Донка

Вяра Една истина, предавана от поколение на поколение от всички мъдреци и Учители... Спомням си и за снопа на хан Кубрат и за задружната дружина дето планина повдига... Задавах си въпроса защо е толкова трудно да го направим.... Отговори много... За да се изтегли лодката всеки трябва да заеме различна позиция от тази на другия и да приложи силата си по съвсем различен начин и ъгъл от останалите и не едната сила и единия начин, а "сумата на векторите" тегли лодката - т.е. никой конкретно. Освен това никой от теглещите не може от своята позиция да каже как точно се тегли лодката и той едновременно тегли лодката и помага на останалите да теглят лодката.... В какво се състои вярата в този случай? Вярвам, че и другите правят всичко по силите и уменията си, за да изтеглят лодката - въпреки, че те не правят същото, което правя аз и точно защото работим по различен начин, лодката се тегли... Вярвам, че аз не мога да знам и да определям начините на другите, а само да разбера кой точно е моят начин... Вярвам, че помагам на всеки от другите да теглят лодката точно толкова, колкото всеки от тях помага на мен. Вярвам, че няма възможност един човек да тегли лодката и че лодката може да бъде изтеглена.... Вярвам, че има повече от достатъчен брой хора, с които можем да изтеглим лодката и че мога да общувам с тях във време, място и по начини, които ще ни позволят да теглим лодката....

Добре дошъл hammer! Много се радвам, че харесваш и участваш нашия форум - от млад човек като теб, това за нас е най-високата оценка, която получаваме! И аз мисля, че не е необходимо човек да повтаря наляво и надясно колко много вярва в Бог - и наистина би било лицемерие да го декларира, но в същото време да не вярва, да не благодари и да не развива това, в което ти вярваш - силата и волята на човек и приятелството. За мен лично тези и още много прекрасни неща около нас и в нас са ни дар от Бог. Да вярвам в Него това означава да разбирам и прилагам човешката сила и воля и приятелството така и такива каквито са ни дарени... Предполагам включваш между нещата, в които вярваш, и Любовта - написах я с главна буква, защото говоря не за конкретните прояви, а за състоянието на безусловна любов.... То трудно се постига в ежедневието, но според мен включва всичко останало, в което човек вярва...

Just an ordinary miracle for you!

Здравей и добре дошъл и от мен! Първата книга, която отвори очите ми и душата ми за Учението и за живота, беше (и продължава да бъде) Изворът на Доброто. От нея можеш да избираш спокойно какво точно те вълнува в момента - без да спазваш реда по съдържанието. Това правех и аз отначало - препрочитах откъсите, които ме привличаха по няколко пъти и ги обмислях, опитвах се да видя връзката на казаното с моя личен живот и да ги приложа стъпка по стъпка. Ето тук можеш да намериш откъси от книгата: Истинският човек Мисли за майката и майчинството Космичното съзнание На мен още ми са много полезни и само мисли от Учителя по теми, които всеки от приятелите в този форум публикува, когато намери със сърцето си нещо ценно за него в момента. То се оказва ценно и полезно и за много други хора.... Ще се радваме и ти да споделяш с нас това, което те е развълнувало. В другите форуми ние изказваме и мнението си и опитностите си докато четем и мислим и прилагаме - в този само събираме мислите, които са ни разтърсили и помогнали да прогледнем и намерим Пътя си в определен момент от живота ни. Светлина и топлина!

Добре дошла при нас Добра Вълшебнице! Благодаря ти за светлината, топлината, силата, свободата, свежестта и аромата!

Черна е нощта, когато слънцето, светлината са скрити от очите ни. За да си починат ... и не само очите. За да можем да се пренастроим за новото, нужно ни е да се затворим за момент. Може би за да съсредоточим изцяло вниманието и енергията си върху трансформацията... Обаче по наблюденията от живота ми показват, че ако сами "заспиваме" периодично и виртуално примиряваме черното със светлината, не се налага да ни ограждат с неблагоприятни условия... Ако човек дава почивка и грижа за тялото и душата си, няма да се налага да се поболяват, за да го заставят да им ги даде. Няма да се налага Бог да праща лъва, за да ни събере...

Молитвен наряд за начало: Благата песен - песен Дето е бог, там съм и аз - формула Псалом 23 Беседа: Вяра Молитвен наряд за край: Да пребъде Твоят Дух в нашите сърца - формула Господнята молитва - молитва Господи, влей в мен живи космични сили - формула

С пролет в сърцето

Изворът на доброто - Правила за ученика Изворът на доброто - Пред новата епоха Изворът на доброто - Зазоряване Изворът на доброто - Законът на справедливостта

Великата майка Правата мисъл... Колко често се изкушаваме да си мислим, че сме прави... И като си го помислим не сме склонни вече да се оглеждаме в себе си и около себе си и да променяме мислите си. По-скоро искаме света си и себе си да подчиним на тези "правилни мисли". И тогава една по една пропълзяват мрачните ни мисли... Когато приемем, че правата мисъл е тази, която следва Божията мисъл и воля - независимо доколко те съответстват на нашите представи за добро - това означава, че сме замълчали пред Учителя си. Мислех си за един човек, че той ще е центърът на важна предстояща работа... почти бях сигурна, че съм права и... човекът внезапно тръгна назад и се отказа. Не убеждавах, не се разочаровах - разбрах, че мисълта ми не е била права... После млъкнах и спрях да градя кой какво ще прави - само питах какво ще му е драго на всеки да направи - сам да си предложи. И мозайката сама се нареди. Появи се светлината - и не просто примирение - радост изпитва човек която с думи не може да се опише, когато разбере защо всичко е станало само така, а не по друг начин... И благодаря сега, че бях прочела всичко това преди, за да го приложа...

Събуждане Детето в себе си прегръщаш И прощаваш, И проглеждаш, В себе си за да съзреш Смелост, истина и откровеност, Мекота, разбиране и радост С радостта на ближния. Свобода, смирение и чистота, Вяра скромността прегърнала. Здраво стъпил на земята И в сърцето скътал небесата, Ако в себе си успееш Мъдростта и светлината Да събудиш, Извора на Истината си намерил и извадил си наяве за душата си и за света си.

Следващите беседи от цикъла Великата майка: 06.11.2008 - 17. Вяра - Донка 20.11.2008 - 18. Работете с любов - Нели 04.12.2008 - 19. Съчетание на отношенията 18.12.2008 - 20. Влиянието на хармонията в живота - Моника 13 Моля, желаещите да представят беседа да се обърнат към някой от модераторите на форума.

Честит Рожден Ден ris 78 ! Светлина, Мир, Любов, Радост да излъчва живота ти така, както ги излъчва душата ти!

Нищо не искам - нито от себе си, нито от друг човек, нито дори от Бог. Всичко си имам каквото ми е необходимо да бъда щастлива и да работя и да се уча и благодаря за него на Бог. Ако усетя липса на нещо или желание някакво - само трябва да се огледам в себе си и около себе си на 360 градуса и ще го намеря в някакъв вид. Ако не го намеря все пак, значи желанието, искането ми е било неразумно и за мое добро е да го смиря. Каквото нямам или не мога или не умея, значи не ми е нужно вече или още или въобще.... нито пък е нужно на хората около мен да го имам, умея или мога.

Хубави въпроси! Между хората, с които ни се налага да общуваме, винаги има такива, с които ни е хубаво от самосебеси и такива, с които усещаме дискомфорт. Дискомфортът лично при мен всеки път е сигнал, че нещо в мен самата не е съвсем наред - другите само ми помагат да го осъзная. Възможно е да съм влезнала в територия, която не е определена за мен и дискомфортът цели да ме върне на моето място и в моя път. Възможно е да съм с гръб към положителната страна на ситуацията и човека, който ме дразни - тогава боцкането цели да ме накара да се огледам и вгледам по-внимателно. Възможно е несъзнателно да съм втвърдила някакви уж временни рамки - за себе си, а това значи и за другите. Всяка ситуация е различна... Различен урок... Прощаваме ли по-лесно на хората, които обичаме когато ни покажат грешката ни-нали сме хора и не сме- или ни обидят? При мен се случва така, че когато някой се обръща към мен с критика и ми показва грешките, всъщност казва на глас своите собствени грешки пред мен и може би това е начинът, по който Бог му помага да види и оправи себе си. Когато на мен ми се прииска да покажа грешките на друг, удържам се от порива и внимателно се оглеждам дали аз не го правя същото по мой си някакъв начин. За обидата - ами ако я усетя, значи са ме пипнали по болно място, което трябва да лекувам... Забелязали ли сте, че когато някой се опитва да ви обиди и удря по място, за което той си мисли, че ще ви заболи, но при вас е здраво, ви става много смешно? Всъщност този, който удря с цел да обиди другия, несъзнателно ви показва къде е неговата собствена болка.... Когато осъзнах това, започнах да ловя в себе си моментите, в които си помислям, че другия ще го заболи някъде - е, при мен се проявява не в удряне, а в предпазване на другия да не докосна това място. Което е същото с обратен знак. Започна ли да пазя другия от някаква болка, значи аз самата нося тази болка и имам такова болно място. "Как да говорим с този непознат, който нещо не ни харесва?" Това беше сериозен проблем при мен дълги години. Вече смятам, че съм го решила. Забелязвам негативното отношение, но запазвам независимостта си от него - то не е мой проблем, а на човека, който го носи. Говоря с много любов и уважение с него, но не задоволявам неговите претенции - "Ти имаш право на твоето мнение точно толкова, колкото аз на моето." Приятелката на моя син се дразни, че в нашия дом няма традиция да не се започва храненето докато не са седнали всички. Разбирам я - това е чудесно, но с нашето разписание на деня да поддържаме тази традиция това означава единият да стои гладен и да чака другия. Това няма как да не предизвика раздразнение, че другият се бави някъде... Когато сме заедно традицията се спазва от самосебе си, защото всеки участва в приготвянето и слагането на храната до последния момент. Когато някой не е бил с нас, а ние вече сме приключили и седнали, минута преди това предупреждаваме, че сме готови и сядама и после.... петима петка не чакат . Тя си се цупи, но това е нейния урок или да участва в приготвянето на трапезата с всички, или да уважава времето, в което тези, които са го направили, сядат да се хранят... Аз си я обичам и я разбирам заедно с цупенето и претенциите, но не ги вземам предвид. На въпроса "Защо започнахте без мен?" отговаряме - Защото бяхме гладни и всичко беше готово. И повече не коментираме това дори и тя да настоява...

name="allowFullScreen" value="true"></param><param name="allowscriptaccess" value="always"></param><embed src=" type="application/x-shockwave-flash" allowscriptaccess="always" allowfullscreen="true" width="425" height="344"></embed></object>"> name="allowFullScreen" value="true"></param><param name="allowscriptaccess" value="always"></param><embed src=" type="application/x-shockwave-flash" allowscriptaccess="always" allowfullscreen="true" width="425" height="344"></embed></object>" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350"> От улыбки хмурый день светлей От улыбки в небе радуга проснется Поделись улыбкою своей И она к тебе не раз еще вернется И тогда наверняка вдруг запляшут облака и кузнечик запиликает на скрипке С голубого ручейка начинаеся река ну а дружба начинается с улыбки От улыбки солнечной одной перестанет плакать самый грустный дождик Добрый лес простится с тишиной и захлопает в зеленые ладошки И тогда наверняка вдруг запляшут облака и кузнечик запиликает на скрипке С голубого ручейка начинаеся река ну а дружба начинается с улыбки

Любовта беше за мен страдание докато не стигнах до думите, които ми помогнаха да осъзная: страдание носи не любовта, а зависимостта и от външните стимули: Любов без външен стимул А любовта може да носи само радост и свобода...

- Искате ли да се освободите от старото - приемете Любовта. За да задържите в себе си Любовта, пазете свещеното правило: обичайте без да очаквате да ви обичат. Бъдете в това отношение като Бога: той обича, без да очаква да го обичат. Няма по-велико нещо за човешката душа от стремежа да обича всичко живо, създадено от Бога. Обичайте, както Слънцето обича. Като изгрее, то изпраща светлината си на всички живи Същества - грозни и красиви, малки и големи. Истинският човек никога не съжалява, че е обичал. Той обича без да се интересува дали го обичат или не. Това се нарича Любов без външен стимул. Не мисли, че като обичаш някого, той ти е длъжен. Ти казваш: „Никой не ме обича.” Това не е твоя работа. Не очаквай хората да те обичат. Първата ти работа е да обичаш хората; дали хората те обичат, това е тяхна работа. Ти нямаш право да се месиш в работата на другите хора. Божията Любов всякога дава и никога не мисли за вземане. Тя е извор, който постоянно тече. Едно от правилата на Любовта гласи: пази свободата на другите, както пазиш и своята. Някой пречи на свободата на другите и ги ограничава. Защо? Защото е вън от Любовта. Казваш някому: „Ти не ме обичаш.” Остави човека свободен, не се меси в неговата Любов. Той е свободен да те обича или не. Единственото нещо, което никой не може да ти отнеме, е онова, което сам проявяваш. Въпреки това, човек дохожда до обратното заключение и казва: „Трябва да ме обичат.” Някой казва: „Аз го обичам, но той не ме обича.” Какво те интересува дали той те обича? Не можеш да искаш да те обичат. Това не е твое право. Ако обичаш някого, никой не може да се меси в твоята любов. Това е Бог, който се проявява в тебе. Никой няма право да се меси в работите на Бога. Не търсете и сметка от Бога кому какво е дал. Ако си в съгласие с Великия закон на Любовта, няма да се тревожиш дали те обичат или не. Ако не си в съгласие с този закон и да те обичат, пак ще живееш във вътрешна тревога. Казано е: „Не съдете.” Ти съдиш хората, че нямат такава любов към тебе, каквато ти искаш. Който има Божията Любов, той дава без да очаква нещо. Човек се радва на Любовта, която има в себе си и не я търси навън. Такова нещо е Любовта: даваш и не мислиш, че си дал. Не искаш от другите нито почит, нито отплата. Когато твоят приятел охладнее към тебе, да не измениш отношението си към него. Това е морал. Трябва да знаете, че човек е колективно същество и затова не е отговорен винаги за своите постъпки и чувства. Постъпките на човека биват колективни и индивидуални. Не изисквай от хората да те обичат, защото Любовта е най-свободния акт в Природата. Тя се проявява непринудено. Докато Учителят иска учениците да го обичат, той ще стане за смях пред тях, защото иска нещо за себе си; но когато той обича учениците си и им желае доброто, те ще го обикнат. Някой казва: „Аз искам хората да ме обичат.” Щом си направил такъв избор, ще срещнеш големи противоречия в живота си. Ако изискваш да те обичат, ще страдаш. Ти казваш: „Аз вече никого не обичам, защото никой не ме обича.” Тогава ти си търговец. Срещаш някой човек и го питаш дали те обича. Ако те обича, има причини, ако не те обича също има причини. Така че, и като те обича да се радваш, и като не те обича, пак да се радваш. Знаете ли колко е мъчно това? Изворът на доброто - Любов без външен стимул

Ако ги обичате (парите и богатството) така, че да не можете без тях и те да осмислят живота ви, също ще почука - ако не материалната, то духовната бедност. "Блаженни бедните по Дух!" Тук смисълът е друг. Преводът и българската многозначна дума "беден" заблуждават. Под беден тук се има предвид този, който не се смята себе си за богат, т.е. не е горд, не е спрял да расте и да се развива духовно, не се е ограничил в рамките на това, което знае и умее (има). Вторият смисъл на фразата засяга чувството за собственост - беден означава това, което имам, не е моя собственост (нито материалната нито духовната) - то ми е дадено от Бог да го развивам и служа с него на Бог и хората. Напомням за притчата за талантите... Бедността като усещане и състояние на недостатък на нещо съществено за живота според мен се дължи или на свръхвисоки претенции и алчност (беден съм - имам само 1 джип - хората имат по 2 и 3). Или на неспособност (или нежелание) да се реализира заложения в човека и средата му потенциал. Цитатите, предложени от иво много добре илюстрират това...

За мен връзката между предприемачеството и духовността са мотивите - и на предприемачеството, и на духовното развитие. Ако те са егоистични, и двете са разрушителни за човека. Предприемачество, насочено към печелене на пари и самоцелно увеличаване на богатството изсушава душата на човека. Духовно развитие, насочено само към самовглъбяване, откъсване от ежедневието и материалния живот, от ролята, която човекът е "назначен" да играе в Цялото също е вид раково образувание. Когато мотив на духовното развитие и на предприемачеството е максимално оползотворяване и прилагане на силите, способностите, времето, знанията- заложени по рождение и придобивани перманентно през целия живот - в полза на Цялото, предпиемачеството е признак на духовно развитие и го стимулира и подпомага като му дава среда да прилага усвоеното в духовната сфера, а това осигурява възможности за растеж и развитие на духовността. От своя страна духовното развитие помага на предприемачеството като поддържа Пътя и Смисъла му и го пази от изкористяване. Пример мога да дам със себе си. Духовното ми развитие ме тласкаше да се уча да обичам безусловно, да намирам доброто във всеки и да му давам път. За да го осъществя на практика това, трябваше да направя нещо така, че да имам практическата възможност да го работя. В процеса на упоритата работа по основаването и стабилизирането на школата, се научих на много ценни за мен качества, опознах живота, средата си, хората около себе си по-добре, разширих визията си за нещата, започнах да допускам безкрайно количество възможности и да виждам доброто в "злото". Това беше изключително важно за професионалното ми израстване, а то пък определи успеха на школата... Може би най-важното, на което ме научи предприемачеството е да не се поддавам на свои егоистични ограничения, да не налагам своя визия за нещата и да не се водя по някакви общоприети рамки, а да слушам сърцето си и ситуациите... и да вървя по дългия път с малки крачки и с вяра в Доброто и в силата на Любовта...

Точно казано! Възможно е между такива близки като брат и сестра хора да възникне и привличане между половите тела, но то възниква и се развива отделно и хармонично свързано с братската връзка. Братската връзка е основната, тя не се трансформира в другата - запазва се каквато си е възникнала. Сексуалната връзка е вторична и не е задължителна, но и не пречи. Тя само се облагородява и хармонизира от връзката брат-сестра. Ако връзката брат-сестра все пак се повлияе от сексуалната, значи тя не е била братска и приятелска, а маскирана сексуална... Може би това е критерият да ги разпознаваме...

За мен приятелството между хората - истинското - няма нищо общо с половете. Приятелството е между душите ни, а те нямат пол. Разликата между мъж-мъж и жена-жена приятелство, както и трансформирането на приятелство мъж-жена в сексуално привличане е признак за връзка между материалните тела, но за отсъствие на връзка между душите. Горното твърдение е извод от доста приятелства - и от двата вида. Приятелките ми по женска линия стигат едва до споделяне на женски преживявания, опит, съвети.... Всеки опит на душата да се докосне до другата душа, води до неразбирателство или до изключване на връзката. Приятелите мъже, с които съм усещала трансформиране на духовна близост в полово привличане - ами оказвало се е, че не сме били близки духовно всъщност. Не става дума за преструвки, просто временно подсъзнанието ни е маскирало истината, за да я направи приемлива за нас - т.е. ако ние не бихме се сближили само заради зова на хормоните, то хормоните са направили така, че да изглежда духовно сближаване. Всъщност си ги обичам и уважавам още всички... Само с един мъж приятелството между душите ни хармонично се съчета с отношенията ни като мъж и жена. И двамата смятаме, че можем и без второто, но можем и с второто... Не сме зависими от половете си, но им се радваме и им благодарим

На 27, 28, 29 Октомври 2008 в отговор на нашата петиция за Опазване и Защита на Седемте Рилски Езера и българската природа пристигат евродепутати от Европейската Комисия. Те ще изслушат нашите жалби и ше направят проверка на указаните от нас места. За да улесним работата на инспекторите молим всички, които искат да подкрепят нашата свещена кауза да участват с молитви по Изгрев Слънце на 27-и, 28-и и 29-и. - Молитва на Избраните - 133 Псалом - Формула: "Да осветяваме името Божие, Да търсим царството Божие и Правдата Негова и да изпълним Волята Божия!"