Донка

Ина! Точно - благостта е вложена в нас от Твореца, но от нас зависи (не от средата ни) дали ще го проявим Божествения огън... Преместих въпроса в тази тема, защото определено смятам, че тя съдържа отговорите. (Докато се опитвах да напиша този пост, Силвия го подкрепи с много красноречив пример! - Благодаря! ) Според мен жестокостта е симптом на "подпушена" благост и благосклонност. Какво би могло да я подпуши -т.е. блокира? Страхът и Гордостта, мисля. Също твърдостта на принципите и мерките за добро и зло и обявяването им за приоритет в живота. Всички те блокират приемането на човека до нас, естествената мекота в отношенията ни и оттам проявяването, реализацията на благостта и благосклонността. Подпуши ли се изворът на благостта и благосклонността, страхът отключва негативните емоции и реакции. И както сполучливо е реагирала Силвия - лекарството в такива случаи е отново благостта и благосклонността, които тя е преляла от себе си в момчето, за да го върне към реалността и истинското му аз. За да е способен човек на тази реакция, той трябва да е овладял механизмите на прошката и благодарността. И все пак прелятата благост и благосклонност са като прелятата кръв - те спасяват човека само в критични случаи. Това преливане не приключва, а започва процеса на лечение на страха и жестокостта. Ако същият човек някак остане с впечатлението, че ще му преливат този "елексир" всеки ден без да е необходимо той самият да почисти своя извор, елексирът би се превърнал в храна за жестокостта и в усещането "винаги когато съм жесток, следва порция благост към мен"..... т.е. в отрова. Сложно е.... и много отговорно.

Като разглеждате предмета, вижда ви се, че между мъжа и жената няма разлика. Някой път жената иска да стане мъж, но мъжът се отвръща да стане жена. Ако ви попитам какви искате да се родите, всички ще пожелаете да се родите мъже. Какъв прогрес би имало тогава в света, ако всички биха се родили мъже? Нали Бог най-първо направи мъжа; последният обаче каза: „Тази работа не може да я бъде, сам не мога да я свърша, как ще обработвам сам тази толкова голяма градина – раят, дърветата, които са в нея, па и животните, които са в нея, не могат да ме разберат“. Тогава Бог каза: „Много добре, аз ще ти направя другар, като тебе, да ти помага“. И тъй се яви на сцената този велик закон, този процес, който движи света. Никакъв прогрес, никакво развитие, никакво облагородяване не би имало, ако не съществуваше този закон. Да дойдем до обяснение на тази хармония, която трябва да съществува у мъжа и у жената, да приложим този Божествен принцип. Жената е емблема на Любовта. Любовта не може да се появи у мъжа – не в мустакатия мъж, защото и жена може да има мустаци, както имат някои животни, но има известни качества, които я отличават, и тия качества вечно ще пребъдват в нея – но у мъжа се намира оная друга Божествена сила, която се казва Мьдрост. Когато Любовта и Мъдростта се оженят, ражда се Истината. Искате ли да узнаете Истината, трябва да намерите баща си – Мъдростта, и майка си – Любовта, и те, като ви родят, ще ви кажат кое е Истина – ще се прояви тази Истина. Истината е по бащина линия, тя е пак мъжки пол – тя е синът на тия двама. Бащата и майката, т.е., Мъдростта и Любовта, като заченат пак, ще родят Добродетелта; това е вашата сестра. А Добродетелта и Истината съединени, това е Правдата. Така седи този въпрос. Ето защо жените имат ключовете на Царството Божие. И когато Христос каза на Петра: „Давам ти ключовете на Царството Божие“, Той подразбираше този дълбок вътрешен закон, че между мъжа и жената трябва да има всякога едно съществено различие. В това различие седи основата на обичта, която има мъжът спрямо жената. В деня, в който жената измени позицията, в която Бог я е поставил, мъжът няма да я обича: каквито ще диаманти, пръстени, огърлици и копринени рокли да си тури, никаква външна сила не е в състояние да накара мъжа ѝ да я обича. Мъжът е Господ за жената; тя трябва да вижда, че Господ живее в него, и за да я обича Господ, тя трябва да заслужи Неговата обич, като извърши някаква работа за Него. Понеже сам не може да слезе на земята да работи, Той ни дава и ум, и сърце, и сила, – всичко за да завладеем земята, да турим ред и порядък, в замяна на което Той ще ни изпрати всички добрини. И когато Христос казва на жената: „Обичай ближния си като себе си“, подразбира да обича мъжа си като себе си; също когато казва на мъжа да обича ближния си, подразбира да обича жена си като себе си. И ако вие дадете тези примери, тогава вашите синове и вашите дъщери ще ги следват. Това е то създаване на бисера – алхимическият закон, приложен на физическото поле. Многоценният бисер За коментари: Клас Неделни беседи - Многоценният бисер

Друг един пример. В миналите предисторически времена съществували две царства, преградени с една непроходима планинска верига. И в двете царства се явявали учени хора да казват, че онзи човек, който може да прокопае тази планина, за да направи път между двете царства, той ще принесе най-голямо благо на тия два народа. И това може да стане, обаче при условие, щото този човек, който почне да работи, никак да не се обръща назад, докато прокопае планината. Мнозина се явявали, започвали да копаят, но като дохождали до нейде, някой минувач дойде, бутне го: „Какво работиш, байно?“, той се обърне да му разправи, и в това време всичко изкопано се засипва. Най-после, явил се един царски син и започнал да работи. Минавали хора, запитвали го какво работи, но той си мълчал. Добре, но дошъл един философ, който искал да му покаже по-лесен начин, за да пробие планината. Тогава и той се измамил, обърнал се да го изслуша, но когато погледнал напред си, видял, че дупката, която бил прокопал, пак се запълнила с пръст. Зарекъл се за последен път, че кой за какво ще да го заприказва, няма да се обръща, и като започнал да копае, идвали пак да го запитват, но той действително останал глух за тях, докато прокопал планината, съединил тия две царства, и тогава се оженил за царската дъщеря на другото царство и тия два народа заживели още по-щастливо. Това не е само една алегория, това е една велика истина. Голямата планина, която разделя тия две царства, е човешкият грях, който разделя земята от небето. И ако сте ясновидец, ще видите между земята и небето тази черна стена с крепости, оръдия и стражи. Тази планина Христос прокопа, направи дупка – затова слезе, – и когато Той казва: „Само един път има, който води в Царството Небесно“, Той подразбира тази дупка, този тесен път. 2,000 години има как е прокопан този тесен път, но малцина са онези, които ходят из него. Широки пътища има много, но те не водят там, където води тесният. Многоценният бисер за коментари: клас Неделни беседи - Многоценният бисер

Многоценният бисер Сектата намира критерий, по който да раздели хората и да ги противопостави. Учението е принципът, които събира хората и намира смисъла и общото в различията между тях. Започнат ли последователи на едно учение да се делят и противопоставят с добрто намерение да бъдат "правилни" и верни на буквата на учението, те се превръщат в секта. Границата е много тънка и трудна, обаче...

Радвам се и споделям написаното от теб, Калина! Моята първа книга - както и на теб "случайно" попаднала в библиотеката ми - беше Книга за здравето. Втората - Изворът на доброто. Втората промени изцяло живота ми - преобърна понятията, с които бях живяла до 44тата си година. Как е заглавието на онази малка първа книжка, която намери в библиотеката? С какво тя толкова те заинтригува на толкова ранна възраст? Какво ти харесва и привлича в хората, които срещаш? (За другите - това е нещо нормално във всяко учение).

Днес няколко срещи и разговори ми напомниха колко лесно се изкушаваме да мислим и постъпваме като тези слепи учени: Само че как да разберем чии очи са слепи, вдлъбнати и чии виждат? Според мен идеята на анекдота е, че слепи очи, вдлъбнати са очите на тези "учени", които не могат да приемат разликата в очите на другия и смятат, че очите на всички трябва да виждат еднакво - съответно се грижат различните да "прогледнат". Многоценният бисер Какво означава "хармонична разлика - тя съществува ли си по принцип и по рождение - само е нужно да я видим, усетим - или ние сме тези, от които се очаква да хармонизираме съзнателно разликите помежду си?

Ако има нещо, което ми е правило и прави най-силно впечатление и ми въздейства най-дълбоко, това са примерите на Учителя - неговият метафоричен език. Случвало ми се е в сложна ситуация да си спомня дори не точно думите, но образа, създаден от Учителя и ми просветлява... Случвало ми се е и да разказвам на децата някои от тези примери - леко приспособени за техния език и разбираеми за ситуацията, в която сме попаднали. Имат невероятно въздействие! Никакво поучение или съвет или изискване не може да се сравнят... Предлагам в тази тема да събираме такива примери. Многоценният бисер За коментар: клас Неделни беседи - Многоценният бисер

Родопските песни са съхранили музиката на Орфей. Едва ли има българин, чието сърце не трепва, когато се докосне до нея. Славеят на Родопите - Радка Кушлева БЕЛА СЪМ, БЕЛА ЮНАЧЕ Бела съм, бела, юначе, цела съм света йогрела. Един бе Карлък останал и той не щеше остана, /2/ ам беше в могла утонал. В моглона нищо немаше, сал едно вакло овчарче. Сиво си стадо пасеше, с медно кавалче свиреше, /2/ с кавалан дума думаше: "Галени га са ни зьомат, технону бално колко е !" И вариант от Смолян: Бела съм, бела, юначе, цела съм светан йогрела. Един бе Карлък останал и той не щеше остана, /2/ ам беше в могла потънал. В моглона нищо немаше, сал едно вакло овчарче./2/ и едно бело момиче. http://pesen.hit.bg/texts/np_bela_sum.html Кои изпълнители на родопски фолклор са ви вълнували? Вашите любими песни? Линкове с родопска музика, които бихте препоръчали.

Посрещнахме слънцето с наряд и Паневритмия. На снимката виждате изпълнение на брат Панчо - домакинът на събора (цигулка) и Тодор Иванов -(кавал) - студент и изпълнител на автентичен Родопски фолклор. Имахме и щастието да пеем песни от Учителя заедно със Симеон Симеонов.

Троскот Когато за пръв път прочетох за лечебните свойства на троскота и ги изпитах върху себе си, ми беше смешно странно как една толкова "проста" трева, плевел, който ни заобикаля в несметни количества, може да бъде толкова полезен на човека. Той спасява оголените площи почва от ерозията и ги обогатява, задържа образуването на дълбоки пукнатини, отлично пасище за домашните ни животни. Време и начин на бране Коренищата на троскота се събират през ранна пролет, преди развитието на растението и през есента, когато надземната част е спряла вегетацията - започва да жълтее и съхне. Събират се след оран на ниви, угари, при разораване на ливади, при прекопаване на лозя и др. Първична обработка Събраните коренища се измиват бързо на течаща вода. След отцеждане се сушат в проветриви помещения или под навеси на пластове от 6-8 cm върху рамки, стелажи или постелки. В зависимост от времето се обръщат 1-2 пъти. Билката е изсушена, когато при огъване коренищата се чупят с трясък. Коренищата на троскота съдържат захари, нишесте, слузни вещества и др. Може да се използва при: чернодробни заболявания, безплодие, кашлица, ревматизъм, пясък в бъбреците и пикочния мехур, простатит, запек, възпаление на червата. Начин на употреба: 2 супени лъжици от билката се варят в 500 грама вода 5 минути. Прецежда се и се пие 3 пъти дневно по 100 грама преди ядене. Здравен магазин Bermudagrass is reported to be alterative, anecbolic, antiseptic, aperient, astringent, cyanogenetic, demulcent, depurative, diuretic, emollient, sudorific, and vulnerary (Duke and Wain, 1981); it is reported to be photosensitizing in animals, to cause contact dermatitis (Lewis and Elvin-Lewis, 1977), and hayfever (Degener, 1957-1963). It is a folk remedy for anasarca, calculus, cancer, carbuncles, convulsions, cough, cramps, cystitis, diarrhea, dropsy, dysentery, epilepsy, headache, hemorrhage, hypertension, hysteria, insanity, kidneys, laxative, measles, rubella, snakebite, sores, stones, tumors, urogenital disorders, warts, and wounds (Duke and Wain, 1981). http://www.hort.purdue.edu/newcrop/duke_en...n_dactylon.html

В началото на септември (първата събота и неделя) в Димитровград се провежда традиционен събор на братски групи. Съборът се провежда от времето на Учителя, но е бил забранен през годините от 1957 до 1990. Тази вечер събралите се от различни краища на България братя и сестри се радваха на изпълненията на известния български тенор и изпълнител на песни от Учителя - Симеон Симеонов и на братя и сестри от страната. Утре съборът продължава с Паневритмия - парка Пеньо Пенев - 6:30ч., наряд, беседа, братска среща и обяд. За допълнителна информация - donkag@abv.bg

Ася, Аделаида! Препрочитах думите ви и душата ми благодареше на "случайността", която ме свърза с вас и всички други жени като вас тук! Ние не сме илюзията, която ни "се иска", ние не сме наставление, ние дори не сме идеал - ние сме реалността и ставаме все повече. Това, че някои не ни виждат или им се иска да сме измислен идеал, това не ни пречи да живеем пълноценен живот и да се "размножаваме". На шега или на истина - това зависи и от избора, който правят мъжете. Ако искат да имат до себе си Жени, те ще се отърсят от клишетата, наложени им от медии и мода и ще се оставят на своята мъжка интуиция - ще останат при жената, която носи женствеността, описана от Аделаида толкова кратко, ясно и точно. Бих добавила към точката за "Умението на подчинение, за адаптиране и гъвкаво, меко подхождане в човешките отношения" зависи от умението и да усеща душата на мъжа и да я уважава, да разбира и владее езика, на който разбира и говори мъжът. "Ситно ходи" означава, че жената не прибързва и спокойно обмисля позицията и постъпките си, избора, който прави; "ниско гледа" - умее да забелязва малки детайли и да разчита посланията им, да ги използва; "мъдро дума" - намира доброто във всичко и умее да го покаже на останалите. Много мъдри думи за жената има в беседата Малък разбор от Великата майка. Интересни са и коментарите по нея... тук

Неоспорима е многократно превъзхождащата интуитивност на жената. Реално погледнато това е основният механизъм на нашето мислене. Ние "усещаме" какво е необходимо в една ситуация. И точно злоупотребата - съзнателна или в повечето случаи неосъзната - с това безценно качество стои в основата на много от женските проблеми и неразбирателствата между половете. Интуицията ни е дадена, за да можем да реагираме по най-бързия и точния начин на ситуациите, да "усещаме" правилния избор, да общуваме пълноценно с новородените и растящите деца, а защо не и с мъжете... Всичко от този род, което осигурява оцеляването ни като вид. Но както става винаги, едно и също въже може да ни издърпа от пропастта и може да ни обеси. Първо, ако не е достатъчно разумна и не носи безусловна любов в сърцето си, жената започва да очаква същата интуитивност и от мъжа - забравя, че той не е жена. Следват разочарование след разочарование, защото заета да забелязва как мъжът се проваля там, където е нужна нейната интуиция, тя пропуска да забележи успехите на мъжа там, където тя се проваля просто защото "това не е женска работа". И ето как жената започва да смята мъжа за по-неразвито същество само защото той е различен от нея. Умната жена оценя своето превъзходство в определени области и нито го очаква, нито го иска от мъжа, защото това си е "нашата територия". Интуицията и позволява да забележи силните качества, които притежава мъжа до нея, и в интерес на поколението им ги изтъква, развива и оставя мъжа да се чувства пълен господар в "мъжките работи". Така възпитава и момчетата си. И съответно момичетата. Жената с разумно и добро сърце усеща и още нещо - мъжът дори и когато стане баща, си остава момче - докато тя ражда и от момиче се превръща в майка. Когато е необходимо, в моменти на емоционално напрежение, тя може да изиграе ролята на майката и за мъжа до себе си. Защото това е нейната сила и превъзходство, дадени и от Бог.

Много полезно решение! И според мен съвсем реално осъзната ситуация и подход. При мен лично работи напоследък (отпреди 4-5 години само) още по-кардинален подход. Няма стандарти за искане и плучаване и няма планове. Каквото ми се "даде" си има някакво предназначение, определено "отгоре" и моята задача е само да му намеря доброто място. Няма малко или много, няма не-достатъчно - винаги е достатъчно, защото няма "дупки" за запълване, а материал за разпределяне. И да си призная честно израбтих си този подход от чисто суеверие. Направи ми впечатление, че колкото пъти изчисля предварително уроците, децата и приходите, винаги нещо става и излизат точно наполовина. Разбира се, изчислявайки приходите, аз съм им била намерила и мястото - "тигана". И много ясно, че той остава наполовина празен. Колкото пъти си напишех какви разходи трябва да покрия следващия месец, с надеждата, че ще изкарам повече, за да си скътам настрани, винаги приходите излизаха с малко под набелязаните дупки и трябваше да "режа".... Накрая си забраних да гледам в бъдещето "в пари, приходи и разходи" - карам я ден за ден. И винаги ми стигат и малко ми остават в резерв - не го харча, защото знам, че той си има своето място, но някъде по-нататък. Просто търпеливо изчаквам и най-много до 2 месеца излиза нещо по-голямо.... И винаги е точно за толкова, колкото са се натрупали дотогава. Е, как да не съм суеверна...

Днес е Време да се радваш на живота сега и тук, на обичта на прителите, на слънцето и дъжда, на песента и смеха около себе си..... да Бъдеш щастлива.

А какво означава любов между мъж и жена? Това не е ли най-първо и най-важно Приятелството между тях? Толкова до болка познато ми звучат думите на момичето! Толкова терзания съм преживяла и аз, подобни на нейните... Кой или какво ми беше внушило, че любовта и специалните чувства към човека от противоположния пол са нещо различно от приятелството с него? Така излитат от рамото ни птичките на щастието. Чудим се как да загатнем чувствата си към някого, в същото време не забелязваме и дори отбягваме и отблъскваме чувствата на приятелите си към нас и нашите собствени към тях. Какво чувство трябва да усети едно момиче към един мъж, за да го изтълкува като любов към него? Тръпка, която разтърсва и си губим ума, не можем да мислим за нищо друго освен за него и как да му открием и докажем чувствата си? Това е зависимост, която води направо към ада. Изпитано. А може би усещане за свобода, спокойствие и сигурност, за разбиране без думи, когато сме заедно?... И все пак на въпроса - според мен пътят ни един към друг минава през приятелството.... How can we be lovers if we cannot be friends?

Когато мислим и говорим за внушение и самовнушение, като че ли се съсредоточаваме най-вече в съзнателни процеси и влияние върху ума и емоциите. Съвсем не по-маловажно е внушението и самовнушението, което не контролираме и дори не осъзнаваме. Реално точно то играе значително по-голяма и определяща поведението и мисленето ни роля. Замисляли ли сте и улавяли ли сте моменти, ситуации, в които се намирате под сугестивното влияние на средата и ситуацията, на някакви предмети или хора - без да има преднамерено внушение или самовнушение и от двете страни? Какво значение има осъзнаването на внушенията и самовнушенията, на които е подложено нашето психично поле? Съвременният човек непрекъснато общува с и с посредничеството на техника, работеща с електормагнитни полета и излъчвания. Какво влияние могат да окажат според вас тези полета върху внушаемостта на нашето съзнание - увеличават ли го или го намаляват? А върху способността и възможностите ни да осъзнаваме въздействието на внушенията и самовнушенията, на които сме подложени?

:thumbsup: и за целия пост!

Напоследък установявам, че ме мотивират самите ситуации, в които попадам. Не помня вече къде прочетох думи на Учителя, които се врязаха в паметта ми: "Ако се събудите с маркуч в ръцете и в градина, значи е дошъл моментът вие да я полеете. Не се питайте "Защо аз?" - поливайте." Всъщност точно така действат предметите и ситуациите на психичните полета на човека - но само на малките деца! Затова когато детето види стълба, започва да се катери без да има някаква определена цел. По-късно измислените от нас (или наложени и внушени от общественото мнение) приоритети, цели и планове изместват ситуацията като мотивиращ фактор. Нещо повече - тя започва да става препятствието, с което се борим... А може би осъзнаването и личното ни участие не се състои в това да намислим нещо различно от ситуацията, а да разберем какво се очаква от нас (какво държим в ръцете и сред какво се намираме). После съзнателно да поставим целите и да планираме осъществяването на това, което се очаква от нас. При мен попадна едно лъчезарно момче - тенисист, ходи по състезания и тренировки непрекъснато. Ситуацията нарушаваше всички подходи към усвояването на езика, с които бях работила дотогава. Ако преди месец дори някой ми беше казал, че ще избера такъв път, щях да се усмихна иронично и скептично. Първите часове се чувствах много странно - не вярвах, че правя това по този начин. Но ситуацията ме беше поставила с гръб до стената. Или трябваше да се откажа, държейки на моите доказали ефективносттта си подходи, или да се опитам да ги наложа на детето и ситуацията, затваряйки си очите пред реалните факти. Избрах третия път - съобразих себе си със ситуацията и усетих, че приемам това като експеримент и предизвикателство едновременно - я да видим дали ще излезе нещо изобщо.... Излезе - мноооого повече и по-качествено, отколкото очаквах. В процеса на работа опознах качествата и темперамента на детето добре и... оказа се, че то усвоява най-качествено и бързо точно по този начин, който ситуацията ми беше наложила.

Светлината, която ще внесе Христос - разбирането и прилагането на мъдростта. Дълго време разбирах превратно "Когато ви ударят по едната буза, обърнете към тях другата" - като търпи ударите, когато идват от близък до сърцето ти човек. Развих нужда да бъда удряна и да се самосъжалявам. Когато започнах да се моля за светлина, постепенно вникнах по-внимателно в стиха. Съвсем не говореше за търпене на удари. Напротив. Да обърна другата буза, първо означаваше да променя гледната си точка към ударите и позицията си, а не да държа бузата за да я удрят. Другата буза - това означаваше да проемян мисленето и поведението си така,че това, което преди е било удар и болка за мен, да се превърне в леко потупване или погалване. Да променя себе си означаваше да излекувам мястото, което бе докоснато - усещането за удар е дошло от това, че е било докоснато болно място. Приложих разбраното и нещата започнаха да се променят. Страданията постепенно отстъпиха място на радостта и благодарността. Случвало ли ви се е да молите за нещо подобно - не за целия свят, но поне за вашия личен свят - и молитвата да е помогнала? Цитатите са от: Мисли за молитвата

"Молитвата е най-силния акт в човешкия живот. Тя концентрира в едно мислите, чувствата и волята на човека. Такава молитва е мощна. Тя върши чудеса. Молитвата е най-красивата работа! Тя е разговор с Бога. Няма по-важен момент от този, човек да зърне лицето на Бога! Колко е красиво сутрин, щом станеш, да разговаряш с Вечния! Който не се интересува от Бога, постепенно губи силите си и изостава назад, като мисли за ангелите, човек е в ангелския свят. Като мислите за Бога, вие сте в Божествения свят. За който свят мислите, в този свят живеете. Чрез молитвата човек влиза във връзка с Бога и а напредналите Същества. Тогава Бог разправя на човека за Любовта и за Разумните Същества. Като станете сутрин, отправете съзнанието си към Реалността. След това, каквото и да правите - дали ще учите, дали ще копаете - обърнете се към Невидимия Свят за помощ. А вие сутрин веднага започвате работа, забравяте за Великата Реалност, за Разумните Сили в Природата. Един закон гласи: когато човек отправи съзнанието си към Реалността, тя пребъдва в него. А когато отправи съзнанието си към сенките, живее в сенките. Молитвата и съзерцанието са усилия на душата, за да се изкачи на високо място. Така идва прилив на умствена енергия и с това се улеснява работата на съзнателния човешки Живот. Да се молите и да съзерцавате, това значи да отправите своя доклад към онзи Велик Център, от който сте излезли. За какво ще дадете доклад? За работата, която сте свършили. В отговор на това ще стане правилна обмяна между вашите мисли и чувства и тези на Съществата от възвишения свят. Ако някой мисли, че може и без молитва, съзерцание и размишление, той е на крив път. Като се молите, вие се самоопределяте. Като се молите, вие сте в непреривна връзка с цялото Битие. Като знаете това, не спъвайте този естествен процес във вас. При молитвата човек получава енергии от Божествения свят. Законът на молитвата е същият, както законът на храненето. Когато се лишава от храна, човек усеща някаква липса. Когато душата се лишава от молитва, също усеща липса. Молитвата е вътрешна нужда на душата. Молитвата е реалност, а не сянка. Това, което в даден момент дава сила на ума, сърцето, душата и духа е нещо реално. Молитвата е съзнателна работа на човешката душа. Като се моли, душата излиза извън обикновеното съзнание. Този процес наричаме излизане от тесния чертог, в който живее човек. Молитвата наподобява простиране крачето на амебата, за да хване храната си. Това е непреривен процес. За да дойде новото в човека, той всяка сутрин трябва да отправя ума си към Великия Център на света. Молитвата е закон за поливане. Чрез нея се привличат всички добри влияния. Когато човек се моли, всичко около него трябва да расте и да се развива. Когато човек разбере великия закон на молитвата, ще стане истински човек, ще стане един от великите адепти. Виждали ли сте как ангел се моли? Молитвата е първия метод, чрез който започваме изучаването на Божествения език. Ако не се молите, никога няма да го научите. С молитвата изучаваме езика на Бога. Ние още не знаем езика на Бога. Истинската молитва подразбира вглъбяване, уединение. Никой да не вижда когато се молите. Когато търговецът се моли, трябва да забрави търговията си, всички вземания -давания. При друг случай Учителят каза: - Молитвата е един от начините да познаете Бога като Любов. Тя води към Любовта, доброто и възвишено състояние, което имате - да помогнете, да простите на ближния си, да повдигнете падналия. Това се дължи на момента, който вие сте прекарали в скришната си стаичка. Човек трябва да се моли, за да не отвърне Бог лицето си от него. Страшно е, когато Бог скрие лицето си от човека! Тогава настава такъв мрак, студ и самота, каквито човек не е изпитвал през живота си. Светията получава своето знание чрез молитва, съзерцание, размишление и наблюдение. Светията се моли дълго време, докато се вдъхнови и тогава получава нови мисли. Дето и да сте, в каквото и положение да сте, отделяйте половин или един час да мислите за Бога. Така се разширява съзнанието. Да мисли човек за Великото Разумно Начало, за Великия Център на Битието, това струва повече отколкото всички материални богатства, с които се разполага на земята. Мисълта за Бога обновява, подмладява и самото физическо тяло, защото енергиите достигат и до него. Каже ли някой, че не трябва да мисли за Бога, той изпада в положение на сираче, останало без баща и майка, ходи изпокъсано, немил-недраг. Тогава паразитите започват да го нападат и той изгубва посоката на живота си. Говоря символично. Ще направя превод: когато човек престане да мисли за Бога, той става уязвим и тъмни, изостанали същества го нападат. Човек не може да придобие нещо, ако не се моли. Молете се, за да идва повече Светлина в съзнанието ви. По-културни Същества от ангелите няма. Следващата фаза, в която човечеството ще влезе, е фазата на ангелите. Тогава нашите груби тела ще бъдат променени в динамични. Те ще бъдат съставени от по-фина материя. Как ще се създаде последната? Чрез молитва, съзерцание, размишление. Или казано другояче, молитвата е метод за организиране на духовното тяло - новото тяло, в което човек ще живее. Питам сегашните учени и философи по колко пъти на ден си спомнят за Господа. Причината за нещастията на сегашните хора се заключава в това, че не си спомнят за Господа. Молитвата е метод за разрешаване на най-трудните задачи. Съмнението, подозрението, неверието и ред други отрицателни мисли и чувства са причина за повечето болести в човека. Чрез молитвата човек се справя с тези отрицателни състояния. Магическа сила има в молитвата. Достатъчно е да произнесе човек един стих от Евангелието с желание да го разбере, за да дойде Христос да му помогне. Той ще внесе Светлина в ума му и ще оправи работите му. Молитвата повишава вибрациите на човешката аура. Чрез това човек става неуязвим за по-нисшите околни влияния. Чрез молитвата човек се огражда от тревогите и страховете на света. Те не могат да проникнат в него. Когато човек се моли за реализиране на едно свое добро желание, Невидимия Свят всякога помага. Болен си - помоли се на Бога и в скоро време ще оздравееш. Няма нещо в света, което човек като е поискал, Бог да не го е направил. Светът представлява желанията на тези малки същества. Каквото те са пожелали, Бог го е направил. Ако всички бяха се обърнали към Бога с молба: "Господи, ние употребихме всички методи за оправяне на света, кажи ни един начин, по който да го оправим." И ако се помолеха от сърце, методът ще дойде. Този начин е много прост, но като го приложат, ще дойде Господ в света и ще помогне на хората. Няма живо Същество в света, малко или голямо, на чийто зов Бог да не е отговорил. Няма случай Бог да не е отговорил на неуредиците на вашите пощи. Уредете пощите си. Пощата от Невидимия Свят тръгва навреме, но докато стигне на земята, писмата се загубват някъде и се бавят с месеци. Красиво е човек да съзнава, че заема място в ума на Бога. Като има това съзнание и се обърне към Бога с молби за нещо, молитвата му ще бъде приета. Искайте от Бога да живее във вас и да се проявява чрез вас. Единственият, който преобразява хората, е Бог. Всички търсят смисъла на Живота. Смисълът на Живота се заключава в общение с Бога. Най-благоприятни часове за молитва са ранните часове след полунощ, например 3 часа, 5 часа. Псалмопевецът казва: "Господи, на ранина Те призовах." Това значи, че на ранина, преди изгрев, ще се занимая с най-великата работа - общение с Великия Център на Битието, за да придобия енергията, с която да свърша работата си през деня. Гдето и да иде човек, каквато и работа да започне, той се нуждае от енергия. Остави ли се на влиянието на света, светът ще го изкара вън от релсите на неговия живот. Сутрин, като станеш, ще имаш една основна мисъл, ще се отвориш като един цвят. Христос е прекарал цяла нощ в молитва. Защо? Защото през тези часове той се изпълвал като акумулатор с енергията, която е харчил през деня. Човек трябва да се моли, да работи върху себе си, за да се подготви за Новото, което днес идва в света. Колко време трябва да се молиш? Непрестанно. Молитвата не подразбира, че ти трябва да се спреш и по цял ден да се молиш. Ти можеш да се движиш и пак да се молиш, работата не изключва молитвата. Постоянно можеш да се молиш. Само онзи, който живее в закона на Любовта, само той има разположение да се моли. Каквото прави, той всякога е в молитва. С други думи, в живота на любещия човек всичко е молитва. Майката казва, че не й останало време да се моли, понеже имала деца. Онзи, който сече дърва, казва, че не му остава време да се моли, понеже сече дърва. Онзи, който, пише казва същото. Всеки казва, че не му остава време за молитва, съзерцание и размишление. А пък то, най-първото е молитвата, а после другите работи. Защото най-първо ще дишаш, а после ще работиш. Иначе не можеш да свършиш работата си. Онези, които не се молят, не са способни ученици. Най-лениви, най-неспособни, най-недаровити ученици са тези, които не се молят. Дайте една тема на един неспособен ученик, той ще каже: "Отде се намери тази тема!" Ще се молите и когато сте разположени, и когато сте в противоречия, и когато имате тъмнина в съзнанието. Човек може да се уедини и всред хората. Уединението не е външен процес. Ще ви дам едно правило: за всеки човек има една Божествена вълна, която го подема. Като станеш сутринта, не бързай веднага да отидеш на нивата. Спри се, работи вътрешно, за да дойде тази Божествена вълна и тогава иди и започни работа. Ти може да си най-простия човек, но посети ли те Божественият Дух, от тебе все ще стане нещо. Ако в молитвата не участва мисълта, чувството и действието, тя не е истинска молитва. Да влезеш в скришната си стаичка, това значи да влезеш в своята девствена душа. Тогава ще разбереш дълбокия смисъл на нещата и защо живееш. Молитвата е толкова по-определена, колкото съзнанието е по-високо. Когато някой изпадне в затруднение, казвам му: моли се да влезеш във връзка с Разумните Същества, които могат да ти помогнат. Някой казва, че се моли, но няма отговор. Причината е, че съзнанието му не е будно. Човешкото съзнание е подобно на радио, което приема и предава звуковите вълни от пространството. Учените хора казват, че над земята има един пояс, който отклонява вълните и препятства изкачването им. С това може да се обясни защо молитвата на някои хора не може да се издигне по-високо от тях. Колкото е по-будно и по-високо съзнанието на човека, толкова е по-голяма вероятността молитвата му да бъде приета. Какво се иска от човека, за да бъде в общение с Невидимия Свят? Трябва да има свое радио. Той го има. Като отправите молитвената мисъл нагоре, ще се пазите от вълчите вълни; съмнението, неверието, безлюбието са вълни от вълчи характер, които се образуват в астралния свят. Те се отразяват вредно върху човешкия дух. Мъчнотиите в живота на човека са нападения от тези вълчи вълни. Те влияят върху неговите молитви и пречат за тяхното изкачване. Те пречат и на добрите желания. Човек се моли по-добре, когато го гонят. Когато те поставят на големи страдания, изпитания и гонения, тогава .се молиш както трябва. Докато огнището на сърцето не се сгорещи, молитвата не може да стигне до Бога. Човек не може да се моли на нечисто място. Трябва да отидете на чисто място. Молитвата трябва да се предаде от чисто място. Когато човек се моли, трябва да бъде конкретен пред Невидимия Свят. Иначе молитвата прилича на заявление, в което не е изложено какво се иска. И тогава тя остава без последствие. Ако бих се молил сега, щях да искам от Бога Сила, Знание, Мъдрост, Любов, Истина и Свобода. Когато човек се моли, трябва да иска най-малкото, но същевременно и най-необходимото. Молитвата е приета, когато има предвид Волята Божия. Направете следния опит: вдълбочете се в себе си и кажете: "Господи, готов съм още сега да изпълня Твоята Воля, която движи всичко живо в света." Или кажете: "Ако съм намерил благодат пред Тебе, нека да почувствувам Радостта Ти в името на Твоята Любов, Мъдрост и Истина." Знаете ли какво ще почувствувате? Ще почувствувате такъв трепет, какъвто никога не сте почувствували. Ще се почувствувате възродени. В един момент човек може да преобрази лицето си. Обърни се към господа и кажи: "Господи, тури ме в огъня на Твоята Любов." Или кажи: "Господи, какво искаш да направя за възтържествуване на Царството Ти на земята и за осветяване на Името ти между човеците?" Един важен закон гласи: когато се молиш за някого, молитвата ти добива магическа мощ само тогава, когато се придружава с Любов към него. Сега, за пет минути нека се концентрираме и да изпратим една добра мисъл към целия свят. Законът е: ако изпратите тази мисъл както трябва, работата, която ще извършите, може да е равна на работата, която сте извършили през целия си живот." Изворът на доброто - Вътрешната работа на ученика

Роси! Бих продължила - такова даване не оставя у човека усещането, че дава, а че получава - и то нещо много по-ценно и по-голямо от това, което дава. Моя приятелка помага на дъщеря си при отглеждането на детето. Тя дава много от личното си време и сили, но често казва: "Аз не давам - аз получавам от Бог безценната възможност да бъда до детето на моето дете, да изживея още веднъж майчинството - вече в съвсем нов вид. Любовта, която ми дават двете деца - моето и нейното - това не може да се сравни с "ценността" на моето лично време. Бог ми е подарил това време, за да изживея своето щастие."