Донка

Честит Рожден Ден ris 78 ! Светлина, Мир, Любов, Радост да излъчва живота ти така, както ги излъчва душата ти!

Нищо не искам - нито от себе си, нито от друг човек, нито дори от Бог. Всичко си имам каквото ми е необходимо да бъда щастлива и да работя и да се уча и благодаря за него на Бог. Ако усетя липса на нещо или желание някакво - само трябва да се огледам в себе си и около себе си на 360 градуса и ще го намеря в някакъв вид. Ако не го намеря все пак, значи желанието, искането ми е било неразумно и за мое добро е да го смиря. Каквото нямам или не мога или не умея, значи не ми е нужно вече или още или въобще.... нито пък е нужно на хората около мен да го имам, умея или мога.

Хубави въпроси! Между хората, с които ни се налага да общуваме, винаги има такива, с които ни е хубаво от самосебеси и такива, с които усещаме дискомфорт. Дискомфортът лично при мен всеки път е сигнал, че нещо в мен самата не е съвсем наред - другите само ми помагат да го осъзная. Възможно е да съм влезнала в територия, която не е определена за мен и дискомфортът цели да ме върне на моето място и в моя път. Възможно е да съм с гръб към положителната страна на ситуацията и човека, който ме дразни - тогава боцкането цели да ме накара да се огледам и вгледам по-внимателно. Възможно е несъзнателно да съм втвърдила някакви уж временни рамки - за себе си, а това значи и за другите. Всяка ситуация е различна... Различен урок... Прощаваме ли по-лесно на хората, които обичаме когато ни покажат грешката ни-нали сме хора и не сме- или ни обидят? При мен се случва така, че когато някой се обръща към мен с критика и ми показва грешките, всъщност казва на глас своите собствени грешки пред мен и може би това е начинът, по който Бог му помага да види и оправи себе си. Когато на мен ми се прииска да покажа грешките на друг, удържам се от порива и внимателно се оглеждам дали аз не го правя същото по мой си някакъв начин. За обидата - ами ако я усетя, значи са ме пипнали по болно място, което трябва да лекувам... Забелязали ли сте, че когато някой се опитва да ви обиди и удря по място, за което той си мисли, че ще ви заболи, но при вас е здраво, ви става много смешно? Всъщност този, който удря с цел да обиди другия, несъзнателно ви показва къде е неговата собствена болка.... Когато осъзнах това, започнах да ловя в себе си моментите, в които си помислям, че другия ще го заболи някъде - е, при мен се проявява не в удряне, а в предпазване на другия да не докосна това място. Което е същото с обратен знак. Започна ли да пазя другия от някаква болка, значи аз самата нося тази болка и имам такова болно място. "Как да говорим с този непознат, който нещо не ни харесва?" Това беше сериозен проблем при мен дълги години. Вече смятам, че съм го решила. Забелязвам негативното отношение, но запазвам независимостта си от него - то не е мой проблем, а на човека, който го носи. Говоря с много любов и уважение с него, но не задоволявам неговите претенции - "Ти имаш право на твоето мнение точно толкова, колкото аз на моето." Приятелката на моя син се дразни, че в нашия дом няма традиция да не се започва храненето докато не са седнали всички. Разбирам я - това е чудесно, но с нашето разписание на деня да поддържаме тази традиция това означава единият да стои гладен и да чака другия. Това няма как да не предизвика раздразнение, че другият се бави някъде... Когато сме заедно традицията се спазва от самосебе си, защото всеки участва в приготвянето и слагането на храната до последния момент. Когато някой не е бил с нас, а ние вече сме приключили и седнали, минута преди това предупреждаваме, че сме готови и сядама и после.... петима петка не чакат . Тя си се цупи, но това е нейния урок или да участва в приготвянето на трапезата с всички, или да уважава времето, в което тези, които са го направили, сядат да се хранят... Аз си я обичам и я разбирам заедно с цупенето и претенциите, но не ги вземам предвид. На въпроса "Защо започнахте без мен?" отговаряме - Защото бяхме гладни и всичко беше готово. И повече не коментираме това дори и тя да настоява...

name="allowFullScreen" value="true"></param><param name="allowscriptaccess" value="always"></param><embed src=" type="application/x-shockwave-flash" allowscriptaccess="always" allowfullscreen="true" width="425" height="344"></embed></object>"> name="allowFullScreen" value="true"></param><param name="allowscriptaccess" value="always"></param><embed src=" type="application/x-shockwave-flash" allowscriptaccess="always" allowfullscreen="true" width="425" height="344"></embed></object>" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350"> От улыбки хмурый день светлей От улыбки в небе радуга проснется Поделись улыбкою своей И она к тебе не раз еще вернется И тогда наверняка вдруг запляшут облака и кузнечик запиликает на скрипке С голубого ручейка начинаеся река ну а дружба начинается с улыбки От улыбки солнечной одной перестанет плакать самый грустный дождик Добрый лес простится с тишиной и захлопает в зеленые ладошки И тогда наверняка вдруг запляшут облака и кузнечик запиликает на скрипке С голубого ручейка начинаеся река ну а дружба начинается с улыбки

Любовта беше за мен страдание докато не стигнах до думите, които ми помогнаха да осъзная: страдание носи не любовта, а зависимостта и от външните стимули: Любов без външен стимул А любовта може да носи само радост и свобода...

- Искате ли да се освободите от старото - приемете Любовта. За да задържите в себе си Любовта, пазете свещеното правило: обичайте без да очаквате да ви обичат. Бъдете в това отношение като Бога: той обича, без да очаква да го обичат. Няма по-велико нещо за човешката душа от стремежа да обича всичко живо, създадено от Бога. Обичайте, както Слънцето обича. Като изгрее, то изпраща светлината си на всички живи Същества - грозни и красиви, малки и големи. Истинският човек никога не съжалява, че е обичал. Той обича без да се интересува дали го обичат или не. Това се нарича Любов без външен стимул. Не мисли, че като обичаш някого, той ти е длъжен. Ти казваш: „Никой не ме обича.” Това не е твоя работа. Не очаквай хората да те обичат. Първата ти работа е да обичаш хората; дали хората те обичат, това е тяхна работа. Ти нямаш право да се месиш в работата на другите хора. Божията Любов всякога дава и никога не мисли за вземане. Тя е извор, който постоянно тече. Едно от правилата на Любовта гласи: пази свободата на другите, както пазиш и своята. Някой пречи на свободата на другите и ги ограничава. Защо? Защото е вън от Любовта. Казваш някому: „Ти не ме обичаш.” Остави човека свободен, не се меси в неговата Любов. Той е свободен да те обича или не. Единственото нещо, което никой не може да ти отнеме, е онова, което сам проявяваш. Въпреки това, човек дохожда до обратното заключение и казва: „Трябва да ме обичат.” Някой казва: „Аз го обичам, но той не ме обича.” Какво те интересува дали той те обича? Не можеш да искаш да те обичат. Това не е твое право. Ако обичаш някого, никой не може да се меси в твоята любов. Това е Бог, който се проявява в тебе. Никой няма право да се меси в работите на Бога. Не търсете и сметка от Бога кому какво е дал. Ако си в съгласие с Великия закон на Любовта, няма да се тревожиш дали те обичат или не. Ако не си в съгласие с този закон и да те обичат, пак ще живееш във вътрешна тревога. Казано е: „Не съдете.” Ти съдиш хората, че нямат такава любов към тебе, каквато ти искаш. Който има Божията Любов, той дава без да очаква нещо. Човек се радва на Любовта, която има в себе си и не я търси навън. Такова нещо е Любовта: даваш и не мислиш, че си дал. Не искаш от другите нито почит, нито отплата. Когато твоят приятел охладнее към тебе, да не измениш отношението си към него. Това е морал. Трябва да знаете, че човек е колективно същество и затова не е отговорен винаги за своите постъпки и чувства. Постъпките на човека биват колективни и индивидуални. Не изисквай от хората да те обичат, защото Любовта е най-свободния акт в Природата. Тя се проявява непринудено. Докато Учителят иска учениците да го обичат, той ще стане за смях пред тях, защото иска нещо за себе си; но когато той обича учениците си и им желае доброто, те ще го обикнат. Някой казва: „Аз искам хората да ме обичат.” Щом си направил такъв избор, ще срещнеш големи противоречия в живота си. Ако изискваш да те обичат, ще страдаш. Ти казваш: „Аз вече никого не обичам, защото никой не ме обича.” Тогава ти си търговец. Срещаш някой човек и го питаш дали те обича. Ако те обича, има причини, ако не те обича също има причини. Така че, и като те обича да се радваш, и като не те обича, пак да се радваш. Знаете ли колко е мъчно това? Изворът на доброто - Любов без външен стимул

Ако ги обичате (парите и богатството) така, че да не можете без тях и те да осмислят живота ви, също ще почука - ако не материалната, то духовната бедност. "Блаженни бедните по Дух!" Тук смисълът е друг. Преводът и българската многозначна дума "беден" заблуждават. Под беден тук се има предвид този, който не се смята себе си за богат, т.е. не е горд, не е спрял да расте и да се развива духовно, не се е ограничил в рамките на това, което знае и умее (има). Вторият смисъл на фразата засяга чувството за собственост - беден означава това, което имам, не е моя собственост (нито материалната нито духовната) - то ми е дадено от Бог да го развивам и служа с него на Бог и хората. Напомням за притчата за талантите... Бедността като усещане и състояние на недостатък на нещо съществено за живота според мен се дължи или на свръхвисоки претенции и алчност (беден съм - имам само 1 джип - хората имат по 2 и 3). Или на неспособност (или нежелание) да се реализира заложения в човека и средата му потенциал. Цитатите, предложени от иво много добре илюстрират това...

За мен връзката между предприемачеството и духовността са мотивите - и на предприемачеството, и на духовното развитие. Ако те са егоистични, и двете са разрушителни за човека. Предприемачество, насочено към печелене на пари и самоцелно увеличаване на богатството изсушава душата на човека. Духовно развитие, насочено само към самовглъбяване, откъсване от ежедневието и материалния живот, от ролята, която човекът е "назначен" да играе в Цялото също е вид раково образувание. Когато мотив на духовното развитие и на предприемачеството е максимално оползотворяване и прилагане на силите, способностите, времето, знанията- заложени по рождение и придобивани перманентно през целия живот - в полза на Цялото, предпиемачеството е признак на духовно развитие и го стимулира и подпомага като му дава среда да прилага усвоеното в духовната сфера, а това осигурява възможности за растеж и развитие на духовността. От своя страна духовното развитие помага на предприемачеството като поддържа Пътя и Смисъла му и го пази от изкористяване. Пример мога да дам със себе си. Духовното ми развитие ме тласкаше да се уча да обичам безусловно, да намирам доброто във всеки и да му давам път. За да го осъществя на практика това, трябваше да направя нещо така, че да имам практическата възможност да го работя. В процеса на упоритата работа по основаването и стабилизирането на школата, се научих на много ценни за мен качества, опознах живота, средата си, хората около себе си по-добре, разширих визията си за нещата, започнах да допускам безкрайно количество възможности и да виждам доброто в "злото". Това беше изключително важно за професионалното ми израстване, а то пък определи успеха на школата... Може би най-важното, на което ме научи предприемачеството е да не се поддавам на свои егоистични ограничения, да не налагам своя визия за нещата и да не се водя по някакви общоприети рамки, а да слушам сърцето си и ситуациите... и да вървя по дългия път с малки крачки и с вяра в Доброто и в силата на Любовта...

Точно казано! Възможно е между такива близки като брат и сестра хора да възникне и привличане между половите тела, но то възниква и се развива отделно и хармонично свързано с братската връзка. Братската връзка е основната, тя не се трансформира в другата - запазва се каквато си е възникнала. Сексуалната връзка е вторична и не е задължителна, но и не пречи. Тя само се облагородява и хармонизира от връзката брат-сестра. Ако връзката брат-сестра все пак се повлияе от сексуалната, значи тя не е била братска и приятелска, а маскирана сексуална... Може би това е критерият да ги разпознаваме...

За мен приятелството между хората - истинското - няма нищо общо с половете. Приятелството е между душите ни, а те нямат пол. Разликата между мъж-мъж и жена-жена приятелство, както и трансформирането на приятелство мъж-жена в сексуално привличане е признак за връзка между материалните тела, но за отсъствие на връзка между душите. Горното твърдение е извод от доста приятелства - и от двата вида. Приятелките ми по женска линия стигат едва до споделяне на женски преживявания, опит, съвети.... Всеки опит на душата да се докосне до другата душа, води до неразбирателство или до изключване на връзката. Приятелите мъже, с които съм усещала трансформиране на духовна близост в полово привличане - ами оказвало се е, че не сме били близки духовно всъщност. Не става дума за преструвки, просто временно подсъзнанието ни е маскирало истината, за да я направи приемлива за нас - т.е. ако ние не бихме се сближили само заради зова на хормоните, то хормоните са направили така, че да изглежда духовно сближаване. Всъщност си ги обичам и уважавам още всички... Само с един мъж приятелството между душите ни хармонично се съчета с отношенията ни като мъж и жена. И двамата смятаме, че можем и без второто, но можем и с второто... Не сме зависими от половете си, но им се радваме и им благодарим

На 27, 28, 29 Октомври 2008 в отговор на нашата петиция за Опазване и Защита на Седемте Рилски Езера и българската природа пристигат евродепутати от Европейската Комисия. Те ще изслушат нашите жалби и ше направят проверка на указаните от нас места. За да улесним работата на инспекторите молим всички, които искат да подкрепят нашата свещена кауза да участват с молитви по Изгрев Слънце на 27-и, 28-и и 29-и. - Молитва на Избраните - 133 Псалом - Формула: "Да осветяваме името Божие, Да търсим царството Божие и Правдата Негова и да изпълним Волята Божия!"

Сестра Теодорина Кожухарова сформира детска вокално-театрална група / от 4 до 14 годишна възраст/. Моля, желаещите да се запишат в библиотеката на Братската къща на тел. 963 43 13. Ще се работи върху детски златни песни, съвременни обработки на фолклор, версии на популярни мелодии от барока да съвременността и братски песни. Занятията ще се провеждат два пъти седмично.Точните дни и часове ще бъдат уточнени допълнително.

Съвсем обикновен между хората е въпросът: защо обичам този човек? Странно, че нито си задаваме нито можем да отговорим на същия въпрос за някаква храна, аромат, цвете, форма, животно... Просто го обичаме, защото го усещаме близо, хармонично с нашето усещане за красиво, добро... или в момента нещо вътре в нас има силна нужда от тази храна или изживяване... Кога започваме да си задаваме този въпрос? Може би когато усетим, че хората, на близостта на които държим и имаме нужда имат предпочитания към определени наши качества и не харесват други... Така започваме да се (само)манипулираме. Има само един изход от омагьосания кръг на взаимното манипулиране: Срещнеш един, нищо не ти дал човек – ще го обичаш, защото Бог е една Божествена Любов. Това може да се постигне само след като започнем да обичаме себе си по съшия начин....

Имах два случая наскоро, които отново ме накараха да се изумя от силата на мисълта - за кой ли път! Първият беше преди няколко дни. Сутринта около 7 - малко след като се събудих с добрата молитва... не знам защо се замислих за това, че когато нещо има да стане и аз съм по някаква случайност вътре, дава ми се лекота, сила, находчивост и благоприятни ситуации... усеща се че лети човек. обаче ако реша да излезна от това нещо по някакви свои съображения - свободна съм да го направя и нищо лошо няма да стане - все едно съм слезнала на своята гара... и Делото ще си продължи нататък с други хора.... Един час по-късно отворих мейла си и намерих писмо от много близък по дух приятел - застинах - в него пишеше същото, дори част от думите бяха същите.... Писмото беше написано и пуснато в часа, в който аз бях започнала да мисля за това... От две седмици гледам всяка сутрин ключодържател, който ми подари дъщеря ми през лятото - бях го сложила на място, на което го виждам всяка сутрин и вечер. Всеки път нещо в мен много силно искаше да го сложа на мястото на стария - подарен ми от мъжа, с когото създадохме щастлив дом. И все не ми даваше сърце... След седмица намерих ключодържателя откачен от гривната на ключовете в джоба на чантата си - ей така, някак си сама се беше счупила някаква малка пластинка... Когато казах на Емо, той се засмя и ми сподели, че и той си е мислел по същото време тайно да ми го смени с този на дъщеря ни, защото ме е виждал как го държа всяка сутрин и вечер.... но не е искал да ми налага желанието си...

Истината Случва се човек да усети, че е постигнал Истината... Как да позная дали това е илюзия или наистина съм вътре? Ако за миг дори ми се стори, че друг не знае Истината и се заблуждава, значи съм се огледала в него - аз самата се заблуждавам. Ако някой ми каже, че не знам Истината и се лъжа и се опита да ми отвори очите, а аз усетя негативност някаква - каквато и да е - значи и аз като него съм отвън.... "бодрост във вашия ум, да ви даде подтик към една мисъл, да влезете в свръзка с Божествения свят."? - Можем ли да приемем, че това е един от признаците,че сме в Истината?

Как ни освобождава светлината? Когато осъзная смисъла на всичко, което става с мен не по моя, а по волята Божия. Когато ми се осветли какво е доброто в ограниченията и какво е добро в това, което съм принудена да направя (принудена само защото и докато осъзная защо и как да го направя доброволно и с радост за мое и на другите добро). Откакто прочетох това, се уча да долавям "тихия глас". Мисля, че вече започнах да разбирам кога се чува - умът има нужда да се отпусне и да спре да налага "правилности", да даде на всичко и всички около себе си правото през устата и волята им да "говори Бог". Но най-вече се уча да слушам ситуацията. Ако нещо някак не се получава, колкото и да се старая, значи ситуацията ми казва да не го правя и да се огледам за нещо друго, което става лесно и бързо и просто... Огледам ли се, веднага го намирам. Отначало изглежда странно и неадекватно, но само защото умът ми още не "сменил меховете"-рамките. Когато след време се подредят повече парченца от пъзела и картинката започне да се оформя, ми остава само да се радвам и благодаря на търпението и "послушанието си". Това съм го опитвала цял живот, но едва наскоро започнах да разбирам какво означава всъщност. Да дадеш свобода на другия да наранява някого умишлено пред теб, това означава, че не даваш свобода на доброто в него... Да обясниш и покажеш на хората в личния близък кръг,че са свободни да изберат дали да приемат личното усещане за свобода и радост или да се отдалечат от този кръг, ако нещо в него не им харесва, дразни ги. И най-важното нещо, което научих в този живот дотук - ако успеем да дадем свободата на себе си, значи сме я дали на другите. Ако по някакъв начин усетим другите задължени в нещо, значи самите ние сме ограничили своята свобода. Ако някой се опитва да ограничи по някакъв нчин личната ни свобода, то с това той се опитва да ни покаже как е ограничил своята собствена... Цитатите са от беседата Свобода на духа

Тази вечер се запознах на живо с Ани - Аделаида! Красиво, добро, щастливо Дете - излъчва светлина и топлина, а доброто и сърце искри в очите и! Смехът и е заразителен, нежността я прави невероятно привлекателна - не ни се искаше да я пуснем да си тръгне! До себе си има силен спокоен и добър мъж! Бъдете щастливи, приятели! Благодаря ти, Ани, че винаги си била до мен в най-трудните ми моменти и си ме подкрепяла , когато съм се колебала и съмнявала.... За вас с Ники: Небесна разходка

Децата безпогрешно ще ви посочат щастливото семейство - това е мястото и хората, при които те с радост отиват, спокойно играят и споделят своите детски тайни и си тръгват със сълзи на очи и със "заканата", че скоро пак ще дойдат. Разбрах го по нашите пораснали деца и по племенниците, които са си направили график кой от тях кога ще е у нас през ваканциите и почивките си. Последният път синът на брат ми - 12 годишен - ни сподели - как да си намеря жена, с която винаги само ще се смеем, ще си говорим за интересни неща и ще се обичаме като вас двамата с чичо Емо? Тази вечер Ани - Аделаида ми каза,че домът на баба и и дядо и винаги е било любимото и място - "В него винаги се усеща любов и топлота". Същото беше и с мен и дори сега, когато вече ги няма на този свят и в къщата им вече живеят други хора, се връщам насън и в мислите си и ми става спокойно-щастливо и сигурно. Ако домът ви е "детска територия", значи са ви удостоили със званието "щастливо семейство".

Отношение към Бога Примерът с кашлицата ми провокира дълги размишления и наблюдения.... Кашлицата е симптом, че в белите дробове, т.е. органът, който осигурява живота ни и връзката със средата ни, има натрупвания, които пречат на нормалното му функциониране. Той се опитва да ги изхвърли посредством кашличния рефлекс... В друга беседа Учителя споменава, че храносмилателната система отговаря на физическия свят, а дихателната на духовния. Следователно токсичните натрупвания в белите дробове са токсични натрупвания в духовния ни свят, от които той се опитва да се изчисти, проявявайки ги на материално ниво. Динамична мисъл може би означава мисъл, която може да сменя лесно гледните точки, да приема и обработва нова информация без да и налага стар начин на тълкуване (т.е. да не слага ново вино в старите мехове). Може би под динамичност се разбира и готовност да бъде сменена рамката (меха) всеки момент, ако ситуацията налага това. А това значи мисълта да е освободена от идентификацията с личността, която мисли. Ако все пак динамичността е поугаснала, затрупана от изгорели въглени и пепел, значи е време да се изгребат старите понятия и подходи и да се сложат нови "дърва"-проекти за нови подходи и рамки. После да се раздухат все още живите въглени - когато се духа, човек си поема дълбоко въздух и бързо го издиша - т.е. контактува със средата много интензивно - да наблюдава, опитва и мисли.... Ако не са останали живи въглени, трябва ни запалка - любовта към Бог и всичко сътворено от него, разбиране за Доброто като основен принцип на вселената и за злото като негов служител.....

Силите в природата Преди няколко дни ми се случи да ме "порежат". В гръб. Човек, към който се бях отворила след дълъг период отдръпване. Отдръпнала се бях след като бях усетила, че той търсеше позитивна енергия (не само от мен), която, обаче, след получаването вдигаше нивото му на гордост, той не успяваше да овладее процеса и позитивната енергия се трансформираше в изблик на агресивност. При новото приближаване отначало подходих с предпазливост, но сега осъзнавам, че нямах търпението да изчакам достатъчно и... се отворих прекалено бързо и широко... На всичко отгоре се опитах да защитя този човек от евентуален сблъсък, който бях преживяла аз самата преди известно време. Ами болката от "рязването" - а то беше направено по най-подходящия за мен начин - ме събуди и ми помогна да осъзная това, което написах по-горе. Мога само да благодаря на острието на този човек - урокът беше добър и съвсем навреме. Изкорени за дълго време (надявам се) прибързаността ми в отварянето, предоверяването, което води до разочарование, и най-важното - напомни ми, че имам още да чистя от старата си карма - да покровителствам и защитавам хората от нещо, което аз смятам, че би им нанесло болка. Интересно беше, че в изкопаната дупка от удара наистина бе посадено семенце - от друг, много деликатен и добър човек, който съвсем случайно, нелогично и изненадващо се появи в живота ми по същото време.... Вече не се учудвам, когато "случайни" хора в съвсем "случаен" момент отварят уста, за да изрекат по съвсем страничен повод (дори не на мен пряко, но пред мен) думите , които са ми необходими да легнат в прясно изкопаната дупка, за да порасне нещо красиво и добро... В моя случай осъзнах, че по време на дългото отдръпване съм позволила да се натрупа отрицателното електричество - потайно и от мен желание да "помагам и защитавам", което като цунами се е изляло в твърде висока положителна приливна вълна, реализираща това потайно желание. "Лошата постъпка" на човека, която в първия миг усетих като подлост и предателство, всъщност изигра ролята на "дига", в която се разби цунамито. Съвсем навреме.... Задължително ли е да провокираме "порязване", т.е. да се налага някой да стане "лош", за да укроти нечия приливна или отливна вълна? Вие усещате ли и успявате ли съзнателно да регулирате приливите и отливите в мозъка си? Имате ли примери, в които подобно регулиране е довело до растеж и успех във вашия личен и професионален живот?

Благодаря за интересната информация!

Красотата се създава по вътрешни закони. Хората я търсят по изкуствен път. Три неща ваят правилните черти на лицето: Любов към Любовта, т.е. свързването с Природата, за да се оформи човешката уста. Любов към Мъдростта - за да се оформи човешкият нос. Любов към Истината - тя оформя челото, погледа и очите. При стария живот образите са грозни. Отдето започва новият Живот, образите са красиви и дохождат в пълната си красота при Божествения Живот. Грозотата се дължи на лошите мисли, чувства и желания, от които човек трябва да се освободи. Те са му предадени от неговите деди и прадеди. Те представляват материал, който човек може да преработи. Красотата е духовно качество. Когато човек се моли постоянно, когато чете духовни книги и се занимава с красиви работи, лицето му придобива особени линии и особена красота. Красотата е израз на Истината. Само свободният може да се домогне до истинското знание - знанието на Природата. Само свободният може да бъде красив. Красотата е израз на Разумността. Като смисъл на Живота тя са заключава в Любовта. Красотата е в симетрията, но е и в онази пластичност, подвижност и живот на лицето. Бог е извор на красотата. Търсете онази красота, която носи образа на Бога в себе си. В образа на Природата има нещо красиво. Има една невидима ръка, която прави това съчетание, което виждаме. Образът на Бога се изразява в Природата. Някога Природата ни се вижда по-хубава, небето и Слънцето ни се виждат по-хубави, по-светли, по-красиви. Друг път Природата ни изглежда мрачна и сериозна. Стават ли тези промени в Природата? Не. Когато ние не живеем добре, хвърляме сянка и виждаме образа на Бога мрачен. Съвършената красота е идеал на човека. Човек ще бъде красив в бъдеще Изворът на доброто - Красотата

И той не е страшен - идваме тук на земята да осъзнаем,че смъртта е само минаване в друга форма. И винаги е за наше добро, когато е по Божията воля. Страхът от смъртта е едно уплашено дете, което се лекува с прегръдка и Любов.

Когато за пръв път прочетох това обяснение, си помислих: А не се ли затваряме така и оставяме лошото в наши близки хора или хора, които съдбата е сложила до нас, да ги трови тях? Ако ние поемем и пречистим част от отровата, така няма ли да им помогнем? Сега си отговарям - не. Ако отнемем част от отровата, която произвежда този човек, той ще се почувства добре и няма да се погрижи съзнателно да спре производството и. Нищо друго освен страданието и болката не са в състояние да го убедят да го направи. Значи ако споделяме част от болката, която сам си причинява другия, ние забавяме неговото осъзнаване. После си помислих - ами ако му кажем как той си произвежда сам отровата и сам се трови (т.е. посочим недостатъците му) дали няма да ускорим процеса на осъзнаване? И отново си отговорих с не. Човекът сам трябва да поиска промяната и сам да я направи по своя си начин - това ще е най-добрият начин за него. Всяка външна намеса би предизвикала или съпротива, или прехвърляне на отговорност, или зависимости... Значи да седим и да пазим себе си чисти докато той страда в отровата си, така ли? Излиза, че е така.... Докато той има до себе си чист човек, той има шанса да види пример, да се замисли, да потърси изход. Чистият човек е щастлив човек, а кой не иска да разбере как така другият постига своето щастие? Ами ако човекът с лоши мисли упорито настоява да ги изсипе вътре в нас, за да се освободи от тях или просто защото не понася факта, че до него има щастлив човек с "розови очила"?

И на мен. Макар, че винаги съм се старал да го запазя и като порастнал. Не се е получило на 100%. Все още се питам къде останаха очарователните моменти на детското учудване, радост, когато всичко ти изглежда свежо и ново, приказно. Защо сега не мога да изпитам същите дълбоки преживявания. А защо си толкова сигурен, че си пораснал? Може би вместо да запазваш детството, добра идея е просто да го отключиш със същия ключ, с който си успял (или поискал) да го заключиш? Защо смяташ, че нещата са изглеждали свежи, приказни и нови? Те СА били и продължават да БЪДАТ такива. Проблемът е, че когато си въобразим "пораснах - знам", ние замразяваме една картина, която "знаем" и така затваряме вратата на новото и свежото и приказното. Ако надскочим това в себе си, което ни убеждава, че "да знам=да се самоуважавам", и го сменим например с "да откривам новото непрекъснато=да Живея.".. то умът ще позволи на сърцето да си изживява това, което го свързва със Вселената....