Донка

Ти, лечителят Хосе Силва & Роберт Б. Стоун izvorite.com - Даунлоуд Мисля, че молитвеното състояние също представлява влизане в алфа-ниво. Формулите също могат да ни помогнат. Наскоро открих за себе си една малка, но много силна формула : http://www.beinsadouno.com/prayers.php?id=69 Когато я "мисля" бавно - почти като музикални акорди, усещам в ума си думите като лек повей на вятър. След няколко секунди усещам себе си в състоянието, което е описано в книгата като „алфа ниво" - "ниво на отпуснато сънливо будуване - естественото, удобно, спокойно и отпуснато състояние, през което преминаваме, когато заспиваме вечер и когато се събуждаме сутрин. " Много ценна за мен лично е втората част на книгата: Мирогледът на Силва Глава 41 Светът утре Новият предел: духовно пространство Всеки ще се научи да влиза в Алфа Какъв може да бъде животът? Обратният път към Отеца и от част трета - Конкретни приложения: Глава 50 Избиране на другар Успешно изпълнение на родителските задължения Начало на детското образование преди раждане Глава 53 Как да влияем на времето (Това с мъглата полунашега - полунасериозно, защото попаднахме в доста тежка ситуация го експериментирах тази зима - и аз малко се "втресох" от ефекта...) Докато четях книгата, тя ми звучеше много близко, разбираемо, познато. Учителя....

Качества и линии на красотата Красивото в човешкия ни живот - творчеството на човека.... Красивото в духовния ни живот - умението да виждаме красотата във всичко около себе си... Как разбирате красивото в умствения свят? В какъв смисъл то се превръща в нещо величествено?

Честит празник! name="wmode" value="transparent"></param><embed src=" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="355"></embed></object>"> name="wmode" value="transparent"></param><embed src=" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="355"></embed></object>" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350"> Празникът, който винаги ще грее в душите ни и ще събира сърцата ни, разпиляни по всички кътчета на планетата. Празникът, който винаги ще ни връща при първата ни прочетена книжка, при първата ни написана думичка. Роден на 11 май 1851 в пловдивското училище "`Св. Св. Кирил и Методий" с крехките гласчета на Найден Геровите ученици. Събрал в себе си духовните въжделения на българския народ за църковна независимост, просвещение и национално въздигане. Символ на жаждата на народа ни за просвета и култура. Празник, какъвто нямат другите народи по света . Празник на духовното извисяване, на стремежа към усъвършенстване чрез постиженията на науката и културата Какво означава за вас 24 май? С какви спомени е свързан? Какви мисли и чувства извиква у вас сега?

Има различна човешка любов. Едната отделя любимия човек от другите и го издига над всичко останало. Чувстваме се толкова силно привлечени към него, че полето ни се деформира и започваме да пренебрегваме присъствието на всичко останало около нас. Променя се "картата" на света, по която определяме отношението и поведението си. Присъствието и дори самата мисъл за любимия човек предизвикват еуфория и благост. Най-същественият белег на тази човешка любов е болката, страданието, която изпитваме, дори само при мисълта, че обектът на любовта ни може по някакъв начин да изчезне или да промени отношението си към нас - т.е. да го изгубим. В тази човешка любов липсва свободата, но нас не ни боли от тази липса - напротив, копнеем да бъдем нейни роби... Това е нормална човешка любов-зависимост, която много често се възпява в изкуството и е станала модел за "истинска" любов между мъж и жена. Моето поколение израсна с тези ценности... Не ги отричам, до своята 45-та година живях с тази любов - - нужна е тази болка на човека, за да прозре разликата... Има и друга човешка любов. Има! Тя не може да се загуби, ако веднъж се постигне съзнателно... Тя не зависи от любимия и обстоятелствата, а от това, което носим вътре в себе си.

Холографската вселена Майкъл Толбот izvorite.com - Даунлоуд

Красивото живее свободно в хармония с всичко около себе си - и в самото себе си. Красивото дава свобода на своите плодове.... и остава красиво...дори когато съхне и сънува как децата му раждат красиви деца...

Проява на кармическия закон 9 лекция на I Мл. ок. клас 26.IV.1922 г. В следващата беседа Учителя коментира: Красивото в живота Често говорим за красота и определяме нещо или някого като красиви. Ако днес ни бяха дали тази тема.....? Как бихме написали своето разбиране "да няма нищо излишно, никакви прибавки, никакви преувеличения"?

Има разлика - кардинална. Трудност - ТРУД изсиква повече от другото. Много трудности са - и според мен за всеки са съвсем индивидуални. От какво се определят? Дали от самия Път? Или от нашето състояние и хармония? Как се усещат трудностите в духовния път? Как сте ги преодолявали?

Невен Отвори оранжевите си цветове невенът. Той неизменно присъства в почти всички билкови рецепти на майка ми и затова заема важно място от двете страни на градинските ни пътеки. Когато всички други цветя клюмват от горещото слънце, невенът весели градината. Той, обаче не е просто цвете... Той е Билка. То се числи към онези растеня, които помагат при рак и ракоподобни язви. Като кръвопрочистващо растение то е най-добрият ни помощник при инфекциозна жълтеница. На ден една до две чаши чай от него вършат чудеса. Невенът действува прочистващо, стимулиращо циркулацията и заздравяващо раните. Мехлемът помага много бързо и при възпаление на вените, незаздравяващи язви на разширени вени, фистули, подутини от измръзване и рани от изгаряне. Мехлемът, а и остатъците, останали от приготвянето му, се използуват при гръдни язви, даже когато те имат злокачествен характер (рак на гърдата). Мехлемът от невен е чудесен помощник и при гъбички по краката. .... Ако след седем часа сутринта цветчетата са затворени, то значи, че още същия ден ще вали. Поради това в миналото невенът се е считал за дъждопоказател. В народната медицина растението се събира и прилага с цветовете, стъблата и листата. Те трябва обаче да се берат при силно слънце, тъй като тогава лечебната им сила е най-голяма. Човек може да си ги бере и до късна есен пресни от градината, стига обаче да не ги е хванала маната. http://atanas-ko.hit.bg/nely/herbs/neven.html http://www.az-jenata.com/index.php?page=article&aid=1403 http://healthyfood.info.bg/Herbs/Neven.html http://www.mirolm.hit.bg/Neven.htm Как да го отглеждаме? http://www.flowersnet.info/index.php?optio...4&Itemid=55

Доскоро се съмнявах в молитвата в група. Убедена бях, че хората наоколо пречат на човек да се моли в своята "скришна стаичка". Сега не мисля така. Всичко зависи от човека, който се моли. И от неговата готовност да остане в своята стаичка (т.е. в медитативно състояние) без да се влияе от странични "шумове". И не само - има още по-важна подготовка - да е готов да отвори стаичката в момент на дълбока медитация и да се слее с енергията на останалите от групата. Груповата молитва може да бъде външна проява на суета - да. Но може да свърже молещите се в едно поле. При това по време на самата молитва с думи като че ли става само подготовката за връзката - най-красивият момент е мълчанието след края. Усеща се как полето, което сме създали заедно започва да се върти и уплътнява, дори се усеща нещо като вятър (азбуки!), някакво вътрешно усещане за музика - но не мелодия, по скоро хармонично съчетание на тонове... В затворените очи се вижда светлина - първо дъга, после ослепително бяла. Накрая от центъра на въртящото се поле бавно се издига нещо като струя бяла мека светлина и обвива като с купол мястото... С всяка молитва покритото пространство все повече се увеличава.... Не знам доколко това, което усещам съответства на написаното в книгите - така го усещам аз. Дълго се колебах дали да споделя толкова интимно преживяване, но ... тук ми е спокойно и светло...

Постижимото, разумното и реалното Роденото от плътта Обикновено изпползвам най-деликатния момент за смехотерапия - грешката. Децата са свикнали да се страхуват от упрек или разочарованието на възрастния при грешка и на личицата им се изписва скованост и тревога. Постепенно свикват с моето добродушно-шеговито настроение и се отпускат... Много смях създават объркани букви от кирилица и латиница - обичайно явление в начален курс. Аз съвсем сериозно чета името както е написано: Xaskobo - и искрено заинтригувана питам къде се намира този град. Или проверявам домашна - чета списъка с имената на приятелите им и съвсем спокойно произнасям: Posen (я, какво интересно име). Секунда недоумение се изписва на лицата - после ме поправят гръмко - Росен! - аз казвам - неее тук пише Посен - аз мога да чета. Избухва смях. ... После започват сами да намират смешинките в напрегнатите ситуации... Каква е тайната на чувството за хумор? По рождение ли е? Възпитава ли се? Зависи ли от средата, в която живеем? Вашите примери за "лечебен хумор"?

Закон на служенето Неделна беседа Много ценна мисъл - за крайностите и хигиената. .. Като че ли под хармонизиране, изчистване и поддържане на чистота (хигиена) в един момент започваме да разбираме поддържане в границите на един модел и избягване или почистване на крайностиите - отклонения от него. От този момент сме започнали да служим на външно, измислено понятие за хигиена. Хигиена на ума - това дали е почистване и недопускане на "лошите мисли" или усвояването им - разбирането защо и как са се появили, трансформирането им в позитивни посредством техниката на "узряване". Хигиена на сърцето - може би това не е отрицанието на емоционалния боклук, а почистването на сърцето от класификацията "боклук" - всяка емоция е ценна за нас. Негативната също - тя е сигнал, урок... Тогава кое "подпушва" ума и сърцето? Качества на ума сърцето и волята

Этюды на выражение удовольствия и радости Золотые капельки (для детей 4—5 лет) Идет теплый дождь. Пляшут пузырьки в лужах. Из-за тучки выглянуло солнце. Дождь стал золотым. Ребенок подставляет лицо золотым капелькам дождя. Приятен теплый летний дождь. Во время этюда звучит музыка Д. Христова «Золотые капельки». Выразительные движения. Голову запрокинуть, рот полуоткрыть, глаза закрыть, мышцы лица расслабить, плечи опустить. Цветок (Для детей 4-5 лет) Теплый луч упал на землю и согрел в земле семечко. Из семечка проклюнулся росток. Из ростка вырос прекрасный цветок. Нежится цветок на солнце, подставляет теплу и свету каждый свой лепесток, поворачивая свою головку вслед за солнцем. Выразительные движения. Сесть на корточки, голову и руки опустить; поднимается голова, распрямляется корпус, руки поднимаются в стороны - цветок расцвел; голова слегка откидывается назад, медленно поворачивается вслед за солнцем. Мимика. Глаза полузакрыты: улыбка, мышцы лица расслаблены. Ласка (для детей 4-5 лет) Мальчик с улыбкой гладит и прижимает к себе пушистого котенка. Котенок прикрывает глаза от удовольствия, мурлычет и выражает расположение к своему хозяину тем, что трётся толовой о его руки. Звучит музыка А. Холминова «Ласковый котенок» Медвежата выздоровели (для детей 4 т-5 лет) Заболели медвежата Тим и Том. К ним пришел доктор Он вылечил медвежат. И стало очень хорошо. Не болят больше животы у Тима и Тома. Выразительные движения. Положение сидя, ноги раздвинуть, тело отклонить назад, подбородок слег приподняты, улыбка. Первый снег (для детей 4-5 лет) Много дней шел мелкий холодный дождь. Дул противный ветер. В саду было уныло и грязно. Мальчика не выпускали на улицу. Вот и сегодня мальчик проснулся и подумал, что опять не пойдет гулять. Он подошел к окну и замер от приятного изумления. Все покрыто белым-белым снегом.В саду стало чисто, просторно и красиво. Можно идти гулять. Скорее-скорее одеваться! Выразительные движения. Откинуть назад голову, Приподнять брови, улыбнуться. Любящие родители (для детей 4-5 лет) В зале звучит латышская народная песня «Колыбельная медвежонку». Мама-медведица и папа-медведь укачивают своего любимого сыночка. Сначала мама-медведица качает медвежонка, нежно прижимая его к себе, а папа-медведь с доброй улыбкой смотрит на маму и сына и сам тоже тихонько покачивается. Мама-медведица передает медвежонка медведю. Теперь папа-медведь качает малыша, а мама-медведица глядит на обоих ласково, с любовью. Выразительные движения. Сложить перед собой руки, обхватывая пальцами локоть другой руки, мерно покачиваться под музыку вправо-влево, на лице улыбка. Встреча с другом (для детей 6 — 7 лет) У мальчика был друг. Но вот настало лето, и им пришлось расстаться. Мальчик остался в городе, а его друг уехал с родителями на юг. Скучно в городе без друга. Прошел месяц. Однажды идет мальчик по улице и вдруг видит, как на остановке из троллейбуса выходит его товарищ. Как же обрадовались они друг другу! Выразительные движения. Объятие, улыбка Новая кукла (для детей 3-4 лет) Девочке подарили новую куклу. Она рада, весело скачет, кружится, играет с куклой. В зале звучит музыка П. Чайковского «Новая кукла». Ключ нашелся (для детей 7-8 лет) Мальчик учится в школе. Он приходит домой раньше своих родителей, поэтому у него есть свой ключ от квартиры. Вот и сейчас он достанет ключ, откроет дверь, войдет в свою комнату, положит портфель, быстро поест и пойдет гулять... Но где же ключ? Мальчик ищет его и в портфеле, и в карманах, и вокруг себя на полу... Нет ключа! Мальчик расстроился: мама и папа придут с работы поздно, да и попадет ему за потерю. Он пошел на улицу и стал искать там. Искал он долго и, когда уже собрался заплакать, вдруг увидел ключ под скамейкой (или висящим на веточке куста). Мальчик схватил ключ и от радости даже запрыгал вокруг скамейки, а потом вприпрыжку побежал домой. После дождя (для детей 4 — 5 лет) Жаркое лето. Только прошел дождь. Под мелодию венгерской народной песни дети (на p) осторожно ступают, ходят вокруг воображаемых луж, стараясь не замочить ног. Потом (на f), расшалившись, прыгают по лужам так сильно, что брызги летят во все стороны. Им очень весело. Музыкальное сопровождение: венгерская народная мелодия.

Радость Выражение радости легко узнается. При радости лицо расцветает улыбкой: уголки губ оттягиваются кверху, около глаз собираются морщинки. Радость выражается и узнается с младенчества, что помогает ребенку очень рано устанавливать межличностные контакты. Она не только делает более прочными социальные связи , но и усиливает восприимчивость, увеличивает мотивацию, способствует уверенности и мужеству, она может успокоить, отвлечь. Радость невозможно вызвать волевым усилием, но, ставя ребенка в определенные ситуации, можно его легко зарядить чувством радости. На занятиях психогимнастикой дети максимально использовали выразительные движения, что вызывало у них ощущение счастья, стимулировало воображение. .... Влияние эмоций сказывается на восприятии: для радостного человека все вокруг приятно, рассерженный замечает в предмете своего гнева лишь то, что усиливает его раздражение. Хорошее настроение улучшает запоминание. Благодаря эмоциональной памяти прочно помнятся пережитые ранее события. Люди, наделенные развитой эмоциональной памятью, могут живо представить и сами чувства, когда-то владевшие ими. Эмоции связаны и с забыванием. Человек быстро забывает то, что эмоционально нейтрально и не имеет для него больше значения. Психологической особенностью эмоциональной памяти является так называемое вытеснение: человек забывает то, что ему непереносимо вспоминать. Однако вытесненные в бессознательную сферу мучительные представления и переживания могут иногда проявлять себя в сновидениях и оговорках (Фрейд). Существуют определенные закономерности связи эмоциональных состояний с качеством мышления: счастье имеет тенденцию способствовать выполнению познавательной задачи, тогда как несчастье тормозит ее выполнение. Положительные эмоции увеличивают мотивацию, а отрицательные ее уменьшают. Настроение отражается на всех этапах волевого акта: на осознании мотива, принятии решения и развертывании процесса достижения цели, завершающегося (или могущего завершиться) выполнением принятого решения. Так, эмоциональная привлекательность цели умножает силы человека, облегчает выполнение решения. Для психического здоровья необходима сбалансированность эмоций, поэтому при воспитании эмоций у детей важно не просто научить их стимулировать себя в процессе волевого действия с помощью положительных эмоций, но и не бояться отрицательных эмоций, неизбежно возникающих в процессе деятельности, творчества, ибо невозможно представить себе какую-то деятельность без неудач, ошибок и срывов. Имитация детьми различных эмоциональных состояний имеет психопрофилактический характер.

Интересна тема за моделите... Много време самата дума "модел" предизвикваше в мен асоциация с някаква рамка, която сковава Живота и творческия импулс... Напоследък започнах да разбирам понятието модел по-широко и нестандартно. Защо да е само модел на поведение или мислене - може да е модел на усещане... Например - имам си модел на състояние на радост и благост - имам си и котва за него... Когато нещо се разбърка в ситуацията и се усетя леко раздразнена или безпомощна - "викам" модела. Отначало като че ли се откъсвам от ситуацията и съм в безтегловност - само няколко секуди. После постепенно започвам да проглеждам за ситуацията и хората около мен и виждам, че не съм била адекватна на нея... Хармонизирам се към нея - дали намалям или увеличавам темпо, сменям дейност, мястото си, тона, пускам песен или шега.... И всичко си отива по местата... Забравям за модела, защото той си е вече състояние вътре в самата ситуация. Мисля си,че както ситуациите влияят на състоянията в нас, така и умишлено предизвиканите състояния могат да влияят на ситуациите чрез промяната на нашето отношение и поведение в нея. Имате ли и работите ли с "модели на състояния"?

деликатен: фин, чувствителен, изящен, внимателен, вежлив, тактичен, благ, мек, кротък, хрисим, грижлив, разсъдлив, благоразумен, мил, съчувствен, грациозен нежен гальовен, любезен, приятен, красив, хубав, добър, миловиден, бащински, грижлив, ефирен, кротък, звучен, напевен, пухкав, успокоителен, тих, приветлив, прелестен, очарователен, ласкав, привързан, любещ, предан Уикипедия "може да развие всички други сили" Кои са "всички други сили", които могат да развият качестваа, изброени по-горе? Прозорливост? Интуиция? Бързина и точност на мисълта? Смелост? Творчески импулси? Издържливост? Търпение? .... Може би ще се наложи да преосмислим и какво разбираме под "сили" и тяхното развитие....

Мисля, че докато околната среда за детето е просто околна среда - бездушно понятие - и опазването и ще е по задължение. Т.е. дори да го прави, ще е с негативни чувства и мисли - тогава ще я чисти и пази физически, но ще я замърсява духовно, което е по-страшно. Още от първата си година, от първия си допир с природата около себе си детето може да започне да осъзнава, че светът около него е жив - всяко нещо, до което се докосва с очи, ръце, слух... Б.Боев - Учителя за образованието

Вътрешното разбиране на духовния живот на Ученика

Какво можем да наречем "листчетата", които сме изписали с изчисления и сме разхвърляли по пода? Дали това са нашите опитности? Или ценните прозрения, до които сме стигнали в различни моменти от живота си? Или нещо друго? Кой е слугинята, която "подрежда" старателно и с най-благородни намерения стаята ни и изгаря "боклука"? Може би нормите на обществото, които изискват да бъдем "нормални". Ако допуснем този егрегор да си върши работата в стаята на душата ни, ще я намерим подредена по негов вкус, но ще са изгорели най-ценните плодове на живота ни. Какво означава да кажем на слугинята "друг път да не правиш тъй"? Да разберем ситуацията и нейното старание за наше добро. То се е превърнало в зло, защото сме разхвърляли листчетата си и тя се е почувствала длъжна да изпълни службата си към нас - да ни зарадва и да ни осигури приятно прекарване според нейните разбирания. Т.е. да подреди ценностите и постиженията в живота ни така, че да сме щастливи според нормите на нашата обществена група и на нашето време. Да разберем и приемем урока на слугинята - "да си вземем за задача да държим нещата си в порядък – да не оставяме стаята отворена и на произвола на слугите." Какво означава да ги държим в порядък и да не оставяме стаята отворена? Да подредим живота си така, че "слугинята" да е доволна и да прецени стаята като подредена - т.е. да запазим своите ценности и прозрения като ги приложим в живота си в хармония с нормите на обществото, в което живеем. Възможно ли е това? Стаята нашата душа ли е?

Днес дойде при мене едно младо момиче и ми поиска 70 стотинки, защото не му стигали за билет до Поморие. Ако беше дошло преди 2 месеца, щях да си помисля, че е някаква наркоманка, която ходи от човек на човек и проси пари за наркотици и нямаше да му дам. Въпросът не е в сумата, нали, тя не е много . Въпросът е в това....как възприемаме ситуацията. Но днес въобще не ми мина тази мисъл през главата, дадох му, и детето така се зарадва, десет пъти ми благодари...и ми каза, че инхалаторът му свършвал (това не ми е много ясно какво означава, но гърдите му хриптяха наистина като говореше). Ако го бях отпратила още в началото, нямаше да разбера за този инхалатор и наистина щях да остана с убеждението, че е наркоманка. http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=4471 Прекрасен и много точен пример за благосклонност! Не случайно думата съдържа "склонност"... Когато ситуацията ни изправи пред избор, да се "наклоним" към благото - доброто, което тя носи в себе си и да посеем (реализираме) доброто желание - порив, което е поникнало в душата ни без да мислим за някакви причини или последствия...

Една моя мечта се сбъдна. Простете ми, че няма да я споделя с вас. Но не защото не желая, а защото не мога - тя не беше с думи, дори не беше с образ. Съвсем си беше по алгоритъма, който съм написала по-горе. Работи перфектно! Беше преди 6 месеца... Само си представях радостта, която изпитвам, когато съм в това място; спокойствието и свободата, чистотата, откритостта, искреността, благосклонността.... В никакъв случай не си представяйте какво НЕ искате - точно това ще се получи! Убедих се в месеците преди това. Отказах се дори да си представям някакви конкретни събития, хора... - само усещането. Правех го само преди сън - заедно с молитвата. През деня дори не се сещах за мечтата - имаше много неща за вършене. Може би защото не се сещах, се изостри усета ми за ситуациите, които възникваха и за "знаците" на Божията воля в тях. Аз моя нямах. Имах само подсъзнателното усещане за мечтата си. Сега, когато мечтата ми е сбъдната, си давам сметка, че преди 6 месеца никога не бих се досетила или съгласила на много неща, които възникнаха в процеса на работа. Хората, които се появиха по пътя през тези месеци промениха много от вижданията ми, обогатиха ги... Много пъти се събуждах през нощта с решението за ситуацията, която бе възникнала няколко дни преди това. Бяха все нестандартни като логика, но винаги осъзнавах, че са стояи през цялото време пред очите ми докато се освободя от предразсъдъците си и ги забележа. Имате ли и вие такива опитности?

Простотата http://www.beinsadouno.com/board/index.php...amp;#entry66838 Мися, че образът на Вятъра и листата е много подходящ не само за човешките отношения, а и за това, което в един момент на живота си наричаме с думата проблем. Проблемите възникват в резултат на вятъра - външните движения, които не зависят от нас. Т.е. няма смисъл да търсим вината за възникването на някакъв проблем нито в себе си, още по-малко в другите. Вината или по-скоро заслугата е на Вятъра на Живота. Как решаваме проблемите? Мисля, че самото осъзнаване на смисъла им, вече е отключило вратата към намиране на решението. Простотата Смятате ли, че въздържането на мислите и желанията винаги води до решаване на проблема? Понякога точно скриването им, натикването им дълбоко в себе си го задълбочава и затваря пътя към решаването им. Кога и кое въздържане е път към решението на възникнал проблем? Имате ли примери за това от живота си. Простотата Това раздвоение със сигурност генерира проблемите ни. Как се справяте с раздвоението?

Любовта отваря ума на човека за Мъдростта, а те двете ни отварят душата и сетивата за Истината. Всъщност вятърът не се крамолите и сплетните, а това, което ги предизвиква. Всъщност отговорът е в самия въпрос. Вятърът е над хората и техните отношения - това е динамиката, Животът и в човешкия, и в Божествения свят. Без вятър няма да има Живот във вселената. Зависи как приемаме тази динамика, обаче. Ако ние самите сме се втвърдили за нея и сме сложили света и себе си в една позната, удобна и сигурна рамка, и най-малкият полъх на промяната, ще застраши тази рамка и ще ни сблъска с рамката на човека до нас, защото и неговата ще се разлюлее. Крамолите и сплетните ще дойдат в резултат на нашето нежелание да променим рамката си, за да я адаптираме към промените, предизвикани от Вятъра. Това Учителя нарича с термина "човешки живот" - т.е. живот, натикан в рамката на човешките ни разбирания за него. Ако приемем Вятъра и предизвиканите от него промени в нашия свят като естествени и се адаптираме към тях, защото ги наричаме Божията воля и я изпълняваме, то този вятър ще е приятен полъх, който ни носи нов въздух, прохлада, нов живот - т.е. положителните емоции, за които мвм говори по-горе. Според моето скромно разбиране това можем да наречем влизане в Божествения свят:

Славянство Учитель указал на самые важные качества славянства - качества, которъе мы - болгары и русские несем в себе по рождении. Но от нас зависит как будем развивать и проявлять их в повседневней жизни. Модераторска бележка: Публикациите в темите на този форум могат да бъдат на руски и български език - езици - братя.