Донка

На Надежда Насева Любовта стопи ли преспите, Вярата покълва в мрака, За да наплоди Надежда. Вяра път проправи ли Под нозете на Надеждата, Любовта е Пътят. Стъпи ли в един живот Надеждата, Любовта сърцето е събудила, И посяла Вярата.

Васил! И на мен ми направи много силно впечатление този пасаж: Да, наистина границата е много тънка - и най-често я пристъпваме с най-благородни намерения и идеи. Съществува закон за индивидуалното темпо на детското развитие и за неговия скокообразен характер. Съществува и закон за развитие на интелекта по пътя на опити и грешки, подражание и експериментиране. Съществуват закони за периодите на детското развитие и основните дейности в тях, за играта като основен начин за усвояване на човешката култура... Няма педагог, който да не ги знае тези закони, но... Цялата ни система на образование и възпитание като че ли е насочена към "поправката и поизглаждането им". Събираме в една паралелка деца с различно темпо на усвояване и с различни типове мислене и памет - за да можели по-бързите да стимулират по-бавните... Така спираме развитието и на двете групи, а за моралните сътресения и израждане не ми се говори. Противопоставяме играта на "сериозното учене" - забравяйки, че точно играта е най-сериозното и ефективно учене... Учебниците на ранните възрасти изискват от децата логическо и абстрактно мислене, което не е присъщо за тях. Изпускаме момента за развитие на физиката и на образното мислене и интуицията. Опитваме се да ги учим на анализ на литературни произведения, когато за децата е време да общуват с природата и да се учат да виждат красивото и доброто в света около себе си и в самите себе си..... Омаловажаваме и загърбваме най-важните за детето дейности - физическото възпитание, музиката, изобразителното изкуство - вместо да изучаваме и напълно да оползотворяваме техните безкрайни ресурси, предоставени ни от Божествената ни природа... Поставяме децата в ситуации на конкуренция един с друг вместо да подкрепяме и използваме естествения им стремеж да си "играят заедно". Но пък живеем с гордостта на "възпитатели"! Все ми остава радостта, че много от децата ни израстват нови хора въпреки, а не благодарение на тези "усилия" .

Изворът на доброто - Бъдещата култура name="allowFullScreen" value="true"></param><embed src=" type="application/x-shockwave-flash" allowfullscreen="true" width="425" height="344"></embed></object>"> name="allowFullScreen" value="true"></param><embed src=" type="application/x-shockwave-flash" allowfullscreen="true" width="425" height="344"></embed></object>" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350"> Чайковский - Осень Музиката на П.И. Чайковски винаги е докосвала всяка струна на душата ми - нежност, доброта, мъдрост и толкова човешки чувства и мисли, които никога не биха могли да се излеят в думи... Вашите любими руски композитори и музикални произведения? Моля Александра да ни разкаже и даде линкове към съвременна руска музика - за съжаление ние имаме все по-малко информация за нея... Как руският народ запазва и обогатява невероятните си фолклорни и класически традиции? Има ли наистина подема, за който ни е предсказвал Учителя? (Напомням на всички участници, че в този подфорум може да се пише и на двата езика- български и руски.)

Въпросът ми е към родителите на малките и порасналите вече ученици: Направило ли ви е впечатление какви дейности в училище и извън него са привличали най-силно вниманието и интереса на детето ви и с какво те са допринасяли за неговото развитие? Използвате ли играта или сте успели да внушите на децата си, че училището я изключва и забранява? Може ли учебната дейност да се превърне в игра и как? Играта сериозно занимание ли е за детето ви или "губене на време"? Широко разпространена "дейност" на съвременното дете е висенето пред компютъра. Как превръщате злото в добро? Може ли компютърното занимание по някакъв косвен начин да допринесе за физическото развитие? Вашите идеи и опит?

Боязнь школы Здоровые психически и физически дети с радостным нетерпением ждут начала школьной жизни. Они быстро осваиваются в ней, не выказывая никаких невротических реакций на изменение своей жизни. Вместе с тем есть дети, которые страдают настоящей школьной фобией. Эти дети в первые шесть лет жизни по разным причинам не научились устанавливать естественные контакты с ровесниками, не смогли своевременно освободиться от симбиоза с матерью. Такая важная перемена в жизни ребенка, как поступление в школу, в воображении 6 - 7-летнего ребенка может принять угрожающий характер и достичь силы стрессовой ситуации. Вот как представил себе будущую школьную жизнь Саша Н.: «Приходит учитель в класс, а там все ученики в синяках, с пластырями и бинтами на голове, и все орут от боли. А хулиган сидит за своей партой в рваном грязном костюме с ложкой в зубах, с рогаткой в руках и со складным ножом в дырявом кармане. Учитель спрашивает: «Кто это все натворил? Окна выбиты, а на полу стекла, мусор, сломанная рогатка валяются...». Саша сказал, что больше всего ему хотелось бы быть похожим на такого хулигана, но он заставит себя быть хорошим. Воображение Саши и раньше было своеобразным. Теперь же страх, что он будет нелюбим учителем и соучениками, боязнь обвинения в непослушании усиливаются его фантазией. Занятия психогимнастикой с Сашей Н. были построены с использованием так называемой биодрамы (А. ВОЛЬТМЕ 1951). В биодраме между детьми распределяются только роли животных. А. Вольтман считает, что дошкольнику легче принять роль животного, чем роль самого себя, своих товарищей или родителей, и, добавим мы, биодрама незаменима в таких щепетильных случаях, как изображение дошкольником учителя, наделенного отрицательными качествами. В зале, где проходили занятия, поставили несколько парт и учительский стол. Саша и еще несколько детей, у которых тоже предполагалась, но по другим причинам плохая адаптация к школе, были приглашены на игру в школу. Уроки попеременно проходили в двух разных школах — «звериной» и «людской». В «звериной» школе разрешалось любое фантазирование, которое тут же «отреагировалось». В ней Саша переиграл все роли от забитых, объятых ужасом, униженных лесных существ до злобных и агрессивных зверей-учителей (была использована музыка Д. Д. Кабалевского). «Школа для людей» была представлена как нечто светлое, возвышенное, доброе. Уроки в этой школе имитировали школьные предметы. На переменах же создавались ситуации, которые моделировали различные взаимоотношения школьников в этой школе. Сашин престиж был повышен тем, что он исполнял роль учителя. Для изображения уверенности мальчику предлагалось удерживать прямую осанку и как можно шире развернуть плечи. Такая поза является индикатором доминантности или успеха у человека. Имеются исследования, в которых экспериментально подтверждается, что физическая поза по принципу обратной связи является одним факторов, влияющих на эмоциональное впечатление и поведение. Постепенно Саша и на самом деле стал спокойнее, увереннее. В результате этих игр у мальчика негативное отношение к настоящей школе изменилось на положительное. Представляет интерес и то, что в «школе для людей» Саша без кого-либо нажима на него ни разу не соскользнул на свои прежние фантазии. Благодаря биодраме удалось эмоционально пресытить детей, включая Сашу. Игра в «звериную» школу сама собой прекратилась. Вместо нее открылась художественная школа, ориентированная на Сашу, в которой на разных уроках использовались некоторые рекомендации Леонардо да Винчи для желающих научиться рисовать. (Конечно, они были упрощены и адаптированы для детей.) Так, например, на одном из уроков на стене чертилась мелом небольшая линия или приклеивалась полоска бумаги. Дети садились в нескольких шагах от стены и отрывали от узкой и длинной бумажной ленты такую полоску, которая, по их мнению, соответствует длине полосы на стене. Затем они должны были подойти к стене и проверить себя. Саша хорошо выполнял это упражнение, что еще раз подтверждало его одаренность и усиливало его веру в себя. Для Саши задание усложнялось тем, что он должен был все дальше отступать от стены с полоской. На другом уроке в художественной школе дети рассматривали разноцветные пятна, которые сами же и изготовляли. И в этом наш Саша превосходил других детей. Через несколько месяцев Саша поступил в общеобразовательную школу. Психогимнастика - стр.23

Честит първи учебен ден! На настоящите и бивши ученици, на родителите на ученици и на всички колеги-учители! Преглеждах темите, в които сме писали, но не открих такава, в която споделяме какво е означавало училището за нас в ученическия период от живота ни. Какво означава за нашите деца сега. Не на теория - преди всичко споделен опит, радости и тревоги, успехи и проблеми. С какво настроение тръгват днес към училището децата ни? Радостно вълнение или напрежение и опасения? С любознателност или с отегчение? Каква би могла да бъде причината за второто и как се постига първото? Какви възгледи за живота формира днешното училище? Изворът на доброто - Педагогически въпроси Как според вас училището може да "даде подтик да развие вложеното в него"? Имате ли идеи и най-вече положителни примери? Само учителите ли носят тази отговорност или родителите на всяко дете са тези, които носят основната отговорност - а училището може да осигури само благоприятна среда? Как могат да си помагат и сътрудничат двете страни? Примери? Започвайки този разговор, осъзнавам колко оплаквания и разочарования могат да се споделят тук. И с основание сигурно. Такива теми сме имали много. Ще ми се тази да бъде по-различна - темата, в която търсим и намираме не проблемите, а техните решения, не задънените улици, а Пътищата. В този форум участват много добри и опитни педагози, койм които можете да се обърнете за мнение и съвет. Като пръв пример ми се иска да дам линк към откъс от една прекрасна книга на руската педагожка и отличен психолог М. Чистякова - Психогимнастика В откъса тя дава идея как педагозите и родителите могат да се справят с доста разпространен проблем за първокласниците - Опасенията от училището. Останалите публикации също биха могли да бъдат полезни на родителите на малките ученици.

Изворът на доброто - Правилното дишане Като че ли обръщаме повече внимание и влагаме повече усилия във вдишването и задържането. Всеки, който е опитвал, обаче, да проследи издишването и да се постарае да изчисти напълно дробовете си от въздуха, е усещал, че за това се изисква доста по-сериозно усилие на гръдния кош и на диафрагмата. При това накрая се включва и центърът за недостиг на въздух и се изисква и воля и търпение. Пеенето много помага да се развият. Когато човек пее, разпределя въздуха при издишването и не може да спре на неподходящото място, за да поеме въздух. Фразата го заставя да изтласка докрай въздуха. Опитайте да издържите докрай фразата на Аум и ще усетите как дълбоко поетият въздух свършва окончателно точно в края на стиха. Преди да се започне следващата дробовете като че ли знаят колко ще им е нужен и се отварят сякаш сами...

Благодаря ви, приятели, за поздравленията и за любовта и светлината, с които дарявате света ни!

Считайте, че всичко в света е създадено добре. Считайте, че всичко, което ви се случва, съдейства за вашето добро. Това трябва да залегне дълбоко във вашите умове, сърца, души и воля. Дето и да сте, в каквото и положение да сте, отделяйте половин или един час да мислите за Бога. Така се разширява съзнанието. Вашата работа за през цялата година е да се научите да обичате. Второто нещо - да намерите начин да изявите тази Любов. Трето - да знаете при какви условия да изявите Любовта си. Направете следния опит: вдълбочете се в себе си и кажете: "Господи, готов съм още сега да изпълня Твоята Воля, която движи всичко живо в света." Или кажете: "Ако съм намерил благодат пред Тебе, нека да почувствувам Радостта Ти в името на Твоята Любов, Мъдрост и Истина." Знаете ли какво ще почувствувате? Ще почувствувате такъв трепет, какъвто никога не сте почувствували. Ще се почувствувате възродени. В един момент човек може да преобрази лицето си. Обърни се към господа и кажи: "Господи, тури ме в огъня на Твоята Любов." Или кажи: "Господи, какво искаш да направя за възтържествуване на Царството Ти на земята и за осветяване на Името ти между човеците?" Изворът на доброто

Ти, като майка, като милваш детето си по главата, кажи: "Да влязат в тебе Божествените мисли, да носиш Светлина на човечеството, да помагаш на по-слабите си братя, да влязат в тебе благородни чувства!" Никога не говорете в отрицателна форма: "Не прави това, не прави зло!" А казвайте: "Прави добро!" Вместо думите "Не лъжи!", кажи: "Говори истината!" Колкото по-малко говорите за отрицателните неща, толкова по-добре. Трябва да говорите за положителното. Изворът на доброто - Педагогически въпроси

Точно за това е темата - за преживяните от бащите прекрасни моменти, за опитностите им - индивидуалните, за света на семейството през очите на всеки поотделно. Няма добри и лоши, правилни или неправилни - ние всички сме различни и се учим един от друг... и опознаваме божествените искрици, заложени във всеки от нас. В темата за майката ми прави впечатление ревността, която изпитват някои мъже, подозирайки майката в изземване на някакъв контрол и собственост над детето - по право техни, в избутването на бащите и подсъзнателното им елиминиране. Мисля си, че причината е в недостатъчно изяснениете ни роли и уроци, които имаме да учим - едните в ролята на бащи, другите - на майки в този живот. Бащата, който добре знае своята роля и място в семейството си, добре разбира, че майката не може да я изземе, дори и да има претенциите... Същото важи и за майката. Друг е въпросът доколко го разбира жената - майка - и това е също строго индивидуално... Личната ми карма включваше издигане в култ на бащата в семейството - до степен на подмяна на Бащата - Бог, с мъжа-човек. Сега си давам сметка, че съм огъвала и подчинявала Божиите заповеди - инстинктите си на майка - на егото на мъжа-баща дълги години. Подсъзнателно съм у прехвърлила и отговорността и вярата и безусловността на любовта, която може да прояви само Бог. Съвсем сериозно смятах децата, които родих за негови - на човека-баща, дори не ги смятах за мои... Е, завърши катастрофално, но ми беше добър урок и почистването беше болезнено, но кардинално... Сега всичко си е по местата и всички са свободни и щастливи... Какви уроци научихте и учите вие, бащите - за бащинството?

На 22.9.2008 започва новата Духовна учебна година. Следващите беседи от цикъла Утринни слова са: 06. - 28.09.2008 - Отношение към Бога - Ани 07. - 26.10.2008 - Първичната храна - Ваня Златева 08. - 23.11.2008 - Истински поклонници - Моника 13 Моля, желаещите да представят беседа да се обърнат към един от модераторите на форума с лично съобщение.

Изворът на доброто - Изворът Дали защото всички човешки мисли и чувства са си малки както е малък и човекът в сравнение с Вселената... Гордостта заслепява човека да си въобрази, че някаква негова мисъл или чувство са големи... И така подтикът, мисълта и чувството, в които първоначално е бил Бог, стават владение на Гордостта. Обърнем ли внимание на тях - ставаме и роб. Когато подтикът е малък, няма опасност да станем зависими от неговото изпълнение и резултат, нито ще чакаме някакви аплодисменти или благодарности - за нещо дребно, което дори сме забравили... От друга страна като смятаме, че подтикът е малък може да не си направим труда...

НАРЯД за 22 септември 2008 год. Празник на есенното равноденствие Начало на Духовната учебна година Начало 6.00 ч. 1. Стани, стани! 2. Добрата молитва 3. Благославяй 4. Добрият път (Молитва на ученика) 5. Прочит на Евангелията: Матей гл. 11: 25-30 Марко гл. 8: 34-38 Лука гл. 6: 27-38 Йоан гл. 8: 12-32 6. Беседа: Смисълът на живота, 22 септември 1942 г. том Опорни точки на живота, София, 1942 7. Кажи ми Ти Истината 8. Формула: • И това е живот вечен да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил (3 пъти) 9. Формула: • Мир, любов и светлина да залеят цялата земя, България, домовете ни, моята душа и душите на всички братя и сестри” (3 пъти) 10. Махар Бену Аба 11. Господнята молитва 12. Формула: Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов (3 пъти) Братски съвет източник:www.bialobratstvo.info

От 22 септември започва новият учебен цикъл. Следващите беседи са: 25.09.2008 - 14. Пояснения върху окултизма, спиритизма, теософията, мистицизма и християнството - Ани 09.10.2008 - 15. Силите в природата - Ася 23.10.2008 - 16. Великата майка - Ваня Златева Моля, желаещите да представят беседа да се обърнат към някой от модераторите на форума.

Моля да ми простят мъжете и бащите тук, че сме забравили тази тема. Благодаря за тактичните напомняния в темата за майката. Много хубави въпроси е задала Аделаида... Бащинството - съвсем човешкото - винаги е предизвиквало уважението и възхищението ми. То е било висшата форма на проявяване на мъжествеността в един мъж. Осъзнавам, че ролята на бащата съвсем не е толкова проста и ограничена, както може би се струва на някого, особено на някои от нас - жените. Ние сме склонни да имаме определени очаквания и дори претенции, които мъжете съвсем не смятат за бащинство. Истината, до която ме доведе животът ми и перипетиите, през които ме преведе - слава богу с щастлив край за всички - на мъжете е много по-трудно, отколкото на жените... Често жените усложняват още повече тази роля.... И все пак, оставайки си жена и майка в този живот, не бих могла да говоря за бащинството така, както могат да го направят бащите тук. И на мен ще ми е интересно да споделите своите опитности, които са ви карали да се чувствате бащи, вашите успехи, добри плодове, а защо не и грешки, които сте осъзнали и поправили. Или спомените и впечатленията ви за личността и ролята на вашите бащи в израстването и оформянето ви като личности? Или на бащите на децата ви? Какви са приоритетите на един баща и как бащата вижда света на своето семейство и своята роля в отглеждането на децата и тяхното "отбиване'? Кога майката и бащата се превръщат в съперници? Какво е необходимо, за да бъдат сътрудници?

От написаното по-горе се излъчва истинска мъжественост - каквато я усещам и разбирам. Прозорливост, спокойствие, практичност, аналитичен ум, добронамереност, сила и... Любов, изразена по Мъжки начин. Поздравления!

Трудно се подбират думи за това, което е и върши майката - може би реализира да не е точната. Ще се опитам да го обясня с пример, не да го замествам с дума. Първият е от времето, когато бях млада майка. Току-що бях родила второто си дете - дъщеря ми. Втората нощ след раждането бях свита на леглото от спазмите на свиващата се бързо мускулатура на матката и се унасях в полусън - бебето ми спеше спокойно нахранено в койката си - на 2 метра от моето легло. В следващия момент, в който отворих очи и се огледах около себе си, стоях с бебето в ръце, тялото ми я беше обгърнало в поза на заслон и аз стоях полуклекнала под касата на вратата. Не разбирах какво се е случило, нито как и защо съм се оказала там с детето си. Нямаше мисли, нито емоции - цялата бях завладяна от инстинкт с невероятна сила. Малко по-късно започнах да идвам на себе си и от движението и шума около себе си постепенно осъзнах какво беше станало - имало е лек трус (беше 1986-31 август). Родилките бяхме на 4 етаж и се беше усетило полюляването. Аз явно не съм успяла да се събудя навреме, уморена след няколко безсънни нощи, и инстинктът за съхранение на детето - Божията воля, която безусловно управлява тялото и съзнанието на всяка току-що родила майка, ме бяха вдигнали и накарали да направя точно това, което е необходимо без да разчита на съзнателната дейност на мозъка ми. После прочетох, че най-сигурното място при трус е именно под касата на вратата в позата, която аз бях заела в съня си. Трудно ще нарека това "боен марш" - по-скоро безпрекословно подчинение на Сила и Разум, по-висши от мен, частица от които съм. След опитности като тази, която разказах, майката осъзнава - тя-човекът е само нещо като саксия с почва, в която Бог е посял семенцето на душата, избрала да се въплъти в това ново тяло. Разбирам, че за един ум, облечен в мъжко тяло и опитности, не е възможно да разбере пълното подчинение като поведение и начин на мислене. Затова то ви изглежда като фалическо и налагащо. Нищо изненадващо - напълно нормално като се има предвид ефектът на огледалото - всеки вижда в другите около себе си своя собствен образ. Вторият пример е от много по-късен момент. И беше доста болезнен. Синът ми навърши 22 години - студент и отличен програмист, но все още не започваше да търси сериозна работа. Парите не му стигаха, като на всеки млад човек, но аз не разбирах какво го възпираше... Знаех,че обича професията си и не беше мързелив, нито бохем... Нещо много силно в мен не ми даваше сън докато не разбрах деликатно (за един психолог и педагог с опит това не е проблем) в какво се състоеше спирачката. Опасения, че няма да го одобрят... Типично мъжка реакция... Въпреки професията си, или може би точно опита ми в нея ме кара винаги да оставям важните решения на интуицията си. Този път тя ми подсказваше, че трябва да направя нещо, което ме ужасяваше - да спра всякаква издръжка. Плаках 2 нощи, потресена от това, което трябваше и щях да направя. Всички мои модели на мислене се съпротивляваха и ме обвиняваха в безсърдечност и егоизъм. Но през цялото време с всяка клетка аз чувах ясната Заповед - "Вън от гнездото"! Докато пишех на детето си, че това е последният запис, сълзите ми се стичаха и в гърлото ми стоеше буца, но не можех да не се подчиня. Най-сериозното ми опасение бе, че няма да мога да издържа докрай и ще се отклоня от изпълнението. Тогава започнах да размишлявам - непрекъснато. И постепенно умът ми намери доброто и любовта в "изхвърлянето от гнездото". Три дни след писмото ми синът ми ме помоли да видя дали сивито му е написано добре.... Десет дни по-късно мина първото си интресвю с отличен резултат и първи в класирането, започна високоплатена работа веднага. Един месец по-късно му подписаха постоянен трудов договор, след още един - стана шеф екип. Работи това, което най-много обича и е щастлив, самостоятелен, свободен. Сега и двамата се смеем много на този случай и той казва - "благодаря на Силата, която те застави да ме изхвърлиш от гнездото си и на сърцето и ума ти, които изпълниха Волята и." Стана дълго, простете ми...

Егото има претенциите да опосредства Божията воля - и това се проявява в Господаря и Владетелката в човешката душа. Майката не опосредства Божията воля, тя я усеща и я реализира... А Божията воля е - Свобода и безусловна любов... за всички.

Горещата вода е първото нещо, към което посягам след събуждане - наистина действа точно така, както е описано по-горе... Аз я оставям да заври и после да се охлади докато стане приятна за пиене. Няколко капки лимон наистина я правеха по-вкусна, когато започвах, но сега нямам нужда от тях. В Извора на доброто- Чистата и нечиста храна - прочетох и още едно от благотворните и влияния: Когато водата възври, в нея става разширение – праната, магнетизмът се освобождава и по-лесно може да се възприеме от човека.

Благодаря ви Аля и Ани! Честит Рожден Ден Станимир Благодаря за мъжествеността, светлината, силата и мира, които носиш в себе си и излъчваш за всички тук! Щастлива е Жената, с която ги споделяш! name="allowFullScreen" value="true"></param><embed src=" type="application/x-shockwave-flash" allowfullscreen="true" width="425" height="344"></embed></object>"> name="allowFullScreen" value="true"></param><embed src=" type="application/x-shockwave-flash" allowfullscreen="true" width="425" height="344"></embed></object>" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350">

Има разлика кое дете вижда майката в човека според мен - дали вижда човешкото дете, което се нуждае от подкрепа и грижи само докато расте и се социализира или Детето Божие - искрицата, вложена във всеки човек. Ако вижда в хората човешките деца, майката страда, когато те станат самостоятелни и тя загуби смисъла на своя живот - да се грижи и да носи отговорност за тях... и продължава да "изпълнява дълга си". Това изглежда е културна особеност на народа ни - "За майката децата винаги си остават деца" - това е известно изречение, характеризиращо "добрата майка". Моята, например бе шокирана, когато заявих, че моите деца вече не са деца и аз вече съм им приятелка. Тя се обърна назидателно към сина ми и дъщеря ми ( по-високи от мен) и поиска да ме засрамят като ми кажат, че те винаги ще имат нужда от майка си. Те се усмихнаха и заявиха спокойно, че всъщност предпочитат да съм им приятелка, защото съм най-близката и най-сигурната от всички.. Ако жената вижда във всеки човек без значение на каква възраст е той - Божието Дете - т.е. заложеното от Бог в неговата душа, то тя няма как да обсеби с отговорност и грижи, защото отлично осъзнава, че Друг отговаря и се грижи за Детето и съдбата му - тя е само почвата и водата.... Такава майка слуша и може да чува Божията воля за Детето в хората около себе си и с радост я следва - дори когато тази воля означава да "пусне орлето от гнездото на скалата", точно когато крилцата му са укрепнали достатъчно, за да полети и малко преди да е станало твърде тежко тялото му, за да го издържат крилцата.... Да, може и да се разбие, но.... това е единственият му шанс да полети... В този смисъл за мен Детето има само един Баща. Майката е Дете на същия този Баща...

Призваха Исуса Какво означава хапчетата отвън да са горчиви, а отвътре сладки? Според моите опитности горчивата корица на хапчето предизвиква неприятни усещания, стресира организма и психиката. Точно това, обаче, вдига тонуса, вниманието, активира имунната система и механизмите за ориентиране в ситуацията и избягване на опасностите. С Ася понякога се шегуваме, че биоцитринът е толкова горчив, че само като си спомним за него и "грипа бяга". Кое е сладкото вътре в горчивата коричка - мисля, че това е урокът, който научаваме и положителните ефекти от промяната на мисленето и поведението ни. Това е изчистването от паразитите (в пряк и преносен смисъл), които сме поели без да забележим. Усещането за чистота винаги е "сладко". Може би сладкото вътре в горчивото се усеща и когато открием доброто в злото и установим, че имаме повече сили и способности, отколкото сме предполагали, че в хората около нас има красиви и добри страни, за които не сме предполагали дори... Мисля и върху "определеното време за лекуване". Дали това е времето, което е подходящо за по-бързото разтапяне на горчивата корица?

С изненада открих, че имаме цял форум за бременността и майчинството, но нито една тема, посветена на майката. От прочетеното досега стигам до извода, че понятието майка получава различни до противоположност тълкувания и употреби. Ако за едни това е Божествената същност и предназначение на жената, то за други майчинското в жената може да убие мъжа до нея. Ако за едни майка е синоним на силата, която дава живот и учи на свобода, то за други това е ограничителната сила, която не позволява на растящия човек да разпери криле, зарежда паразитни модели на мислене и поведение в съзнанието и подсъзнанието на детето и осигурява неговата зависимост и подчинението му на обществените егрегори на своята епоха. Учителя е писал много за майката и ролята и в света и живота на човека. От окултна гледна точка: Великата майка; в Извора на доброто В книгата си "Учителя за образованието" Боян Боев посвещава отделна глава на Мисията на майката. Как разбирате вие майката и майчинството? Кога една жена може да бъде наречена майка? Задължително ли е тя да е раждала деца и да ги е възпитавала или това не е критерий? Кои са най-ценните качества на майката според вас? Какво е останало у вас от вашата майка? И въобще каквото ви се иска да споделите за майката и майчинството....

Възпитанието на детето е в ръцете на майката. Каквото вложи майката в детето още през бременността, това е важното. После, след като се роди, детето по-трудно се възпитава. Затова казвам: "Майките ще оправят света." Майката във време на бременност може да вдъхне на детето разумност, интелигентност, да даде подтик на неговите чувства, да усили волята му. След раждането връзката между майката и детето продължава, макар и по друг начин. Дете, което майка му не го е носила на ръце, губи нещо ценно. Има връзка между етерните двойници на майката и на детето. Затова детето не трябва да живее далеч от майка си най-малкото до 14-15 годишна възраст. Това, което майката може да даде на детето си за една година, близките му и обкръжаващата среда не могат да му дадат и за двадесет години. Статистиката показва, че деца, расли до 20-годишната си възраст при любовта на родителите си, са по-благородни от онези, които са били лишени о родителска любов. Законът е такъв: колкото повече боледуват децата, толкова любовта на родителите към тях е по-слаба. За да бъдеш здрав, любовта на майка ти трябва да прониква дълбоко в твоята душа. Ако бащата и майката са мислили да вършат престъпление, синът, който се ражда, може да го извърши. Затова хората трябва да бъдат чисти, да имат чисти мисли и чувства. Щом човек храни една нечиста мисъл, тя може да се въплъти в детето. Ти, като майка, като милваш детето си по главата, кажи: "Да влязат в тебе Божествените мисли, да носиш Светлина на човечеството, да помагаш на по-слабите си братя, да влязат в тебе благородни чувства!" Който се отнася добре с растенията и животните, и с хората ще бъде внимателен. Това е моралът на Новата Култура. Майките трябва да научат детето, че Божественият Живот прониква в цялата Природа - в цветята, в дърветата, в мушичките и птичките, във всичко. Изворът на доброто - Педагогически въпроси