само, изпълнен с топлина, обич, радост и насърчение и блокиралото дете или възрастен, като с вълшебна пръчица си спомня дори това, което той самият се чуди, че е запомнил... Какво означава според вас "чувствата не трябва да управляват ума, но само да влязат като подбудителна причина", за да стимулират паметта? Има и още един въпрос - какво е нужно, за да се освободи човек от излишните спомени - можем ли съзнателно да изтрием от паметта това, което ни пречи или само можем да го заровим дълбоко? И още един - можем ли да се доверим напълно на паметта си - тя зависи от състоянието на сетивата ни, от логиката, от личността, от ситуацията... Има ли напълно обективна памет? Можем ли да се върнем към отминали събития и да "видим" в тях нещо, което не сме забелязали в момента, в който сме ги запомнили?

И на мен май ми се отваря път към София по същото ваканционно време....

Да не държим в ума си недостатъците на хората, в такъв случай означава да се откажем от личните си оценки и просто да наблюдаваме другия човек с обичащи го очи. Само с обичащи очи може да се види красотата и доброто в другия. Обичащи ли са тогава очите, които виждат недостатъците на другите? Всичко това сигурно важи и за недостатъците, които виждаме в себе си?

Идеалният човек Имате ли "вълшебни песни", с които сте сменяли или сте излекували състоянието си? На мен са ми помагали някои песни от Паневритмията. Евера - текст, например, определено ме лекува от усещането за умора или безсилие да се заема или да се справя с нещо... Само мелодията и хармонията ли лекуват? Има ли някаква роля текстът и ако да - каква?

1. Според мен в тези случаи мекотата е по-скоро еластичност - некоректността съзнателно или не цели да втвърди другия и след това да счупи позицията. Мекота означава да се реагира спокойно и адекватно като се остави човекът, който ги е проявил докрай да си поеме последствията за тях. Вместо да се разправям с некоректен доставчик или партньор, просто намирам друг ... с усмивка ...нищо лично. Мекота означава да си постегна оградата така, че да не може да ми гази личната собственост, а после да понася последствията за моето прекалено отваряне. 2. Не искам хората да са нито грам каквото съм аз.. То и аз утре няма да съм това, което съм днес. Ако усещам, че енергиите ни не са съвместими в момента, правя всичко необходимо, за да се отдалеча. Учителя сравнява това със слънцето и земята - те се обичат и раждат живот, защото са достатъчно близо, но и достатъчно далече един от друг - така, че само доброто от слънцето да стигне до живота на земята... 3. Приемам ги такива каквито са и се опитвам да намеря доброто в техния мироглед и възраст - винаги има... 4. А, това вече е невзет изпит - щом съдбата отново ги слага до мен, значи има нещо, което не съм научила предишния път - твърде бързо съм се отдалечила преди да си науча всички уроци... Мекотата е да активирам търпението, любовта и да се опитам да вникна в посланието на тяхното присъсътвие и поведение. Да погазя принципите си? какво означава принципи? Ако тези принципи не ми позволяват да проявя безусловна любов или да се уча на нея?...

"Хайде да се хармонизираме" - по нашия модел за хармония и според нашите човешки пътища за постигането и. "Бог най-първо започва чрез съвет и внушение." - С какво науката ще ни помогне да чуем съвета и внушението на Бог? Ами ако искам да слушам, но не мога да ги чувам все още? С какво науката може да ми отвори сетивата за тях? На мен лично науката ми помогна едва когато ме насини Тоягата - преди, признавам си, чувах съветите и внушенията, но "принципите на доброто и почтеността" ги заглушаваха и изопачаваха. Може би така помага науката (истинската) - от нея човек се учи на безпристрастност, на обективност и на готовност да променим позициите си, ако новата информация и анализът и ни водят към това - не обратното...

И е вярно... Радостни и търпеливи

Винаги много съм се вълнувала от това писмо на Маркес - и сега ми изби влага на очите - благодаря ти мвм! По темата - напоследък усещам любовта в очите си - като че ли започват да искрят и/или светят като малки слънчица. Аз самата не мога да ги видя как изглеждат, но така си ги усещам... Преди известно време усещах любовта в краката си - или по-точно не усещах земята под тях... Може би физическото усещане за любовта зависи от някакви периоди или ситуации, или възраст...?

Виждам се същата като сега - но в много по-различен свят и в много по-различна роля... Какви? Ами не знам още, но знам, че ще ги играя с любов...

Ако сърцето и умът ми не ме теглят към определен род познание, ако пускам книгата след 20тата страница, изпълнена с усещането, че това не е за мен... Това може ли да се смята за липса на достатъчно любознателност?

Когато все пак имам поне бегла представа какво приблизително ще се случи утре, се опитвам да направя каквото зависи от мен, но не се завързвам прекалено много. Например, знам, че групата ми ще сменя учебник - от мен зависи да приготвя тетрадките, тестовете, учебниците... Ако не го направя се чувствам объркана и изнервена и работата е също такава... Приготвям си ги, но имам едно на ум, че ако се разболеят и ми се обадят, че няма да дойдат тази седмица, няма да съжалявам защо съм загубила това време - то е инвестирано за следващата седмица... Има и още случаи - приготвя нещо, но нещата тръгнат съвсем не така, както съм си представяла и приготвяла. Предварително винаги си оставям пътечка - може и да не стане така, тогава.... ще съобразявам в момента - зависи от ситуацията... С такава нагласа е лесно човек да отхвърли спокойно подготовката и плана...

Три години ми са били нужни, за да си отговоря на този въпрос... Помните ли как се заплита плитка от три кичура - аз се чувствам плитката - сплетена съм от миналото, бъдещето и настоящето... Вън от мен - около тялото ми е безвремие....

Чувствам се много различна всеки миг, колкото и това да не изглежда така отстрани и за безразличното око. Ежедневието за мен е това, което ми дава възможност да се уча, да се променям, да раста, да вървя по Пътя си. Ако идеите на един човек не са приложени в ежедневието му - това са просто балони - пукат се при най-малкото боцване или натиск... Най-вълнуващо ми е да намеря (и/или създам) новото и различното в нещо, което се повтаря всеки ден...

Истинската наука (макар че това е спорно понятие) не може без вярата. Превръща се в сухо ограничено събиране на факти, още по-сухо и ограничено интерпретиране от субективна позиция и накрая по този път се стига до изводи и стратегии, които са като прокрустово ложе за живота. И аз като Диана съм се занимавала с такава наука и съм се опитала да излезна от рамките, защото при всеки опит да я приложа и хармонизирам с живота, трябваше да избирам: - да натикам живота в моделите, които аз или някой друг е начертал или - да чета книгата на живота без да се опитвам да го натиквам в модели. Избрах второто. За някой това е отказ от науката - за други - това е истинската наука. Няма да спорим в тази тема... Има други за това... За смисъла на живота ми както аз лично го усещам... Опитвайки се да си дам този отговор, все "зачертавах", докато снощи отговорът ми дойде сам в един кратък сън - спомен: Аз съм малко момиченце и съм се скрила в стаята с книгите на баща ми и майка ми. Седнала съм на пода и съм разгърнала някаква голяма (за момиченцето) книга с картинки и някакви тайнствени знаци, които те наричаха букви.... Е, уча се да чета все още - голямата книга на Живота - това е моят смисъл... Легенда за произхода на човешките сълзи

Човек може да служи на Бога като обработва своите мисли Да обработвам мислите си - това го разбирам като да сменям гледните точки, събирам нова информация, освобождавам се от етикети и стереотипи... и облагородява своите чувства, Щом сме тук на земята, значи няма да ми се размине негативната емоция - без нея как ще се уча да облагородявам... Дядо ми облагородяваше овошки - на здраво, мощно дърво с кисели плодове режеше младите клони, правеше им нарези и в тях внимателно посаждаше филизи от друго дърво - с едри, сладки плодове. После завиваше нежно присадките и клонките с бинт... Обработените мисли и науката, знанието са филизите, с които облагородяваме иначе силните си дървета... калява своята воля, калява - означава от горещо в студено и отново - воля да понесе човек и трудностите, и успехите без да загуби любовта и вниманието си, вярата си... заздравява тялото си, пресъгражда го; за мен това означава уважава тялото си каквото му е дадено, слуша го и му осигурява всичко необходимо, за да бъде здраво и да работи според своите заложени от вселената закони Как разбирате "пресъгражда го" - тялото? след това той може да влезе в обществото, да служи на всичките хора, да изучава техния живот и да им помага. Следователно първата фаза на всеки един Живот трябва да започва с обработване на човешките чувства. Човекът не излиза от обществото - там обработва, облагородява, калява, заздравява... Но само след като свърши това за себе си и вътре в себе си, може да служи и да помага - ако не се е справил със своите мисли, чувства, воля и тяло, по-добре да не се занимава с другите, а да вложи време, внимание и сили първо в себе си...

За едно 16-годишно момче си е победа - да успее да сведе броя на прочетените книги до 2 при упоритата съпротива на авторитетна и интелигентна майка, постоянни разговори, напомняния, накарвания, наказания... Ами ако изчезне съпротивата? Тогава борбата за "свободата да си прочел само 2 книги" ще се обезмисли. Ще се наложи да търси нещо друго, с което да докаже, че е мъж - самостоятелна свободна личност. Тогава идва ключовият момент - най-силният мотив е любовта и усещането за сила и авторитет. Нека той разбере, че сам свободно ще реши какво да се случи с него. (късметче!) ... Нещо подобно се случи с моя племенник на същата възраст, който само преди 3 месеца ми се похвали със същото. След спокойна дискусия за това какво означава свобода и свободна воля и какво означава зависимост от мнението на някого, резултатът: без никакви напомняния успехът в училище скочи рязко, записа карате и напредва бързо, започна да свири на китара и да рисува - взема уроци... "Сега знам, че животът и съдбата ми са само в моите ръце - аз съм свободен". И още бих добавила - ние - майките обичаме да се правим на силни, за да вдъхнем авторитет и сигурност. Идва момент, обаче, в който момчетата ни имат нужда да се усетят мъже - а това означава покровителство и отговорност за най-любимата и близката жена. Това е моментът, в който ние от майки-защитници се превръщаме в приятелки и нежни женски същества, за които нашите пораснали рицари са готови да минат през огъня...Ако ние им позволим да се почувстват рицари... не кукли на конци.... Това мога да го кажа от личен опит и от наблюдения. Много бих се радвала, ако тук се включи с мнения и Ася - майка на двама млади мъже....

Наряд 22 март 2009 Празник на пролетното равноденствие Идеалният човек Младежки окултен клас, 7 март 1930 г., София; том „Закони на доброто”.

В истия час

ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ БЕИНСА ДУНО И ВЕЛИКО ТЪРНОВО Документална хроника АЛФИОЛА 1995 Първо издание ISBN 954-8139-10-3

Не виждам нищо тревожно в леките отклонения от поставените въпроси - напротив - това може би наистина е гласът на интуицията...

Следващите беседи от цикъла Великата майка: 02.04.2009 - 26. Сгъване и пречупване - Ася 16.04.2009 - 27. Истина и живот 30.04.2009 - 28. Принуждава ни - Ани Моля, желаещите да представят беседа да се обърнат към някой от модераторите на форума.

Как разбирате петте свята, с които ни свързват всяко от сетивата (чувствата)? Какво представляват интелигнетните същества и по какъв начин те ни "подбутват" - какво им пречи да ни подбутват?